Преди 2 000 години, след като Господ Исус бе разпнат и завърши Своето дело на изкуплението, Той обеща да се върне. Оттогава всички вярващи копнеят за слизането на Спасителя върху облак, за да бъдат възнесени при Него. Вярващите се надяват да бъдат възнесени всеки момент, но виждат как бедствията се разгръщат пред очите им, а те все още не са приветствали завръщащия се на облак Господ. Мнозина са обезверени. Те непрекъснато се чудят дали Господ наистина се е върнал и дали някои от вярващите вече са били възнесени, но никой от тях не е видял нищо подобно. Това, което виждат, е, че бедствията набират скорост, ситуацията с пандемиите се влошава и повече хора загиват при бедствия, дори някои от пасторите и старейшините. Хората се чувстват уплашени или може би дори изоставени от Господ, струва им се, че по всяко време могат да загинат при бедствие. Не могат да разберат защо, след като бедствията са започнали, Господ не се е върнал и не ги е възнесъл. Те са изненадани, че „Източна мълния“ свидетелства, че Господ Исус вече се е върнал като въплътения Всемогъщ Бог, изразява истини и върши делото на правосъдието в последните дни. Мнозина, които копнеят за истината, четат думите на Всемогъщият Бог, разпознават Божия глас и се обръщат към Всемогъщия Бог. Всеки ден те ядат и пият думите на Всемогъщият Бог, които ги подкрепят и изхранват, и присъстват на брачното пиршество на Агнеца. Това са онези, които са приветствали Господ и са били възнесени пред Божия престол преди началото на бедствията. Много религиозни хора са объркани и си мислят, че „Източна мълния“ сигурно греши за това, че Господ се е върнал, и за тяхното възнесение, защото в Библията се казва: „После ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа“ (1 Солунци 4:17). Ако Господ се е върнал, защо още не сме взети? Той не трябва ли да вземе хората на небето? Вярващите от „Източна мълния“ очевидно все още са на земята, така че как може да са възнесени? Това изобщо няма смисъл за тях. Добре, какво всъщност означава да бъдеш възнесен? Много хора не разбират истинското значение на възнесението и си мислят, че това означава да бъдат отведени на небето, а никой, който още е на земята, не е възнесен. Те бъркат ужасно много.

Надеждата им Господ да се върне и да ги възнесе е абсолютно правилна, защото Господ Исус каза на вярващите да Го приветстват. Но Павел каза, че „ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха“. Така ли е? Казвал ли е Господ Исус някога, че когато се върне, ще издигне вярващите, за да го посрещнат във въздуха? Не. Има ли свидетелство за това от Светия Дух? Няма. Може ли Павел да говори от името на Господ Исус по този въпрос? Господ потвърди ли го? Не. Начинът, по който Господ възнася вярващите, е организиран от Бог. Господ Исус е казал: „А за онзи ден или час никой не знае — нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец“ (Марк 13:32). Павел беше обикновен човек, просто един апостол, та как би могъл да знае как Господ възнася вярващите? Казаното от Павел е изцяло продукт на въображението му и не представлява Господ. Определено не можем да съдим по това за начина, по който ще посрещнем Господ. Трябва да следваме думите на Господ Исус за това как ще се върне и ще възнесе вярващите в последните дни, защото Той е Христос, Господ на царството, и само Неговите думи са истина и имат власт. Със сигурност няма да сбъркаме, ако посрещнем Господ според думите Му. Да видим какво е казал Господ Исус. Господ Исус е казал: „Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син“ (Матей 24:27). „Затова бъдете и вие готови; защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде“ (Матей 24:44). „А посреднощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!