Роден съм в затънтено планинско село, като семейството ми се занимава със земеделие от поколения. Докато учех, майка ми често ми казваше: „Нашето семейство няма нищо, на което да разчиташ. Ако искаш да промениш съдбата си, можеш да разчиташ само на себе си. Единствената ти надежда е да се справяш добре в училище“. Приех нейните думи присърце, като наистина се надявах един ден „да се откроя сред останалите и да донеса чест на моите предци“. След като завърших обаче, не само че не можех да си намеря стабилна работа, но и родителите ми се разболяха сериозно. Изхарчихме всичките си семейни спестявания и след това взехме пари назаем от роднини. Тъй като не ги върнах навреме, моята собствена леля ме нарече „вампир“ зад гърба ми. Впуснах се да печеля пари, за да не ме гледат отвисоко, но заради бедността на семейството ми и пренебрежението на роднините ни се чувствах наистина депресиран и много плачех скришом. Точно в момент, в който бях нещастен и се чувствах безпомощен, през юни 2013 г. един приятел сподели с мен евангелието на Всемогъщия Бог от последните дни. Като четях Божието слово и се събирах с братята и сестрите си, научих, че човекът е създаден от Бог и животът ни е в Неговите ръце. Освен това научих, че животът е толкова болезнен, защото хората вече не се ползват от Божията защита, след като са били покварени от Сатана, и че Бог се е въплътил и изразява истини в последните дни, за да спаси човечеството от покварата и вредата на Сатана. След като научих за Божията воля да спаси човечеството, започнах сериозно да посещавам събирания и да чета много Божието слово. Също така доста бързо започнах да изпълнявам дълга си в църквата.

След няколко месеца, като видяха, че съм ентусиазиран и исках да търся истината, братята и сестрите ме посъветваха да се обуча за водач на група. Заедно с брат Ли Джън оглавихме няколко групи събирания. По това време работех, така че Ли Джън ходеше на дневните събирания, които бяха малко по-далеч, а аз ходех на вечерните събирания. Така можехме да организираме добре графиците си. До края на годината изпитвахме недостиг на персонал, занимаващ се с общите въпроси, така че тази работа бе дадена на Ли Джън, а аз временно бях назначен за отговорник на тези групи. Знаех, че наистина трябваше да разчитам на Бог за това. В същото време обаче чувствах, че бях в трудна ситуация. Ако отдавах цялото си време и енергия на дълга си, нямаше да имам достатъчно време за работа. От компанията ми искаха до края на годината да осъществя продажби за един милион юана и ако я успеех да ги превиша, можех да получа по-голям бонус в края на годината. Мислех си, че ако постигна тази цел, не само ще мога да изплатя дълговете си, но мога да заделя малко пари и тогава приятелите и роднините ми нямаше да ме гледат отвисоко. Реших, че първо ще взема тези пари, а после ще се посветя по-усърдно на дълга си. Моят ръководител на работа искаше да работя извънредно вечер, за да постигна тази цел, така че щях да работя по още един час и временно да спра със събиранията, но ръководителят ми спря да одобрява почивките ми и искаше да работя повече извънредно. Заради това закъснявах много за събирания. Другите ми напомняха, че трябва да идвам по-рано, а аз само неохотно им кимах с глава. Не след дълго получих поръчка за над 500 000 юана и така през този месец ми платиха над 7 000 юана, което само подхрани желанието ми за още пари. Мислех си, че спечелих тези пари наистина бързо, а вече бях изпълнил повече от половината от целта си. Ако петима от десетте ми клиенти направеха поръчка, това би било голяма печалба за мен. И след това, ако спечелех по-големи клиенти, може би дори щях да си купя къща и кола след няколко години и тогава можех да се върна у дома с чест и селяните щяха да ми се възхищават. И така се впуснах в мечтата си да печеля много пари. Често работех извънредно вечер. Понякога се сещах за братята и сестрите, които ме чакаха на събиранията и чувствах лека вина, но свършвах работа твърде късно — трябваше да се прибера. А като се прибирах вкъщи, бях ужасно изморен и нямах сили да чета Божието слово, така че направо си лягах да спя. Някои сутрини ставах много късно, така че просто прелиствах набързо Божието слово, след което отивах на работа. Не знаех какво да кажа, когато се молех. Пренебрегвах все повече дълга си, като живеех така. Някои от новодошлите, за които отговарях, спешно се нуждаеха от напояване и аз карах други братя и сестри да ходят на събиранията на новодошлите вместо мен. Но всички те имаха свои собствени задължения и понякога не можеха да поемат и този ангажимент, което влияеше върху ефективността на напояването. По-късно водачът и всички останали споделиха с мен, че трябва да поставя дълга на първо място и ми напомниха, че ако провеждам събиранията механично и съм безотговорен в дълга си, това би попречило на напредъка в живота на новодошлите. Донякъде се стреснах, като ги чух да казват това. Ако новите вярващи не бъдат напоени навреме, е възможно те да бъдат подведени от лъжи и да се откажат, а тогава аз щях да върша зло. Знаех, че не мога да продължавам така и трябваше веднага да се помоля и покая.

