От Ансин, Китай

Майка ми страда много, докато отглеждаше мен и по-малкия ми брат. Тя често казваше, че стига двамата с брат ми да имаме добър живот, всяко страдание си е струвало. Бях убедена, че майка ми е човекът, който ме обича най-много на света, и че всичко, което прави, е за мое добро. С напредването на възрастта бракът ми се превърна в най-голямата грижа на родителите ми. Когато бях на двайсет и три, майка ми често ми натякваше: „Вече си голяма жена. Време е да си намериш подходящ партньор. Ако чакаш още, всички добри мъже ще бъдат заети“. Смятах, че бракът е ангажимент за цял живот, към който трябва да се подходи предпазливо; не исках да се омъжвам толкова нехайно. Освен това тогава не бях толкова стара, затова я отблъсквах с думите: „Няма защо да бързаме. Ще започна да излизам на срещи, когато намеря правилния човек“. Точно през онази година приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Чрез четене на Божиите слова разбрах, че това е последният етап от Божието дело за спасение на човечеството и невероятно рядка възможност човек да бъде усъвършенстван от Бог. Трябваше спешно да изпълнявам дълга си и усърдно да се стремя към истината. Бракът в такъв момент лесно би могъл да провали шанса ми да бъда спасена. Затова станах още по-предпазлива по отношение на брака и продължих да отлагам намирането на партньор. Майка ми беше много притеснена. Всеки път, когато някой се опитваше да ме сватоса с някой мъж, тя ме караше да се срещна с него. Мразех това. Чувствах се сякаш се опитваше да ме продаде като стока. Освен това съм доста интровертна и мразех този начин на срещи, така че наистина не исках да ходя на тези уредени срещи. Но се чувствах безпомощна, когато майка ми ме притискаше да се омъжа. Тя беше страдала много, докато отглеждаше мен и брат ми, и често ни разказваше колко трудно ѝ е било. Поради поговорките: „Родителската любов е достойна за похвала“ и „Родителят винаги е прав“, аз просто смятах, че каквото и да прави, е за мое добро. За да не я нараня, ѝ се подчинявах и ходех на срещите, които уреждаше, колкото и да не исках. Но знаех, че това е критичен момент в Божието дело и че срещите и бракът ще попречат на вярата ми в Бог. Затова през повечето време ходех на тези уредени срещи, а по-късно си намирах извинение и казвах, че не сме съвместими. Така се отървавах. След това през 2013 г., когато бях на двайсет и пет, на една среща на сляпо се запознах с мъж, който беше точно мой тип. Той беше уравновесен и добър към родителите си, а майка ми много го хареса. Помислих си: „Мога да опитам да излизам с него. Ще му проповядвам евангелието и тогава ще можем да вярваме в Бог заедно“. Три пъти му говорих за вярата в Бог, но той само слушаше разсеяно и казваше с усмивка: „Да вярваш в Бог е хубаво нещо. Няма да ти преча да го правиш“. Бях много разочарована и това ме накара да се притесня, че ако наистина се съберем, той може да ми окаже същото противопоставяне и преследване, каквото други сестри преживяваха от съпрузите си. Ходихме повече от четири месеца и колкото повече време прекарвахме заедно, толкова повече го харесвах. Помислих си: „Заедно сме само от няколко месеца, а умът ми вече е пълен с тези неща. Не мога да изпълнявам дълга си както трябва, на събиранията просто действам по инерция и не влагам сърце в четенето на Божиите слова. Ако наистина се оженим, няма ли всеки ден да бъда погълната от тези дребни семейни въпроси и да не мога да се съсредоточа напълно върху дълга си? Не мога просто сляпо да се втурна в брака“. Но родителите ми искаха да се оженим само четири месеца по-късно. Бях ужасена, че бракът наистина ще провали шанса ми да бъда спасена във вярата си в Бог. Но не можех да понеса да скъсам с него. Беше такава рядкост да намеря някого, когото харесвам, и не исках да се откажа от него. Освен това родителите ми и баба ми го харесваха. Ако не се омъжех за него, родителите ми щяха да бъдат много разочаровани и просто щяха да продължат да се тревожат за брака ми. В сърцето ми бушуваше постоянна битка и не знаех какво да правя. В болката си се помолих на Бог да ме напътства да направя правилния избор. По-късно прочетох тези слова от Господ Исус: „А горко на бременните и кърмачките“ (Матей 24:19). Прочетох също и тези слова от Всемогъщия Бог: „Семействата на някои хора ги потискат, така че те не могат да повярват в Бог, ако не се оженят. По този начин бракът, напротив, е