“ (Матей 25:6). „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откровение 3:20). „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват“ (Йоан 10:27). „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откровение, глава 2 и 3). Виждаме, че в пророчествата Си за Своето завръщане Господ винаги споменава „Човешкия син“, „пришествието на Човешкия Син“, „Човешкият Син иде“, „ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата“ и „Моите овце слушат гласа Ми“. Тези ключови изрази ни подсказват, че Господ ще се върне в плът като Човешки син, ще слезе на земята, за да говори, да почука на вратата ни. Онези, които чуват Господния глас и отварят вратата, са мъдрите девици, които посрещат Господ и присъстват на неговото пиршество. Те са възнесени пред Господ. Господ Исус никога не е казвал, че ще издигне хората в небето, за да Го посрещнат, но им каза да се ослушват за гласа Му, за да Го приветстват, да застанат пред Него и да присъстват на Неговото пиршество. За да приветстваме Господ и да Го посрещнем, трябва да следваме думите Му и да чуем гласа Му. Щом чуем как някой вика, че Младоженецът идва, трябва да излезем да Го посрещнем, а не глупаво да чакаме да ни издигнат на небето, както в нашите представи. Ако постъпим така, никога няма да чуем гласа Господен и да го приветстваме. Господ се завръща като Човешки син и ходи сред нас, и ни говори, така че ако просто чакаме да бъдем издигнати на небето, значи вървим по път, различен от пътя Господен. Оказва се, че вярата на хората, че ще бъдат издигнати на небето, за да посрещнат Господ, не е логически издържана. Тя напълно противоречи на собствените Му думи и не е нищо друго, освен човешка представа. И така, какво всъщност означава да бъдеш възнесен? Думите на Всемогъщия Бог ни дават ясен отговор. Всемогъщият Бог казва: „Да бъдеш издигнат“ не означава да бъдеш вдигнат от ниско на високо място, както хората биха могли да си представят Това е огромна грешка. „Да бъдеш издигнат“ се отнася за Моето предопределение и последващо избиране. То е насочено към всички онези, които съм предопределил и избрал. Всички онези, които са издигнати, са хора, които са придобили статут на първородни синове или синове, или които са Божии люде. Това е абсолютно несъвместимо с представите на хората. Онези, които в бъдеще ще споделят Моята обител, са всички, които са били издигнати пред Мен. Това е абсолютно вярно, непроменимо и неопровержимо. Това е контранападение срещу Сатана. Всеки, когото съм предопределил, ще бъде издигнат пред Мен“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 104“). „Тъй като търсим не друго, а следите на Бог, ни е необходимо да търсим Божията воля, Божието слово, Божиите беседи, защото където има нови думи, изречени от Бог, там е Божият глас, а където са следите на Бог, там са и Неговите дела. Където е проявлението на Бог, там Той се явява, а където Той се явява, там са и пътят и истината и животът“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 1: Появата на Бог възвестява нова епоха“). Така е много по-лесно да бъде разбрано, нали? „Възнесението“ не е това, което си мислим — че ще бъдем издигнати от ниско на високо, от земята на небето. Това не е нещо мъгляво и свръхестествено. „Възнесението“ се случва, когато Бог се въплъти като Човешки син на земята, за да говори и да работи, ние чуваме словата Му, разпознаваме ги като истината и като Божия глас, след което им се подчиняваме и приемаме Божието дело. Ние ядем и пием Божиите думи, Той лично ни пои и изхранва и ние получаваме Божието спасение. Това означава да си възнесен пред Бог. Когато Господ Исус дойде да извърши Своето дело на изкуплението, всички онези, които разпознаха Неговите думи като глас Божи, а после Го приеха и Го последваха, като Петър, Йоан и другите апостоли, бяха възнесени пред Бог. Всемогъщият Бог дойде в последните дни и изразява истината, извършвайки делото на правосъдието. Хора от всички вероизповедания, които обичат истината и копнеят за Божието явление, като видят, че думите на Всемогъщия Бог са истината и са гласът Божи, приемат Неговото дело на правосъдието. Те всеки ден ядат и пият Божиите думи, които ги поят и поддържат, и преживяват Божия съд и пречистване. Те са мъдрите девици, възнесени пред Бог, и присъстват на сватбеното пиршество на Агнеца, което напълно изпълнява това пророчество от Откровение: „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откровение 3:20).

Мисля, че вече на всички ни е ясно какво е да си възнесен. Сега, като се замислите над идеята за посрещането на Господ на небето, не ви ли се струва нереалистична и глупава? Господ Исус пророкува много пъти за „пришествието на Човешкия Син“, като не спираше да предупреждава човека да се ослушва за гласа Му. Защо хората упорито продължават да следват човешките думи за посрещането на Господ, а не Неговите собствени? Защо са се вкопчили в абсурдното твърдение, че „грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господ във въздуха“? Що за проблем е това? Не говори ли за твърде силна жажда за благословения? Не е ли, защото искат да бъдат възнесени право в царството Божие, далеч от бедствията, където да се къпят в благословения? Нека помислим върху това. Може ли хората, чиито грехове са простени, но те продължават постоянно да съгрешават, да бъдат възнесени в царството след идването на Господ? Имат ли те право да се наслаждават на благословенията? Вярно е, че Господ ни изкупи от греха, но не можем да отречем, че нашата греховна природа все още ни управлява и не можем да не грешим и да не се противим на Бог. Все още сме оковани от греха и не сме постигнали чистота. Бог е свят и праведен. „Без освещение никой няма да види Господа“ (Евреи 12:14). И как биха могли хората, пропити с нечистотия и поквара, да влязат в царството Му? Не е ли това човешка фантазия и самозалъгване? Всемогъщият Бог казва: „Ти знаеш само, че Исус ще слезе на земята в последните дни, но как точно ще слезе? Могат ли такива грешници като вас, които тъкмо са били откупени, но не са били променени, нито са усъвършенствани от Бог, да бъдат според Божието сърце? Вярно е, че ти, който все още имаш предишната си същност, си бил спасен от Исус и наистина не се броиш за грешник поради Божието спасение, но това не доказва, че не си грешен и нечист. Как може да си свят, ако не си бил променен? Вътрешно си обзет от нечистотия, егоизъм и подлост, но продължаваш да искаш да слезеш на земята с Исус — де този късмет! Пропуснал си една стъпка във вярата си в Бог: ти само си бил откупен, но не си бил променен. За да бъдеш според Божието сърце, Бог трябва лично да се заеме с това да те промени и пречисти; ако си само откупен, няма да можеш да постигнеш святост. Затова няма да ти се полага дял от добрите благословии на Бог, защото си пропуснал една стъпка от Божието дело по управлението на човека, която е ключовата стъпка на промяната и усъвършенстването. Следователно ти, грешникът, който току-що е бил откупен, не си способен пряко да получиш Божието наследство“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно названията и идентичността“). „При все че Исус свърши много работа сред хората, Той успя само да послужи като изкупление на всички човеци и се превърна в техен принос за грях; Той не освободи човека от покварения му нрав. За пълно избавление на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане изкупителна жертва за човешките грехове, но и Бог да положи още повече усилия, за да освободи напълно човека от сатанински покварения му нрав. И тъй, човешките грехове вече са опростени и Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на порицанието и възмездието. Това Негово дело пренесе човека в по-висш свят. Всички подчинили се на Неговата власт ще се радват на по-висша истина и ще бъдат още по-благословени. Те наистина ще живеят в светлината и ще бъдат дарени с истината, пътя и живота“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“). Господ Исус извърши делото на изкуплението, което беше просто да изкупи хората и да прости греховете ни, но греховната ни природа остава. Ние продължаваме да се бунтуваме срещу Бог и не сме напълно спасени. Но едната прошка на греховете от Господ Исус не е достатъчна. Тепърва трябва да приветстваме Господ и да бъдем възнесени пред Него, да приемем Неговия съд в сетните дни и тогава можем да бъдем освободени от греха и напълно спасени, като станем хора, които се подчиняват на Бог и се боят от Него. Тогава можем да влезем в Неговото царство. Всемогъщият Бог идва в последните дни, като изразява истини и върши делото на правосъдието въз основа на изкупителното дело на Господ Исус. Целта е напълно да се изчисти греховната природа и поквареният нрав на човека, за да можем да се освободим от греха и силите на Сатана и да бъдем напълно спасени от Бог. Всемогъщият Бог се яви и изрази толкова много истини, като ни каза всичко, от което ние, като покварени човеци, се нуждаем, за да бъдем пречистени и напълно спасени. Той разкри тайните на Божия план за управление, като например Божията цел в управлението на човечеството, как Сатана покварява човечеството, как трите етапа на Божието дело напълно спасяват човека, смисълът на Неговото дело на правосъдието в последните дни, тайните на Божиите въплъщения и имена, краят и назначението на всеки тип човек и красотата на царството. Тези думи ни отвориха очите и ни убедиха напълно. Всемогъщият Бог също така съди и разкрива произхода на човешкия грях и противопоставянето на Бог, който се корени в нашата сатанинска природа и нрав. Той също така разкрива истината за това колко дълбоко сме покварени от Сатана и ни показва как да се отървем от покварата и бъдем напълно спасени. Всеки ден Божиите избраници ядат, пият и се наслаждават на Божието слово. Думите Му ни съдят, порицават, разправят се с нас и ни кастрят, преминаваме през всякакви изпитания, научаваме много истини и наистина опознаваме нашата сатанинска природа. Виждаме, че постоянно живеем в поквара, бунтуваме се срещу Бог и го отвращаваме, и че ако не се покаем и не се променим, ще бъдем унищожени и наказани от Него. Изпитваме върху себе си праведния, ненакърним нрав на Бог и у нас се заражда благоговение пред Него. Покварата ни постепенно се изчиства и променя и ние най-после можем да отхвърлим оковите на греха и да дадем великолепно свидетелство за Бог. Преди бедствията Бог вече бе създал група от победители и бедствията наближават. Всички, които отхвърлят Всемогъщия Бог и Му се противят, и онези, които принадлежат на Сатана, ще бъдат унищожени в тях. Онези, които изпитват Божия съд и пречистване, ще получат Божията защита от бедствията, ще бъдат отведени в Неговото царство и ще имат прекрасно назначение. Това всъщност е възнесението в Божието царство. Тези победители, които Бог напълно е спасил и направил пълноценни, са онези, които практикуват Божието слово и изпълняват волята Му на земята. Те са народът на Божието царство. Така царството на Христос се осъществява на земята и това изпълнява пророчеството на Господ Исус: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята!“ (Матей 6:9-10). „Видях и святия град, новия Йерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях — техен Бог. Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина“ (Откровение 21:2-4). „Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува за вечни векове“ (Откровение 11:15). Точно както се казва в словото на Всемогъщия Бог: „След като делото на завоюването бъде завършено, човекът ще се пренесе в един прекрасен свят. Разбира се, този живот все още ще е на земята, но той ще бъде напълно различен от сегашния живот на човека. Това ще бъде животът на човечеството, след като цялото човечество бъде завоювано, ще бъде едно ново начало за човека на земята и такъв живот ще бъде доказателство, че човечеството е навлязло в един нов и красив свят. Това ще бъде началото на живота на човека и Бог на земята. Предпоставка за такъв красив живот трябва да бъде това, че след пречистването и завоюването на човека, той ще се подчини на Създателя. По този начин делото на завоюването е последният етап от Божието дело, преди човечеството да навлезе в красивото назначение. Такъв е бъдещият живот на човека на земята, най-красивият живот на земята, такъв, за който човекът копнее, такъв, какъвто човекът никога не е достигал в историята на света. Той е крайният резултат от шестхилядолетното дело на управлението, това, за което човечеството най-много копнее, и също така е Божието обещание към човека“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасно назначение“).

„След като възстанови първоначалното подобие на хората и те са в състояние да изпълняват съответните си задължения, знаят си мястото и покорно приемат всички Божии разпореждания, Той ще разполага на земята с група хора, които се прекланят пред Него, и при това ще е установил Своето царство на земята, която Го почита. Бог ще постигне вечна победа на земята, а дръзналите да Му се опълчат ще погинат завинаги. Това дело ще възстанови първоначалния Му замисъл при сътворяването на човечеството; ще възроди първоначалния Му замисъл за сътворението на всички неща и редом с това ще възстанови Неговата власт над земята, насред мирозданието и сред враговете Му. Това ще бъдат символите на категоричната Му победа. Оттам насетне човечеството ще встъпи в покой и ще заживее според Божия замисъл. Бог също ще встъпи във вечен покой ведно с човечеството и ще начене вечния Си живот, споделян с човеците. От земята ще са изчезнали нечистотията и непокорството, воплите ще са заглъхнали и всичко противоречащо на Бог на този свят ще е престанало да съществува. Ще останат само Бог и хората, които е дарил със спасение; ще остане само сътвореното от Него“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“).

Сега вече разбираме напълно какво наистина означава да сме възнесени. Да бъдеш възнесен означава най-вече да чуваш Божия глас, да вървиш по следите му и да се обърнеш към Всемогъщия Бог, като приемеш Божието дело на правосъдието в последните дни. Защо религиозният свят не е преживявал възнесения преди бедствията? Главно защото тези хора не търсят истината и не чуват Божия глас, а държат на своите представи и на буквалния прочит на Библията. Те слушат само човешките думи, а не приветстват Господ според Неговите слова. Ето защо ги сполетяха бедствията. Хората просто искат да чакат Господ да слезе върху облак, искат мигновено да променят формата си и да бъдат отнесени на небето, за да Го посрещнат, затова просто пасивно чакат, без да се подготвят или да се стремят да чуят Божия глас. Сърцата им са вцепенени. Как биха могли да приветстват Господ по този начин? Ще ги сполетят бедствия, ще плачат и ще скърцат със зъби. Всемогъщият Бог върши Своето дело на правосъдието вече три десетилетия. Той създаде група победители преди началото на бедствията и сега бедствията вече приближават. Онези, които чуват Божия глас и приветстват Господ по време на бедствията, все още имат шанс да бъдат възнесени. Това е да бъдеш възнесен по време на бедствие и за тях има надежда да бъдат запазени. Онези, които следват представите си и настояват, че Господ трябва да слезе върху облак, ще бъдат сполетени от бедствия и не могат да бъдат спасени. Щом бедствията свършат, Бог ще се яви открито на всички народи, като изпълни пророчеството в Откровение глава 1, стих 7: „Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които го прободоха; и всички земни племена ще заридаят за Него“. Ето няколко откъса от словото на Всемогъщия Бог, с които ще приключим: „На много хора може да им е все едно какво ще изрека, но все пак искам да кажа на всеки така наречен светец, който следва Исус, че когато видите Исус да слиза от небето на бял облак със собствените си очи, това ще бъде публичното появяване на Слънцето на праведността. Може би това ще бъде момент на голямо вълнение за теб, но трябва да знаеш, че времето, когато станеш свидетел на слизането на Исус от небето, е и времето, когато ще слезеш в ада, за да бъдеш наказан. Това ще бъде времето на края на Божия план за управление и тогава Бог ще възнагради праведните и ще накаже нечестивите. Защото Божият съд вече ще е приключил преди човечеството да види знамения, когато го има само изразяването на истината. Тези, които приемат истината и не търсят знамения, и по този начин са се пречистили, ще се върнат пред Божия престол и ще влязат в прегръдките на Създателя. Само онези, които упорито вярват, че „Исус, Който не язди на бял облак, е лъжехрист“, ще бъдат подложени на вечно наказание, тъй като вярват само в Исус, Който показва знамения, но не признават Исус, Който провъзгласява строг съд и показва истинския път и живот. И затова с тях Исус може да се разправи само когато се завърне открито на бял облак. Те са твърде упорити, прекалено самоуверени, извънредно арогантни. Как биха могли такива дегенерати да бъдат възнаградени от Исус? Завръщането на Исус е велико спасение за приелите истината, но за отхвърлилите я то е знамение за осъждане. Трябва да изберете своя път и не бива да хулите Светия Дух и да отхвърляте истината. Не бъдете невежи и арогантни, а се подчинявайте на напътствията на Светия Дух и копнейте за истината и я търсете — само така ще бъдете облагодетелствани!“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „До момента, в който видиш духовното тяло на Исус, Бог ще е направил ново небе и нова земя“).

„Христос от последните дни носи живот, носи вечния и непреходния път на истината. Тази истина е пътят, по който човек намира живота, и е единственият път, по който човек познава Бог и получава Неговото одобрение. Ако не търсиш пътя на живота, който дава Христос от последните дни, тогава никога няма да получиш одобрението на Исус и никога няма да бъдеш достоен да влезеш през портата на небесното царство, защото си едновременно марионетка и затворник на историята. Онези, които се ръководят от правила, от букви и са оковани от историята, никога няма да могат да придобият живот, нито пък вечния начин на живот. Това е така, защото всичко, с което разполагат, е мътна вода, към която са се придържали в продължение на хиляди години, вместо водата на живота, която тече от трона. Тези, които не си набавят водата на живота, завинаги ще останат трупове, играчки на Сатана и синове на ада. Как тогава ще могат да видят Бог? Ако само се придържаш към миналото, само се стремиш да оставиш нещата такива, каквито са били, като стоиш на едно място, и не се опитваш да промениш статуквото и да отхвърлиш историята, няма ли тогава неизменно да си против Бог? Етапите на Божието дело са огромни и могъщи, като бушуващи вълни или гръмотевици, а ти седиш пасивно и очакваш унищожение, вкопчил се в глупостта си и не правиш нищо. По този начин как може да се смяташ за човек, който следва следите на Агнеца? Как можеш да докажеш, че Богът, към когото се придържаш, е Бог, който е винаги нов и никога стар? Как думите в пожълтелите ти книги могат да те пренесат в нова епоха? Как те могат да те насочат да търсиш етапите на Божието дело? И как могат да те отведат до небето? Това, което държиш в ръцете си, са букви, които могат да дадат само временна утеха, букви, но не и истини, които могат да дадат живот. Писанията, които четеш, могат само да обогатят езика ти, но те не са философски слова, които биха ти помогнали да опознаеш човешкия живот, а още по-малко пътеките, които могат да те доведат до съвършенство. Това противоречие не ти ли дава храна за размисъл? Не те ли насърчава да осъзнаеш тайните, които се съдържат в него? Способен ли си сам да отидеш на небето, за да се срещнеш с Бог? Можеш ли без Божието пришествие да отидеш на небето, за да се радваш на семейно щастие с Него? Все още ли си мечтаеш? Тогава ти предлагам да спреш да мечтаеш и да погледнеш към този, който работи сега, да погледнеш и да видиш кой върши делото по спасението на човека в последните дни. Ако не го направиш, никога няма да намериш истината и никога няма да намериш живота“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя към вечния живот“).