Да разберем какво означава да си добър човек

27 януари 2024

От малка родителите ми ме учеха да съм честна, разумна, добра с другите, да вниквам в проблемите им и да не драматизирам. Те казваха, че това те прави добър човек и печели уважението и почитта на хората. Аз също смятах, че е редно да бъда такава, и често си напомнях да бъда състрадателна и мила. Никога не съм влизала в конфликт със семейството и съселяните си и бях наистина загрижена как гледат на мен останалите. Съселяните ми често ме хвалеха, казваха, че съм човечна и разбрана, че не се карам с хората, когато ме обиждат. Тези похвали ме правеха много щастлива. Мислех, че като човек трябва да бъда дружелюбна и да проявявам разбиране, дори когато някой не е прав. Бях сигурна, че това е стандартът за добър човек. Продължих по същия начин и след като станах вярваща.

През ноември 2021 г. бях избрана за църковен дякон и започнах да разпространявам евангелието с няколко други братя и сестри. Един от тях, брат Кевин, беше от същото село като мен. Той имаше качества и аргументите му в общуването, докато споделяше евангелието, бяха наистина ясни. Можеше да използва примери за разяснение, за да помогне на тези, които изследват истинския път, да разберат. Но открих, че е малко арогантен и не обича да приема предложенията на другите. Освен това често не спазваше принципите в задълженията си, не възхваляваше и не свидетелстваше за Бог в евангелската си работа, но говореше много за това колко хора е покръстил. Всички братя и сестри обичаха да слушат как проповядва и наистина го ласкаеха. Веднъж един човек, който търсеше истинския път, го похвали, че има добри качества и проповядва добре. Бях забелязала, че той се превъзнася и надува доста, и че в своето евангелско споделяне не се съсредоточаваше върху свидетелството за Божието дело от последните дни или върху разсейването на религиозните представи на хората. Исках да спомена това на Кевин, но след кратък размисъл реших да изчакам още малко. Исках Кевин да знае, че съм мил, разумен човек, който не привлича внимание към всеки дребен проблем, който вижда. Мислех, че трябва да го насърчавам и да му помагам повече. По-късно водачът често изпращаше подходящи принципи за споделяне на евангелието на групата ни и аз косвено споделих неща, свързани с поведението на Кевин. Надявах се, че той ще прозре проблемите си чрез това споделяне. Исках отново да посоча проблемите му, но си помислих, че тъй като е доста арогантен човек, може да не приеме съвета ми. Страхувах се, че ще ме помисли за неразумна и нелюбезна и ще си създаде лошо впечатление за мен. Ако изпаднехме в задънена улица в отношенията си и не можехме да се сработим, имиджът ми на добър човек щеше да бъде съсипан. При тази мисъл просто си замълчах. Почувствах се някак зле, затова се обърнах към Бог и Го помолих да ми даде сила да практикувам истината. След това Кевин, няколко други братя и сестри и аз отидохме в едно село да споделим евангелието. Забелязах, че Кевин все още се перчи, докато споделя, говори как не го е грижа за парите и как работи усилено за Бог, но не се съсредоточава върху споделянето на истината. Напът за вкъщи събрах смелост и му казах: „Ти не навлезе в принципите, докато проповядваше и свидетелстваше. Трябва да се съсредоточиш върху споделянето на истината с потенциалните адресати на евангелието, върху довеждането им пред Бог…“ Преди да успея да довърша, той отговори: „Няма нищо лошо в моето споделяне. Прекалено задълбаваш“. Страхувах се, че ако кажа още нещо, може да нараня гордостта му и да навредя на отношенията ни. Притеснявах се и че ще ме види в лоша светлина и това ще развали положителния ми образ, затова не казах нищо повече. Чувствах, че това е достатъчно и той постепенно можеше сам да се осъзнае. По-късно разбрах, че макар и постоянно да работехме, не постигахме добри резултати в евангелската си работа. Някои хора в това село проявяваха интерес, но продължаваха да не разбират, въпреки че бяха слушали общението на Кевин неколкократно. Освен това те бяха повлияни от слухове, имаха представи и не искаха да знаят повече. Някои наистина се възхищаваха на Кевин и искаха да слушат само неговото споделяне и ничие друго. Това наистина ме притесни и се почувствах доста виновна. Тези проблеми имаха много общо с Кевин. Ако бях посочила проблемите му по-рано, той можеше да ги види и да се промени. Тогава нашето евангелско дело нямаше да бъде компрометирано. Но след това, когато наистина исках да повдигна въпроса, отново се притесних, че това ще развали отношенията ни, и се почувствах силно раздвоена. Помислих си, че мога да говоря с водача и тя да пообщува с него, тогава сътрудничеството ни нямаше да бъде засегнато и пак щяхме да се разбираме. И така, говорих с водача за ситуацията с Кевин. Тя намери някои подходящи Божии слова, в които навлязохме заедно, и изглеждаше, че Кевин е направил малка промяна. Така че просто спрях дотам.

Веднъж споменах въпроса на друга сестра, която посочи, че винаги защитавам отношенията си с другите, а това е признак, че съм угодник. Но в началото не го виждах така. Мислех, че не е възможно да съм угодник, защото те са лукави, а аз никога не бях правила нищо лукаво, така че как можех да съм една от тях? Тогава не исках да приема обратната връзка от нея, но знаех и че в думите ѝ има урок, който трябва да науча. Помолих се на Бог да ме напътства да опозная себе си. По-късно прочетох това в Божието слово: „Поведението на хората и начините им да се справят със света трябва да се основават на Божиите слова. Това е най-важният принцип на човешкото поведение. Как могат хората да практикуват истината, ако не разбират принципите на човешкото поведение? Да практикуваш истината не означава да говориш празни приказки или да рецитираш лозунги на висок глас, а по-скоро означава, че с каквото и да се сблъскват хората в живота си, щом то касае принципите на човешкото поведение, разбирането им за нещата или въпроса за изпълнението на дълга им, те са изправени пред избор и трябва да потърсят истината, устои и принципи в Божиите слова, а след това да намерят пътя, по който да практикуват. Хората, които могат да практикуват по този начин, се стремят към истината. Колкото и големи да са трудностите, пред които си изправен, ако можеш така да се стремиш към истината, това означава, че следваш пътя на Петър, пътя на стремежа към истината. Към какви принципи например трябва да се придържаш в общуването си с останалите? Първоначално разбирането ти може да е, че хармонията е богатство, а въздържаността — проява на интелигентност, и че трябва винаги да се харесваш на всички, да избягваш да унижаваш и обиждаш останалите и че така ще се разбираш добре с другите. Ограничаван от това разбиране, ти си мълчиш, ако забележиш, че някой върши нещо лошо или нарушава принципите. Предпочиташ делото на църквата да претърпи загуби, отколкото да обидиш някого. Стремиш се да се харесаш на всеки, който и да е той. Когато говориш, мислиш само за човешките чувства и за това да запазиш репутацията си, и винаги изричаш приятни за ухото думи, за да се харесаш на останалите. Дори да откриеш, че някой има проблеми, предпочиташ да го толерираш и да го обсъждаш зад гърба му, но в негово присъствие браниш спокойствието и поддържаш отношенията. Какво мислиш за подобно поведение? Това не е ли поведение на подмазвач? Не е ли доста хитро? Това нарушава принципите на човешкото поведение. Не е ли низко да се държиш така? Хората, които постъпват така, не са добри и това не е благородно поведение. Колкото и да си страдал и каквато и цена да си платил, ако се държиш безпринципно, си се провалил в това отношение, и Бог няма да признае, запомни или приеме поведението ти(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „За да изпълни дълга си, човек трябва поне да има съвест и разум“). Размишлявах върху себе си в светлината на Божиите думи. Мислех, че не съм угодник, но как всъщност постъпвах? Междувременно бях видяла, че Кевин се перчи много в евангелската си работа и трябваше да посоча този проблем, за да му помогна да опознае себе си и да изпълнява дълга си съобразно принципите, но се тревожех, че ако съм пряма, ще развалим отношенията си. Затова винаги щадях чувствата му и не смеех да кажа нищо твърде директно. Дори исках да го насърча повече, за да помисли, че съм добър човек, и да го накарам да има високо мнение за мен. Но всъщност знаех, че когато си сътруднича с братя и сестри в едно задължение, когато забележим проблеми, трябва да ги изтъкнем, да компенсираме слабостите на другите и да отстояваме делото на църквата заедно. Но аз съзнателно постъпвах погрешно и не практикувах истината. В резултат от това Кевин не разпозна собствените си проблеми и продължаваше да се перчи, докато споделяше евангелието, без да се съсредоточава върху споделянето на истината. Това означаваше, че религиозните представи на хората, търсещи истината, не бяха преодолени, и някои хора спряха да посещават събрания, когато бяха обезпокоени. Видях как това се отразява на работата ни и се почувствах някак виновна, но се страхувах, че ще бъде предубеден към мен, ако бъда пряма, и това ще навреди на отношенията ни. Така че хитро накарах един църковен водач да поговори с него, за да не се налага да го обиждам. Видях, че се опитвам да защитя отношенията си с другите и да ги глезя в дълга си, че изобщо не защитавам интересите на църквата и нямам чувство за праведност, и изобщо не съм принципна. Никак не бях човек, който практикува истината. Не се ли държи точно така един угодник? След това прочетох откъс от Божиите слова, изобличаващ антихристите. „На пръв поглед думите на антихристите изглеждат особено любезни, културни и изискани. Който и да нарушава принципите, да прекъсва и смущава на делото на църквата, той не се разобличава, нито се критикува, а антихристът си затваря очите и оставя хората да мислят, че е великодушен за всичко. Той е благосклонен и толерантен към всяка поквара и всяко злодеяние на хората. Те не се ядосва и не изпада в ярост, не се сърди и не обвинява хората, когато сбъркат или накърнят интересите на Божия дом. Не обръща внимание на никого, който извърши злодеяние и смути делото на църквата, сякаш няма нищо общо с това и никога няма да обиди хората заради него. От какво най-много се интересува антихристът? От това колко хора имат високо мнение за него и колко хора го виждат да страда и му се възхищават за това. Антихристът е убеден, че страданието никога не трябва да е напразно. Каквито и трудности да понася, каквато и цена да плаща, каквито и добри дела да върши, колкото и грижовен, внимателен и любящ да е към останалите, всичко това трябва да се извършва пред очите им и трябва да го видят повече хора. И с каква цел постъпва така? За да спечели хората, да накара повече хора да изпитват възхищение и одобрение към действията му, към поведението му и към характера му. Дори има антихристи, които с такова видимо добро поведение се опитват да си създадат образ на добри хора, за да идват повече хора при тях и да ги търсят за помощ(„Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Девета точка (Десета част)“). Чувствах се толкова виновна, след като прочетох Божието слово, сякаш Бог беше точно пред мен и излагаше на показ сатанинския ми нрав. Помислих си, че винаги съм се старала да бъда състрадателен, мил човек, защото чувствах, че това ще ми донесе уважението и похвалата на другите и хората ще ме харесват. Бях такава и когато изпълнявах дълг с други братя и сестри. Не исках да кажа нищо прямо, за да разкрия проблемите на Кевин, защото се страхувах, че ще накърня репутацията му и че след това няма да се разбираме. Но всъщност всичко, което направих, беше да защитя собственото си име и статус. Използвах повърхностна доброта, за да се маскирам и да изглеждам добре, да се подмазвам, така че хората да мислят, че съм любяща, търпелива и толерантна, че съм добър, мил човек. Но не взех присърце това, че работата на църквата или животът на братята и сестрите страдаше. Едва тогава осъзнах колко хлъзгава и лукава съм. Уж никога не бях обидила никого, уж бях добър човек, но всъщност зад действията ми се криеха само собствените ми долни мотиви. Подвеждах хората и мамех Бог. Видях, че имам същия нрав като на антихрист, че поддържам собствения си имидж и статус за сметка на делото на църквата и че да остана на този път щеше да е невероятно опасно. Щях да се отдалечавам все повече от Бог и накрая да бъда пропъдена от Него! Искрено презрях себе си, като осъзнах това, и се почувствах доста разстроена. Помолих се: „Боже, винаги се прикривам и се стремя да изглеждам добра, като се старая да си създам положителен образ. Не искам да оставам на този път. Моля Те, посочи ми как да се откажа от порочния си нрав“.

След това прочетох още от Божиите слова. „Поведението е критерият, по който хората преценяват себеподобните си — за тях добрите маниери са знак за праведност, докато възмутителното поведение е доказателство за порочен нрав. Бог съди човеците по друг стандарт — дали същината им е отдадена Нему, или не; за Него праведен е онзи, който всецяло му се подчинява, докато неотдаденият е враг и нечестивец независимо от поведението си и без значение дали се изразява правилно, или не(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“). „Възможно е през всичките си години на вяра в Бог да не си проклел никого и да не си извършил лошо дело, и въпреки това в твоето общуване с Христос да не можеш да говориш истината, да действаш честно или да се подчиняваш на словото на Христос; в такъв случай казвам, че ти си най-лошият и злонамерен човек на света. Може да си изключително дружелюбен и отдаден на своите роднини, приятели, съпруга (или съпруг), синове и дъщери, родители и никога да не се възползваш от другите, но ако не си способен да бъдеш съответствие на Христос, ако не можеш да взаимодействаш в съгласие с Него, тогава дори да изразходваш всичките си сили, за да помогнеш на ближните си или да се грижиш най-добросъвестно за баща си, майка си и членовете на твоето домакинство, бих казал, че все още си нечестив и при това изпълнен с коварство(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които не съответстват на Христос, със сигурност са противници на Бог“). Видях в Божиите слова, че стандартът, който хората прилагат към другите, се основава на доброто им поведение. Тези, които се държат добре, са добри, а тези, които се държат зле, са лоши. Но Божият стандарт за това се основава на това дали някой следва Божия път, и на същността му и отношението му към подчинението на Бог. То не трябва да се определя въз основа на това колко добро е тяхното външно поведение. Откровенията на Божиите слова попаднаха право в сърцето ми. Още от дете никога не съм спорила или започвала конфликт със семейството си или с други хора. Дори ако някой започнеше да спори с мен, аз се стараех да го успокоя. Съселяните ми винаги ме хвалеха, че съм добър човек, и аз също си мислех, че щом съм такава, значи съм достигнала стандарта за добър човек. Сега ми стана ясно, че макар да изглеждаше, че не върша зло, не бях честна нито на думи, нито на дела. Видях, че Кевин изпълняваше задълженията си по безпринципен начин и все се перчеше, което пречеше на ефективността ни в работата. И за да защитя образа си на добър човек, не го разобличих, не му помогнах и не защитих интересите на църквата. Затова, въпреки че другите ме смятаха за добър човек, пред Бог аз продължавах да съм против Него и истината, и всичко, което правех, беше злодеяние. Видях, че преценката дали някой е добър, или зъл въз основа на външно поведение не е правилният стандарт. Някои хора наглед вършат много добри дела, но силно се съпротивляват и осъждат Божието дело и слова. Те са злодеи. Спомних си една сестра, с която работех. Доколкото виждах, тя не се интересуваше дали е добра или мила в думите си, но можеше да приеме истината и да се стреми да изпълни дълга си според принципите на истината. Тя казваше това, което трябваше да се каже, когато видеше, че другите не действат според истината. Тя можеше да посочи проблемите на другите и имаше чувство за праведност. Мисълта за това ми даде известна решимост да спра да следвам погрешните си възгледи и да се опитвам да изглеждам като добър човек. Трябваше да живея според истината на Божието слово и да се стремя да бъда наистина добър човек.

Прочетох откъс от Божието слово, който ми даде път за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Това, към което хората трябва да се стремят най-много, е да превърнат Божиите слова в своя основа, а истината — в свой критерий. Едва тогава те могат да живеят в светлината като нормални човешки същества. Ако искаш да живееш в светлината, трябва да постъпваш според истината. Трябва да бъдеш честен човек, който изрича честни думи и постъпва честно. Основното е в поведението на човека да присъстват истините принципи. Щом хората изгубят истините принципи и се съсредоточат само върху доброто поведение, това неизбежно води до фалш и преструвки. Ако в държанието на хората няма принцип, колкото и добро да е поведението им, те са лицемери. Известно време може и да успяват да заблуждават останалите, но никога няма да заслужават доверие. Хората имат истинска основа само когато постъпват и се държат според Божиите слова. Могат ли да станат добри хора в резултат на това, че се съсредоточават единствено върху преструвката, че се държат добре, но не постъпват според Божиите слова? Категорично не. Добрите доктрини и доброто поведение не могат да променят покварения нрав на човека и не могат да променят неговата същина. Само истината и Божиите слова могат да променят покварения нрав, мислите и мненията на хората и да се превърнат в техен живот. […] Бог изисква от хората да казват истината, да казват това, което мислят, а не да мамят, да заблуждават, да се подиграват, да иронизират, да осмиват, да се присмиват, да ограничават другите, да излагат слабостите им или да ги нараняват. Не са ли това принципите на речта? Какво означава твърдението, че не трябва да излагат слабостите на хората? Това означава да не вадите кирливите ризи на други хора. Не се придържайте към техните предишни грешки или недостатъци, за да ги съдите или упреквате. Това е най-малкото, което трябва да правите. Как се изразява конструктивната реч в положителен план? Тя е предимно окуражаваща, насочваща, напътстваща, увещаваща, разбираща и утешителна. Също така в някои специални случаи се налага директно да разкрием грешките на другите хора, да се разправим с тях и да ги кастрим, така че те да придобият познание за истината и да пожелаят да се покаят. Едва тогава се постига подобаващ резултат. Този начин на практикуване е от голяма полза за хората. Това истински им помага и е градивно за тях, нали?(„Словото“, Т.6, „За стремежа към истината I“, „Какво означава да се стремиш към истината (3)“). Намерих принципите за моето поведение в Божието слово. Трябва да бъдем честни хора според Божието слово. Когато видим проблемите на другите, трябва да ги посочим и да им помогнем, което ще им е от полза. Трябва да подкрепяме делото на църквата и да бъдем полезни за другите. Исках да приложа истината на практика веднага щом разбрах този път, да поговоря откровено с Кевин и да посоча проблемите му. Знаех, че това е, за да може да поправи отношението си към дълга си и да научи за покварения си нрав и недостатъците в дълга му. Това щеше да му помогне. Така че го потърсих, готова да обсъдим проблемите му. И тогава отново се разтревожих, притеснена какво ще си помисли за мен. Но си помислих как отдавна не бях практикувала истината, което вредеше на делото ни, и се почувствах наистина виновна. Знаех, че Бог изпитва моите мисли и дела и трябва да бъда честен човек. Не можех повече да защитавам имиджа си и да обръщам гръб на истината. Тази мисъл ми даде куража да се откажа от покварения си нрав и да говоря с Кевин откровено за проблемите му. За моя изненада той ме изслуша и прие думите ми, и каза: „Не съм разбрал напълно някои принципи. В бъдеще, моля те, казвай ми за всички проблеми, които виждаш. Можем да си помагаме и заедно да изпълняваме дълга си добре“. Бях развълнувана да чуя това и толкова благодарна на Бог. Почувствах се неудобно и съжалявах, че не бях приложила истината на практика по-рано. Ако бях повдигнала въпроса по-рано, можехме да подобрим резултатите от работата си по-бързо и той щеше да научи за порочния си нрав по-рано. Тогава наистина усетих, че практикуването на истината е от полза за другите, за нас самите и за нашия дълг. Сега, когато виждам проблемите на братята и сестрите, ги посочвам по своя инициатива, защото знам, че това е практикуване на истината и това им помага. Също така научих от опит, че да живееш според Божиите изисквания и да правиш нещата според принципите на истината е единственият начин да практикуваш истината и да си добър човек.

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Намерих си мястото

След като повярвах в Бог, бях много ентусиазирана в стремежите си. Какъвто и дълг да ми отредеше църквата, аз послушно изпълнявах. Когато...

Поредната ми среща с болестта

През 1995 г. приех вярата в Господ Исус. След това като по чудо се подобри сърдечното ми заболяване, от което бях страдала години наред....

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger