Неотдавна чух от надзорника си Мън Дзие, че Ли Пин не приемала истината, винаги анализирала прекалено много хората и нещата и смущавала църковния живот, и че братята и сестрите общували с нея и ѝ помагали, но въпреки това тя не променила поведението си. Мън Дзие ме помоли да напиша оценка за нея. Малко се изненадах. Не бях очаквала Ли Пин да стигне дотук. Отначало ми беше трудно да го приема. Семейството на Ли Пин вярваше в Господ поколения наред. В юношеските си години служеше на Господ в църквата и беше приела този етап от Божието дело преди повече от 20 години. Сега тя беше малко над 50-те и все още не беше омъжена. Това, че проявяваше себеотрицание, пълна отдаденост и сдържаност и че понасяше страдания изглеждаше като истинска вяра в Бог. Сега я определяха като неверница въз основа на това, че прекалено анализираше хората и нещата. Не беше ли това твърде сурово? Спомних си, че в миналото, когато бях общувала с Ли Пин, човешката ѝ природа не изглеждаше слаба. Просто тя спореше за това кое е правилно и кое — грешно когато възникваха проблеми. Не би ли трябвало на такива хора да се даде шанс да останат в църквата и да полагат труд? По-късно чух Мън Дзие да казва, че въз основа на упоритото поведение на Ли Пин вече било установено, че тя е неверница. Тя също така ми напомни да изследвам себе си, за да видя каква е причината да не мога дая прозра, и ми каза да потърся истината, за да разреша този въпрос.

По-късно съзнателно работих върху този проблем в търсенето си и си спомних за всички моменти, в които Ли Пин и аз бяхме общували. През 2019 г. Ли Пин и аз си партнирахме в изпълнението на дълга си. В онзи момент една сестра в нашата група, Инсин, не се сработваше добре с Ли Пин. Инсин искаше да поговори за това с Ли Пин, но Ли Пин отказа. Инсин се настрои малко негативно и когато водачът попита за нейното състояние и това на Ли Пин, Инсин чистосърдечно заяви, че двете не се сработват добре. Ли Пин си помисли, че като е казала това, Инсин е навредила на репутацията ѝ и стана силно предубедена спрямо нея. След това тя изопачи фактите и каза, че Инсин умишлено е подала жалба срещу нея, с цел да я изключи от групата. Преди едно събрание, Ингсин предложи първо да поговорим за нашите състояния, а след това, въз основа на тях, да направим съсредоточено четене на Божието слово. Ли Пин помисли, че Инсин има предвид нея и иска да каже, че тя не обръща достатъчно внимание на навлизането в живота, и затова ядосано каза, че нямат достатъчно време за това. Имаше и една среща за преглед, на която Инсин каза, че напоследък резултатите от църковната работа са се влошили, и напомни на всички нас да потърсим причините за това. Ли Пин отново си помисли, че става дума за нея и каза импулсивно: „Ако смятате, че не съм полезна, тогава ме докладвайте на надзорника и нека ме прехвърлят“. Отделихме време, за да проведем общение с нея, и не можахме да обсъдим работата нормално. Тогава сестра Луо Уън тъкмо се беше присъединила към групата и когато в работата ѝ се появяваха трудности и проблеми, тя често се съветваше с Инсин. Ли Пин видя, че Луо Уън има високо мнение за Инсин, и затова каза на Луо Уън лице в лице, че Инсин използва някакви подмолни средства, за да я спечели, и ѝ каза да изключи Инсин. Когато Луо Уън чу това, тя се разгневи толкова много, че се разплака. Усещаше, че с Ли Пин не е лесно да се работи, и не искаше повече да изпълнява дълга си тук. Ли Пин не само не се замисли, но дори каза, че ако Луо Уън иска да си тръгне, това зависи от нея. Понякога обсъждахме работата в стаята заедно и Ли Пин ставаше подозрителна и си мислеше, че говорим лошо за нея зад гърба ѝ. Поради