полезен за тях. За други бракът не носи никакви ползи, а им струва онова, което някога са имали. Твоят собствен случай трябва да се определи от действителните обстоятелства и от собствената ти решителност. Аз не съм тук, за да измислям правила и норми, с които да поставям изисквания към вас“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (7)). От Божиите слова разбрах, че да се откажеш от брака в името на истината е ценно нещо. Като направя това, ще имам повече време и енергия да изпълнявам дълга си и да се стремя към истината. Ако загубех шанса да изпълнявам дълга си заради брака и в крайна сметка не успеех да придобия истината или да бъда спасена, щях да съм загубила много повече, отколкото бих спечелила. Големите катаклизми вече са започнали и не остава много време. Трябва да се възползвам от това време, за да се въоръжа с истината. В момента не съм омъжена и нямам семейни обвързаности, така че мога да изпълнявам дълга си на пълно работно време. Ако се омъжех, определено щях да съм прикована у дома по цял ден. Освен това съм много сантиментален човек, така че ако в бъдеще наистина създам семейство, определено щях да пренебрегна дълга си заради чувствата си, а това би провалило шанса ми да бъда спасена. След като премислих отново и отново, най-накрая реших да скъсам с него. Когато майка ми разбра, беше притеснена и ядосана. Тя се опита да ме разубеди с думите: „Двамата с баща ти остаряваме, а и аз не съм добре със здравето. Не можем да се грижим за теб вечно! Отлично познаваме това семейство. Ако се омъжиш скоро, с баща ти най-накрая ще свалим това емоционално бреме от плещите си“. Като чух майка ми да казва това, много се натъжих. Всеки ден родителите ми се тревожеха толкова много за брака ми, че това се беше превърнало в емоционално бреме. Вече бяха преживели толкова много притеснения, докато ме отглеждаха. Вместо да споделя товара им и да облекча напрежението върху тях, аз се превръщах в най-голямото им бреме. Бях изпълнена със самообвинения, сякаш бях непочтителна дъщеря. Въпреки че този мъж беше мой тип, той не се интересуваше от вярата в Бог. Имахме различни възгледи и бяхме на различни пътища. Нямаше да сме щастливи, ако живеехме заедно. А през няколкото месеца, в които излизахме, не усещах радостта от една връзка, а по-скоро постоянно духовно терзание. Винаги се притеснявах, че след брака семейството ми ще се превърне в обвързаност и пречка, която ще ме възпира в стремежа ми към истината и ще провали шанса ми да бъда спасена. Когато се замислих за това, позицията ми стана твърда и избрах да скъсам с него. След това отношението на майка ми към мен се промени. Понякога си изпускаше нервите и ми крещеше яростно: „Кой пък вярва в Бог толкова сериозно? Това, което едно момиче наистина трябва да направи, е да намери добро семейство, в което да се омъжи, и да се грижи за всички — млади и стари!“. Понякога казваше и гадни неща, за да ме провокира. Чувствах се наистина тъжна, но не я обвинявах. Както се казва: „Родителят винаги е прав“. Чувствах, че каквото и да прави, е за мое добро. В крайна сметка: „Колкото по-дълбока е любовта, толкова по-суров е укорът“. Тя просто се притесняваше за брака ми и ми крещеше, защото беше много загрижена за мен. Затова просто търпях мълчаливо.

По китайската Нова година и други празници родителите ми виждаха как дъщерите на други семейства щастливо посещават родителите си със своите съпрузи и деца, докато аз винаги се прибирах сама. Те изглеждаха много притеснени и непрекъснато въздишаха. Всеки път майка ми се опитваше да ме вразуми: „Виж еди-коя си. Омъжена е и свекърва ѝ се отнася много добре с нея. Колко прекрасно би било, ако си намериш добро семейство, в което да се омъжиш, с повече хора, които да се грижат за теб. Тогава двамата с баща ти най-накрая ще можем да се отдъхнем. Ако не побързаш и не приемеш това сериозно, какво ще правиш, ако по-късно не можеш да си намериш добър мъж? Аз съм ти майка. Бих ли ти навредила някога? Правя това само за твое добро“. Като виждах, че родителите ми по цял ден толкова се безпокоят, толкова се притесняват и постоянно въздишат от мъка заради моя брак, се чувствах ужасно и бях изпълнена с вина. Вече бях възрастна, но все още им причинявах много притеснения. Бях толкова непочтителна! По-късно преживях нещо, което ме накара да осъзная, че така наречената „добрина“ на родителите ми към мен изобщо не беше добра.

