През септември 2020 г. бях проповедник в църквата и отговарях за работата на четири църкви. Водачката на една от тези църкви, Ли Ин, имаше добри заложби и беше ентусиазирана. Останах с чудесно впечатление от нея. Но малко по-късно открих, че в тази църква има явни неверници и зли хора, които все още не бяха премахнати и прекъсваха църковния живот. Затова проведох общение с Ли Ин, като ѝ посочих тази ситуация и ѝ разказах за същността и последствията от това, че не са премахнати. Ли Ин се съгласи да премахне тези неверници и зли хора възможно най-скоро. Но два месеца по-късно, когато отново разгледах работата им, установих, че Ли Ин все още не бе направила това. Тя дори заставаше на страната на неверниците и злите хора, като ги защитаваше. В резултат на това, тези хора, които трябваше да бъдат премахнати, все още бяха там и им се позволяваше да безчинстват в църквата. Освен това имаше проблеми и в изпълнението на дълга на братята и сестрите, но Ли Ин никога не провеждаше общение върху истината, за да ги разреши, нито кастреше тези хора. Вместо това тя се грижеше за плътта им, отстъпваше им и им угаждаше. В резултат на това, те не бяха отговорни в изпълнението на дълга си, което се отрази на църковната работа. Ако се съдеше по последователното ѝ поведение, Ли Ин беше лъжеводач, който не вършеше истинска работа, и според принципите трябваше да бъде освободена незабавно. Но аз си помислих: „Тя е единственият водач в тази църква. Ако я освободя точно сега, тогава ще трябва да се тревожа за проектите на тази църква. Някои от тези задачи също така ще изискват от мен да отида да ги изпълнявам лично. Откъде да намеря време и енергия за това? На всичкото отгоре имам работа от няколко други църкви, която трябва да проследя. Ще бъда толкова заета. Вече съм на повече от 60 години и здравето ми не е много добро. Ако се преуморя, тялото ми може да не успее да се справи! Ако задържа Ли Ин на поста, тя поне ще може да се грижи за общите дела, а аз ще мога да се успокоя малко“. Предвид това, аз не я освободих. После, през декември, невярващият съпруг на Ли Ин започна да я наблюдава и следи. Тя ясно знаеше, че той има лоша човешка природа, но продължаваше да идва на местата за събиране, без изобщо да проявява внимание към безопасността на другите. В резултат на това тя застраши доста групи за събиране. Най-накрая разбрах колко сериозен е проблемът на Ли Ин и веднага спрях работата ѝ. След това се изплаших. Осъзнах, че това е било следствие от факта, че не бях освободила Ли Ин достатъчно бързо. Аз също бях отговорна!

По време на духовната си практика прочетох един откъс от Божието слово. Бог казва: „Начинът, по който се отнасяте към Божиите поръчения, е изключително важен и това е много сериозен въпрос. Ако не можеш да изпълниш това, което Бог е поверил на хората, тогава не си годен да живееш в Негово присъствие и трябва да бъдеш наказан. Напълно естествено и оправдано е, че хората трябва да изпълняват всички поръчения, които Бог им поверява. Това е най-висшето задължение на човека и е точно толкова важно, колкото и самият му живот. Ако не приемаш Божиите поръчения сериозно, тогава Го предаваш по най-ужасен начин. В това отношение ти си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат. Хората трябва да придобият задълбочено разбиране за това как да се отнасят към повереното им от Бог и най-малкото трябва да разберат, че поръченията, които Той поверява на човечеството, са Божие възвисяване и специално благоволение от Бог и че те са най-славни неща. Всичко останало може да бъде изоставено. Дори ако човек трябва да пожертва собствения си живот, той пак трябва да изпълни Божието поръчение“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). От Божието слово разбрах, че дългът на човека е поверен от Бог и че дългът е по-важен от всичко останало. Да се отнасяш несериозно към него и да бъдеш безотговорен означава да предадеш Бог. Когато постъпва така, човек по същество е точно като