Защо религиозният свят винаги яростно се съпротивлява и осъжда новата работа на Бог

25 април 2023

Преди две хиляди години, когато въплътеният Господ Исус се появи и заработи в Юдея, юдейските първосвещеници, книжници и фарисеи Го преследваха и осъждаха; в последните дни, когато Всемогъщият Бог се въплъти, за да изразява истината и да върши делото на съда и пречистването на човека, Той също търпи яростни преследвания и осъждане от страна на религиозните лидери, както и отхвърляне от страна на това поколение. Двата пъти, когато Бог стана плът, за да ходи по земята и да изпълнява делото по спасяването на човека, Той бе посрещан с крайно съпротивление, осъждане и яростно преследване от страна на водачите на религиозния свят. Този факт озадачава и дори шокира хората: защо всеки път, когато Бог подхваща етап от ново дело, Той винаги бива посрещан с такова отношение? Защо онези, които се съпротивляват най-яростно и агресивно на Бог, са именно религиозните водачи, които постоянно четат Библията и служат на Господ от дълги години? Защо тези религиозни водачи, които хората смятат за най-набожните, най-верните и най-преданите на Господ, на практика не могат да бъдат съвместими с Бог, а вместо това са врагове на Бог? Нима е възможно Божието дело да е неправилно? Възможно ли е действията на Бог да не са подвластни на разума? Това, разбира се, не е така! Съществуват две основни причини, поради които религиозните водачи могат да изпълняват ролята на противящите се на Бог и да стават врагове на Бог, а именно: първата причина се заключава в това, че тези хора не знаят нищо за работата на Светия Дух и не познават принципите на Божията работа. Те винаги разчитат на ограниченото си познаване на Библията, теологичните теории и човешките концепции и въображение, за да ограничат Божието дело, което винаги е ново и никога старо; втората причина се заключава в това, че доколкото човечеството е толкова дълбоко покварено от Сатана, неговата природа е високомерна и самонадеяна, то презира и ненавижда истината и цени особено високо общественото положение. Взети заедно, в хода на историята тези две причини неведнъж са довеждали човечеството до трагедията да изоставя и осъжда истинския път.

Да си припомним случилото се преди две хиляди години, когато Господ Исус беше сред еврейския народ: Той проповядваше евангелието на Царството небесно, казвайки: „Покайте се, защото наближи небесното царство(Матей 4:17). Той изразяваше истината, показа пътя на покаянието, Той помагаше на човека, като изцеляваше болните и прогонваше демоните, извърши много знамения, чудеса и поличби и дари човека с обилие от благодат, мир и радост. Всичкото това не беше записано в Стария завет и това беше работа, която никой никога дотогава не беше вършил. Разбира се, то беше и нещо, което нито един човек не би могъл да осъществи, защото освен Бог няма човек, притежаващ властта и силата да прави такива неща. Това, което направи Господ Исус по онова време, беше да поеме лично върху Себе Си човешките грехове чрез приковаването към кръста и да избави човек от греха, за да може да го изведе от оковите на законите и правилата и да го освободи от наказанието за неспособността му да спазва закона; единственият начин за поданиците на закона да постигнат Божието спасение и да не бъдат унищожени беше да приемат делото на Господ Исус. Но първосвещениците, книжниците и фарисеите на юдаизма не признаваха работата на Светия Дух и не разбираха какво дело извършва Господ Исус. В представите си те смятаха, че всеки, който не се моли в името на Бог Йехова, предава Бог; че всеки, който проповядва послание, което не съответства на закона, мами хората, и че всичко, което излиза извън рамките на Библията, е ерес. Освен това те парадираха с това, че са сведущи в законите и са служители на Бог Йехова в храма в течение на много години, и вярваха, че се придържат към истинския и най-чистия път. От тяхната гледна точка работата на Господ Исус нарушаваше закона и излизаше извън рамките на Библията, отклоняваше се от Библията. И те дори казваха, че Господ Исус богохулства, присвоявайки Си името Божие, и че Той предава Бог Йехова. Заради това те биха предпочели да умрат, отколкото да приемат пътя, проповядван от Господ Исус. Те дори смятаха делото на Господ Исус за „ерес“, „зъл култ“ и „заблуда за човека“. Въпреки че делото и словото на Господ Исус притежаваха власт, сила и мъдрост, въпреки че чудесата, които вършеше Господ Исус, бяха безпрецедентни в историята и въпреки че все повече и повече хора идваха да свидетелстват за делата на Господ Исус и свидетелстваха за това, че Господ Исус е появилият се Месия, те оставаха все така упорито вкопчени в своите представи и в Божията работа в Епохата на закона и упорито се съпротивляваха и осъждаха новото Божие дело — делото на изкуплението на Господ Исус. Тяхното отношение към новото дело на Бог беше точно такова, каквото го представя Всемогъщият Бог: „Човекът е способен да приеме само един вид дела или един начин на практикуване и му е трудно да приеме дела или начини на практикуване, които са в противоречие с тях или са по-висши от тях. Но Светият Дух винаги върши нови дела и затова се появяват група след група религиозни експерти, които се противопоставят на новото Божие дело. Тези хора са се превърнали в експерти именно защото човекът не знае как Бог винаги е нов и никога не е стар, не познава принципите на Божието дело и освен това не познава многото начини, по които Бог спасява човека. В този смисъл човекът е напълно неспособен да разбере дали това е дело, което идва от Светия Дух, и дали е дело на самия Бог. Много хора се придържат към нагласа, според която, ако нещо съответства на предишните думи, те го приемат, а ако има разлики с предишното дело, те му се противопоставят и го отхвърлят(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог“). Човек, който вярва в Бог, трябва най-малкото да има сърце, благоговеещо пред Бог, и да копнее за праведност. Само така той може да получи просветление от Светия Дух, да постигне разбиране на новата работа на Бог и да следва стриктно стъпките на Бог. Но тези юдейски първосвещеници, книжници и фарисеи контактуваха с Господ Исус и се срещаха с Него неведнъж, но никога не са се стремили към истината. Те измисляха начини и средства, за да изпитват Господ Исус и да получат нещо, което биха могли да използват срещу Господ Исус (вж. Матей 22:15-46), опитвайки се да разрушат и да зачеркнат делото на Господ Исус. Всички те бяха еднакви в това, че не познаваха Бог и имаха представи за новото Божие дело, но Натанаил, самаритянката, учениците и обикновените хора, последвали Господ Исус, успяха да отхвърлят представите си и да потърсят истината. По този начин те можеха да чуят Божия глас чрез работата и думите на Господ Исус, да признаят, че Господ Исус е Месията, и да се върнат към Бог. Чрез това сравнение ние виждаме, че висшите ешелони на религиозния свят на юдаизма бяха не само упорито консервативни и непознаващи Божието дело, но и високомерни и самодоволни и просто отказваха да приемат истината. Това беше една от причините да се съпротивляват на Бог.

Другата причина беше, че тъй като думите и делата на Господ Исус притежаваха истина и авторитет и можеха да удовлетворят потребностите на човешкия живот, все повече и повече обикновени юдеи ставаха последователи на Господ Исус, а първосвещениците, книжниците и фарисеите започнаха да се безпокоят, че всички обикновени хора Го следват. Тъй като хората вече не им се кланяха и не ги следваха, те все повече се тревожеха, защото знаеха ясно в сърцето си, че авторитетът и силата на думите и делата на Господ Исус са непостижими за тях и че докато Господ Исус е на земята, все повече и повече обикновени хора ще ги изоставят и ще последват Господ Исус, а в храма ще има по-малко хора, поради което няма да могат да продължат да се наслаждават на своето превъзходство, като се издържат и живеят на гърба на другите. Затова Господ Исус стана трън в очите им и се превърна в омразен враг, с когото те просто не можеха да съществуват съвместно. И така те обсъждаха Исус с думите: „Какво правим ние? Този Човек върши много знамения. Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма ни, и народа ни“ (Йоан 11:47-48). За да защитят позициите си, те обмисляха всякакви действия и използваха всевъзможни подли методи, за да повдигнат лъжливи обвинения срещу Господ Исус. Те хулеха и осъждаха делото на Господ Исус, очерняха и клеветяха Господ Исус, казвайки, че Той разчита на Велзевул, за да изгонва бесовете (вж. Матей 12:24) и лъжесвидетелстваха, като скалъпваха фалшиви обвинения срещу Господ Исус (вж. Марк 14:55-58). Те дори встъпиха в заговор с римските власти, за да Го приковат безжалостно на кръста. Когато Господ Исус възкръсна, Той се явяваше на Своите ученици в течение на 40 дни, а после се възнесе на небето, а тяхното разпространяване на Евангелието се съпровождаше от сила и чудеса. Тези факти бяха достатъчни, за да докажат, че Господ Исус е истинският Бог, че Неговата работа съдържа делото на Светия Дух, че тя се поддържа от Светия Дух и че това е истинският път! При тези обстоятелства тези първосвещеници, книжници и фарисеи не само не преосмислиха положението си, а напротив, действаха в името на „поддържане на закона и защита на верния път“ и продължиха да използват своята власт, встъпвайки в заговор със своите управници, за да усилят неистовото потисничество, преследване и клане на последователите на Господ Исус. Те правеха всичко по силите си, за да попречат на хората да следват Господ Исус, дори забраняваха строго каквото и да било разпространяване на името на Господ Исус… За да защитят собственото си положение и своя поминък, те бяха готови да извършат всякакви престъпления, което разобличи напълно тяхната дяволска природа на мразещи истината и врагове на Христос. Това беше още една причина за отчаяното им съпротивление и осъждане на Господ Исус. Техните зли дела оскърбиха Божия нрав и предизвикаха Божия гняв. В края на краищата цялата еврейска раса претърпя безпрецедентната болка на националното поробване — мъчителната цена, която платиха, задето се съпротивляваха на Бог и Го осъждаха.