След това, когато отидох да проверя какво става в тези групи, видях, че в резултат на липсата на практическа работа, проблемите и трудностите на новодошлите не бяха разрешени навреме, което им се бе отразило зле, а някои дори не посещаваха редовно събиранията. Почувствах се наистина виновен, като видях, че се е стигнало дотам. Все повече и повече нови вярващи се присъединяваха към вярата, които спешно се нуждаеха от напояване, подкрепа и помощ за установяване на основа по истинския път. Чувствах, че трябва да напусна работата си и да се посветя изцяло на дълга си. Началникът ми на работа ми възлагаше някои добри проекти, а моят ръководител ми каза, че иска да ми помогне да намеря още клиенти. Като казах на колеги, че обмислям да напусна, те ми отвърнаха, „Ти си преминал повече от половината от определения брой продажби, така че можеш да го преизпълниш до края на годината. Би било жалко да се откажеш сега“. Като ги чух да казват това, също почувствах, че би било жалко и ми се искаше да издържа до края на годината, след което да напусна. Работата на църквата обаче спешно се нуждаеше от хора, така че, ако просто се съсредоточах върху работата си и печеленето на пари и не вложех сърцето си в работата на църквата, щях да постъпя много егоистично. Това бе истинска дилема за мен. Всъщност бях наистина на кръстопът по това време. Молех се на Бог да ме просветли и напътства.

Тогава един ден, докато слушах химни с Божието слово, чух това: „В момента всеки ден, който преживявате, е решаващ и е от изключителна важност за вашето предназначение и вашата съдба, така че трябва да пазите грижливо всичко, което имате днес, и да цените високо всяка изминала минута. Трябва да отделите колкото може повече време, за да придобиете най-големите ползи, така че да не сте живели този живот напразно“ („Следвайте агнеца и пейте нови песни“, „Всеки ден, в който живеете сега, е от решаващо значение“). „Събудете се, братя! Събудете се, сестри! Денят Ми няма да бъде отложен. Времето е живот, а да си върнеш времето означава да спасиш живот! Времето е близо! Ако не издържите приемния изпит в университета, можете да се подготвяте и да се явявате отново, колкото си искате. Но Моят ден няма да позволи такова отлагане. Помнете! Помнете! Призовавам ви с тези добри думи. Краят на света се разгръща точно пред очите ви, а големите бедствия бързо се приближават. Кое е по-важно — вашият живот или сънят, храната, напитките и дрехите ви? Дошло е време да претеглите тези неща“ („Следвайте агнеца и пейте нови песни“, „Изгубеното време никога няма да се върне“). Тези химни на Божието слово наистина ми направиха впечатление. Божието дело в последните дни е делото на завършването на епохата. Бог определя изхода на всеки човек и всеки следва своя вид. По-късно всички или ще бъдат спасени и запазени, или ще затънат в разруха. Това се определя от начина, по който сега търсим истината. Това е критичният момент, който решава нашия изход и съдба. В момента бедствията се случват едно след друго. Случват се все повече земетресения, наводнения и засушавания. Не знаем кога Божието дело ще достигне окончателния си край. Знаех, че ако не използвам наистина времето си, за да търся добре истината, а продължавам да се стремя към пари и лесен живот като неверник, това би провалило шанса ми да добия истината и да бъда спасен. Сетих се за съпругата на Лот. Тя е копнеела за семейните им притежания. Ангелите ги извели от града и им казали да не поглеждат назад, но тя не ги послушала и тогава се превърнала в стълб от сол — белег на срама. Бях точно като съпругата на Лот. Копнеех за богатство и преследвах светски удоволствия, сложих ръка на ралото и гледах назад. Бях толкова глупав и сляп! Мислех си как преди се носех из света, сериозно задлъжнял и без изход. При мен дойде Божието спасение и ме избави от моето страдание, като ми даде шанс да търся истината и спасението. Бях се възползвал от Божията любов, но нямах желание да се отплатя за нея. Не изпълнявах дълга си, бях безотговорен към него. Наистина нямах съвест и това беше отвратително за Бог. Не можех упорито да остана на грешния път, а трябваше да се откажа от личните си интереси, за да търся истината и да изпълня дълга си добре.

След това започнах да мисля защо никога не успявах да се откажа от работата и парите — какво стоеше в основата на това? Тогава един ден прочетох част от Божието слово. „Сатана използва славата и облагите, за да овладее умовете на хората до степен главите им да са пълни само със слава и облаги. Боричкат се за слава и облаги, търпят лишения за слава и облаги, подлагат се на унижения за слава и облаги, жертват всичко свое за слава и облаги и са готови на всякакви преценки и решения, за да се доберат до слава и облаги. Така Сатана стяга около човеците невидими окови и ги лишава от силата и куража да се освободят от тях. Те ги понасят, без да осъзнават и с мъка се препъват по стръмнината през цялото си съществуване. Заради славата и облагата човечеството отхвърля Бог, предава Го и все повече затъва в порок. Ето така се унищожават поколение след поколение, а славата и облагите са за Сатана“ („Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, Единственият VI“). „Парите управляват света“ е сатанинска философия. И тя преобладава сред цялото човечество, във всяко човешко общество. Може да се нарече тенденция, тъй като тя е насадена в сърцето на всеки човек, който първоначално не я приема, но след като се сблъска с реалния живот и започне да чувства, че тези думи всъщност са верни, мълчаливо се съгласява с нея. Не е ли това покваряване на човека от Сатана? Може би хората не разбират този афоризъм в еднаква степен, но всеки човек го тълкува и разбира в различна степен въз основа на това, което се случва около него, и на личния му опит. Не е ли така? Независимо колко ви е познат този афоризъм, какъв може да бъде негативният му ефект върху сърцето на човек? Нещо се разкрива чрез характерите на хората в нашия свят, включително на всеки един от вас. Какво е то? Култът към парите. Трудно ли е да го премахнете от човешкото сърце? Много е трудно! Очевидно човекът е много дълбоко покварен от Сатана! Сатана използва парите, за да изкушава хората, и ги покварява, като ги кара да се кланят на парите и да почитат материалните блага. И как се проявява този култ към парите при хората? Имате ли чувството, че без пари няма да можете да оцелеете в този свят, че дори един ден не може да мине без тях? Положението на човек, както и степента на уважение към него, се определя от това колко пари има той. Бедните се свиват от срам, докато богатите се радват на високото си положение. Те се изправят гордо, говорят силно и живеят високомерно. Какво носят този афоризъм и тази тенденция на хората? Не са ли готови мнозина да пожертват всичко за пари? Не губят ли мнозина достойнството и почтеността си в стремежа си да получат повече пари? Нима мнозина не се лишават от възможността да изпълняват своя дълг и да следват Бог заради парите? Да загубиш възможността да постигнеш истината и да бъдеш спасен не е ли най-голямата загуба за човека? Не е ли Сатана зъл, щом използва този метод и този афоризъм, за да поквари до такава степен човека? Това не е ли злонамерена уловка?“ („Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, Единственият V“). Божието слово разкрива корена на преследването на пари и слава. От малък в ума ми присъстваха сатанински философии като „Парите карат света да се върти“ и „Изпъкни над останалите и донеси чест на предците си“ като думи, по които човек се ръководи. Мислех, че, ако хората имат пари, могат да говорят с увереност и достойнство, че могат да стоят с изправена глава, да имат високо положение и да бъдат уважавани. Мислех си, че това е единственият начин да имам стойностен и почтен живот. Особено когато роднините ми се отнесоха зле с мен, работех повече извънредно, за да спечеля повече пари, като се надявах един ден да мога да ги гледам от високо. След като станах вярващ, знаех, че трябваше да присъствам на повече събирания и да изпълня дълга си, да науча истината и да постигна напредък в живота си. Не можех обаче да се откажа от стремежа си към пари и статус. Когато се получеше конфликт между дълга и работата ми, поставях печеленето на пари на първо място и пренебрегвах дълга си. Особено когато работата ми вървеше добре и печелех повечко пари, това желание ставаше все по-силно. Бях изцяло погълнат от това как да спечеля повече клиенти и да получа повече поръчки, за да спечеля повече пари, като напълно пренебрегвах църковните дела. Това означаваше, че някои новодошли не бяха напоени навреме и почти се бяха отказали, а работата по напояването беше сериозно забавена. В този момент осъзнах, че животът според тези сатанински философии ме правеше все по голям егоист и ставах все по-алчен, и просто мислех за собствените си интереси. Наслаждавах се толкова много на Божието напояване и подхранване, но не Му се отплащах чрез дълга си. Нямах разум или съвест! Името и статусът са средствата на Сатана да завлече хората в ада, те са неговата хитрост. Дърпат сърцето ми все по-надалеч от Бог до такава степен, че дори молитвите и четенето на Божието слово правех механично. Ако това продължаваше така, нямаше да мога да добия истината и щях да загубя шанса си да бъда спасен от Бог.

По-късно чух друг химн от Божието слово: „Ако пропуснеш възможността, ще съжаляваш завинаги“. „Трябва да се съобразявате с Божието бреме тук и сега; не трябва да чакате Бог да разкрие Своя праведен нрав пред цялото човечество, за да се загрижите тепърва за Божието бреме. Нима тогава няма да е твърде късно? Сега има добра възможност да бъдеш усъвършенстван от Бог. Ако допуснеш тази възможност да ти се изплъзне, ще съжаляваш до края на живота си, точно както Мойсей не успя да влезе в добрата ханаанска земя, съжаляваше за това до края на живота си и умря в разкаяние. Щом Бог разкрие праведния Си нрав на всички народи, ще се изпълниш със съжаление. Дори Бог да не те порицае, ти сам ще се порицаеш поради собственото си разкаяние. Най-добрата възможност за постигане на съвършенство е в настоящето; сега е изключително подходящ момент. Ако не се стремиш искрено към усъвършенстване от Бог, когато Неговото дело приключи, ще бъде твърде късно — ще си пропуснал възможността. Колкото и големи да са стремежите ти, ако Бог вече не извършва това дело, независимо от усилията, които полагаш, никога няма да можеш да постигнеш съвършенство“ („Следвайте агнеца и пейте нови песни“). Можех да почувствам Божиите очаквания за нас в словото Му. Той се надява, че ще успеем да оценим това ценно време, да търсим истината, да изпълняваме дълга си и да спечелим Неговото спасение. Това е безценна възможност да се стремим да бъдем усъвършенствани от Бог и много важен момент, в който да изпълним дълга си. Като изпълняваме дълга си чрез практиката на търсене на истината за разрешаване на различни проблеми, можем да научим повече истини и да напреднем по-бързо в живота. Ако не се възползвах от тази възможност да тренирам добре, а продължавах да се стремя да печеля пари, когато Божието дело приключи, накрая щях да остана без нищо и никакво съжаление не би било от полза. Всъщност, ако имате храна и подслон, трябва да сте доволни от живота си. Ако пренебрегнете дълга си, за да изкарвате много пари, в крайна сметка това ще окаже лошо влияние върху живота ви, ще загубите невероятния си шанс да добиете истината и да бъдете усъвършенствани от Бог. Това би било идиотско!

Прочетох друг пасаж от Божието слово „Човек, който е нормален и който се стреми да има любов към Бог, да навлезе в царството, за да стане част от Божия народ, — това е вашето истинско бъдеще и живот, който има изключително голяма стойност и значение; никой не е по-благословен от вас. Защо казвам това? Защото онези, които не вярват в Бог, живеят за плътта и за Сатана, а вие днес живеете за Бог и живеете, за да вършите Божията воля. Ето защо казвам, че животът ви има изключително значение. Само тази група хора, които са избрани от Бог, са способни да водят живот, който има изключително значение: никой друг на земята не може да изживее живот с такава стойност и смисъл“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки“). Четенето на това Божие слово беше доста вълнуващо за мен. Преследването на истината и опознаването на Бог е единственият начин да имаме наистина смислен живот. Преди винаги съм живял според сатанинските философии, като си мислех, че с пари и статус всички ще ми се възхищават и това би бил смислен живот. Всичко това обаче бе погрешно. Без вяра, без спечелване на истината и живота хората не могат нищо да разберат истински. Самите те дори не знаят откъде са дошли и наистина не знаят, че Бог управлява съдбите на човечеството. Просто се стремят към статус и пари, без да помислят да се обърнат назад, колкото и да страдат, и със сигурност ще умрат в бедствията, когато те настъпят — тогава парите им ще бъдат безполезни! Толкова е тъжно, че Сатана си играе с теб и те наранява през целия ти живот. Да имаш вяра обаче и да търсиш истината не е едно и също. Не сме толкова материално удовлетворени, но като научаваме истини, се сдобиваме с информация за някои неща и вече не се изкушаваме и обвързваме с пари, можем да спечелим мир и просветление. Йов имаше толкова много семейно имущество, но не това му доставяше удоволствие. Беше съсредоточен върху познаването на Божието управление във всичко, върху страха от Бога и отбягването на злото. Когато бе изправен пред изпитания, той успя да не се оплаче и да остане непоколебим в свидетелство си. Спечели одобрението на Бог и Бог накрая му се яви. Животът на Йов имаше смисъл и стойност. С тези мисли в главата, си подадох предизвестие за напускане. Като видя, че твърдо съм го решил, началникът ми не се опита да ме убеди да остана. Процесът ми на напускане премина плавно. В момента, в който напуснах компанията, се почувствах толкова спокоен, толкова свободен.

След това наистина се отдадох на дълга си и работех в хармония с другите братя и сестри при напояването на новодошлите. Малко по-късно новите вярващи започнаха да идват с ентусиазъм на събранията и църковният живот потръгна. Имах такова усещане за спокойствие! Слава на Бога!