Юда и ще бъде прокълнат. Това, че бях успяла да практикувам като проповедник в църквата, беше Божието благоволение. Когато откриех водачи в църквата, които не вършеха истинска работа, трябваше да ги освобождавам или премествам, ако е необходимо. Това беше мой дълг, моя отговорност. Като църковен водач Ли Ин откри проблем, но не проведе общение върху истината, за да го разреши, и дори блокираше работата по премахването. Тя забавяше премахването на явни неверници и зли хора, и дори се застъпваше за тях. Това потвърждаваше, че тя е лъжеводач и трябва да бъде освободена незабавно. Но що се отнася до мен, аз се тревожех, че след като я освободя, известно време няма да мога да намеря подходящ заместник и ще имам повече грижи, свързани с работата на църквата. Затова не я освободих своевременно, което доведе до рискове за сигурността и пречки за работата на църквата. Бях напълно наясно, че лъжеводачите и антихристите са пречки и препятствия за навлизането в живота на братята и сестрите и че когато бъдат открити такива, те трябва да бъдат отстранени — те изобщо не могат да бъдат толерирани. Но за да си спестя някои тревоги и трудности, не освободих Ли Ин, макар да знаех, че тя е лъжеводач. Видях, че наистина бях егоистична и достойна за презрение. Това мое отношение към дълга ми наистина отвращаваше Бог. Когато осъзнах това, доста се изплаших, затова се помолих на Бог и се покаях пред Него и бързо освободих Ли Ин. Също така разобличих същността и последствията от нейните действия и проведох общение върху тях, а останалите придобиха известна проницателност за нея. След това църквата избра друг водач и най-накрая работата на църквата постепенно се раздвижи.

През февруари 2021 г. проповедникът, отговарящ за църквата в Ченгси, беше освободен, защото не можеше да върши реална работа и водачът ми възложи отговорността за работата на тази църква. След като я поех, сестра Сюе Мин ми разказа за проблеми с водача на църквата и поящия дякон: „Поящият дякон е винаги безотговорна и нехайна в изпълнението на дълга си. Повече от 20 дни не е поила новодошлите, за които отговаря. Някои от тях са чули слухове и са напуснали вярата. Водачката на църквата е винаги заета с ежедневните си задачи и рядко се събира с останалите или проследява работата. Братята и сестрите са я предупреждавали и са разговаряли с нея, но тя не иска да чуе. Също така тя е наясно, че поящият дякон не върши реална работа и трябва да бъде освободена, но тя не само че не я освобождава, а дори застава на нейна страна и я защитава. Така че те са лъжеводач и лъжеработник, които не вършат действителна работа и вече са забавили църковното дело“. След като изслушах доклада на Сюе Мин, си помислих: „С оглед на поведението им, тези двете трябва да бъдат освободени. Но избирането на нови водачи и работници не е лесна задача. Ако ги освободя и двете и известно време не можем да изберем подходящи заместници. Няма ли да се наложи аз да се справям с работата на тази църква? Енергията ми е ограничена, така че колкото и да е належащо, трябва да го правя стъпка по стъпка“. Като видя, че не отговарям, Сюе Мин каза разтревожено: „Ако лъжеводачите и лъжеработниците не бъдат незабавно освободени, това ще застраши както работата на църквата, така и навлизането в живота на братята и сестрите. Не смяташ ли, че е спешно? Нима това няма значение за теб? Не можеш да бъдеш като предишния проповедник, който не вършеше реална работа“. Почувствах как лицето ми пламна, след като чух този залп от критики, и си помислих: „Току-що дойдох тук, все още има много неща, които не разбирам. Не мога да отхапя залък, който е твърде голям за моята уста. Трябва да върша тази работа стъпка по стъпка. Така или иначе, не казах, че няма да се справя с това“. По-късно разбрах, че състоянието ми е било погрешно, затова бързо се помолих на Бог: „Боже, тази ситуация, с която се сблъсках днес, беше позволена от Теб, но аз продължавам да си измислям оправдания. Знам, че това не е съгласно Твоето намерение. Моля Те, напътствай ме да се покоря, за да мога да размишлявам върху това и да си взема поука“. След като се помолих, си припомних един откъс от Божието слово. Бог казва: „В днешно време има хора, които не се обременяват за църквата. Тези хора не си дават зор и са немарливи и се грижат само за собствената си плът. Такива хора са изключително егоистични, а освен това са и слепи. Ако не можеш да видиш този въпрос ясно, няма да носиш никакво бреме. Колкото повече внимание проявяваш към Божиите намерения, толкова по-голямо бреме ще ти повери Той. Егоистите не желаят да изстрадат такива неща; не желаят да платят цената и в резултат на това ще пропуснат възможности да бъдат усъвършенствани от Бог. Нима не си причиняват вреда? Ако проявяваш внимание към Божиите намерения, ще поемеш истинско бреме за църквата. Всъщност, вместо да го наричаме бреме, което поемаш за църквата, би било по-добре да го наречем бреме, което поемаш заради собствения си живот, защото целта на бремето, което поемаш за църквата, е да използваш този опит, за да бъдеш усъвършенстван от Бог. Следователно, този, който поема най-голямото бреме за църквата, и този, който носи бремето на навлизане в живота, ще бъде усъвършенстван от Бог. Разбра ли това ясно? Ако църквата, в която си, е разпиляна като пясък, но нито се тревожиш, нито се притесняваш, а дори си затваряш очите, когато твоите братя и сестри обикновено не ядат и не пият от Божиите думи, значи не носиш никакво бреме. Това не са хора, на които Бог се радва. Хората, на които Бог се радва, са жадни и гладни за праведност и проявяват внимание към Божиите намерения“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За да се постигне съвършенство, проявявай внимание към Божиите намерения). Когато преосмислих Божието слово, ме обзе срам. Нима не бях нито притеснена, нито загрижена за работата на църквата? Когато чух доклада на Сюе Мин за проблемите на водача и на поящия дякон, не се замислих за работата на църквата и не освободих бързо лъжеводача и лъжеработника. Вместо това помислих първо за своите плътски интереси, тревожех се, че след като ги освободя, ще трябва да бъдат избрани техни заместници. Щеше да ми се наложи да се тревожа и да изразходвам енергия за това и натовареността ми в работата щеше да се увеличи. За да си спестя плащането на цената и физическите трудности, не почувствах никаква неотложност да ги освободя, макар и да знаех, че са лъжливи. По същество тайно ги закрилях и им угаждах, като ги оставях да вилнеят в църквата и да прекъсват нейната работа. Кастренето на Сюе Мин за това, че не изпълнявах дълга си с необходимата спешност, беше полезно предупреждение за мен. То ми даде възможност бързо да се самоанализирам, да разбера покварения си нрав и да се покая пред Бог. Ако лъжеводачите и лъжеработниците бяха останали в църквата, не се знае колко големи биха били загубите за работата на църквата. Също така осъзнах, че и в предишния случай обръщах внимание на плътта си. Това, че не успях незабавно да заменя лъжеводача, попречи на работата на църквата. Не допусках ли същата грешка? Тъй като исках да си спестя физическото затруднение, изобщо не помислих за работата на църквата или за причинените загуби за навлизането в живота на братята и сестрите. И аз не вършех реална работа, държах се като лъжеводач. Отношението ми към дълга ми наистина отвращаваше Бог. Ако не бях скастрена, нямаше да знам, за да се самоанализирам. Като осъзнах тези неща, аз отправих тиха молитва към Бог като казах, че искам да се покая и да изпълнявам добре дълга си. На следващия ден отидох в църквата заедно със Сюе Мин. След като проведох разследване, потвърдих, че водачът и поящият дякон наистина не са вършили реална работа. Те имаха същите възгледи като невярващите, прекалено анализираха хората и нещата и не приемаха истината. Те бяха лъжеводач и лъжеработник. Скоро след това те бяха освободени и на тяхно място бяха избрани заместници.

След всичко това се зачудих: „Защо винаги, когато намеря лъжеводачи и лъжеработници в църквата, които не вършат реална работа, не ги заменям незабавно? Каква точно е причината за това?“. По-късно прочетох един откъс от Божието слово: „Докато хората не изпитат Божието дело и не разберат истината, природата на Сатана ги овладява и контролира отвътре. И какво точно влече след себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствената си позиция? Защо изпитваш толкова силни чувства? Защо се наслаждаваш на онези неправедни неща? Защо харесваш онези злини? Каква е основата за твоето влечение към такива неща? Откъде идват тези неща? Защо си толкова щастлив да ги приемеш? Досега всички вие сте разбрали, че основната причина за всички тези неща е, че отровата на Сатана е вътре в човека. И така, какво представлява отровата на Сатана? Как може да бъде изразена? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, те ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живота на хората. Без значение към какво се стремят хората, те го правят за себе си — и така те живеят само за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е житейската философия на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа вече е станала основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър). Докато размишлявах върху Божието слово, ми стана ясно, че не освобождавах лъжеводачите и лъжеработниците, главно защото бях егоистична и мързелива. Каквото и да правех, просто исках да ми е лесно, да не страдам и да не плащам цена. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Пий днешното вино днес, а за утрешния ден се тревожи, утре“ са философиите на Сатана, по които живеех. Проявявах внимание само към собствените си облаги и жадувах за физически комфорт. Изобщо не проявявах внимание към работата на църквата. При тези два скорошни случая на освобождаване на лъжеводачи и лъжеработници бях напълно наясно, че те не вършеха реална работа и трябваше да бъдат освободени незабавно, но продължавах да се безпокоя, че известно време няма да можем да изберем подходящи заместници. Тогава щеше да ми се наложи да се тревожа повече за работата на тези църкви, да не говорим за физическото натоварване. Вече бях надхвърлила 60-те и не бях в перфектно здраве. Ако се натоварвах прекалено много, щях да имам затруднения. Затова, за да дам почивка на тялото си и да си спестя някои трудности, с неохота ги запазих и не бързах да ги сменям. Чувствах, че ако те подпомагат работата на тези църкви, щях по-малко да се тревожа и да страдам. Виждах, че при изпълнението на дълга си проявявах внимание само към плътските си интереси и че в грижата към плътта си, скрито закрилях и защитавах лъжеводачи и лъжеработници и им угаждах, докато те продължаваха да прекъсват работата на църквата. Не изпълнявах дълга си, а вършех зло! Винаги се тревожех за възрастта си, за това че тялото ми няма да може да се справи с голямото натоварване. Но всъщност просто си намирах извинения да съм безотговорна и пренебрегвах Божието намерение. Бог казва: „Бог не дава на хората товар, който е твърде тежък, за да го носят. Ако можеш да носиш сто килограма, Бог със сигурност няма да ти даде товар, по-тежък от сто килограма. Той няма да ти оказва натиск. Така действа Бог с всички. И няма да бъдеш възпиран от нищо — нито от някой човек, нито от някоя мисъл и възглед. Ти си свободен“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Какво означава човек да се стреми към истината (15)). Въпреки че здравето ми беше лошо и понякога се поизморявах, веднага щом работата станеше натоварена, успявах да се справя с тези неща. Отговорностите ми бяха в рамките на способностите ми. Стига да управлявах времето си разумно и да си сътрудничех достатъчно много с останалите, можех да се справя физически с натоварването. Преди мислех така главно защото бях мързелива и отделях твърде много внимание на плътта си, поради което не обичах натиск, трудности и да плащам цена за задълженията си. Сетих се как Бог накарал Мойсей да изведе израилтяните от Египет. Мойсей вече бил на 80 години, но не казал, че е твърде стар и не отказал Божието поръчение, заради притеснения от физическото натоварване. Напротив, той отговорил на Божия призив и успял да изпълни Божието поръчение, както Бог изисквал, по най-добрия възможен начин. В крайна сметка той извел израилтяните от Египет. Някои от другите братя и сестри бяха почти на същата възраст като мен, а някои бяха дори по-възрастни от мен и поемаха големи натоварвания. Те все още даваха всичко от себе си при изпълнението на дълга си, както винаги преди, и никога не бях видяла някой да е наистина изтощен от това. Дали те не изпитваха по-големи трудности и страдания от мен? Но що се отнася до мен, използвах старостта и лошото си здраве като извинение да не освобождавам тези лъжеводачи и лъжеработници, предпочитах да ги задържа в църквата, като забавях работата и навлизането в живота на братята и сестрите. Наистина бях егоистична и достойна за презрение. Всъщност Бог знаеше възрастта ми и дълга, който бях способна да изпълнявам, и това дали щях да бъда изтощена, беше в Божиите ръце. Като църковен водач, трябваше да изпълнявам дълга си според принципите по всяко време и да защитавам работата на църквата. Каквото и да беше здравословното ми състояние, винаги трябваше да се покорявам на Божиите подредби. Само това беше разумът, който едно сътворено същество трябва да притежава. Като разбирах Божиите намерения и изисквания, исках само да практикувам истината, да се опълча срещу плътта си и да изпълнявам добре дълга си.