това тя често беше в конфликт със сестрите от групата. Всъщност тези нейни състояния продължаваха от доста дълго време. Нашият надзорник разговаряше с нея и многократно ѝ помагаше, но тя така и не промени поведението си. Тогава аз тъкмо се бях присъединила към групата, поговорих с нея и ѝ казах, че трябва да се съсредоточи върху това да търси истината и да си взема поуки, но тя спореше за това кое е правилно и кое — грешно и се оправдаваше. Бях много объркана. Тя вярваше в Бог от години — защо тогава не приемаше нищо от Бог, когато ѝ се случеше нещо, а вместо това винаги търсеше външни причини и анализираше прекалено много хората и нещата? Тогава си помислих: „Може би просто е в лошо състояние в момента. Ако разговаряме и ѝ помагаме повече, може би ще промени състоянието си и няма да анализира толкова много хората и нещата“. По-късно, тъй като Ли Пин и Инсин не работеха добре заедно, нашият надзорник постави мен и Ли Пин в една и съща група. Отначало не мислех, че след като бяха разделени с Инсин, Ли Пин ще продължи да се фокусира толкова много върху нея, но всеки път, когато споменавах Инсин, Ли Пин отново повдигаше въпроси, свързани с нея, и ги разказваше. Думите ѝ бяха пълни с подразбиращи се съждения за Инсин. Въпреки това не можех да видя ясно същността ѝ и си помислих, че тя просто временно не е в състояние да превъзмогне това, че може би ще го преодолее с времето. По-късно Ли Пин беше прехвърлена да изпълнява дълга си в друга група. Братята и сестрите докладваха, че тя продължава да се държи по този начин, че винаги когато нещо засегне гордостта ѝ, тя създава безкрайна бъркотия, и не може да се сработи добре с другите. Казаха също, че влияе на състоянието на другите и забавя работата на групата. Нашият надзорник многократно разговаря с нея и ѝ каза да се съсредоточи върху търсенето на истината и взимането на поуки, но тя така и не прие това и упорито продължаваше да се защитава, с което причиняваше смущения и прекъсвания на работата. До момента, в който беше освободена, тя обсъждаше кое е правилно и кое — грешно, вместо да се самоанализира и да се опита да опознае себе си.

По-късно чух едни братя и сестри да разказват за някои прояви на поведението ѝ. Прекомерното анализиране на хората и нещата наистина беше доста видно. Тя не само караше хората да се чувстват възпрени, но и смущаваше работата на църквата. Помислих си: „Как определя Бог такова поведение?“. Прочетох някои подходящи Божии слова относно този проблем: „Не е ли противно, че някои хора обичат да търсят под вола теле и да преливат от пусто в празно, когато им се случи нещо? Това е голям проблем. Ясномислещите хора няма да допуснат тази грешка, но абсурдните хора са точно такива. Те винаги си въобразяват, че другите ги затрудняват, че нарочно им създават трудности, затова винаги са настроени срещу останалите. Това не е ли отклонение? Те не полагат усилия, когато става въпрос за истината, предпочитат да се заяждат за маловажни неща, когато нещо им се случи, като искат обяснения, опитват се да запазят престижа си и винаги използват човешки решения в подхода си към тези въпроси. Това е най-голямата пречка за навлизането в живота. Ако вярваш в Бог по този начин или практикуваш по този начин, никога няма да постигнеш истината, защото никога не се изправяш пред Бог. Никога не се изправяш пред Бог, за да получиш всичко, което Бог е определил за теб, нито използваш истината, за да подходиш към всички тези неща, а вместо това използваш човешки решения, за да подходиш към тях. Следователно в очите на Бог ти си се отдалечил твърде много от Него. Не само сърцето ти се е отдалечило от Него, а цялото ти същество не живее в Неговото присъствие. Ето как Бог вижда онези, които винаги прекалено много анализират нещата и се хващат за думата. […] Казвам ви, че независимо какъв дълг изпълнява вярващият в Бог — дали се занимава с външни дела, или с дълг, който е свързан с различните работи или области на компетентност на Божия дом — ако не се изправя често пред Бог и не живее в Неговото присъствие, ако не се осмелява да приеме Неговата внимателна проверка и не търси истината от Бог, тогава той е неверник и не се различава от невярващия“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако живее често пред Бог, човек може да има нормална връзка с Него). „Ако става въпрос за слава, печалба или престиж, държат да е ясно кой е прав или крив, кой е по-високопоставен или по-нискостоящ, и трябва да спорят, за да докажат тезата. Другите не искат да чуват това. Някои казват: „Може ли да го кажеш по-просто? Може ли да бъдеш по-ясен? Защо трябва толкова да издребняваш?“. Мислите им са толкова сложни и заплетени, и водят такъв уморителен живот, без да осъзнават основните проблеми. Защо не могат да търсят истината и да бъдат честни? Защото изпитват неприязън към истината и не искат да бъдат честни. Тогава на какво се уповават в живота? (На философии за светски отношения и човешки методи.) Да разчиташ на човешки методи в действията си, обикновено води до резултати, при които или ставаш за присмех накрая, или разкриваш някоя своя грозна черта. И така, при по-щателно вглеждане, действията им, нещата, в които минава целият им ден — всичко е свързано със собствения им престиж, слава, печалба и суета. Сякаш живеят в мрежа, трябва да се обясняват или да се оправдават за всичко, и винаги говорят заради самите себе си. Мисленето им е сложно, говорят толкова много глупости, думите им са толкова заплетени. Винаги спорят за това кое е правилно и кое не, и така до безкрай. Ако не се опитват да спечелят престиж, се надпреварват за репутация и статус и няма миг, в който да не живеят заради тези неща. И какъв е крайният резултат? Може да са спечелили престиж, но на всички им е омръзнало от тях. Хората са ги прозрели и са осъзнали, че им липсва истината реалност, че не са хора, искрено вярващи в Бог. Когато водачите и работниците или други братя и сестри използват няколко думи, за да ги кастрят, те упорито отказват да се съгласят, държат на опитите си да се обясняват или да се оправдават и се опитват да прехвърлят отговорността. По време на събранията се бранят, влизат в спорове и сеят раздори сред Божиите избраници. В сърцата си мислят: „Наистина ли няма къде да се обоснова?“. Що за човек е това? Дали е човек, който обича истината? Дали е човек, който вярва в Бог? Когато чуят някой да казва нещо, което не съвпада с намеренията им, винаги искат да спорят и търсят обяснение. Оплитат се в това кой е прав и кой крив, не търсят истината и не подхождат към нея съгласно истината принципи. Независимо колко е прост даден въпрос, те трябва толкова да го усложнят — само си търсят белята и заслужават да бъдат толкова изтощени!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова видях, че тези, които прекалено анализират хората и нещата, принципно признават, че Бог има върховенство над всичко и че обстоятелствата в ежедневието им са подредени от Него. Но когато се сблъскат с тези реални обстоятелства, не приемат, че те са от Бог, не търсят истината и не си вземат поука. Вместо това те вярват, че някой им създава трудности, и за да спасят гордостта и репутацията си, те винаги обсъждат кое е правилно и кое — грешно и така създават безкрайна бъркотия. Те причиняват единствено смущения на