Вече няколко пъти говорихме за Божието дело на правосъдието в сетните дни. Днес ще обсъдим кой въздава това правосъдие. Всички вярващи знаят, че Бог ще съди цялото човечество в сетните дни и че Създателят ще се появи пред човеците и лично ще произнесе словата Си. Как ще въздаде Бог това правосъдие? Дали Неговият Дух се появява в небето и ни говори? Това е невъзможно. Самият Господ Исус ни каза: „Защото и Отец не съди никого, но е дал на Сина власт да съди всички“ (Йоан 5:22). „И Му е дал власт да извършва съд, защото е Човешкият Син“ (Йоан 5:27). От това виждаме, че делото на правосъдието се осъществява от „Сина“. Трябва да знаем, че всяко споменаване на „Човешкия Син“ обозначава въплътения Бог. Тоест, в сетните дни Той се явява в плът, за да извърши правосъдното Си дело. Това е изключително важно! Дали разбирате в какво се изразява съдът от сетните дни? Защо Бог се въплъщава, за да го осъществи? Най-просто казано, Спасителят идва да спаси човечеството. Когато Бог се въплъти и пришества на земята, слиза Спасителят. Той лично осъществява правосъдието за окончателно спасение на човечеството от греха. Като приемете Неговото правосъдие, вие се освобождавате от греха, чисти сте и сте спасени. Тогава ще имате закрила от бедствията и накрая ще влезете в небесното царство. Следователно, приемайки съда на Спасителя, определяте личния си изход и назначение — това е от ключово значение, нали? Мнозина вярващи питат защо Бог непременно трябва да се въплъти за съда в сетните дни. Мислят, че Господ Исус слиза върху облак във формата на дух, че Бог ще протегне ръка и ще поеме всички ни, за да ни отнесе направо в царството — това би било чудесно, нали? Подобно мислене е не само елементарно, но и нереалистично. Би трябвало да знаете, че Божият нрав е свят и праведен. Дали Той би отвел в царството Си грешници? Всички знаем библейския стих „Без освещение никой няма да види Господа“ (Евреи 12:14). Всеки е грешник и постоянно съгрешава. Бог няма да отнесе хората направо в царството — не така ни спасява Той. Бог ненавижда грешниците и те не са достойни да видят Бог. Това е несъмнено. Тогава как пришества Спасителят, за да избави човечеството в сетните дни? Той първо въздава правосъдие, за да ни пречисти от покварата и да ни спаси от греха и от сатанинските сили, а след това ще ни отведе в царството. Бог няма да ви опази от бедствията и определено няма да ви приеме в царството, ако греховността ви не е премахната. Бедствията вече започнаха и всички се чувстват, сякаш светът свършва, сякаш смъртта е надвиснала над тях. Всеки очаква появата на Спасителя, за да избави човечеството и затова е от първостепенно значение да приемем Него и съда Му в сетните дни! В това се крие ключът към спасението на вярващите и към встъпването им в небесното царство.

