От Ли Мин, Китай

През септември 2021 г. писах на водачите на църквата в Уънджуан с желанието да уредя среща със сестра Ли Дзин, за да редактираме една проповед. Неочаквано няколко дни по-късно водачите ми отговориха в писмо, че възприемането на Ли Дзин е абсурдно. Църквата събираше и съставяше материали за нея в подготовка за нейното премахване и ми беше казано да не се срещам с нея. Бях изненадан от отговора на водачите. Помислих си: „С Ли Дзин бяхме в една и съща църква. Тогава видях, че обича да чете Божиите слова. Беше ентусиазирана и готова да плати цена в дълга си, а и човешката ѝ природа беше доста добра. Беше искрено вярваща. Просто заложбите ѝ не бяха големи и ѝ липсваше проницателност. Възможно ли е водачите да са сбъркали в това, че са я окачествили, че възприема нещата по абсурден начин?“. В писмото на водачите се казваше, че Ли Дзин е доста надменна и самоправедна, че действа според собствените си идеи и прави каквото си иска и че никога не е действала според принципите по въпроси, уредени от водачите. В него се изброяваха и няколко примера за това как е възпирала другите в ежедневието си. Повечето от тези проявления, споменати от водачите, изглеждаха като разкривания на поквара и недостатъци в нейната човешка природа. Те не показваха, че Ли Дзин възприема нещата по абсурден начин. Дали водачите не я бяха окачествили неправилно? Ако я премахнеха по погрешка, това щеше съсипе живота ѝ! Тогава си помислих да пиша на църковните водачи, за да споделя своята гледна точка. Но после ми хрумна, че макар да познавах Ли Дзин в миналото, бяха минали много години. Не познавах положението ѝ през последните години. Притеснявах се, че възгледът ми е едностранчив, затова не написах писмото. Моята партньорка, сестра Ян И, беше поддържала връзка с Ли Дзин наскоро, затова я попитах за мнението ѝ. Ян И каза, че когато чула, че водачите съставят материали за Ли Дзин за „абсурдно възприемане“, тя също се изненадала и не смятала, че Ли Дзин отговаря на условията за премахване. Като чух, че възгледът на Ян И е подобен на моя, почувствах, че е много вероятно окачествяването на водачите да е погрешно. Затова, въз основа на принципите на Божия дом за премахване и отлъчване на хора, написах за отклонението в подхода на водачите към случая на Ли Дзин и изложих собствения си възглед. Но тъкмо когато завърших писмото и се канех да го изпратя, се поколебах: „Моят дълг е работата с текст. Премахването и отлъчването на хора не е в моята сфера на отговорност. Това е работа на църковните водачи. Освен това аз не съм член на тяхната църква. Ако им пиша, за да обърна внимание на този въпрос, дали няма да си помислят, че превишавам правомощията си и им се меся? Моят нрав вече е доста надменен, както всички братя и сестри знаят. Ако дам на водачите мнението си, няма ли да бъдат още по-убедени, че съм надменен?“. Тогава си помислих: „В момента Божият дом извършва работата по изчистването на църквата. Ако сега кажа, че Ли Дзин не отговаря на условията за премахване, дали няма да си помислят, че я предпазвам и че възпрепятствам работата по изчистването на църквата? Това би било сериозно обвинение! Може дори дори самият аз да бъда изолиран и премахнат, което не си струва! По-добре да забравя за това. Дори да направят грешка, това е тяхна отговорност, не моя. Както се казва: „Птицата, която надига глава, става мишена“, затова е по-добре да не се меся. Освен това висшестоящите водачи правят последните проверки, когато църквата премахва и отлъчва хора. Не бива да се тревожа за това“. С тази мисъл изтрих писмото, което бях написал.

След това изпитвах самообвинение винаги, когато се сещах за този въпрос, и постоянно се чувствах неспокоен. Ясно виждах, че проявленията на Ли Дзин са просто някакви разкривания на поквара и че тя не отговаря на условията за премахване, но не можех дори да се престраша да докладвам това на водачите. Ако Ли Дзин наистина бъде премахната, това щеше да съсипе живота ѝ! Нямаше ли и аз да нося частична отговорност? Но се страхувах, че ако повдигна въпроса, това ще ми се отрази зле. Бях в дилема, без да знам какво да направя. Затова се помолих на Бог да ме просветли, за да мога да разбера истината, да опозная себе си и да не живея според покварения си нрав. След молитвата се сетих за Божиите слова: „Повечето хора са готови да се стремят към истината и искат да я практикуват, но през голяма част от времето те просто имат решимостта и желанието да го правят; вътрешно обаче истината не е станала техен живот. Така че, когато се сблъскаш със зли сили, които смущават и саботират работата на църквата — например, когато си изправен пред лъжеводачи, които се справят с нещата в нарушение на принципите и не вършат реална работа, или зли хора и антихристи, които вършат зло и смущават работата на църквата и по този начин нанасят вреда на Божиите избраници — ти нямаш смелостта да се изправиш и да говориш. Защо нямаш тази смелост? Защото си плах или не можеш да се изразяваш добре, или не смееш да говориш, защото не виждаш нещата ясно? Не е поради нито едно от тези неща; най-вече е последствие от това, че си възпиран от покварения си нрав. Един вид покварен нрав, който ти разкриваш, е измамният нрав: когато нещо се случи, първото нещо, което обмисляш, са собствените ти интереси, последствията от действията ти и дали те ще бъдат от полза за теб. Това е измамен нрав, нали? Друг вид е егоистичният и низък нрав. Мислиш си: „Какво общо има с мен това, че те вредят на интересите на Божия дом? Аз не съм водач, така че защо трябва да се замесвам? Няма нищо общо с мен и не е моя отговорност“. Такива мисли и думи не са нещо, което ти умишлено измисляш, а се пораждат несъзнателно — това е поквареният нрав, който хората разкриват, когато се сблъскат с проблем“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Докато разсъждавах върху Божиите слова, имах чувството, че Той ме разобличаваше и съдеше лице в лице. Отлично знаех, че Ли Дзин не отговаря на условията за премахване и че има отклонения в окачествяването ѝ от страна на водачите. Знаех и какви са последствията, ако премахнат някого по погрешка. Независимо дали това, което виждах, беше съвсем точно, или не, трябваше да им го спомена, за да го обмислят, така че да не я премахнат по погрешка, с което да застрашат шанса ѝ за постигане на спасение. Но аз мислех само за собствените си интереси. Страхувах се, че ако изкажа мнението си пред водачите, братята и сестрите щяха да си помислят, че съм надменен и че превишавам правомощията си. Страхувах се също, че щяха да си помислят, че предпазвам Ли Дзин. Ако ме окачествяха като възпрепятстващ работата по изчистването на църквата, това щеше да е пагубно за моя собствен изход и за собствената ми крайна цел. За да се защитя, просто не писах на водачите. Живеех според сатанински правила за оцеляване като „оставете нещата такива, каквито са, ако не ви засягат лично“, „колкото по-малко неприятности, толкова по-добре“ и „разумните хора умеят да се защитят, като се стремят единствено да не допускат грешки“. Във всичко, което правех, ръководният ми принцип беше самосъхранението. Мислех само за собственото си бъдеще и интереси, като изобщо не се интересувах от църковната работа или от живота на братята и сестрите си. Бях толкова егоистичен и достоен за презрение, напълно лишен от човешка природа! Като осъзнах това, в сърцето ми се надигна известна омраза към самия мен и не желаех да продължавам да живея според покварения си нрав.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова, който наистина ме трогна. Бог казва: „Ако не полагаш истински усилия във вярата си в Бог и в изпълнението на дълга си, ако все искаш да отбиеш номера и си нехаен в действията си като невярващ на служба при шефа си, ако усилията ти са просто символични и не използваш ума си, ако просто изкарваш деня и не докладваш за проблеми, които виждаш, ако видиш нещо разлято и не го почистиш и ако безразборно отминаваш всичко, което не е в твоя полза — нима това не е беда? Как може такъв човек да е член на Божия дом? Такива хора са невярващи, те не са от Божия дом. Никой от тях не е признат от Бог. Бог държи сметка за това дали си искрен и си полагал усилия при изпълнението на дълга си, и ти знаеш това много добре. И така, полагали ли сте някога реални усилия, докато изпълнявате дълга си? Приемали ли сте го на сериозно? Отнасяли ли сте се към