Как Божието дело на правосъдието от сетните дни пречиства и спасява човечеството?

27 юни 2023

Хората вече разбраха, че големите бедствия са надвиснали над нас и онези, които очакват Господ да се спусне върху облак, чакат със затаен дъх. От години го чакат, но още не са Го видели да идва. Вместо това виждат „Източна мълния“ да свидетелства за правосъдното дело на Всемогъщия Бог в сетните дни. За тях това е голямо разочарование. Надявали са се да бъдат възнесени право в небесата, за да се срещнат с Господ, и не са очаквали, че Той ще се заеме да съди човеците при завръщането Си. Не искат да приемат това. Много са хората, които следват превзелите религиозния свят сили на антихриста, и критикуват и заклеймяват Божията поява и дело. Мислят си: „Щом греховете ни са опростени и Бог ни смята за праведни, нямаме нужда от Божието правосъдие. Чакаме Господ да ни вдигне в царството Си, където да се наслаждаваме на Неговата благодат“. Вкопчили са се в представите си и не желаят да търсят и изследват истинския път. Затова още не са приветствали Господ, а са изложени на бедствията. Това точно сбъдва предреченото от Господ Исус: „Защото на всеки, който има, ще се даде и той ще има в изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. А този безполезен слуга хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби(Матей 25:29-30). Но има и мнозина, които обичат истината и като прочетоха думите на Всемогъщия Бог, видяха тяхната мощ и власт и се убедиха, че са истина. Те разпознаха Божия глас, освободиха се от представите си и изследват истинския път. Отначало питаха защо се налага Бог да ни съди, щом греховете ни са опростени и Бог ни смята за праведни, а също и как Бог пречиства и спасява човечеството с делото си в сетните дни. Това са двата най-важни, но и най-озадачаващи въпроса, на които всеки изследващ истинския път трябва да си отговори.

Първо да изясним защо се налага Бог да осъществи делото на правосъдието в сетните дни. Този въпрос обърква много религиозни хора. Как разсъждават те: „Господ вече опрости греховете ни и не гледа на нас като на грешници, значи може да ни възнесе направо в царството Си и не е необходимо да ни съди“. Това е огромна грешка. Вярно е, че Господ е опростил греховете на хората, но дали това опрощение означава, че сме пречистени? Означава ли, че сме постигнали искрено подчинение на Бог? Не. Всички сме видели следния факт: Въпреки че греховете ни са опростени, всички вярващи без изключение живеят в порочен кръг — грешат и изповядват греховете си — денем вършат грехове, нощем се изповядват. Опитват се да спазват повелите на Господ Исус и не успяват. Опитват се да обичат Господ и да Му се подчинят, но безуспешно. Заричат се да вършат добро, но продължават да лъжат и да влизат в грях пряко волята си. Колкото и да се мъчат да се удържат, се провалят. Мнозина чувстват, че плътта е твърде покварена и е мъчително да се живее в грях. Тогава защо хората са неспособни да се освободят от клопката на греха? Защо, колкото и да се въздържаме, вършим грях след грях? Това се дължи на греховната ни природа и на сатанинския ни нрав. В това се корени грехът. Не го ли изтръгнем из корен, няма да се освободим от него, ще продължаваме да се противим на Бог, ще Го заклеймяваме, ще сме враждебни към Него. Да вземем фарисеите, които с поколения вярваха и постоянно правеха приноси за грях. Тогава защо, когато Бог Йехова се въплъти в Господ Исус и изрази толкова много истини, те не признаха Господ Исус за пришествие на Бог Йехова, а Го обвиниха и осъдиха и дори Го разпнаха? Къде се криеше проблемът? Сега, в сетните дни, Всемогъщият Бог идва и изразява истини. Тогава защо толкова много религиозни хора първосигнално Го отхвърлят, яростно Го заклеймяват, богохулстват против Него, явно решени отново да разпнат Бог на кръста? Какво означава всичко това? Тази реакция показва, че греховете на хората са опростени, но над тях още властва сатанинската им природа и са склонни да заклеймят Бог и да Му се опълчат. Греховността на човечеството не се изчерпва с греховни постъпки. Тя е толкова силна, че човеците искат да разпнат Христос, който изразява истината. Изправят се срещу Бог, срещу истината, работят срещу Него и се превръщат в Негови врагове. Как е възможно такива низки и покварени хора, противници на Бог, да са достойни за царството Му? Бог е праведен и свят и нравът Му е ненакърним. Ако онези, чиито грехове са опростени, не бъдат пречистени чрез делото на правосъдието, а продължат да вършат грехове и да се противят на Бог, никога няма да заслужат Божието царство — това е несъмнено. Това сбъдва думите на Господ Исус: „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата(Матей 7:21). „Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха. А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно(Йоан 8:34-35). А също и Евреи 12:14: „Без освещение никой няма да види Господа“. Затова, докато вършеше изкупителното Си дело, Господ Исус толкова пъти повтори, че ще се завърне. Какво ще бъде делото Му този път? Той ще изрази истини и ще осъществи делото на правосъдието, окончателно ще спаси човечеството от греха и от сатанинските сили, за да можем изцяло да се обърнем към Бог, да Му се подчиним и да Го почитаме. Тогава Той ще ни отведе на хубаво място. Точно както предрече Господ Исус: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина(Йоан 16:12-13). „И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден(Йоан 12:47-48). И също: „Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом(1 Петрово 4:17). Виждаме, че Бог отдавна е планирал правосъдното Си дело от сетните дни и че точно от това се нуждае поквареното човечество, за да добие окончателно спасение. В сетните дни Всемогъщият Бог изразява истини и въздава правосъдие, като започва с Божия дом. Той е Духът на истината, дошъл сред хората и водещ Божиите избраници към всички истини. Това напълно сбъдва предсказаното от Господ Исус. Нека сега прочетем малко от словото на Всемогъщия Бог, за допълнителна яснота защо се налага Бог да ни съди в сетните дни.

