Когато бях малък, хората винаги казваха, че съм разумен и добре възпитан, накратко, добро дете. Рядко се ядосвах на другите и никога не създавах неприятности. След като навлязох във вярата, също бях доста приятелски настроен към останалите братя и сестри. Бях толерантен, търпелив и любящ. Спомням си един период, когато учех някои по-възрастни членове как да използват компютри. Търпеливо ги учех отново и отново. Макар че понякога те се учеха бавно и аз малко се напрягах, полагах големи усилия да не показвам нетърпение, от страх да не кажат другите, че не съм добър и любящ. В резултат на това братята и сестрите често казваха, че имам добра човешка природа и моят водач ме избра да поя новодошлите, като каза, че само хора, които притежават доброта и търпение, могат да изпълняват този дълг добре. Почувствах се много доволен от себе си, когато чух това, и бях още по-сигурен, че да си приветлив и мил, е признак на добра човешка природа.

По-късно брат Ли Мин и аз бяхме партньори като водачи в църквата. След като работихме заедно известно време, забелязах, че Ли Мин искаше да прави нещата по свой начин и имаше малко избухлив характер. Ако нещата не ставаха по неговия начин, той често се ядосваше. Освен това не беше прозрачен в работата си и често постъпваше измамно. Той не действаше според принципите и не защитаваше църковното дело. За известен период от време той продължаваше да използва мобилния си телефон, за да се свързва с братя и сестри. Знаех, че това може да позволи на полицията да ги следи и да създаде проблеми на църквата, и няколко пъти си мислех да го спра, но точно когато се канех да заговоря, се въздържах. Чувствах, че ако посоча проблема му директно, той може да си помисли, че макар външно да се държа като мил човек, в думите и действията си съм доста безмилостен и затова трудно може да се разбере с мен. След като помислих, реших да направя компромис и просто да го попитам дали използва мобилния си телефон, за да се свързва с други братя и сестри, или не. Когато той отказа да признае, че е така, знаех, че лъже, но не го разобличих и не го спрях, тъй като се страхувах, че това ще доведе до разрив между нас и ще го накара да си развали мнението за мен. По-късно забелязах, че проблемите на Ли Мин стават все по-сериозни. Веднъж едни братя и сестри ми казаха, че съпругата му винаги изричала думи и доктрини, за да се изтъкне по време на събранията, не решавала действителни проблеми и разказвала на другите колко много е страдала и се е жертвала в изпълнението на дълга си само за да ги накара да ѝ се възхищават. След проведено разследване било установено, че тя не е подходяща за водач и трябва да бъде освободена. Когато разказах на Ли Мин за това, той много се подразни и каза, че оценката на братята и сестрите е невярна и несправедлива към съпругата му. Той дори попита защо не сме разследвали тези, които са съобщили за проблема, а сме разследвали само неговата съпруга. Бях шокиран — изобщо не предполагах, че Ли Мин ще има такова лошо отношение. В опит да изгладя нещата му казах: „Успокой сърцето си и потърси Божието намерение по този въпрос. Опитай се да не позволяваш на емоциите ти да вземат връх над теб“. Но той изобщо не ме послуша и просто не искаше да се успокои. Поради умишленото възпрепятстване от страна на Ли Мин, проблемът на жена му остана нерешен. След това Ли Мин смъмри и братята и сестрите по време на едно събрание и дори разплака една сестра с поученията си. Почувствах, че проблемът на Ли Мин става много сериозен. Другите бяха оценили обективно и справедливо съпругата му, като изнасяха само факти, но тъй като това застрашаваше неговите интереси, той се ядоса и се нахвърли върху тях. Той имаше зла човешка природа! Исках да докладвам за проблема му на нашия висшестоящ водач, но после си помислих: „Няма ли да означава това, че съм клюкар и че му забивам нож в гърба? Освен това този водач със сигурност ще го извика за общение, ако го докладвам — ако разбере, че аз съм го докладвал, какво ще си помисли за мен? Дали няма да каже, че съм го очернил зад гърба му и че имам слаба човешка природа?“. Като осъзнах това, аз се въздържах да го докладвам, но се чувствах малко потиснат и измъчен.

По-късно, тъй като други хора съобщиха за проблема му, Ли Мин най-накрая беше освободен. Впоследствие висшият водач ме разобличи, като каза: „Въпреки че на пръв поглед изглежда, че се разбираш добре с всички, ти нямаш истинска преданост към Бог. Защо не разобличи и не спря Ли Мин, когато забеляза проблема му? Как можа да не съобщиш за такъв важен проблем? Искаш ли да защитаваш работата на църквата, или не?“. Едва след като бях скастрен от моя водач, се осъзнах и започнах да се моля на Бог и да размишлявам. Попаднах на един откъс от Божието слово, който гласи: „Трябва да има критерий за притежаване на добра човешка природа. Това не означава да поемете по пътя на умереността, да не се придържате към принципите, да се стараете да не засягате никого, да угодничите, където и да отидете, да любезничите и да се разбирате с всеки, когото срещнете, и да накарате всички да говорят добре за вас. Не това е критерият. А какъв е тогава? Да можете да се подчинявате на Бог и на истината. Да подхождате към дълга си и към всякакви хора, събития и неща принципно и с чувство за отговорност. Това се вижда ясно от всички и в сърцето си всеки го знае. Освен това Бог внимателно проучва сърцата на хората, на всеки един, и знае тяхното състояние. Никой, който и да е той, не може да заблуди Бог. Някои хора все се хвалят, че притежават добра човешка природа, че никога не говорят лошо за другите, никога не вредят на интересите на другите, и твърдят, че никога не са копнели за чуждо имущество. Когато възникне спор за интереси, те дори предпочитат да понесат загуба, отколкото да се възползват от другите, и всички останали мислят, че са добри хора. Въпреки това, когато изпълняват дълга си в Божия дом, те са хитри и неуловими и все кроят планове за себе си. Никога не мислят за интересите на Божия дом, никога не приемат за спешни нещата, които Бог смята за неотложни, и не са на едно мнение с Него, и никога не могат да загърбят собствените си интереси, за да изпълнят дълга си. Никога не изоставят собствените си интереси. Дори когато видят зли хора да вършат зло, не го разобличават. Нямат каквито и да било принципи. Каква човешка природа е това? Това не е добра човешка природа. Не обръщайте внимание на това, което казват такива хора. Трябва да видите какво изживяват, какво разкриват и какво е тяхното отношение, когато изпълняват дълга си, както и какво е вътрешното им състояние и какво обичат. Дали човек притежава човешка природа, ако любовта към собствената му слава и изгода надхвърля предаността му към Бог, ако любовта към собствената му слава и изгода е по-важна от интересите на Божия дом, или ако любовта към собствената му слава и изгода е по-голяма от вниманието, което проявява към Бог? Това не е човек, който има човешка природа“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да придобие истината). Чрез Божиите слова разбрах, че за човешката природа на някого не може да се съди въз основа на външни характеристики, като например дали има лек характер, или дали може да се разбира хармонично с другите, а по-скоро въз основа на отношението му към Бог и истината, по това дали проявява отговорност в изпълнението на дълга си, дали застава на страната на Бог и дали действа според истините принципи, когато е изправен пред проблеми. Преди си мислех, че имам прилична човешка природа. Бях външно любезен и имах приятна индивидуалност, но когато забелязах, че Ли Мин използва мобилния си телефон, за да се свързва с братята и сестрите, което застрашаваше сигурността на църквата, се притесних, че ако му го кажа директно, това може да развали отношенията ни, и затова просто му направих тактично, деликатно напомняне. Когато той не призна за поведението си, не го разобличих, нито го спрях. Мислех си: „Ако нещо се обърка, той не може да каже, че не съм му напомнил“. Мислех, че ако практикувам по този начин, това няма да навреди на имиджа ми и ме освобождава от отговорност, ако нещо се обърка. Мислех само за собствените си интереси, статус и имидж, без да обръщам внимание на работата на църквата или на безопасността на братята и сестрите. Бях толкова егоистичен и измамен! Когато видях как Ли Мин, от обич към съпругата си, се нахвърли върху останалите заради проблема с нея, трябваше веднага да съобщя за това на нашия висшестоящ водач, но се притеснявах Ли Мин да не си помисли, че му нанасям удар в гърба, затова си замълчах. Стоях настрана и оставих Ли Мин да се развихри, което се отрази негативно на работата на църквата и донесе нападки и вреди на братята и сестрите. Къде беше моята човешка природа? Като разгледах действията си в светлината на Божиите слова за съд и разобличение, се почувствах много виновен. Все си мислех, че имам добра човешка природа, но чрез разкриването посредством Божиите слова и разобличаването ми чрез факти представата ми за мен напълно се промени. На пръв поглед бях добър, но зад тази доброта се криеше намерение, което бе достойно за презрение. Грижех се само за личните си интереси и изобщо не защитавах работата на църквата. Проявявах фалшива доброта и се опитвах да се харесам на всички. Бях фалшиво благочестив и измамен човек. Вече не смеех да се представям за човек с добра човешка природа. По-късно попаднах на друг откъс от Божието слово: „Същността на доброто поведение, като например да бъдеш отзивчив и дружелюбен, може да се опише с една дума — преструвка. Такова добро поведение не е породено от Божиите слова, нито е резултат от практикуване на истината или постъпване според принципите. Откъде идва то? От съображенията на хората, от техните интриги, от това, че се преструват, лицемерничат и мамят. Когато хората се вкопчват в това добро поведение, те целят да получат това, което искат. Ако не беше така, те никога не биха се унижавали толкова и не биха живели в разрез със собствените си желания. Какво означава да живееш в разрез със собствените си желания? Истинската природа на хората не е толкова простодушна, любезна, добра и добродетелна, нито предполага толкова добро поведение, колкото те си представят. Хората не живеят според съвестта и разума, а за да постигнат определена цел или изискване. Каква е истинската природа на човека? Тя е объркана и невежа. Хората нямаше да знаят какво е грях, ако Бог не им беше дал законите и заповедите. Някога хората не бяха ли такива? Едва когато Бог издаде законите и заповедите, хората придобиха някаква представа за греха. Те обаче все още нямаха представа за правилно и грешно, за положителни и негативни неща. А при това положение как биха могли да познават правилните принципи на говорене и действие? Можеха ли да знаят какви начини на действие и какво добро поведение трябва да притежава нормалната човешка природа? Можеха ли да знаят кое предизвиква истински доброто поведение и какъв път трябва да следват, за да изживеят човешко подобие? Не можеха. Заради сатанинската си природа и заради инстинктите си, хората можеха единствено да се преструват и да се правят, че живеят прилично и достойно. Затова се появиха заблуди като това да са добре образовани и здравомислещи, любезни, изискани и учтиви, да уважават възрастните и да се грижат за младите, да са дружелюбни и отзивчиви. Така се появиха тези хитрувания и средства за измама. А когато те се появиха, хората избирателно се вкопчваха в една или в няколко от тези измами. Някои хора избраха да бъдат дружелюбни и отзивчиви, други — образовани и здравомислещи, любезни и изискани, трети избраха да са учтиви, да уважават възрастните и да се грижат за младите, а четвърти — всички тези неща. Аз обаче определям хората, чието поведение е толкова добро, с един термин. Какъв е този термин? „Гладки камъни“. Какво представляват гладките камъни? Това са онези гладки камъни в реките, всички остри ръбове които са изтъркани и загладени от дългогодишното течение на водата. И ако не внимават, хората могат да се подхлъзнат на тях, макар че може и да не ги заболи, когато стъпят върху тях. Тези камъни и формите им изглеждат много красиви, но са съвсем безполезни, когато ги отнесеш вкъщи. Не искаш да ги изхвърлиш, но и няма смисъл да ги пазиш. Именно това е „гладък камък“. За Мен хората с такова очевидно добро поведение са хладни. Външно се правят на добри, но изобщо не приемат истината. Изричат приятни за ухото думи, но не правят нищо реално. Те не са нищо повече от гладки камъни. Ако разговаряш с такъв човек за истината и принципите, той ще ти говори за любезност, изисканост и учтивост. Ако му говориш за разпознаване на антихристите, той ще ти говори за уважение към възрастните и за грижа за младите, за добро образование и здравомислие. Какво ще е отношението му, ако му кажеш, че в поведението на хората трябва да има принципи, че те трябва да търсят принципите в дълга си, а не да действат своеволно? Той ще отвърне: „Да постъпваш в съответствие с истините принципи е друга тема. Искам просто да съм образован и здравомислещ, а хората да одобряват действията ми. Стига ми да уважавам възрастните, да се грижа за младите и да получавам одобрението на хората“. Той се интересува само от доброто поведение, но не се съсредоточава върху истината“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Какво означава човек да се стреми към истината (3)). Чрез Божиите слова разбрах, че да бъдеш дружелюбен и сговорчив — поведение, което се смята за добро в традиционната култура — в същността си е само преструвка. Тези, които се държат така, просто се въоръжават с преструвки, за да заблудят хората и да спечелят възхищението им, за да ги уважават и хвалят. Всичко това е конспирация и коварство, а това, че действат по този начин, ги прави измамници. Също така осъзнах, че причината, поради която все още бях толкова егоистичен и измамен, въпреки стремежа ми към добро поведение през всичките тези години, беше, че зад всичко това се криеха зли намерения. Исках да направя добро впечатление на хората, за да ме уважават и хвалят. От ранна възраст традиционната култура ми беше внушила и ме бе възпитала да ценя доброто поведение. Мислех, че доброто поведение ще ми донесе похвалите на хората около мен. След като навлязох във вярата, продължих да се опитвам да бъда дружелюбен и сговорчив човек и да поддържам добър имидж и статус сред братята и сестрите, особено когато си партнирах с Ли Мин. Забелязах, че той няколко пъти използваше телефона си, за да се свързва с братята и сестрите, с което нарушаваше принципите, застрашаваше братята и сестрите и пренебрегваше интересите на църквата, и аз трябваше да го разоблича и да го спра, но се опасявах, че той ще си създаде лошо впечатление за мен, затова просто оставих нещата така. Ясно виждах, че Ли Мин защитаваше съпругата си и дори потискаше братята и сестрите, и че това не е просто обикновен случай на поквара — човешката му природа беше зла, той не беше подходящ водач и трябваше да бъде докладван веднага. Но вместо това предпочетох да мълча за пореден път, за да защитя статуса и имиджа си. За да защитя имиджа си, ухапах ръката, която ме хранеше. Изобщо не защитавах интересите на църквата. Напълно осъзнах как стремежът да бъда приветлив и сговорчив не само не ми помогна да променя покварения си нрав, но и всъщност ме направи все по-егоистичен и измамен. Стремях се към добро поведение, вместо да практикувам истината, създавах фалшив образ, за да скрия достойните си за презрение намерения и да накарам всички да мислят, че притежавам истината реалност и че съм любящ и добър, като по този начин ги заблуждавах да ми се доверят и да ми дадат своето уважение и одобрение. Бях тръгнал по пътя на фалшиво благочестивите фарисеи и се противопоставях на Бог. Щях да бъда осъден и отстранен от Бог, ако продължавах така.

По-късно прочетох още два откъса от Божието слово, в които се казваше: „И какви са последиците, когато хората винаги мислят за собствения си интерес, когато винаги се опитват да защитят собствената си гордост и суета, когато разкриват покварен нрав, но не търсят истината, за да го поправят? Те са, че хората не осъществяват навлизане в живота и че им липсват истински опитности и свидетелство. А това е опасно, нали? Ако никога не практикуваш истината, ако нямаш свидетелство за преживяване, тогава рано или късно ще бъдеш разкрит и отстранен. Каква е ползата от хората без свидетелство за преживяване в Божия дом? Те са обречени да изпълняват всеки дълг зле и да не могат да направят нищо правилно. Не са ли те просто боклук? Ако хората никога не практикуват истината след години на вяра в Бог, те са неверници, те са зли. Ако никога не практикуваш истината и ако твоите прегрешения стават все по-многобройни, тогава твоят изход е определен. Ясно е, че всичките ти прегрешения, погрешният път, по който вървиш, и отказът ти да се покаеш са само част от многобройни зли дела; следователно твоят изход е, че ще отидеш в ада и ще бъдеш наказан. Смятате ли, че това е нещо незначително? Ако не си бил наказван, нямаш представа колко ужасяващо е това. Когато дойде денят, в който наистина се изправиш пред бедствие и застанеш лице в лице със смъртта, ще бъде твърде късно за съжаление. Ако във вярата си в Бог не приемаш истината и ако си вярвал в Бог в продължение на години, но не си се променил, в крайна сметка ще бъдеш пропъден и изоставен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „Хората имат истинска основа само когато постъпват и се държат според Божиите слова. Могат ли да станат добри хора в резултат на това, че се съсредоточават единствено върху преструвката, че се държат добре, но не постъпват според Божиите слова? Категорично не. Добрите доктрини и доброто поведение не могат да променят покварения нрав на човека и не могат да променят неговата същина. Само истината и Божиите слова могат да променят покварения нрав, мислите и мненията на хората и да се превърнат в техен живот. […] На каква основа трябва да говорят и постъпват хората? На основа на Божиите слова. И така, какви са Божиите изисквания и норми по отношение на начина, по който говорят и постъпват хората? (Да бъдат градивни за останалите.) Точно така. Най-важното е да казваш истината, да говориш честно и да бъдеш полезен на другите. Най-малкото, речта ти трябва да поучава хората, а не да ги мами, заблуждава, да им се подиграва, да ги иронизира, осмива, да им се присмива, да ги ограничава, да излага слабостите им или да ги наранява. Това е израз на нормалната човешка природа. Това е добродетел на човечеството. […] Също така в някои специални случаи се налага директно да разкрием грешките на другите хора и да ги кастрим, така че те да придобият познание за истината и да пожелаят да се покаят. Едва тогава се постига подобаващ резултат. Този начин на практикуване е от голяма полза за хората. Това истински им помага и е градивно за тях, нали?“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Какво означава човек да се стреми към истината (3)). Божиите слова ме разтревожиха и се изплаших. Ако някой избере да отстоява собствените си интереси във всякакви ситуации и никога не практикува истината, той ще натрупва все повече и повече прегрешения и в крайна сметка ще бъде напълно разобличен и отстранен от Бог. Замислих се над себе си — когато видях, че безопасността на моите братя и сестри е застрашена и работата на църквата е засегната, аз не отстоявах принципите и не защитавах работата на църквата, а вместо това винаги се стремях да бъда така нареченият „добър човек“. Дори и да печелех уважението и одобрението на другите, в Божиите очи аз бях злодей и в крайна сметка щях да бъда отритнат и наказан от Него. Бях ужасен, когато осъзнах тези последици, и бях готов да поправя погрешния си стремеж. Божиите слова ми показаха и правилния път за практикуване. Само като действаме и говорим според Божието слово, можем да бъдем от полза за другите и да ги поучаваме. Няма значение как говорим, дали говорим със силен или тих глас, или колко тактични сме с думите си. Това, което има най-голямо значение, е да говорим по начин, който е поучителен за братята и сестрите. Стига да става дума за правилния човек, някой, който може да приеме истината, трябва да му помогнем с любов. Ако не разбира истината и вреди на работата, можем да проведем общение с него, за да му дадем напътствия и подкрепа. Ако след общението все още няма истинско подобрение, можем да го скастрим, като разобличим същността на неговия проблем. Дори и да звучи грубо или да изглежда, че пренебрегваме чувствата му, този начин на действие може да му донесе истинска полза и подкрепа. Ако той е антихрист или зъл човек, който прекъсва работата на църквата, трябва да заемем твърда позиция, за да го разобличим и спрем, или да го докладваме на висшестоящите, за да отстояваме работата на църквата и да предпазим братята и сестрите от това да бъдат смущавани и подвеждани. Само по този начин ние действително практикуваме истината и проявяваме истинска човешка природа и доброта. Божиите слова поправиха и едно погрешно мнение, което имах. Мислех, че докладването на някого за нарушаване на принципите е доносничество, предателство или нелоялност. Това беше погрешен възглед. Подобна постъпка всъщност защитава работата на църквата и е добро дело. Ли Мин имаше сериозен проблем, който се отразяваше на работата на църквата, възпираше братята и сестрите и им вредеше, а това беше принципен въпрос, който засягаше работата на църквата. Трябваше веднага да го спомена на висшето ръководство или дори да докладвам Ли Мин. Това нямаше да е предателство, а защита на работата на църквата. След като осъзнах това, много от притесненията ми изчезнаха и се почувствах много по-спокоен.

Веднъж някой докладва, че един брат непрекъснато се бави и избягва всякакви трудности, докато изпълнява дълга си, и след като другите му обърнаха внимание и го скастриха няколко пъти, той все още изобщо не искаше да го приеме. Въз основа на принципите решихме, че той трябва да бъде освободен и че трябва добре да разнищим проблемите му, за да може той да се самоанализира. Тогава си мислех: „Може да бъде обидно да разнищваме проблемите на някого вместо него. Може би ще оставя партньора си да разговаря с него, а аз мога да стоя настрана. В противен случай може да му създам лошо впечатление“. Но после изведнъж осъзнах, че отново се опитвах да защитя статуса и имиджа си. Припомних си Божиите слова, които казват: „Най-лесният начин за практикуване на навлизането в истината реалност за всички, които изпълняват дълг, независимо колко дълбоко или плитко е разбирането им за истината, е да мислят за интересите на Божия дом във всичко и да загърбят егоистичните си желания, личните си намерения, мотиви, гордост и статус. Най-малкото, което човек трябва да направи, е да постави интересите на Божия дом на първо място“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Божиите слова ми показаха пътя за практикуване. Когато се сблъскаме с проблеми, трябва да оставим настрана желанията и репутацията си, да дадем приоритет на интересите на църквата и да проявим внимание към Божиите намерения. Това е единственият честен начин на действие и ще бъде похвален от Бог. След като разбрах Божиите изисквания, се почувствах мотивиран и затова разнищих подробно поведението на брата според Божиите слова. Чувствах се много спокоен, след като практикувах по този начин. Осъзнах, че само чрез практикуване на истината можем да постигнем истински мир и щастие.

След това преживяване бях изпълнен с благодарност към Бог. Именно Божието слово ми помогна да видя колко абсурдно е да бъдеш дружелюбен и сговорчив, както препоръчва традиционната култура, и какви вреди нанася това на хората. То също така ми позволи да изпитам освобождението и избавлението, които идват, когато се освободим от възпирането и оковите на традиционната култура. Благодаря на Бог за Неговото спасение!