От Роксана, Тайван

Когато бях ученичка, забелязах, че част от съучениците ми бяха доста откровени. Когато видеха, че някой греши, просто го казваха, което често обиждаше хората и водеше до изолиране на критикуващите. Мислех си: „Не са ли тези хора малко глупави? Както се казва, „Ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“ и „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. Забелязвай всичко, но не обсъждай всичко — така човек може да се впише в тълпата. Ако си твърде директен, дори и да нямаш лоши намерения, хората няма да те харесват и ще те отхвърлят. Как можеш да се сприятеляваш по този начин?“. И така, когато общувах с другите, никога не си позволявах да изтъквам директно проблемите им. На всички съученици им харесваше да сме приятели, като казваха, че съм мила и че се общува лесно с мен. Мислех си, че имам добра човешка природа. След като възприех вярата в Бог, общувах и с братята и сестрите по този начин. Не изтъквах проблемите на другите, когато ги забелязвах. Винаги имах усещането, че ако съм твърде пряма, хората ще се почувстват неудобно, ще решат, че се заяждам, че нарочно се опитвам да разоблича недостатъците им и че това ще унищожи отношенията ни. Чак след като преживях да бъда разкрита и прочетох Божието слово, видях, че начинът, по който общувам с околните, е в разрез с истината и е съпротива срещу Бог.

Годината бе 2015 и работех съвместно с Лесли по видеообработката. Тя бе приела вярата преди мен, а също така беше и по-възрастна от мен. Отнасяхме се учтиво една с друга, разбирахме се добре и почти не сме имали конфликти. В един момент ме избраха за надзорник. Веднъж другите сигнализираха, че Лесли е нехайна, коварна и лукава в дълга си и че бави работата. Сметнах, че проблемът ѝ е доста сериозен, и затова разговарях със сестрите, с които си партнирах, за необходимостта проблемите на Лесли да бъдат изтъкнати и разобличени, за да може тя да се замисли, да опознае себе си, да се разкае и да се промени. Сестрите ми се съгласиха и попитаха кой да разговаря с Лесли. Останах безмълвна, защото не исках да поемам рискове, за да реша проблема. Помислих си: „Ако изтъкна проблемите ѝ, дали ще си помисли, че нарочно се заяждам с нея? Как ще се разбираме след това?“. За моя изненада всички предложиха аз да разговарям с Лесли. Наистина исках да избягам, но знаех, че ако не изтъкна проблемите ѝ, църковната работа щеше да продължи да страда. Затова накрая трябваше да стисна зъби и да свърша работата. Тогава си дадох известно време да се настроя умствено, като се насърчавах да изтъкна проблемите ѝ. Многократно изрепетирах наум каквото щях да ѝ кажа от начало до край. Но когато я видях, стомахът ми се сви. Имах чувството, че се задушавам, и просто не можех да накарам думите да излязат. Затова с внимателен тон я попитах: „Добро ли е състоянието ти напоследък? Имала ли си някакви затруднения? Защо видеообработката ти отнема толкова време?“. Лесли отговори, че е имала притеснения за това, че синът ѝ не ходел на училище, и затова е изостанала с работата. Помислих си: „Твърди, че изпитва трудности. Ако я разоблича като нехайна, коварна и лукава в дълга си, дали ще си помисли, че съм твърде сурова и че се заяждам с нея? Ако отношенията ни се разпаднат, ще бъде много по-неудобно за нас двете“. Като се замислих за това, не изтъкнах проблемите ѝ. Поднесох ѝ няколко утешителни думи и набързо преминах през състоянието на дълга ѝ.

Тъй като ѝ липсваше каквото и да било реално себепознание, тя продължи да е нехайна в дълга си и в клиповете ѝ имаше множество проблеми. Осъзнах, че проблемите на Лесли са доста сериозни и че ще трябва да бъде освободена, ако не направи промени. Затова отново отидох при нея да разговаряме. Мислех, че този път определено ще изтъкна проблемите ѝ. Но веднага щом седнах, думите отказаха да излязат от устата ми. Не спирах да мисля как да ѝ кажа по начин, който няма да я накара да се чувства неудобно, като същевременно я информирам за проблемите ѝ, без тя да развие предубеждение срещу мен и да си помисли, че се заяждам с нея. След известно обмисляне я попитах тактично: „Защо винаги си нехайна в дълга си?“. Тогава Лесли ми каза, че понякога се поддава на плътската си любов към четенето на романи и пренебрегва дълга си. Толкова се разстрои, че като каза това, избухна в плач. Помислих си: „Толкова ѝ е трудно. Ако разоблича, че е коварна и лукава в дълга си, ще може ли да го понесе? Най-добре да не казвам нищо. Така или иначе тя призна за проблема си и вече би трябвало малко да се поправи в бъдеще“. И така изразих разбиране към състоянието ѝ и дори я насърчих да влага повече усилия в дълга си. След това тя не показа разкаяние, нехайният ѝ подход се влошаваше и накрая я освободиха от длъжност. Когато това се случи, аз не размислих над това какви поуки трябва да си взема.

Известно време след това прочетох откъс от Божието слово, който ми помогна до известна степен да разбера състоянието си. Всемогъщият Бог казва: „Постъпките на хората и начините им да се справят със света трябва да се основават на Божиите слова. Това е най-основният принцип на това как да постъпва човек. Как могат хората да практикуват истината, ако не разбират принципите на това как да постъпват? Практикуването на истината не се състои в изричане на празни думи или издигане на лозунги. По-скоро става дума за това как, независимо с какво се сблъскват хората в живота, стига то да включва принципите за постъпките на човек, възгледите му за нещата или изпълняването на дълга му, те са изправени пред избор и трябва да търсят истината и да намерят основа, както и принципи на практикуване и път за практикуване в Божиите слова. Онези, които могат да практикуват по този начин, са хора, които се стремят към истината. Ако, независимо колко големи са трудностите, с които се сблъсква човек, той се стреми към истината по този начин, тогава той върви по пътя на Петър и по пътя на стремежа към истината. Какви принципи например трябва да спазваш в общуването си с останалите? Първоначалната ти гледна точка е, че „хармонията е безценна, търпението е благородно“, и че трябва винаги да се държиш добре с всички, да не поставяш другите в неудобно положение и да не обиждаш никого, така че в бъдеще лесно да се разбираш с другите. Възпиран от този възглед, ти си мълчиш, ако забележиш, че някой върши нещо лошо или нарушава принципи, като нито го разобличаваш, нито го спираш. Предпочиташ делото на църквата да претърпи вреди, отколкото да обидиш някого. С когото и да общуваш, ти се стремиш да се държиш добре с него. Когато говориш, винаги мислиш за отношенията си с другите и за запазване на репутацията си и винаги изричаш приятни за ухото думи, за да зарадваш останалите. Дори да откриеш, че някой има проблеми, предпочиташ да го толерираш и да го обсъждаш зад гърба му, но в негово присъствие все пак запазваш хармония в отношенията си с него и ги поддържаш. Какво мислиш за подобна постъпка? Това не е ли да си човекоугодник? Не е ли доста хлъзгава? Това нарушава принципите за постъпките на човек. Не е ли низко да постъпваш така? Хората, които постъпват така, не са добри и това не е благородна постъпка. Колкото и да си страдал и каквато и цена да си платил, ако постъпваш безпринципно, значи си се провалил в постъпките си, и пред Бог няма да бъдеш признат, запомнен или приет“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълни дълга си добре, човек трябва поне да има съвест и разум). С помощта на Божиите слова ясно разбрах, че каквото и да се случва в живота ми, ако то опира до принципи на постъпки или виждания за нещата, винаги трябва да търся истините принципи. През цялото време не смеех да изтъквам проблемите на братята и сестрите и мислех, че няма нищо нередно в това. Смятах, че щом се разбираме и не се караме, всичко е наред. Прочетох, че Бог казва: „Колкото и да си страдал и каквато и цена да си платил, ако постъпваш безпринципно, значи си се провалил в постъпките си, и пред Бог няма да бъдеш признат, запомнен или приет“. Тези думи наистина ме трогнаха. Може и външно да е изглеждало така, сякаш не съм правила нищо лошо, но винаги се страхувах да не обидя хората и никога не смеех честно да изтъкна проблемите на другите. Дори и да видех проблем, само се гневях вътрешно, но продължавах да им се усмихвам, което доведе до нерешени проблеми, които е трябвало да се решат, и до загуби за църковната работа. Бог казва, че такъв тип хора са хитри и безпринципни в постъпките си. Размишлявах над това как съм подходила към случката с Лесли. Наясно бях, че е коварна и лукава в дълга си и влияе зле на напредъка, но се страхувах да не я направя нещастна, ако съм прекалено пряма. Можеше да си помисли, че съм прекалено сурова, и да се настрои срещу мен. Освен това се опасявах, че нямаше да го приеме и щеше да се намръщи, което в бъдеще щеше да доведе до неловкост в отношенията ни. В стремежа си да защитя отношенията ни бях твърде изплашена да кажа каквото и да било, за да я разоблича или да я кастря. Виждах, че проблемът ѝ с нехайността се задълбочава, и ме хващаше яд, но по време на общенията с нея се страхувах да я предизвиквам и така не смеех да спомена или разоблича проблема ѝ. Казвах по няколко безобидни неща, които засягаха темата съвсем бегло и дори я утешаваха въпреки начина, по който се чувствах. В ролята ми на надзорник, да не разобличавам или решавам откритите от мен проблеми означаваше, че съм безотговорна и сериозно небрежна. През цялото време се преструвах на мила пред всички останали, като си мислех, че да си внимателен и разбиращ означава да си добър човек. Едва когато фактите бяха разкрити, изцяло промених начина, по който гледах на себе си. Забелязах проблема на Лесли, но не го изтъкнах и не ѝ помогнах. В резултат на това тя не можеше да види същината на проблема си или последиците от него, животът ѝ страдаше, а църковното дело се забавяше. Бях толкова егоистична, достойна за презрение, хлъзгава и измамна. Как можех да кажа, че имам добра човешка природа?

На едно събиране прочетох анализ от Божието слово на „ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ и на „ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“. След това разбрах, че не съм искала да изтъквам проблемите на другите, защото съм била повлияна от тези представи. Всемогъщият Бог казва: „Във философиите за светските отношения има една максима, която гласи: „Ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“. Това означава, че за да запази добро приятелство, човек трябва да си мълчи за проблемите на приятеля си, дори и да ги вижда ясно. Той трябва да спазва принципа да не удря хората в лицето и да не посочва недостатъците им. Те се заблуждават взаимно, прикриват неща един от друг и заговорничат един срещу друг. Макар да им е съвършено ясно какъв човек е другият, те не го казват директно, а използват хитри методи да запазят отношенията си. Защо човек ще иска да запази такива отношения? Защото не иска да си създава врагове в това общество, в групата, към която принадлежи, което означава често да се излага на опасни ситуации. Като знаеш, че някой ще се превърне в твой враг и ще ти навреди, след като си посочил недостатъците му или си го наранил, и като не искаш да попадаш в такава ситуация, прилагаш максимата на философиите за светските отношения, която гласи: „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. В този контекст, ако двама души имат такава връзка, броят ли се за истински приятели? (Не.) Те не са истински приятели, а още по-малко са си довереници. И така, какви точно са тези отношения? Не са ли те основни социални отношения? (Такива са.) В такива социални отношения хората не могат да водят чистосърдечни разговори, нито да имат дълбоки връзки, а не могат и да говорят, каквото искат. Не могат да изрекат на глас това, което им е на сърцето, не могат да посочат проблемите, които виждат у другите хора, нито да изрекат думи, които биха били от полза за другите хора. Вместо това те подбират хубави думи, за да се подмажат на другите. Не смеят да говорят истината или да отстояват принципите, като по този начин пречат на другите да развият враждебни мисли към тях. Когато никой не представлява заплаха за някого, този човек не живее ли в относително спокойствие и мир? Не целят ли хората именно това, като поддържат сентенцията „ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“? (Така е.) Очевидно е, че това е крив и измамен начин на оцеляване с елемент на предпазливост, чиято цел е самосъхранението. Като живеят по този начин, хората нямат довереници, нямат близки приятели, на които могат да кажат каквото искат. Между хората има само взаимна предпазливост, взаимна експлоатация и взаимни интриги, като всеки човек взема от връзката това, от което се нуждае. Не е ли така? В основата си целта на „ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ е човек да избягва да обижда другите и да си създава врагове, да се защити, като не наранява никого. Това е тактика и метод, които човек възприема, за да се предпази от нараняване. Като разгледаме тези няколко характеристики на същността му, благородно ли е изискването към моралното поведение на хората „ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“? Положително ли е? (Не.) Тогава на какво учи то хората? Че не бива да оскърбяваш и нараняваш никого, иначе в крайна сметка ти ще се окажеш нараненият; също така, че не бива да се доверяваш на никого. Ако нараниш някого от добрите си приятели, приятелството ви неусетно ще започне да се променя — от твой добър, добре познат приятел този човек ще се превърне в непознат или враг. Кои проблеми всъщност разрешава този вид учение? Дори и чрез такова поведение да не си създадеш врагове и даже да загубиш няколко, то ще накара ли хората да ти се възхищават, да те одобряват и да искат да запазят приятелството си с теб завинаги? Това отговаря ли напълно на критерия за морално поведение? В най-добрия случай то не е нищо повече от философия за светските отношения“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (8)). Когато Бог направи анализ на влиянието на философиите за светски отношения „ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ и на „ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“, имах усещането, че е застанал точно пред мен и ме разобличава. Като живеех според тези философии, думите и действията ми служеха само да ме защитават. Независимо с кого се намирах, винаги се придържах към принципа никога да не провокирам никого или да го обиждам. Когато бях в училище, виждах как откровени хора биваха изолирани от съучениците си, затова си мислех, че за да се разбираш с другите, никога не бива да казваш как всъщност се чувстваш и дори да виждаш проблемите им, никога не бива да ги посочваш и да ги обиждаш. Така хората щяха да те харесват и лесно щеше да се впишеш. Дори и след като започнах да вярвам в Бог, продължавах да следвам тези философии при взаимодействието си с братята и сестрите. За да избегна това да не ме харесват или да нараня нечии чувства, когато ставаше дума за разобличаване или правене на нещо, което може да оскърби другите, правех крачка назад или го споменавах на братята и сестрите, с които си партнирах, за да може те да се справят с това. Понякога, когато трябваше да проведа общение, просто казвах някакви маловажни неща, колкото да отбия номера, което значеше, че много проблеми не се решаваха навреме. Изповядвах философиите за светски отношения, като „един приятел повече означава един път повече; един враг повече означава една пречка повече“ и „ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“, и ги смятах за критерии за постъпките ми. Никога не казвах на никого какво мисля и ставах все по-лицемерна и измамна. Мислех си, че ако поддържам добри отношения с всички и се разбирам с тях, хората ще ме харесват и тогава лесно ще печеля одобрението им. Ако някой ден кажа или направя нещо безпринципно, хората щяха да си затворят очите и да ми спестят срама. Видях, че съм безпринципна в общуването си. Исках само всички да са щастливи и да се усмихват и никой да не разобличава недостатъците на другите. Така никога нямаше да изгубя достойнство и щях да мога да поддържам статуса и имиджа си. Не се ли опитвах да спечеля хората и да ги използвам? Може и да съм изглеждала приятна, дружелюбна и съпричастна, но зад всичко това преследвах собствените си скрити мотиви. Бях истински зла! Като се замисля по въпроса с Лесли, за мен бе ясно, че тя е коварна и лукава в дълга си, но за да не ѝ се противопоставям, не изтъкнах, нито разобличих проблемите ѝ, което се отразяваше на работата. Като общувах по този начин, не само че вредях на нея, но и бавех делото на църквата. Бог винаги е общувал, че трябва да гледаме на хората и нещата, да постъпваме и да действаме според Божиите слова, а истината да е наш критерий. Но в ежедневието се ръководех от сатанински философии и винаги бях възпирана в говоренето и действията си. Не можех да разговарям с другите или да им помагам нормално и още по-малко можех да изпълнявам отговорностите си на водач. Не мислех как да говоря по начин, градивен за другите, или как да браня църковната работа. Дори наблюдавах как църковната работа търпеше вреди и се преструвах на мила въпреки чувствата си. Жертвах интересите на църквата в името на собствените си интереси. Бях толкова лицемерна и ми липсваше човешка природа! Ако продължавах по този начин, щях да си навлека Божията омраза и ненавист и презрението и отхвърлянето на другите. Помолих се на Бог: „Боже, виждам как църковното дело търпи вреди, а аз винаги се преструвам на мила. Не браня интересите на църквата и това сигурно ужасно Те отвращава. Боже, искам да се разкая. Моля, напътствай ме, за да разреша този свой проблем. Искам да бъда човек с чувство за справедливост, който брани делото на църквата“.

По време на духовната си практика прочетох още от Божието слово: „Когато нещо ти се случи, ти живееш според философии за светските отношения; не практикуваш истината и винаги се страхуваш да не оскърбиш другите, но не и да не оскърбиш Бог, и дори можеш да пожертваш интересите на Божия дом, за да защитиш междуличностните си отношения. Какви са последствията от такова действие? Ще си защитил доста добре междуличностните си отношения, но ще си оскърбил Бог и Той ще те отритне и ще ти се разгневи. Кое е по-сериозно? Ако не можеш да го почувстваш, тогава си напълно объркан; това доказва, че изобщо не разбираш истината. Ако продължаваш така, без изобщо да се осъзнаеш, опасността е наистина голяма. В крайна сметка няма да можеш да придобиеш истината и ще бъдеш този, който ще претърпи загуба. Когато видя, че някой смущава работата на Божия дом, постъпи като човекоугодник и не успя да защитиш принципите и в резултат на това работата на Божия дом беше забавена. В този случай не потърси истината и дори постъпи като човекоугодник, и се провали. И така, когато този вид ситуация се случи отново, ще можеш ли да търсиш истината и да не действаш като човекоугодник? Ако никога не си способен да търсиш истината и продължаваш да живееш според философията на Сатана, това вече няма да бъде въпрос на понасяне на загуба — в крайна сметка ще бъдеш отстранен и наказан. Ако имаш намерението и гледището на човекоугодник, тогава по всички въпроси няма да практикуваш истината, нито да отстояваш принципите, и така винаги ще се проваляш и ще падаш. Ако не се осъзнаеш и никога не търсиш истината, тогава ти си неверник и никога няма да придобиеш истината и живота. Какво тогава трябва да направиш? Когато се сблъскаш с неща, които засягат интересите на Божия дом, трябва да се молиш на Бог и да Го призоваваш, като поискаш от Него да ти даде вяра и сила, за да можеш да отстояваш принципите, да правиш това, което трябва да правиш, да се справяш с нещата според принципите, да поддържаш твърдо становището, което трябва да поддържаш, да защитаваш интересите на Божия дом и да предотвратиш всякакви загуби за делото на Божия дом. Ако си способен да се опълчиш на личните си интереси, на гордостта си и на гледището си на човекоугодник и ако правиш това, което трябва да правиш, с честно, целеустремено сърце, тогава ще си победил Сатана и ще си придобил този аспект на истината. Ако упорито настояваш да живееш според философията на Сатана, като защитаваш отношенията си с другите, и ако никога не можеш да приложиш истината на практика и не се осмеляваш да отстояваш принципите, тогава ще можеш ли да практикуваш истината по други въпроси? Все така няма да имаш вяра или сила. Ако никога не търсиш или не приемаш истината, тогава такава вяра в Бог ще ти позволи ли да придобиеш истината? (Не.) А ако не можеш да придобиеш истината, можеш ли да бъдеш спасен? Не можеш. Ако винаги живееш според философията на Сатана, не притежаваш ни най-малка истина реалност и все така живееш под властта на Сатана, тогава абсолютно никога не можеш да бъдеш спасен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). С помощта на Божието слово ясно разбрах, че принципите ми винаги са били да поддържам отношенията си с хората и никога да не си навличам врагове, вместо да практикувам Божието слово. Когато видех нещо, което не се съобразяваше с истината, просто се предавах и го търпях в стремежа си да опазя отношенията си с другите, което ми даваше възможност да живея в състояние на безопасност. Виждах, че поемам по пътя на компромиса и съм напълно безпринципна в действията си. Бог иска от нас да говорим и действаме според думите Му, да бъдем хора, които обичат онова, което Той обича, мразят онова, което Той мрази, и могат да разграничават доброто от злото, да можем да различаваме всякакви типове хора и да се отнасяме с околните според принципите. Само тази практика е в съгласие с Божието намерение. Въпреки това ясно виждах Лесли да забавя работата при изпълнението на дълга си, но не я критикувах или разобличих. Утеших я, когато я видях да плаче, и се престорих на мила въпреки чувствата си. С това защитавах отношенията ни и заемах страната на Сатана, като подхождах снизходително към нея. Бях толкова глупава! Преди това не мислех, че подобни постъпки и светски отношения са такъв проблем. Чак след като фактите бяха разкрити, видях, че да живееш според такива философии за светски отношения наистина не е правилният път. Бях надзорник, но винаги се страхувах да не обидя хората и нямах чувство за справедливост. Не смеех да изтъкна открити от мен проблеми или да разговарям за тяхното разрешаване, което доведе до постоянната поява на проблеми. Не вършех реална работа, а се противопоставях на Бог!

По-късно открих път на практикуване в Божието слово. Божието слово казва: „Ако искаш да установиш нормална връзка с Бог, сърцето ти трябва да бъде обърнато към Него; тогава на тази основа ще имаш нормални взаимоотношения и с други хора. Ако нямаш нормална връзка с Бог, тогава каквото и да правиш, за да поддържаш отношенията си с другите хора, колкото и упорито да работиш или колкото и усилия да влагаш, всичко това ще е една човешка философия за светските отношения. Ти ще поддържаш положението си сред хората и ще постигаш тяхната похвала посредством човешки гледни точки и човешки философии, вместо да установиш нормални междуличностни отношения според Божието слово. Ако не се съсредоточаваш върху взаимоотношенията си с други хора, а вместо това поддържаш нормална връзка с Бог и си готов да отдадеш сърцето си на Бог и да се научиш да Му се покоряваш, тогава взаимоотношенията ти с всички хора също ще станат нормални по естествен път. Така тези взаимоотношения няма да бъдат изградени върху плътта, а върху основата на Божията любов. Почти няма да имаш плътски взаимодействия с други хора, а между вас ще има общение на духовно ниво, както и взаимна любов, утеха и взаимен ресурс. Всичко това се извършва на основата на желанието да удовлетвориш Бог — тези взаимоотношения не се поддържат чрез човешки философии за светските отношения, а се формират естествено, когато имаш усет за бреме заради Бог. Те не изискват никакви човешки усилия от теб и трябва само да практикуваш според принципите на Божиите слова“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Много е важно да се установи нормална връзка с Бог). От Божиите слова ясно разбрах, че нормалните междуличностни отношения не се градят чрез философии за светски отношения. Те почиват върху основа от практикуване на словото Му. Когато се случи нещо, трябва да практикуваме истината, да действаме според принципите, да защитаваме църковното дело и да поемем бреме в името на живота на братята и сестрите. Това е единственият начин да имаме нормални междуличностни отношения. Спомних си за свидетелствата за преживяване на някои братя и сестри. Когато забелязваха проблемите на другите, успяваха да ги изтъкнат и да им помогнат съгласно Божието слово. Въпреки че понякога някои хора губеха достойнството си, ако се стремяха към истината, можеха да използват това общение и критиката, за да открият недостатъците си, да узнаят покварения си нрав, да променят неправилното си състояние, да постигнат напредък в живота си и да имат все по-добри резултати в дълга си. Това значи да обичаш и помагаш истински. Но за онези, които не се стремят към истината, когато някой ги критикува и кастри, това за тях е разкриване. Тъй като изпитват неприязън към истината, когато бъдат кастрени, те се опитват да си намерят извинения и се противят, като не приемат нищо. Такъв човек не е истински брат или сестра и трябва да бъде отхвърлен и избягван. След като осъзнах това, още по-силно усетих, че единственият критерий за действията и постъпките ни е Божието слово, че трябва да се отнасяме с околните според Божието слово. Това е най-добрият начин да постъпваме и се съобразява с критериите за нормална човешка природа.

Веднъж установих, че една от сестрите е особено надменна, самоправедна и не приемаше предложения. Все вършеше нещата според настроението си и забави работата. Трябваше да разговарям с нея и да изтъкна проблемите ѝ, за да може да помисли и да опознае себе си, но донякъде се тревожех. Ами ако не приемеше? Щеше ли да се настрои срещу мен и да каже, че се заяждам с нея? Спомних си за предишния си провал и за прочетеното неотдавна в Божието слово и това предизвика нещо в мен. Ако в опита си да защитя отношенията ни пренебрегнех работата на църквата, щях да оскърбя Бог. Този път Бог наблюдаваше отношението ми, за да види дали се бях разкаяла и променила. Не можех да се отнасям с хората като преди. Спомних си, че Божието слово казва следното: „Когато се сблъскаш с неща, които засягат интересите на Божия дом, трябва да се молиш на Бог и да Го призоваваш, като поискаш от Него да ти даде вяра и сила, за да можеш да отстояваш принципите, да правиш това, което трябва да правиш, да се справяш с нещата според принципите, да поддържаш твърдо становището, което трябва да поддържаш, да защитаваш интересите на Божия дом и да предотвратиш всякакви загуби за делото на Божия дом“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Почувствах се така, сякаш Бог бе до мен и ме насърчаваше да предприема тази стъпка. Помолих Му се, като поисках от Него да ми даде вяра и сила, за да мога да практикувам истината, да поставя църковното дело на първо място и да спра да се страхувам да не обидя хората и да защитавам отношенията си с тях. След като се помолих, потърсих въпросната сестра. Освен че разобличих проблема, изхождайки от постоянното ѝ поведение, посочих също така, че е надменна и самоправедна и не приема предложенията на другите, че това означава, че изпитва неприязън към истината и че има сатанински нрав. Казах, че ако продължава да възпрепятства църковното дело, без да се покае или промени, ще бъде освободена от длъжност. След като казах всичко това, не се почувствах така, както винаги се чувствах преди това — изплашена да не би да бъда намразена. Вместо това се почувствах по-спокойна и омиротворена.

Като се замисля, винаги бях живяла според сатанински философии за светски отношения, тъй като ме беше страх да не оскърбя хората и да не възникнат спорове и конфликти. В общуването си винаги мислех за репутацията на другите и защитавах отношенията си с другите, като така изпусках много възможности да практикувам истината. Сега, когато се налага да изтъквам и да разобличавам проблемите на хората, все още се страхувам донякъде, но мога осъзнато да се помоля на Бог и да коригирам собствените си намерения и виждания, за да практикувам според принципите. Този опит ми позволи да коригирам погрешните си виждания. Истински благодаря на Бог!