Преживяването на една християнка от Мианмар, попаднала в ада след смъртта си

6 април 2023

Интересувах се от християнството, когато бях малка, но тъй като моето семейство изповядва будизма, аз не станах християнка. Бях чувала за ада, но не вярвах особено в него.

През април 2022 г. един приятел ме покани да се включа в онлайн събиране и там за пръв път прочетох словата на Всемогъщия Бог. Почувствах, че словата на Всемогъщия Бог бяха обръщение на небесния Създател към човечеството. След това прочетох много слова на Всемогъщия Бог в интернет. Научих, че Всемогъщият Бог е единственият истински Бог и че Бог е слязъл на земята, за да спаси човечеството. Но тъй като моето семейство ме спираше, а също и защото се вкопчвах в светски неща, не посещавах редовно събиранията и дори за известно време не посещавах моята група.

Така на 3 февруари 2023 г., около 9:30 часа сутринта, се почувствах изморена след едно събиране, затова си полегнах да си почина. По-късно малкият ми брат ми каза, че моите близки не могли да ме събудят от тази дрямка, колкото и да се опитвали, затова ме изпратили в болницата, за да ми окажат спешна помощ. Лекарят ме прегледал и казал, че вече съм спряла да дишам, затова издал смъртен акт. Близките ми нямали друг избор, освен да ме върнат у дома. Уведомили роднините и съседите ни и започнали да подготвят погребението, за да ме изпратят след три дни.

По онова време аз не знаех какво става в дома ни. Единственото, което знаех, беше, че попаднах в друг свят. Бях облечена в бяла роба, вървях по една тъмна, задимена пътека. Не можех да видя небето, нито какво имаше пред мен. Пътят се спускаше по склон, беше неравен, осеян с дупки, накъсан и криволичещ. От двете страни се виждаха само всевъзможни странни растения, каквито никога не бях виждала, целите покрити с бодли. Освен това чувах викове на животни от всички страни… Вървях боса по пътеката и краката ми се разраняваха. Цялото ми тяло гореше и се задъхвах. Вървях и вървях, после се натъкнах на един демон в черни одежди. Той беше черен от главата до петите — не можех да различа нито лицето, нито нозете му. Той каза: „Ела с мен!“ Гласът му наистина беше плашещ. Изплашена, аз се опитах да кажа: „Къде ме водиш? Аз никога не съм… няма да дойда. Искам да се прибера у дома.“ Исках да избягам. В този момент се появиха четири или пет демона в синьо-черни роби, сграбчиха ме и рекоха: „Ти си мъртва — не можеш да се върнеш. Грешила си много и трябва да понесеш наказание за греховете, които си извършила през живота си.“

След това ме отведоха до една голяма порта, където видях няколко демона, стоящи на стража. Те бяха високи, с големи очи и уши, а някои имаха стърчащи остри зъби, които правеха вида им шокиращ. Те държаха оръжия и бяха голи до кръста. Носеха огърлици от кости и от телата им висяха черепи на мъртъвци. Целите бяха покрити с белези. Когато пазачите отвориха портите, чух множество мъчителни викове. Наблизо и далеч, мястото беше изпълнено със звуци на борба от ужасна агония. Там беше много горещо, изгаряща жега. Аз се изплаших много и попитах демоните: „Какво лошо съм направила? Аз не бива да бъда тук.“ Те ми показаха всички грехове, които бях извършила през живота си, един след друг, в кой ден, в колко часа и дори с точност до минутата и секундата, когато бях извършила тези неща. Дори лъжите, които бях изрекла, без да се замисля, бяха записани там съвършено ясно. Ето няколко примера. На 5 септември 2022 г. братята и сестрите позвъниха, за да ме поканят на събиране, но аз се чувствах потисната заради натиска от страна на семейството си и не отидох. На 10 септември 2022 г. пропуснах събиране и не отговорих на телефонните обаждания на братята и сестрите, тъй като нямах желание да ги видя. На 5 октомври 2022 г. спрях да посещавам всички събирания на групата и прекъснах контакта с другите членове на църквата. На 6 октомври 2022 г. аз се отклоних от Бог в полза на светските увлечения и забавленията. Бях поразена. Виждайки колко много грехове бях извършила, аз наистина се изплаших.

