Днес епидемията се разразява по целия свят и бедствията са все по-тежки. Станахме свидетели на земетресения, глад и войни, а всички вярващи нетърпеливо чакат пришествието на Спасителя Господ Исус, да бъдат вдигнати във въздуха, за да посрещнат Господ и да се отърват от бедствията и страданията час по-скоро. Но след толкова години чакане, те още не са видели Спасителя Господ Исус да се спуска от небето на облак, нито някой да се издига във въздуха за да посрещне Господ. Това разочарова доста хора. За тях е абсолютна изненада, че вместо да приветстват пришествието на Исус на облак, виждат „Източната мълния“ многократно да свидетелства, че Господ пришества като Всемогъщия Бог, който изразява истината и върши делото на правосъдието. Това свидетелство приковава вниманието на хората и те ясно го виждат. Но тъй като ККП упражнява ожесточен натиск и извършва арести, а силите на антихриста в религиозния свят богохулстват и клеветят, хората пренебрегнаха истинския път и се отказаха да го изследват. Неочаквано, само за няколко години Човешкият Син, отначало приет с голямо пренебрежение, изрази толкова истина, че все повече хора чуха Божия глас и вкупом последваха Всемогъщия Бог. Това разтърси не само целия религиозен свят, а цялата планета. „Словото се явява в плът“ сияе като истинска светлина от изток на запад, озарявайки целия свят, и тези, които обичат истината и копнеят за Божията поява доближават светлината, чуват Божия глас и присъстват на сватбения пир на Агнеца. Всички останаха изненадани: Що за личност е това? Откъде дойде? Как постигна нещо толкова грандиозно? Мнозина питат: Дали „Източна мълния“ действително е Божие проявление и дело? Възможно ли е думите на Всемогъщия Бог да са гласът на Създателя, говорещ на човечеството? „Не е възможно“ — мислят те. „Когато Бог се появи, първото нещо, което ще направи е да издигне вярващите, за да Го посрещнат в небесата. Той не би изложил Своите вярващи на бедствия, не би си служил с думи, за да извърши делото на правосъдието. Това е невъзможно“. Днес много хора гледат филмите, химните и видеосвидетелствата от Църквата на Всемогъщия Бог и, най-важното, слушат словото на Всемогъщия Бог. Словото му е богат извор, а животът в Обетованата земя наистина е чудно изживяване. Този факт кара хората да признаят, че това може да е постигнато само от Светия Дух, а не от обикновен човек. Никой не би могъл да осъществи такива велики дела без появата и работата на Бог. Това кара много вярващи в Господ да се запитат защо Бог върши делото на правосъдието в сетните дни? Получихме опрощение за греховете си и Бог ни оправда. Защо трябва да преминем през съд и наказание? Божието правосъдие в сетните дни трябва да е за неверниците. Защо съдът започва от Божия дом? Какво се случва? Тази тема ще бъде предмет на днешната ни беседа.

Преди да започнем, нека уточним, че в сетните дни Бог идва въплътен в Човешкия Син, за да извърши делото на правосъдието и това е уредено от Него отдавна. Независимо от човешките представи и въпреки препятствията, нито човешката воля, нито държава или друга земна сила може да спре Божието дело на правосъдието в сетните дни. Някои хора ще попитат има ли Божието дело на правосъдието в сетните дни библейска основа? Разбира се, че има, при това доста убедителна. Библията споменава „съд“ на поне 200 места, а и Господ Исус лично предрича пришествието Си в сетните дни като въплътен Човешки Син, за да изрази истината и да осъществи делото на правосъдието. Да видим някои пасажи от предреченото от Господ Исус: „И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден“ (Йоан 12:47-48). „Защото и Отец не съди никого, но е дал на Сина власт да съди всички. (…) И Му е дал власт да извършва съд, защото е Човешкият Син“ (Йоан 5:22, 27). „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина“ (Йоан 16:12-13). А също и в първото послание на Петър глава 4, стих 17: „Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом“. Следните думи са пределно ясни: „Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден“ „дал на Сина власт да съди всички“, „да се започне съдът от Божия дом“ и „той ще ви упътва към всяка истина“. Виждаме, че Господ ще дойде като Човешкия Син при пришествието Си в сетните дни, за да изрази истината и да извърши делото на правосъдието, започвайки с Божия дом. Това е безспорно. Днес Всемогъщият Бог изразява толкова истина и върши делото на правосъдието, започвайки от Божия дом, за да съди и пречисти всички, стекли се пред Божия престол, и насочва Божиите избраници към навлизането във всички истини. Преди бедствията, Бог е създал група победители. Това ни позволява да се убедим, че предсказанията доказано са се сбъднали.