другите и на църковното дело. Такива хораимат същност на неверници. Погледнете например Ли Пин. Когато си партнираше с Инсин, беше очевидно, че двете не се сработват добре и че това вече се е отразило на изпълнението на дълга им. Инсин докладва истинската ситуация на водача с надеждата да потърси помощ, но Ли Пин не прие това от Бог, а си помисли, че Инсин подава жалба срещу нея. След това тя винаги наблюдаваше внимателно Инсин. Когато се събирахме или обсъждахме работата, ако Инсин посочеше някои проблеми или направеше разумно предложение, Ли Пин не можеше да подходи правилно, а смяташе, че Инсин напада нея и затова умишлено ѝ се противопоставяше. Тя дори нарочно създаваше проблеми, като казваше, че ако не я намираме за полезна, трябва да кажем на водача да я прехвърли да изпълнява друг дълг. Всичко това ни караше да се чувстваме възпирани и се отразяваше на църковния живот и работата на църквата. Сестра Луо Уън току-що се беше присъединила към групата и не беше запозната с принципите и професионалните умения, затова отиде да поговори с Инсин. Ли Пин подозираше, че Луо Уън я гледа отвисоко и че взима страната на Инсин и я изключва. Когато сестрите обсъждаха работата както обикновено, Ли Пин също подозираше, че всички я съдят зад гърба ѝ и дори преднамерено таеше неприязън към хората и трудно се разбираше с тях. Поради това за тях беше невъзможно да изпълняват нормално дълга си. Всъщност всички тези неща бяха съвсем обикновени и прости, неща, които нормалните хора биха могли да разберат, ако малко се замислят. Но тя прекалено анализираше хората и нещата и се оплиташе. Мислите ѝ бяха изключително сложни. След това всички провеждаха общение върху Божиите слова и ѝ помагаха, но тя никога не прояви намерение да търси. Вместо това се оправдаваше и защитаваше, спореше за това кое е правилно и кое — грешно, като се опитваше да докаже правотата си.

Преди винаги си мислех, че прекаленото ѝ анализиране на хората и нещата е временно лошо състояние. Сега видях, че да имаш моментно разкриване на поквара и да имаш същност на неверник са две различни неща. Както когато някои хора имат прояви на прекомерно анализиране на хора и неща, но са само временно неспособни да разберат Божието намерение по няколко конкретни въпроса. Или пък се оправдават и защитават, за да запазят имиджа си, но чрез молитви и търсене или посредством общението и помощта на братята и сестрите, те разбират Божието намерение и вече не анализират толкова много. Такива хора приемат истината и нямат същността на неверници. От друга страна, хората, които са неверници, не приемат нищо от Бог, независимо какво им се случва. Дори и да е нещо много дребно, което другите могат да разберат лесно, те винаги анализират хората и нещата и не са в състояние да приемат общение и помощ от братята и сестрите. Това разкрива, че те по природа изпитват неприязън към истината и имат абсурдни разбирания за нещата. Като се замисля отново за поведението на Ли Пин, тя беше точно такава, когато си партнираше с Инсин преди две или три години. По-късно тя и Инсин се разделиха, и въпреки че на пръв поглед не изглеждаше толкова очевидно, че спори за това кое е правилно и кое — грешно, при всяко споменаване на Инсин тя отново започваше да спори. Беше очевидно, че тя изобщо не се е избавила от това. Независимо с кого си партнираше, винаги, когато нещо засягаше нейната гордост и статус, тя го оспорваше до безкрай и носеше на хората единствено смущения. След това минаха няколко години, а тя продължаваше да бъде такава — нямаше никакво покаяние и промяна. Същността ѝ беше на неверница, която прекалено много анализира хората и нещата.

Преди вярвах, че щом Ли Пин изглежда ентусиазирана, дава пари за благотворителност, помага на хората и е способна да проявява себеотрицание и да отдава всичко, това означава, че има добра човешка природа и че трябва да получи още един шанс. По-късно осъзнах, че не съм знаела как да различавам добрата човешка природа от лошата. Тогава прочетох малко от Божието слово по този въпрос. Бог казва: „Когато на хората им се случват различни неща, у тях се забелязват всевъзможни проявления, които показват разликата между добрата и лошата човешка природа. И така, какви са критериите за оценка на човешката природа? Как трябва да се оценява какъв човек е някой и дали може да бъде спасен? Оценката зависи от това дали обича истината и дали е способен да я приеме и практикува. Всички хора имат в себе си представи и непокорство, всички имат покварен нрав и затова ще се сблъскват с моменти, когато това, което Бог иска, е в разрез със собствените им интереси и трябва да направят избор — това са неща, които всеки често ще преживява, никой не може да ги избегне. Всеки ще има също така моменти, когато разбира погрешно Бог и има представи за Него или оплаквания от Него и Му се противопоставя или се бунтува срещу Него — но тъй като хората имат различно отношение към истината, начинът, по който подхождат към нея, е различен. Някои хора никога не говорят за представите си, а търсят истината и ги преодоляват сами. Защо не говорят за тях? (Имат богобоязливо сърце.) Точно така: имат богобоязливо сърце. Страхуват се, че изричането им ще има негативен ефект, и просто се опитват да ги преодолеят в сърцето си, без да засягат никого другиго. Когато срещнат други хора в подобно състояние, те използват собствените си преживявания, за да им помогнат. Това е добросърдечност. Добросърдечните хора са любящи към другите и са готови да им помогнат да разрешат трудностите си. Имат принципи, когато вършат нещо и помагат на другите — помагат им да разрешат проблемите си, за да им бъдат от полза, и не казват нищо, което не е от полза за тях. Това е любов. Такива хора имат богобоязливо сърце, а действията им са принципни и мъдри. Това са критериите за оценка на това дали човешката природа на хората е добра, или лоша“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Отношението, което човек трябва да има към Бог). От Божиите слова разбрах, че хората с добра човешка природа обичат истината, готови са да я приемат и имат добри сърца. Когато общуват с други хора, те могат да се поставят на тяхно място и да обмислят как да говорят и действат, за да извисят духовно другите. Ако имат представи за Бог или развиват предразсъдъци спрямо хората, те не ги изразяват безразсъдно. Напротив, способни са да търсят истината, за да се справят с тях. Те не казват неща, които не са от полза за хората. Този тип хора имат богобоязливи сърца и имат принципи в речта и действията си. Това са хора с добра човешка природа. Ако сравним това с поведението на Ли Пин, въз основа на Божиите слова, всеки път, когато нещо се отнасяше до нейната репутация и статус, тя даваше воля на недоволството си. Не се замисляше дали думите ѝ ще наранят братята и сестрите, или до какви последствия могат да доведат. Когато другите изтъкваха проблемите ѝ, тя изобщо не го приемаше, а след това се вкопчваше в това и не го забравяше. Ли Пин вярваше в Бог вече повече от 20 години; нима наистина не разбираше нищо от това? В миналото гледах само външните ѝ проявления. Мислех си, че щом дълго време е вярвала в Бог, сърдечна е към хората, способна е да прояви себеотрицание и да отдава всичко, често дава пари за благотворителност и помага на хората, значи трябва да има добра човешка природа. Но когато хората действително изтъкваха проблемите ѝ и провеждаха общение с нея, тя изобщо не го приемаше, нещо повече — обръщаше нещата наопаки, като нападаше и съдеше другите. Това не беше истинска добра човешка природа.