След това продължих да размишлявам. Когато откривах лъжеводачи и лъжеработници, защо продължавах да ги използвам, вместо бързо да ги освободя? Като се замислих, открих, че съм имала погрешен възглед. Мислех, че освобождаването на лъжеводачите и лъжеработниците и избирането на други хора, които да поемат тяхната работа, ще бъде трудно. Ако ги задържах известно време, те поне щяха да могат да работят по общите дела, което беше по-добре, отколкото да няма никого. Една сестра ми изпрати откъс от Божието слово, който се отнася до този проблем, и това направи нещата много по-ясни за мен. Всемогъщият Бог казва: „Лъжеводачите не вършат истинска работа и са неспособни да вършат истинска работа. Техните заложби са малки, очите и сърцето им са слепи, те не са способни да откриват проблеми и не могат да разпознават различните типове хора, така че не са способни да се заемат с важната работа по повишаване и развиване на различни видове таланти. Поради това те няма как да вършат добре работата на църквата, а също така създават много трудности на Божиите избраници при навлизането им в живота. С оглед на тези фактори е ясно, че лъжеводачите са неподходящи да бъдат църковни водачи. Има и други лъжеводачи, които не вършат никаква конкретна работа на църквата и не влизат в контакт с хората, отговарящи за конкретната работа, така че не знаят кои талантливи хора са квалифицирани да вършат определена работа, нито кой за каква работа е подходящ, нито дали работата им е в съгласие с принципите. Така че те са неспособни да повишават и да развиват талантливи хора. Как тогава такъв човек би могъл да върши добре работата на църквата? Основната причина, поради която лъжеводачите не могат да вършат истинска работа, е, че техните заложби са малки. Те нямат проницателност за нищо и не знаят какво е истинска работа. Това води до чести състояния на застой или парализа в работата на църквата. Те са пряко свързани с неспособността на лъжеводачите да вършат истинска работа. През последните няколко години Божият дом непрекъснато подчертава, че злите хора и неверниците трябва да бъдат премахнати, а лъжеводачите и лъжеработниците — освободени. Защо трябва да бъдат премахнати различните зли хора и неверниците? Защото след години на вяра в Бог тези хора все още изобщо не приемат истината и вече са извън надеждата за спасение. А защо трябва да бъдат освободени всички лъжеводачи и лъжеработници? Защото те не вършат истинска работа и никога не повишават и не култивират онези, които се стремят към истината. Вместо това те просто полагат безполезен труд, което води до това, че работата на църквата е хвърлена в хаос и парализа, а съществуващите проблеми се оставят да продължат да съществуват, без да бъдат разрешени. Това забавя навлизането в живота на Божиите избраници. Ако всички тези лъжеводачи и лъжеработници бъдат освободени, а злите хора и неверниците, които смущават църквата, бъдат премахнати, работата на църквата естествено ще започне да тече по-гладко и животът на църквата естествено ще се развива много по-добре. Божиите избраници ще са способни да ядат и пият Божиите слова, да изпълняват нормално дълга си и да стъпят на правилния път на вярата в Бог. Ето това би искал да види Бог“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). От Божието слово видях, че лъжеводачите и лъжеработниците не вършат и не могат да вършат реална работа. Дори и да сте принудени да ги задържите, щетите са по-големи от ползите. Те не само че не са в състояние да защитят църковната работа, но могат само да я прекъсват и смущават. Относно освобождаването на Ли Ин, се притеснявах, че ако освободя тази лъжеводачка, избирането на добър заместник ще отнеме време, което може да забави работата. Помислих си, че като я запазя за момента, тя поне ще може да подкрепи работата, което е по-добре, отколкото да няма никого там. Благодарение на Божието слово и на фактите, които разкриват този въпрос, най-накрая видях, че този възглед беше не само неправилен, а бе абсурден, погрешен и изобщо не беше съгласно истината. След като бъдат открити, лъжеводачите и лъжеработниците трябва да бъдат незабавно освободени и да се избере подходящ заместник, който да поеме работата възможно най-скоро. Дори и да не може да се избере заместник, много по-добре е да се обучи някой, отколкото да се запази лъжеводач. По този начин се защитава работата на църквата. Преди не можех да видя това ясно. Мислех си, че запазването на тези лъжеводачи ще ми позволи да споделя част от работата и да се отпусна малко. Сега видях, че като постъпвах по този начин, не само не си бях спестила неприятности, но и бях станала по-уморена и по-заета от преди, защото в работата им винаги имаше много отклонения и недостатъци. Накрая все още имаше много проблеми за разрешаване. Едва след като те бяха заменени, работата на църквите постепенно се подобри. Освен това моите изисквания и стандарти към водачите бяха твърде високи. Смятах, че водачите трябва да са способни да работят веднага след избирането си, така че никога не смятах, че има подходящи кандидати и отлагах смяната на тези лъжеводачи. Но наистина, стига човек да се стреми към истината, да има правилни намерения, да е правилният човек и да има достатъчно заложби, той може да се развие. Няма значение, ако е нов във вярата или никога не е бил водач, защото такъв човек лесно може да придобие делото на Светия Дух, ако се стреми към истината и продължава да напредва в изпълнението на дълга си. Когато осъзнах тези неща, погрешният ми възглед, че „един лъжеводач е по-добре от никакъв водач“ беше изцяло поправен.

По-късно братята и сестрите от една църква съобщиха, че една водачка на име Лиу Ли не върши реална работа, че е лъжеводач. Искаха да я освободя възможно най-скоро. Помислих си: „Тази църква и без това не разполага с дякони и водачи, а аз трябва да освободя още някого? Няма ли да ми се наложи аз да се тревожа за избирането на още хора? Освен това и друга църква ще има нужда от още един водач, което само по себе си е много работа. Ако освободя Лиу Ли, няма ли това да увеличи обема на работата ми?“. Исках отново да проявя внимание към плътта си, но после осъзнах, че състоянието ми е погрешно. Бързо се помолих на Бог: „О, Всемогъщи Боже! Всеки път, когато трябва да освободя някой водач, аз проявявам внимание към плътта си. Не съумявам да проявя внимание към Твоето намерение или да защитя работата на църквата. Боже, моля Те, дай ми силата да се опълча на плътта си, да практикувам истината и да Те удовлетворя“. След като се помолих, си спомних, че в Божието слово се казва: „Най-лесният начин за практикуване на навлизането в истината реалност за всички, които изпълняват дълг, независимо колко дълбоко или плитко е разбирането им за истината, е да мислят за интересите на Божия дом във всичко и да загърбят егоистичните си желания, личните си намерения, мотиви, гордост и статус. Най-малкото, което човек трябва да направи, е да постави интересите на Божия дом на първо място. Ако някой, който изпълнява дълг, не може дори и само това да направи, как може да се каже за него, че изпълнява дълга си? Това не е изпълнение на дълг“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Божието слово ме накара да разбера, че когато личните ми интереси са в конфликт с работата на църквата, трябва да загърбя личните си интереси и да поставя работата на църквата на първо място. Трябва първо да проявявам внимание към Божието намерение и незабавно да освобождавам лъжеводачите. Само това е съобразено с Божието намерение. Затова отначало проведох общение с Лиу Ли, като разобличих и анализирах същността и сериозните последици от това, че тя не върши реална работа. Но малко по-късно видях, че тя все още изобщо не беше се променила, така че я освободих според принципите. Проведох също така общение и с останалите и избрахме нов водач. Когато действах съгласно Божиите изисквания, не само че не се чувствах изтощена, но вместо това се чувствах спокойна и в мир. Това че мога да се усъвършенствам и да навлизам по този начин е изцяло благодарение на напътствието на Божието слово. Благодаря на Бог!