Сряда, 17 август 2022 г., ясно небе

Днес започнах изпълнението на нов дълг. Занимавам се с текстова обработка. Щастлива съм, че ще изпълнявам този дълг, макар да дойде неочаквано. Знам, че това е Божия благодат и че Той ми дава възможност да практикувам. Искам да се представя добре. Но когато си помисля колко непозната ми е тази работа и как други са били скастряни и с тях са се разправяли заради тяхното своеволие и безпринципност в този вид работа, започвам да се притеснявам и да си мисля: „Дали няма и с мен да се разправят и да ме скастрят?“. Но пък ако си взема поука от кастренето, това няма ли да е за добро? Това беше чудесна възможност да добия истината! Така че в крайна сметка приех този дълг.

Неделя, 4 септември 2022 г., облачно

Как лети времето. За един миг се оказа, че вече повече от половин месец се занимавам с текстова обработка. Благодарение на напътствията на водача и общението му върху принципите аз се запознах малко по-добре с тази работа и научих някои принципи. Днес видях, че с някои братя и сестри се разправиха заради това, че не спазват принципите в дълга си и проявяват своеволие, което доста ме обезпокои, защото се боях да не се разправят и с мен. Макар да знам, че кастренето на водача е посочване на покварения нрав и същината на проблемите според Божието слово и че това ни помага да опознаем себе си и да навлезем в принципите на истината, все пак не искам да ме кастрят или да се разправят с мен. Днес се разправиха с брат Саул, защото не изпълняваше дълга си според принципите. Водачът многократно бе разговарял с него и го бе поправял, но той продължаваше да прави същата грешка. Водачът каза, че е безразличен към духовната материя и не разбира принципите. Въпреки че тези думи не бяха насочени към мен, когато чух думите „безразличен към духовната материя“, те сякаш докоснаха болно място. Предупредих се мислено: „Трябва да действам според принципите и да не греша, защото иначе ще се разправят с мен. Ще си имам неприятности, ако се окаже, че съм безразлична към духовната материя. Как може да бъде спасен такъв човек? Струва ли си изобщо да се обучава?“. Тези мисли само ме накараха да се разтревожа още повече. Докато същата вечер изпълнявах дълга си, бях напрегната през цялото време. Вършех всичко изключително предпазливо от страх да не се подхлъзна. Но не разбирам защо разправянето с други хора ми въздейства така.

Петък, 9 септември 2022 г., ясно небе

Напоследък съм изпълнена с опасения в изпълнението на дълга ми и постоянно се озъртам през рамо. Страхувам се да не се подхлъзна. Понякога другите ме питат за моята гледна точка, но дори когато давам идеи, в които съм сигурна, аз се боя да не кажа нещо погрешно. Първо търся одобрението на неколцина други, преди да изкажа мнението си. Честно казано, подобно изпълнение на дълга е ужасно уморително и имам чувството, че съм се отдалечила от Бог. Днес прочетох един откъс от Божието слово, който наистина ме трогна. Всемогъщият Бог казва: „Някои антихристи, които работят в Божия дом, мълчаливо решават да действат внимателно, за да не допускат грешки, да не бъдат кастрени и да не бъдат подлагани на справяне, да не разгневят Горното или да не бъдат хванати от своя водач да вършат нещо лошо, и се грижат да имат публика, когато вършат добри дела. И все пак, колкото и да са внимателни, поради факта, че мотивите им и пътят, по който вървят, са неправилни, и тъй като говорят и действат само заради репутацията и статута си и никога не търсят истината, те често погазват принципите, нарушават и прекъсват работата на църквата, действат като лакеи на Сатана и дори често извършват прегрешения. Много често такива хора погазват принципите и извършват прегрешения. Така че, разбира се, за тях е трудно да избегнат кастренето и подлагането на справяне. Те са видели, че някои антихристи са били разобличени и пропъдени, защото са били кастрени и подложени на справяне. Защо антихристите действат толкова предпазливо? Една от причините със сигурност е, че те се опасяват да не бъдат разкрити и пропъдени. Те си мислят: „Трябва да бъда внимателен — в края на краищата, „Предпазливостта е майка на безопасността“ и „Добрите имат спокоен живот“. Трябва да следвам тези принципи и да си напомням във всеки един момент да избягвам да правя нещо лошо и да се забърквам в неприятности, и трябва да потискам покварата и намеренията си. Не бива да ме разкриват. Стига да не постъпвам неправилно и да мога да издържа докрай, ще получа благословии, ще избегна бедствията и ще имам успех във вярата си в Бог!“ Те често се подтикват, мотивират и насърчават по този начин. Те вярват, че ако постъпят неправилно, ще намалят значително шансовете си да получат благословии. Нима това не е пресметливостта и вярата, които обитават дълбините на техните сърца? Като оставим настрана дали тази пресметливост или тази вяра на антихристите е правилна, или погрешна, въз основа на тази вяра, за какво ще се притесняват най-много, когато са подлагани на справяне и кастрене? (Техните перспективи и съдба.) Те свързват справянето с тях и кастренето им с перспективите и съдбата си — това е свързано с тяхната зла природа“ („Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Девета точка: те изпълняват дълга си само за да се отличат и да задоволят собствените си интереси и амбиции; никога не се съобразяват с интересите на Божия дом и дори продават тези интереси в замяна на лична слава (Осма част)“). Този откъс описва точно състоянието ми. Когато виждам, че се разправят с други, не го приемам като нещо, което е от Бог, и не търся причината за разправянето с тези хора, по какъв начин са се отклонили, как мога да се поуча от техните провали и как да избегна подобно отклоняване в бъдеще, за да действам според принципите. Вместо това правя една невидима тясна връзка между разправянето и съдбата ми. Чувствам, че колкото по-сериозно се разправят с теб, толкова по-малка е надеждата ти да бъдеш благословен. Станала съм по-внимателна и предпазлива. Мисля си, че стига да не правя много грешки и да не се разправят с мен, имам надежда да бъда благословена. Заради погрешното ми разбиране за разправянето и тъй като твърде много ценя благословенията, аз съм силно чувствителна към нещата, които засягат съдбата ми и съм прекалено предпазлива във всичко, което правя. Боя се, че ако не съм предпазлива, ще се разправят с мен и ще загубя добрия си резултат. Виждам, че съм толкова зла и коварна! Водачът общува много с нас и ни води за ръка, но ние не приемаме думите му на сериозно. Действаме все така своеволно и на сляпо и пречим на работата. Не е ли напълно нормално да се разправят с нас? В светлината на това един разумен човек би се замислил какво не му достига и дали е безразличен към духовната материя, би потърсил истината и незабавно би поправил отклоненията си. Това е човек с положително навлизане, който търси истината. Разправят се с нас, за да ни помогнат да навлезем в истината и да изпълняваме добре дълга си. Но аз не само че не търся истината и не размишлявам, но съм и предпазлива и неразбираща. Не различавам доброто от лошото! Благодарение на откровението на Божието слово сега имам известно разбиране за състоянието си.

Понеделник, 12 септември 2022 г., проливен дъжд

По време на днешната сбирка водачът научи, че негативността на Саул се е появила, след като са се разправили с него, и че се е чувствал ограничен и потиснат. Водачът ни попита дали се чувстваме ограничени. Припомних си неотдавнашното си състояние и казах, че донякъде съм се чувствала така. Последвалото общение на водача наистина ме трогна. Той каза: „Защо с някои хора се разправят многократно и въпреки това те не придобиват истината, а казват, че се чувстват ограничени, потиснати и огорчени? Защото не се съсредоточават върху разбирането или добиването на истината, което означава, че не печелят нищо. Когато се разправят с тях, те се съпротивляват и се ядосват. Изправят се срещу другите. Такъв ли е човек, който приема истината? С тези хора се разправят, защото са нарушили принципите на истината, но те отказват да размишляват и дори се отпускат. Това показва, че не приемат истината, че вървят срещу нея и ѝ противоречат. Да противоречиш на истината по същество означава да противоречиш на Бог. Това е много сериозно нещо“. Общението на водача най-накрая ме накара да осъзная колко сериозно нещо е да отхвърляш истината или да се разправят с теб и колко опасно е това състояние. Когато се прибрах вкъщи, дълго време се чувствах силно разстроена и не можах да заспя. Чувствам, че тази ситуация не е случайна и че зад нея стои Божията воля. Започнах да се чудя как точно се проявява неприемането на истината? Как мога да си взема поука и да разсъждавам в тази ситуация?

Сряда, 14 септември 2022 г., ясно небе

Днес освободиха Саул. Няколко други също бяха освободени, защото не приемаха истината и не постигаха напредък в дълга си. От една сестра разбрах, че Саул често своеволно изпълнявал дълга си и нарушавал принципите и че всеки път водачът търпеливо разговарял с него за принципите. Понякога го скастрял и му посочвал същината на проблема му, но Саул не търсел истината и не разсъждавал. В отговор на кастренето той се отпускал и отказвал да споделя възгледите си в работните дискусии. Веднъж, по време на една сбирка, той дори казал: „Ръководителят не вижда кога си върша добре работата, но се разправя с мен, ако не го правя“. Трудно беше да се повярва, че е казал това, а фактът, че го е направил, показваше, че изобщо не приема истината! Прочетох няколко откъса от Божието слово. „Когато един антихрист е подложен на кастрене и справяне, първото нещо, което прави, е да се съпротивлява и да го отхвърля дълбоко в сърцето си. Той се бори срещу това. И защо е така? Това е така, защото на антихристите, заради самата природа на същината им, им призлява от истината, ненавиждат я и изобщо не я приемат. Естествено, същината и нравът на антихриста не му позволяват да признае собствените си грешки или да признае покварения си нрав. Въз основа на тези два факта отношението на антихриста към кастренето и справянето с него е да ги отхвърли и да им се противопостави изцяло и напълно. Той ги ненавижда и им се противопоставя с цялото си сърце и няма дори и намек за приемане или покорство, да не говорим за истински размисъл или покаяние. Когато един антихрист е подложен на кастрене и справяне, без значение кой го прави, за какво се отнася, до каква степен е виновен за това, колко явна е грешката, колко нечестивост извършва или какви последствия създава нечестивостта му за църквата — антихристът не се съобразява с нищо от тези неща. За антихриста този, който го кастри и се справя с него, го е набелязал или умишлено намира грешки, за да го накаже. Антихристът може дори да си мисли, че е тормозен и унижаван, че с него не се отнасят човешки, че го подценяват и презират. След кастренето и справянето с антихриста той никога не се замисля къде всъщност е сбъркал, какъв вид покварен нрав е разкрил, дали е търсил принципите във въпроса, дали е действал в съответствие с принципите на истината или е изпълнил задълженията си. Той не се вглежда в себе си и не размишлява върху нищо от това, нито премисля тези въпроси. Вместо това той подхожда към справянето и кастренето необмислено и според собствената си воля. Всеки път, когато един антихрист е подлаган на кастрене и справяне, той се изпълва с гняв, негодувание и недоволство и не иска да чува съвети от никого. Той отказва да приеме, че е подложен на кастрене и справяне, и не е способен да се върне пред Бог, за да се поучи и да размишлява върху себе си, да се замисли за действията си, които нарушават принципите, като например това, че е нехаен и небрежен или се държи пагубно при изпълнение на дълга си, нито използва тази възможност, за да разреши проблема със собствения си покварен нрав. Вместо това той намира извинения, за да се защити, да се оправдае и дори да каже нещо, което да предизвика раздор и да подстрекава другите“ („Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Дванадесета точка: те искат да се оттеглят, когато нямат статут и надежда да получат благословии“). „Независимо от средата, която ненадейно възниква — особено пред лицето на несгодите и особено когато Бог разкрива или изобличава хората — първото нещо, което човек трябва да направи, е да се изправи пред Бог, за да размисли и да се вгледа в своите думи и дела и в своя покварен нрав, вместо да изследва, изучава и преценява дали Божиите слова и дела са правилни, или не. Ако останеш на правилната си позиция, би трябвало да знаеш точно какво трябва да правиш. Хората имат покварен нрав и не разбират истината. Това не е толкова голям проблем. Когато обаче хората имат покварен нрав и не разбират истината, но въпреки това не я търсят — тогава те имат истински проблем. Ти имаш покварен нрав и не разбираш истината, затова все още можеш да съдиш Бог произволно и да подхождаш и да взаимодействаш с Него, както ти диктуват настроението, предпочитанията и емоциите. Ако обаче не търсиш и не практикуваш истината, нещата няма да са толкова прости. Не само че няма да можеш да се подчиниш на Бог, но може да Го разбереш погрешно и да се оплакваш от Него, да Го осъждаш, да Му се противопоставяш и дори да Го укоряваш и да Го отхвърляш в сърцето си, като казваш, че Той не е праведен, че не всичко, което прави, е непременно правилно. Не е ли опасно, че в теб все още може да се зараждат такива неща? (Така е.) Много е опасно. Да не търси истината може да коства живота на човек! И това може да се случи по всяко време и навсякъде“ („Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Десета точка: те презират истината, открито се подиграват с принципите и пренебрегват реда на Божия дом (Трета част)“). „При всички, които често са пасивни, това се дължи на неспособността им да приемат истината. Ако не приемаш истината, пасивността ще те преследва като демон и ще те кара да живееш в състояние на постоянна пасивност, като при това развиеш укорително, непокорно и сърдито отношение към Бог. Когато стигнеш дотам, че започнеш да се съпротивляваш, да се бунтуваш и да издигаш глас срещу Бог, ще си достигнал точка на пречупване. Когато хората започнат да те критикуват и заклеймяват, ще си осъзнал твърде късно мрачната реалност на ситуацията и ще паднеш на земята, блъскайки си главата от мъка. Тогава единственото, което можеш да направиш, е да чакаш Божието наказание!“ („Словото“, Т.5, „Отговорностите на водачите и работниците“, „Отговорностите на водачите и работниците (17)“). Божието слово най-накрая ме накара да разбера, че най-ясният показател за това дали човек приема истината, е начинът, по който приема разправянето с него. Когато се разправят с тях, онези, които търсят истината и я приемат, размишляват и колкото и сурово да са се разправили с тях, те винаги могат да се молят на Бог, да обмислят къде точно са сгрешили, каква е причината и какъв покварен нрав са разкрили, след което търсят истината и се учат от нея. Макар че може да се появи някаква негативност и слабост, това е, защото те виждат дълбочината на своята поквара и сериозността на прегрешенията си, започват да се чувстват виновни и да се разкайват и по този начин се намразват от сърце. Но тази негативност ще премине. След провалите могат да потърсят истината и да продължат да размишляват върху себе си, а когато наистина опознаят проблема си и видят ясно природата на действията си, те виждат в разправянето с тях Божията любов и закрила и благодарят на Бог. В този момент състоянието на човек е правилно и положително. Но онзи, който не приема истината, се отнася към разправянето по различен начин. Въпреки че някои хора няма открито да се оплачат, те никога не си правят равносметка и не опознават себе си чрез Божието слово. Вътрешно те спорят, съпротивляват се и се оправдават, което означава, че колкото повече мислят за това, толкова по-разстроени и огорчени се чувстват, дори до степен да се чувстват ощетени. Естествено, това поражда отрицателни емоции. Тези отрицателни емоции отразяват тяхната неудовлетвореност от действителността и от останалите. Онези, които приемат истината, откриват, че разправянето с тях им позволява наистина да опознаят покварения си нрав, да се покаят и да се променят и че това е повратна точка в тяхната вяра. Но онези, които не приемат истината, ще бъдат разобличени и пропъдени. Всички онези, които стават много негативни, не приемат истината, по природа се гнусят от нея и не могат да напреднат независимо от колко години вярват. Когато се разправиха с него, Саул не се замисли и не осъзна природата и последиците от своеволната работа, нито пък потърси принципите на практиката. Вместо това се почувства ограничен, негативен и апатичен. Отначало си помислих, че е нормално да се чувства потиснат, след като са се разправили с него, и че ще се оправи след няколко дни размисъл. Но някои от другите братя и сестри казаха, че и преди е бил такъв — външно бил ревностен и активен, но щом проблемите в работата изплували и с него се разправели, той ставал негативен и апатичен и преставал да участва в обсъждането на проблемите. Казвал, че колкото повече предложения правел, толкова повече проблеми се разкривали и че щял дава по-малко предложения и мнения, за да се разкривали по-малко проблеми. При последното му кастрене се почувствал ограничен и потиснат в дълга си, а също така депресиран и огорчен. Тази негова негативна нагласа по същество е отхвърляне на истината, обвиняване на Бог и съпротива срещу Него. Той е разкривал нрав на антихрист. Най-накрая разбрах, че зад тази негативност се крие сатанински нрав, който се противопоставя на Бог. Не е ли поемането по погрешен път на Саул сигнал да се пробудя? Всемогъщият Бог казва: „Да не търси истината може да коства живота на човек! И това може да се случи по всяко време и навсякъде“. Нямах голям личен опит с това, но с оглед на преживяното напоследък тези думи карат сърцето ми да трепти в съгласие. Опасно е да не търсиш или да не приемаш истината, когато се разправят с теб. Братята и сестрите, освободени наскоро, бяха доста способни, но фаталната им слабост беше, че истината ги отвращаваше и не я търсеха, затова никога не постигнаха резултати в дълга си и накрая бяха освободени. Колкото повече мисля за това, толкова повече виждам колко е важно да се търси истината.

Четвъртък, 15 септември 2022 г., лек дъждец

От няколко дни в главата ми се върти общението на водача от онази сбирка и мислите ми се връщат към следните Божии думи: „Ако имаш вяра в Бог, но не търсиш Неговата истина и Неговата воля, и не обичаш истинския път към Него, то за мен, ти се опитваш да избегнеш Неговия съд и си просто една кукла на конци, един предател, който бяга от големия бял престол“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“). Преди, когато четях Божиите думи „ти се опитваш да избегнеш Неговия съд“ и „си просто една кукла на конци, един предател, който бяга от големия бял престол“, веднага се сещах за онези от религиозния свят, които се вкопчват в религиозните представи. Те просто искат да бъдат спасени по благоволение. Отказват да приемат Божието съдно дело в последните дни. Те са кукли на конци, предатели, които бягат от големия бял престол на Бог. Но се чудя дали приемането на Божието дело в последните дни означава и приемане на Неговия съд? Така ли го възприема Бог? Какво всъщност означава да приемеш наистина Божия съд и порицание? Размишлявайки върху Божието слово, разбрах, че да приемаш Божието дело в последните дни не означава наистина да приемаш Неговия съд в последните дни. За да приемеш Божия съд в последните дни, трябва поне да можеш да приемеш разправянето. Ако не можеш да приемеш да се разправят с теб, няма как да приемеш Божия съд и порицание. Прочетох още малко от Божието слово за това как правилно да се отнасяме към разправянето с нас. Всемогъщият Бог казва: „Какво е най-малкото, което хората трябва да знаят, когато става въпрос за подлагане на кастрене и справяне? Да бъдеш подложен на кастрене и справяне е нещо, което трябва да се изживее, за да изпълняваш дълга си задоволително — това е задължително. Това е нещо, с което хората трябва да се сблъскват ежедневно и нещо, което често изпитват в своята вяра в Бог и при постигането на спасение. Никой не може да остане настрана от кастренето и справянето с него. Дали кастренето и справянето с някого е нещо, което засяга бъдещето и съдбата му? (Не.) И така, за какво са кастренето и справянето с някого? Дали са, за да се осъждат хората? (Не, те помагат на хората да разберат истината и да изпълняват дълга си в съответствие с принципите.) Точно така. Това е най-правилното разбиране за тези две неща. Кастренето и справянето с някого е вид дисциплиниране, вид укор, но също така е и начин да се помогне на хората. Кастренето и справянето с теб ти позволяват навреме да промениш неправилния си стремеж. Те ти позволяват бързо да разпознаеш проблемите, които имаш в момента, и да разпознаеш навреме покварения нрав, който разкриваш. Независимо от всичко, кастренето и справянето с теб ти помагат да изпълняваш дълга си според принципите, спасяват те от грешки и заблуди навреме и те предпазват от предизвикване на катастрофи. Нима това не е най-голямата помощ за хората, най-голямото им лекарство? Тези, които имат съвест и разум, трябва да могат да се отнасят правилно към справянето и кастренето“ („Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Девета точка: те изпълняват дълга си само за да се отличат и да задоволят собствените си интереси и амбиции; никога не се съобразяват с интересите на Божия дом и дори продават тези интереси в замяна на лична слава (Осма част)“). Божието слово е много ясно относно правилното отношение и пътя на практикуване, които да следваме във връзка с разправянето с нас. Всъщност това, че се разправят с нас, няма нищо общо със съдбата. Независимо дали използваният език е суров, тежък или дори осъдителен, това е само за да ни помогне да разпознаем своята поквара, своеволие, липса на принципи в действията и да видим отклоненията в работата си. Той е, за да ни помогне да търсим истината и да изпълняваме дълга си според принципите. Честото или сурово разправяне с даден човек не означава, че той няма добра съдба, нито пък това, че с даден човек, не се разправят, означава, че той ще има добра съдба. Макар че някои са кастрени и с тях се разправят често и понякога дори строго и ядно, дори и да изглежда като разобличаване или осъждане, тези хора по-късно са в състояние да потърсят истината, да размислят и да получат известно разбиране за своя покварен нрав, недостатъци и отклонения. Те са в състояние да се променят и да израснат в живота и в крайна сметка все още могат да поемат важна работа. Замислих се за отношението си към разправянето, откакто бях станала вярваща. Вярвам в Бог от девет години и през цялото това време рядко са се разправяли с мен и не съм имала големи неуспехи или провали. Винаги съм гледала различно на разправянето. Чувствах, че разправянето с някого е нещо лошо, че е същото като разобличаването или заклеймяването. Свивам се от страх, като видя да се разправят с някого, страхувам се, че ще се случи и на мен, ако не внимавам. Бърках разправянето със заклеймяването и разобличението, отхвърлях го и му се противопоставях в желанието си да остана в зоната си на комфорт в моята вяра. С какво търсенето ми е по-различно от това на онези, които просто търсят прехраната си в религията? Прочела съм толкова много от Божието слово и ясно знам, че Неговото дело в последните дни има за цел да пречисти и усъвършенства човека чрез съд, облагородяване, кастрене и разправяне. Но аз нямам реални познания и не желая да приема да се разправят с мен или да ме облагородят, така че колкото и години да вярвам в Бог, няма да постигна никакъв напредък. Няма да придобия истината или да постигна промяна в житейския си нрав и накрая ще бъда наказана. Колкото повече мисля за това, толкова повече осъзнавам колко е опасно състоянието ми. За хората като мен, които жадуват за комфорт и се стремят към благодат, дори да не се разправят с нас, това не означава, че ще имаме добър резултат. Ако никога не потърся истината или не променя покварения си нрав, в крайна сметка няма да бъда спасена. Не разправянето с човек разкрива резултата му, а отношението му към истината разкрива кой е той. Винаги съм смятала, че да се разправиш с някого е нещо лошо и че това може би е Божието недоволство или заклеймяване. Но сега виждам колко съм грешала! През сълзи се помолих на Бог: „Боже, най-накрая виждам невежеството и глупостта си. През годините на моята вяра никога не съм търсила истината и тя дразни природата ми. Винаги съм избягвала да бъда кастрена и да се разправят с мен. Боже, искам да се покая. Готова съм да науча уроци от разправянето с мен“. След молитвата ме изпълни спокойствие заедно с чувство на силно желание и копнеж. Надявам се, че в бъдеще ще мога да преживея кастрене и разправяне, за да мога да напредна в живота.

Сряда, 5 октомври 2022 г., облачно

Днес се случи нещо незабравимо. Докато работех по един проект, тъй като изпълнявах дълга си своеволно и не търсех принципи, свършеното трябваше да се преработи, което забави напредъка. Водачът изтъкна естеството на този проблем и се разправи с мен заради високомерието ми и липсата на качества. Той каза, че това показва безразличието ми към духовната материя. Думите му продължаваха да се въртят в съзнанието ми. Много се разстроих и започнах да търся ограниченията си, като си мислех: „Водачът ме прозря. Той смята, че не съм подходяща за този дълг. Всеки момент ще бъда освободена“. Депресирах се все повече. Осъзнах, че състоянието ми не е правилно, и се помолих на Бог: „О, Боже, днес се разправиха с мен. Не знам какво трябва да науча от това или как да размишлявам върху себе си. Моля те, просвети ме и ме напътствай да опозная себе си и да се отърва от тези негативни емоции“. След като се помолих, си спомних, че търсенето на истината е от ключово значение, когато се разправят с мен. Какво ще постигна с негативното си настроение? Трябва да помисля върху проблемите си и върху безразличието си към духовната материя. Като помислих на спокойствие, установих, че с мен са се разправили главно защото съм изпълнила самоволно дълга си, без да размишлявам и да търся принципи. Водачът беше споделил съответните принципи, но аз просто се придържах към правилата. Дори смятах, че след като съм чула тези принципи няколко пъти, вече съм ги усвоила и няма нужда да работя повече върху тях. Сляпо вярвах в себе си и загърбих принципите, смятах, че моето мнение е правилно и не търсех други мнения. Бях твърде самоволна, не действах според принципите и сляпо следвах правилата. Не беше ли това поведение на безразличен към духовната материя човек? Ако не се бяха разправили с мен, щях да остана безразлична и с мисълта, че съм изпълнила добре дълга си, без всъщност да знам какво зло мога да извърша. Разправянето ме предупреждава и защитава. След като вече го разбирам, у мен няма негативност. Мога да се съсредоточа върху търсенето чрез принципи и да си напомням да не правя повече такива грешки.

Събота, 8 октомври 2022 г., ясно небе

Днес бяхме на сбирка с водача. Той търпеливо общуваше с нас върху принципите на изпълнение на дълга, а след това попита дали напоследък сме постигнали някакви успехи. Насърчи ни да търсим истината и ни каза, че независимо от обстоятелствата, най-важно е да се поучим от грешките си. Също така ни прочете откъс от Божието слово. „В хода на изживяването на Божието дело, независимо колко пъти си се провалял, падал, бил си кастрен, подлаган на справяне или разкриван, това не са лоши неща. Независимо от това как си бил кастрен или подлаган на справяне и дали е от водачи, работници или твоите братя и сестри, всичко това са добри неща. Трябва да запомниш следното: независимо колко страдаш, ти всъщност печелиш. Всеки, който има опит, може да потвърди това. Независимо от всичко, кастренето, подлагането на справяне или разкриването винаги е нещо добро. Това не е осъждане. Това е Божие спасение и най-добрата възможност да опознаеш себе си. Това може да обърне посоката на житейския ти опит. Без това няма да имаш нито възможността, нито условията, нито контекста, за да си способен да достигнеш до разбиране на истината за покварата си. Ако наистина разбираш истината и си способен да разкриеш покварените неща, скрити в дълбините на сърцето ти, ако можеш ясно да ги различиш, това е добре, това е решило основен проблем при навлизането в живота и е от голяма полза за промените в нрава. Да станеш способен наистина да опознаеш себе си е най-добрата възможност да си поправиш поведението и да станеш нов човек; това е най-добрата възможност да получиш нов живот. Щом наистина опознаеш себе си, ще можеш да видиш, че когато истината се превърне в нечий живот, тя е нещо наистина ценно и ще жадуваш за истината, ще я практикуваше и ще навлезеш в нейната реалност. Това е толкова велико нещо! Ако можеш да се възползваш от тази възможност, сериозно размишляваш върху себе си и придобиеш истинско познание за себе си, винаги, когато се провалиш или паднеш, ще можеш да се изправиш отново насред негативността и слабостта. Щом преминеш този праг, ще си способен да направиш голяма крачка напред и да навлезеш в реалността на истината“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „За да придобие истината, човек трябва да се учи от хората, събитията и вещите около себе си“). Божието слово наистина ме трогна и не можах да сдържа сълзите си. Макар разправянето с мен да ме разстрои и огорчи и понякога да ми се струваше, че негативизмът ще ме смаже, това преживяване наистина ме накара да видя Божията любов. Точно тази ситуация ме принуди да застана пред Бог, за да обмисля и да опозная собствения си покварен нрав, както и да се замисля къде се крият проблемите ми. Когато придобия известно разбиране за себе си, изпитвам чувство на вътрешен мир и лекота. Ако не се бяха разправили с мен, не знам каква бъркотия щях да създам в изпълнението на дълга си, нито какви проблеми или пропуски щяха да се появят. Разправянето с мен по този начин ме накара да обърна по-голямо внимание на търсенето на принципи в дълга ми. Лично се убедих, че разправянето е неразривно свързано с изпълнението на дълга. Това преживяване промени отношението ми към кастренето и разправянето.