Един ден през 2017 г. баща ми падна от една стълба и си нарани гърба. Когато се прибрах онази вечер, майка ми ми каза ядосано: „Знаеш ли защо баща ти падна? Защото е много притеснен за теб! Тревожи се толкова много, че не може да спи, нито да яде, а косата му побелява от притеснение. Цялото това семейство се разболя от тревоги заради твоя брак. Как можеш да си толкова егоистична? Мислиш само за себе си и нямаш представа какво е да си родител!“. Като я чух да казва това, изпитах дълбока вина. Майка ми ме видя да свеждам глава мълчаливо и продължи: „Нима не знаеш? Понеже не си омъжена, двамата с баща ти не можем да държим главите си изправени пред другите. Всички съседи говорят как си на трийсет и все още не си омъжена. Донесе толкова много срам на мен и баща ти!“. Като чух майка ми да казва това, бях истински шокирана и наранена. Не разбирах. Просто не се бях омъжила; не беше като да съм направила нещо срамно. Как можеше това да ги накара да не могат да държат главата си изправена? Затова я попитах: „Как това, че не съм омъжена, ви носи срам? Не съм направила нищо лошо. Не е ли по-добре да съм неомъжена, отколкото да съм от онези хора, които само се закачат с кого ли не? Бракът е за цял живот. Не мога просто да се омъжа за когото и да е, за да не се изложите! Освен това, ако се омъжа, не се получи и се разведа, няма ли това да ви донесе още повече срам?“. С омаловажаващ, саркастичен тон майка ми каза: „И какво, ако се разведеш? Просто си намираш някой друг! Всички го правят в днешно време. Да можеш да си намериш мъж е истинско умение! Виж братовчедка си. Беше разведена само шест месеца и вече си намери нов. Ето на това казвам да си способна! А ти какво имаш? Дори и сакат би бил достатъчно добър за теб“. Думите на майка ми дълбоко пронизаха сърцето ми. Не можех да повярвам, че собствената ми майка може да каже такива неща. Изведнъж тя ми се стори напълно непозната. Върнах се в стаята си и си изплаках очите. Никога не съм си представяла, че майката, която винаги ме е глезила, може да каже нещо толкова безсърдечно. Наистина ли правеше това за мое добро? Истинска любов ли беше това? В болката си се помолих на Бог: „О, Боже, знам, че без такива пронизващи думи сърцето ми никога нямаше да бъде истински ужилено. Но все още чувствам, че майка ми е тази, която се отнася най-добре с мен. Боже, не знам как да преживея това. Моля Те, просветли ме и ме напътствай, за да мога да разбера Твоите намерения“.

По-късно се сетих за Божиите слова: „Защо децата проявяват синовна почит към родителите си? Защо родителите са дълбоко загрижени за децата си? Към какво са насочени всички намерения на хората? Нима всичко не е насочено към удовлетворяване на плановете и егоистичните им щения? Искрено ли възнамеряват да действат за целите на Божия план за управление? Наистина ли действат в името на Божието дело? Възнамеряват ли да изпълнят своя дълг на сътворени същества?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно). „Кой носи най-голямото бреме за живота на човек? (Бог.) Само Бог обича най-много хората. Родителите и роднините на хората обичат ли ги наистина? Дали любовта, която дават, е истинска? Може ли да спаси хората от влиянието на Сатана? Не може. Хората са несъобразителни и схващат бавно, неспособни са да видят тези неща ясно и винаги казват: „Просто не мога да почувствам как Бог ме обича. Както и да е, майка ми и баща ми ме обичат най-много. Те плащат за обучението ми и ме карат да уча технически умения, за да мога да постигна нещо, когато порасна, да се издигна над другите и да стана звезда, знаменитост. Родителите ми харчат толкова много пари за моето развитие и ме подкрепят в образованието ми, като пестят и се лишават от храна. Каква огромна любов е това! Никога не мога да им се отплатя!