Но първо да поговорим за същината на съда в сетните дни. Религиозните хора си мислят, че съдът в последните дни е елементарно нещо и щом се спомене „правосъдие“ са убедени, че ще го въздаде Господ Исус във формата на дух, че Господ ще пришества, ще се срещне с нас и ще ни възнесе в царството, а после неверниците ще бъдат заклеймени и унищожени. В действителност това е изключително погрешно. Къде грешат те? Всеки път, когато Бог пришества, за да спаси човечеството, делото Му е много практично, много реалистично и в него няма нищо свръхестествено. При това те пренебрегват най-важните библейски пророчества за Господното пришествие — пророчествата за Божието въплъщение в Човешки Син за извършване на правосъдното дело. Господ Исус недвусмислено заяви: „Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син“ (Матей 24:27). „Защото и Отец не съди никого, но е дал на Сина власт да съди всички“ (Йоан 5:22). „Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден“ (Йоан 12:48). „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“ (Йоан 16:12-13). А също и в Първото послание на Петър, 4:17: „Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом“. Не са ли съвсем ясни тези пророчества? Господ се въплъщава в сетните дни като Човешкия Син, за да изрази истини и да осъществи делото на правосъдието. Това е несъмнено. Делото на правосъдието изобщо не отговаря на човешките представи, според които Бог ще възнесе вярващите право на небето, после ще осъди и унищожи неверниците и с това ще приключи. Нещата не са толкова прости. Съдът от сетните дни започва с Божия дом и първо се извършва над онези, които приемат Божия съд от сетните дни. Тоест, Човешкият Син идва на земята в плът, изразява много истини, за да пречисти и спаси човечеството и напътства Божиите избраници, за да навлязат във всички истини. В това се състои делото на Спасителя в сетните дни, така е замислено от Бог много отдавна. Що се отнася до неверниците, те ще бъдат осъдени и премахнати още по време на бедствията. Днес Спасителят вече е сред нас като въплътен Всемогъщ Бог, изразява всички истини, необходими за пречистването и спасението на човеците, и осъществява правосъдното дело, започвайки с дома Божий. Тези истини, изразени от Всемогъщия Бог, разтърсиха целия свят и множество хора от всички народи ги чуха. Виждаме, че библейските пророчества за Господното пришествие се сбъднаха напълно. За жалост, мнозина все още не разбират Божието дело на правосъдието в сетните дни и все се надяват да видят нещо свръхестествено: Бог да се появи и да заговори от небето. Това е прекалено абстрактно. За да си изясним как Бог осъществява правосъдието, да видим какво казва Всемогъщият Бог.

Всемогъщият Бог казва: „Съдното дело на Бог е Негова лична работа и естествено тя трябва да бъде свършена от самия Бог; човекът не може да я свърши вместо Него. Тъй като Страшният съд използва истината, за да завоюва човечеството, няма съмнение, че Бог ще се яви във въплътения Си облик, за да извърши това дело сред човеците. Това означава, че Христос от последните дни ще използва истината, за да просвети хората по целия свят и да разкрие всички истини пред тях. Такова е съдното дело на Бог“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“).

„Христос от последните дни борави с различни истини, за да научи човека, за да изложи на показ неговата същност и да направи разрез на думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се подчинява на Бог, да Му бъде верен и да изживява нормална човечност, както и мъдростта и нрава на Бог. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Думите, които разкриват как човек отхвърля Бог с презрение, съдържат по-конкретно идеята за това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. Предприемайки делото на Страшния съд, Бог не просто разкрива човешката природа с няколко думи — Той я излага на показ, справя се с нея и я окастря в дългосрочен план. Всички тези различни методи на излагане на показ, справяне и окастряне не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такъв съд човек може да бъде подчинен на Бог и убеден в Неговото съществуване и само така човек може истински да познае Бог. Целта на Божието съдно дело е човекът да види истинското лице на Бог и да научи истината за собственото си непокорство. Съдното дело дава възможност на човека да добие дълбоко разбиране за Божията воля, за целта на Божието дело и за тайните, които са недостъпни за него. То също така дава възможност на човека да узнае и разбере собствената си покварена същност и корените на тази поквара, както и да открие грозотата на човека. Тези резултати се постигат чрез съдното дело, понеже същината му е да разкрие пътя, истината и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Такова е съдното дело, извършвано от Бог“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“).

Сега вече разбираме как Бог въздава Своето правосъдие в сетните дни. Най-вече като изразява истини и ги използва, за да съди, пречисти и спаси човечеството. Тоест, в сетните дни Бог използва делото на правосъдието, за да пречисти човеците от покварата, да спаси и усъвършенства група хора, създавайки група хора в един ум и сърце с Бог. Това е плодът на 6-хилядолетния Божи план за управление и това е същината на правосъдното дело от сетните дни. Затова Спасителят, Всемогъщият Бог изразява толкова много истини, изобличава и съди покварения човешки нрав, пречиства и променя хората като се разправя с тях, окастря ги, изпитва ги, облагородява ги и изкоренява човешката греховност. Така ни позволява напълно да се освободим от греха и от сатанинските сили, да се отдадем на Бог и да Го почитаме. Не е изключено това да обърка някои хора. Господ Исус донесе на хората изкупление — тогава защо Му е нужно на Бог да изразява истини и да съди човечеството в сетните дни? Те не разбират колко дълбоко покварени са човеците от Сатана. В сетните дни Бог ни спасява като премахва покварения ни нрав. Това не е лесна задача. Не се изчерпва само с това да осъзнаем греховете си, да ги изповядаме и да се покаем пред Господ. Поквареният нрав се различава от греховността. Не се свежда до греховно поведение, а витае в умовете ни, в душите ни. Пуснал е дълбоки корени у нас и намира израз в арогантност, коварство, злина и ненавист към истината. Тези покварени нрави са дълбоко стаени в човешките сърца и е трудно да ги открием. Понякога човек видимо не върши грехове, изрича хубави думи, но в сърцето му се спотайват лукави, недостойни помисли, а околните остават заблудени. Това е проблем на човешкия нрав. Ако Бог не ни съди продължително, не ни разкрива, не ни окастря, не се разправя с нас и не ни подлага на изпитания, хората остават слепи за това и не се променят. Кой от вярващите в Господ се е освободил от греха, след като цял живот е изповядвал греховете си? Нито един. И така, ако преживее само Господното изкупление без съда от сетните дни, човек осъзнава греховното си поведение, но не е способен да види, а още по-малко да поправи греховната си природа, корена на своя грях — тоест дълбоко вкоренения си покварен нрав. Никой не може да отрече това! Следователно, само като лично се въплъти и въздаде правосъдие в сетните дни, изрази множество истини и чрез продължително откровение и осъждане, Бог ще помогне на хората да видят същинската си поквара и да опознаят същината си. Чрез въздаденото правосъдие те ще опознаят Божията праведност и святост и ще почитат Бог в сърцата си. Това е единственият начин да се отърсим от покварата и да изживеем човешкото си подобие. Следователно, можем да добием тези плодове само чрез Бог, приел плът, за да изрази истини и да ни съди в сетните дни. Някои ще попитат: Какво налага Самият Бог да се въплъти, за да свърши това? Не може ли да го осъществи в духовна форма? Да изгледаме един видео прочит на Божието слово, за да постигнем по-добро разбиране по въпроса.

Всемогъщият Бог казва: „Бог не спасява човека директно чрез Духа и идентичността на Духа, защото човек не може да докосне или види Неговия Дух и не може да се приближи до Него. Ако Той се опита да спаси човека директно чрез Духа, човекът никога не би могъл да получи Неговото спасение. Ако Бог не приеме външната форма на сътворен човек, човекът няма да може да получи това спасение. Защото човекът по никакъв начин не е в състояние да се приближи до Него, точно както никой не можа да се приближи до облака на Йехова. Едва когато стане сътворен човек, т.е. като постави Своето слово в плът, в която Той ще се превърне, Бог може лично да внедри словото във всички онези, които Го следват. Само тогава човек може лично да чуе и види Неговото слово, нещо повече, да получи словото Му, и по този начин да бъде напълно спасен. Ако Бог не беше станал плът, никой човек от плът и кръв нямаше да получи такова велико спасение и никой човек нямаше да бъде спасен. Ако Божият Дух действаше непосредствено сред хората, цялото човечество щеше да бъде поразено или, без никаква възможност да влезе в контакт с Бог, щеше да бъде напълно завладяно от Сатана“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“).

