Преди 2 000 години нашият Спасител Господ Исус дойде, за да извърши делото на изкуплението, и бе подложен на неистово осъждане от първосвещениците, книжниците и фарисеите на еврейската вяра. Тъй като повечето евреи благоговееха пред своите религиозни водачи, те, в пълно съгласие с тези антихристи, осъдиха и отхвърлиха Господ Исус и в крайна сметка се замесиха в разпятието му. Това беше ужасен грях, който им донесе Божието проклятие и наказание, и осъди народа на Израел за две хиляди години. В сетните дни Господ Исус се завърна като въплътения Всемогъщ Бог, изрича истини и съди, за да пречисти напълно човечеството и да го спаси. Той също се сблъсква с безумното осъждане и съпротива на религиозните водачи. Те спират достъпа до църквите си, пречат на вярващите да открият истинския път и карат много хора да се боят да го изследват и да го приемат, макар да са видели ясно, че думите на Всемогъщия Бог са истината, че те притежават мощ, власт и идват от Бог. В резултат на това мнозина губят възможността да приветстват Господ и са сполетени от бедствия. Къде е грешката им, що се отнася до приветстването на Господ? Причината е, че угодничат на своите религиозни водачи! Те вярват, че религиозните водачи са поставени там от Бог и че Той ги използва, че ако им се подчиняват, се подчиняват на Бог, затова те ги следват плътно и се подчиняват на думите им, сякаш те са дошли от Бог. Освен това мнозина смятат, че когато Господ Исус се върне, със сигурност ще каже за това първо на духовенството, следователно липсата на новини от тях доказва, че още не се е върнал. Така че те дори не се опитват да изследват делото на Всемогъщия Бог, а следват религиозните си водачи и Го осъждат заедно с тях. Затова ги сполетяват бедствия и те губят възможността да бъдат възнесени. И чия е вината за това? Няма прост отговор на този въпрос. Фарисеите, които някога се възпротивиха на Господ Исус и Го осъдиха, бяха прокълнати от Бог и мнозина в съвременния религиозен свят не научиха от тях този горчив урок. Тъй като сляпо се прекланят пред духовенството, те го следват в осъждането на завърналия се Господ Исус и отново приковават Бог на кръста. Колко жалко, наистина! И така, наистина ли религиозните лидери са били поставени там от Бог? Ако им се подчиняваме, значи ли, че следваме Бог? Този въпрос се нуждае от спешно изясняване.