“. Мислите ли, че това е любов? Какви са последствията от това родителите ти да те тласкат да се издигнеш над другите, да станеш знаменитост в света, да имаш добра работа и да се впишеш в света? Те непрестанно те карат да се стремиш да се издигнеш над другите, да донесеш чест за семейството си и да се интегрираш в злите тенденции на света. В резултат на това ти попадаш във водовъртежа на греха, падаш в погибел и загиваш, погълнат от Сатана. Това любов ли е? Това не е да те обичат, това е да ти вредят, да те съсипват. Ако един ден изпаднеш дотолкова, че вече да няма връщане назад, дотолкова, че да не можеш да се измъкнеш и да пропаднеш в ада, едва тогава ще осъзнаеш: „О, родителската любов е любов на плътта и не е полезна за вярата в Бог или за придобиването на истината — не е истинска любов!“. Може още да не сте осъзнали това. Някои хора казват: „Не мога да почувствам как ме обича Бог. Все така смятам, че майка ми ме обича най-много. Тя ми е най-близкият човек на света. Има песен, която се нарича: „Мама е най-добрата на света“. Това отговаря на реалността; това твърдение е абсолютно вярно!“. Някой ден, когато наистина навлезеш в живота и когато си придобил истината, ще кажеш: „Майка ми не е тази, която ме обича най-много, нито баща ми. Бог ме обича най-много и Той ми е най-мил възлюбен, тъй като ми е дал живот и винаги ме води, предоставя ми ресурс и ме е спасил от влиянието на Сатана. Само Бог предоставя живот на хората, само Той води хората и само Той господства над всички неща“. Едва когато разбереш истината и напълно си я придобил, ще можеш дълбоко да оцениш тези думи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да придобие истината, човек трябва да си вземе поуки от хората, събитията и нещата около себе си). Преди не можех наистина да приема тези два откъса от Божиите слова. Чувствах, че родителите ми са хората, които ме обичат най-много на света, особено майка ми, която беше страдала толкова много, за да отгледа мен и брат ми. Когато ми се караше, че не се омъжвам, не се ли отнасяше за това поговорката: „Колкото по-дълбока е любовта, толкова по-суров е укорът“? Мислех, че майка ми просто иска да си намеря добро семейство и да бъда щастлива и че тя е единственият човек на света, който никога няма да ме измами или нарани. Но когато прочетох отново тези Божии слова, след като преживях това, най-накрая успях да ги приема. Майка ми твърдеше, че за мое добро е да се омъжа в добро семейство и да бъда щастлива. Но всъщност тя мислеше само за собствената си гордост, за да не клюкарстват хората зад гърба ѝ и да може да държи главата си изправена пред другите. Затова искаше бързо да се омъжа за всеки, който ме вземе — дори каза, че и сакат би свършил работа. Изобщо не мислеше за моето щастие! Любовта на майка ми съдържаше примеси. Тя мислеше само за себе си и не ме обичаше истински. Освен това отчаяно искаше да се омъжа, за да може да използва брака като капан, да ме накара да живея живот, в който да се грижа за съпруга си и да отглеждам децата си у дома, и да ми попречи да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си. Най-накрая видях, че майка ми не се грижи наистина за моите интереси; тя се опитваше да ме отдалечи от Бог, да ме завлече в леговището на Сатана! Ако наистина я бях послушала, плътта ми щеше да бъде удовлетворена, но щях да имам по-малко време и енергия да изпълнявам дълга си и да се стремя към истината. В крайна сметка щях да проваля шанса си да бъда спасена. Гледната точка за брака, на която майка ми ме научи, беше погрешна. Тя ме бе накарала да не уважавам брака и да се отнасям към него и развода като към игра. Тя не можеше да ми посочи правилния път в живота. Именно истината, изразена от Бог, ми даде правилните стремежи в живота. Например Бог ни казва да уважаваме брака и да не прелюбодействаме; това е проявление на нормална човешка природа. Също така изпълнението на дълга на сътворено същество е най-смисленият живот и само като се стремим към истината и промяна в нрава, можем да бъдем спасени и да оцелеем. Чрез Божиите слова ясно видях, че любовта на майка ми към мен не беше истинска любов. Бог е Този, Който ме обича най-много.