Сега ние живеем в последните дни и Бог е приготвил по-велико спасение за онези, които са били изкупени от Него. Това спасение е, че Бог отново се въплъщава и изразява истината, за да съди и пречисти човека. Сега той изпълнява новото дело на правосъдието, като започва с Божия дом. Този етап на работата ще избави напълно човека от неговия сатанински покварен нрав. Той ще избави човека от тъмното влияние на Сатана и ще превърне човечеството в раса, познаваща Бог, съвместима с Бог и истински принадлежаща на Бог, така че човечеството да постигне спасение и да бъде спечелено от Бог. Това е заключителният етап от работата в Божия шестхилядолетен план за управление. Откакто Всемогъщият Бог се яви и започна Своята работа, представители на различни вероизповедания, обичащи истината и жадуващи явяването на Бог, са прочели думите на Всемогъщия Бог и са решили, че словата на Всемогъщия Бог носят власт и сила и че те са израз на истината и действително са Божият глас, затова един след друг приемат работата на Всемогъщия Бог в сетните дни. Появи се невижданата гледка всички народи да се стичат към планината. Сега Евангелието на царството на Всемогъщия Бог се разпространява сред всички народи и във всички посоки по целия свят; един след друг се откриват нови филиали на Църквата на Всемогъщия Бог в далечни страни и региони; все повече и повече хора в целия свят започват да приемат Божието евангелие на последните дни. Това напълно разкрива всемогъществото и мъдростта на Бог. Обаче, сблъсквайки се с всичките тези истини, сблъсквайки се с такова велико чудо и свидетелство за работата на Светия Дух, водачите на религиозния свят си затвориха очите и изобщо не се трогнаха. Тези хора са същите като фарисеите — те не признават, че делото на Светия Дух постоянно напредва и че Божията работа винаги е нова и никога стара. Те признават само един непоклатим принцип: всяка проповед, в която се казва, че Господ е дошъл в плът, е лъжовна; всички, които проповядват за Бог, който носи име, различно от името на Господ Исус, са еретици; всички слова на Господ са в Библията, всичко, което излиза извън рамките на Библията, не е истинският път, а неспазването на изискванията, предявени от Бог към човека в Епохата на благодатта, означава излизане извън рамките на Христовите учения. Нещо повече, те дори крайно самоуверено вярват, че познават добре Библията и са придобили живот, след като са се трудили и проповядвали в течение на дълги години, че само онова, което те приемат, знаят и поддържат, е истинският път, и че всичко, което излиза извън тези рамки, представлява ерес и зъл култ. Тези хора са очертали строго границите на Бог в Библията и са Го ограничили до предишната работа на Бог. Колкото и истина да съдържа работата, донесена от Всемогъщия Бог, колкото и работа на Светия Дух да съдържа, както и да може да обезпечи нуждите на хората и колкото и факти да потвърждават тази истина, те не признават, че тя идва от Бог. Не стига, че не търсят и не изследват Божията работа в последните дни, но и се отнасят враждебно към нея и я отричат дотолкова, че хулят въплъщението на Бог и омаловажават и осъждат работата и думите Христови в сетните дни. Те са същите като старите фарисеи — твърдоглави и високомерни, гледащи отвисоко истината и хулещи Светия Дух! Това е точно така, както казва Всемогъщият Бог: „Ако човек опознава Бог само от един етап от делото Му, тогава знанията му са твърде нищожни, колкото капка в морето. Ако не е така, защо тогава голяма част от старата религиозна гвардия би приковала Бог жив на кръста? Не е ли защото човекът поставя Бог в определени граници? Не се ли противопоставят много хора на Бог и не възпрепятстват ли делото на Светия Дух, защото не познават различните и разнообразни Божии дела и, освен това, защото разполагат само с капка знание и учение, с които да измерват делото на Светия Дух? Въпреки че преживяванията на такива хора са повърхностни, те са арогантни и отстъпчиви по природа и гледат на делото на Светия Дух с презрение, пренебрегват ученията Му и освен това използват своите тривиални стари аргументи, за да „потвърдят“ делото на Светия Дух. Те също така се преструват и са напълно убедени в собствените си познания и ерудиция, както и че могат да пропътуват света. Такива хора не са ли презирани и отхвърлени от Светия Дух и няма ли да бъдат пропъдени от новата епоха? Не са ли онези, които застават пред Бог и открито Му се противопоставят, невежи и неосведомени подлеци, които просто се опитват да покажат колко блестящи са? Само с оскъдни познания за Библията те се опитват да предизвикат бунт в световните „академични среди“. С повърхностното си учение се опитват да преобърнат делото на Светия Дух и да го накарат да се върти около собствения им мисловен процес. Със своето ограничено виждане те се опитват да обхванат с един поглед шестхилядолетното Божие дело. В тях няма нищо разумно, което си струва да се спомене! Всъщност колкото повече хората познават Бог, толкова по-малко избързват да съдят делото Му. Освен това те говорят само малко за познанията си за Божето дело днес и не са прибързани в преценките си. Колкото по-малко хората познават Бог, толкова по-арогантни и самоуверени са те и толкова по-своеволно провъзгласяват Божието същество, но говорят само на теория и не предлагат реални доказателства. Такива хора нямат никаква стойност. Онези, които гледат на делото на Светия Дух като на игра, са лекомислени! Онези, които не са предпазливи, когато се натъкнат на новото дело на Светия Дух, които не спират да говорят, съдят прибързано, дават пълна свобода на темперамента си и отричат правотата на делото на Светия Дух, обиждат го и го хулят — такива неуважителни хора не са ли невежи за делото на Светия Дух? Освен това те не са ли хора с голяма арогантност, хора, които по своята същност са горди и неуправляеми?(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог“).

Когато голям брой хора, искрено вярващи в Господ, се върнат в Църквата на Всемогъщия Бог, постепенното разширяване на Божията работа в последните дни достига своя апогей. Но дори при такъв разцвет в делото на Светия Дух това не накара религиозните водачи, свикнали да бъдат високопоставени и могъщи, и познавачите на религията, които се разпореждат с другите, да се замислят над себе си или да сведат надменните си глави, за да търсят и изследват. Напротив, тези хора осъзнават, че тяхното положение става все по-несигурно и че могат да рухнат във всяка минута, и още повече се страхуват, че всички останали ще се обърнат към Всемогъщия Бог и никой няма да тръгне след тях, а техните църкви ще затворят врати и ще изпаднат от бизнеса. Затова, за да „спасят положението“, пасторите, старейшините, водачите и сътрудниците от различни вероизповедания действат в името на „наглеждането на стадото вместо Господ и отстояването на верния път“. Те са изфабрикували и разпространили пропагандни материали, които безпричинно хулят и нападат Всемогъщия Бог, и са ги публикували на различни интернет платформи, подстрекавайки хората да се съпротивляват на Бог. Те дори говорят неща, които изопачават и изкривяват фактите и очернят Църквата на Всемогъщия Бог като еретическа секта и строго забраняват на своите вярващи да четат книгите за Източната мълния или да слушат проповедите на Източната мълния. Те не позволяват на вярващите да приемат в домовете си хора, проповядващи Божието спасение в последните дни, и дори каквито и да е непознати, и абсолютно противоречат на ученията за Бог в Епохата на благодатта, когато Той молеше хората да подслоняват състрадателно странниците. Тези хора напълно осъзнават, че онези, които следват Всемогъщия Бог, са добродушни хора, които искрено вярват в Бог, и още повече осъзнават, че в тези хора, проповядващи за Божието спасение в сетните дни, няма никаква зла умисъл, обаче продължават да ги обиждат и прогонват нецивилизовано и жестоко и дори да нападат физически братята и сестрите, които разпространяват Евангелието. Най-шокиращото е това, че макар да вярват в Бог, тези хора влизат в заговор със сатанинския режим на Китайската комунистическа партия и се ангажират с тъмното и зло дело да продават Господ и своите приятели, като следят, наблюдават и доносничат за братята и сестрите, които разпространяват Евангелието на сетните дни, и дори служат като шпиони вътре в църквата, събирайки информация за тайното залавяне на християни от страна на ККП. Изглежда, че единственият начин да почувстват облекчение от омразата в сърцата си е да унищожат с един удар онези, които свидетелстват за Бог, и да отменят новата работа на Бог. Нима тези религиозни водачи не са злите слуги, за които говори Господ Исус? Господ Исус каза: „Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин и построи кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина. И когато наближи гроздоберът, изпрати слугите си при земеделците да приберат плода му. А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха. Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото. Най-после изпрати при тях сина си, като мислеше: Ще се засрамят поне от сина ми. Но земеделците, като видяха сина, казаха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му. И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, когато си до̀йде стопанинът на лозето, какво ще направи на тези земеделци? Казаха Му: Злодеите ще погуби зле, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им(Матей 21:33-41). Така се вижда, че първопричината за това пасторите и старейшините на религиозния свят да осъждат и да се съпротивляват на Всемогъщия Бог в последните дни е същата, както при юдейските фарисеи, които се съпротивляваха на Господ Исус — те винаги плетат интриги заради собственото си положение, треперят за своите интереси и влагат цялото си сърце и сила за удовлетворяване на желанията си. Така се разобличава тяхната сатанинска природа и същност, заради която им прилошава от истината, ненавиждат истината и се съпротивляват на Бог. Когато Господ Исус дойде, Той разобличи лицемерните юдейски фарисеи; сега Всемогъщият Бог дойде в последните дни и разобличи напълно силите на антихриста в религиозния свят! Ако Бог не се беше появил и извършил Своето дело, никой нямаше да може да види истинското богопротивно лице на пасторите и старейшините на религиозния свят. Появата и работата на въплътения Бог наистина разобличава човека.

Надявам се, че след това общение всички ще разберат в една или друга степен основната причина за това защо религиозният свят винаги се съпротивлява на новата работа на Бог! Обикновеният еврейски народ по времето на Исус не знаеше каква е същността на фарисеите, които се противяха на Бог и ненавиждаха истината, затова им се кланяше и ги следваше. Те не търсеха и не изследваха новата работа на Бог, а просто сляпо я отхвърляха и ѝ се съпротивляваха, и в крайна сметка бяха наказани от Бог. Това доведе до поробването на израелския народ за почти две хиляди години и до унищожаването на безчислено множество евреи. Сега делото на правосъдието, започнало в Божия дом и вършено от Всемогъщия Бог, достигна едно безпрецедентно събитие и скоро ще завърши със слава, тъй като Всемогъщият Бог ще се яви открито на всички нации и народи. Сега, в този решаващ момент, да се вслушваме ли в думите на пасторите и старейшините, или да следваме новата работа на Бог? Този въпрос е непосредствено свързан с това дали можем да постигнем Божието спасение. Господ Исус каза: „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват(Йоан 10:27). Вие една от Божиите овце ли сте? Тогава какво ще изберете?

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Кой е единственият истински Бог?

В днешно време повечето хора имат вяра и вярват в Бога. Те вярват в Бога, който носят в сърцата си. Така с течение на времето, на различни...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger