Всички знаем, че преди 2 000 години Господ Исус се яви и работи в Юдея, за да изкупи човечеството, и проповядваше: „Покайте се, защото наближи небесното царство“ (Матей 4:17). Той изрази много истини и показа много знамения и чудеса, които разтърсиха народа на Юдея. Висшите водачи на юдаизма видяха колко власт и могъщество има в думите и делото на Господ Исус и че Той печели все повече последователи. Стори им се, че работата на Исус заплашва статуса им, затова започнаха да търсят нещо, което да използват срещу Него. Съчиняваха слухове и лъжи, заклеймяваха Исус и не позволяваха на хората да Го следват. Явяването на Исус като Човешки син, а не в духовна форма, ги направи още по-дръзки и невъздържани. Работата и делото Му излизаха извън закона и това им послужи като оправдание да Го осъдят яростно, да Го преследват и да Го приковат на кръста. Това им донесе Божието проклятие и наказание и обрече народа на Израел за 2 000 години. Сега Исус се е завърнал в сетните дни като въплътения Всемогъщ Бог, изразява истини и върши делото на правосъдието, започвайки от Божия дом, за да пречисти и да спаси напълно човечеството. Хора от всички вероизповедания, жадни за Божието явление, прочетоха думите на Всемогъщия Бог, разпознаха Божия глас и се обърнаха към Всемогъщия Бог. Но много религиозни водачи не могат да приемат това. Техните добри овце са напуснали стадото и сега положението и препитанието им са в опасност, което те не могат да позволят. Измислят всякакви лъжи, за да отрекат и да осъдят появата и делото на Всемогъщия Бог и правят всичко възможно, за да заблудят вярващите и да им попречат да изследват истинския път. Те казват, че Господ Исус вече е изкупил човечеството, делото на спасението е завършено и когато Той се яви, ще възнесе вярващите. Делото на спасението е приключено. Дори прокламират гръмогласно: „Ако Господ се върне и не ни отведе в царството, значи Той всъщност не е Господ! Въплътеният Господ, Който върши делото на правосъдието, не може наистина да е Господ! Господ е само Онзи, в Когото вярваме, ако бъдем възнесени!“. Особено като видят, че Всемогъщият Бог се е явил не в духовна форма, а като обикновен Човешки син, те стават още по-непокорни и Го осъждат и хулят още по-ожесточено. Дори помагат на Компартията да арестува вярващите, които проповядват евангелието. С действията си те сякаш отново разпват Бог на кръста. Помислете върху това. Защо религиозният свят се противи на всеки етап от Божието дело, отхвърля го и го осъжда? Защото човечеството е толкова дълбоко покварено от Сатана. Всички имат сатанинска природа, мразят истината и им е писнало от нея. Друга причина е, че хората не разбират Божието дело, затова мислят работата по спасяването на човечеството за по-проста, отколкото всъщност е. Знаем, че израилтяните са вярвали, че след като Божието дело в Епохата на закона приключи, те просто ще трябва да спазват закона и ще бъдат спасени, а когато Месията дойде, направо ще ги отведе в царството. И какво стана? Господ Исус дойде и евреите Го разпнаха. Хората от Епохата на благодатта смятаха, че чрез изкуплението на Исус греховете им са простени и те са спасени веднъж завинаги, така че когато Господ Се върне, би трябвало направо да бъдат отведени в царството. И какво стана? Всемогъщият Бог е дошъл и религиозният свят, в съюз със сатанинския режим, Го разпва отново. Те смятат, че когато Господ Исус приключи работата Си, Божието дело на спасението е завършило. Но наистина ли е така?

Всъщност всеки нов етап от делото на Бог е предречен отдавна. Когато Исус дойде да извърши делото на изкуплението, пророците вече бяха предсказали идването Му: „Девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил“ (Исая 7:14). „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира“ (Исая 9:6). А за Божието дело на съда в сетните дни има толкова много библейски пророчества, поне двеста. Вижте какво каза Господ Исус: „Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден“ (Йоан 12:48). „Защото и Отец не съди никого, но е дал на Сина власт да съди всички“ (Йоан 5:22). И в първото послание на Петър: „Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом“ (1 Петрово 4:17). Всеки, който се интересува от Божието дело, лесно може да намери основа за него и тогава няма да настоява така агресивно и непоколебимо за това Бог да бъде прикован към кръста. Това стига, за да покаже колко силно е покварено човечеството от Сатана. Всички хора имат сатанинска природа и е справедливо да се каже, че са Божии врагове. Всички сме свидетели на този факт: От Епохата на закона, през изкуплението на Исус в Епохата на благодатта до сетните дни, когато Всемогъщият Бог върши правосъдното дело в плът, за да завърши делото от тези епохи, е ясно, че Божието дело по спасението на човечеството се състои точно от три етапа. Защо е необходимо делото Му на спасението да се извършва в три етапа? Хората не могат да го проумеят и затова мнозина се противопоставят на Божието дело и го осъждат. Това има сериозни последици. Затова проблемът, който изследваме днес, е причината Бог да върши делото Си в три етапа.

В сетните дни делото на Всемогъщия Бог разкри всички тайни на Неговия план за управление. Нека прочетем откъс от думите на Всемогъщия Бог, за да разберем по-добре това. Всемогъщият Бог казва: „Шестте хиляди години на делото на Божието управление са разделени на три етапа: Епоха на закона, Епоха на благодатта и Епоха на царството. И трите етапа на делото са в името на спасението на човечеството, т.е. за спасението на човечеството, което е било силно покварено от Сатана. В същото време обаче те са и за да може Бог да се бори със Сатана. По този начин, както делото на спасението е разделено на три етапа, така и битката със Сатана е разделена на три етапа и тези два аспекта на Божието дело се извършват едновременно. Всъщност битката със Сатана се води за спасението на човечеството и тъй като делото за спасението на човечеството не е нещо, което може да бъде успешно завършено в един етап, битката със Сатана също е разделена на фази и периоди, а войната със Сатана се води в съответствие с нуждите на човека и степента на покваряването му от Сатана (…) Делото за спасението на човека преминава през три етапа, което означава, че битката със Сатана е разделена на три етапа, за да бъде победен Сатана веднъж завинаги. И все пак вътрешната истина за цялото дело на битката със Сатана е, че резултатите от него се постигат чрез няколко стъпки: даряване на благодат на човека, превръщане в жертва за греха на човека, опрощаване греховете на човека, завоюване на човека и неговото усъвършенстване“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасно назначение“). Виждаме, че Божието дело на спасението протича в три етапа. Те са делото на Бог Йехова в Епохата на закона, изкуплението от Господ Исус в Епохата на благодатта и делото на съда в сетните дни на Всемогъщия Бог в Епохата на царството. Тези три работни етапа представляват Божието дело на спасението в целостта му и така Бог постепенно спасява човечеството от силите на Сатана, за да можем да бъдем напълно спечелени от Него. Всеки етап има своето дълбоко значение. Това са належащите дела, включени в Божия план за управление за спасяването на човечеството, и са най-важните части в процеса по спасяване на поквареното човечество от греха и силите на Сатана.

Сега бих искал да опиша накратко трите етапа на Божието дело въз основа на Собствените Му думи. Първо, нека поговорим за първия етап от делото по спасението на човека: работата в Епохата на закона. Всички знаем, че преди Бог да извърши работата Си в Епохата на закона, хората са били абсолютно простодушни. Не са знаели как да се покланят на Бог и как да живеят живота си на земята. Непрестанно са съгрешавали и са обиждали Бог и дори не са знаели какво е грях. За да помогне на хората да загърбят греха и да заживеят правилно, Бог започна Своята работа в Епохата на закона. Нека прочетем откъс от Божиите думи за това. „През епохата на Закона Йехова даде на Моисей много заповеди, за да ги предаде на израилтяните, които го последваха при изхода им от Египет. Тези заповеди бяха дадени от Йехова на израилтяните и нямаха нищо общо с египтяните; те имали за цел да обуздаят израилтяните и чрез тях Йехова предяви Своите изисквания към израилтяните. Дали спазват съботата, дали почитат родителите си, дали се прекланят пред идоли и т.н. — това бяха принципите, по които беше отсъждано кой е грешен и кой е праведен. Някои от людете бяха поразявани с огън от Йехова, други бяха убивани с камъни, а трети получаваха благословията на Йехова — това се определяше въз основа на спазването или неспазването на дадените заповеди. Онези, които не спазваха съботата, бяха убивани с камъни. Свещениците, които не спазваха съботата, бяха поразявани с огън от Йехова. Онези, които не почитаха родителите си, също бяха убивани с камъни. Всичко това беше одобрено от Йехова. Йехова установи Своите заповеди и закони, за да могат людете да се вслушват в думите Му и да Му се подчиняват, докато Той направлява живота им, както и да не се бунтуват срещу Него. Той използва тези закони, за да държи в подчинение току-що зародилия се човешки род и да положи основите на по-нататъшното Си дело. Затова първият период се нарича Епоха на закона — според делото, което Йехова извърши“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Делото в Епохата на закона“). През Епохата