После демонът в черно ме заведе някъде, където имаше дървена табела, на която пишеше, че именно там наказват онези, които мамят, осъждат или богохулстват против Бог. Тук видях най-суровото наказание. Първият вид наказание беше от устата и кожата на наказаните да пъплят буболечки и да ги хапят. Буболечките пълзяха и ядяха плътта им навсякъде — беше наистина страшно. Във втория вид наказание наказаните бяха голи и един по един ги водеха към дълга дъска, където можеха да бъдат наказани 10 човека едновременно. Те трябваше да коленичат, ръцете им бяха вързани зад гърба, а брадичките им се опираха на дъската. На шиите им имаше въжета и при всяко дърпане на въжето езиците им провисваха изплезени. От другата страна на дъската отвратителен демон с рога на главата пронизваше езиците им с куки, после ги дърпаше силно; езиците на някои провисваха двойно по-дълги. След това демонът използваше гвоздей, дълъг колкото химикалка, за да ги прикове на дъската, под която гореше огън. Този демон също непрестанно изливаше кипяща вода върху езиците на наказаните. Тази огнеподобна вода се носеше от един далечен източник и постоянно се доставяше на всички демони. Когато я изливаха върху нечий език, той се унищожаваше напълно. На някои хора им изпадаха дори очните ябълки. После демоните обливаха целите им тела с огнена вода, за да ги унищожат напълно. Наказаните крещяха от болка, докато умрат. Това беше ужасяваща гледка. Някои хора не издържаха на мъчението и умираха бързо, но ако все още заслужаваха наказание за други грехове, бяха връщани към живота, за да им бъде продължено наказанието. Ако те все още не бяха умрели при завършване на наказанието им, от телата им излизаха буболечки и ги изяждаха, след което те се връщаха към живота и понасяха друго наказание.

Третият вид наказание беше хвърляне в езеро с огнена вода. Аз видях огромна кръгла желязна плоча, към която бяха завързани четири въжета. Сто или двеста човека от друго място за наказание се появиха върху плочата само за няколко секунди. Те коленичиха върху нажежената плоча без никакви дрехи, докато въжетата с шипове автоматично връзваха ръцете им и горната част на телата им. Тези хора принадлежаха към различни религии и етноси. Някои не вярваха в Бог, а други бяха християни или будисти. Наказваха ги, задето не бяха приели новото Божие дело, бяха хулили и осъждали Бог. Въпреки че някои от тях бяха приели новото Божие дело, вярата им беше повърхностна, небрежна и неискрена към Бог. Този вид хора също бяха наказани от Бог. Всички те призоваваха бога на своята вяра. Едни призоваваха един бог, а после друг бог. Това беше какофония от гласове и аз не можех да ги чуя отчетливо. Но нямаше значение колко викаха; те не получаваха отговор. След това ги отведоха в голям басейн, а вътре в този басейн кипеше огнена вода. Въжетата им моментално се разхлабиха, желязната плоча се наклони и те всички паднаха. Те се варяха и пържеха, обгаряха до такава степен, че крещяха в мъчителна агония. Някои хора бяха на ръба, с всички сили се опитваха да изпълзят от басейна, но падаха обратно вътре. Скоро оглушителните викове заглъхнаха. Всички бяха мъртви и плаваха на повърхността на огнената вода. Когато всички умряха, една гигантска мрежа ги подхвана всички и те се върнаха към живота за следващото наказание.

После ме отведоха на друго място. Там бяха онези, които бяха всячески наказвани за оскърбления към родителите им, възрастните и учителите. Някои от тях бяха голи, оковани за шията, ръцете и краката с вериги с шипове. Биеха ги с камшици до кръв и плътта и кръвта им се стичаха надолу. Те се бореха и крещяха от болка. Демоните на ада отсичаха ръцете и краката им с брадви и използваха нещо като чук, за да ги смазват. По време на наказанието ги питаха: „В онова време помислихте ли да не извършвате този грях?“ Те се разкайваха, но никой не можеше да ги спаси и ги изтезаваха до смърт. След това те се връщаха към живота и получаваха поредното наказание. Някои хора бяха погребвани живи. Земята там се движеше, преобръщаше се и в почвата гореше огън. Наказаните бавно биваха засмуквани надолу, потъваха в земята, докато не загинеха.

После ме отведоха на мястото, където наказваха прелюбодейците. Те бягаха, за да спасят живота си. Някои бяха прострелвани и убивани с лъкове, а други бяха пронизвани със саби до смърт. Трети бяха преследвани и разкъсвани от диви животни. В края на краищата никой не можеше да избяга и всички до един загинаха. Тези, които умряха, после се върнаха към живота, за да получат следващото наказание.

Видях друго място, където наказваха онези, които бяха мамили или таили зли намерения по отношение на другите, които се бяха възползвали от хората или които бяха пресметливи или завистливи към другите. Имаше висящ мост с дървена настилка и въжета с шипове от двете страни. Онези, които се държаха за бодливите въжета, кървяха, но ако не се държаха за тях, падаха, а отдолу имаше огнено езеро. Дори да не паднеха, те трябваше да минат през месомелачка и да бъдат смелени, а после всички се оказваха в огненото езеро.

Някои хора наистина бяха погълнати от външността си, губейки време, за да се обличат красиво, но изобщо не вярваха в Бог и дори Го бяха осъждали и хулили. Техните лица бяха изяждани малко по малко от насекомите. Освен тях имаше хора, които бяха наказвани, задето бяха проклинали другите, бяха крали чужди вещи и така нататък. В зависимост от греховете, които бяха извършили, хората нееднократно бяха наказвани по един начин, преди да преминат към друг вид наказание. При вида на това зрелище цялото ми тяло затрепери от страх. Всъщност да бъдеш наказан по такъв начин би било просто ужасно! Аз съжалих за греховете, които бях извършила, но не знаех към кого да се обърна, кой би могъл да ме спаси. В това време промълвих няколко сутри във вцепенение, но отговор не последва, а и страхът ми също не утихна. Изведнъж си спомних, че вярвах в единствения истински Бог — Всемогъщия Бог. Нещо, казано от Всемогъщия Бог, ми дойде наум. „В ежедневието си, с каквито и трудности да се сблъскате, вие трябва да застанете пред Бог; първото нещо, което трябва да направите, е да коленичите пред Бог в молитва — това е най-важното(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Когато вярваме в Бог, най-важно е да намерим истината“). Аз знаех, че Бог царува над всичко, и онова, с което се сблъсквах, ставаше с Негово разрешение, затова трябваше да призова Него. Замислих се за различните си грехове. Аз бях небрежна към Бог и Го отхвърлих. Практикувах моята вяра и посещавах събиранията, когато се чувствах добре, но ги пропусках, когато не бях добре. Бях християнка, но нямах истинска вяра в Бог. Бях повърхностна и лъжлива към Него. С радост пилеех времето си за развлечения, но не посвещавах никакво време на поклонение пред Бог. Изпитах силно съжаление, когато се замислих за всичко това и се помолих на Бог в сърцето си: „Всемогъщи Боже, аз извърших много грехове. Бях безразлична и се отнасях към Теб студено, опивайки се от радостта да греша и да не изпълнявам дълга си добре. Сега съм много изплашена и изпълнена със съжаление. Аз не искам да дойда тук и да бъда наказана за тези грехове. Готова съм да се покая — моля Те, дай ми шанс да направя това. Искам да се подчиня на Твоите разпореждания и да направя всичко по Твоята воля.“ Аз се молех и изповядвах по този начин отново и отново, покайвайки се пред Бог за греховете, които бях извършила, един по един. Постепенно се успокоих и вече не се страхувах толкова. После почувствах, че някакъв глас ме вика по име. И тогава видях лъч светлина и от светлината прозвуча глас и ми каза: „Дани, разкайваш ли се? Извършила си много грехове. Ти трябва да се опреш на Бог и да престанеш да извършваш тези грехове — не можеш да чакаш наказанията, за да се покаеш. Гравирай Божиите думи в сърцето си и се стреми към истината. Това, което разбираш и прилагаш на практика, трябва да бъде правилно. Това е твоят последен шанс и следващият път спасението вече няма да бъде достъпно за теб. Докато си жива, се труди усърдно, за да изпълняваш добре дълга си и да попаднеш в Божието царство. Не повтаряй своите грехове или грешки и не прави онова, за което ще съжаляваш. Тъй като ти не си изпълнила дълга си, няма да умреш. Ти ще спасяваш онези, които изпадат в беда.“

Този глас не принадлежеше на никого, когото познавах. Струваше ми се, че говореше със звука на вятъра. Той не звучеше съвсем ясно, но аз можех да го разбера. Въпреки че думите бяха резки, те бяха убедителни. Накараха ме да се почувствам спокойна. Бяха топли и вдъхваха безопасност. Обзе ме щастие, каквото преди не познавах. Аз знаех, че Бог ме спасява, дава ми втори шанс в живота. Постепенно дойдох на себе си, след като чух този глас.