Някои ще попитат, щом греховете ни са опростени заради вярата ни в Господ, защо се налага да приемем Божия съд и наказание в сетните дни? Думите на Всемогъщия Бог разкриват тайнството на тази истина. Ето какво казва Всемогъщият Бог. Всемогъщият Бог казва: „Преди Бог да изкупи човека, Сатана вече е вложил много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана в човека се е появила природа, която се противопоставя на Бог. Така че, когато човекът е бил изкупен, това е било само случай на изкупление, при който за човека е била платена висока цена, но отровната природа в него не е била премахната. Човекът е толкова осквернен, че трябва да премине през промяна, преди да стане достоен да служи на Бог. Чрез това дело на съд и порицание човек ще разбере напълно нечистата и покварена природа в себе си и ще може да се промени напълно и да се очисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол. (…) Въпреки че човекът е получил изкупление и прошка за греховете си, това означава само, че Бог не помни прегрешенията на човека и не постъпва с него според прегрешенията му. Когато обаче човекът, който живее в тяло от плът, не е получил освобождение от греха, той може само да продължава да греши, безкрайно проявявайки своя покварен сатанински нрав. Такъв е животът, който води човекът — един безкраен цикъл на грехове и прошка. По-голямата част от човечеството греши през деня и се разкайва вечер. Така че, дори приносът за грях да имаше постоянен ефект за човека, той не би могъл да го спаси от греха. Само половината от делото на спасението е било извършено, тъй като човекът все още има покварен нрав. (…) Не е лесно за човека да осъзнае греховете си; той не е в състояние да разпознае дълбоко вкоренената си природа. Това може да бъде постигнато единствено чрез осъждане чрез словото. Само по този начин човек може постепенно да бъде променен оттук насетне“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“). Думите на Всемогъщия Бог са пределно ясни. В Епохата на благодатта Господ Исус извърши делото на изкуплението. Ако вярваме в Бог, признаваме греховете си и се разкайваме, те биват опростени. Вече не сме осъдени и екзекутирани като престъпници и се наслаждаваме на щедрата Господна благодат. Но дали опрощението на греховете ни означава, че сме направени святи и безгрешни? Дали опрощението означава, че сме постигнали истинско послушание пред Бог? Определено не. Всички ясно виждаме, че вярващите съгрешават денем, а нощем изповядват греховете си. Затворени сме в този порочен кръг и често съгрешаваме неволно. Молим се на Господ с думите: „Истински страдам. Защо не мога да се отърва от оковите на греха?“ Всички ние желаем да се освободим от мрежата на светското и да се отдадем на Бог, искрено да Го възлюбим и да обичаме ближния си, но постъпките ни са неволни и дори не можем да надвием навика често да послъгваме. На какво се дължи това? На греховната човешка природа и на покварения ни нрав — в тях се корени грехът. Ако не го изтръгнем от корен, дори и докато се въздържаме, ние все пак неволно съгрешаваме. При все че някои хора искрено се отдават на Бог, страдат, плащат си за греха и стоически понасят всичко, дали се покоряват на Бог дълбоко в сърцата си? Дали Го обичат истински? Много хора нямат яснота по този въпрос. За да добият благословение, награда и достъп до небесното царство, хората вършат множество добри дела, но какви са нечистите примеси в тях? Дали постъпките им са замърсени с пресметливост и задни помисли? Ако при настъпването на бедствията не бъдем възнесени, а останем изложени на тях, дали ще възроптаем срещу Бог? Дали ще обвиним и отречем Бог? Когато Божието дело пасва на човешките представи, ние Го възхваляваме и Му благодарим, но ако делото Му се размине с представите ни и с желанията ни, дали ще Го критикуваме и заклеймим? Когато Господ Исус се обръща към онези, които проповядват и прогонват демони в Негово име с „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:23) ще започнат ли те да си градят представи, да се опълчват срещу Него и да Го винят? Ако Господ Исус се явеше пак в образа на еврейския Човешки Син, за да изрази истината в църквите, колко хора от религиозния свят щяха да отрекат Господ и да Го отхвърлят? Колко биха приели истината, изразена от Господ Исус и биха казали, че Той е единственият истински Бог? Колко биха обвинили Господ Исус, че е човек, а не Бог? Тези факти заслужават размисъл. Юдейските фарисеи вярвали в Бог с поколения и често правили приноси за грях на Бог. Когато Бог Йехова се въплъти и стана Господ Исус, защо фарисеите не Го признаха за поява на Бог Йехова? Защо осъдиха Господ Исус, който изразяваше истината? Защо разпнаха Господ Исус на кръста? Каква е същината на проблема? Защо фарисеите не разпознаха Божията поява и делото Му, въпреки че предците им с поколения назад бяха вярващи? Защо въпреки това осъдиха Бог и Му се опълчиха? С очите си видяхме, че Бог се яви и работи като въплътения Човешки Син в сетните дни и изрази много истини. Тогава защо мнозина в религиозния свят неистово се съпротивляват, заклеймяват и дори богохулстват срещу Всемогъщия Бог? Ако Господ Исус се беше завърнал в стария Си образ на еврейския Човешки Син и бе изразил истината в религиозния свят, дали щяха да Го прокудят от църквата и дори да Го осъдят на смърт? Твърде вероятно. Всемогъщият Бог изразява истината точно както Господ Исус и двамата са нормални, обикновени Човешки Синове. Религиозният свят оказва ожесточена съпротива на Всемогъщия Бог, но дали би приел по-радушно Господ Исус като Човешки Син? Защо религиозният свят осъжда хората, следващи Всемогъщия Бог, като казва, че вярват в личност, вместо в Бог? Ако бяха родени по времето на Господ Исус, нямаше ли да осъдят следовниците на Господ Исус, че вярват в личност, вместо в Бог? В какво точно се състои проблемът? Това се случва, защото природата на всички покварени човеци е сатанинска и всички живеем според сатанинския си нрав. Затова изобщо не е странно, че се съпротивляваме на Бог и Го осъждаме. Мнозина не виждат ясно това. Мислят си, че щом греховете им са опростени и Бог не гледа на нас като на виновни, сме станали святи. Мислят си, че щом греховете ни са опростени, можем да си спечелим Божието одобрение с добри постъпки. Тези идеи са съвсем погрешни. Фактът, че фарисеите се опълчиха срещу Господ Исус и Го заклеймиха ясно показва, че природата на хората е сатанинска, а нравът им е покварен и затова колкото и дълго да сме вярвали в Бог, колкото и добре да разбираме Библията и в която и епоха да сме родени, всички ние мразим истината, противим се на Бог, обвиняваме Го и сме враждебни към Него. Дори и само затова Божието дело на правосъдието в сетните дни е от ключово значение! Поради сатанинската ни природа, поквареното човечество трябва да приеме Божия съд и наказание. Без това правосъдие и наказание, както сме покварени, винаги ще съгрешаваме и ще се противим на Бог, никога няма да сме напълно послушни или съвместими с Него и никога няма да сме достойни да влезем в небесното царство. Макар че всички познаваме Божия нрав и разбираме, че е праведен, никой не вижда колко потресаващо покварени сме от Сатана, до каква степен се противим на Бог и колко силна омраза можем да изпитваме към Човешкия Син, който изразява истината — иначе казано, до каква степен ненавиждаме истината. Хората не виждат ясно никое от тези неща. Затова вечно питаем идеи и съмнения относно Божието дело по правосъдието в сетните дни. Всеки си мисли, че щом греховете ни са опростени, ние сме святи. Щом Бог не гледа на нас като на грешници, значи сме святи. Щом Божието дело на спасението е завършено, вече не се налага Той да ни съди. Когато се завърне, Господ Исус ще ни въведе в небесното царство, а щом се озовем там, със сигурност ще сме послушни и ще почитаме Бог завинаги. Нима това не са откровени глупости? Хората вярват в Бог на земята и се радват на Божията благодат, но въпреки това критикуват и осъждат Бог — тогава как биха могли да изпитат послушание и почит към Бог в небесата? Това е напълно невъзможно. Според Божиите думи, „Без освещение никой няма да види Господа“ (Евреи 12:14). Това изречение е истината и небесният закон! Сега разбираме защо Бог извършва делото на правосъдието в сетните дни. От всичко това става ясно, че Бог идва, за да спаси напълно хората, тоест да пречисти и промени покварения ни нрав и напълно да ни избави от греха и от властта на Сатана. Днес Всемогъщият Бог е изразил цялата истина, необходима за пречистването и избавлението на човешкия род, и изпълнява делото на правосъдието, започвайки от Божия дом. Мнозина Божии избраници бяха подложени на Божия съд, поквареният им нрав бе пречистен и сега те от все сърце възхваляват Божията праведност и святост. Видели са колко дълбоко покварени са хората от Сатана, точно какви грехове извършват и колко силно се опълчват на Бог. Постигнали са истинско познание за себе си, прогледнали са за уродливостта на сатанинската си поквара и всички те чувстват, че ако не изпитат Божия съд и пречистване, а останат със сатанинския си нрав се опълчват на Бог, предават Го, живеят като дяволи и ще бъдат запокитени в ада и наказани от Бог, защото са недостойни да живеят пред престола Му. Затова изпитват силни угризения, ненавиждат себе си и постигат искрено разкаяние и промяна. Едва когато сме подложени на Божия съд и наказание разбираме, че Божието дело на правосъдието е Неговото велико избавление на човечеството и израз на голямата Му любов към хората.

Мнозина не разбират значението на Божието дело на правосъдието в сетните дни и мислят, че човешкият род бе напълно спасен със завършването на делото на изкуплението на Господ Исус и с това приключи Божията работа по спасението на човечеството, но това е голяма грешка! Всемогъщият Бог ясно заявява. Всемогъщият Бог казва: „При все че Исус свърши много работа сред хората, Той успя само да послужи като изкупление на всички човеци и се превърна в техен принос за грях Той не освободи човека от покварения му нрав. За пълно избавление на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане изкупителна жертва за човешките грехове, но и Бог да положи още повече усилия, за да освободи напълно човека от сатанински покварения му нрав. И тъй, човешките грехове вече са опростени и Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на порицанието и възмездието. Това Негово дело пренесе човека в по-висш свят. Всички подчинили се на Неговата власт ще се радват на по-висша истина и ще бъдат още по-благословени. Те наистина ще живеят в светлината и ще бъдат дарени с истината, пътя и живота“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“). „Христос от последните дни борави с различни истини, за да научи човека, за да изложи на показ неговата същност и да направи разрез на думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се подчинява на Бог, да Му бъде верен и да изживява нормална човечност, както и мъдростта и нрава на Бог. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Думите, които разкриват как човек отхвърля Бог с презрение, съдържат по-конкретно идеята за това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. Предприемайки делото на Страшния съд, Бог не просто разкрива човешката природа с няколко думи — Той я излага на показ, справя се с нея и я окастря в дългосрочен план. Всички тези различни методи на излагане на показ, справяне и окастряне не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такъв съд човек може да бъде подчинен на Бог и убеден в Неговото съществуване и само така човек може истински да познае Бог. Целта на Божието съдно дело е човекът да види истинското лице на Бог и да научи истината за собственото си непокорство. Съдното дело дава възможност на човека да добие дълбоко разбиране за Божията воля, за целта на Божието дело и за тайните, които са недостъпни за него. То също така дава възможност на човека да узнае и разбере собствената си покварена същност и корените на тази поквара, както и да открие грозотата на човека. Тези резултати се постигат чрез съдното дело, понеже същината му е да разкрие пътя, истината и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Такова е съдното дело, извършвано от Бог“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“).