Много вярващи смятат, че религиозните водачи, духовници като папата, епископи, пастори и старейшини, са назначени и използвани от Господ Исус и имат властта да водят вярващите, затова да се подчиняват на тях означава да се подчиняват на Бог. Какви са основанията за подобна вяра? Господ Исус казвал ли е някога, че всички религиозни водачи са били поставени там от Бог? Никога. Имат ли свидетелството на Светия Дух или доказателство за делото на Духа? Не Значи тази идея е чисто човешка представа. Нека поразсъждаваме. Според тази човешка идея всички религиозни лидерите са поставени там от Бог. Тогава може ли да се каже същото и за юдейските първосвещеници, книжници и фарисеи, които се възпротивиха на Господ Исус и Го осъдиха? Дали следването им в разпятието на Господ Исус също е подчинение на Бог? Това отношение към духовенството очевидно е абсурдно! От Библията можем също да видим, че във всяка епоха от Божието дело Той наистина назначава хора, които му помагат. Бог лично призовава всички тези хора и свидетелства за тях, и Божиите думи го показват. Те никога не се назначават от други хора и не се обучават от хора. Спомнете си как през Епохата на закона Бог използва Моисей, за да изведе израилтяните от Египет. За това свидетелстват собствените думи на Йехова. Йехова каза на Моисей: „И сега, ето, викът на израилтяните стигна до Мене; също така видях по какъв начин ги притесняват египтяните. И така, ела сега и ще те изпратя при фараона, за да изведеш народа Ми, израилтяните, от Египет“ (Изход 3:9-10). В Епохата на благодатта Господ Исус използва Петър за пастир на църквите и също свидетелства за него. Господ Исус каза на Петър: „Симоне Йонов, обичаш ли Ме? (…) Паси овцете Ми“ (Йоан 21:17). „Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да я надвият. Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата“ (Матей 16:18-19). Бог лично поставя на мястото им хората, които използва във всяка Епоха, и свидетелства за тях, и това се потвърждава от работата на Светия Дух. През Епохите на закона и на благодатта понякога Бог лично утвърждава онези, които използва, и свидетелства за тях. Понякога използва други методи. Когато не ги посочва пряко, Той го разкрива чрез пророците или пък има доказателство за делото на Светия Дух. Това е неоспоримо. В съвременния религиозен свят кой даде на папата, епископите, свещениците, пасторите и старейшините постовете, които заемат? Има ли доказателства за Божиите думи или за делото на Светия Дух? Свидетелствал ли е Духът за тях? Никак даже! Всъщност всички тези религиозни водачи в църквите предимно са завършили семинарии и богословски училища и имат научни степени по теология. С диплома в ръка, те са назначавани в църквите, за да водят вярващите. Някои от тях са талантливи и красноречиви и усвояват добре работата си, затова висшето ръководство ги назначава или ги препоръчва, и те се изкачват в йерархията. Почти цялото духовенство в религиозния свят получава постовете си по този начин, но у повечето липсва делото на Светия Дух. У малък процент от тях може да има някаква част от делото на Духа, но те нямат Неговото свидетелство. Така че можем да сме сигурни, че това не са хора, за които Бог свидетелства или които използва. Пределно ясно е, че те са обучени и избрани от други хора, тогава защо настояват, че са поставени там от Бог? Това не противоречи ли на фактите? Не е ли това нагла лъжа и свидетелство за себе си? Какви са последиците от това? Не е ли заблуждаващо и вредно за вярващите? Някои религиозни водачи дори цитират думите на Господ Исус, с които призовава Петър, за да заявят безсрамно, че властта, която Господ Исус е дал на Петър, е предадена на папата, така че папата е упълномощен от Бог и може да представлява Господ Исус, и тъй като свещениците следват папата, те също са упълномощени от Бог, значи могат да опрощават грехове. Не е ли нелепо това? Господ Исус казвал ли е някога на Петър да предаде дадената му власт на поколения духовници? Господ Исус никога не е казвал това! Съобщавал ли е някога Петър нещо подобно? Определено не! Библията не казва нищо за това. Факт е, че по онова време не е имало нито папа, нито свещеници. Следователно онези религиозни водачи, които обявяват, че са упълномощени от Бог и могат да представляват Господ Исус, се преструват на Бог и заблуждават хората, нали? Онези, които им се подчиняват и им се кланят, не се ли покланят на идоли? Това не е ли работа срещу Бог? Мнозина не разбират това и продължават сляпо да се кланят на своите водачи с мисълта, че те са поставени там от Бог. Виждате ли колко глупаво и невежо е това? С какво е по-различно от това, че неверниците се покланят на идоли? Ако си вярващ, но не следваш Божието слово, ако се кланяш на други хора и коленичиш пред тях, за да изповядаш греховете си, сякаш са Бог, не проявяваш ли неуважение към Бог и не богохулстваш ли? Могат ли тези, които сглупяват да вършат това, да бъдат спасени от Бог? Най-вероятно не. Онези, които правят това от глупост, не могат да получат Божието одобрение.

Трябва да е ясно, че Бог не назначава някого на случаен или произволен принцип. Трябва да има доказателство. Имаше доказателство за назначаването на Моисей от Бог и поне израилтяните знаеха за това. Назначаването на Петър от Господ Исус също беше истинско и това бе известно на апостолите. Значи твърдението, че някой е поставен на мястото си от Бог, се нуждае от фактическа обосновка. Никой човек не може произволно да твърди това. Виждаме също, че всеки, поставен на мястото си от Бог, ще получи от Светия Дух напътствия и потвърждение. Неговата работа може да осъществи Божията воля и ще постигне много ясни резултати. Той е способен да изпълнят Божието поръчение. Нека видим какво казва Всемогъщият Бог. „От гледна точка на същността на неговото дело и в контекста на неговото използване човекът, който е използван от Бог, е издигнат от Него, той е подготвен от Бог за Божието дело и сътрудничи в работата на самия Бог. Никой човек не би могъл да върши работата му вместо него — това е човешко сътрудничество, което е от съществено значение наред с божествената работа. Междувременно работата, извършвана от други работници или апостоли, е само предаването и прилагането на многото аспекти на разпоредбите към църквите през всеки период или работата по просто осигуряване на живота, за да се поддържа животът на църквата. Тези работници и апостоли не са определени от Бог, а още по-малко могат да се нарекат хората, използвани от Светия Дух. Те се избират измежду църквите и след като бъдат обучавани и усъвършенствани за определен период от време, онези, които са годни, се задържат, докато онези, които не са годни, се изпращат обратно там, откъдето са дошли. Тъй като тези хора са избрани от църквите, някои показват истинското си лице, след като са станали лидери, а някои дори вършат много лоши неща и в крайна сметка биват пропъдени. От друга страна човекът, който е използван от Бог, е някой, който е подготвен от Бог и който има определено качество и притежава човешка природа. Той се подготвя и усъвършенства предварително от Светия Дух и изцяло се ръководи от Него, и особено когато става въпрос за работата му, той се насочва и контролира от Светия Дух. В резултат от това няма начин да се отклони от пътя, по който води Божиите избраници, защото Бог със сигурност поема отговорност за Своето собствено дело и винаги сам върши Своето дело“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „За използването на човека от Бог“).

Думите на Всемогъщия Бог ни показват, че Бог подготвя предварително онези, които назначава и използва за Своето дело, че те са онези, които Бог издига, за да водят Божиите избраници. Тяхната работа и проповеди са изцяло напътствани и осигурявани от Светия Дух и всеки, който не е назначен лично от Бог, никога не бих могъл да ги замени. Мойсей в Епохата на Закона и Петър в Епохата на благодатта се придържаха стриктно към Божиите слова и изисквания за воденето на Божиите избраници и Бог беше винаги с тях, за да ги насочва на всяка крачка. Бог никога не използва погрешния човек или някой, който работи срещу Него. Той винаги е отговорен за Своята собствена работа. Онези, които Бог използва, са непрестанно просветлявани от Светия дух в работата и думите си и могат да споделят дълбокото разбиране на Божиите думи, за да помогнат на Божиите избраници да разберат Неговите слова, волята и изискванията Му. Винаги могат да използват истината, за да помогнат на Божиите избраници при практическите трудности при навлизането в реалността на Божиите слова и в правилния път във вярата им. Когато Божиите избраници приемат пастирството на онези, които Бог използва, и им се подчинят, те могат да придобият истинска храна за живота си, постепенно да придобият повече разбиране на истината, да познаят по-добре Божието дело и Неговия нрав и да разширят вярата и любовта си към Бог. Затова те са подкрепяни от Божиите избраници, които знаят в сърцата си, че тези хора са поставени там от Бог и са угодни на Божието сърце. Когато приемем тяхното ръководство и му се подчиним, значи следваме и се подчиняваме на Бог, което съответства на Божията воля. Онези, които Бог използва, са поставени там, за да водят Божиите избраници към преживяването на Божието дело и следването Му и тяхната работа и проповеди са изцяло под ръководството и просветлението на Светия дух. Приемането и подчиняването на тяхното ръководство е всъщност подчиняване на Бог. Да им се противиш означава да се противиш на Бог, което ще доведе до твоето разкриване и унищожение и може би дори до това да бъдеш прокълнат и наказан. Точно както групата на Корей и Датан, която се бореше срещу Моисей, докато той извеждаше израилтяните от Египет, беше наказана от Бог. Това е очевиден факт.

Нека погледнем днешните религиозни водачи, папата, епископите и свещениците в католицизма, както и пасторите и старейшините, и други свещенослужители в християнството. Бог ли ги постави там? Говорил ли е Той в тяхна подкрепа? Имат ли те доказателство от делото на Светия Дух? Имат ли доказателство от плодовете на тяхната работа? Нямат нищо такова. Това доказва, че са избрани от хората, а не назначени от Бог. Тъй като видяхме, че са обучавани в семинарии и са назначени от официални религиозни институции, ние знаем, че трябва да бъдем много предпазливи. Повечето от тях не вярват в истината или нямат истинска вяра в Бог. Те вярват в теологията, в постовете и титлите си, с които си изкарват прехраната. Независимо колко извисено е познанието им за Библията или колко добри са проповедите им, у тях липсват делото и напътствията на Светия Дух или неговото просветление. Това ни показва, че те са лъжливи пастири, невярващи, и Бог не ги признава. Така че не е ли невероятно глупаво да им се кланяш и да ги следваш? Освен че им липсва свидетелството на Божиите думи и доказателство от Светия Дух, има една важна улика, която ще ни помогне да ги видим такива, каквито са. Всемогъщият Бог е изразил толкова много истини, като открито е показал истинското лице на хората, обичат ли истината, или не, признават ли истината, или не, приемат ли истината, или не, дали мразят и отхвърлят истината. Всичко това е разкрито. Онези, които признават, че думите на Всемогъщия Бог са истината, че Той е Бог в плът, обичат истината и имат Божието одобрение. Те са мъдрите девици, които чуват Божия глас и са възнесени пред Неговия престол. Ако някой вижда, че Всемогъщият Бог е изрекъл толкова много истини, но продължава да се противи, да осъжда и да отрича Божието явление и работа, това означава, че той презира истината и че е антихрист, който се противи на Бог и го осъжда. Той вече е връхлетян от бедствия и е обречен на Божие наказание. Това не са само католическите и християнските водачи, а и водачите и личностите от всички вероизповедания, които работят срещу Всемогъщия Бог, почти без изключения. Религиозният свят е в лапите на тази банда антихристи. Това е всеизвестен факт, който никой не може да отрече. Така че, ако знаем, че тези епископи, свещеници, пастори и старейшини са част от банда антихристи, които се противят на Всемогъщия Бог и го осъждат, как трябва да подходим към това? Трябва да ги отхвърлим и прокълнем, и да се освободим от техните ограничения. Това е проява на мъдрост. Ако продължим да се осланяме на тях за истинския път, ако продължим да чакаме да ни кажат кое е правилно и кое е грешно, това е невероятно глупаво и е проява на слепота и невежество! Слепците, които водят слепци, в крайна сметка ще загинат. По този начин се изпълнява казаното в библейските стихове: „Безумните умират от нямане на разум“ (Притчи 10:21). „Народът Ми загина от липса на знание“ (Осия 4:6).

Пределно ясно е, че католическите и християнските водачи, заедно с водачи от всички други вероизповедания, открито осъждат Всемогъщия Бог. За да запазят своя статус и източник на доходи, те здраво държат вярващите в хватката си, вземат им парите, хранят се от вярващите като паразити, като демони, които пируват с труповете им. За да запазят постовете и поминъка си, тези антихристи разпространяват всякакви нечестиви лъжи, като заявяват, че всяка новина за идването на Господ е лъжлива, че Господ Исус задължително трябва да дойде върху облак, че приемането на второто въплъщение Господне е приемане на лъжехриста. Те лъжат, за да заблуждават хората, правят всичко възможно, за да попречат на вярващите да изследват истинския път. Дори подкрепят Китайската компартия в арестите и преследванията на онези, които споделят евангелието на царството. По какво се различават тези религиозни водачи от фарисеите, които се възпротивиха на Господ Исус по Негово време? Не са ли всички те хора, които разпъват Бог? Не са ли всички те фалшиви пастири и антихристи, които заблуждават хората и ги съсипват? Спомнете си думите на Господ Исус, които осъждат фарисеите: „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат“ (Матей 23:13). „Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един човек прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас“ (Матей 23:15). Виждаме, че днес повечето религиозни водачи не се различават от фарисеите, които неистово се противяха на Господ Исус и застанаха на пътя на вярващите. Всички те мразят Бог и работят срещу Него, те са демоните-антихристи от последните дни.

Ето още няколко откъса от думите на Всемогъщия Бог. Всемогъщият Бог казва: „Погледнете водачите на всяко вероизповедание — всички те са арогантни и самоправедни, а тълкуванията им на Библията са извън контекста и се ръководят от собствените си идеи и представи. Всички те разчитат на дарби и ерудиция, за да вършат работата си. Нима хората щяха да ги следват, ако изобщо не можеха да проповядват? В крайна сметка те имат известни познания, могат да проповядват някаква доктрина или знаят как да печелят хората и използват известна хитрост. Те използват всичко това, за да заблудят хората и да ги доведат пред себе си. Формално тези хора вярват в Бог, но в действителност следват своите водачи. Когато срещнат някого, който проповядва истинския път, някои от тях казват: „Трябва да се посъветваме с нашия водач за вярата си.“ Вижте как хората все още се нуждаят от съгласието и одобрението на другите, когато вярват в Бог и приемат истинския път — нима това не е проблем? В какво са се превърнали тези водачи? Нима не са станали фарисеи, лъжепастири, антихристи и препъникамъни за приемането на истинския път от хората?“ („Словото“, Т. 3, „Проповедите на Христос от последните дни“, Трета част).

„Има такива, които четат Библията в големи църкви и я рецитират по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело. Нито един от тях не е в състояние да опознае Бог, а още по-малко да се придържа към Божията воля. Всички те са безполезни, долни люде, всеки от които се издига високо, за да гледа Бог отвисоко и Го кори. Те умишлено се противопоставят на Бог дори когато носят неговото знаме. Твърдейки, че вярват в Бог, те все пак ядат човешка плът и пият човешка кръв. Всички подобни хора са дяволи, които поглъщат душата на човека, архидемони, които умишлено пречат на онези, които се опитват да стъпят на правилния път, и прегради, възпрепятстващи онези, които търсят Бог. Те може да изглеждат „със здрава физика“, но как да знаят техните последователи, че не са нищо друго, освен антихристи, които карат хората да се опълчват срещу Бог? Как техните последователи да знаят, че са живи дяволи, отдадени на поглъщането на човешки души?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всички, които не познават Бог, са хора, които се противопоставят на Бог“).

„Най-непокорни от всички са онези, които умишлено се противопоставят и съпротивляват на Бог. Те са враговете на Бог, антихристите. Тяхната нагласа винаги е враждебна към новото Божие дело; те никога нямат и най-малката склонност да се подчинят, нито пък някога с радост са се подчинявали или смирявали. Те издигат себе си пред другите и никога не се подчиняват на никого. Пред Бог те се смятат за най-добрите в проповядването на словото и за най-умелите в работата върху другите. Никога не изхвърлят притежаваните от тях „съкровища“, а се отнасят към тях като към семейни реликви за поклонение, за проповядване пред другите и ги използват, за да поучават онези глупаци, които ги боготворят. В църквата наистина има известен брой такива хора. Може да се каже, че те са „непобедими герои“, поколение след поколение пребиваващи в Божия дом. Те възприемат проповядването на словото („догмата“) като свой най-висш дълг. Година след година, поколение след поколение, те се занимават с енергичното изпълнение на своя „свещен и ненарушим“ дълг. Никой не се осмелява да ги докосне; нито един човек не се осмелява да ги упрекне открито. Те се превръщат в „царе“ в Божия дом и безчинстват, като тиранизират другите от епоха на епоха. Тази глутница демони се стреми да обедини усилията си и да разруши делото Ми; как мога да позволя на тези живи дяволи да съществуват пред очите Ми?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Онези, които се подчиняват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат спечелени от Него“).

Сега съм сигурен, че за всички е ясно, че повечето религиозни водачи са антихристи, които мразят истината и Бог, зли слуги и фалшиви пастири, които заблуждават хората. Да ги слушате и да им се подчинявате не значи, че се подчинявате на Бог, и не е следване на Бог. Това означава да следвате Сатана и се противите на Бог, да станете съучастници на Сатана, такива, които Бог мрази и проклина. Следователно ние, като вярващи, трябва да сме наясно, че трябва да възхваляваме Бог, да се боим от Него, да се подчиним на Него и на истината. Не можем никога да се кланяме на хора или да ги следваме. Както каза Господ Исус, „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“ (Матей 4:10). Ако религиозният водач обича истината, ако думите му съответстват на Господните и ни карат да се боим от Бог и да отбягваме злото, значи следването и подчиняването на тези думи, които отговарят на истината, е подчиняване на Бог. Ако думите им не съответстват на истината, ако те противоречат на словата Господни, трябва да ги отхвърлим. Ако продължим да ги следваме, значи следваме човек, който следва Сатана. Ако някой религиозен водач отхвърля и презира истината и пречи на другите в изследването на истинския път, той е антихрист и ние трябва да вземем страната на Бог, да го разкрием и отхвърлим, да се осмелим да кажем „не“, да се измъкнем от контрола му, да търсим и да приемем истинския път и да следваме Божиите следи. Това е истинската вяра, истинското следване на Бог и това съответства на волята Му. Точно както Петър каза, когато беше заловен от първосвещениците и фарисеите: „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците“ (Деяния 5:29).

Нека прочетем още един пасаж от думите на Всемогъщия Бог. „Когато следвате Бог, най-важното е всичко да бъде в съответствие с Божиите слова днес: Независимо дали се стремиш да навлезеш в живота или да изпълняваш Божията воля, днес всичко трябва да бъде съсредоточено около Божиите слова. Ако твоето общуване и стремежите, които имаш, не са съсредоточени около Божиите слова днес, тогава ти си чужд на Божиите слова и си напълно лишен от действието на Светия Дух. Това, което Бог иска, са хора, които следват Неговите стъпки. Независимо колко прекрасно и чисто е това, което си разбрал преди, Бог не го иска и ако не можеш да оставиш тези неща настрана, те ще бъдат огромна пречка за твоето навлизане в бъдеще. Всички, които могат да следват сегашната светлина на Светия Дух, са благословени. Хората от миналите векове също са вървели по стъпките на Бог, но не са могли да ги следват до днес; това е благословението на хората от последните дни. Тези, които могат да следват сегашното действие на Светия Дух и които могат да вървят по стъпките на Бог, така че да Го следват навсякъде, където Той ги води — това са хората, които са благословени от Бог. Тези, които не следват сегашното действие на Светия Дух, не са навлезли в делото на Божиите слова и колкото и да работят, колкото и да страдат, колкото и да се суетят, това не означава нищо за Бог и Той няма да ги похвали. (…) „Да следваш действието на Светия Дух“ означава да разбираш Божията воля днес, да можеш да действаш в съответствие със сегашните Божии изисквания, да можеш да се подчиняваш и да следваш днешния Бог и да навлизаш в съответствие с най-новите Божии слова. Само това може да бъде човек, който следва действието на Светия Дух и е в потока на Светия Дух. Такива хора могат не само да получават похвали от Бог и да Го виждат, но и да познават Божия нрав от най-новото Божие дело, да познават човешките представи и непокорство, както и природата и същността на човека, от най-новото Му дело; освен това те са способни постепенно да постигнат промени в своя нрав по време на службата си. Само такива хора могат да спечелят Бог и те действително са намерили истинския път“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки“).

Вече съм сигурен, че ни стана по-ясно, че да имаш вяра и да следваш Бог означава да Му се подчиниш и да приемеш истината, да приемеш настоящото Божие дело и слова и да вървиш по Неговите следи. Колкото и далеч от човешките представи да е Божието дело и колкото и хора да му се противят и да го осъждат, ако то е истината и е Божието дело, трябва да го приемем и да му се подчиним. Само това означава да имаш вяра и да следваш Бог. Както се казва в Откровение: „Те са, които следват Агнеца, където и да отива“ (Откровение 14:4). В последните дни Всемогъщият Бог е тук и работи, и вече е изразил много истини. Той върши делото на правосъдието, като започва от Божия дом, за да пречисти и спаси напълно човечеството, като ни избави от злото и силите на Сатана. Това е неповторима възможност, която е единственият ни път да бъдем спасени и да влезем в царството Божие. Сега все повече хора по света, които копнеят за Божието явяване, проучват работата на Всемогъщия Бог в интернет. Те видяха, че всичките Му думи са истина, че те са Божият глас. Те се освобождават от оковите на религиозните водачи, излизат извън контрола на църквите си и се явяват пред Божия престол, за да присъстват на сватбеното пиршество на Агнеца. Но в религиозния свят все още има много хора, които сляпо следват духовенството и му се кланят, които са ограничавани и мамени от силите на антихриста. Те са строго контролирани в пустошта, чакат напразно Господ да дойде върху в облак, отдавна са отхвърлени и унищожени от Бог, плачат и скърцат със зъби в бедствията. Така се изпълняват думите на Господ Исус: „А ако слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата“ (Матей 15:14). Те твърдят, че вярват в Бог, но всъщност вървят срещу Бог и следват хора. Бог ги смята за невярващи. Бог е свят Бог, Който мрази злото, и Неговата праведност е ненакърнима. Той никога не би спасил онези, които се кланят на хора и следват антихристи в противопоставянето и хуленето на Бог. Бог никога не би спасил някой, който не обича истината или не я приема, а вместо това сляпо се вкопчва в Библията. Божията воля е да освободи хората от религиозния Вавилон, за да не бъдем повече стягани от ограниченията на силите на антихриста в религиозния свят и да можем да излезем от религията, за да търсим истината и Божието дело, за да имаме надежда, че ще приветстваме Божието явление и дело.

Нека разгледаме още от словото на Всемогъщия Бог. „Възхищаваш се не на смирението на Христос, а на онези лъжепастири с признат авторитет. Боготвориш не обичливостта или мъдростта на Христос, а онези развратници, които се въргалят в мръсотията на света. Присмиваш се на болката на Христос, който няма къде да подслони главата Си, но се възхищаваш на онези трупове, които ловуват пожертвования и живеят в разврат. Не желаеш да страдаш заедно с Христос, но с удоволствие се хвърляш в обятията на онези безразсъдни антихристи, въпреки че от тях получаваш само плът, думи и контрол. Дори и сега сърцето ти продължава да бъде привлечено от тях, от репутацията им, от положението им, от влиянието им. И все още си на мнение, че е трудно да повярваш в делото на Христос и не желаеш да го приемеш. Ето защо казвам, че ти липсва вяра да признаеш Христос. Причината, поради която Го следваш и до днес, е, че нямаш друг избор. Образите на редица възвишени личности отдавна се извисяват в сърцето ти, не можеш да забравиш нито една тяхна дума и дело, нито пък влиятелните им слова и ръцете им. В сърцата ви те винаги са най-важните и винаги са героите. Но не такова е отношението към днешния Христос. В сърцето ти Той винаги е омаловажен и никога не заслужава почит. Защото Той е твърде обикновен, има много малко влияние и въобще не е възвишен.

„И тъй, Аз казвам, че всички, които не ценят истината, са неверници и предатели на истината. Такива хора никога няма да получат одобрението на Христос. Разбра ли сега с какво неверие си изпълнен и какво предателство таиш към Христос? Затова те призовавам: тъй като си избрал пътя на истината, посвети се с цялото си сърце. Не бъди противоречив или нерешителен. Трябва да разбереш, че Бог не принадлежи нито на света, нито на един човек, а на всички, които истински вярват в Него, на всички, които Му се покланят, и на всички, които са Му предани и верни“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Истински вярващ в Бог ли си?“).