„Никой не е по-подходящ и никой не е по-способен от въплътения Бог да съди покварата на човешката плът. Ако съдът се извършваше пряко от Божия Дух, той не би бил всеобхватен. Нещо повече, такова дело би било трудно за възприемане от човека, тъй като Духът не може да се срещне лице в лице с човека и поради това резултатите нямаше да бъдат незабавни, а още по-малко човекът би могъл да види по-ясно ненакърнимия нрав на Бог. Сатана може да бъде напълно победен само ако въплътеният Бог съди покварата на човечеството. Тъй като е същият като човека, притежаващ нормална човешка природа, Бог в плът може директно да съди нечестивостта на човека; това е белегът на Неговата вродена святост и на Неговата изключителност. Само Бог е способен и има правото да съди човека, тъй като в Него е истината и праведноста — затова Той може да съди човека. Тези, в които няма истина и праведност, не са годни да съдят другите. Ако това дело се извършваше от Божия Дух, то не би означавало победа над Сатана. Духът по своята същност е по-възвишен от смъртните същества, а Божият Дух по своята същност е свят и тържествува над плътта. Ако Духът вършеше това дело пряко, Той нямаше да може да съди цялото човешко непокорство и нямаше да може да разкрие цялата човешка нечестивост. Защото делото на правосъдието се извършва и чрез представите на човека за Бог, а човекът никога не е имал представи за Духа — затова Духът не е способен да разкрие по-добре нечестивостта на човека, а още по-малко да я разкрие напълно. Въплътеният Бог е враг на всички, които не Го познават. Като осъжда човешките представи и противопоставянето срещу Него, Той разкрива цялото непокорство на човечеството. Резултатите от Неговото дело в плът са по-видими от тези на работата на Духа. И така, съдът над цялото човечество не се извършва пряко от Духа, а е дело на въплътения Бог. Бог в плът може да бъде видян и докоснат от човека и Бог в плът може напълно да завоюва човека. В отношенията си с въплътения Бог човекът преминава от противопоставяне към подчинение, от преследване към приемане, от представи към познание и от отхвърляне към любов — това са резултатите от делото на въплътения Бог“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог“).

Мисля, че сега всички разбираме по-добре защо Бог е избрал лично да извърши делото на правосъдието въплътен. Защото Божието въплъщение е единственият начин Той практически да взаимодейства с човеците, да изрича истината и да разговаря с нас за нея навсякъде и по всяко време, да ни изобличава и да ни съди съгласно покварата ни, да ни пои, води и подкрепя според нуждите ни. Това е единственият начин Той ясно да ни съобщи Своята воля и изисквания. Нима за да усвоим истината и да добием спасение, за нас не е най-добре да чуем лично за Божия път и да разберем изразените от Него истини? При това, когато Бог се въплъти като нормален, най-обикновен човек, Той ще се размине с представите на хората и те може да възнегодуват, нали? Несъмнено. Щом видят съвсем обикновената външност на Христос, те се опълчват и се противят заради различните си представи за Него и дори и нищо да не кажат или покажат, колкото и старателно да се преструват, Бог вижда и реакцията им няма да остане скрита. Бог разкрива стаеното у хората и е безпощадно точен. Тоест, въплътеният Бог успява най-добре да ги разкрие и да изобличи непокорството и съпротивата им. Това е от голяма полза за делото на правосъдието. Какво би се случило, ако Бог говореше направо чрез Духа? Хората нямаше да видят, да докоснат, да се доближат до Неговия Дух и щяха да се ужасят като Го чуят да говори. Тогава как биха разтворили сърцата си за Бог, как биха осъзнали истините? И кой би се осмелил да си придържа към идеите си пред лицето на Духа? Кой би се осмелил да разкрие покварата си, да прояви непокорство или съпротива? Нито един. Всички биха треперили от страх, биха се проснали по очи, пребледнели като платно. Как да се разкрие истината за тях, ако са толкова изплашени? Представите им и непокорството им не биха се проявили и правосъдието не би могло да се осъществи, защото доказателствата щяха да са скрити. Затова работата на Божия Дух не би могла да извади на показ същинското естество на хората и Божието правосъдно дело не би се изпълнило. Бог по-успешно въздава