Чрез разобличението на Божиите слова, придобих известна представа за човешката природа на Ли Пин и за нейното поведение на неверник. Въпреки това, когато си помислих за това как е вярвала в Бог в продължение на десетилетия и е била способна да прояви себеотрицание, да отдаде всичко и да понесе страдание и как сега щеше да бъде премахната, изпитах известно съчувствие към нея. По-късно прочетох един откъс от Божието слово: „Някои хора казват: „Ако човек яде и пие от Божиите слова и разговаря за истината всеки ден, ако е способен да изпълнява дълга си нормално, ако прави това, което църквата разпорежда, и никога не причинява смущения и прекъсвания — и въпреки че може да има моменти, когато нарушава истините принципи, не го прави съзнателно или умишлено — това не показва ли, че той се стреми към истината?“. Това е добър въпрос. На много хора им хрумва тази идея. Преди всичко трябва да разберете дали някой може да постигне разбиране на истината и да я придобие, като постоянно практикува така. Кажете ми какво мислите. (Макар практикуването по този начин да е правилно, то по-скоро изглежда, че е в духа на религиозния ритуал — това е спазване на правила. То не може да доведе до разбиране или придобиване на истината.) И така, какво всъщност е това поведение? (Това е привидно добро поведение.) Този отговор ми харесва. Това е просто добро поведение, което възниква, след като човек започне да вярва в Бог, въз основа на съвестта и разума на този човек, след като е бил повлиян от различни добри и положителни учения. То обаче не е нищо повече от добро поведение и съвсем не е стремеж към истината. Какъв тогава е коренът на това добро поведение? Какво го поражда? То възниква от съвестта и разума на човека, от етиката му, от положителните чувства, които той изпитва към вярата в Бог, и от неговия самоконтрол. Тъй като това е добро поведение, то няма нищо общо с истината и определено не са същото нещо. Да имаш добро поведение не означава, че практикуваш истината, и ако човек се държи добре, това не означава, че получава Божието одобрение. Да се държиш добре и да практикуваш истината са две различни неща — те нямат връзка помежду си. Практикуването на истината е Божие изискване и напълно съответства на Неговите намерения; доброто поведение идва от човешката воля и включва намеренията и мотивите на човека — това е нещо, което хората смятат за добро. Макар доброто поведение да не е злодеяние, то противоречи на истините принципи и няма нищо общо с истината. Колкото и добро да е поведението и колкото и да съответства на човешките представи и фантазии, то няма връзка с истината. Така че никакъв брой прояви на добро поведение не може да спечели Божието одобрение. След като това е определението за добро поведение, очевидно то не е свързано с практикуването на истината. Ако класифицираме хората според поведението им, тогава тези видове добро поведение най-много да са действия на предани полагащи труд и нищо повече. Те нямат нищо общо с практикуването на истината или с истинското покорство към Бог. Те са просто вид поведение и нямат никакво значение за промяната в нрава на хората, за тяхното покорство, за приемането на истината, за богобоязливостта, за отбягването на злото или за каквито и да е други практически елементи, които действително касаят истината. Защо тогава се наричат добро поведение? Ето едно обяснение и естествено то обяснява и същността на този въпрос. А то е, че тези поведения произхождат единствено от представите на хората, от техните предпочитания, тяхната воля и собствените им усилия, продиктувани от лични подбуди. Те не са проявления на покаяние, които идват с придобиването на истинско себепознание чрез приемане на истината и на правосъдието и наказанието на Божиите слова, нито са поведение или действия, свързани с практикуване на истината, които възникват, когато хората се опитват да се подчинят на Бог. Разбирате ли това? То означава, че това добро поведение по никакъв начин не е свързано с промяна на нрава на човека или с резултата от изпитването на правосъдието и наказанието на Божиите слова, нито включват истинското покаяние, което възниква в следствие на опознаването на собствения покварен нрав. Те със сигурност не се отнасят до истинското подчинение на човека на Бог и до истината; да не говорим за това да имаш богобоязливо и боголюбиво сърце. Доброто поведение няма нищо общо с тези неща; то е само нещо, което произхожда от човека и което хората смятат, че е добро. Много хора обаче виждат това добро поведение като знак, че някой практикува истината. Това е груба грешка, нелепо виждане и разбиране. Това добро поведение е просто изпълнение на религиозен ритуал, спазване на формалностите. Изобщо не е свързано с практикуването на истината. Бог може и да не го осъди категорично, но със сигурност в никакъв случай не го одобрява“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Какво означава човек да се стреми към истината (1)). Докато размишлявах върху Божиите слова, разбрах, че фактът, че над десетгодишната вяра в Господ на Ли Пин, приемането на Божието дело от последните дни преди повече от 20 години, ентусиазираното отдаване на всичко, отричането от семейството и отказът ѝ от кариера са все примери за нейния повърхностен ентусиазъм и добро поведение. Те не отговаряха на стандарта за практикуване на истината. След като повярват в Бог, много хора проявяват в известна степен добро поведение, но тъй като природата им не е на обичащи истината и тъй като не могат да приемат съда и наказанието на Божиите слова, техният начин на живот не се променя дори и след години на вяра в Бог. Такива хора накрая пак ще бъдат изоставени и отстранени от Бог. Проявата на добро поведение не означава, че човек практикува истината. Ако човек само проявява някакво добро поведение, но никога не приема или не практикува истината, тогава такъв човек е способен да се противопоставя на Бог винаги и навсякъде. Точно както в религията е имало много хора, които цял живот са вярвали в Господ, работили са усилено, проявявали са себеотрицание и са отдавали всичко. Когато обаче Всемогъщият Бог, Христос от последните дни, дойде да извърши делото си, да изрази истината и да спаси човечеството, те Го заклеймиха, противопоставиха се и Го отхвърлиха. Вирнаха нос пред истините, които Той изрече. Независимо колко добро поведение проявяваха, Бог не ги одобри. Той ги заклейми като хора, които се противопоставят на Бог. Помислих си за фарисеите, които служеха на Бог Йехова в храма и пътуваха по море и земя, за да проповядват и работят. В очите на другите поведението им беше много добро и дори не можеше да се намери никакъв недостатък, но когато Господ Исус се появи, за да извърши делото Си, те се противопоставиха, заклймиха Го и дори Го разпънаха на кръст. Тяхната природа същност бе на омраза към истината и Бог. Господ Исус ги заклейми като подобни на змията и в крайна сметка всички те бяха наказани и прокълнати от Бог. От това видях, че когато гледаме само повърхностното добро поведение на хората и не разпознаваме отношението им към истината, е много лесно да бъдем подведени!

По-късно си помислих: „Тогава как точно трябва да се отнасяме към хора като Ли Пин, разкрити като неверници? Кои хора могат да останат в църквата, за да полагат труд, и кои трябва да бъдат премахнати? Какви принципи включва това?“. Прочетох този откъс от Божието слово: „Ако те са неверници, невярващи, но все пак имат желание да полагат труд и могат да се подчиняват и да се покоряват, тогава дори и да не се стремят към истината, не ги закачайте и не ги премахвайте. Вместо това им позволете да продължат да полагат труд и ако можете да им помогнете, тогава им помогнете. Ако нямат желание дори да полагат труд, станат небрежни и започнат да вършат зли дела, тогава сме направили всичко, което се изисква. Ако искат да си тръгнат, оставете ги да си тръгнат и нека не ви липсват, когато ги няма. Те са на етап, в който трябва да си тръгнат, и подобни хора не заслужават вашето съжаление, защото са неверници. Най-жалкото е, че има хора, които са невероятно глупави, които винаги изпитват лични чувства към отпратените, които винаги чувстват отсъствието им, които говорят от тяхно име, защитават ги и дори плачат, молят се и умоляват за тях. Какво мислите за това, което вършат тези хора? (Толкова е глупаво.) Защо е глупаво? (Тези, които си тръгват, са неверници, не приемат истината и просто не си струва да се молиш за тях и не си струва да ти липсват. Само хората, на които Бог дава възможности и които имат надежда да бъдат спасени, са достойни за сълзите и молитвите на другите. Ако някой се моли за неверник или за дявол, значи е много глупав и невеж.) От една страна не вярва истински, че има Бог — той е неверник, а от друга страна природата същност на тези хора е на невярващи. Какъв е скритият смисъл тук? Става дума за това, че те изобщо не са хора, а тяхната природа същност е тази на дявола, на Сатана, и че тези хора се противопоставят на Бог. Ето как стоят нещата по отношение на тяхната природа същност. Все пак има и друг аспект, а именно, че Бог избира хора, а не дяволи. В такъв случай, кажете Ми, тези дяволи Божии избраници ли са и избрани ли са от Бог? (Не.) Те не са Божии избраници, така че ако винаги си емоционално обвързан с тези хора и тъгуваш, че си отиват, това не означава ли, че си глупак? Не се ли противопоставяш на Бог по този начин? Ако не изпитваш дълбоки чувства към истинските братя и сестри, а таиш дълбоки чувства към тези дяволи, какъв си ти тогава? Ти си най-малкото объркан, не възприемаш хората според Божиите слова, все още не се държиш на правилната позиция и не се справяш с нещата принципно. Ти си объркан човек“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как човек да се стреми към истината (4)). По отношение на това как трябва да гледаме на хората, разкрити като неверници, Бог говори много ясно. Ако те са послушни, покорни и готови да полагат труд, то дори и да не се стремят към истината, те могат да останат да полагат труд, стига да не предизвикват прекъсвания и смущения. Ако не полагат труд подобаващо, станат повърхностни или вършат зло и прекъсват или смущават работата на църквата, не приемат или не се покайват, когато братята и сестрите ги разобличават и кастрят, и причиняват повече загуби, отколкото ползи, когато изпълняват дълга си, тогава те трябва да бъдат изчистени. Бог спасява човека, а човек трябва да има някаква минимална съвест. Дори и човек да не се стреми към истината, той поне не бива да предизвиква прекъсвания или смущения. Същността на всеки, който е способен да върши зло и да прекъсва и смущава работата на Божия дом, е тази на дяволите и Сатана. Дори такива хора да останат в църквата, те няма да служат за нищо. Те трябва да бъдат изчистени. Сравних това с поведението на Ли Пин: тя вярваше в Бог от много години, но след като ѝ се случеха различни неща, не търсеше истината и упорито анализираше прекалено много хората и нещата и така смущаваше братята и сестрите, както и работата на църквата. Братята и сестрите разговаряха с нея и ѝ помагаха много пъти, но тя ни най-малко не се пробуждаше и не се покайваше. Нейната природа същност беше на човек, който изпитва неприязън към истината и я мрази и тя беше разобличена неверница. Изчистването на Ли Пин от църквата щеше да разкрие напълно Божията праведност. В миналото, когато съдех Ли Пин, аз не го правех въз основа на Божието слово, а въз основа на собствените си представи и фантазии. Мислех, че щом е способна да прояви себеотрицание, да отдаде всичко, да понесе страдание, да се въздържа и да проявява някакво добро поведение, то тя е човек, който има истинска вяра в Бог. Затова, най-добронамерено, исках да направя така, че тя да остане в църквата. Наистина бях толкова сляпа! Бог никога не е казвал, че всеки, който проявява някакво добро поведение, има истинска вяра в Бог. Бог измерва хората въз основа на тяхната природа същност и отношението им към истината, както и на пътя, по който са вървели през цялото време. Божието дело вече е стигнало до последния етап на разпределяне на хората според вида им. Хора, които обичат истината и могат да я приемат, хора, които изпитват неприязън към истината и я мразят, хора, които са пшеница, и хора, които са плевели — Бог ще ги разкрие всичките. Онези неверници, зли хора и антихристи, които изпитват неприязън към истината и я мразят, ще бъдат отстранени от Бог. Щом все още бях в състояние да изпитвам съчувствие към Ли Пин, която беше разкрита, че е неверница, не стоях ли от противоположната на Бог страна и не Му ли се противопоставях? Наистина бях толкова глупава! Трябваше да я разпозная и да я отхвърля в сърцето си и незабавно да предам на църквата за поведението ѝ на неверница, за да опазя работата на Божия дом. Не можех повече да бъда толкова объркана!

Скоро след това предадох на църквата за поведението на Ли Пин като неверница, и не след дълго тя беше премахната. Като преживях този процес на премахването на Ли Пин, придобих известна проницателност по отношение на неверниците, както и известно разбиране за погрешните възгледи в мен. Разбрах, че само защото някой показва добро поведение, това не означава, че той има истинска вяра в Бог. Ако някой не обича или не приема истината, рано или късно той ще бъде разкрит и отстранен. Видях, че можем правилно да разпознаваме хората само въз основа на Божиите слова.