Спасителят ни, Всемогъщият Бог, се яви, върши делото Си от сетните дни и е изразил милиони думи. Той върши правосъдното Си дело, започвайки с Божия дом, за да пречисти напълно и да спаси човечеството. Сборникът с Неговите думи „Словото се явява в плът“ е публикуван онлайн. Неговото слово разтърси не само религиозните общности, но и целия свят. Независимо от националността и изповеданието си доста хора, които обичат истината и жадуват за Божията поява, прочетоха думите на Всемогъщия Бог и се убедиха, че те са истината, изречена от Светия Дух. Те чуха Божия глас, разпознаха Всемогъщия Бог като завърналия се Господ Исус и се стекоха пред Божия престол. Точно според думите на Господ Исус: „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват“ (Йоан 10:27). Но докато мнозина в религиозния свят признават, че думите на Всемогъщия Бог са истинни, силни и правдиви, тъй като не са записани в Библията, те отказват да ги приемат. Те са убедени, че Библията включва и изчерпва цялото Божие дело и слово. Думите на Всемогъщия Бог са истината, но тъй като не са част от Библията, как е възможно да изразяват Божието дело и слово? Щом видят, че членове на Църквата на Всемогъщия Бог четат „Словото се явява в плът“ вместо Библията, някои заклеймяват това с твърдението, че като се отклоняват от Библията, те предават Бог и вършат ерес. Това ми напомня за еврейските фарисеи, които осъдиха Господ Исус, заклеймиха Го и се бореха срещу Него, защото Неговото дело и слово бяха извън Стария завет, а името Му не беше Месията. Те дори го разпънаха и бяха наказани и прокълнати от Бог, обричайки целия израилтянски народ. Заслужава си да се замислим над това! Днес мнозина вярващи настояват, че Божието дело и слово се изчерпват с Библията и извън нея няма да намерим нищо. Те отричат и заклеймяват делото и словото на Всемогъщия Бог и упорстват в погрешната си идея. Някои дори открито признават, че думите на Всемогъщия Бог са истината, но не ги изследват и в резултат от това изпускат шанса си да приветстват Господ преди бедствията. За жалост те са изложени на бедствията. „Цялото Божие дело и слово се съдържат в Библията и извън нея няма нищо“. Заради тази идея безброй хора пропускат възможността да приветстват Господ и така си нанасят огромна вреда. Всъщност какво е погрешно в нея? Сега ще споделя с вас всичко, което знам по въпроса.

Но преди това да уточним произхода на Библията. Тя се състои от две части — Стария и Новия завет. Евреите вярват в Йехова и се позовават на Писанията от Стария завет, докато християните, вярващи в Господ Исус, се осланят на Новия завет. Както Старият, така и Новият завет са написани от хора векове преди Бог да завърши делото Си. Библията не е спусната от небесата и, разбира се, Бог не я е писал лично и не я е връчил на хората. Тя е сборник, плод на съвместната работа на религиозни водачи от онези времена. Естествено, те са били просветени и водени от Светия Дух — това е безспорно. Тъй като Библията е съставена от човеци, не би било възможно Старият завет да включва съдържанието на Новия завет, както и Новият завет да включва Божието дело от сетните дни. Това е така, защото хората не умеят да провиждат в бъдещето. Стиховете и книгите, включени в Библията, са подбрани, тоест тя не включва всички писания на пророците и апостолите. Доста от тях са пропуснати или премахнати. Но не в това е проблемът. Тъй като е съставена от хора, е нормално да има подбор, премахване или пропускане. Проблемът е в това, че някои настояват, че цялото Божие дело и слово се изчерпват с Библията, сякаш тя съдържа всички Божии думи и действия през времената. Къде е грешката? Някои от книгите на пророците не са записани в Стария завет, а част от известните ни, като тези на Енох и Ездра, не са част от Библията. Със сигурност има и други апостоли, чиито книги не са включени в Новия завет, да не говорим, че Господ Исус проповядва над три години и вероятно е изрекъл много слова, от които в Библията са включени толкова малко. По думите на Йоан Богослов: „Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят нямаше да побере написаните книги“ (Йоан 21:25). Ясно е, че Библията описва нищожна част от Божието дело и слово! Несъмнено е, че както Старият, така и Новият завет не включват цялото Божие дело и слово за времето си. Това е всепризнат факт. Мнозина в религиозния свят не разбират Библията и начина, по който е съставена. Те вярват, че в нея е описано цялото Божие дело и слово и отхвърлят и заклеймяват всичко, което не е включено в нея. Дали това отговаря на историческата истина? Нима това не представлява критика на Божията работа и опълчване на Бог? Библията е съставена след събитията от хора. Следователно, как биха могли те да отразят следващия етап от Божието дело още преди то да се е случило? Това не би било по силите им, защото човеците не умеят да виждат в бъдещето. Съставителите на Стария завет са живели преди Господ Исус и не са съвременници на делото на Господ Исус. Как биха могли предварително да включат Неговото слово и дело, а също и книгите на апостолите, в Стария завет? По същия начин съставителите на Новия завет не биха могли предварително да включат в него Божието дело и слово в сетните дни, настъпващи 2 000 години по-късно. Днес целият религиозен свят стана свидетел на делото и словото на Всемогъщия Бог. Някои изследваха думите на Всемогъщия Бог и признаха, че те са истинни и правдиви. Но тъй като Библията не съдържа словото на Всемогъщия Бог, нито споменава Неговото име, те отричат, че Всемогъщият Бог е появата на Самия Бог. Не допускат ли те същата грешка като фарисеите, които се съпротивиха на Господ Исус и Го заклеймиха? Фарисеите решиха, че щом Господ Исус не се нарича Месия, а делото и словото Му не отговарят на техните Писания, следва да отрекат, че Той е Месията. Днешните религиозни хора виждат, че името на Всемогъщия Бог не е предречено в Библията и не намират в нея думите Му и затова отричат и заклеймяват делото и словото на Всемогъщия Бог. Те отново извършват греха с приковаването на Бог на кръста. Всъщност, макар и Библията да не съдържа Божието дело и слово от сетните дни, съществуват пророчества за новото име на Бог в последните дни, като това в книгата на Исаия: „И ще видят езичниците твоята правда, и всички царе твоята слава; и ще имаш ново име, което устата на Йехова ще назове“ (Исая 62:2). А в Откровение четем: „Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог откъдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на моя Бог, новия Йерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име“ (Откровение 3:12). „Аз съм Алфа и Омега (…) Който е и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият“ (Откровение 1:8). „Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, се възцари“ (Откровение 19:6). Библията също предрича, че в сетните дни Бог ще говори повече и ще работи повече, както казва Господ Исус: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идващите неща“ (Йоан 16:12-13). А на седем места в Откровение се повтаря предупреждението: „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откровение, глава 2 и 3). В Откровение е предречено също и че в сетните дни Бог ще отвори седемте печата. Ясно е предсказано, че Бог ще говори на църквите в сетните дни и ще въведе човечеството във всички истини. Как би могла Библията да отрази предварително това Божие дело и слово в сетните дни? Това е невъзможно! Защо въпреки всички тези предсказания и очевидни факти толкова много хора остават слепи, макар и с отворени очи? Защо критикуват и упорстват, че Библията съдържа цялото Божие дело и слово и с нея се изчерпва всичко? Щом имат нахалството да съдят Бог и да Му се противят сега, когато Той се е явил и работи, тези хора не разбират Божието дело и са съвсем незапознати с истината. Бог ги осъжда, премахва ги и те вече са изложени на бедствията. Това сбъдва библейските стихове: „Безумните умират от нямане на разум“ (Притчи 10:21). „Народът Ми загина от липса на знание“ (Осия 4:6).

Да погледнем някои от думите на Всемогъщия Бог. Всемогъщият Бог казва: „Това, което е записано в Библията, е ограничено и не може да представи цялото Божие дело. Четирите евангелия съдържат общо по-малко от сто глави и в тях са описани ограничен брой събития, като например как Исус проклина смокинята, как Петър се отрича от Господ три пъти, как Исус се явява на учениците Си след разпятието и възкресението Си, учението за поста, учението за молитвата, учението за развода, раждането и родословието на Исус, избирането на ученици от Исус и т.н. Въпреки това хората приемат написаното в Библията като съкровище и дори сравняват днешното дело с тази информация. Хората дори вярват, че тази малка част съставлява цялото дело, което Исус извърши през живота си, сякаш Бог е способен да направи само това и нищо повече. Не е ли това нелепо?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (1)“).

„В крайна сметка кое е по-велико: Бог или Библията? Защо Бог трябва да върши делата Си според Библията? Възможно ли е Бог да няма право да излезе извън границите на Библията? Не може ли Бог да се отклони от Библията и да върши други дела? Защо Исус и учениците Му не спазваха съботата? Ако трябваше да практикува, като взема предвид съботата и според заповедите на Стария завет, защо Исус не спазваше съботата, след като дойде, а вместо това изми краката на учениците Си, покри главата Си, разчупи хляба и пи вино? Нима всичко това не липсва в заповедите на Стария завет? Ако Исус почиташе Стария завет, защо наруши тези доктрини? Ти трябва да знаеш кой е бил пръв — Бог или Библията! Като Господар на съботата, не би ли могъл Той да бъде и Господар на Библията?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (1)“).

„Никой не знае каква е реалността на Библията: че тя не е нищо повече от исторически запис на Божието дело и свидетелство за предишните два етапа от Божието дело, и че тя не ти предлага никакво разбиране за целите на Божието дело. Всички, които са чели Библията, знаят, че тя документира двата етапа от Божието дело през Епохата на закона и Епохата на благодатта. Старият завет проследява историята на Израел и делото на Йехова от времето на сътворението до края на Епохата на закона. В Новия завет е записано делото на Исус на земята, което се съдържа в четирите Евангелия, както и делото на Павел — нима това не са исторически записи? Припомнянето на неща от миналото днес ги превръща в история и независимо от това колко са верни или реални, те все пак са история, а историята не може да се обърне към настоящето, защото Бог не гледа назад към историята! И така, ако разбираш само Библията, но не разбираш нищо от делото, което Бог възнамерява да извърши днес, и ако вярваш в Бог, но не търсиш делото на Светия Дух, тогава не разбираш какво означава да търсиш Бог. Ако четеш Библията, за да изучаваш историята на Израел, да изследваш историята на Божието сътворение на небето и земята, значи не вярваш в Бог. Но днес, щом вярваш в Бог и се стремиш към живота, щом се стремиш към познанието за Бог, а не към мъртви букви и доктрини или разбиране на историята, ти трябва да се опитваш да откриеш Божията воля днес и да търсиш посоката на делото на Светия Дух. Ако беше археолог, можеше да четеш Библията, но ти не си археолог, а един от тези, които вярват в Бог, и е най-добре да потърсиш Божията воля днес“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (4)“).

„Ако искаш да поднаеш делото на Епохата на закона и да узнаеш как израилтяните следваха пътя на Йехова, трябва да прочетеш Стария завет; ако искаш да разбереш делото на Епохата на благодатта, трябва да прочетеш Новия завет. Но как да познаеш делото на последните дни? Трябва да приемеш ръководството на днешния Бог и да навлезеш в днешното дело, защото това е новото дело и никой досега не го е записал в Библията. Днес Бог е станал плът и е определил други избраници в Китай. Бог работи в тези хора, Той продължава делото Си на земята и продължава с това, което идва след делото на Епохата на благодатта. Днешното дело е път, по който човекът никога не е вървял, и път, който никой никога не е виждал. Това е дело, което никога не е извършвано преди — то е най-новото Божие дело на земята. Следователно дело, което никога не е било извършвано преди, не е история, защото сега е настояще и това дело тепърва трябва да се превърне в минало. Хората не знаят, че Бог е извършил по-велико, по-ново дело на земята, при това извън Израел, че то вече е излязло извън обхвата на Израел и извън рамките на предсказанията на пророците, че това е ново и великолепно дело извън пророчествата; то е по-ново дело отвъд пределите на Израел и е дело, което хората не могат нито да възприемат, нито да си представят. Как би могла Библията да съдържа изрични записи за такова дело? Кой би могъл да запише предварително и без пропуски всяка частица от днешното дело? Кой би могъл да запише това по-могъщо и по-мъдро дело, което не се подчинява на условностите, в тази мухлясала стара книга? Делото на днешния ден не е история, така че ако искаш да вървиш по новия път на днешния ден, трябва да се отклониш от Библията, трябва да излезеш извън рамките на книгите с пророчества или история в Библията. Само тогава ще можеш да вървиш както подобава по новия път и само тогава ще можеш да навлезеш в новото царство и в новото дело. (…) След като има по-висш път, защо да изучаваш този низш, остарял път? След като има по-нови слова и по-ново дело, защо да живееш сред старите исторически записи? Новите слова могат да те поддържат, което доказва, че това е новото дело; старите записи не могат да те заситят или да задоволят настоящите ти нужди, което доказва, че те са история, а не делото на днешния ден. Най-висшият път е най-новото дело, а при новото дело, колкото и висш да е пътят на миналото, той е просто история, към която хората поглеждат, и независимо, че има стойност като справка, той все пак е старият начин. Въпреки че е записан в „свещената книга“, старият път е история; въпреки че не е записан в „свещената книга“, новият път е тук и сега. Този път може да те спаси и този път може да те промени, защото това е делото на Светия Дух“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Относно Библията (1)“).

„Фактът, който искам да обясня тук, е следният: това, което Бог представлява и притежава, е вечно неизчерпаемо и безкрайно. Бог е източникът на живота и на всички неща; Той не може да бъде разбран от никое сътворено същество. И накрая, трябва да продължа да напомням на всички: никога повече не ограничавайте Бог в книги, в думи или в Негови минали слова. Има само една дума, която може да опише характеристиката на Божието дело: ново. Той не обича да върви по стари пътища или да повтаря делата Си; освен това не иска хората да Му се покланят, като Го ограничават в рамките на определен обсег. Това е Божият нрав“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Послеслов“).

Думите на Всемогъщия Бог изясняват всичко, нали? Библията е просто летопис за двата етапа на Божието дело в Епохата на закона и Епохата на благодатта. Тя е историческа книга и категорично не може да представя цялото Божие дело и слово. Бог е Творецът, източникът на човешкия живот. От хилядолетия Той говори и осъществява делото Си. Бог е неизчерпаем извор на живителна сила за човечеството и непрестанно ни води напред. От думите Му блика непресъхващ извор на жива вода. Никой и нищо не може да възпре Божието слово и дело, а Библията не може да го ограничи. Той непрестанно изрича нови думи и продължава делото Си съгласно Своя план за управление и според нуждите на човешкия род. Бог Йехова издаде закона, ръководещ живота на хората в Епохата на закона, когато Библията още не беше написана. Господ Исус проповядваше пътя за покаяние в Епохата на благодатта и извърши изкупителното дело, като прекрачи границите на Стария завет. Всемогъщият Бог дойде в сетните дни и върши работата по правосъдието, започвайки с Божия дом. Той е отворил седемте печата и е разгърнал свитъка, изричайки всички истини, които пречистват и окончателно спасяват човешкия род. Това е нов, по-висш етап от работата, надграждащ спасителното дело в Епохата на благодатта. Това е нова, по-практическа работа, която не би могла да бъде предварително отразена в Библията. Така се убеждаваме, че Божието дело е винаги ново, никога предишното. То винаги напредва и никога не се повтаря. Новото Му дело надхвърля описаното в Библията, защото дава на човека нов път и още по-възвишени истини. Тоест, нашата вяра не може да се ограничи само с Библията и не можем да кажем, че цялото Божие дело и слово се изчерпват с Библията. Трябва да търсим работата на Светия Дух и да следваме стъпките на Божието дело, за да добием подкрепата и грижата, които Бог ни дарява със сегашното Си слово. Както е казано в Откровение: „Те са, които следват Агнеца, където и да отива“ (Откровение 14:4). Това са мъдрите девици, които ще присъстват на сватбата на Агнеца и ще добият Божието спасение в сетните дни.

Всемогъщият Бог осъществява правосъдното Си дело от сетните дни вече 30 години и е изрекъл милиони думи. Словата Му са обилни и казват всичко. Те разкриват библейските тайнства ведно с тайнствата от 6-хилядолетния Божи план за управление, какво цели, управлявайки човечеството, как Сатана покварява хората, как Бог спасява човечеството от сатанинските сили стъпка по стъпка, как Бог пречиства хората и дава на човека святост чрез изпитания и облагородяване, какво е значението на правосъдното Му дело в сетните дни и тайнствата на въплъщенията, имената Му и истинския произход на Библията, различните изходи за хората, крайното назначение на човечеството и как настъпва на земята Христовото царство. При това Всемогъщият Бог съди и изобличава истината за покварата на човеците и тяхната небогоугодна, сатанинска природа. Той ни показва пътя за отбягване на злото и пълно спасение от Бог, как да се покаем истински, как да се отречем от плътта и да практикуваме истината, как да бъдем почтени, как да изпълняваме Божията воля, да почитаме Бог и да страним от злото, как да добием знание за Бог и да Му се подчиним, как да Го обичаме и още много неща. Думите на Всемогъщия Бог са по-обилни и възвишени от Божието слово в Епохата на закона и Епохата на благодатта. Всички те са истина, която трябва да притежаваме, за да добием Божието спасение. Те съдържат изключителни откровения и носят удовлетворение, дават ни универсален път за практикуване. В думите на Всемогъщия Бог намираме всички отговори и решения на затрудненията и въпросите, свързани с вярата ни. „Словото се явява в плът“ от Всемогъщия Бог е Библията за Епохата на царството и е пътят към вечен живот, който Бог дарява на хората в сетните дни. Като ядат, пият и практикуват думите на Всемогъщия Бог, биват осъдени и порицани чрез Неговото слово и разбират някои истини, Божиите избраници добиват истинско разбиране за Бог. Техният покварен нрав се пречиства и променя до една или друга степен и в резултат от това те се освобождават от оковите на греха и свидетелстват, че са надвили Сатана. Те са победителите, които Бог създаде преди бедствията. Името, делото и словото на Всемогъщия Бог може да не присъстват в Библията, но плодовете, същинските резултати, постигнати чрез делото и словото на Всемогъщия Бог, точно изпълняват библейските пророчества. Днес в интернет са публикувани видеа и клипове със свидетелствата на Божиите избраници, които заявяват пред света появата и работата на Всемогъщия Бог. Словото на Всемогъщия Бог е като ярка светлина, сияеща от Изток на Запад и озаряваща целия свят. Все повече хора от всички краища на света, които обичат истината, изследват истинския път и се обръщат към Всемогъщия Бог. Това е неукротима мощна вълна, която залива света. Точно както казва Всемогъщият Бог: „Един ден, когато цялата вселена се върне при Бог, центърът на Неговото дело в целия космос ще следва Неговите слова; другаде някои хора ще използват телефон, други — самолет, трети ще се качват на кораб, за да преминат през морето, а четвърти ще употребяват лазери, за да получават Божиите слова. Всички ще благоговеят и ще копнеят, всички ще се приближат до Бог, ще се събират около Бог и ще Му се прекланят — и всичко това ще бъде Божие дело. Запомнете това! Бог със сигурност никога няма да започне отново другаде. Бог ще завърши това Си дело: Той ще накара всички хора във вселената да застанат пред Него и да се поклонят на Бога на земята, а делото Му на други места ще спре и хората ще бъдат принудени да търсят истинския път. Ще стане като с Йосиф: всички отишли при него и му се поклонили, защото той имал храна. За да избегнат глада, хората ще бъдат принудени да търсят истинския път. Цялата религиозна общност ще бъде подложена на страшен глад и само днешният Бог е изворът на жива вода, притежаващ вечно течащия извор, предназначен за благото на човека. И хората ще дойдат и ще разчитат на Него. Това ще бъде моментът, в който Божиите дела ще бъдат разкрити и Бог ще се прослави; всички хора във вселената ще се поклонят на това незабележимо „човешко същество“. Няма ли това да е денят на Божията слава? (…) Когато цялото царство ликува, това ще бъде денят на Божията слава и всеки, който дойде при вас и приеме Божията блага вест, ще бъде благословен от Бог, а държавите и хората, които го направят, ще бъдат благословени от Бог и Той ще се грижи за тях. Посоката в бъдеще ще бъде следната: онези, които приемат словата от Божиите уста, ще имат път, по който да вървят на земята, а било то бизнесмени или учени, преподаватели или индустриалци — на тези без Божието слово ще им е трудно да направят дори една крачка и ще бъдат принудени да търсят истинския път. Именно такъв е смисълът на думите: „С истината ще обходиш целия свят; без истината доникъде няма да стигнеш“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Хилядолетното царство настъпи“). Епохата на царството е Епоха на словото. С думите си Бог покорява, пречиства и спасява човечеството и е създал група победители. Това ясно разкрива правдивостта и силата на Божието слово. Но религиозният свят се е вкопчил в Библията и отказва да приеме правосъдието и пречистването на Всемогъщия Бог. Тези хора са затънали в стария си начин на живот — съгрешават, изповядват се и пак съгрешават и вече са премахнати чрез Божията работа — изложени на бедствия, те ридаят и скърцат със зъби. Още чакат Господ да се спусне върху облак и да ги възнесе в небесното царство за вечен живот. Не е ли това самозалъгване? Точно както каза Господ Исус, „Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен, и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате живот“ (Йоан 5:39-40). Който се придържа към Библията, няма да добие истината или живота. Ще ги добият само онези, които вярват в Христос, следват Го и Му се подчиняват. Христос от сетните дни, Всемогъщият Бог, днес изразява истини, за да пречисти и напълно да спаси човечеството. Ако желаем истината и живота, трябва да погледнем отвъд Библията и да следваме Божиите стъпки, да приемем правосъдието и пречистването от Всемогъщия Бог и да се подложим на тях. Това е единственият начин да избегнем греха и да добием пълното Божие спасение и закрила от бедствията, за да влезем в Неговото царство. Онези, които са така вкопчени в Библията, че не възприемат нищо освен миналото Божие слово и дело, които отказват да приемат пътя на истината, дарен ни от Бог в сетните дни, не ще се възползват от Божието спасително дело, ще са изложени на бедствията и на наказание. Точно както казва Всемогъщият Бог: „Божието дело не чака никого, който не може да върви в крак с Него, и праведният нрав на Бог не проявява милост към никого“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“).

Да завършим с друг пасаж от словото на Всемогъщия Бог: „Христос от последните дни носи живот, носи вечния и непреходния път на истината. Тази истина е пътят, по който човек намира живота, и е единственият път, по който човек познава Бог и получава Неговото одобрение. Ако не търсиш пътя на живота, който дава Христос от последните дни, тогава никога няма да получиш одобрението на Исус и никога няма да бъдеш достоен да влезеш през портата на небесното царство, защото си едновременно марионетка и затворник на историята. Онези, които се ръководят от правила, от букви и са оковани от историята, никога няма да могат да придобият живот, нито пък вечния начин на живот. Това е така, защото всичко, с което разполагат, е мътна вода, към която са се придържали в продължение на хиляди години, вместо водата на живота, която тече от трона. Тези, които не си набавят водата на живота, завинаги ще останат трупове, играчки на Сатана и синове на ада. Как тогава ще могат да видят Бог? Ако само се придържаш към миналото, само се стремиш да оставиш нещата такива, каквито са били, като стоиш на едно място, и не се опитваш да промениш статуквото и да отхвърлиш историята, няма ли тогава неизменно да си против Бог? Етапите на Божието дело са огромни и могъщи, като бушуващи вълни или гръмотевици, а ти седиш пасивно и очакваш унищожение, вкопчил се в глупостта си и не правиш нищо. По този начин как може да се смяташ за човек, който следва следите на Агнеца? Как можеш да докажеш, че Богът, към когото се придържаш, е Бог, който е винаги нов и никога стар? Как думите в пожълтелите ти книги могат да те пренесат в нова епоха? Как те могат да те насочат да търсиш етапите на Божието дело? И как могат да те отведат до небето? Това, което държиш в ръцете си, са букви, които могат да дадат само временна утеха, букви, но не и истини, които могат да дадат живот. Писанията, които четеш, могат само да обогатят езика ти, но те не са философски слова, които биха ти помогнали да опознаеш човешкия живот, а още по-малко пътеките, които могат да те доведат до съвършенство. Това противоречие не ти ли дава храна за размисъл? Не те ли насърчава да осъзнаеш тайните, които се съдържат в него? Способен ли си сам да отидеш на небето, за да се срещнеш с Бог? Можеш ли без Божието пришествие да отидеш на небето, за да се радваш на семейно щастие с Него? Все още ли си мечтаеш? Тогава ти предлагам да спреш да мечтаеш и да погледнеш към този, който работи сега, да погледнеш и да видиш кой върши делото по спасението на човека в последните дни. Ако не го направиш, никога няма да намериш истината и никога няма да намериш живота“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя към вечния живот“).