правосъдие в плът, отколкото чрез Своя Дух. Виждаме, че Всемогъщият Бог живее сред хората, с нас е от зори до мрак. Бог вижда всяко наше действие, всичките ни мисли и всички видове поквара, която носим в себе си, и напълно вниква в нас. Той може да изразява истини, за да ни изобличи и осъди навсякъде и по всяко време, разкривайки покварата ни, идеите и представите ни за Бог, както и присъщата ни природа да се противим на Бог и да Го предаваме. Когато четем Божието слово, сякаш се изправяме лице в лице с Него и Той ни съди. Това ни измъчва и засрамва. В думите Му ясно виждаме цялата истина за покварата си. Изпитваме ненавист и съжаление към себе си и се чувстваме недостойни да живеем пред Бог. Благодарение на Божието правосъдие осъзнаваме и колко праведен и свят е Бог и че Той наистина вижда стаеното в сърцата и в умовете ни. Бог разкрива и съди една по една покварените мисли и идеи, така дълбоко притаени в сърцата ни, че дори ние не осъзнаваме някои от тях. Понякога се налага Той да ни заклейми сурово и да ни прокълне, за да прогледнем за ненакърнимия Божи нрав и най-сетне да изпитаме страхопочитание към Него. Без Божието правосъдие никой от нас не би познал Неговата праведност и святост и никой не би осъзнал, че щом човеците се поддават на сатанинската си природа, те се опълчват на Бог и заслужават Божието проклятие и наказание. Благодарение на Божието правосъдие, порицание и изпитания успяваме да се покаем истински, окончателно да се освободим от покварата, да се пречистим и напълно да се променим. И като следваме Христос до днешния ден, виждаме, че въплътеният Бог живее сред нас скромно и потайно. Той усърдно и търпеливо изразява толкова много истини, за да спаси напълно нас, покварените човеци. Ако въплътеният Бог не беше пришествал лично, за да ни съди и пречисти и да сподели с нас всички истини, непокорни и покварени хора като нас със сигурност щяха да бъдат премахнати и наказани. Тогава как да постигнем спасение? Божията любов към човечеството е толкова силна и Бог е толкова прекрасен. Всемогъщият Бог изразява пред нас истини, практически ни напътства, подкрепя ни, придружава човечеството. Това е единственият ни шанс да чуем Божия глас и да видим лицето Му, да се подложим на Божия съд и пречистване, да научим и усвоим много истини и да изживеем човешката си същност. Ние, тази група следващи Христос, сме хората, които ще спечелят най-много от делото на въплътения Бог в сетните дни. Наистина не може да се измери онова, което получаваме от Бог. По думите на Всемогъщия Бог: „Най-хубавото в Неговото дело в плът е, че Той може да остави точни думи и напътствия, както и конкретната Си воля за човечеството на тези, които Го следват, така че след това Неговите последователи да могат по-точно и по-конкретно да предадат цялото Му дело в плът и волята Му за цялото човечество на онези, които приемат този път. Само делото на Бог в плът сред хората наистина доказва факта, че Бог е заедно с хората и живее заедно с тях. Само това дело изпълнява желанието на човека да види Божието лице, да стане свидетел на Божието дело и да чуе личното слово на Бог. Въплътеният Бог слага край на епохата, когато на човечеството се явяваше само гърбът на Йехова, и също така завършва епохата на вярата на човечеството в неясния Бог. По-специално делото на последния въплътен Бог въвежда цялото човечество в епоха, която е по-реалистична, по-практична и по-красива. Той не само завършва Епохата на закона и доктрините, но, което е по-важно, разкрива на човечеството един Бог, който е реален и нормален, който е праведен и свят, който отключва делото на плана за управление и демонстрира тайните и крайната цел на човечеството, който е създал човечеството и слага край на делото на управлението, и който е останал скрит в продължение на хиляди години. Той окончателно завършва епохата на неяснотата, завършва епохата, в която цялото човечество искаше да потърси Божието лице, но не можеше да направи това, слага край на епохата, в която цялото човечество служеше на Сатана, и води цялото човечество към една напълно нова ера. Всичко това е резултат от делото, което Бог извършва в плът вместо Божия Дух“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Поквареното човечество се нуждае повече от спасението на въплътения Бог“).

