Разсъжденията на един „добър водач“

31 декември 2023

Родителите ми ме научиха още от дете да бъда дружелюбна, разбрана и съчувствена. Ако другите имаха проблеми или недостатъци, трябваше да не ги разобличавам, за да не нараня достойнството им. Поради това никога не съм имала конфликти с никого, смятаха ме за добър човек и искаха да общуват с мен. Мислех това за добро. След като повярвах в Бог, продължих да се отнасям с хората така. Особено след като станах църковен водач, мислех, че трябва да съм дружелюбна с другите, а не лекомислено да им изтъквам недостатъците. Смятах, че така ще запазя отношенията си с тях, ще искат да се разбираме и ще ме хвалят като добър лидер.

В един момент научих, че сестра Джоан, водач на група, не е сериозна в изпълнението на дълга си. Многократно ѝ напомнях: „Като водач на група трябва да отчиташ състоянието на другите и да следиш работата на групата“. Тя обаче продължи да не го прави и се наложи да ѝ напомня и да я попитам защо. Каза, че има само един час свободно време, но го ползва за социални медии и филми, затова няма време да следи работата. Ядосах се, като чух това, и си помислих: „Толкова си мързелива, не поемаш никаква отговорност. Когато хората пропускат събрания, дори не се сещаш да им се обадиш!“. Исках да се разправя с нея за това, че пренебрегва дълга си и е безотговорна, но се тревожех, че ако го направя, тя може да се отчужди от мен и да каже, че не съм добър водач. Не исках да съсипя отношенията ни, затова вместо да се разправя с нея, я насърчих. Казах ѝ: „Можеш да ползваш свободния си час, за да вникваш в състоянието на братята и сестрите — така ще изпълняваш дълга си добре“. Тя работеше добре няколко дни, но след това се върна към стария си модел на поведение. Небрежността ѝ в службата доведе дотам, че още повече новодошли не идваха редовно на събрания, а някои изобщо не си правеха труда да идват. Бях толкова ядосана. Тя беше така безотговорна! Много исках да се разправя с нея, но се страхувах, че ще започне да ме избягва, затова стиснах зъби и подкрепях новодошлите сама. От разговорите с новодошлите научих, че не идват на събрания заради трудности, с които не се справят, а Джоан ми беше казала, че не отговарят на съобщенията ѝ. Като разбрах какво е отношението ѝ, наистина исках да се разправя с нея. Исках да ѝ посоча колко сериозни са последиците от безотговорността ѝ. Исках обаче и да бъда добър лидер — харесван и доверен, затова предпочетох да я насърча с думите си. Тя така и не се промени. На едно събрание Джоан се оплака: „Отдавна съм в групата. Защо още не съм повишена?“. Като чух това, си помислих: „Ти си мързелива, небрежна и пренебрегваш дълга си. Откъде накъде ще те повишават?“. Макар че бях ядосана, я успокоих с думите: „Всички задължения са според Божията суверенна подредба. Макар и задълженията ни да са различни, всички ние поим новодошлите и преминаваме през Божието дело“. Мислех, че ще се проявя като добър водач, като я накарам да се почувства разбрана и обгрижена. И така, никога не разобличавах проблемите на хората и не се разправях с тях. Напротив, говорех им мили думи, за да ги успокоя и насърча. Смятах, че така ще ме възприемат като разбран човек.

Веднъж един дякон, Една, и един лидер на група, Ан, имаха конфликт помежду си. Една ми каза ядосано: „Ан е много мързелива. Питах я как са хората от групата ѝ, а тя ми отговори след много време. Ако не съм наясно как вървят нещата, значи тя не си върши работата добре“. Знаех, че Една има арогантен нрав и тонът ѝ често е груб, което другите не приемаха добре, а Ан е горделива. Най-вероятно Ан не е искала да отговори заради резкия тон на Една. Исках да кажа това на Една, но и не исках да се почувства наранена или неразбрана, затова ѝ казах приятелски: „Сигурно е била заета и е пропуснала съобщението ти“. После отидох при Ан и тя ми каза с недоволство: „Една е много арогантна. Тя е претенциозна и груба, затова не исках да ѝ отговоря“. Видях, че не приема съвети, и исках да ѝ го кажа, но се опасявах, че няма да ме чуе и може да изпаднем в конфликт. Затова казах: „Може да не си разбрала Една правилно. Тя просто иска да си вършиш работата добре“. Само ги успокоявах и насърчавах, вместо да им посоча проблемите им. Никоя от тях не разбираше другата. Една не можеше да следи работата на Ан, а Ан се чувстваше ощетена и смяташе, че не се справя с работата. Знаех, че не изпълнявам отговорностите си като водач, което водеше до това те да не осъзнават проблемите си. Аз бях причината за този резултат. Помолих се на Бог да ме води към себепознание.

Прочетох това в Божието слово: „Да практикуваш истината не означава да говориш празни приказки и да рецитираш лозунги на висок глас. С каквото и да се сблъскват хората в живота си, щом то касае принципите на човешкото поведение, разбирането им за събитията или въпроса за изпълнението на дълга, те са изправени пред избор и в Божиите слова трябва да потърсят истината, устои и принцип, а след това трябва да намерят пътя, по който да практикуват. Хората, които могат да практикуват по този начин, се стремят към истината. Колкото и големи да са трудностите, пред които си изправен, ако можеш така да се стремиш към истината, това означава, че следваш пътя на Петър, пътя на стремежа към истината. Към какви принципи например трябва да се придържаш, когато общуваш с останалите? Първоначално разбирането ти може да е, че хармонията е богатство, а въздържаността е проява на интелигентност. Може да считаш, че трябва да избягваш да унижаваш останалите и че не бива да обиждаш никого, само да цари мир, и че така ще се разбираш с останалите добре. Ограничаван от това разбиране, ще си замълчиш, ако забележиш, че някой извършва злодеяние или нарушава принципи. Би предпочел делото на църквата да претърпи загуби, отколкото да обидиш някого. Ще се стремиш да поддържаш хармонични отношения с всички, които и да са те. С единствената мисъл да не нараниш нечии чувства и да не накърниш нечие достойнство, ще казваш само това, което другите обичат да чуват. Ще проявиш търпение, дори и да установиш, че някой има проблем. Може и да говориш зад гърба му, но в негово присъствие ще предпочетеш да няма разногласия и да съхраниш отношенията между вас. Какво мислите за подобно поведение? Не е ли поведение на угодник? Не е ли твърде лукаво? То нарушава принципите на поведение. И така, не е ли низко да постъпваш по този начин? Хората, които постъпват така, нито са добри, нито са благородни. Колкото и да си страдал и каквато и цена да си платил, ако постъпваш безпринципно, ти си се провалил и Бог няма нито да те одобри, нито да те запомни, нито да бъде доволен от теб(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „За да изпълни дълга си, човек трябва поне да има съвест и разум“). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че да практикуваш истината е да действаш според принципите на истината независимо от всичко и да не се страхуваш, че ще обидиш някого. Но в общуването си с братята и сестрите исках те да имат високо мнение за мен и отношенията ни да са хармонични, и се стараех да съм разбрана и съчувствена, да печеля възхищението им. Пренебрегвах практикуването на истината. Като видях, че Джоан е мързелива и несериозна към дълга си, исках да се разправя с нея за това, че е безотговорна, но за да запазя отношенията ни и да ѝ създам впечатлението, че съм добър и снизходителен водач, не ѝ се скарах. В резултат от безотговорността ѝ проблемите на някои новодошли не се решаваха и те спряха да идват на събрания. Виждах, че Една и Ан не могат да се разберат и нямат себепознание, но вместо да им посоча проблемите или да им помогна, аз реагирах уклончиво и се опитвах да туширам конфликта им с успокояващи и насърчаващи думи. В резултат от това Една не успяваше да следи работата, а Ан не изпълняваше добре дълга си и искаше да бъде сменена. Видях, че за да поддържам имиджа си на добър, дружелюбен и разбран водач, не се грижех за работата на църквата ни най-малко. Предпочитах работата да пострада, за да запазя отношенията си с хората. Бях толкова самонадеяна и жалка. Стремях се да угаждам на хората и проявявах коварство. Поведението ми произтичаше от покварения ми нрав. Не практикувах истината. Другите може да ме хвалеха, но Бог не би ме похвалил. Не разобличавах проблемите на братята и сестрите си и не беседвах върху истината, за да ги реша, затова те не ги осъзнаваха и не изпълняваха добре задълженията си, което се отразяваше на евангелската работа. Едва тогава разбрах, че никак не съм добър човек, защото не помагам на другите да израстват в навлизането в живота. Вместо това правех така, че всички да ме хвалят и да ми се възхищават, което отвращава Бог. Като осъзнах това, много се натъжих, затова се помолих на Бог да ме напътства да се справя с покварения си нрав.

Като разбра в какво състояние съм, една сестра ми изпрати следните Божии слова: „Същността на доброто поведение, като например да бъдеш отзивчив и дружелюбен, може да се опише с една дума — преструвка. Такова добро поведение не е породено от Божиите слова, нито е резултат от практикуване на истината или постъпване според принципите. Откъде идва то? От съображенията на хората, от техните интриги, от това, че се преструват, лицемерничат и мамят. Когато хората се вкопчват в това добро поведение, те целят да получат това, което искат. Ако не беше така, те никога не биха се унижавали толкова и не биха живели в разрез със собствените си желания. Какво означава да живееш в разрез със собствените си желания? Истинската природа на хората не е толкова наивна, любезна, добра и добродетелна, нито предполага толкова добро поведение, колкото те си представят. Хората не живеят според съвестта и разума, а за да постигнат определена цел или изискване. Каква е истинската природа на човека? Тя е объркана и невежа. Хората нямаше да знаят какво е грях, ако Бог не им беше дал законите и заповедите. Някога хората не бяха ли такива? Едва когато Бог издаде законите и заповедите, хората придобиха някаква представа за греха. Те обаче все още нямаха представа за правилно и грешно, за положителни и негативни неща. А при това положение как биха могли да познават правилните принципи на говорене и действие? Можеха ли да знаят какви начини на действие и какво добро поведение трябва да притежава нормалната човешка природа? Можеха ли да знаят кое предизвиква истински доброто поведение и какъв път трябва да следват, за да изживеят човешко подобие? Не можеха. Заради сатанинската си природа и заради инстинктите си, хората можеха единствено да се преструват и да се правят, че живеят прилично и достойно. Затова се появиха заблуди като това да са добре образовани и здравомислещи, любезни, изискани и учтиви, да уважават възрастните и да се грижат за младите, да са дружелюбни и отзивчиви. Така се появиха тези хитрувания и средства за измама. А когато те се появиха, хората избирателно се вкопчваха в една или в няколко от тези измами. Някои хора избраха да бъдат дружелюбни и отзивчиви, други — образовани и здравомислещи, любезни и изискани, трети избраха да са учтиви, да уважават възрастните и да се грижат за младите, а четвърти — всички тези неща. Аз обаче определям хората, чието поведение е толкова добро, с един термин. Какъв е този термин? „Гладки камъни“. Какво представляват гладките камъни? Това са онези гладки камъни в реките, всички остри ръбове на които са изтъркани и загладени от дългогодишното течение на водата. И ако не внимават, хората могат да се подхлъзнат на тях, макар че може и да не ги заболи, когато стъпят върху тях. Тези камъни и формите им изглеждат много красиви, но са съвсем безполезни, когато ги отнесеш вкъщи. Не искаш да ги изхвърлиш, но и няма смисъл да ги пазиш. Именно това е „гладък камък“. За Мен хората с такова очевидно добро поведение са безразлични. Външно се правят на добри, но изобщо не приемат истината. Изричат приятни за ухото думи, но не правят нищо реално. Те не са нищо повече от гладки камъни(„Словото“, Т.6, „За търсенето на истината I“, „Какво означава да се стремиш към истината (3)“). Преди все мислех, че дружелюбните и милите хора са добри. Не прозирах покварените нрави зад това поведение, което всъщност е егоистично. От много малка се стремях да съм разбрана и дружелюбна и приятелите и роднините ми ме хвалеха, че съм внимателна, но дълбоко в сърцето си правех всичко, за да спечеля възхищението и похвалите на другите. Правех се на разбрана и мила, за да заслепявам и мамя братята и сестрите. Видях, че Бог нарича такива хора „гладки камъни“. Тези камъни изглеждат добре и не боли, като стъпиш на тях, но лесно можеш да се подхлъзнеш на тях и да паднеш. Те са декоративни, а не практични. Осъзнах, че съм точно такава — наглед бях приятна и дружелюбна, но не оказвах никаква практическа помощ на братята и сестрите си. Сърцето ми беше пълно с измамност и лукавост. Бях мила с всички и никого не обиждах. Бях просто един „гладък камък“, един угодник, който се придържа към златната среда. Точно както разкрива Божието слово: „Онези, които следват златната среда, са най-коварни от всички хора. Те не обиждат никого, те са любезни и изкусни, умеят да действат във всякакви ситуации и никой не може да види недостатъците им. Те са като жив Сатана!(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Само чрез практикуване на истината човек може да се отърве от оковите на покварения нрав“). Преди мислех, че Бог одобрява разбраните хора, но вече знаех, че действията ми не са били според принципите на истината и Божието слово. Проявявах измамната си природа. Такива хора нямат достойнство и Бог ги мрази. Знаех, че ако не се разкая и променя, някой ден ще бъда разкрита и пропъдена от Бог. Не исках да съм такъв човек. И така, помолих се на Бог и се разкаях. Помолих Бог да ми помогне да се променя, да ми даде сила да практикувам истината и да ми помогне да бъда откровена в сърцето си към Бог и към другите.

Една сестра ми изпрати два откъса от Божиите слова: „По какъв критерий се отсъждат действията и поведението на даден човек като добри или лоши? Въпросът е дали в своите мисли, в това, което изразяват, и в това, което вършат, те притежават свидетелството, че прилагат истината на практика и изживяват истината реалност. Ако не притежаваш тази реалност или не я изживееш, несъмнено си злодей(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав“). „Отговорностите на водачите и работниците: 1. Водете хората така, че да ядат и пият от Божиите слова, да ги разбират и да навлизат в реалността им. 2. Запознайте се със състоянието на всеки тип хора и преодолявайте различните трудности, които хората изпитват във връзка с навлизането в живота. 3. Разговаряйте за истините принципи, които трябва да се разберат, за да се изпълнява правилно всеки дълг. 4. Следете състоянието на ръководителите на различните дейности и на отговорния за различни важни задачи персонал, а при необходимост ги пренасочвайте или заменяйте своевременно, за да предотвратите или намалите причинените от наемането на неподходящи хора загуби и да осигурите ефективността и безпроблемния ход на работата. 5. Осведомявайте се за текущото състояние и за напредъка на всяка част от работата и вниквайте в тях. Бъдете готови бързо да разрешавате проблемите, да поправяте отклоненията и да отстранявате пропуските в работата, така че тя да върви гладко(„Словото“, Т.5, „Отговорностите на водачите и работниците“, „Отговорностите на водачите и работниците (1)“). Като прочетох Божиите слова, разбрах, че Бог не преценява човешката ни природа по броя на добрите ни дела или по високото мнение на хората за нас. Това, което Той изисква, е да Му се подчиняваме и да свидетелстваме за истината с мислите и делата си. Само такива хора са добри. Виждах, че Джоан претупва работата и се отнася към нея безотговорно, а Една и Ан живеят в поквара и не се уважават. Тези неща повлияха на работата на църквата. Като църковен лидер аз трябваше да беседвам с тях и да разкрия същността на делата им, а аз само им говорех мило и се стараех да ги помиря. Дори когато видях, че църковната работа страда, поддържах имиджа си. Нямах свидетелство за практикуване на истината, не изпълнявах задълженията си на водач и не подпомагах навлизането в живота на братята и сестрите си. Мислех, че щом живея в хармония с всички и изглеждам в очите им дружелюбна и вежлива, значи съм добър лидер. Вече разбирам, че това схващане е погрешно. Добрият водач може да беседва върху истината и да решава проблеми, да действа според принципите, да не се страхува, че ще обиди някого, и да се отнася сериозно към живота на другите. Когато другите имаха проблеми, вместо да разкрия тези проблеми и да помогна на другите да навлязат в истината, аз играех игрички, за да опазя имиджа си, и давах утеха и кураж, но не и решения. Това не е ли измамност? Осъзнах, че представата ми за добър водач е грешна и никак не отговаря на Божиите изисквания. Всички мои думи и дела трябва да се основават на Божиите слова. Ако не практикувам истината, значи се противопоставям на Бог. Бог иска хора, които следват словата и изискванията Му, а не такива, които се придържат към традиционните ценности, стремят се към хвалби, действат нечестно и не практикуват истината. Осъзнах, че трябва да променя подхода си към общуването с другите. Като църковен лидер не можех повече да изпълнявам дълга си според собствените си представи. Трябваше да действам по Божията воля и да помагам на другите да преодоляват трудностите си според Божието слово, за да могат да изпълняват дълга си подобаващо. Това беше моята отговорност. Открих път на практикуване в Божието слово. И така, помолих се на Бог да ме напътства да се справя с покварения си нрав.

По-късно прочетох нещо в Божието слово. „Това, към което хората трябва да се стремят най-много, е да превърнат Божиите слова в своя основа, а истината — в свой критерий. Едва тогава те могат да живеят в светлината като нормални човешки същества. Ако искаш да живееш в светлината, трябва да постъпваш според истината. Трябва да бъдеш честен човек, който изрича честни думи и постъпва честно. Основното е в поведението на човека да присъстват истините принципи. Щом хората изгубят истините принципи и се съсредоточат само върху доброто поведение, това неизбежно води до фалш и преструвки. Ако в държанието на хората няма принцип, колкото и добро да е поведението им, те са лицемери. Известно време може и да успяват да заблуждават останалите, но никога няма да заслужават доверие. Хората имат истинска основа само когато постъпват и се държат според Божиите слова. Могат ли да станат добри хора в резултат на това, че се съсредоточават единствено върху преструвката, че се държат добре, но не постъпват според Божиите слова? Категорично не. Добрите доктрини и доброто поведение не могат да променят покварения нрав на човека и не могат да променят неговата същина. Само истината и Божиите слова могат да променят покварения нрав, мислите и мненията на хората и да се превърнат в техен живот. (…) Също така в някои специални случаи се налага директно да разкрием грешките на другите хора, да се разправим с тях и да ги кастрим, така че те да придобият познание за истината и да пожелаят да се покаят. Едва тогава се постига подобаващ резултат. Този начин на практикуване е от голяма полза за хората. Това истински им помага и е градивно за тях, нали?(„Словото“, Т.6, „За търсенето на истината I“, „Какво означава да се стремиш към истината (3)“). Божиите слова ми посочиха път към промяна, който се изразява в това да действам според Божието слово, да съдя според истината, да не се прикривам зад добри дела, да практикувам истината и да бъда честен човек. Като виждам неща, които са в разрез с принципите на истината или как другите изпълняват дълга си с покварен нрав, трябва да съм честна, да се отнасям с тях според принципите и да беседвам или да се разправям с тях според случая. Само така братята и сестрите могат да разберат какво не им достига в изпълнението на дълга и да се променят навреме. Това е истинска помощ за братята и сестрите и така се градят отношения с тях, основани на Божието слово. Такива трябва да бъдат човешките отношения. След като разбрах как да практикувам истината, си казах: „Не се бой да говориш с другите за грешките им и недей да замазваш. Бог не обича лицемерните и подлите. Действията ми трябва да са в съответствие с Божиите слова и принципите на истината“. След това, като видях, че Джоан продължава да е мързелива, исках да ѝ го кажа, но като настъпи моментът, ми беше много трудно. Все още се тревожех да не разваля добрите ѝ впечатления от мен. Сетих се за Божието слово и осъзнах, че още държа на това да съм харесвана и дружелюбна, и това се отразява на поведението ми. Помолих се на Бог за напътствие. После отидох при Джоан и ѝ казах: „Сестро, разбираш ли? Много новодошли не идват на събрания, защото пренебрегваш дълга си. Причиняваш твърде голямо забавяне в напояването на новодошлите“. След като казах това, споделих преживяването си с нея. Мислех, че ще се ядоса и ще ме пренебрегне, но тя ме изненада с реакцията си. Не се ядоса, размисли върху себе си и каза: „Това е мой недостатък и трябва да се променя“. След това сестра Джоан започна да изпълнява дълга си от сърце и напояваните от нея новодошли започнаха редовно да идват на събрания. Напътствието и помощта ми не ни развалиха отношенията, напротив — подобриха ги. По-късно, когато отново забелязах поквара у нея, ѝ го казах директно, а тя успя да го приеме и да се вгледа в себе си. Отношението ѝ към дълга ѝ вече много се е променило и я повишиха в църковен водач. Говорих и с Една и Ан за проблемите им. Една осъзна арогантността си и каза, че трябва да се научи да говори с хората по друг начин, а Ан призна покварения си нрав и каза, че иска да се промени. Бях много щастлива от това. Слава Богу! Само Бог може да промени хората!

От този опит разбрах, че истински добър човек не е този, който се държи добре външно. Да си добър човек значи да действаш според Божието слово, да практикуваш истината и да си честен. Такива хора обича Бог. Научих, че като виждам проблеми у другите, трябва да беседвам веднага, да ги разобличавам и да се разправям с тях, както трябва. Само така ще осъзнаят покварата си, за да могат да търсят истината и да изпълняват дълга си подобаващо. Това е най-добрият начин да им се помогне. Вече не се страхувам да посочвам проблемите на братята и сестрите. Каквото и да мислят за мен, искам да се науча да бъда честен човек, да следвам принципите и да се грижа за работата на църквата. Слава Богу!

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Фалшът в моите саможертви за Бог

Един ден миналия април изведнъж усетих ужасна болка в гърба от дясната страна. Мислех, че съм разтегнала нещо, затова не ѝ обърнах много...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger