Дали спасението чрез вяра осигурява достъп до Божието царство?

18 май 2023

Пандемията безмилостно се разраства, светът страда от земетресения, порои, нашествия на насекоми и опустошени реколти. Мнозина са постоянно тревожни, а вярващите трепетно чакат Господ да пришества върху облак и да ги вдигне в небесата, за да избегнат страдания и смърт в бедствията. Те не знаят защо още не са възнесени, за да се срещнат с Господ и по цял ден се взират в небето, но нищо не виждат. Мнозина са изключително нещастни, особено като виждат, че пандемията отне живота на толкова много духовници. Притеснени са, че Господ ги е отхвърлил, че са изложени на бедствията и не знаят дали ще оцелеят. Чувстват се объркани и безпомощни. В Откровение е предсказано, че Господ Исус ще дойде преди бедствията и ще ни вдигне в небето, за да ни защити от тях. Това е нашата надежда. Уповаваме се на вярата си, за да избегнем бедствията и да добием вечен живот. Но те ни сполитат едно след друго — защо Господ не идва върху облак, за да приеме вярващите? Благодарение на вярата си сме възнаградени с опрощение на греховете, със спасение и праведност. Защо не сме възнесени в небесното царство? Минаха години в мъчително очакване на Господ, много изстрадахме. Защо Той не дойде за нас, за да ни вдигне и да Го срещнем, да избегнем злочестините в бедствията? Дали не ни е отхвърлил? Такива въпроси си задават мнозина вярващи. Е, дали спасението чрез вяра наистина ни дава достъп до царството? Ще споделя с вас част от личните си разбирания по темата.

Но преди да побеседваме за това, нека изясним нещо. Дали идеята за опрощение благодарение на вярата, за влизане в царството по този начин изобщо е подкрепена от Божието слово? Дали Господ Исус някога е казал, че опрощението чрез вяра и милостта на спасението са достатъчно условие за достъп до царството Му? Не, никога. Дали Светият Дух някога е свидетелствал за това? Не. Тоест е сигурно, че тази идея е плод на човешките представи и не можем да разчитаме, че ще ни отведе в царството. Всъщност, Господ Исус много ясно определи кои са достойни за царството. Господ Исус е казал: „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! Ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие(Матей 7:21-23). „Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха. А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно(Йоан 8:34-35). „Така, бъдете святи, защото Аз съм свят(Левит 11:45). „Без освещение никой няма да види Господа(Евреи 12:14). Господ Исус недвусмислено каза, че само изпълняващите Божията воля ще влязат в небесното царство, че само онези, които са се отървали от греха и са пречистени, имат място там. Това е единственият критерий за достъп. Дали ако е изкупил греховете си и е опростен заради вярата си, човек непременно изпълнява Божията воля? Означава ли това, че вече не съгрешава, не се опълчва и не се противи на Бог? Разбира се, че не. Всички вярващи в Господ виждат, че и след добитото изкупление и опрощение чрез вяра ние постоянно съгрешаваме. Живеем в порочен кръг — денем съгрешаваме, нощем се изповядваме. Живеем с болката, че не можем да избегнем греха, такава е природата ни. Във всички изповедания се срещат завистници, кавгаджии, алчни за слава и облаги, клеветници. Това е много често срещано. А и вярата на повечето хора се дължи изцяло на жаждата им да се сдобият с Божията милост, но те не постъпват според заръките Му. Сполети ли ги нещастие, тичат в църквата, но когато всичко им е наред, се връщат към светското. А в църквите просто организират празненства едно след друго. Никой не беседва за истината, не споделя лични свидетелства. Вместо това се съревновават кой ще се сдобие с най-голяма милост и благодат. Сега, на прага на големите бедствия, като виждат, че Господ още не се спуска върху облак, за да ги възнесе, вярата и любовта на мнозина охладня и започнаха да обвиняват Бог и да Го критикуват. Някои дори Го отрекоха и Го предадоха. Фактите сочат, че когато греховете им са опростени и им е оказана милостта на спасението, доста негодници се държат по-добре, но това не означава, че напълно са се освободили от греха, че не проявяват непокорство към Бог и особено, че са добили святост и са достойни за царството. Само им се ще да е така. Сега прогледнахме за този факт и разбираме защо Господ Исус каза, че онези, които проповядват и прогонват бесове от Негово име, са злосторници и Той не ги познава. Тъй като хората получават опрощение, но после пак непрестанно съгрешават, те критикуват и осъждат Господ. Шумно негодуват, че Господ все още не се е завърнал, и започнаха да Го отричат и предават. Някои дори заявяват, че ще се разправят с Господ, ако не ги възнесе в царството. Тези хора с нищо не са по-добри от фарисеите, които потискаха и заклеймиха Господ Исус, а може би са и по-лоши от тях. Околните ясно виждат поведението им, а за Бог те несъмнено са злосторници. Бог е свят и праведен. Дали би допуснал в рая онези, които непрестанно съгрешават, критикуват Бог и Му се противят? Категорично не. И тъй, хората неоснователно вярват, че опрощението заради вярата им дава достъп до царството, но тази представа противоречи на казаното от Господ и на истината. Това е чисто човешка идея и измислица, родена от прекомерните ни желания.