С делото на правосъдието, на Всемогъщия Бог в сетните дни приключи Епохата на благодатта и същевременно положи начало на Епохата на царството. Един от аспектите на съда в последните дни е напълно да пречисти и да спаси човеците, да ни избави от греха и от властта на Сатана и да бъдем окончателно спечелени от Бог. От друга страна, съдът ще разграничи хората според вида им и ще ги разпредели по групи, ще унищожи всички зли сили, противящи се на Бог и ще приключи старата мрачна и зла епоха. Това е значението на Божието дело на правосъдието в сетните дни. Да прочетем друг пасаж от думите на Всемогъщия Бог: „В Своето последно дело по приключване на епохата Божият нрав е нрав на наказание и съд, в който Той изобличава всяка неправда, за да съди публично всички народи и да усъвършенства онези, които Го обичат с цялото си сърце. Само такъв нрав може да сложи край на епохата. Последните дни вече са настъпили. Всички неща в творението ще бъдат разделени според вида им и ще бъдат разделени на различни категории въз основа на тяхното естество. Това е моментът, в който Бог разкрива делата на човеците и тяхното предназначение. Ако хората не преминат през наказание и съд, няма как да се разкрие тяхното непослушание и неправда. Само чрез наказание и съд се разкриват последиците на цялото творение. Само когато е наказван и съден, човек разкрива истинската си същност. Злият ще бъде поставен при злите, добрият — при добрите и всички хора ще бъдат разделени според вида си. Чрез наказанието и съда ще бъдат разкрити последиците на цялото творение, за да може злият да бъде наказан, а добрият — възнаграден, и всички хора да приемат покорно Божията суверенна власт. Цялото това дело трябва да бъде извършено чрез праведно наказание и съд. Тъй като покварата на човека е достигнала своя връх и непокорството му е станало твърде тежко, само праведният нрав на Бог, който се състои главно от наказание и съд и който се разкрива в последните дни, може напълно да преобрази човека и да го направи пълноценен. Само такъв нрав може да изобличи злите и по този начин да накаже сурово всички неправедници. (…) В последните дни само справедливият съд ще може да раздели хората според вида им и да ги въведе в новия свят. Така цялата епоха ще бъде доведена до край чрез Божия праведен нрав, с който Той съди и наказва“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“). В сетните дни Бог изразява истината и извършва делото на правосъдието, което разкрива различните видове хора според отношението им към истината и към Бог. Онези, които обичат истината и се стремят да обикнат Бог са цел на Божието спасение и усъвършенстване. Те чуват Божия глас, връщат се пред Неговия престол, всеки ден ядат и пият Божието слово, преминават през Божия съд, порицание, изпитания и облагородяване и накрая, освободени от оковите на греха, постигат пречистване и промяна на покварения си нрав, а след това Бог ги усъвършенства и превръща в победители — тоест, в първите плодове. Бог изоставя и премахва онези, които ненавиждат истината и Му се опълчват. Те се придържат към Библията като буквоядци и просто чакат Господ да се спусне върху облаци, а междувременно се противят на Всемогъщия Бог и го осъждат. Така те губят шанса да се възнесат преди бедствието, катастрофата ще ги връхлети, ще ридаят и ще скърцат със зъби. Други пък търсят само благословения и с нежелание приемат Всемогъщия Бог, за да избегнат бедствията. Те вярват само на думи и е в природата им да ненавиждат истината. С години вярват в Бог, но никога не практикуват истината, отказват да приемат и да се подчинят на Божието правосъдие, порицание, окастряне и разправяне, а поквареният им нрав изобщо не се подобрява. Тези