Всемогъщият Бог изразява истини и осъществява делото на правосъдието от сетните дни вече 30 години. Поквареният нрав на Божиите избраници е пречистен чрез съда на словото Му и Бог е подбрал група победители преди бедствията — те са първите плодове. Те неотклонно следват Христос и свидетелстват за Него, въпреки ожесточеното потисничество на големия червен змей. Надвили са Сатаната и убедително са свидетелствали за Бог. Това сбъдва предсказаното в Откровение: „Това са онези, които излизат от голямата скръб; и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнеца“ (Откровение 7:14). Докато Въплътеният Бог изразяваше истини, Той напълно изобличи дребни и големи властници и антихристи от всички изповедания. Те виждат, че Всемогъщият Бог прилича на обикновен човек, че не е Духът, и злостно го заклеймяват и се опълчват срещу Него. За да опазят положението и придобивките си, те като побеснели пречат на вярващите да чуят Божия глас и да изследват истинския път. Същинското лице на тези ненавиждащи истината индивиди бе разкрито и те са заклеймени и премахнати. Ако Бог не бе се въплътил, те щяха да останат скрити в църквите и щяха все така да смучат кръвта на вярващите, да поглъщат Божиите пожертвования и да заблуждават и съсипват хиляди хора. Тъй като Бог прие плът, за да съди, Той изобличи всички антихристи и неверници, и отдели хората, които обичат истината от онези, които я мразят и презират. А обичащите и разбиращите истината ясно видяха безобразния лик на Сатана и осъзнаха как работи той против Бог и в заблуждение на човечеството. Те напълно отхвърлиха и се отрекоха от Сатана и изцяло се обърнаха към Бог. Накрая Бог награждава доброто и наказва злото, като си служи с големите бедствия, за да заличи всички противящи се Нему зли сили и да постави край на тази остаряла епоха на сатанинска власт. После Той ще отведе пречистените чрез правосъдието Си на прекрасно място. Това изпълнява предсказаното в Откровение: „Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят“ (Откровение 22:11). „Ето, ида скоро; и у Мен е наградата, която давам, да отплатя на всеки според каквито са делата му“ (Откровение 22:12).

Да приключим с друг откъс от словото на Всемогъщия Бог: „Мнозина имат лошо предчувствие за второто въплъщение на Бог, тъй като им е трудно да повярват, че Той ще стане плът, за да извърши делото на Страшния съд. Трябва обаче да ти кажа, че често Божието дело далеч надхвърля очакванията на човека и на човешкия ум му е трудно да го приеме. Защото хората са просто едни земни червеи, докато Бог е върховният господар, който изпълва цялата вселена; човешкият ум е като помийна яма, в която се въдят само червеи, докато всеки етап от делото, направлявано от Божията промисъл, е еманация на Божията мъдрост. Хората все се опитват да се съревновават с Бог, но според мен е очевидно кой ще загуби накрая. Призовавам ви да не се мислите за по-ценни от златото. Ако другите могат да приемат Божията присъда, защо ти да не можеш? Колко по-велик си от другите? Ако те могат да сведат глава пред истината, защо ти да не можеш? Божието дело не може да бъде спряно. Той няма да повтори Страшния съд само заради твоя „принос“, а ти горчиво ще съжаляваш, задето си пропуснал толкова добра възможност. Ако не вярваш на думите Ми, само почакай величественият бял престол в небесата да започне да те съди! Трябва да ти е ясно, че макар всички израилтяни да отхвърлиха и отрекоха Исус, Неговото изкупление на човешките грехове се разпростря из цялата вселена и по цялата земя. Нима това не е една реалност, създадена от Бог преди много години? Ако все още чакаш Исус да те вземе на небето, мога само да кажа, че ти си един безнадежден случай на магарешки инат. Исус няма да признае такъв един фалшив вярващ като теб, който е изменил на истината и търси само благословии. Напротив, Той няма да прояви никаква милост и ще те хвърли в огнената геена, където ще гориш в продължение на десетки хиляди години“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“).