него като към ваша отговорност и задължение? Ангажирали ли сте се с него? Трябва правилно да обмисляте и да узнаете тези въпроси, което ще улесни решаването на наличните проблеми при изпълнение на дълга ви и ще ви бъде от полза при навлизането ви в живота. Ако си винаги безотговорен, когато изпълняваш дълга си, не докладваш на водачите и работниците, когато откриеш проблеми, и не търсиш истината, за да ги решиш самостоятелно, а все си мислиш „колкото по-малко неприятности, толкова по-добре“, винаги живееш според философиите за светски отношения, винаги си нехаен при изпълнението на дълга си, никога не си отдаден и изобщо не приемаш истината, когато те кастрят — ако изпълняваш дълга си по този начин, значи си в опасност, ти си един от полагащите труд. Те не са членове на Божия дом, а служители, наемни работници. Щом работата приключи, те ще бъдат отстранени и естествено ще бъдат захвърлени в катаклизмите. Хората от Божия дом са различни, те изпълняват дълга си не за пари или за да полагат усилия, или за да получат благословии. Те мислят така: „Член съм на Божия дом. Въпросите, които засягат Божия дом, засягат и мен. Делата на Божия дом са и мои дела. Трябва да отдам сърцето си на Божия дом“. И затова влагат сърце във всяко дело, свързано с Божия дом, и поемат отговорност за това. Поемат отговорност за всичко, за което се сетят и което виждат. Следят онези неща, които трябва да се оправят, и взимат нещата присърце. Такива са хората в Божия дом. А вие такива ли сте? (Не.) Ако само се отдавате на плътските наслади, ако не обръщате внимание на нещата, които виждате, че трябва да се оправят в Божия дом, ако не вдигате паднала бутилка олио, ако вътрешно знаете, че има проблем, но не искате да го решите, значи не приемате Божия дом като свой. Такива ли сте? Ако е така, значи сте паднали дотам, че няма разлика между вас и невярващите. Ако не се покаете, трябва да ви считат за хора извън Божия дом, трябва да ви оставят настрана и да ви отстранят“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълни дълга си добре, човек трябва поне да има съвест и разум). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че отношението на човека към Бог е от решаващо значение за вярата в Него и за изпълнението на дълга му. Само ако има искрено сърце за Него, ако сърцето му е обърнато към Него във всичко и ако защитава интересите на Божия дом, Бог го смята за част от Своя дом. В противен случай той ще бъде отритнат и отстранен от Бог. Размишлявах върху това как съм се отнесъл към случая със съставянето на материали за премахването на Ли Дзин. От него се разкри, че сърцето ми изобщо не беше обърнато към Бог. Макар да виждах, че има отклонения в окачествяването на Ли Дзин от страна на водачите, и знаех, че неправилното ѝ премахване ще ѝ навреди и ще съсипе живота ѝ, аз се преструвах, че не виждам всичко това, за да се защитя. Дори използвах извинението, че има водачи на всяко ниво, които правят проверките на църковната работа, за да избегна отговорността си и да откажа да практикувам истината. По какво отношението ми към случващото се в църквата се различаваше от това на един невярващ, който работи в света? Аз защитавах само собствените си интереси и пренебрегвах всичко останало. Отнасях се към себе си като към човек, който не принадлежи към Божия дом. Нямах искрено сърце за Бог и наистина си навлякох Неговата ненавист и омраза. Аз съм член на Божия дом, но когато видях, че една сестра беше на път да бъде погрешно премахната, дори не можах да го докладвам на водачите. Нямах никакво чувство за справедливост. Бях напълно безхарактерен! Ако наистина имах искрено сърце за Бог, щях да изпълня отговорностите си в църковната работа. Това е същото, както когато децата видят, че родителите им са в беда или че семейството им е изправено пред трудности. Те поемат инициативата да помогнат, без да е необходимо да бъдат надзиравани или подтиквани. Това е така, защото се смятат за част от семейството и се чувстват отговорни да помагат по всеки семеен въпрос. Но като член на Божия дом, когато видях отклонения в начина, по който водачите се отнасяха към даден въпрос, не трябваше да има значение дали принадлежа към тази църква, или дали това попада в моята компетентност. Щом го виждах, моя отговорност беше да го посоча на водачите. Независимо дали преценката ми по въпроса беше точна, или не, след като повдигнех въпроса, водачите щяха да го проверят, да го разследват и да го проучат, което щеше да бъде от полза за църковната работа. Практикуването по този начин не е вмешателство или превишаване на правомощията ми, нито пък е разкриване на надменен нрав. То е изпълнение на моята отговорност и дълг и защитаване на интересите на църквата и на моите братя и сестри. Като осъзнах това, сърцето ми донякъде се проясни.

След това се замислих над това, че докладването на въпроса на водачите явно е практикуване на истината и защитаване на интересите на църквата. Но аз винаги се страхувах, че ще бъда заклеймен и че ще се разправят с мен заради него. Това беше предпазливост спрямо Бог и неверие, че истината царува в Божия дом. Спомних си Божиите слова: „Бог притежава същност на вярност, следователно на Неговите слова може да се вярва винаги; Неговите действия освен това са безпогрешни и неоспорими. Ето защо Бог харесва онези, които са абсолютно честни с Него“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания). „Ако си много измамлив, тогава ще бъдеш предпазлив и подозрителен към всичко и към всички, и така твоята вяра в Мен ще бъде изградена на основата на подозрение. Никога не бих могъл да призная такава вяра. Когато ти липсва истинска вяра, ти си още по-лишен от истинска любов. И ако си склонен да се съмняваш в Бог и да правиш догадки за Него, когато ти скимне, то ти без съмнение си най-измамният от всички хора. Ти правиш догадки за това дали Бог може да бъде като човека: непростимо грешен, с дребнав характер, лишен от справедливост и разум, без чувство за справедливост, отдаден на порочни тактики, коварен и хитър, доволен от злото и тъмнината и т.н. Причината хората да имат такива мисли не е ли, защото им липсва и най-малко познаване на Бог? Такава вяра не е нищо друго освен грях! Някои дори вярват, че тези, които са Ми приятни, са точно онези, които ласкаят и се подмазват, а онези, на които им липсват такива умения, няма да бъдат добре дошли в Божия дом и ще загубят мястото си там. Това ли е единственото нещо, което сте научили след всичките тези години? Това ли сте придобили? И вашето знание за Мен не се изчерпва с тези погрешни разбирания. Дори още по-лошо е вашето богохулство срещу Божия Дух и злословенето по адрес на небето. Затова казвам, че вяра като вашата само ще ви накара да се отдалечите още повече от Мен и да Ми се противопоставяте още повече“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как всъщност да се познае Бог на земята). От Божиите слова разбрах, че същността на Бог е вярна и свята. Той е праведен към всеки; Той няма да постъпи несправедливо с добър човек, нито ще пощади зъл човек. Божият дом се отнася към всеки човек според принципите. Работата по изчистването на църквата има за цел да изчисти всички антихристи, зли хора и неверници, скрити в нея, за да я пречисти. То е изцяло определено от Божия праведен нрав. Но аз бях предпазлив спрямо Бог и си представях работата по изчистването на Божия дом като една от политическите кампании на големия червен змей, като чувствах, че съм в окото на бурята и че не можех да говоря необмислено — в противен случай щях да бъда измъчван. В Божия дом течеше работата по изчистването. Притеснявах се, че ако кажа на водачите, че Ли Дзин не отговаря на условията за премахване, вероятно щяха да ме заклеймят, че възпрепятствам работата по изчистването. Моят възглед беше толкова абсурден. Не вярвах, че истината царува в Божия дом — това ме прави неверник! В действителност възпрепятстването на работата по изчистването на църквата означава да застанеш на страната на антихристите и злите хора, когато църквата се справя с антихристи, зли хора и неверници, като намираш всякакви причини и извинения да се отнасяш с тях благосклонно и да ги предпазваш в опит да ги задържиш в църквата. Това е смущаване на църковната работа и вършене на зло. Но в този случай Ли Дзин не отговаряше на условията за премахване. Докладването му на църковните водачи беше само за да могат те да проверят това, да получат ясна картина и да избегнат съсипването на шанса за спасение на Ли Дзин, като я премахнат по погрешка. Практикуването по този начин защитава моите братя и сестри и също така е проявление на отстояване на интересите на църквата. Това не е умишлено възпрепятстване на работата по изчистването. Освен това, дори да грешах, след като моята изходна точка беше да защитя интересите на църквата, тя нямаше да ме заклейми за това. Църквата щеше да се отнесе към въпроса справедливо според принципите. Така че за какво трябваше да се притеснявам и безпокоя толкова? Като осъзнах това, се почувствах освободен и придобих решимостта да практикувам истината.