на закона Бог Йехова издаде много закони и заповеди, за да научи хората как да се покланят на Бог и как да живеят. Онези, които спазваха закона, получиха Божиите благословии и защита, а онези, които го нарушаваха, се нуждаеха от приношения, за да бъдат опростени греховете им. В противен случай щяха да получат Божието наказание и проклятие. Хората от Епохата на закона лично познаха Божията праведност и гняв и Неговия ненакърним нрав, но познаха и Неговата милост и благословения. Затова всички се страхуваха от Бог Йехова и спазваха Неговия закон и заповеди. Те се радваха на Божията защита и живееха правилно на земята. Нека сега поразмишляваме върху това. Ако Бог не беше извършил делото Си в Епохата на закона, какво щеше да се случи с човечеството? Без ограниченията на закона или без Божието ръководство човечеството щеше да изпадне в пълен хаос и щеше да бъде завладяно от Сатана. Законът, даден на човечеството от Бог, беше невероятно важен! Работата му в Епохата на закона научи човека какво е грях и какво е праведност и му показа, че за изкуплението на греха са необходими жертви. Първият етап от Божието дело не само изведе човечеството на правилния път в живота, но и проправи пътя за изкупителното дело в Епохата на благодатта.

В края на Епохата на закона цялото човечество беше толкова покварено от Сатана, че все повече съгрешаваше и законът вече не го възпираше. Хората не правеха достатъчно приношения и, според закона, ги очакваха осъждане и екзекуция, и в страданията си всички зовяха Бог. И така, Бог лично се въплъти в Господ Исус и извърши делото на изкуплението, като така завърши Епохата на закона и започна Епохата на благодатта. Нека прочетем още от словата на Всемогъщия Бог. „По време на Епохата на благодатта, Исус дойде да изкупи цялото паднало човечество (не само народа на Израил). Той прояви милосърдие и благоволение към хората. Исус, когото хората видяха в Епохата на благодатта, беше благ и винаги любящ към тях, защото беше дошъл да спаси човечеството от греха. Той можеше да прощава греховете на хората, докато Неговото разпятие не изкупи напълно човечеството от греха. В този период Бог се яви на човека в милосърдие и благоволение, т.е. Той стана принос за грях на човека и беше разпнат заради греховете на човека, за да бъдат те завинаги простени“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Двете въплъщения на Бог придават пълен смисъл на въплъщението“). „Без изкуплението на Исус човечеството щеше да живее вечно в грях, хората щяха да станат деца на греха, потомци на демоните. Ако нещата продължаваха по този начин, целият свят щеше да се превърне в земя, където живее Сатана, в негово обиталище. Делото на изкуплението обаче изискваше да се прояви милосърдие и благост към хората; само по този начин човечеството можеше да получи прошка и в крайна сметка да спечели правото да бъде направено пълноценно и да бъде напълно спечелено от Бог. Без този етап от делото, шестхилядолетният план за управление не би могъл да се развие. Ако Исус не беше разпнат на кръста, ако само беше изцелявал болните и изгонвал демони, хората нямаше да получат пълно опрощение на греховете си. През трите години и половина, в които вършеше Своето дело на земята, Той изпълни само половината от Своето изкупително дело; впоследствие, след като беше прикован на кръста и стана подобие на грешна плът, след като беше предаден на лукавия, Той завърши делото на разпятието и овладя съдбата на човечеството. Едва след като беше предаден в ръцете на Сатана, Той изкупи човечеството. В продължение на тридесет и три години и половина Исус страда на земята, беше осмиван, клеветен и изоставен, стигна до там, че нямаше къде да положи главата Си, нямаше място за почивка, а по-късно беше разпнат, като цялото Му същество — Неговото свято и безгрешно тяло — беше приковано на кръста. Той понесе всички възможни страдания. Властниците Му се подиграваха и Го бичуваха, а войниците дори Го заплюваха в лицето; но Той остана безмълвен и понесе всичко това докрай, подчинявайки се безусловно до самата Си смърт, след което изкупи цялото човечество. Едва тогава Му беше позволено да си почине. Делото, което Исус извърши, представлява само Епохата на благодатта; то не представлява Епохата на закона, нито пък замества делото в последните дни. Това е същността на делото на Исус в Епохата на благодатта, втората епоха, през която е преминало човечеството — Епохата на изкуплението“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Истинската история за делото на Епохата на изкуплението“). Докато Исус живееше между нас, той проповядваше: „Покайте се, защото наближи небесното царство“ (Матей 4:17). Той научи хората да се изповядват и да се каят, да обичат другите както себе си, да им прощават седемдесет пъти по седем, да обичат Бог с цялото си сърце, душа и ум, да се покланят на Бог в дух и в истина и много други. Думите на Исус показаха на хората каква е Божията воля и им дадоха ясна цел и посока в тяхната вяра. Това излезе извън ограниченията на закона и правилата. Освен това Той показа много знамения и чудеса, като изцеляваше болни, гонеше демони и прощаваше грехове. Беше изпълнен с толерантност и търпение. Всеки можеше да почувства Божията любов и милост, да види обичливостта Му и да се доближи до Него. Накрая Господ Исус беше прикован на кръста като вечен принос за грях и така опрости греховете ни веднъж завинаги. След това хората просто трябваше да се изповядат и да се покаят пред Господ, за да получат опрощение, и вече не бяха осъждани или наказвани от закона. Те можеха да застанат пред Бог в молитва и да се насладят на мира, радостта и изобилните благословии, дадени от Господ. Ясно е, че делото на изкуплението на Исус бе голяма благословия за човечеството, благодарение на която оцеляваме и просперираме и до днес.

Щом като Господ Исус е завършил делото Си и ни е изтръгнал от лапите на Сатана, означава ли това, че Божието дело на спасението е завършено? Означава ли, че вече не се нуждаем от него? Отговорът е не. Божието дело не е приключило. Човечеството се нуждае от още един етап от делото на спасението. Хората бяха изкупени от Господ Исус и греховете ни бяха простени, но ние не се отървахме от нашата греховна природа. Тя ни води и ние продължаваме да живеем в поквара. Не спираме да лъжем и да съгрешаваме. Бунтуваме се срещу Господ и Му се противим, и не можем да приложим думите Му на практика. Животът ни е порочен кръг от грях, изповед и нов грях, една мъчителна борба с греха. Никой не може да избяга от оковите и ограниченията на греха. И така, могат ли хората, които не могат да избягат от греха, да бъдат възнесени в царството без съд и пречистване? Разбира се, че не. Бог е свят. „Без освещение никой няма да види Господа“ (Евреи 12:14). Той никога не би допуснал в царството Си онези, които все още съгрешават и Му се противят. Затова Господ пророкува, че ще Се върне, след като завърши делото Си по изкуплението. Завръщането на Господ Исус трябва напълно да отстрани греховната ни природа и да ни спаси от греха, за да можем да станем свети и да влезем в Божието царство. Както каза Господ Исус, „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“ (Йоан 16:12-13). „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина“ (Йоан 17:17). В Откровение също се пророкува: „Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди“ (Откровение 14:7). Виждаме, че след завръщането Си Господ Исус изрича истини, съди и води човек към навлизането във всички истини. Тоест напълно спасява човечеството от греха и от силите на Сатана и ни води в Божието царство. Този етап от делото е замислен от Бог отдавна. Това е последният етап от Божия план за управление. Нека прочетем от словото на Всемогъщия Бог, за да разберем по-добре този аспект на истината.

Всемогъщият Бог казва: „При все че Исус свърши много работа сред хората, Той успя само да послужи като изкупление на всички човеци и се превърна в техен принос за грях; Той не освободи човека от покварения му нрав. За пълно избавление на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане изкупителна жертва за човешките грехове, но и Бог да положи още повече усилия, за да освободи напълно човека от сатанински покварения му нрав. И тъй, човешките грехове вече са опростени и Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на порицанието и възмездието. Това Негово дело пренесе човека в по-висш свят. Всички подчинили се на Неговата власт ще се радват на по-висша истина и ще бъдат още по-благословени. Те наистина ще живеят в светлината и ще бъдат дарени с истината, пътя и живота“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“).

„Чрез приноса за грях човекът получи прошка на греховете си, защото делото на разпятието вече беше извършено и Бог беше спечелил надмощие над Сатана. Но поквареният нрав на човека все още остава в него и човекът все още греши и се съпротивлява на Бог; Бог не е спечелил човечеството. Ето защо в този етап от делото Бог използва словото, за да изобличи покварения нрав на човека и го насърчава да практикува спрямо правилния път. Този етап е по-значим от предишния, а също така е и по-плодотворен, защото сега словото е това, което пряко осигурява живота на човека и дава възможност за цялостно обновяване на човешкия нрав; това е много по-задълбочен етап от делото. Ето защо въплъщението от последните дни окончателно разкрива значението на Божието въплъщение и напълно завършва Божия план за управление за спасението на човека“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“).

„Христос от последните дни борави с различни истини, за да научи човека, за да изложи на показ неговата същност и да направи разрез на думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се подчинява на Бог, да Му бъде верен и да изживява нормална човечност, както и мъдростта и нрава на Бог. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Думите, които разкриват как човек отхвърля Бог с презрение, съдържат по-конкретно идеята за това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. Предприемайки делото на Страшния съд, Бог не просто разкрива човешката природа с няколко думи — Той я излага на показ, справя се с нея и я окастря в дългосрочен план. Всички тези различни методи на излагане на показ, справяне и окастряне не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такъв съд човек може да бъде подчинен на Бог и убеден в Неговото съществуване и само така човек може истински да познае Бог. Целта на Божието съдно дело е човекът да види истинското лице на Бог и да научи истината за собственото си непокорство. Съдното дело дава възможност на човека да добие дълбоко разбиране за Божията воля, за целта на Божието дело и за тайните, които са недостъпни за него. То също така дава възможност на човека да узнае и разбере собствената си покварена същност и корените на тази поквара, както и да открие грозотата на човека. Тези резултати се постигат чрез съдното дело, понеже същината му е да разкрие пътя, истината и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Такова е съдното дело, извършвано от Бог“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“).

Този откъс ни обяснява защо Бог извършва делото на правосъдието в сетните дни. Делото на изкуплението на Господ Исус само опрости греховете ни, но нашата греховна природа още е дълбоко вкоренена в нас. За да пречисти напълно и да спаси човечеството, Бог трябва да изрича повече истини и да изпълни етапа на делото на правосъдието. Тоест, делото на изкуплението на Господ Исус само проправи пътя за Божието дело на съда от сетните дни, което е най-ключовата, най-важната част от цялото Божие дело на спасението. Това е и единственият ни път към пълно спасение и навлизане в царството. Когато този етап от делото бъде завършен, човек ще се очисти от покварения си нрав и ще спре да съгрешава и да се противи на Бог. Ще можем искрено да се подчиним на Бог и да го обичаме и тогава Божието дело по спасяването на човечеството ще бъде напълно завършено. Така ще завърши и шестхилядолетният Божи план за управление. Всемогъщият Бог се яви и започна да работи в сетните дни, като завърши Епохата на благодатта и започна Епохата на царството. Той е изразил всички истини, необходими за пречистване и пълно спасение на човечеството, като не само разкрива всички тайни на Божия план за управление, но и съди и изобличава сатанинската природа и нрави на хората, които са противни на Бог, и разкрива всичките ни представи за Бог и погрешните идеи във вярата ни. Освен това ни е показал пътя към избавление от греха и пълно спасение, и много повече. Думите на Всемогъщия Бог са безценни! Те обхващат всички реални аспекти на истината, която хората трябва да притежават, за да бъдат пречистени и напълно спасени. Това са думи, които Бог никога не е изричал в Епохата на закона или в Епохата на благодатта. Това е Бог, Който в последните дни ни дава пътя към вечния живот. Много от Божиите избраници, преминали през Неговия съд, са видели истината за своята поквара и сатанинска природа, която се противи на Бог. Те са придобили истинско разбиране за праведния и ненакърним Божи нрав и у тях се прояви благоговение пред Бог. В крайна сметка са освободени от оковите на греха и изживяват истинско човешко подобие. Всички те носят чудесно свидетелство за освобождението от греха и победата над Сатана. Всички Божии избраници знаят, че Божият съд от последните дни е всъщност Неговото окончателно спасение за човечеството! Без делото на този съд никога нямаше да видим истината за нашата поквара, никога нямаше да познаем корена на нашия грях и никога нямаше да можем да пречистим покварения си нрав и да го променим. Всемогъщият Бог вече е създал група победители преди бедствията и Неговото евангелие на царството се е разпространило по целия свят. Фактите показват, че Всемогъщият Бог напълно е победил Сатана и е придобил цялата слава и неговият шестхилядолетен план за управление е изпълнен. Големите бедствия вече са започнали и всички злодеи, които се противят на Бог, ще бъдат наказани и ще загинат в бедствията, докато онези, които преминат през съда и са пречистени, ще бъдат защитени от Бог в тези бедствия. Тогава ще има ново небе и нова земя и царството на Христос ще се появи на земята, а тези, които останат, ще бъдат Божият народ, който вечно ще живее в Божието царство и ще се радва на Неговите благословии и обещания. Така точно се изпълняват пророчествата в Откровение: „Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува за вечни векове“ (Откровение 11:15). „И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях — техен Бог. Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина“ (Откровение 21:3-4).

Сега виждаме колко са ценни и практични трите етапа на Божието дело! Всеки от тях има за цел да разреши проблема с човешкия грях и да постигне една цел, която е постепенно да спаси човечеството от властта на Сатана и от греха, за да можем да навлезем в Божието Царство и да получим Неговите обещания и благословии. Всеки етап от делото е свързан със следващия, всеки е изграден върху основата на предишния и всеки е по-задълбочен и възвишен от предишния. Те са тясно и неразривно свързани помежду си и поотделно никой от тях не би довел до нищо. Виждате ли, ако не беше делото в Епохата на закона, никой нямаше да разбере какво е грях и всички щяхме да живеем в грях, потискани от Сатана. Сатана щеше насилствено да ни отнеме и да ни унищожи. Без делото на изкуплението в Епохата на благодатта човечеството щеше да бъде наказано заради твърде многото си грехове и нямаше да доживеем до днес. Какво щеше да стане, ако Бог не бе извършил делото на съда в последните дни? Без него никога няма да се измъкнем от оковите на греха или да сме достойни да навлезем в небесното царство. Щяхме бъдем унищожени заради нашата дълбоко вкоренена греховност. Очевидно е, че без един от тези три етапа от делото, човечеството би принадлежало на Сатана и никога не би могло да бъде напълно спасено. Тези три етапа представляват пълният Божи план за управление за спасението на човечеството. Всеки етап е още по-важен от предишния и всички те са педантично подредени от Бог, за да спаси човечеството. Това напълно ни разкрива голямата Божия любов и спасение за човечеството и ни показва Неговата мъдрост и всемогъщество. Както казва Всемогъщият Бог, „Целият Ми план за управление за период от шест хилядолетия се състои от три етапа или три епохи: Епохата на закона на началото, Епохата на благодатта (която е и Епохата на изкуплението) и Епохата на царството в последните дни. Моето дело в тези три епохи се различава по съдържание в зависимост от естеството на всяка от тях, но на всеки етап това дело отговаря на нуждите на човека или, по-точно казано, се извършва пропорционално на похватите, използвани от Сатана във войната, която водя срещу него. Целта на Моето дело е да победя Сатана, да разкрия Моята мъдрост и всемогъщество, да разоблича всички хитрости на Сатана и така да спася целия човешки род, който живее под негова власт. Целта ми е да проявя Моята мъдрост и всемогъщество и да разкрия непоносимата мерзост на Сатана; дори нещо повече, Моята цел е да дам възможност на сътворените същества да различават доброто от злото, да знаят, че Аз съм Владетелят на всички неща, да виждат ясно, че Сатана е врагът на човечеството, изчадие, зло, и да им помогна да различават с пълна яснота доброто от злото, истината от лъжата, светостта от скверността, великото от безчестното. По този начин невежото човечество ще придобие способността да свидетелства за Мен, казвайки, че не Аз съм този, който го покварява, и че само Аз — Създателят — мога да спася човечеството, да даря хората с нещата, на които могат да се наслаждават; и те ще разберат, че Аз съм Владетелят на всички неща, а Сатана е само едно от съществата, които създадох и които по-късно се разбунтуваха срещу Мен. Моят план за управление за период от шест хиляди години е разделен на три етапа, така че с Моето дело да постигна следното: да дам възможност на сътворените същества да свидетелстват за Мен, да разбират Моята воля и да знаят, че Аз съм истината“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Истинската история за делото на Епохата на изкуплението“).