Всемогъщият Бог казва: „При все че Исус свърши много работа сред хората, Той успя само да послужи като изкупление на всички човеци и се превърна в техен принос за грях; Той не освободи човека от покварения му нрав. За пълно избавление на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане изкупителна жертва за човешките грехове, но и Бог да положи още повече усилия, за да освободи напълно човека от сатанински покварения му нрав. И тъй, човешките грехове вече са опростени и Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на порицанието и възмездието. Това Негово дело пренесе човека в по-висш свят. Всички подчинили се на Неговата власт ще се радват на по-висша истина и ще бъдат още по-благословени. Те наистина ще живеят в светлината и ще бъдат дарени с истината, пътя и живота(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“).

Преди Бог да изкупи човека, Сатана вече е вложил много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана в човека се е появила природа, която се противопоставя на Бог. Така че, когато човекът е бил изкупен, това е било само случай на изкупление, при който за човека е била платена висока цена, но отровната природа в него не е била премахната. Човекът е толкова осквернен, че трябва да премине през промяна, преди да стане достоен да служи на Бог. Чрез това дело на съд и порицание човек ще разбере напълно нечистата и покварена природа в себе си и ще може да се промени напълно и да се очисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол. (…) Въпреки че човекът е получил изкупление и прошка за греховете си, това означава само, че Бог не помни прегрешенията на човека и не постъпва с него според прегрешенията му. Когато обаче човекът, който живее в тяло от плът, не е получил освобождение от греха, той може само да продължава да греши, безкрайно проявявайки своя покварен сатанински нрав. Такъв е животът, който води човекът — един безкраен цикъл на грехове и прошка. По-голямата част от човечеството греши през деня и се разкайва вечер. Така че, дори приносът за грях да имаше постоянен ефект за човека, той не би могъл да го спаси от греха. Само половината от делото на спасението е било извършено, тъй като човекът все още има покварен нрав. (…) Не е лесно за човека да осъзнае греховете си; той не е в състояние да разпознае дълбоко вкоренената си природа. Това може да бъде постигнато единствено чрез осъждане чрез словото. Само по този начин човек може постепенно да бъде променен оттук насетне(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“).