Винаги съм смятала родителите си за най-близките ми хора. Никога не съм различавала кои от действията им са правилни и кои грешни, и не знаех как да се отнасям с тях правилно. Едва когато прочетох Божиите слова, придобих известна проницателност за тях. Всемогъщият Бог казва: „Един ден, когато разбереш част от истината, вече няма да мислиш, че майка ти е най-добрият човек или че родителите ти са най-добрите хора. Ще осъзнаеш, че и те са членове на покварения човешки род, че и те имат същия покварен нрав, че единственото, което ги отличава, е кръвната връзка с теб, и че ако не вярват в Бог, значи са същите като невярващите. Вече няма да гледаш на тях от гледната точка на член на семейството или от гледната точка на плътската ви връзка, а от страната на истината. Кои са основните аспекти, на които трябва да обърнеш внимание? Трябва да видиш възгледите им за вярата в Бог, възгледите им за света, възгледите им, когато се справят с нещата, и най-важното — отношението им към Бог. Ако възприемеш тези аспекти вярно, ще можеш ясно да видиш дали са добри или лоши хора. Един ден може би ясно ще видиш, че те са хора с покварен нрав, точно като теб, и че не са добронамерените хора, които изпитват истинска любов към теб, както си си представял, и че изобщо не са способни да те водят към истината или по правилния път в живота. Може ясно да видиш, че това, което са направили за теб, не ти е много полезно, и че не ти помага да вървиш по правилния път в живота. Може също така да откриеш, че много от техните действия и мнения противоречат на истината, че са от плътта и те карат да изпитваш презрение, отвращение и ненавист. Ако стигнеш дотам да видиш тези неща, тогава в сърцето си ще можеш да се отнасяш правилно към родителите си и те вече няма да ти липсват, няма да се тревожиш за тях или да не можеш да живееш без тях; те са изпълнили своята мисия като родители. Ти вече няма да се отнасяш към тях като към най-близките ти хора или да ги боготвориш. Вместо това ще се отнасяш към тях като към обикновени хора и по това време напълно ще се освободиш от оковите на обичта и наистина ще излезеш от обичта и семейната любов. Щом си се отдалечил от обичта и семейната любов, ще осъзнаеш, че не си струва да се милее за тези неща. В този момент ще видиш, че роднините, семейството и плътските отношения са препъникамъни пред разбирането на истината и пред освобождаването ти от обичта. Ще видиш, че тъй като ти имаш тази семейна връзка, тази плътска връзка с родителите си, която те парализира и те подвежда, ти вярваш, че те са ти най-близки, грижат се за теб по-добре от всеки друг и най-много те обичат, и ставаш неспособен да разпознаеш ясно дали са добри или лоши хора. Щом наистина си се отдалечил от обичта, дали все още тъгуваш по тях с цялото си сърце, ще мислиш ли за тях и ще изпитваш ли загриженост за тях по начина, по който го правиш сега, когато се сещаш за тях от време на време? Няма. Няма да казваш: „Човекът, без който наистина не мога, е майка ми. Тя е тази, която ме обича, милее за мен и се грижи най-много за мен“. Когато имаш това ниво на възприятие, пак ли ще ти липсват толкова много, че да плачеш? Не. Този проблем ще бъде разрешен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само преодоляването на покварения нрав може да доведе до истинска промяна). В миналото се отнасях към майка си като към най-близкия си човек. Чувствах, че щом тя е моя майка, каквото и да прави, е за мое добро. Тя винаги ме караше да ходя на уредени срещи и да се омъжа. Въпреки че го мразех и ме отблъскваше, все пак ходех на тези уредени срещи в съответствие с нейните желания. Като виждах, че родителите ми са постоянно притеснени и обезпокоени за моя брак, се чувствах виновна и се обвинявах, че не съм почтителна и послушна дъщеря. Истината е, че майка ми ми внуши погрешен възглед за брака, но поради кръвната ни връзка, изобщо нямах проницателност за нея. Бог ни казва да уважаваме брака и да не прелюбодействаме, но майка ми се отнасяше към брака като към игра. Тя смяташе, че да можеш да намериш повече партньори е знак за способност. Братовчедките ми например не уважават брака и се отнасят към него като към игра, като се омъжват и развеждат по прищявка. По-голямата ми братовчедка беше омъжена, но беше любовница на женен мъж, като извършваше прелюбодейство. Майка ми не виждаше това като срамно или позорно; всъщност тя смяташе, че това е проява на способност. Аз бях предпазлива по отношение на брака. Не исках да бързам да се омъжвам и развеждам, нито да излизам на срещи нехайно като другите. Заради това майка ми ме укоряваше, че съм неспособна, и казваше, че като не се омъжвам, ги посрамвам и им преча да държат главата си изправена. Майка ми беше приела идеи от зли тенденции и вече не можеше да различи правилното от грешното; тя беше разменила правилното и грешното. Нейната гледна точка за нещата беше напълно изопачена. През цялото време бях заслепена от семейната ни връзка, като винаги си мислех, че каквото и да прави майка ми, е за мое добро. Но в действителност тя живееше според сатанинските закони за оцеляване и неволно беше заблудена и увредена от Сатана. Как можеше да ме поведе по правилния път в живота? Едва тогава придобих известна проницателност за майка си и спрях да се обвинявам, че не отговарям на техните изисквания.

През 2018 г. бях издадена от един юда заради вярата си в Бог. Хора от Бригадата за национална сигурност дойдоха вкъщи да ме арестуват, но тъй като изпълнявах дълга си на друго място, се измъкнах от бедствието. Оттогава не смея да се прибера вкъщи. Освободена от натиска на родителите си да се омъжа, успях да посветя сърцето си повече на своя дълг и разбрах повече от истината от преди.

През 2024 г. Бог проведе общение и разнищи погрешния възглед, че „родителят винаги е прав“. Много се развълнувах, когато го прочетох. Всемогъщият Бог казва: „Родителят винаги е прав“. И какво означава тази поговорка? Тя означава, че независимо дали родителите ти са прави, или не, по принцип, тъй като те са ти дали живот и са те отгледали, то що се отнася до теб, всичко, което те правят, е правилно. Не можеш да прецениш дали са прави, или грешат, нито можеш да ги отхвърлиш, камо ли да им се противопоставиш. Това се нарича синовно уважение. Дори родителите ти да са постъпили неправилно и някои от техните идеи и възгледи да са остарели или погрешни, или начинът, по който те възпитават, и идеите и възгледите, на които те възпитават, да не са правилни или положителни, ти не бива да се съмняваш в тях или да ги отблъскваш, защото има една поговорка за това — „Родителят винаги е прав“. Когато става въпрос за родителите, ти никога не бива да проявяваш проницателност или да оценяваш дали са прави, или грешат, защото, що се отнася до децата, техният живот и всичко, което притежават, идва от родителите им. Никой не стои над родителите ти, така че ако имаш съвест, не бива да ги критикуваш. Колкото и да грешат и да не са прави, каквито и несъвършенства да имат, те все пак са твои родители. Те са хората, които са най-близо до теб, които са те отгледали, те са тези, които се отнасят най-добре с теб, и те са хората, които са ти дали живот. Не приема ли всеки тази поговорка? И точно поради това, че съществува този манталитет, родителите ти смятат, че могат да се отнасят с теб безскрупулно и да използват различни методи, за да те насочват да вършиш всякакви неща и да ти внушават различни идеи. От тяхна гледна точка те си казват: „Моите мотиви са правилни, това е за твое добро. Всичко, което имаш, ти е дадено от мен. Ти си роден и отгледан от мен, така че както и да се отнасям с теб, не мога да греша, защото всичко, което правя, е за твое собствено добро и аз не бих те наранил или не бих ти навредил“. От гледна точка на децата правилно ли е отношението им към родителите да се основава на поговорката: „Родителят винаги е прав?“. (Не, погрешно е.) Със сигурност е погрешно. […] Как трябва да разглеждаме този въпрос съгласно истината? Какъв би бил правилният начин да го поставим? Дали телата и животът на децата са им дадени от техните родители? (Не.) Плътското тяло на човека се ражда от родителите му, но откъде идва способността на родителите да имат деца? (Тя е дадена от Бог и идва от Бог.) Ами душата на човека? Откъде идва тя? Тя също идва от Бог. Така че в основата си хората са създадени от Бог и всичко това е предопределено от Него. Именно Бог е предопределил ти да се родиш в това семейство. Бог е изпратил душа в това семейство, а след това ти си се родил в него и имаш предопределена връзка с родителите си — това е предопределено от Бог. Поради Божието върховенство и предопределеност родителите ти са могли да те имат и ти си се родил в това семейство. Това е начин да се погледне на въпроса откъм корена му“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (13)). „Тъй като всеки живее сред този зъл човешки род, той приема различните идеи и възгледи, които изобилстват в този зъл свят, било под формата на думи или мисли, било като форма или идеология, както и приема всякакви идеи от Сатана, било чрез държавното образование или чрез обуславянето на обществените нрави. Тези неща изобщо не са съгласно истината. В тях няма истина, а хората със сигурност не разбират какво представлява истината. От тази гледна точка родителите и техните деца са равнопоставени и имат едни и същи идеи и възгледи. Само че родителите ти са приели тези идеи и възгледи преди 20 или 30 години, а ти си ги приел малко по-късно. Това означава, че при една и съща социална среда, щом си нормален човек, и ти, и твоите родители сте приели една и съща поквара от Сатана, обуславянето на обществените нрави и едни и същи идеи и възгледи, които произтичат от различните зли тенденции в обществото. От тази гледна точка децата са от същия тип като родителите си. […] И поради специалния статус на родителите децата трябва да имат синовна почит и да изпълняват задълженията си към родителите си. Това е единствената отговорност, която човек има към родителите си. Но тъй като и децата, и родителите са част от един и същ покварен човешки род, родителите не са морален пример за децата си, не са еталон или модел за подражание в стремежа на децата към истината, нито са пример за подражание на децата си по отношение на поклонението и покорството пред Бог. Разбира се, родителите не са въплъщение на истината. Хората нямат задължението или отговорността да смятат родителите си за морални примери и фигури, на които трябва да се подчиняват безусловно. Децата не бива да се страхуват да разпознават поведението, действията и нрава същност на родителите си. Това означава, че когато става въпрос за начина, по който се отнасят със собствените си родители, хората не трябва да се придържат към идеи и възгледи като: „Родителят винаги е прав“. Този възглед се основава на факта, че родителите ти имат специален статус, тъй като са те родили по Божието предопределение и са с 20, 30 или дори с 40 или с 50 години по-възрастни от теб. По отношение на техния статус и позицията им в семейната йерархия те са различни от децата си само от гледна точка на родството от плът и кръв. Но поради тази разлика хората смятат, че родителите им нямат никакви недостатъци. Правилно ли е това? Това е неправилно, то е ирационално и не е в съгласие с истината“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (13)).

От Божиите слова разбрах, че „Родителят винаги е прав“ е погрешна идея, която Сатана ни внушава чрез семейното образование и социалното обуславяне. Тя ни кара да смятаме, че нашите родители са най-близките ни хора и тези, които ни обичат най-много, така че трябва безусловно да приемаме всичко, на което ни учат. Никога не се замисляме дали думите им са правилни, а просто вярваме, че каквото и да правят родителите, е за наше добро. Чувстваме, че децата не трябва да съдят дали родителите им са прави или грешат, а просто трябва да се подчиняват безусловно. Тези мисли и идеи ни карат да слушаме и да се подчиняваме на родителите си без никакъв принцип. Това е сляпо синовно уважение и ни води по грешен път. Живеех според този възглед, че „родителят винаги е прав“. Вярвах, че каквото и да правят родителите ми, то е за мое добро — че ме обичат повече от всеки друг на света и никога няма да ми навредят. Приемах всичко, което казваха, безусловно и безпринципно. Никога не се опитвах да разпозная дали техните стандарти за поведение и постъпки са правилни, или грешни; просто сляпо им се доверявах и подчинявах. От Божиите слова разбрах, че родителите ми, също като мен, са хора, които са били покварени от Сатана. Техните идеи и гледни точки също идват от Сатана. Това, което казват, не е истината и невинаги е правилно. Не трябва сляпо да се подчинявам на всичко, което казват родителите ми, или да се отнасям към думите им и да им се покорявам, сякаш са истината. Спомних си как майка ми вярваше в Господ Исус, но беше вярваща само на думи. В своите мисли и идеи тя вярваше, че „когато мъжете пораснат, трябва да се оженят; когато жените пораснат, трябва да се омъжат“. Вярваше, че една пораснала жена трябва да се омъжи, да създаде семейство и да живее живот, който се върти около нейното семейство, съпруг и деца — че това е единственият начин да води нормален живот. Тя виждаше вярата в Бог просто като убеждение, нещо, което не трябва да пречи на ежедневието. Затова непрекъснато ме притискаше да се омъжа набързо и не искаше да вярвам в Бог и да изпълнявам дълга си. Тя не се интересуваше от характера или човешката природа на мъжа, за когото можех да се омъжа. Отношението ѝ към моя брак беше много безотговорно. Дори беше съгласна да се омъжа за инвалид или да се омъжвам и развеждам многократно само за да запази доброто си име и да попречи на хората да казват, че има стара, неомъжена дъщеря. Майка ми също така искаше да използва брака, за да попречи на вярата ми в Бог. Ако бях последвала думите ѝ, щях само да се отдалечавам все повече и повече от Бог и в крайна сметка да проваля живота си. Божието дело в последните дни за спасението на хората е една невероятно рядка възможност. Фактът, че не съм омъжена и нямам семейни обвързаности, което ми позволява лесно да вървя по пътя на вярата, е хубаво нещо. Да мога да следвам Бог и да изпълнявам дълга на сътворено същество е най-ценното и смислено нещо. Това беше най-правилният избор, който можех да направя.

По-късно прочетох още от Божиите слова и научих как трябва да се отнасям с родителите си. Бог казва: „В начина, по който се отнасяш с родителите си, първо трябва рационално да излезеш извън тази кръвна връзка и да ги разпознаеш, като използваш истините, които вече си приел и разбрал. Разпознай родителите си въз основа на техните мисли, възгледи и мотиви по отношение на това как човек действа и постъпва, както и въз основа на техните принципи и методи за това как човек да действа и да постъпва, което ще потвърди, че те също са хора, покварени от Сатана. Възприемай ги и ги разпознавай от гледна точка на истината, вместо винаги да си мислиш, че родителите ти са възвишени, безкористни и добри към теб, и ако гледаш на тях по този начин, никога няма да откриеш какви проблеми имат те. Не възприемай родителите си от гледна точка на семейните ви връзки или на ролята си на син или дъщеря. Излез извън тази сфера и виж нагласите им към света, към истината и към хората, събитията и нещата. По-конкретно погледни също така идеите и възгледите, които родителите ти постепенно са насадили в теб по отношение на това как трябва да възприемаш хората и нещата и как трябва да постъпваш и да действаш — така трябва да ги познаеш и разпознаеш. По този начин малко по малко ще станат ясни техният характер и фактът, че са били покварени от Сатана. Какви хора са те? Ако не са вярващи, какво е отношението им към хората, които вярват в Бог? Ако са вярващи, какво е отношението им към истината? Стремят ли се към истината? Обичат ли истината? Обичат ли положителните неща? Какъв е техният възглед за живота и света? И така нататък. Ако можеш да разпознаеш родителите си въз основа на тези неща, ти ще имаш ясна представа. След като си изясниш тези въпроси, възвишеният, благороден и непоклатим статус на твоите родители в съзнанието ти ще се промени. И когато той се промени, майчината и бащината любов, проявени от родителите ти — заедно с техните конкретни думи и действия, както и възвишените образи, които поддържаш за тях — вече няма да са така дълбоко запечатани в съзнанието ти“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (13)). От Божиите слова разбрах, че трябва да имам принципи в отношението си към родителите си и проницателност за това, което казват. Те също са покварени човешки същества и техните мисли и гледни точки са пълни с различни сатанински отрови. Ако това, което казват родителите ми, съответства на истината, мога да ги слушам. Ако не съответства, не мога да се подчиня. Най-точният начин е да гледам на хората и нещата и да постъпвам и действам според Божиите слова. Според възгледите на майка ми, ако се разбирате в един брак, оставате заедно, а ако не — се развеждате. Тя смяташе, че да можеш да си намериш повече партньори, е знак, че си способна. Нейният възглед за брака беше изопачен и противоречеше на Божиите изисквания. Не трябваше сляпо да ѝ се подчинявам. В същото време разбрах, че бракът се дължи на Божието върховенство и подредби; той е предопределен от Него. Той няма нищо общо с личните предпочитания или родителските очаквания. Не трябва да живея, за да изпълнявам надеждите на родителите си или да третирам техните очаквания като мое бреме. Правилното отношение към моя собствен брак е да се покоря на Божието върховенство и подредби.

Погледна ли назад, виждам, че през тези години бях повлияна от идеята, че „родителят винаги е прав“. Винаги съм мислила, че каквото и да правят родителите ми, то е правилно и е за мое добро, и сляпо им се подчинявах. Дори ако техните начини на действие противоречаха на моите желания, все пак постъпвах против волята си, за да отговоря на техните изисквания, а когато не можех да изпълня очакванията им, се чувствах задължена към тях. Именно чрез Божиите слова постепенно придобих проницателност за погрешната идея, че „родителят винаги е прав“, намерих правилния начин да се отнасям с родителите си и почувствах освобождение в духа си. Сега мога да посветя повече време и енергия на своя дълг и да прекарам най-добрите години от живота си в стремеж към истината. Всичко това е благодарение на Божието напътствие. Благодаря на Бог!