Тук някои ще кажат, че в Библията е писано за спасението, милостиво дарено на вярващите: „Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява“ (Римляни 10:10). „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога“ (Ефесяни 2:8). Но щом това не е „билет“ за царството, какво точно означава да бъдем „спасени“? Всемогъщият Бог ни разкрива това тайнство на истината. Да погледнем какво гласят думите Му. Всемогъщият Бог казва: „По онова време делото на Исус беше да изкупи цялото човечество. Всички, които повярваха в Него, получаваха прошка на греховете си; стига да повярваш в Него, Той ще те изкупи; ако повярваш в Него, вече няма да бъдеш в грях, ще бъдеш освободен от греховете си. Това означаваше да си спасен и оправдан чрез вяра. Въпреки това във вярващите оставаше нещо, което беше непокорно и се противопоставяше на Бог и трябваше постепенно да бъде премахнато(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (2)“). „На човека му бяха простени греховете, но все още не беше извършено делото по изгонването на покварения му сатанински нрав. Човекът просто получаваше спасение и прошка на греховете си чрез вярата си, но греховната човешка природа не беше изкоренена и все още оставаше в него. (…) Чрез Божието разпятие на кръста греховете на човека бяха простени, но той продължаваше да живее според предишния си покварен сатанински нрав. Следователно човекът трябва да бъде напълно освободен от своя покварен сатанински нрав, за да може греховната му природа да бъде напълно изкоренена и никога повече да не се развие, като по този начин се позволи на човешкия нрав да бъде преобразен(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“). Оттук виждаме, че Господ Исус бе разпнат като принос за грях, за да изкупи греховете на човечеството. За да получим опрощение, трябва просто да се изповядваме и да се разкаем пред Господ. Тогава няма да бъдем осъдени и погубени според закона. Господ вече няма да гледа на нас като на грешници и Сатаната няма да ни обвинява. Позволено ни е да се изправим пред Господ в молитва и да се наслаждаваме на дарените от Него радост и спокойствие, преизобилна милост и благодат. Това означава тук да си „спасен“. Спасение заради вяра просто означава да бъдат опростени греховете ни и да не сме осъдени според закона, а не както си представят хората — че веднъж спасени са завинаги спасени и достойни да встъпят в царството. В Библията Павел описва това като „спасение“, но нито Господ Исус, нито Светият Дух са го казвали някога. Не можем да се позоваваме на записани в Библията думи на човешки същества, а само на казаното от Господ Исус. Някои ще попитат, след като Господ ни е опростил греховете, Бог вече не гледа на нас като на грешници и ни нарича праведни, защо да не бъдем възнесени в царството? Вярно е, че Бог ни нарече праведни, но не е казвал, че щом греховете ни са опростени, сме заслужили царството, нито че веднъж опростени, можем да вършим всякакви грехове, но да запазим светостта си. Трябва да разберем, че Божият нрав е свят и праведен и Той никога не би нарекъл свят някой, който постоянно съгрешава и не би определил грешника като безгрешен. Дори и вярващият, чиито грехове са опростени, може да бъде осъден, ако се опълчва на Бог и Го хули. Точно както е писано в Библията: „Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове(Евреи 10:26). Фарисеите бяха осъдени от Господ Исус, защото го критикуваха, заклеймяваха Го и Му се опълчваха. Не е ли така? Всички вярващи знаят, че Божията нагласа не търпи оскърбления, а Господ Исус каза: „Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости. И ако някой каже дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой каже дума против Святия Дух, няма да му се прости — нито в този свят, нито в бъдещия(Матей 12:31-32). Опрощението на греховете наистина е Божия милост, но ако веднъж опростени, хората продължат да оскърбяват Божия нрав, те пак ще бъдат осъдени и наказани от Бог. Ако отново разпнем Бог на кръста, последиците ще са сурови. Но Бог е любов и милост и затова желае да ни спаси от греха и от злото, за да станем святи. Затова Господ Исус обеща да се върне отново след Своето спасително дело. За какво би се върнал? За да спаси напълно човешкия род от греха и от сатанинските сили, за да можем да се обърнем към Бог и Той да ни добие. Само вярващ, който приветства Господното пришествие, има изгледи да встъпи в небесното царство. В този момент някои хора може би се питат, щом греховете ни са опростени, как да се отървем от греха, да добием святост и достъп до царството? Това ни отвежда до основното. Не е достатъчно само да приемем опрощение от Господ Исус. Трябва и да приветстваме Господното пришествие и да приемем следващата стъпка от делото Му, за да избегнем греха, напълно да добием Божието спасение и така да станем достойни за царството. Точно както е предречено от Господ Исус: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина(Йоан 16:12-13). „И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден(Йоан 12:47-48). „Защото и Отец не съди никого, но е дал на Сина власт да съди всички. (…) И Му е дал власт да извършва съд, защото е Човешкият Син(Йоан 5:22, 27). А също и: „Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом(1 Петрово 4:17). Ако обмислим внимателно това, ще видим, че Господ Исус се завръща в сетните дни като Човешки Син, изразява истини и осъществява делото на правосъдието и при това ни направлява да навлезем във всички истини, за да се освободим напълно от греха и от сатанинските сили и да постигнем пълно спасение. Затова единственият път към небесното царство е да приемем Божия съд и наказание в сетните дни и да бъдем пречистени от покварата. Да прочетем още два пасажа от словото на Всемогъщия Бог. Всемогъщият Бог казва: „Преди Бог да изкупи човека, Сатана вече е вложил много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана в човека се е появила природа, която се противопоставя на Бог. Така че, когато човекът е бил изкупен, това е било само случай на изкупление, при който за човека е била платена висока цена, но отровната природа в него не е била премахната. Човекът е толкова осквернен, че трябва да премине през промяна, преди да стане достоен да служи на Бог. Чрез това дело на съд и порицание човек ще разбере напълно нечистата и покварена природа в себе си и ще може да се промени напълно и да се очисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“). „При все че Исус свърши много работа сред хората, Той успя само да послужи като изкупление на всички човеци и се превърна в техен принос за грях Той не освободи човека от покварения му нрав. За пълно избавление на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане изкупителна жертва за човешките грехове, но и Бог да положи още повече усилия, за да освободи напълно човека от сатанински покварения му нрав. И тъй, човешките грехове вече са опростени и Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на порицанието и възмездието. Това Негово дело пренесе човека в по-висш свят. Всички подчинили се на Неговата власт ще се радват на по-висша истина и ще бъдат още по-благословени. Те наистина ще живеят в светлината и ще бъдат дарени с истината, пътя и живота(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“). Думите на Всемогъщия Бог изясняват всичко, нали? Господ Исус осъществи делото на изкуплението в Епохата на благодатта, като опрости греховете на човеците чрез изкупление — това е вярно. Но това не изкорени греховната ни природа — ние продължаваме да се противим на Бог и затова не сме напълно спасени. Всемогъщият Бог дойде в сетните дни, изрази толкова много истини и върши делото на правосъдието, започвайки с Божия дом, като надгражда избавлението, дарено ни от Господ Исус. Той пришества, за да пречисти и спаси напълно човечеството и да ни отведе в Божието царство. Божието правосъдно дело в сетните дни е най-значимата, най-фундаментална работа по спасението на човека и е единственият ни път към пречистване и пълно избавление. Това е златна възможност и е едничкият ни шанс да встъпим в небесното царство. Можем да кажем, че правосъдното дело на Всемогъщия Бог, започващо от Божия дом се заключава във възнесение на вярващите. Покварата ни може да бъде пречистена чрез Божия съд и наказание и тогава ще бъдем закриляни от големите бедствия и ще влезем в Божието царство. Това е същността на възнесението. Ако не се съобразяваме със сегашното Му дело, колкото и отдавна да вярваме, колкото и да сме страдали, каквато и цена да сме платили, всичко ще е всуе. Така ще се откажем без време и предишните ни усилия ще са били напразни. Ще се окажем изложени на бедствията, ще ридаем и ще скърцаме със зъби. Бог никога не би допуснал в царството Си някой, който би могъл да се опълчи срещу Него. Това се дължи на праведния Му нрав.