В Епохата на благодатта Самият Господ Исус бе прикован на кръста, като принос за грях, за да изкупи човечеството. Оттогава греховете на човеците са опростени и Бог не гледа на нас като на грешници. Затова можем да се обръщаме пряко към Бог с молитви и да се явяваме пред Него. Но това, че не гледа на нас като на грешници, означава само, че е опростил греховете ни, а не че сме безгрешни, че сме напълно святи. Греховната ни природа и сатанинският ни нрав си остават. За да бъдем пречистени от покварата и да добием окончателно спасение, Бог трябва да ни подложи на правосъдието Си в сетните дни. Божието изкупително дело в Епохата на благодатта проправи пътя за делото на правосъдието в сетните дни. Тоест, изкупителното дело на Господ Исус представлява основата за правосъдното Му дело днес. Божието изкупително дело беше само половината от работата по нашето спасение. Делото на правосъдието, извършвано от Всемогъщия Бог в сетните дни, напълно ще пречисти и спаси човечеството. То представлява най-важният етап от Божието спасително дело. За да станем достойни за Божието царство е наложително да бъдем подложени на Божието правосъдие и пречистване в сетните дни, да се освободим от греха и да бъдем пречистени, искрено да се покорим на Бог и да изпълним Божията воля.

Мисля, че сега вече по-добре разбираме защо Бог се е заел със Своето дело на правосъдието в сетните дни. Някои хора вероятно се чудят как това дело ще пречисти и спаси човечеството. Да видим какво казва Всемогъщият Бог: „Христос от последните дни борави с различни истини, за да научи човека, за да изложи на показ неговата същност и да направи разрез на думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се подчинява на Бог, да Му бъде верен и да изживява нормална човечност, както и мъдростта и нрава на Бог. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Думите, които разкриват как човек отхвърля Бог с презрение, съдържат по-конкретно идеята за това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. Предприемайки делото на Страшния съд, Бог не просто разкрива човешката природа с няколко думи — Той я излага на показ, справя се с нея и я окастря в дългосрочен план. Всички тези различни методи на излагане на показ, справяне и окастряне не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такъв съд човек може да бъде подчинен на Бог и убеден в Неговото съществуване и само така човек може истински да познае Бог. Целта на Божието съдно дело е човекът да види истинското лице на Бог и да научи истината за собственото си непокорство. Съдното дело дава възможност на човека да добие дълбоко разбиране за Божията воля, за целта на Божието дело и за тайните, които са недостъпни за него. То също така дава възможност на човека да узнае и разбере собствената си покварена същност и корените на тази поквара, както и да открие грозотата на човека. Тези резултати се постигат чрез съдното дело, понеже същината му е да разкрие пътя, истината и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Такова е съдното дело, извършвано от Бог(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“).

Хората не могат да променят собствения си нрав; те трябва да преминат през съда и наказанието, страданието и облагородяването на Божиите думи или да бъдат третирани, дисциплинирани и кастрени от Неговите думи. Само тогава те могат да постигнат послушание и вярност към Бог и повече да не бъдат повърхностни спрямо Него. Именно под въздействие на облагородяването на Божиите думи се променя нравът на хората. Само чрез разкриването, осъждането, дисциплинирането и справянето, осъществявани с Неговите думи, те вече няма да се осмеляват да действат прибързано, а ще станат стабилни и уравновесени. Най-важният момент е, че те са способни да се подчинят на настоящите Божии думи и на Неговото дело, дори то да не е в съответствие с човешките представи, те са способни да оставят тези представи настрана и с готовност да се подчинят(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Хората, чиито нрав е променен, са тези, които са навлезли в реалността на Божиите думи“).

Бог има много средства за усъвършенстване на човека. Той използва всякакви среди, за да се справи с покварения нрав на човека, и използва различни неща, за да оголи човека; в едно отношение Той се занимава с човека, в друго го оголва, а в трето разкрива човека, като изважда наяве и разкрива „тайните“ в дълбините на човешкото сърце и показва на човека неговата природа, като разкрива много от неговите състояния. Бог усъвършенства човека чрез много методи — чрез откровение, чрез справяне с човека, чрез облагородяване на човека и чрез порицание — за да може човекът да познае, че Бог е практичен(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които се фокусират върху практиката, могат да бъдат усъвършенствани“).