хора са неверници и злосторници, промъкнали се в Божия дом. Те до един ще бъдат изобличени и премахнати. Това показва, че делото на правосъдието в сетните дни вече е разкрило всички категории хора. Мъдрите девици, които обичат истината, и неразумните, чийто единствен стремеж е да напълнят търбусите си с хляб, зърното и плявата, козите и овцете ще бъдат отлъчени едни от други според вида си. Накрая Бог ще възнагради доброто и ще накаже злото, разплащайки се с всеки според стореното от него. Това красноречиво показва праведния Божи нрав и изпълнява следните предсказания в Откровение: „Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят“ (Откровение 22:11). „Ето, ида скоро; и у Мен е наградата, която давам, да отплатя на всеки според каквито са делата му“ (Откровение 22:12).

Днес Всемогъщият Бог вече е създал група победители преди бедствията и делото на правосъдието започна много успешно в Божия дом. Словата на Всемогъщия Бог се разпространиха сред всички народи по земята и разтърсиха света, доказвайки, че Бог е разгромил Сатана и е добил слава. Предстои Бог да прати на земята катастрофа и да започне да съди всички народи и хора. Идването на катастрофата е Божието правосъдие в днешните времена на зло, но също е спасение на човешкия род. Бог прибягва до бедствия, за да принуди човеците да търсят и изследват пътя на истината и делото на Спасителя, да се доближат до Бог и да приемат от Него избавление. Същевременно, Той използва бедствията, за да погуби всички сили на злото и грешниците, противящи се на Бог и така да приключи тази епоха на злото, над която властва Сатана. Накрая всички, които са подложени на Божия съд и са пречистени, ще останат под Божията закрила в бедствията, а след това Той ще ги отведе на прекрасно място. Така ще бъде завършено Божието дело на правосъдие в сетните дни. След това, в новия свят, Христовото царство ще се осъществи напълно на земята.

Накрая да изгледаме едно видео с Божието слово. Всемогъщият Бог казва: „Сега вече разбираш ли какво е съдът и какво е истината? Ако да, призовавам те покорно да се оставиш да бъдеш съден, иначе никога няма да получиш възможността да бъдеш похвален от Бог или да бъдеш въведен от Него в царството Му. Тези, които приемат правосъдието, но не могат да бъдат пречистени, т.е. тези, които бягат насред съдното дело, ще бъдат завинаги презрени и отхвърлени от Бог. Техните грехове са по-многобройни и по-тежки от онези на фарисеите, защото са предали Бог и са въстанали срещу Него. Хората, които дори не са достойни да служат, ще получат по-сурово наказание, което при това ще бъде вечно. Бог няма да пощади никой предател, който някога е засвидетелствал с думи верността си към Бог, но след това Го е предал. Такива хора ще получат възмездие чрез наказание за духа, душата и тялото. Не е ли това точно проява на праведния Божи нрав? Не е ли това целта на Божието осъждане и разкриване на човека? Бог запраща всички, които извършват всякакви мерзки дела по време на съда, на място, гъмжащо от зли духове, и оставя тези зли духове да разкъсват плътта им, както си искат, а телата им вонят на трупове. Точно такова възмездие им се полага. Бог записва в тефтерите им всеки един от греховете на тези нелоялни лъжевярващи, лъжеапостоли и лъжеработници; после, когато настъпи моментът, ги хвърля сред нечистите духове и оставя тези нечисти духове да оскверняват телата им на воля, за да не могат те никога повече да се въплътят и да видят светлината отново. Тези лицемери, които служат за известно време, но не са способни да останат верни докрай, Бог причислява към нечестивците, за да се сговорят с тях и да станат част от тяхната размирна сган; накрая Бог ще ги унищожи. Бог отхвърля и не забелязва онези, които никога не са били верни на Христос или не са положили никакви усилия, и с настъпването на новата епоха Той ще ги унищожи всичките. Тях вече няма да ги има на земята, а още по-малко ще бъдат допуснати в царството Божие. Тези, които никога не са били искрени с Бог, но са принудени от обстоятелствата да Му се подчинят външно, са причислени към онези, които служат на народа Му. Малцина от тях ще оцелеят, мнозинството ще загине заедно с тези, чиято служба не удовлетворява изискванията. Накрая Бог ще доведе в царството Си всички, които мислят като Него, хората и синовете Божи, както и тези, които са определени от Бог за свещеници. Те ще бъдат еманацията на Божието дело. Що се отнася до тези, които не попадат в нито една от категориите, определени от Бог, те ще бъдат причислени към неверниците — със сигурност се досещате какъв ще бъде техният край. Вече ви казах всичко, което трябва да знаете; пътят, по който ще тръгнете, е ваш личен избор. Трябва обаче да разберете следното: Божието дело не чака никого, който не може да върви в крак с Него, и праведният нрав на Бог не проявява милост към никого“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“).

„Онези, съумели достойно да преминат през Божия съд и порицание в сетните дни — по време на последното пречистване — ще встъпят редом с Бог в окончателен покой. Тоест, всички те ще са се освободили от влиянието на Сатана и, вече преминали през Божието последно пречистване, ще са добили единение с Бог. Онези хора, които най-после са единни с Бог, ще встъпят в окончателен покой. По същество Божият съд и порицание служат на следния Негов замисъл — да пречистят човечеството, за да настъпи окончателен покой; без това пречистване нито един представител на човечеството не би могъл да бъде причислен към определена категория според естеството си, нито да встъпи в покой. Това дело е единствената възможна пътека на човечеството към покоя. Само Божията работа по пречистването ще освободи човеците от тяхната нечестивост и само Неговият съд и порицание ще разкрият бунтовните елементи сред хората, разграничавайки подлежащите на спасение от неподлежащите и достойните да останат от недостойните. Щом тази работа приключи, хората, на които е позволено да останат, ще бъдат пречистени и ще преминат в по-висшето състояние на човечеството, в което ще се наслаждават на по-прекрасен втори живот на земята. С други думи, ще започнат човешките дни на покой и те ще заживеят редом с Бог. След съда и порицанието на другите, на които не е дадено да останат, тяхната същинска природа ще бъде напълно изобличена и всички те ще бъдат унищожени; вече няма да им е позволено да оцелеят на земята, също както на Сатана. Човечеството на бъдещето няма повече да включва подобни хора, защото те не са годни да встъпят в царството на съвършения покой и не са достойни да се присъединят към времето на покой, споделяно от Бог и човеците, тъй като са подлежащи на наказание нечестиви, неправедни хора. Веднъж вече са били избавени и са били подложени на съд и порицание; и те някога са служили на Бог. Въпреки това в сетните дни те ще бъдат пропъдени и унищожени заради злината и непокорството си и поради невъзможността греховете им да бъдат опростени. Те никога не ще съществуват в света на бъдещето и няма да се присъединят към бъдещия човешки род. (…) Целият смисъл на Божието дело — да накаже злото и възнагради доброто — в крайна сметка се свежда до пълно пречистване на всички човеци, за да въведе във вечен покой пречистеното до святост човечество. Това е най-важният етап от работата Му, увенчаващ цялото Негово дело по управлението на света“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“).