Някои ще попитат, как Всемогъщият Бог върши делото на правосъдието, за да пречисти и спаси човечеството. Да видим какво казва Той за това. Всемогъщият Бог казва: „Христос от последните дни борави с различни истини, за да научи човека, за да изложи на показ неговата същност и да направи разрез на думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се подчинява на Бог, да Му бъде верен и да изживява нормална човечност, както и мъдростта и нрава на Бог. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Думите, които разкриват как човек отхвърля Бог с презрение, съдържат по-конкретно идеята за това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. Предприемайки делото на Страшния съд, Бог не просто разкрива човешката природа с няколко думи — Той я излага на показ, справя се с нея и я окастря в дългосрочен план. Всички тези различни методи на излагане на показ, справяне и окастряне не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такъв съд човек може да бъде подчинен на Бог и убеден в Неговото съществуване и само така човек може истински да познае Бог. Целта на Божието съдно дело е човекът да види истинското лице на Бог и да научи истината за собственото си непокорство. Съдното дело дава възможност на човека да добие дълбоко разбиране за Божията воля, за целта на Божието дело и за тайните, които са недостъпни за него. То също така дава възможност на човека да узнае и разбере собствената си покварена същност и корените на тази поквара, както и да открие грозотата на човека. Тези резултати се постигат чрез съдното дело, понеже същината му е да разкрие пътя, истината и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Такова е съдното дело, извършвано от Бог(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“). В сетните дни Всемогъщият Бог изрази милиони думи, казвайки ни всички истини, от които се нуждаем, за да се пречистим от покварата и да се спасим. Той съди и изобличава греховната ни, небогоугодна сатанинска природа и всички страни на покварения ни нрав и излага на показ най-дълбоките, най-скришните, най-позорните ни представи и мотиви. Колкото повече четем Божието слово, толкова повече усещаме това правосъдие и виждаме колко дълбоко ни е покварил Сатаната, и колко самонадеяни и опърничави сме. Толкова сме лукави, алчни и себични, всичките ни действия са подчинени на сатанинските виждания и закони и сме водени от личните си интереси. Дори и вярата ни и работата ни за църквата са за облага и за да влезем в царството. Лишени сме от съвест и благоразумие, съвсем като подобия на Сатаната. Чрез Божието правосъдие и наказание най-сетне виждаме Неговата праведност, която не търпи оскърбления. Бог наистина вижда скритото в сърцата и в умовете ни и дори и да не го изразяваме, Той ще разкрие мислите ни и покварата, загнездила се в сърцата ни. Като няма къде да се скрием, изпитваме срам и боязън към Него. Можем да се молим за стаените си чувства и честно да си признаем погрешните мисли и идеи, за да се сдобием с разум и със съвест. Ако излъжем, трябва незабавно да си признаем и да се поправим. Когато изживяваме Божието слово по този начин, постепенно се пречистваме от покварата, променяме се и можем да изживеем човешката си същност. Чрез съда и пречистването на Всемогъщия Бог ще усетим дълбоко колко е практично Божието дело по спасението на човека! Без това никога няма да прозрем колко сме покварени и няма истински да се покаем и променим. Виждаме, че не можем да се освободим от злото със собствени усилия и самоконтрол, а е задължително да се подложим на Божия съд, порицание и изпитания. Също се налага Той да ни окастри, дисциплинира и да се разправи с нас. Затова единственият начин да променим житейския си нрав е искрено да се отдадем на Бог и да се боим от Него. Ако се уповаваме само на изкуплението от Господ Исус, греховете ни са опростени и сме оправдани поради вярата си, но не сме заслужили царството. Необходимо е да приветстваме Господното пришествие и да приемем съда на Всемогъщия Бог, за да се отърсим от покварата и напълно да се освободим от греховната си природа. И така, Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус, вършещ делото на правосъдието. Той е Спасителят, слязъл да осъществи лично работата по окончателното спасение на човечеството. Мнозина вярващи от всички изповедания чуват Божия глас и приемат Всемогъщия Бог. Те са мъдрите девици и присъстват на сватбеното пиршество на Агнеца. Но онези, които отхвърлят Всемогъщия Бог, са неразумни девици, чиито ридания ще отекват сред бедствията. Сега разбираме защо религиозният свят не вижда Господ Исус да се спуска върху облак. Тези хора упорито се придържат към думите в Писанието и поради представите си са убедени, че Господ идва върху облак, за да ги възнесе. В действителност Господ вече е тук и тихомълком работи. Всемогъщият Бог изрази толкова много истини, които те отказват да търсят. Чуват, но не слушат. Виждат, но не разбират. Сляпо се опълчват на Всемогъщия Бог и Го заклеймяват. Стоят, вторачени в небето, в очакване Спасителят Исус да се спусне върху облак. Това ще ги изложи на бедствията. По чия вина?

Днес Всемогъщият Бог е създал група победители чрез правосъдното Си дело в сетните дни. Бедствията започнаха и Божиите избраници се впускат да разпространят евангелието на царството на Всемогъщия Бог, свидетелствайки за Божията поява и дело. Все повече хора изследват и приемат истинския път, а Църквата на Всемогъщия Бог се основава във все повече страни. Словото на Всемогъщия Бог се разпространява и за него свидетелстват по целия свят. Жадуващите за истината, търсещите Божията поява един след друг се стичат пред Неговия престол. Това не може да бъде спряно! То сбъдва следното библейско пророчество: „И в последните дни планината на дома на Йехова ще се утвърди на върха на планините и ще се издигне над хълмовете; и всички народи ще се стичат към нея(Исая 2:2). Но силите на антихриста в религиозния свят, опълчващи се срещу Всемогъщия Бог, както и заблудените и контролирани от тях тъй наречени „вярващи“, вече са изложени на бедствията и са изгубили шанса си да бъдат възнесени. Те ридаят и скърцат със зъби. Това е истинска трагедия. В края на днешната ни беседа, да изгледаме едно видео. Всемогъщият Бог казва: „Христос от последните дни носи живот, носи вечния и непреходния път на истината. Тази истина е пътят, по който човек намира живота, и е единственият път, по който човек познава Бог и получава Неговото одобрение. Ако не търсиш пътя на живота, който дава Христос от последните дни, тогава никога няма да получиш одобрението на Исус и никога няма да бъдеш достоен да влезеш през портата на небесното царство, защото си едновременно марионетка и затворник на историята. Онези, които се ръководят от правила, от букви и са оковани от историята, никога няма да могат да придобият живот, нито пък вечния начин на живот. Това е така, защото всичко, с което разполагат, е мътна вода, към която са се придържали в продължение на хиляди години, вместо водата на живота, която тече от трона. Тези, които не си набавят водата на живота, завинаги ще останат трупове, играчки на Сатана и синове на ада. Как тогава ще могат да видят Бог? Ако само се придържаш към миналото, само се стремиш да оставиш нещата такива, каквито са били, като стоиш на едно място, и не се опитваш да промениш статуквото и да отхвърлиш историята, няма ли тогава неизменно да си против Бог? Етапите на Божието дело са огромни и могъщи, като бушуващи вълни или гръмотевици, а ти седиш пасивно и очакваш унищожение, вкопчил се в глупостта си и не правиш нищо. По този начин как може да се смяташ за човек, който следва следите на Агнеца? Как можеш да докажеш, че Богът, към когото се придържаш, е Бог, който е винаги нов и никога стар? Как думите в пожълтелите ти книги могат да те пренесат в нова епоха? Как те могат да те насочат да търсиш етапите на Божието дело? И как могат да те отведат до небето? Това, което държиш в ръцете си, са букви, които могат да дадат само временна утеха, букви, но не и истини, които могат да дадат живот. Писанията, които четеш, могат само да обогатят езика ти, но те не са философски слова, които биха ти помогнали да опознаеш човешкия живот, а още по-малко пътеките, които могат да те доведат до съвършенство. Това противоречие не ти ли дава храна за размисъл? Не те ли насърчава да осъзнаеш тайните, които се съдържат в него? Способен ли си сам да отидеш на небето, за да се срещнеш с Бог? Можеш ли без Божието пришествие да отидеш на небето, за да се радваш на семейно щастие с Него? Все още ли си мечтаеш? Тогава ти предлагам да спреш да мечтаеш и да погледнеш към този, който работи сега, да погледнеш и да видиш кой върши делото по спасението на човека в последните дни. Ако не го направиш, никога няма да намериш истината и никога няма да намериш живота(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя към вечния живот“).

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Какво е въплъщението?

Ние всички знаем, че преди две хиляди години Бог се въплъти в света на хората като Господ Исус, за да изкупи човечеството, и проповядваше:...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger