От Мианмар съм. Приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни през 2019-та. Четейки Божието слово, научих, че Бог изпълнява Своето правосъдие в последните дни, за да спаси напълно хората от влиянието на Сатана, като ни води към прекрасно назначение. Толкова съм благодарна за Божието спасение. Понеже бедствията се умножават и много хора, които копнеят за появата на Бог, не са чували гласа Му и не са приели спасението в последните дни, усещах безпокойство и належаща нужда. Молех се на Бог да ме води, за да разпространявам Неговото евангелие от последните дни сред повече хора.

В началото на юли 2022 г., с няколко братя и сестри отидохме в едно село да разпространяваме евангелието. Докладваха един от братята и той беше арестуван за проповядване, а след всяка среща с властите, кметът на селото говореше на хората, че не трябва да са религиозни. Ако откриеха вярващи, ги глобяваха със сериозна сума и дори ги арестуваха. Никой не се осмели да слуша това, което проповядвахме. Казаха ни, че трябва първо да говорим с кмета и тогава ще ни изслушат. Аз бях външен човек. Хората, с които разпространявахме евангелието, бяха от съседни села и не познавахме местния кмет. Местните също не искаха да ни заведат да се видим с него. Не знаех как да се справя с трудностите и през цялото време бяхме изложени на опасност да ни докладват и арестуват. Помолих се на Бог да ни покаже пътя. Събрахме се и прочетохме откъс от Божието слово. „Трябва да вярваш, че всичко е в Божиите ръце и че хората просто съдействат. Ако си искрен, Бог ще види и ще ти открие изход от всяка ситуация. Никоя трудност не е непреодолима, трябва да имаш тази вяра. Затова, когато изпълнявате задълженията си, не е нужно да таите опасения. Докато даваш всичко от себе си, с цялото си сърце, Бог няма да ти дава трудности, нито ще ти даде повече, отколкото можеш да понесеш“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Във вярата в Бог най-важното е да се практикуват и да се изживяват Неговите слова“). Божието слово ми даде вяра и сила. Макар че споделянето на евангелието беше трудно и властите ни гонеха, дали щях да се срещна с кмета на селото, или да ме докладват и арестуват беше изцяло в Божиите ръце. Разпространението на евангелието е Божия заръка, нещо, което Бог иска да се свърши. Даже властите да ни пречат и кметът да ни забранява, те не могат да спрат разпространението на евангелието на Божието царство. Не могат да спрат божието стадо да се върне към Него. Стига да влагахме всичко, което имаме, в делото, знаех, че Бог ще ни покаже пътя и ще ни насочи. Щом разбрахме Божията воля, всички придобихме увереност да споделяме евангелието. Оказа се, че брат от съседното село е роднина на кмета. Той каза, че на другия ден ще ни заведе да се видим с него. Вечерта се върнахме в селото и отидохме да проповядваме на няколко местни с добра човешка природа. Докато разговаряхме, заместникът на кмета и касиерът неочаквано се появиха, послушаха малко и си тръгнаха. Един от жителите каза: „Дойдоха да проверят дали проповядвате евангелието. Не трябва да слушаме повече. Идете първо да говорите с кмета на селото и ако той се съгласи, ще продължим да ви слушаме“. Наложи се да си тръгнем. Върнах се вкъщи доста обезсърчена. Заместникът на кмета знаеше, че разпространяваме евангелието. Ако застанеше на пътя ни, селяните нямаше да се обърнат към истинския път. А и когато онзи брат е бил арестуван преди, това се е случило по сигнал на касиера. Тревожех се, че и мен ще арестуват, и не исках да отида да говоря с кмета на селото. Наставникът ми разбра и поговори с мен. „Когато сме в такава ситуация, не можем да се отказваме. Трябва да използваме шанса да споделим с тях евангелието. Докато изпълняваме задълженията си, независимо дали приемат евангелието или не, съвестта ни ще е чиста“. Точно тогава се сетих за откъс от Божието слово, който бях чела преди. „Когато разпространявате евангелието, трябва да изпълнявате задълженията си и да се отнасяте сериозно към всеки, на когото го предавате. Бог спасява хората във възможно най-голяма степен и вие трябва да се съобразявате с Божията воля, да не подминавате безгрижно никого, който търси и зачита истинския път. (…) Докато хората са готови да зачитат истинския път и са способни да търсят истината, трябва да правите всичко възможно да им четете повече Божии слова, да разговаряте повече за истината с тях, да свидетелствате за Божието дело и да дадете отговор на техните представи и въпроси, за да ги спечелите и да ги заведете пред Бог. Това е в съответствие с принципите за разпространяване на евангелието. Как могат да бъдат спечелени? Ако в процеса на общуване с тях установиш, че са с добри качества и добра човешка природа, трябва да направиш всичко възможно да изпълниш задължението си; трябва да платиш определена цена и да използваш определени способи и средства, като няма значение какви способи и средства използваш, стига те да целят да ги спечелиш. В обобщение, за да ги спечелиш, трябва да изпълниш задължението си, да използваш любов и да направиш всичко, което е по силите ти. Трябва да им говориш за всички истини, които разбираш, и да правиш всичко, което трябва. Дори и даден човек да не бъде спечелен, ти ще останеш с чиста съвест. Това е да направиш всичко, което можеш и трябва да направиш“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Разпространяването на евангелието е дълг, чието изпълнение е въпрос на чест за всеки вярващ“). Като проповядваме, трябва да изпълняваме отговорността си, за да сме с чиста съвест. Ако човекът, на когото проповядваме, отговаря на принципите, трябва да споделяме евангелието с него по всеки възможен начин. Селяните имаха интерес да изучават истинския път. Само заради заплахите на властите бяха уплашени да не ги глобят или арестуват и не искаха да слушат. Трябваше да изпълня отговорността си и да говоря повече за Божието слово, като реша проблемите и несгодите им. Ако кметът на селото беше добър човек, готов да чуе Божието слово, трябваше по всякакъв начин да опитам да му проповядвам. Това щеше да е истинско изпълнение на задълженията ми. Но ако не споделях евангелието от страх да не бъда докладвана или арестувана, щях да съм длъжница пред Бог. Щом разбрах Божията воля, придобих увереност да говоря с кмета и да проповядвам пред селяните.

На следващия ден братът ни заведе до дома на кмета. Заместникът му и касиерът също бяха там. Говорихме за трите етапа на Божието дело за спасение на човечеството, че сега сме в последните дни и че Всемогъщият Бог е идването на Спасителя. Той изразява истини и върши делото на правосъдието, за да пречисти и спаси хората. Ние трябва да приемем неговото правосъдие и пречистване, за да ни защити Бог в бедствията и да влезем в Неговото царство. Кметът беше заинтригуван и поиска да научи повече. Но заместникът му и касиерът се държаха зле. Казаха: „Ние слушаме властите. Те не позволяват религиозни вярвания, така че не можем да вярваме. Иначе ще ни арестуват“. Виждах, че са твърди в убежденията си, и се помолих на Бог, поверих Му ги и Го помолих да води. Тогава им прочетох откъс от словото на Всемогъщия Бог. „Може би държавата ти в момента процъфтява, но ако позволиш на народа си да се отклони от Бог, тогава тя ще започне все повече да се лишава от Божиите благословения. Цивилизацията на твоята държава постепенно ще бъде стъпкана и не след дълго народът ще се надигне срещу Бог и ще прокълне Небето. И така, без човек да осъзнава това, съдбата на държавата ще бъде съсипана. Бог ще въздигне могъщи държави, които да се справят с държавите, които са прокълнати от Него, и дори може да ги изтрие от лицето на земята. Възходът и падението на една държава или нация се определят от това дали управниците се кланят на Бог и дали водят народа си към близост с Бог и към поклонение пред Него“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 2: Бог контролира съдбата на цялото човечество“). После заговорих: „Властите сега забраняват вярата и дори се противят на Бог. Вие ги слушате и не се осмелявате да вярвате. Кой може наистина да спаси хората — Бог или властите? От ден на ден пандемията става все по-страшна. Богати и бедни, силни и слаби, всички са безпомощни пред лицето на бедствието. Никой човек не може да ни спаси от силата на Сатана или да ни опази от бедствията. Само Бог може да ни спаси! Бог се е въплътил в последните дни, изразява истини и работи за спасението на човечеството. Това е възможност, която се появява веднъж в живота. Вие всички имате власт в това село. Съдбата на селяните зависи от вашето ръководство. Ако не ги водите към почитане на Бог, а вместо това Му се противопоставяте, това село ще бъде прокълнато и за провалените съдби на всички ще сте виновни вие“. Тогава кметът на селото каза: „Вярвам, че съдбите на хората са в Божиите ръце и искам да поведа селяните към вяра в Бог“. Касиерът каза: „Знам, че е добре човек да вярва, но ако не се съобразим с властите, ще ни арестуват. Ръцете ни са вързани“. Прочетохме им още един откъс от Божието слово. „Вярваме, че никоя държава или власт не може да застане на пътя на това, което Бог желае да постигне. Тези, които възпрепятстват Божието дело, противопоставят се на Божието слово и нарушават и пречат на Божия план, в крайна сметка ще бъдат наказани от Бог. Противопоставящият се на Божието дело ще бъде изпратен в ада; всяка държава, която се противопоставя на Божието дело, ще бъде унищожена; всяка нация, която се надигне срещу Божието дело, ще бъде заличена от тази земя и ще престане да съществува. Призовавам хората от всички нации, от всички държави и дори от всички индустрии да се вслушат в Божия глас, да видят делото на Бог и да обърнат внимание на съдбата на човечеството, за да направят Бог най-светият, най-почитаният, най-висшият и единственият обект на поклонение сред човечеството и да позволят на цялото човечество да живее под Божието благословение, точно както потомците на Авраам живяха под обещанието на Йехова и точно както Адам и Ева, които Бог първо създаде, живяха в Едемската градина“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 2: Бог контролира съдбата на цялото човечество“). Аз заговорих: „Божият нрав не търпи обиди от хората. Той ще накаже всички, които застават против делото Му. Това е праведният нрав на Бог и никой не може да го избегне. Бедствията продължават да се множат. Те са Божие напомняне и предупреждение към човечеството, както и наказание. Като земетресението в Уенчуан, Китай — хората там не почитаха Бог. Братя и сестри споделяха с тях евангелието, но те не го приемаха и дори обиждаха братята и сестрите и богохулстваха. Когато земетресението ги удари, всички плачеха и скърцаха със зъби, но съжалението им беше закъсняло. Южната част на провинция Уа в Мианмар също върви против Божието дело. Властите често арестуват вярващи и не позволяват приемане на делото на Всемогъщия Бог. През юни там имаше наводнение и много къщи бяха разрушени. Нас още не са ни сполетели големи бедствия, защото Бог ни дава шанс да се разкаем. Ако бедствията дойдат, ще е късно да съжаляваме. Няма да имат значение обидите към други хора, но последиците от противопоставянето на Бог ще са сериозни. Всички сме вършили дела против Бог преди, но ако се разкаем пред Него и поведем селяните да търсят пътя на истината и да се обърнат към Бог, Той ще бъде милостив и ще ни опрости“. След изказването ми касиерът сякаш омекна. Кметът и другите се съгласиха да ни допуснат да споделим евангелието със селяните. На следващата сутрин събрахме селяните и им дадохме свидетелство за делото на Бог в последните дни. След над 10 дни разговори повече от 40 души в селото, заедно с кмета и заместника му, приеха делото на Всемогъщия Бог. Те жадуваха за Божието слово, отдадено участваха в събиранията и дейно убеждаваха други хора да идват и да слушат проповедите. По-късно, след като братя и сестри се обединиха и работиха здраво, много селяни в Мианмар приеха делото на Всемогъщия Бог.

Няколко пъти ме докладваха за разпространение на евангелието. Повечето хора от моя град знаеха, че вярвам във Всемогъщия Бог, и полицията ме търсеше навсякъде. Като не ме намерили вкъщи, отишли в дома на родителите ми и арестували и заключили майка ми, която е неверник. Бях бясна. Моята вяра беше правилна и истинска, а споделянето на евангелието бе правилното дело. Властите ме преследваха навсякъде заради вярата ми и казваха, че няма да пуснат майка ми, докато не се доберат до мен. Къде е тук справедливостта? Семейството ми не ме разбираше, казваха, че аз съм виновна за ареста на майка ми. Обаждаха ми се и ме наричаха безсърдечна. Брат ми и сестра ми дори ме караха да се предам. Бях нещастна и истински разтревожена, че майка ми страда. Продължавах да споделям евангелието, но не толкова активно като преди. В моментите на болка се молех на Бог: „О, Боже, духовният ми ръст е твърде малък. Майка ми е арестувана и семейството ми не ме разбира — наистина съм нещастна. Моля те, дай ми вяра, за да бъда силна“. След молитва четях Божието слово. „Измежду вас няма нито един, който да е защитен от закона — напротив, вие сте наказвани от закона. Още по-проблематично е, че хората не ви разбират: независимо дали става дума за вашите роднини, родители, приятели или колеги, никой от тях не ви разбира. Когато сте изоставени от Бог, за вас е невъзможно да продължите да живеете на земята, но дори и да продължат, хората не могат да понесат да бъдат далеч от Бог, в което се състои значимостта на Божието завоюване на хората и в което се изразява Божията слава“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Толкова просто ли е Божието дело, колкото си представя човек?“). Божието слово наистина докосна струните на душата ми. За нас, като вярващи, споделянето на евангелието и поемането по верния път в живота е най-праведното нещо на света. Но вярващите не само не получават законна защита в страните, които са против Бог, а биват осъждани и арестувани, като дори членовете на семействата им са засегнати. Властите казват, че наркотрафикантите и убийците могат да бъдат помилвани; само вярващите не могат. Когато хванат вярващ, го глобяват, затварят или го изпращат на принудителен труд. Към вярващите не се отнасят като към хора. Това е една тъмна и зла страна. Това е съвременният Содом, опълчил се срещу Бог. Да си вярващ и да следваш Бог в днешно време означава да те преследват, но аз разбирам Божията воля. Бог използва тези трудности, за да укрепи вярата ми, да ми позволи да вникна в злата същина на властите, които застават срещу Бог, за да мога да отхвърля и да изоставя Сатана и истински да се обърна към Бог. След като проумях Божията воля, вече не се чувствах толкова ужасно. Почувствах се готова да разчитам на Бог и да продължа да споделям евангелието.

Събрах новите вярващи и им поговорих за Божието слово, за да им помогна да се запознаят с делото на Бог и да разберат волята Му. Заедно слушахме химн с Божието слово, „Изгубеното време никога няма да се върне“. „Събудете се, братя! Събудете се, сестри! Денят Ми няма да бъде отложен. Времето е живот, а да уловиш времето означава да спасиш живот! Времето е близо! Ако не издържите приемния изпит в университета, можете да се подготвяте и да се явявате отново, колкото си искате. Но Моят ден няма да позволи такова отлагане. Помнете! Помнете! Призовавам ви с тези добри думи. Краят на света се разгръща точно пред очите ви, а големите бедствия бързо се приближават. Кое е по-важно — вашият живот или сънят, храната, напитките и дрехите ви? Дошло е време да претеглите тези неща“ („Следвайте агнеца и пейте нови песни“). След като изслушахме химна, аз заговорих: „Някои хора казват, че ще повярват, след като видят победения Сатана и края на преследванията, но тогава Божието дело за спасяване на човечеството ще е приключило и напълно ще сме изгубили шанса си за Божие спасение. Ако властите ни възпират и не смеем да вярваме, защото така ни казват те, тогава ще могат ли властите да ни спасят? Разбира се, че не. Само Бог може да ни спаси. Ако ги слушаме и не вярваме, ще изгубим Божието спасение в последните дни. Когато Божието дело приключи, ние ще сме унищожени заедно с властите. Бяхме гонени и арестувани от властите заради вярата ни, но това страдание има стойност. Трябва да платим цена, ако искаме да получим Божието спасение. А Бог властва над всичко, така че е в Негови ръце дали ще ни арестуват. Ако ни арестуват, то е с Божието разрешение. Трябва да Му се отдадем и да научим урока си“. После прочетох още от словото на Всемогъщия Бог. „Тези, които Бог нарича „победители“, са онези, които все още са способни да свидетелстват и да запазят своята увереност и преданост към Бог, когато са под влиянието на Сатана и когато са обсадени от Сатана, т.е. когато се намират сред силите на тъмнината. Ако ти все още си в състояние да запазиш чисто сърце пред Бог и да поддържаш искрената си любов към Бог независимо от всичко, тогава стоиш като свидетел пред Бог и това е, което Бог нарича „победител“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да поддържаш предаността си към Бог“). „Сега трябва да разберете, че причината, поради която Бог не унищожава Сатана по време на Своето спасение на човека, е, че хората могат да видят ясно как Сатана ги е покварил и до каква степен ги е покварил, и как Бог ги пречиства и спасява. Накрая, когато хората разберат истината, когато видят ясно омразния лик на Сатана и съзрат чудовищния грях на Сатана, който ги е покварил, Бог ще унищожи Сатана, като им покаже Своята праведност“ („Словото“, Т. 3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“). Казах им: „Бог позволява гоненията и арестите на властите. Така ни изпитва дали истински вярваме в Него, дали имаме вяра или не. Ако в тези гонения и трудности успяваме да поддържаме вярата си, не изпадаме в негативизъм и не предаваме Бог, а вместо това продължаваме да Го следваме, да се събираме и да споделяме евангелието, това представлява свидетелство и Сатаната ще бъде засрамен и победен. Това страдание има стойност. Защо Бог просто не унищожи Сатана веднага? Той използва Сатана като начин да усъвършенства група победители и да ни научи да разграничаваме добро и зло. Можем да видим как Бог работи за спасението на хората и как Сатана ги покварява и наранява. Един ден, когато Бог унищожи Сатана, ще видим колко е праведен Той. Ако Бог направо премахне Сатана, ние няма да проумеем Сатана и няма да го намразим и изоставим. Точно както тези сатанински режими, насочени против Бог — те са много добри в прикриването и лъжата. Когато изглежда, че правят добрини, то е само за да ги обожават хората. Всемогъщият Бог се появи и работи в последните дни, за да спаси човечеството. Той изобличава демоничната същина на тези режими, които се противопоставят на Бог. Те отричат и проклинат Всемогъщия Бог, арестуват, глобяват, осъждат и затварят вярващите в Него. Те са същите като злия Сатана, който кара хората да го боготворят и не им позволява да вярват в Бог и да Го следват. Всички те ще отидат в ада и ще бъдат наказани за това“. След разговора, новодошлите разбраха и повярваха, всички се включиха дейно в събранието. Бях истински щастлива.

После новите вярващи доведоха свои близки да слушат проповедите. След няколко дни повече от 80 души от селото бяха приели делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Видях проявата на Божията мъдрост в отговор на хитростите на Сатана. Сатана използва всякакви хитрости, за да спре делото на евангелието, да ни направи нещастни и потиснати, но Божието слово ни даде вяра и сила. Вложихме всичко, което имахме, в споделяне на евангелието и видяхме напътствията и благословиите на Бог. Бях истински благодарна на Бог. Видях, че човек не може да спре онова, което Бог иска да бъде извършено, станах още по-уверена в споделянето на евангелието.

През септември 2022-ра една нова вярваща ни заведе в селото на родителите си да проповядваме евангелието, където над 40 души се заинтересуваха от истинския път. Бях истински щастлива и започнах да споделям с тях свидетелствата за Божието дело от последните дни. Тогава разбрах, че местните власти разпространяват снимката ми, обясняват, че ме издирват, и инструктират хората да ме докладват, ако ме видят да проповядвам евангелието. Полицаите спираха коли по пътищата, за да ме търсят. Мислех си, че щом полицията ме търси навсякъде, ако някой ден ме хванат, сигурно ще ме убият. Дали да продължавам да разпространявам евангелието? Ако спра, какво ще стане със селяните, току-що открили Божието дело? Нямаше да могат да чуят гласа на Бог и да приемат новото Му дело. Нямаше да изпълня дълга си. Братята и сестрите искаха да ме отпратят, за да ме предпазят. Бях уплашена, така че си тръгнах. След това се чувствах доста виновна. Исках да се върна и да продължа да проповядвам евангелието на тези селяни. Така че се помолих на Бог: „Боже, полицията ме търси навсякъде и ме е страх. Но знам, че е изцяло в твои ръце дали ще ме арестуват, или не. Искам да ти се доверя за всичко. Моля те, води ме, за да имам вяра да продължа да проповядвам и да свидетелствам за Теб“. После прочетох част от Божието слово. „Осъзнаваш ли бремето, което лежи на плещите ти, дадената ти задача и своята отговорност? Къде е усетът ти за историческа мисия? Как ще се справиш задоволително с ролята на господар в следващата епоха? Имаш ли силен усет за господство? Как би обяснил господаря на всички неща? Наистина ли е господар на всички живи същества и на всички материални неща в този свят? Какви са плановете ти за напредъка на следващата фаза на делото? Колко хора очакват да станеш техен пастир? Трудна ли е задачата ти? Тези хора са бедни, окаяни, слепи и объркани, те ридаят в тъмнината: „Къде е пътят?“. Как копнеят те за светлината, която, подобно на падаща звезда, внезапно да се спусне и да разпръсне силите на тъмнината, които са потискали хората в продължение на толкова много години. Кой би могъл да знае с какво вълнение се надяват на това и как копнеят за него ден и нощ? Тези дълбоко страдащи хора остават затворени в подземията на мрака, без надежда за освобождение, дори когато навън огрява ден. Кога ще спрат риданията им? Страшно е нещастието на тези слаби духове, които никога не са получавали покой, и те отдавна са затворени в това състояние от безмилостни връзки и замръзнала история. И кой е чувал техните ридания? Кой е виждал окаяното им състояние? Замислял ли си се някога колко натъжено и обезпокоено е Божието сърце? Как търпи Той да гледа как невинното човечество, създадено от собствените Му ръце, е подложено на такова мъчение? В крайна сметка хората са жертвите, които са били отровени. И макар че са оцелели до днес, кой би могъл да знае, че човечеството отдавна е тровено от лукавия? Нима си забравил, че ти си една от жертвите? Нямаш ли желание, от любов към Бог, да се опиташ да спасиш тези оцелели? Не си ли готов да посветиш всичките си сили, за да се отплатиш на Бог, който обича човешкия род като Своя плът и кръв? В края на краищата, какво е разбирането ти за това да бъдеш използван от Бог, за да живееш своя необикновен живот? Наистина ли притежаваш решителността и увереността да живееш изпълнения със смисъл живот на благочестив човек, който служи на Бог?“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как трябва да изпълниш бъдещата си мисия?“). Божието слово беше вдъхновяващо, но и ме накара да се чувствам виновна. Толкова хора още не са приели спасението на Бог от последните дни и живеят във властта на Сатана. Безпомощни са и изпитват болка. Бог тъгува за тях и бърза да стигне до тях. Някои от тях работят много, за да изкарат пари, живеят трудно и изтощително, а други все още се чувстват празни и нещастни вътрешно дори след като спечелят пари. Не знаят стойността на човешкия живот и не намират посока. Някои хора искат да намерят истинския път, но са твърде уплашени заради гоненията и арестите на властите. Това значи, че трябва да говорим с тях за Божието слово, да свидетелстваме за Божието дело и да използваме думите на Бог за разрешаване на проблемите им, за да могат да видят истината, светлината и надеждата в Божието слово и да приемат Божието спасение. От ден на ден бедствията се увеличават, а много хора все още не са чули гласа на Бог. Нямат към какво да се обърнат в моменти на бедствие. Споделянето на евангелието с такива хора беше мой дълг. Бог не иска никой, когото Той желае да спаси, да загине в бедствие. Ако спра да разпространявам евангелието заради собствената си безопасност, щях да изоставя дълга си. Тогава щях да съм длъжница пред Бог и нямаше да заслужавам да се наричам част от Неговото семейство. Мислех си как съм била точно като тези селяни, как съм живяла под контрола на Сатана без цел и надежда. Бог вдъхнови братята и сестрите да споделят с мен евангелието, докато накрая чух гласа на Бог и получих Неговото спасение от последните дни. Това беше Божията любов и милостта Му към мен. Трябваше да се съобразя с Божията воля и да направя всичко по силите си да свидетелствам за делото на Бог, за да се отплатя за любовта Му. На следващия ден се върнах в селото и продължих да споделям евангелието. Но само след няколко дни новодошлите, които ни заведоха там, трябваше да заминат по спешност. Притесних се малко. Дали щях да се озова в ареста без подкрепата на никой местен? Но ако престанех да споделям евангелието, тези, които изследваха истинския път, щяха да се забавят в приемането на делото на Всемогъщия Бог. В последните няколко дни те се промъкваха по хълмовете, за да ни слушат как проповядваме. Полагаха усилия да търсят и изследват. Толкова много го искаха. Ако бях избягала от страх да не ме арестуват и не бях продължила да проповядвам, щях да им бъда длъжница и да нараня Бог. Срещнах се с изследващите истинския път един по един и им четох словото на Всемогъщия Бог. Накрая всички приеха делото на Всемогъщия Бог. После доведоха и други да слушат проповедите ни. Все повече хора приемаха новото дело на Бог, след като чуеха думите на Всемогъщия Бог. Виждах как Бог ме води и изпитвах огромна благодарност към Него. Селската милиция често пращаше вечерни патрули, за да попречи на сбирките ни. Разговарях за Божието слово с новите вярващи, за да им помогна да прозрат хитростите на Сатана и да се научат да се събират тайно. Като знаеха това, те вече не се влияеха от властите. Всички се промъкваха по хълмовете или в нивите, за да се събират нощем. Като виждах това, имах още повече енергия за проповеди.

Помня как веднъж една сестра ми каза, че няколко души, на които съм проповядвала, са арестувани от властите, защото са слушали проповедите ни. Невярващите им семейства ходили да ме търсят у дома и казали, че ще ме убият. Сестра ми ми каза да внимавам. Страшно беше. Ако тогава си бях вкъщи, кой знае какво щяха да ми сторят. Ако продължах да разпространявам евангелието там и ме хванеха, със сигурност нямаше да ме пуснат лесно. Исках да напусна това място и да не споделям повече евангелието там. Но мисълта да си тръгна много ме разстрои. Тогава си спомних тези Божии думи: „Знаеш, че всичко, което съществува в средата, която те обкръжава, е там с Мое позволение, всичко е планирано от Мен. Прогледни и угоди на сърцето Ми в средата, която ти дадох. Не се страхувай, Всемогъщият Бог на войнството непременно ще бъде с теб — Той стои зад вас и е вашият щит“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 26“). От Божието слово разбирах, че се сблъсквах с тази ситуация с Божие позволение. Тъй като споделях евангелието, като свидетелствах за Божието дело, Сатаната със сигурност нямаше да се спре пред нищо, за да ми попречи, да съкруши духа ми и да ме уплаши толкова, че да спра да разпространявам евангелието. Такива бяха злите намерения на Сатаната. Ако бях спряла да разпространявам евангелието от страх и за да си спася кожата, нямаше ли да се поддам на хитростите на Сатана? Дали щяха да ме арестуват и дали щях да умра беше в Божиите ръце. Йов е изстрадал много, докато Сатана го е изпитвал. Изгубил всичките си деца, цялото си богатство и тялото му се покрило с рани. Но Бог не позволил на Сатана да отнеме живота на Йов. Сатана не посмял да се опълчи на Бог и не се осмелил да отнеме живота на Йов. Ако Бог не позволеше на тези хора да ме наранят, те нищо не можеха да ми сторят. Животът ми беше в Божиите ръце и не те решаваха дали да живея, или да умра. Ако ме арестуваха, това щеше да е според Божията воля и аз щях да се подчиня. Мислех си, че щом нещата в това село са зле, мога да отида да проповядвам другаде. Щеше да е добре да проявя мъдрост и да си пазя гърба. Господ Исус е казал: „А когато ви гонят от този град, бягайте в другия“ (Матей 10:23). После четох още от думите на Всемогъщия Бог. „Бог има план за всеки Божи последовател. Всеки от тях има среда, осигурена на човека от Бог, в която да изпълнява задълженията си, и разполага с Божията благодат и благосклонност, от които човек може да се възползва. Те имат и специални обстоятелства, които Бог определя за човека, и трябва да преминат през много страдания — нищо подобно на спокойното плаване, което човек си представя. Освен това, ако признаеш, че си сътворено същество, трябва да се подготвиш да страдаш и да платиш определена цена в името на изпълнението на отговорността си да разпространяваш евангелието и в името на това да изпълняваш дълга си както трябва. Цената може да бъде страдание от някакво физическо заболяване или затруднение, преследване от страна на големия червен змей, или неразбиране от страна на светските хора, както и премеждията, които човек преживява, когато разпространява евангелието: да бъде продаден, бит или руган, да бъде осъден — дори да бъде нападнат от тълпа и изложен на смъртна опасност. Възможно е в хода на разпространяване на евангелието да умрете, преди Божието дело да е завършено, и да не доживеете деня на Божията слава. Трябва да сте подготвени за това. Това няма за цел да ви плаши, но е факт. (…) Как умряха онези ученици на Господ Исус? Сред учениците имаше такива, които бяха убити с камъни, влачени от кон, разпънати с главата надолу, разчленени от пет коня — сполетя ги всякаква смърт. Каква беше причината за смъртта им? Законно ли бяха екзекутирани за престъпленията си? Не. Те бяха осъдени, бити, ругани и умъртвени, защото разпространяваха евангелието на Господ и бяха отхвърлени от хората по света — така бяха убити като мъченици. (…) Какъвто и да е бил начинът на тяхната смърт и заминаване, както и да се е случило това, Бог не е определил така крайния изход на тези животи, на тези сътворени същества. Това е нещо, което трябва да разбереш ясно. Напротив, те използваха именно тези средства, за да заклеймят този свят и да свидетелстват за Божиите дела. Тези сътворени същества използваха най-ценния си живот — използваха последния миг от живота си, за да свидетелстват за Божиите дела, да свидетелстват за великата Божия сила и да заявят на Сатана и на света, че Божиите дела са правилни, че Господ Исус е Бог, че Той е Господ и е плътта на въплътения Бог. Дори до последния миг от живота си те никога не отрекоха името на Господ Исус. Нима това не беше форма на съд над този свят? Те използваха живота си, за да възвестят на света, да потвърдят пред хората, че Господ Исус е Господ, че Господ Исус е Христос, че Той е плътта на въплътеният Бог, че делото на изкуплението, което Той извърши за цялото човечество, позволява на човечеството да продължи да живее — този факт е неизменен завинаги. В каква степен изпълниха своя дълг онези, които бяха убити като мъченици за разпространяване на евангелието на Господ Исус? Дали беше във възможно най-голяма степен? Как се прояви възможно най-голямата степен? (Те отдадоха живота си.) Точно така, те платиха с цената на живота си. Семейството, богатството и материалните неща в този живот са външни неща; единственото нещо, свързано със собствената им личност, е животът. За всеки жив човек животът е това, което е най-достойно да бъде съхранено, най-ценното нещо и, както се оказва, тези хора са били способни да отдадат най-ценното си — живота — като потвърждение и свидетелство за Божията любов към човечеството. До деня на смъртта си те не отрекоха Божието име, нито Божието дело и използваха последните мигове от живота си, за да свидетелстват за съществуването на този факт — нима това не е най-висшата форма на свидетелство? Това е най-добрият начин за изпълнение на дълга; това е да изпълниш задължението си. Когато Сатана ги заплашваше и тероризираше, а накрая дори когато ги накара да платят с цената на живота си, те не изоставиха отговорността си. Ето какво означава да изпълниш дълга си във възможно най-голяма степен. Какво имам предвид под това? Искам ли да те накарам да използваш същия метод, за да свидетелстваш за Бог и да разпространяваш евангелието Му? Не е задължително да го правиш, но трябва да разбереш, че това е твоя отговорност и че ако Бог има нужда да го направиш, трябва да приемеш като нещо, което си морално задължен да направиш“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Разпространяването на евангелието е дълг, чието изпълнение е въпрос на чест за всеки вярващ“). Божието слово ми помогна да разбера, че докато последователите на Господ Исус са разпространявали евангелието, те са били осъждани от света, затваряни и подложени на преследвания. Много от тях са били мъченици. Но независимо от края им, те са успели да отдадат скъпоценния си живот, без да се отрекат от Бог дори пред лицето на смъртта. Дали са обет на Бог и са го прославили със собствения си живот. Това е най-високото свидетелство и най-добрият начин да се изпълни дълг. А аз, преследвана от властите и заплашвана от зли хора, алчно се бях вкопчила в живота и исках да избягам от селото, да спра да проповядвам и да напоявам новодошли. Къде беше моето свидетелство? Запитах се защо се плаша, когато се сблъскам със ситуация на живот и смърт. Защото ценях живота твърде много, без да разбирам живота и смъртта. Истината е, че Бог вече е предопределил живота и смъртта ни. Да бъдеш мъченик в името на Бог, въпреки че плътта умира, всъщност не е смърт. Това не значи, че няма да имаш добър резултат и назначение. Господ Исус е казал: „Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мене, ще го спечели“ (Матей 16:25). Ако не изпълнявах дълга си и предадях Бог, вкопчена в живота си, плътта ми може би нямаше да страда, но Бог щеше да ме пропъди с погнуса и душата ми щеше да бъде наказана. Ако можех да пожертвам живота си, за да засвидетелствам Бог, ако предпочитах да умра, вместо да Го предам, това щеше да опозори Сатана и нищо не би било по-значимо. След като осъзнах това, вече не се страхувах за живота си и реших: докато съм свободна, докато дишам, ще продължа да разпространявам евангелието и да свидетелствам за Бог, за да опозоря Сатана. След това продължих да проповядвам евангелието. Не след дълго повечето хора в селото бяха приели делото на Всемогъщия Бог.

После отидох да разпространявам евангелието в друго село. Първоначално се присъединиха над 12 души, но общинските власти ни откриха, докато проповядвахме на двама съпрузи. Кметът, заместникът му, касиерът и няколко милиционери — над 12 души — нахлуха и ни казаха да тръгнем с тях. Бях доста нервна. Чудех се дали ще ме арестуват и ще ме пратят в затвора. Властите ме търсеха. Разпространяваха името ми навсякъде и караха хората да ме докладват, ако ме видят да проповядвам евангелието. Ако ме разкриеха, нямаше да се отърва леко. А новите вярващи също щяха да пострадат. Молех се постоянно, исках Бог да ми даде вяра, за да съм силна в свидетелството си. Не след дълго брат и сестра, които бяха дошли в това село да проповядват евангелието с нас, също бяха арестувани. Заведоха всички ни в кметството и ни взеха телефоните. После кметът започна да ни разпитва: „Кои сте вие? Да проповядвате евангелието ли сте дошли?“. Не отговаряхме. Затвориха ни в тъмна стая и оставиха 5-6 милиционера да ни пазят. Страхувах се, че ще ме познаят. Ако ме пратеха в родния ми град, със сигурност щяха да ме вкарат в затвора, където да ме мъчат и обезчестят. Началникът на местната власт каза, че като ме хванат, ще ме острижат, ще окачат табела на врата ми и така ще ме разхождат наоколо. Молех се на Бог: „Боже, готова съм да бъда арестувана, но духовният ми ръст е малък. Моля те да ми дадеш вяра и да бдиш над мен, за да остана твърда“. След молитвата си спомних за един видеоклип за свидетелство, който бях гледала. Няколко братя и сестри, пребити до смърт от китайската полиция в затвора, не се отрекоха от Бог дори пред смъртта. Много други бяха брутално измъчвани, осъдени и затворени, но с молитви и упование в Бог постигнаха истинска вяра чрез Божието слово. Те се заклеха да не предават Бог до смъртта си дори ако ги осъдят до живот. Дадоха твърди, гръмки свидетелства. Истински се вдъхнових. Спомних си Божиите думи. „На този етап от делото от нас се изисква изключителна вяра и любов. Можем да се препънем и при най-малката небрежност, защото този етап на делото е различен от всички предишни: това, което Бог довежда до съвършенство, е вярата на хората, която е едновременно невидима и неосезаема. Това, което Бог прави, е да превръща словата във вяра, в любов и в живот. Хората трябва да стигнат до момент, в който са претърпели облагородяване стотици пъти и притежават вяра, по-голяма от тази на Йов. Те трябва да понесат невероятни страдания и всякакви мъчения, без никога да изоставят Бог. Когато те са покорни до смърт и имат голяма вяра в Бог, тогава този етап от Божието дело ще е завършен“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Пътят … (8)“). Думите на Бог ми показаха, че делото Му от последните дни е да използва думи, за да насърчава вярата и любовта ни, така че да можем да практикуваме и да преживяваме думите му в гонения и трудности, а Неговите думи да станат наш живот. Мислено се върнах към гоненията и преследването от властите. Когато бях плаха и страхлива, само Божието слово ме водеше и ми даваше вяра да продължа да проповядвам. След като бях задържана, трябваше да имам вярата да остана непоколебима. Дори ако се налагаше да излежа присъда и да ме поругаят, даже ако трябваше да умра, бях готова да се подчиня. Тогава си спомних един църковен химн „Свидетелството на живота“.

Някой ден може да ме пленят и съдят, че свидетелствам за Бог, това страдание е в името на праведността, която познавам със сърцето си. Ако животът ми мине като миг, пак ще съм горд, че мога да следвам Христос и да свидетелствам за Него в този живот. Ако не мога да видя великото събитие на разпространението на евангелието на царството, пак ще отдам най-красивите си пожелания. Ако не мога да видя деня, в който царството ще дойде, но мога да опозоря Сатана днес, сърцето ми ще бъде пълно с мир и с радост.

…………

Божието слово шества по света, светлината слиза сред човеците. Царството на Христос се въздига и се утвърждава в бедите. Мракът отминава, идва праведна зора. Времето и действителността са свидетелствали за Бог.

(„Следвайте агнеца и пейте нови песни“)

Този химн беше много вдъхновяващ за мен. Разбрах, че да ме арестуват заради разпространение на евангелието е гонение заради праведност. След като ме бяха хванали, сигурно щях отида в затвора и да не мога да проповядвам повече. Но макар и арестувана и гонена, имах възможността да свидетелствам за Бог по най-добрия начин и да опозоря Сатана. Почувствах се горда. Тази мисъл ми даде вяра. След още един ден ни разпитаха отново. Като не успяха да измъкнат нищо от нас, ни глобиха с 3 000 киата и ни пуснаха. Предупредиха ни да спрем да проповядваме и изрекоха доста богохулства. Намразих ги още повече и продължих да разпространявам евангелието, след като ме освободиха.

Един брат веднъж ми се обади и ми каза: „Общинските служители знаят, че си външен човек, дошъл да проповядва евангелието. Арестуваха мен и двама нови вярващи, за да ни накарат да те издадем. Но никой от нас не проговори, глобиха ни и ни пуснаха. Казаха също, че ако още веднъж те видят да проповядваш, ще те изнасилят на място. Търсят те навсякъде, побързай, бягай…“. Не повярвах на ушите си, когато този брат ми го каза. Като чух, че са казали, че ще ме изнасилят, ако ме хванат да проповядвам, побеснях. Тези хора бяха истински демони без капка човечност! Аз бях просто вярваща, която споделя евангелието, а те бяха толкова изпълнени с омраза. Не ни оставяха да вярваме, искаха да ни арестуват, да ни гонят и да ни глобяват, даже да ме изнасилят и да ме опозорят. Това наистина бяха демони, опълчили се срещу Бог. Мразех ги и и с цялото си сърце се отрекох от тях. Колкото повече ме гонеха, толкова повече исках да проповядвам и да свидетелствам.

През октомври отидохме в друго село да разпространяваме евангелието. Братя и сестри бяха проповядвали там преди, но техният пастор беше пуснал слухове, за да попречи на вярващите да търсят истинския път, и властите започнаха да арестуват вярващи. Селяните, подведени от слухове и уплашени, че ще ги арестуват, не смееха да търсят истинския път. Разпространяването на евангелието щеше да ни затрудни. Помолих се и поисках от Бог да ме води. После потърсих четирима души със сравнително добро разбиране за истината и разговаряхме за това какъв е истинският път, какви са неистинските пътища и как Бог използва потисничеството и безредието на Сатана в последните дни, за да разкрива и отличава хората, да отсява житото от плявата, мъдрите девици от неразумните. Неразумните слушат само хората, слушат Сатана. Те не търсят и не се интересуват, когато чуят вестта, че Господ е слязъл и е проговорил, затова не могат да посрещнат жениха. Само онези, които се опитват да слушат Божия глас, които са твърди в своята вяра да следват Бог, са мъдри. Само те могат да посрещнат Господ и да отидат с него на сватбеното пиршество. След разговора ни и четиримата искаха да продължат изследването си. В следващите дни започнах да организирам сбирки, на които да разговаряме за Божието слово. Един от тях каза: „Преди слушах пастора и кмета на селото. Те казваха да не слушаме думите на Всемогъщия Бог и аз не го правех. Едва не изпуснах шанса си да приветствам идването на Господ. Вече не слушам хора. Слушам Бог“. Друг каза: „Докато четях словото на Всемогъщия Бог, се убедих, че Той е завърналият се Господ Исус. Както и да ми пречат другите, аз приемам Всемогъщия Бог“. Бях много щастлива да чуя тези техни думи. После те доведоха някои от роднините си да слушат проповедите и за нула време над 20 души приеха делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Фактът, че тези нови вярващи успяваха да търсят истинския път и да устояват на слуховете, много ме трогваше. Всичко беше заради Божието слово. Майка ми най-накрая беше освободена през декември. Полагала тежък труд всеки ден през няколкото месеца, в които беше задържана. Служителите на властта казали, че със сигурност ще ме хванат и ще ме затворят. Мислех за връщане, преди да пуснат майка ми, защото полицаи с пистолети и палки често ходеха в дома ми, за да опитат да ме арестуват, и казваха, че няма да я освободят, докато не се върна. Но бяха освободили майка ми, без да са ме хванали. Наистина се убедих, че Бог управлява всичко и дали ще ме арестуват е изцяло в Неговите ръце. Не съм задържана — продължавам да проповядвам и да свидетелствам за Бог.

По пътя срещнах много трудности, докато проповядвах евангелието, понякога се чувствах слаба и потисната. Но всеки път думите на Бог ме водеха и ме караха да бъда силна в моментите на слабост, даваха ми вяра да продължа да проповядвам и да свидетелствам за Бог. Наистина разбрах от опит, че Бог използва трудностите, за да засили вярата ми. Благодарна съм на Бог. Ще изпълнявам задълженията си, ще споделям Божието евангелие от последните дни с още хора и ще се отплащам за Божията любов.