Това донякъде изяснява как Бог осъществява делото на правосъдието, нали? Бог въздава правосъдие в сетните дни най-вече като изразява истини, за да осъди и изобличи покварената човешка същност и сатанинския ни нрав, за да прозрем колко сме покварени, искрено да се покаем, да се намразим и да се презрем, да се отречем от плътта и да практикуваме Божието слово и така да постигнем искрено разкаяние и промяна. Думите на Всемогъщия Бог излагат на показ проявите на човешката поквара — арогантността, непочтеността, злото, а също и користните подбуди и примесите във вярата ни и дори нашите най-съкровени, най-тайни помисли и чувства. Той безпощадно ги разкрива. Като четем словото на Всемогъщия Бог се чувстваме сякаш Бог е застанал пред нас, гледа ни в упор и ни съди. Виждаме нечистата си, покварени и грозна същност, изцяло разбулена от Бог. Иде ни да потънем вдън земя от срам, чувстваме се недостойни да живеем пред Бог. Докато съди човеците с думите Си, Бог ни поставя в житейски ситуации, за да ни разобличи, за да ни окастри, да се разправи с нас и да ни изпита чрез обстоятелствата, за да преценим и да опознаем себе си. Бог ни разобличава и съди първо чрез реалността, а после и със словото Си, за да прозрем по-ясно колко безобразно живеем, подчинени на сатанинската си природа. Изпълват ни угризения, ненавиждаме се и постепенно постигаме искрено разкаяние. Тогава поквареният ни нрав се пречиства и променя. А сега да изслушаме още малко Божии думи, изобличаващи човешкия покварен нрав, за да ни стане още по-ясно как Бог въздава правосъдието си.

Всемогъщият Бог казва: „Моите дела са по-многобройни от песъчинките по морския бряг, по мъдрост надминавам всички синове на Соломон, но хората просто Ме приемат като маловажен лекар и неизвестен учител на хората. Толкова много вярват в Мен, само за да мога да ги излекувам. Толкова много вярват в Мен, само за да мога да използвам силите Си, за да изгоня нечистите духове от телата им, и толкова много вярват в Мен, просто за да могат да получат мир и радост от Мен. Толкова много вярват в Мен, само за да искат от Мен по-голямо материално богатство. Толкова много вярват в Мен, само за да прекарат този живот в мир и да бъдат здрави в бъдещия свят. Толкова много вярват в Мен, за да избегнат страданията на ада и да получат благословенията на небето. Толкова много вярват в Мен само за временна утеха, но не се стремят да спечелят нищо в идния свят. Когато стоварих яростта Си върху човека и отнех всяка радост и мир, които някога бе притежавал, човекът се усъмни. Когато дадох на човека страданието на ада и си взех благословенията на рая, срамът на човека се превърна в гняв. Когато човекът Ме помоли да го излекувам, Аз не му обърнах внимание и се отвратих от него; човекът се отдалечи от Мен, за да търси вместо това пътя на злите лекове и магьосничеството. Когато отнех всичко, което човекът беше поискал от Мен, всички изчезнаха без следа. Затова казвам, че човек има вяра в Мен, защото давам твърде много благодат и има твърде много да се спечели(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Какво знаеш за вярата?“).

Мнозина, които следват Бог, се интересуват само от това как да получат благословии или да избегнат бедствие. Щом стане дума за Божието дело и управление, те замлъкват и губят всякакъв интерес. Смятат, че разбирането на тези досадни въпроси няма да направи живота им по-добър и няма да им донесе никаква изгода. Следователно, въпреки че са чували за Божието управление, те не му обръщат особено внимание. Не го възприемат като нещо ценно, което трябва да бъде прието, а още по-малко го приемат като част от живота си. Такива хора имат само една проста цел в следването на Бог и тази цел е да получат благословения. Такива хора не могат да си направят труда да обърнат внимание на нищо друго, което не е пряко свързано с тази цел. За тях няма по-легитимна цел от това да вярват в Бог, за да получат благословения — това е цялата стойност на тяхната вяра. Ако нещо не допринася за постигането на тази цел, те остават напълно безразлични към него. Такъв е случаят с повечето хора, които днес вярват в Бог. Тяхната цел и намерение изглеждат легитимни, защото, вярвайки в Бог, те също така отделят средства за Него, посвещават Му се и изпълняват задълженията си. Те се отказват от младостта си, изоставят семейството и кариерата си и дори прекарват години извън дома, занимавайки се със себе си. В името на крайната си цел те променят собствените си интереси, възгледите си за живота и дори посоката, която търсят, но не могат да променят целта на вярата си в Бог. Те тичат насам-натам с цел постигане на собствените си идеали. Без значение колко далечен е пътят и колко трудности и препятствия има по него, те остават упорити и не се страхуват от смъртта. Каква сила ги принуждава да продължават така упорито по този начин? Дали това е тяхната съвест? Дали това е техният велик и благороден характер? Дали това е тяхната решимост да се борят със силите на злото докрай? Дали това е вярата им като свидетелство за Бог, без да търсят награда? Дали това е лоялността им, че са готови да се откажат от всичко, за да постигнат Божията воля? Или пък духът им на преданост, който винаги се отказва от екстравагантни лични потребности? За човек, който никога не е разбирал работата на Божието управление, да дава толкова много, е просто чудо! Засега няма да обсъждаме колко са дали тези хора. Поведението им обаче заслужава да бъде анализирано. Освен ползите, които са толкова тясно свързани с тях, може ли да има някакви други причини, поради които хора, които никога не са разбирали Бог, дават толкова много за Него? В това ние откриваме един неразкрит досега проблем: отношенията на човека с Бог са просто отношения на един чисто личен интерес. Това е връзка между получател и дарител на благословения. Казано направо, това прилича на отношенията между работник и работодател: работникът работи само за да получи наградата, която му дава работодателят. В тази връзка няма привързаност, а само сделка. Няма взаимна обич, а единствено милосърдие и благотворителност. Няма разбиране, а само потиснато недоволство и мамене. Няма близост, а само непреодолима пропаст. А когато нещата са стигнали дотук, кой може да обърне тази посока? И колко хора са способни наистина да разберат колко катастрофално е станало отношението им? Вярвам, че когато хората се потопят в радостта от това, че са благословени, никой не може да си представи колко срамна и грозна е такава връзка с Бог(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление“).

За вас би било най-добре да посветите повече усилия на истината за опознаването на собствената ви същност. Защо не сте намерили благоволение пред Бог? Защо вашият нрав Му е противен? Защо речта ви предизвиква Неговата ненавист? Веднага след като сте демонстрирали малко преданост, започвате сами да се възхвалявате и да изисквате награда за своя малък принос; гледате отвисоко на другите, когато сте проявили малко послушание, и започвате да презирате Бог, когато сте изпълнили някоя дребна задача. За да приемете Бог, вие искате пари, подаръци и комплименти. Боли ви сърцето, когато дадете една или две монети; когато дадете десет, искате да получите благословии и да се отнасят към вас с уважение. За човешка природа като вашата е направо обидно да се говори или да се слуша. Има ли нещо похвално във вашите думи и действия? Тези хора, които изпълняват своя дълг, и тези, които не го правят; тези, които водят и тези, които следват; тези, които приемат Бог и тези, които не го приемат; тези, които даряват и тези, които не го правят; тези, които проповядват и тези, които приемат словото, и така нататък: всички те хвалят себе си. Не намирате ли това за смешно? Знаейки много добре, че вярвате в Бог, вие въпреки това не можете да бъдете Негово съответствие. Знаейки много добре, че сте напълно лишени от заслуги, вие все пак продължавате да се хвалите. Не чувствате ли, че разумът ви се е увредил до такава степен, че вече не можете да контролирате себе си? Как можете да общувате с Бог с такъв разум? Не се ли страхувате за себе си при тези обстоятелства? Вашият нрав вече се е влошил до такава степен, че не сте способни да съответствате на Бог. При това положение вярата ви не е ли смешна? Не е ли абсурдна вашата вяра? Как ще подходиш към бъдещето си? Как ще избереш кой път да поемеш?(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които не съответстват на Христос, със сигурност са противници на Бог“).

След няколко хиляди години поквара човекът е станал безчувствен и слабоумен; превърнал се е в демон, който се противопоставя на Бог — дотолкова, че непокорството на човека спрямо Бог е документирано в историческите книги и дори самият човек е неспособен напълно да си даде сметка за своето непокорно поведение, защото човекът е бил дълбоко покварен от Сатана и е бил подведен от Сатана така, че не знае накъде да тръгне. И днес човекът продължава да предава Бог: Когато човек вижда Бог, той Го предава, а когато не може да види Бог, той пак Го предава. Има дори такива хора, които, след като са станали свидетели на Божиите проклятия и Божия гняв, продължават да Го предават. Ето защо казвам, че разумът на човека е изгубил първоначалното си предназначение и че съвестта на човека също е изгубила първоначалното си предназначение. Човекът, какъвто го виждам Аз, е звяр в човешки облик, той е отровна змия и независимо колко достоен за съжаление се опитва да изглежда пред очите Ми, никога няма да бъда милостив към него, защото човекът не осъзнава разликата между черно и бяло, разликата между истина и неистина. Въпреки че разумът му е толкова притъпен, човекът иска да получи благословии; човешката му природа е толкова низка, но въпреки това той иска да има върховната власт на цар. Над кого може да царува той с такъв разум? Как би могъл с такава човешка природа да седне на престола? Човекът наистина няма срам! Той е един самонадеян негодник! На тези от вас, които искат да получат благословии, предлагам първо да намерят огледало и да погледнат собственото си грозно отражение — имаш ли необходимите качества, за да бъдеш цар? Имаш ли лицето на човек, който може да получи благословии? В твоя нрав не е настъпила ни най-малка промяна и не си приложил нищо от истината на практика, но въпреки това желаеш прекрасно бъдеще. Заблуждаваш се!(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог“).