Спомних си Божиите слова: „Да имаш нормална връзка с Бог означава да си способен да не се съмняваш и да не отричаш нито едно от Неговите дела и да можеш да се подчиниш на Неговите дела. Това означава да имаш правилни намерения в Божието присъствие и да не правиш планове за себе си, и то означава още, че каквото и да правиш, трябва да даваш предимство на интересите на Божия дом, като приемаш Божията внимателна проверка и се покоряваш на Божиите подредби. Трябва да можеш да смиряваш сърцето си в Божието присъствие във всичко, което правиш. Дори и да не разбираш Божиите намерения, трябва въпреки това да изпълняваш задълженията и отговорностите си по възможно най-добрия начин. Веднъж след като Божиите намерения са разкрити пред теб, действай според тях и няма да е прекалено късно. Когато връзката ти с Бог стане нормална, тогава ще имаш нормални отношения и с хората. За да изградиш нормална връзка с Бог, всичко трябва да се гради върху основата на Божиите думи, трябва да можеш да изпълняваш задълженията си според Божиите думи и според това, което Бог иска, трябва да коригираш възгледите си и да търсиш истината във всичко. Трябва да практикуваш истината, когато я разбереш, и каквото и да ти се случва, трябва да се молиш на Бог и да търсиш с богопокорно сърце. Като практикуваш по този начин, ще можеш да поддържаш нормална връзка с Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Каква е връзката ти с Бог?). От Божиите слова разбрах, че за да вярваме в Бог, трябва да установим нормална връзка с Него и да Му дадем сърцата си. Трябва да проявяваме внимание към навлизането в живота на нашите братя и сестри и към църковната работа във всичко, което казваме и правим, и да можем да приемем Божията внимателна проверка във всичко. Само тогава можем да практикуваме истината. Тъй като виждах, че водачите са направили неточно окачествяване в случая с Ли Дзин, трябваше да споделя своята гледна точка. Дори възгледът ми да не беше напълно правилен, повдигането на въпроса щеше да позволи на водачите да проверят отново положението ѝ и да избегнат съсипването на нейния шанс за спасение чрез погрешното ѝ премахване. Практикуването по този начин щеше да бъде от полза както за навлизането в живота на моите братя и сестри, така и за църковната работа. Въпреки че познавах Ли Дзин, не докладвах въпроса, за да я предпазя или за да се изтъкна. Това се основаваше на моето разбиране за нея и на факта, че проявленията, които водачите изброяваха, не съответстваха на принципите на църквата за премахване на хора. Не ставаше въпрос за поддържане на лични отношения с нея. Въпреки че на пръв поглед този въпрос изглеждаше незначителен, той засягаше това дали мога да практикувам истината и да защитавам интересите на църквата. Беше и изпитание от Бог. Затова коленичих и се помолих на Бог, като изразих готовността си да практикувам според Неговите изисквания. След молитвата прегледах още веднъж проявленията на Ли Дзин. След това, въз основа на проблемите в окачествяването ѝ от страна на водачите, проведох общение за собственото си възприемане и гледна точка, като ги съчетах със съответните принципи. След като написах писмото, го изпратих на водачите. Като практикувах по този начин, се почувствах невероятно спокоен и умиротворен.

По-късно водачите ми отговориха с писмо. Казаха, че са направили повторно разследване и, след като потърсили съответните принципи относно проявленията на Ли Дзин, потвърдиха, че тя не отговаря на условията за премахване, че е имало отклонения в предишното ѝ окачествяване от тяхна страна и че сега тя все още изпълнява дълга си в църквата. Бях много щастлив да видя този резултат. Почувствах, че практикуването на истината е прекрасно! Отсега нататък трябва да го практикувам още повече.