Събудих се треперейки, все още обзета от силен страх. Чувствах се ужасно и много съжалявах, че бях извършила толкова много грехове. Знаех, че това беше Божието предупреждение към мен. Всичко, което Бог каза, беше истина. Аз трябваше да повярвам в това, което Той каза, и да Го слушам. Не можех да продължавам да Го отхвърлям и да бъда небрежна. Бог ми даваше шанс, който не можех да пропусна отново. Казах на по-малкия си брат: „Искам да поговоря със сестра Съмър.“ Сестра Съмър беше напояваща в Църквата на Всемогъщия Бог, която често общуваше с мен онлайн. Съмър ми изпрати някои Божии слова, след като научи за моята ситуация. Всемогъщият Бог казва: „Бог е отговорен за всеки един човешки живот и е отговорен до самия край. Бог се грижи за теб и дори ако в тази среда, унищожена от Сатана, си болен, замърсен или насилван, това няма значение — Бог ще се погрижи за теб и ще те остави да продължиш живота си. Трябва да вярвате в това. Бог няма да позволи с лека ръка човешко същество да умре(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият Бог VII“). „Бог непрестанно е работил с теб от момента на раждането ти до днес, но не ти дава подробен отчет за всичко постигнато от Него. Бог не ти съобщи това, нито ти позволи да го узнаеш. Всички Негови действия обаче са важни за човечеството. За Бога те са просто неща, които трябва да свърши. В сърцето Си Бог таи нещо важно, което желае да осъществи и чиято значимост далеч надхвърля тази на останалите Му дела, а именно: Бог трябва да осигури безопасността на човеците от момента на раждането им до днес. (…) Тази „без-опасност“ означава, че няма да бъдете погълнати от Сатаната. Важно ли е това? Опазването ви от Сатаната — дали това има отношение към безопасността ви? Да, то засяга личната ви безопасност и няма нищо по-важно от него. Щом бъдеш погълнат от Сатаната, душата и плътта ти вече не принадлежат на Бога. Вече не подлежиш на Божието спасение. Бог изоставя душите и човеците, които Сатаната е погълнал. Затова казвам, че най-важното Божие дело е да ти гарантира тази безопасност, да те опази, за да не те погълне Сатаната. Това е много важно, нали?(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият Бог VI“).

Четенето на словата на Всемогъщия Бог ми вдъхна усещане за безопасност, сякаш имаше на какво да разчитам. Това преживяване ми показа още по-ясно, че от раждането до настоящия момент, Бог ни водеше, наблюдавайки и закриляйки ни във всеки един момент. Аз трябваше да застана пред Бог, да изпълня дълга си и да се отплатя за Неговата невероятна милост. Аз трябваше да засвидетелствам, че Бог действително царува над всичко, в това число и духовния свят, който е невидим за нашите очи. Адът наистина съществува. Аз не изпитах страданията на адското наказание, но видях как наказваха хората в ада. Около мен имаше много хора, които следват светските тенденции, вървейки по стъпките на Сатана. Те не застават пред Бог. Аз много се безпокоя за тях и не искам хората, които познавам, да попаднат в ада и да страдат така. Независимо дали те ще приемат делото на Всемогъщия Бог от сетните дни, аз ще изпълня своята отговорност и ще им засвидетелствам, че адът действително съществува, и че властта Божия наистина съществува. Само Всемогъщият Бог може да ни спаси от страданията на ада. Бих искала да прочета откъс от словата на Всемогъщия Бог за онези, които не са застанали пред Него, и за онези, които са приели Всемогъщия Бог, но не ценят Неговото спасение.

Всемогъщият Бог казва: „Последното Ми дело не се състои само в това да накажа хората, но и да определя назначението на човечеството. Нещо повече, целта на делото Ми е всички хора да признаят постъпките и действията Ми. Искам всеки един човек да види, че всичко сторено от Мен е справедливо и че всичко, което направих, изразява характера Ми. Не човекът — и далеч не природата — създадоха човечеството. Постигнах го Аз, хранителят на всяко живо сътворено същество. Без Моето съществуване човечеството ще погине и ще понесе бича на бедствието. Никой никога вече няма да види красотата на слънцето и луната или на тучната зеленина; човечеството ще се сблъска само с мразовитата нощ и с безмилостната долина на смъртната сянка. Аз съм единственото спасение на човечеството. Аз съм единствената надежда на човечеството и нещо повече, Аз съм Този, от когото зависи съществуването на целия човешки род. Без Мен човечеството мигом ще изпадне в застой. Без Мен човеците ще преживеят бедствия и ще бъдат стъпкани от всякакви духове, а никой не се вслушва в Мен. Свърших дела, които никой друг не може да свърши, и единствената Ми надежда е, че човеците могат да ми се отплатят с добри дела. Макар и само неколцина да успяха да ми се отплатят, Аз все пак ще довърша Своето пътуване из света на хората и ще предприема следващата стъпка от продължаващото Ми дело, защото цялата Ми суетня насам-натам сред хората през всички тези години даде плодове и Аз съм много доволен. Държа не на броя на хората, а на стореното от тях добро. Надявам се, че ще си подготвите достатъчно много добри дела за собственото ви назначение. Тогава ще изпитам удовлетворение; в противен случай никой от вас няма да избегне бедствието, което ще ви сполети. Бедствието произлиза от Мен и, разбира се, е подчинено на волята Ми. Ако не сте достатъчно достойни пред Мен, не ще избегнете бедствието(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бога“, „Подгответе си достатъчно много добри дела за вашето назначение“).

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Поредната ми среща с болестта

През 1995 г. приех вярата в Господ Исус. След това като по чудо се подобри сърдечното ми заболяване, от което бях страдала години наред....

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger