Изминаха цели 30 години, откакто Христос от сетните дни, Всемогъщият Бог, се яви и започна да работи и да изрича истини през 1991 г. Той изрече Словото се явява в плът, милиони Негови думи са публикувани онлайн. Те сияят от Изтока до Запада като ярка светлина и разтърсват целия свят. Много хора от всички вероизповедания, които обичат истината, са видели, че всички думи на Всемогъщия Бог са истина, която Светият Дух казва на църквите. Чувайки Божия глас, те охотно приеха Всемогъщия Бог. Те бяха въздигнати до Божия престол и присъстват на сватбата на Агнеца, всеки ден ядат и пият новите Божии думи и с наслада се подкрепят с живата вода. Сърцата им са все по-просветени и са научили много истини. Бог лично ги води и напътства. Поквареният им нрав е пречистен и променен чрез Божието правосъдие и свидетелствата им са прекрасни. Направени са победители пред Божиите бедствия и са първите плодове, добили Божието одобрение и благодат. Днес Църквата на Всемогъщия Бог се появява в страни по цял свят като стръкчета след пролетен дъжд, а Божиите избраници влагат всичко от себе си, за да разпространят евангелието на Божието царство, свидетелствайки за Всемогъщия Бог. Все повече хора от всички страни, региони и вероизповедания приемат Божието дело от сетните дни. Евангелието на царството се разпространява с неспирна сила и мощ и дословно изпълнява библейските пророчества: „И в последните дни планината на дома на Йехова ще се утвърди на върха на планините и ще се издигне над хълмовете; и всички народи ще се стичат към нея“ (Исая 2:2). „Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син“ (Матей 24:27). Но макар че много вярващи са прочели словата на Всемогъщия Бог, убедени са в тях и знаят, че всички те са истина, тъй като Всемогъщият Бог прилича на обикновен човек, а не е Господ Исус, спускащ се на облак, те не смеят да Го приемат. Някои буквално се хващат за казаното в Библията и приемат, че стихът „Исус Христос е същият вчера, днес и до века“ (Евреи 13:8) означава, че името на Господ Исус ще остане винаги същото. Виждайки, че Всемогъщият Бог не се казва Исус, а Библията не споменава името „Всемогъщ Бог“, те не Го приемат. Казват, че ако Го приемат и четат само словото на Всемогъщия Бог, а не Библията, и ако спрат да се молят в името на Исус, те биха предали Господ Исус. След като дълго са вярвали в Господ и са се радвали толкова пъти на милостта Му, за тях е немислимо да Го предадат. Така разсъждават и дори осъждат вярващите във Всемогъщия Бог като предатели на Господ Исус, като вероотстъпници. Това попречи на мнозина да изследват истинския път. Дори и да признават думите на Всемогъщия Бог за истина и за глас Божи, те пак не смеят да Го приемат. Затова се превиват под тежестта на бедите в живота си. Това е наистина тъжно, глупаво и безсмислено. Това изпълнява други библейски слова: „Безумните умират от нямане на разум“ (Притчи 10:21). „Народът Ми загина от липса на знание“ (Осия 4:6). Дали, приемайки Всемогъщия Бог, наистина предаваме Господ Исус, или не? Нека побеседваме за това.

Мнозина мислят, че, приемайки Всемогъщия Бог, предават Господ. Как е най-добре да подходим към този въпрос? Не може да се водим само от това, че имената им са различни, а трябва да разберем дали са един Дух, дали това е делото на един и същи Бог. В Епохата на закона работеше Бог Йехова, а в Епохата на благодатта — Господ Исус. Виждаме, че Божието име се промени и от Йехова стана Исус. Но можете ли да кажете, че Господ Исус беше друг Бог, а не Йехова? Можете ли да кажете, че вярата в Господ Исус беше предателство към Бог Йехова? Категорично не. Но повечето последователи на юдаизма отказаха да приемат Господ Исус, казвайки, че така биха предали Йехова, и дори помогнаха за разпването Му. Защо постъпиха така? Защото не разбираха, че Господ Исус бе Духът на Бог Йехова, който се яви и извърши делото Си в плът. Името Му бе различно, но Господ Исус и Йехова бяха един Дух, един и същи Бог. В библията е записана прекрасната история на Филип, който казва на Господ Исус: „Господи, покажи ни Отца и това ни е достатъчно“ (Йоан 14:8). А Исус отговаря: „Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. Как така казваш: Покажи ми Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не ги говоря от Себе Си; но Отец, който пребъдва в Мене, върши Своите дела“ (Йоан 14:9-10). Думите на Господ Исус са много ясни. Той и Йехова бяха един Бог, А Неговият Дух бе Духът на Йехова. Господ Исус бе проявление на Бог Йехова, единственият истински Бог. И така, вярата в Господ Исус не беше предателство, а подчинение на Бог Йехова. Тя бе в съгласие с Божията воля. Ако във вярата си се вкопчите в едно име и тълкувате буквално Библията, без да разбирате Духа и делото Му, е вероятно да се отклоните и да се опълчите на Бог. Тогава може да предадете Бог, а последиците от това са ужасяващи. Когато Господ се яви и работи, юдейският народ Го отхвърли. Това не беше ли предателство към Бог Йехова? В същността си действията им са предателство и затова Бог прокле израилтяните. Също така, дълго преди Господ Исус да се яви и да се залови с делото Си, библейско предсказание за Него гласеше: „Ето, девицата ще зачене и ще роди син; и ще го нарекат Емануил“ (Матей 1:23). Но когато се яви, името Му не беше Емануил, а Исус. Фарисеите на юдаизма се придържаха буквално към Писанието и тъй като новото име на Бог не беше такова, всячески отричаха и заклеймяваха Господ. Колкото и истина и сила да съдържаше учението на Господ Исус, те отказваха да го приемат и накрая Го приковаха към кръста, извършвайки ужасен грях, прокълнати и наказани от Бог. Това е наистина богат на поуки урок! Когато приветстваме Господ, дали трябва строго да се придържаме към Писанието и само към името на Исус? Ако постъпим така, неусетно ще се опълчим на Бог и ще Го заклеймим. Това е нещо, което много вярващи не разбират, и затова се вкопчват в буквалните думи от Библията и в името Исус, а когато изследват истинския път, все питат: „Има ли в Библията основание за името Всемогъщ Бог? Ако името Всемогъщ Бог не присъства в Библията, не мога да Го приема.“ Щом казваш, че няма да Го приемеш, освен ако името Всемогъщ Бог не е написано в Библията, защо вярваш в Господ Исус, след като името Му не е в Стария завет? Това не е ли противоречие? Очевидно много хора не разбират истински Библията, а сляпо и буквално се придържат към Писанието и към разни правила. Те не се молят, не търсят истината в Божието слово, нито потвърждение от Светия Дух и накрая това ще ги унищожи. Всъщност има библейски пророчества за явяването и делото на Бог в сетните дни под името Всемогъщ Бог. „И ще видят езичниците твоята правда, и всички царе твоята слава; и ще имаш ново име, което устата на Йехова ще назове“ (Исая 62:2). „Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог откъдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на моя Бог, новия Йерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име“ (Откровение 3:12). „Аз съм Алфа и Омега (…) Който е и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият“ (Откровение 1:8). „Като казваха: Благодарим Ти, Господи Всемогъщи, Който си и Който си бил, за това, че си изявил голямата Си сила и царуваш“ (Откровение 11:17). „И чух като глас от голямо множество и като глас от много води, и като глас от силни гръмотевици, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, се възцари“ (Откровение 19:6). Може да погледнете и Откровение 4:8 и 16:7 и други. Тези пасажи от Светото писание предсказват, че Бог ще приеме ново име в сетните дни — „Всемогъщият“, тоест Всемогъщият Бог. Виждаме, че в сетните дни Бог се явява и работи под името Всемогъщ Бог. Той отдавна е предвидил това. Всички приели Всемогъщия Бог са чули гласа на Господ и са признали Всемогъщия Бог за завърналия се Господ Исус. Те са приветствали Господ, били са възнесени пред престола Му и присъстват на сватбата на Агнеца. Те са истинските вярващи, чиято вяра е правилна. Най-сетне са приветствали Господ и са спечелени от Него. Който не приветства Господ, ще изгуби вярата си. Ще изгуби Господ. Който се придържа към името Исус, няма да познае Божия глас, когато Той дойде. Те не признават, че Всемогъщият Бог е явил се и работещ Дух на Господ Исус. Като не приемат връщането на Господ Исус, те вярват в Господ, но не Го разпознават. Това е опълчване срещу Господ и те са истинските предатели на Господ Исус. Какво означава да предадеш Господ? Да вярваш в Него, без да Го разпознаваш! Сега вече всичко е по-ясно, нали?

А защо Бог все променя името Си? Защо приема ново име за всяка епоха? В това се съдържа една тайнствена истина. Следните думи на Всемогъщия Бог ще ни разяснят това. Всемогъщият Бог казва: „Всеки път, когато Бог идва на земята, Той променя името Си, пола Си, външния Си вид и делото Си. Той не повтаря делото Си и винаги е нов и никога не е същият. Когато дойде предишния път, името Му беше Исус. Дали когато дойде отново, Той пак ще се нарича Исус? Последния път, когато дойде, Той беше мъж. Може ли и този път да е мъж? Когато дойде в Епохата на благодатта, Неговото дело беше да бъде прикован на кръста; когато дойде отново, ще продължи ли да изкупува човечеството от греха? Може ли отново да бъде разпънат на кръста? Няма ли това да е повторение на Неговото дело? Нима не знаеш, че Бог е винаги нов, никога не е същият? Има хора, които казват, че Бог е неизменен. Това е вярно, но се отнася до неизменността на Божия нрав и Неговата същност. Промените в Неговото име и дело не доказват, че същността Му се е променила. С други думи, Бог винаги ще бъде Бог и това е непроменимо. Ако твърдиш, че Божието дело остава непроменено, ще може ли тогава Той да завърши Своя шестхилядолетен план за управление? Ти знаеш само, че Бог остава непроменен завинаги, но знаеш ли, че Бог е винаги нов, никога не е същият? Ако Божието дело не се променя, би ли могъл Той да води човечеството чак до наши дни? Ако Бог е неизменен, защо вече е завършил делото на две епохи (…) И така, думите „Бог е винаги нов и никога не е същият“ се отнасят до Неговото дело, докато думите „Бог е неизменен“ се отнасят до това, което Бог има и е по Своята същност. Независимо от това не можеш да направиш така, че шестхилядолетното дело да зависи от едно единствено гледище или да го опишеш с мъртви думи. Такава е човешката глупост. Бог не е толкова прост, колкото си представя човек, и Неговото дело не може да се задържи в една епоха. Йехова, например, не може винаги да означава името на Бог; Бог може да върши делото си и под името Исус. Това е знак, че Божието дело непрекъснато се развива и напредва.

„Бог винаги е Бог и никога няма да се превърне в Сатана; Сатана винаги е Сатана и никога няма да стане Бог. Божията мъдрост, Божието чудо, Божията правда и Божието величие никога няма да се променят. Неговата същност, това кой е Той и какво притежава, никога няма да се променят. Неговото дело обаче постоянно напредва и се задълбочава, защото Той винаги е нов, никога не е същият. Във всяка епоха Бог приема ново име, във всяка епоха върши ново дело и във всяка епоха позволява на Своите създания да видят новата Му воля и новия Му нрав. Ако в една нова епоха хората не видят проявлението на Божия нов нрав, няма ли да Го приковат на кръста завинаги? А с това не ограничават ли Бог?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“).

„Йехова“ е името, което приех, докато вършех делото Си в Израел. То означава Бог на израилтяните (избрания Божи народ), който може да пожали човеците, да ги прокълне и да ги напътства през живота им; Бог, който притежава огромна мъдрост и могъщество. „Исус“ е Емануил, което означава жертвоприношението, изпълнено с любов и състрадание, избавящо хората от греховете им. Той извърши работата от епохата на благодатта, представлява епохата на благодатта и е само част от делото по осъществяване на Моя план за управление (…) Името Исусово се появи, за да позволи на човечеството в Епохата на благодатта да бъде преродено и спасено, и това име обозначава изкуплението на цялото човечество. Тоест, името Исус представлява делото на изкуплението и бележи Епохата на благодатта. Името Йехова бе създадено за израилтяните, които живееха в закона. Във всяка отделна епоха и във всеки етап от делото Моето име не е произволно избрано, а е с представително значение: всяко име бележи отделен период. „Йехова“ обозначава Епохата на закона и е почтителното обръщение, с което израилтяните назоваха Бог, когото почитаха. „Исус“ представлява Епохата на благодатта и е името на Бог на всички, които бяха спасени през Епохата на благодатта. Ако човеците все така копнеят за пришествието на Спасителя Исус в сетните дни и все така очакват Той да се яви в образа, който бе приел в Юдея, целият план за управление, датиращ отпреди шест хиляди години, щеше да спре в Епохата на изкуплението и нямаше да се развива по-нататък. А и тогава не биха дошли сетните дни и епохата не би приключила. Така е, защото Спасителят Исус работи само за изкуплението и спасението на човечеството. Приех името Исус само заради всички грешници в епохата на благодатта, но не това е името, под което ще сложа край на цялото човечество. При все че Йехова, Исус и Месията представляват Моя Дух, тези названия просто обозначават различните етапи от плана Ми за управление и не Ме представляват в Моята цялост. Имената, с които Ме назовават хората на земята, не могат да изразят цялостния Ми нрав и всичко, което Аз съм. Те са просто различни имена, с които са Ме наричали в различните епохи. И тъй, когато настъпи последната епоха — епохата на сетните дни — Моето име отново ще се промени. Няма да се казвам Йехова или Исус, а още по-малко Месията. Ще се наричам Самият Всемогъщ Бог и под това име ще поставя край на цялата епоха. Навремето ми казваха Йехова. После пък бях Месия, а по-нататък човеците с обич и почит Ме наричаха Исус Спасителя. Обаче днес Аз вече не съм Йехова или Исус, когото хората познаваха в онези минали времена; Аз съм Бог, завърнал се в сетните дни — Бог, който ще постави край на епохата. Аз съм Самият Бог, който се въздига от края на земята с целия Си нрав и преизпълнен с властност, благородство и великолепие. Хората никога не са общували с Мен, не са Ме опознали и са съвсем невежи по отношение на Моя нрав. От създаването на света, та чак до днес нито един човек не Ме е виждал. Това е Бог, който се явява пред хората в сетните дни, но е скрит сред тях. Той пребивава сред човеците, истински и реален като жарещото слънце и бушуващия пламък, изпълнен с мощ и преизпълнен с власт. Съдът на словото Ми няма да пропусне нито един човек, нито едно нещо и всеки и всичко ще бъде пречистено в пламъците. Накрая всички народи ще получат благослова на думите Ми, но и ще бъдат разкъсани на парчета от Моите слова. Така през сетните дни всички хора ще видят, че Аз съм завърналият се Спасител и че съм Всемогъщият Бог, покоряващ цялото човечество. И всички ще се убедят, че преди Се жертвах за хората, но в сетните дни Се превръщам и в слънчевия пламък, изпепеляващ всичко, и в Слънцето на праведността, разкриващо всички неща. Това е Моето дело в последните дни. Приех това име и възприех този нрав, за да може всички хора да видят, че съм праведен Бог, изпепеляващото слънце и обгарящият пламък, за да може всички да почитат Мен, единствения истински Бог, и да съзрат истинското Ми лице: Аз не съм само Бог на израилтяните и не съм само Изкупителят; Бог съм на всички създания на небето, в океаните и на земята“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Спасителят вече се е завърнал, възседнал „бял облак“).

Думите на Всемогъщия Бог много ясно обясняват имената, приети от Бог за делото Му във всяка епоха, и тайнствата на истината около Неговите имена. Божието име се сменя с всяка нова епоха и ново Негово дело. Всяко от имената Му е представително за делото, което върши в тази епоха. Но както и да се променят името Му и делото Му, същността Му никога не се променя — Бог винаги е Бог. Бог работи под името Йехова в Епохата на закона, като издаде закона и направляваше живота на хората на земята, учеше хората що е грях и как да почитат Бог Йехова. В Епохата на благодатта Божият Дух беше облечен в плътта на Човешкия Син. Той изрече истини и извърши изкупителното дело под името Исус. Накрая бе разпънат и и се принесе в жертва за човечеството, изкупувайки нашите грехове. Сега, в последните дни, Бог пак се е въплътил и върши правосъдното Си дело от сетните дни под името Всемогъщ Бог, изказвайки истини, за да осъди и пречисти човечеството, напълно да ни спаси от грях и от сатанинските сили и да сложи край на този тъмен и зъл стар свят. Той ще отведе човека на прекрасно място. Така ще бъде съвсем завършен 6-хилядолетният Божи план за спасение на човечеството. Фактите от Божието дело ни показват, че всяко от трите имена — Йехова, Исус и Всемогъщ Бог, представлява един от трите различни етапа от Божието дело по спасението на човечеството. Отстрани изглежда, че Божието име и дело се променят, но Божията същност не се променя. Божият нрав и това, което Той е и има, никога не се променят. Той си остава самият Бог — напътства, изкупва грехове, напълно пречиства и спасява човечеството. Четейки словата на Бог Йехова в Епохата на закона в Стария завет, думите на Господ Исус в Епохата на благодатта, а сега словата на Всемогъщия Бог в Епохата на царството, виждаме, че източникът на тези истини е един Дух, защото всички Божии слова в различните епохи съдържат Неговата любов и Неговия праведен нрав. В тях се съдържа всичко, което Бог представлява и притежава. Божията любов, Божият нрав и това, което Той е и има, заедно съставляват същността на единствения истински Бог, неговата личност и притежания. В Епохата на благодатта гласът на Господ Исус беше също и глас на Бог Йехова. Когато слушаме думите на Всемогъщия Бог, сякаш Господ Исус лично се обръща към нас и Бог Йехова ни говори. Това убедително доказва, че трите етапа на Божието дело се извършват от един Бог. Божието име се променя, но същността Му, онова, което притежава и представлява, и праведният Му нрав си остават същите, без никаква промяна. Цялото дело, извършвано днес от Всемогъщия Бог, е продължение на работата на Господ Исус. То е етап от работата въз основа на изкупителното дело, който е по-дълбок и по-възвишен — работа за пълното пречистване и спасение на човечеството. Всемогъщият Бог е изрекъл премного истини, разкриващи не само библейски тайнства, но и всички тайнства от 6-хилядолетния Му план за управление за спасение на човечеството, например какви са Божиите цели в управленското Му дело, как използва Той трите етапа от делото, за да спаси човека, тайнствата на въплъщенията, как Бог съди, пречиства и напълно спасява човечеството, как се определя изходът и назначението според вида хора, как се осъществява Христовото царство на земята и пр. Бог разкрива и истината за сатанинската поквара на хората, Той осъжда и изобличава сатанинската, небогоугодна човешка природа. Той обяснява и всички страни на истините, които хората трябва да практикуват, и ни дава практически съвети как да се освободим от покварата и да променим нрава си. Истините, изречени от Всемогъщия Бог, са достатъчни за цялостно пречистване и пълно спасение на човека и дословно изпълняват пророчеството на Господ Исус: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“ (Йоан 16:12-13). Делото по осъждането, осъществявано от Всемогъщия Бог в сетните дни, напълно пречиства и спасява човечеството и води пред Бог всички хора, които Той е предопределил за спасение, за да бъдат пречистени чрез осъждане и порицание. Преди бедствията Той вече е създал група победители. Сега бедствията са започнали и Бог възнаграждава доброто и наказва злото. Всички обладани от Сатаната и опълчващи се на Бог ще бъдат унищожени, а пречистените чрез Божия съд ще останат под Неговата закрила по време на бедствията. След бедствията на земята ще настане Христовото царство и ще се осъществят всички тези пророчества от Откровение: „Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува за вечни векове“ (Откровение 11:15). „Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, се възцари“ (Откровение 19:6). „Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях — техен Бог. Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина“ (Откровение 21:3-4). Всемогъщият Бог е изрекъл толкова истини и е извършил велико дело. Това доказва, че Той е въплътеният Божи Дух, осъществяващ делото Си като Човешки син. Не се нарича Исус и обликът Му не е на еврейския Господ Исус, но Духът на Всемогъщия Бог е духът на Господ Исус — Той е завърналият се Господ Исус. Всемогъщият Бог, Господ Исус и Йехова са един и същи Бог. Щом истински осъзнаете това, няма да твърдите, че вярата във Всемогъщия Бог е предателство към Господ Исус, защото като приветствате Всемогъщия Бог, приветствате Господ, следвате стъпките на Агнеца и се въздигате пред Божия престол! Мнозина в религиозния свят продължават да тълкуват Библията буквално, държат на името на Господ Исус и Го чакат да се спусне върху облак, а отказват да разучат делото на Всемогъщия Бог в сетните дни. Колкото и истини да изрича Той, те не признават, че техният източник е Божият Дух и че това е явяването и делото на Духа на Господ Исус. Те дори заклеймяват и отхвърлят Всемогъщия Бог, Който ни носи истината. Не правят ли същата грешка като фарисеите? Мислят си, че това е преданост към Господ Исус, но Господ ги заклейми като злосторници. Господ Исус е казал: „В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име? И не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:22-23). И затова Господ ще ги погуби.

Накрая нека прочетем още някои от думите на Всемогъщия Бог: „Христос от последните дни носи живот, носи вечния и непреходния път на истината. Тази истина е пътят, по който човек намира живота, и е единственият път, по който човек познава Бог и получава Неговото одобрение. Ако не търсиш пътя на живота, който дава Христос от последните дни, тогава никога няма да получиш одобрението на Исус и никога няма да бъдеш достоен да влезеш през портата на небесното царство, защото си едновременно марионетка и затворник на историята. Онези, които се ръководят от правила, от букви и са оковани от историята, никога няма да могат да придобият живот, нито пък вечния начин на живот. Това е така, защото всичко, с което разполагат, е мътна вода, към която са се придържали в продължение на хиляди години, вместо водата на живота, която тече от трона. Тези, които не си набавят водата на живота, завинаги ще останат трупове, играчки на Сатана и синове на ада. Как тогава ще могат да видят Бог? Ако само се придържаш към миналото, само се стремиш да оставиш нещата такива, каквито са били, като стоиш на едно място, и не се опитваш да промениш статуквото и да отхвърлиш историята, няма ли тогава неизменно да си против Бог? Етапите на Божието дело са огромни и могъщи, като бушуващи вълни или гръмотевици, а ти седиш пасивно и очакваш унищожение, вкопчил се в глупостта си и не правиш нищо. По този начин как може да се смяташ за човек, който следва следите на Агнеца? Как можеш да докажеш, че Богът, към когото се придържаш, е Бог, който е винаги нов и никога стар? Как думите в пожълтелите ти книги могат да те пренесат в нова епоха? Как те могат да те насочат да търсиш етапите на Божието дело? И как могат да те отведат до небето? Това, което държиш в ръцете си, са букви, които могат да дадат само временна утеха, букви, но не и истини, които могат да дадат живот. Писанията, които четеш, могат само да обогатят езика ти, но те не са философски слова, които биха ти помогнали да опознаеш човешкия живот, а още по-малко пътеките, които могат да те доведат до съвършенство. Това противоречие не ти ли дава храна за размисъл? Не те ли насърчава да осъзнаеш тайните, които се съдържат в него? Способен ли си сам да отидеш на небето, за да се срещнеш с Бог? Можеш ли без Божието пришествие да отидеш на небето, за да се радваш на семейно щастие с Него? Все още ли си мечтаеш? Тогава ти предлагам да спреш да мечтаеш и да погледнеш към този, който работи сега, да погледнеш и да видиш кой върши делото по спасението на човека в последните дни. Ако не го направиш, никога няма да намериш истината и никога няма да намериш живота“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя към вечния живот“).