Словото на Всемогъщия Бог е толкова практично и всяка Негова дума е толкова истинска, така добре разкрива нечистите примеси и подмолната мотивация за вярата ни, а също и небогоугодната ни природа. Убедено се залъгвахме, че сме способни на жертви и страдания, за да платим за вярата си в Бог, и че това е знак за преданост и послушание и залог за Божието одобрение. Но чрез правосъдието на Божието слово анализираме и опознаваме себе си и установяваме, че сме правили всички жертви с корист, за да добием благодат. Когато Бог ни благослови със спокоен живот, ние Му се покоряваме и работим за Него, но щом ни сполетят бедствия и болка, разбираме погрешно Бог, виним Го, че не ни закриля и дори преставаме да изпълняваме дълга си към Него. Тогава виждаме, че вярата и жертвите ни са били единствено разменна монета, за да се домогнем до Неговата милост и благодат. Така мамим Бог и се възползваме от Него. Толкова сме коварни и себични! Напълно лишени сме от съвест и от разум, дори не заслужаваме името човеци. При цялата ни низост и поквара все пак мислим, че сме си заслужили благодат и достъп до Божието царство. Това е безочливо и безпочвено очакване. Божието откровение и съдните Му думи ни разкриват праведния Му, свят и ненакърним нрав и ни сочат, че Бог очаква от нас искреност и преданост. Когато вярата ни и работата ни за Бог са користни, ние мамим Бог и Му се противим, а за Него това е отвратително и омерзително. Бог не признава този вид вяра. Чрез правосъдието на Божието слово и след като многократно се е разправял с нас и ни е изпитвал, най-сетне ще прозрем истината за покварата си, искрено ще се възненавидим, ще изпитаме угризения и разкаяни ще паднем ничком пред Бог. Виждаме и Божията праведност. Разбираме, че Той наистина прониква в сърцата и в умовете ни и ни вижда като на длан. Напълно убедени сме и сърцата ни се изпълват с почит към Бог. Схващанията ни за вярата се променят, изпълняваме дълга си по-чистосърдечно, смиряваме се, с радост приемаме каквото Бог е подредил за нас и изпълняваме дълга си на сътворени същества, независимо дали Бог ни благославя, дали ще добием благодатта на царството. Донякъде губим високомерието си, когато видим колко струваме всъщност. Думите и действията ни стават по-умерени, търсим истината и ѝ се подчиняваме. Това е Божието правосъдие и наказание, което постепенно ни пречиства и намалява покварата ни. Онези от нас, които са изпитали Божието дело, знаят колко практично е Неговото правосъдие в сетните дни, как то действително пречиства и спасява хората. Без този съд и окастряне никога няма да осъзнаем собствената си поквара, а ще останем затворени в порочния кръг грях-изповед-нов грях, като си мислим, че щом греховете ни са опростени, ще бъдем допуснати в Божието царство, че Бог ни одобри. Това е толкова глупаво и жалко! Благодарение на Божието правосъдие успяваме да опознаем себе си, научаваме множество истини и поквареният ни нрав се пречиства и променя. Това носи невероятно облекчение. Божието правосъдие и наказание ни дава толкова много. Те са израз на искрената Божия любов към нас, на най-великото Божие избавление. Всемогъщият Бог изразява истината и осъществява правосъдното Си дело от 30 години и преди бедствията вече е събрал група победители — те са първите плодове. Това дословно изпълнява библейското пророчество: „Те са, които следват Агнеца, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците като първи плодове на Бога и на Агнеца(Откровение 14:4). Божиите избраници са били подложени на Неговия съд, наказание, изпитания и облагородяване, поквареният им нрав е напълно пречистен и най-сетне са извън властта на сатанинските сили. Отдали са се на Бог, почитат Го, добили са великото Божие избавление. Техните преживявания и свидетелства са филмирани и публикувани онлайн. Така те свидетелстват пред цялото човечество за Божието правосъдно дело в сетните дни и безрезервно покоряват сърцата на хората. Евангелието на царството на Всемогъщия Бог завладя всички краища на света, а Божиите избраници са навсякъде и разпространяват словото на Всемогъщия Бог. Евангелието на царството се радва на изключителна популярност, невиждана преди. Вече е безспорно, че делото на правосъдието, започнало от Божия дом, вече жъне големи успехи. Бог разгроми Сатаната и доби цялата слава. Точно както казва Всемогъщият Бог: „Бог върши делото на осъждането и порицанието, за да може човек да придобие знание за Него и заради Неговото свидетелство. Без Божието осъждане на покварения човешки нрав човек не би могъл да познае Божия праведен нрав, който не понася оскърбление, и не би могъл да превърне старото си познание за Бог в ново. В името на Своето свидетелство и в името на Своето управление, Той прави Своята цялост публично достояние, като по този начин дава възможност на човека, чрез Своето публично проявление, да придобие познание за Бог, да бъде преобразен в своя нрав и да даде гръмко свидетелство за Бог. Промяната в нрава на човека е предизвикана от много различни видове Божие дело. Без тези промени в своя нрав, човек не би могъл да свидетелства за Бог и да бъде според Божието сърце. Преобразяването на човешкия нрав означава, че човек се е освободил от робството на Сатана и от влиянието на тъмнината и наистина се е превърнал в модел и образец на Божието дело, свидетел на Бог и човек, който е според Божието сърце. Днес въплътеният Бог е дошъл да извърши Своето дело на земята и изисква от човека да постигне познание за Него, да Му се подчинява, да свидетелства за Него, да познава Неговото практическо и нормално дело, да се подчинява на всички Негови думи и дела, които не са в съгласие с представите на човека, и да свидетелства за всички дела, които Той върши, за да спаси човека, както и за всички дела, които постига, за да го завоюва. Хората, които свидетелстват за Бог, трябва да имат познание за Него; само този вид свидетелство е точно и реално и само този вид свидетелство може да посрами Сатана(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него“). „Онези, съумели достойно да преминат през Божия съд и порицание в сетните дни — по време на последното пречистване — ще встъпят редом с Бог в окончателен покой. Тоест, всички те ще са се освободили от влиянието на Сатана и, вече преминали през Божието последно пречистване, ще са добили единение с Бог. Онези хора, които най-после са единни с Бог, ще встъпят в окончателен покой. По същество Божият съд и порицание служат на следния Негов замисъл — да пречистят човечеството, за да настъпи окончателен покой; без това пречистване нито един представител на човечеството не би могъл да бъде причислен към определена категория според естеството си, нито да встъпи в покой. Това дело е единствената възможна пътека на човечеството към покоя(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“).

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Какво е въплъщението?

Ние всички знаем, че преди две хиляди години Бог се въплъти в света на хората като Господ Исус, за да изкупи човечеството, и проповядваше:...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger