През 2016 г. аз и сестра Дин Жуей си партнирахме в проследяването на работата на няколко църкви. Скоро след това по-висшестоящ водач изпрати Дин Жуей в една църква, за да се погрижи за едно докладно писмо. Тя обаче се върна много бързо. Помислих си, че проблемът там е сложен. Тя се върна толкова бързо — решила ли е проблема? Както се очакваше, скоро дойде писмо от висшестоящия водач за Дин Жуей, в което пишеше, че не е решила проблема напълно и някой друг трябва да го изследва отново. Водачът каза на Дин Жуей наистина да се самоанализира и да си вземе поука от това. Дин Жуей се разстрои доста, след като го прочете, и каза: „Не мога да решавам истински проблеми в дълга си и забавих работата на църквата“. Знаех донякъде за какво става въпрос в това докладно писмо — проблемът беше доста сложен. Включваше много хора и изискваше общение за много неща. Трябваше да се разговаря със замесените поотделно и не можеше да се свърши бързо. Чудех се дали Дин Жуей не беше твърде нетърпелива да приключи нещата. Мислех си да ѝ посоча това и да ѝ помогна да се самоанализира и да се опознае. Но после си помислих, че тя вече е тъжна и ако ѝ посоча проблемите, може да ѝ стане неудобно и да се настрои още по-негативно. Ами ако каже, че нямам емпатия и се дистанцира и стане предубедена към мен? Партнирахме си от скоро и щеше да бъде трудно да се разбираме, ако между нас възникнеше напрежение. В такъв момент, ако кажех нещо окуражаващо и успокоително, тя би почувствала, че съм разбираща и сговорчива. Затова я утеших с думите: „Напълно нормално е да грешим и понякога да се проваляме в работата си. Не бъди твърде строга със себе си. Когато започнах да се занимавам с докладни писма, имах и по-лоши провали от твоите“. После ѝ разказах за провалите в моята работа. Тревожността веднага изчезна от лицето ѝ и тя каза с радост: „Толкова се притеснявах какво ще си помислиш за мен. Не съм очаквала, че си толкова мил човек“. Думите ѝ ме накараха да се почувствам много доволна от себе си. Почувствах, че имам добра човешка природа и че съм разбираща. Друг път Дин Жуей ми каза как не може да се сработи добре с една сестра. Тя винаги говореше за проблемите на другите сестри и изглеждаше много ядосана, когато го прави. Забелязах, че е някак дребнава и ѝ липсва самоосъзнатост. Спомних си, че бях чувала водача да казва, че те двете не се спогаждат. Другата сестра имаше надменен нрав, а Дин Жуей обичаше да се заяжда и когато нещо се случеше, тя не го приемаше от Бог, а просто се нацупваше и пренебрегваше този, който беше наранил гордостта ѝ. Не обсъждаше работата с него, а просто си изливаше гнева чрез това, като така забавяше напредъка по въпроса. Водачът проведе общение с нея, но тя не се самоанализира и не научи нищо за себе си. Другата сестра имаше някои проблеми, но тези на Дин Жуей бяха по-лоши. Исках да ѝ посоча проблемите ѝ, но после се зачудих: „Ако повдигна въпроса и не спестя нищо, дали ще каже, че се отнасям с нея нечестно? Няма ли така да разваля доброто впечатление, което тя има за мен?“. Затова застанах на нейна страна и ѝ казах: „Сестрата, с която си партнираше, също има проблеми в някои отношения“.

После на Дин Жуей беше възложен друг дълг и тя пое различна работа. Аз получих друга партньорка. Щом ме видя, тя каза: „Като чух, че ще работя с теб, почувствах много напрежение. Чувала съм, че имаш добра човешка природа и се сработваш добре с всички. Ако в партньорството ни има препятствия, ще бъда напълно разкрита. Това определено ще е проблем с моята човешка природа“. Като каза това, вместо да се самоанализирам, аз просто се потупах по гърба. Чувствах, че наистина имам добра човешка природа. И веднъж една сестра, която си партнираше с Дин Жуей, ме видя и каза: „Не се сработваме добре с нея, но тя все казва колко добре е работила с теб. Явно наистина съм покварена“. Мислех, че гордостта на Дин Жуей не може да понесе това, че тази сестра е твърде пряма и прекалено откровена за проблемите на Дин Жуей. Докато общувах с Дин Жуей, бях толерантна и търпелива към проблемите ѝ и не спорех с нея. Обсъждах работните проблеми с нея по своя инициатива и често търсех предложенията ѝ. Това предотвратяваше всякакви конфликти. Скоро след това чух водача да казва, че Дин Жуей е доста надменна, не приема истини и никога не успява да се сработи с другите. Беше освободена, защото не се промени след общението и беше неефективна в дълга си. После водачът повдигна въпроса за моите проблеми с думите: „Като водач, колкото и да е сериозен проблемът на някой брат или сестра, ако никога не повдигаш въпроса или не ги скастриш и разобличиш, а все трепериш за отношенията си с хората, това е безотговорност в работата ти! Така беше с Дин Жуей. Тя не може да работи добре с никого, но много се радва да работи с теб, като казва, че си внимателна и разбираща. Трябва да размишляваш върху това!“. После друг водач каза: „Оценката на всички за теб напоследък е положителна, всички казват, че си разбираща и приятна. Имаш място в сърцето на всички и те не търсят истините в нещата. Имаме проблем с теб. Като работиш така, не възхваляваш Бог и не свидетелстваш за Него“. В началото ми беше трудно да го приема, разплаках се, чувствах се онеправдана и се оправдавах в сърцето си. Това, че другите казваха добри неща за мен, значеше, че имам добра човешка природа и съм сговорчива. Как можаха да кажат, че имам проблем? Тогава сестрата, която ми партнираше, също ми напомни да се самоанализирам малко, така че най-накрая смирено се помолих на Бог и Го помолих да ме просветли, за да се опозная.

После прочетох два откъса от Божиите слова, в които пише: „Когато си взаимодействате с братята и сестрите, трябва да разголите сърцето си пред тях и да им се доверите, за да е от полза това за вас. Когато изпълнявате дълга си, е още по-важно да разголите сърцето си и да се доверявате на хората. Само тогава ще работите добре заедно. […] Когато си взаимодействаш с другите, първо трябва да ги накараш да възприемат твоето вярно сърце и откровеност. Ако по време на общата ви работа и разговори и контактите с други хора нечии думи са нехайни, високопарни, представляват любезности, ласкателство, ако са безотговорни и въображаеми или ако той просто говори, за да спечели благоразположението на другия, тогава думите му не внушават доверие и изобщо не са искрени. Това е неговият начин на взаимодействие с другите, независимо кои са те. Такъв човек няма честно сърце. Това не е честен човек. Да кажем, че някой е в негативно състояние и ти каже откровено: „Кажи ми точно защо съм толкова негативен. Просто не мога да разбера!“. И да предположим, че ти действително разбираш проблема му в сърцето си, но не му казваш, а вместо това изричаш: „Няма нищо. Ти не си негативен, и аз се чувствам така“. Тези думи са голяма утеха за човека, но твоето отношение не е искрено. Ти си нехаен с него. За да го накараш да се чувства по-удобно и да го утешиш, ти си се въздържал да говориш честно с него. Не му помагаш сериозно и не излагаш откровено и ясно проблема, така че да може да изостави негативността си. Не си направил това, което трябва да направи един честен човек. Само и само за да се опиташ да го утешиш и да си гарантираш, че между вас няма да възникне отчуждение или конфликт, ти си бил нехаен с него — а да си честен човек не е това. Тогава, за да бъдеш честен човек, какво трябва да направиш, когато се сблъскаш с такава ситуация? Трябва да му кажеш какво си видял и разпознал: „Ще ти кажа какво съм видял и какво съм преживял. Ти решаваш дали това, което казвам, е правилно или грешно. Ако е грешно, няма нужда да го приемаш. Ако е правилно, се надявам, че ще го приемеш. Ако кажа нещо, което ти е трудно да чуеш и те наранява, се надявам, че можеш да го приемеш от Бог. Намерението и целта ми е да ти помогна. Виждам въпроса ясно: тъй като усещаш, че си бил унизен, и никой не храни егото ти, и мислиш, че всеки друг те гледа отвисоко, че те нападат и че никога не си бил толкова онеправдан, не можеш да го приемеш и ставаш негативен. Какво мислиш, това ли се случва наистина?“. И като чуе тези думи, той усеща, че случаят наистина е точно такъв. В твоето сърце в действителност има точно това, но ако не си честен човек, няма да го кажеш. Ще кажеш: „Аз също често съм негативен“ и когато другият човек чуе, че на всеки се случва да е негативен, ще помисли, че за него е нормално да е негативен и в крайна сметка няма да изостави негативността си. Ако си честен човек и му помогнеш с честно отношение и честно сърце, можеш да му помогнеш да разбере истината и да изостави негативността“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само честен човек може да изживее истинско човешко подобие). „В света има много така наречени „добри хора“, които говорят високопарни думи — макар на пръв поглед да не изглежда, че са извършили някакво голямо зло, всъщност те са особено измамни и хитри. Те са много добри в това да се насочват накъдето духа вятърът, като говорят любезно и изкусно. Те са неистински добри хора и лицемери — само се преструват на добри. Онези, които следват златната среда, са най-коварни от всички хора. Те не обиждат никого, те са любезни и изкусни, умеят да действат добре във всякакви ситуации и никой не може да види недостатъците им. Те са като живи Сатани!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез практикуване на истината човек може да се отърве от оковите на покварения нрав). От Божиите слова научих, че ако говоря само подкрепящи и ласкателни неща в общуването си другите и не посочвам проблемите, които виждам, това не им помага и въобще не им е полезно. Бог казва, че това е да си конформист и хитър подмазвач. Това е да вървиш, накъдето духа вятърът, да угаждаш на всички и да не обиждаш никого. Това е да си жив Сатана. Докато размишлявах върху поведението си, видях, че съм точно този тип човек, който Бог е разобличил. Когато Дин Жуей не се справи с докладното писмо и работата трябваше да бъде свършена отново, знаех, че стана така, защото тя искаше да се върне бързо. Трябваше да ѝ посоча проблема и да ѝ помогна да се самоанализира, но ме беше страх да не каже, че съм невнимателна и лишена от човешка природа. Затова казах няколко окуражаващи думи и дори говорех за собствените си провали, за да я утеша. След като казах всичко това, тя вече не беше разстроена и не размишляваше много върху покварения си нрав. Да включваш личен опит в общението си, за да помогнеш на другите, е в реда на нещата, но човек трябва да използва провалите и себепознанието си най-вече за да насочи другите да се самоанализират и да научат нещо за себе си. Но не това се опитвах да постигна аз, когато споделях личните си провали. Целта ми беше да утеша Дин Жуей, за да почувства, че всички са еднакво покварени и грешките са напълно нормални. Това, по един изкусен начин, я накара да се отпусне прекалено. Така аз не свидетелствах за Бог, а я подвеждах. Като видях, че Дин Жуей не може да се сработи с другите и само се заяждаше, не ѝ посочих проблема, дори се съгласих с нея за проблемите на друга сестра, за да запазя добрия си имидж. Като видях, че се държи като разглезено дете, просто позволих да ѝ се размине. В резултат на това тя не виждаше собствените си проблеми и си угаждаше, като живееше в покварения си нрав. Нима това не ѝ вредеше?

После прочетох още един откъс от Божиите слова, в който пишеше: „Трябва да има критерий за притежаване на добра човешка природа. Това не означава да поемете по пътя на умереността, да не се придържате към принципите, да се стараете да не засягате никого, да угодничите, където и да отидете, да любезничите и да се разбирате с всеки, когото срещнете, и да накарате всички да говорят добре за вас. Не това е критерият. А какъв е тогава? Да можете да се подчинявате на Бог и на истината. Да подхождате към дълга си и към всякакви хора, събития и неща принципно и с чувство за отговорност. Това се вижда ясно от всички и в сърцето си всеки го знае. Освен това Бог внимателно проучва сърцата на хората, на всеки един, и знае тяхното състояние. Никой, който и да е той, не може да заблуди Бог. Някои хора все се хвалят, че притежават добра човешка природа, че никога не говорят лошо за другите, никога не вредят на интересите на другите, и твърдят, че никога не са копнели за чуждо имущество. Когато възникне спор за интереси, те дори предпочитат да понесат загуба, отколкото да се възползват от другите, и всички останали мислят, че са добри хора. Въпреки това, когато изпълняват дълга си в Божия дом, те са хитри и неуловими и все кроят планове за себе си. Никога не мислят за интересите на Божия дом, никога не приемат за спешни нещата, които Бог смята за неотложни, и не са на едно мнение с Него, и никога не могат да загърбят собствените си интереси, за да изпълнят дълга си. Никога не изоставят собствените си интереси. Дори когато видят зли хора да вършат зло, не го разобличават. Нямат каквито и да било принципи. Каква човешка природа е това? Това не е добра човешка природа“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да придобие истината). Истински добрият човек може да приеме истината и да се покори на Бог, той е отговорен и носи бреме в дълга си, поддържа принципите и защитава делото на църквата. Той също е принципен към другите. Когато вижда проблемите или грешките на други братя и сестри, може да предложи адекватно общение и помощ. Ако някой нарушава принципите и сериозно прекъсва и смущава делото на църквата, добрият човек може да го скастри и разобличи както трябва, като не действа според чувствата си и и не се бои да не обиди някого, а е способен да поддържа принципите и да защитава делото на църквата. Това е наистина да имаш добра човешка природа. Преди мислех, че да не кастриш хората за грешките им, да не разобличаваш недостатъците им и да не ги злепоставяш, означава да си разбиращ човек с добра човешка природа. Години наред, с когото и да общувах, винаги подбирах думите си така, че да са утешителни и мили. Винаги мислех как да накарам хората да чувстват, че съм разумна и разбираща, като угаждах на настроенията им и говорех топли думи. Не посочвах директно проблемите, които виждах в дълга им, и дори казвах приятни, утешителни неща, за да ги заблудя, или изказвах нещата много меко. Всички ме хвалеха за добрата ми човешка природа и сговорчивостта ми. Смятах се за добър човек и се гордеех с това. Чрез разобличаването на Божиите слова осъзнах, че години наред мислите ми, че съм добър човек, всъщност са били философии на Сатана за светските отношения. Наглед имах добра човешка природа — бях сговорчива и не обиждах никого. Бях в добри отношения с всички, но в сърцето си проявявах внимание само към своите интереси. Бях напълно безотговорна към работата си и навлизането на другите в живота. Ни най-малко не бях добър човек. Бях егоистична, подла и измамна подмазвачка, престорен добряга. Като си помисля как се фуках, че имам добра човешка природа и се смятах за добър човек, наистина съм била твърде безсрамна. Когато осъзнах това, казах молитва: „Боже, Твоите слова ми показаха какво е истински добра човешка природа. Искам да приложа истината на практика и да съм човек с добра човешка природа“.

След това църквата ми възложи да напоявам нови вярващи в партньорство с Чън Лин и Ли Юе. Скоро след това открих, че Ли Юе е нехайна и безотговорна в дълга си. Често беше заета с лични неща, което забавяше работата. Двете с Чън Лин разговаряхме с нея, като ѝ казахме да приоритизира нещата, за да не бави църковната работа. За моя изненада тя не го прие, а започна да се оправдава и си изпусна нервите. Чън Лин вмъкна Божиите слова в общението си и в разнищването на проблема ѝ, но Ли Юе нямаше никаква самоосъзнатост. Тя каза, че ѝ липсва духовен ръст и не може да приложи истината на практика. Като видях, че се държи така, помислих, че ако продължавам да разнищвам проблема ѝ, определено ще каже, че съм взискателна и нямам добра човешка природа, и че ѝ преча. Почувствах, че не трябва да я разобличавам, за да продължим да се спогаждаме. Затова учтиво ѝ вдъхнах увереност: „Духовният ти ръст е малък, разбираме те. Просто не забавяй работата повече“. Като казах това, Ли Юе спря да се мръщи и вече не беше толкова разстроена. След това тя стана много дружелюбна към мен. Много се радвах и мислех, че имам добър подход към общението. Въпреки че посочих проблема ѝ, тя пак имаше добро мнение за мен. По-нататък Ли Юе продължаваше да не носи бреме в дълга си и дори се настрои срещу Чън Лин, като казваше, че е прекалено взискателна. Чън Лин посочи проблема ми с думите: „Знаеш ли какво беше естеството на общението ти с Ли Юе онзи ден? Разговаряхме с нея, за да ѝ помогнем да се опознае, да се самоанализира и да се покае. Но това, с което ти приключи общението, не само не ѝ помогна да размишлява, но и я накара да мисли, че ти си разбиращата, а аз съм прекалено взискателната. Тази постъпка беше с прекъсващ и подривен характер и изобщо не ѝ помогна“. Думите на Чън Лин ме прерязаха. В болката си се помолих на Бог: „Боже! Когато ме скастриха, не осъзнах сериозността на проблема. Но знам, че всичко, с което се сблъсквам всеки ден, е позволено от Теб. Моля Те, просветли ме и ме поведи към себепознание“.

След това прочетох откъс от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Първият похват, който антихристите използват, за да контролират хората, е да спечелят сърцата им. Колко са начините да се спечели човешкото сърце? Единият е да привлечеш човека с дребни услуги. Понякога антихристите дават на хората някакви хубави неща, понякога ги хвалят, друг път им дават малки обещания. А понякога антихристите виждат, че има дълг, който позволява на хората да застанат под светлината на прожекторите, или пък другите мислят, че този дълг може да донесе предимства на онзи, който го изпълнява, и да накара всички да го ценят, и възлагат този дълг на онези, които искат да спечелят. […] Някои хора са прекомерно сантиментални и винаги са възпирани от своите чувства, когато изпълняват дълга си, а техният водач им казва: „Това се дължи на малкия ти духовен ръст, нормално е“. Някои хора са мързеливи и не са предани в дълга си, но водачът им не ги порицава, вместо това им казва приятните неща, които тези хора искат да чуват на всяка крачка, за да им угоди и те да го смятат за добър, и за да им покаже колко е разбиращ и любящ. Такива хора си мислят: „Нашият водач е като любяща майка. Той наистина ни обича — наистина представлява Бог. Това наистина е от Бог!“. Неизказаният намек е, че техният водач може да действа като говорител на Бог, че той може да представлява Бог. Това ли е целта на този водач? Може би не е толкова ясно, но една от целите му е очевидна: той би искал хората да казват за него, че е чудесен водач, загрижен за другите, отнася се със съчувствие към слабостите на хората и разбира добре техните сърца. Когато някой църковен водач види, че братя или сестри изпълняват дълга си нехайно, той може да не ги упрекне, макар да е редно. Когато ясно вижда, че интересите на Божия дом са засегнати, той нито се занимава с това, нито разследва и не причинява ни най-малко оскърбление на никого. Всъщност той реално не проявява внимание към слабостите на хората, а намерението и целта му е да спечели сърцата на хората. Напълно осъзнава следното: „Стига да продължавам така и да не оскърбявам никого, ще ме смятат за добър водач. Ще имат добро и високо мнение за мен. Ще ме одобряват и ще ме харесват“. Не се интересува колко се ощетяват интересите на Божия дом и колко големи загуби се причиняват на навлизането в живота на Божиите избраници, нито колко се смущава църковният живот, той просто упорито продължава да следва сатанинската си философия и да не оскърбява никого. Никога не се самоукорява в сърцето си. Когато види, че някой прекъсва и смущава, най-много да си проговори с него за това, като омаловажи въпроса, и с това се приключва. Няма да разговаря за истината, нито ще посочи на този човек каква е същността на проблема, камо ли да разнищи състоянието му, и никога няма да разговаря за това какви са Божиите намерения. Един лъжеводач никога не разобличава и не анализира грешките, които хората често допускат, нито покварения нрав, който често разкриват. Не решава никакви реални проблеми, а винаги проявява снизходителност към неправилното практикуване на хората и разкриването на поквара у тях и независимо колко негативни или слаби са те, не го приема на сериозно. Той просто проповядва някои думи и доктрини, изрича няколко поучителни думи, за да се справи нехайно със ситуацията, като се опитва да поддържа хармонията. В резултат на това Божиите избраници не умеят да се самоанализират и да опознават себе си, няма разрешаване на покварения нрав, който са разкрили, и те живеят сред думи и доктрини, представи и фантазии, без изобщо да навлизат в живота. В сърцата си дори вярват: „Нашият водач разбира слабостите ни дори по-добре от Бог. Духовният ни ръст е твърде малък, за да отговори на Божиите изисквания. Просто трябва да изпълним изискванията на нашия водач. Като се покоряваме на водача си, ние се покоряваме на Бог. Ако дойде ден, в който Горното освободи водача ни, ще си кажем думата. За да запазим водача си и да попречим на освобождаването му, ще преговаряме и ще принудим Горното да приеме нашите изисквания. Така ще постъпим правилно спрямо водача си“. Когато хората таят такива мисли в сърцата си и са установили такава връзка със своя водач, и в сърцата им се е появила такава зависимост от него, такава завист и почит към него, те започват да имат още по-силна вяра в този водач и винаги искат да слушат неговите думи, вместо да търсят истината в Божиите слова. Такъв водач почти е заел Божието място в сърцата на хората. Ако един водач е готов да поддържа такива отношения с Божиите избраници, ако в сърцето си изпитва удоволствие от това и вярва, че Божиите избраници трябва да се отнасят към него така, тогава няма разлика между този водач и Павел, той вече е поел по пътя на антихриста, а Божите избраници вече са били подведени от антихриста и са напълно лишени от проницателност“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Първа точка: опитват се да спечелят сърцата на хората). Бог разобличава антихристите като изключително достойни за презрение и нечестиви. За да подсигурят мястото си в сърцата на другите, те никога не обиждат хората. Ако забележат, че някой нарушава принципите, не разговарят с него за истината, за да решат проблема, и не го разобличават, за да го спрат. Вместо това говорят сладки приказки, за да спечелят подкрепата на хората и те да ги харесват, да си мислят, че са любящи, разбиращи и прощаващи, докато се противят на Божиите слова и изисквания и не ги харесват, не ги прилагат на практика и не навлизат в тях. Антихристите привличат другите към себе си. Размишлявах как природата на действията ми е точно като на антихрист. Ясно виждах грешки в дълга на някои братя и сестри, някои от които дори бяха сериозни и вече бяха повлияли на работата — и трябваше да ги посоча. Тогава те щяха да могат да видят същността на проблема и сериозните последици от него и да се покаят бързо. Но ме беше страх, че ако разоблича проблемите на хората, ще ги обидя, затова угаждах на плътта им, като говорех сладки приказки, за да спечеля подкрепата им. Когато разговарях и разобличавах проблема на Ли Юе, не си сътрудничих с Чън Лин да поведа Ли Юе към себепознание, а се боях, че тя ще се настрои срещу мен, ако говоря строго, затова се съобразих с чувствата ѝ и бях мила. Това ме накара да изглеждам по-любяща от Чън Лин и способна да търпя и простя слабостите на Ли Юе, поради което Ли Юе не можеше да разпознае проблемите си и се противопоставяше на Чън Лин. Така бях и с Дин Жуей. Видях проблема ѝ, но вместо да разговарям с нея и да ѝ помогна, да я насоча как да размишлява и да види проблема си, аз все ѝ угаждах. Не възхвалявах Бог и не свидетелствах за Него в дълга си по този начин, и не изпълнявах отговорностите си. Бях водач, но като виждах, че братята и сестрите нарушават принципите, постъпвайки според покварения си нрав, не разговарях за истината, за да реша проблема, а угаждах на плътта им, като казвах няколко успокояващи думи, за да ги заблудя. Търпях ги да живеят в покварен нрав, да се нагаждат и да се щадят. Това, което правех, бе да преча на другите да навлязат в истината реалност. Те не знаеха истината и не разбираха Бог, и се противяха на Божиите изисквания, и не ги харесваха. Но всички мислеха, че съм страхотна, и казваха, че прощавам и съм разбираща, и се сближаваха с мен. Нима така не подвеждах хората? Видях, че като живеех според сатанински философии и бях любезна, вършех само зло. Наглед се държах добре с другите, но всъщност вредях на братята и сестрите и забавях работата на църквата. Бях твърде лицемерна! Използвах подмолна тактика, за да спечеля възхищението и преклонението на другите. Вървях по пътя на антихриста! През тези години бях оставила семейството и работата си, за да изпълнявам дълг. Бях страдала доста и работех много. Никога не бях си представяла, че ще тръгна по пътя на антихриста. Страх обзе сърцето ми. Почувствах се още по-отвратена и погнусена от себе си. През сълзи се помолих: „О, Боже! Преследвах статус и защитавах отношенията си, за да спечеля подкрепата на другите. Този мой нрав е толкова отвратителен за Теб, че ако ме накажеш, това ще е Твоята праведност. Боже, готова съм да се покая“.

След известно време Ли Юе все още беше нехайна в дълга си, не вършеше нищо и още не се беше променила след общението. Казахме на водача си за проблемите ѝ. След няколко дена водачът дойде на събранието ни и разговаря за проблемите на Ли Юе, за да ѝ помогне. Но Ли Юе все още изобщо не познаваше себе си. Водачът помоли мен и Чън Лин да изразим позициите си: „Като имате предвид ситуацията, трябва ли Ли Юе да бъде освободена?“. Този въпрос ме свари неподготвена. Мислех си, че Ли Юе стоеше до мен — как можех да кажа каквото и да е? Ако кажех истината и я освободяха, можеше да ме намрази. Имах чувството, че не трябва да говоря открито. В този момент почувствах силен пристъп на вина. Осъзнах, че отново мисля как да опазя мястото си в сърцата на хората. Казах тиха молитва към Бог в сърцето си: „Боже, мисля за живот според сатанински философии и за опазване на имиджа си и пак се държа като подмазвач. Моля Те, поведи ме към това да говоря истината и да се опълча на неправилните си мотиви“. След като се помолих, си спомних си един откъс от Божиите слова. Бог казва: „Ако сърцето ти е все по-честно и все повече ориентирано към Бог и ако знаеш как да защитаваш интересите на Божия дом, когато изпълняваш дълга си, и ако съвестта ти се безпокои, когато не успееш да защитиш тези интереси, това е доказателство, че истината е оказала въздействие върху теб и е станала твой живот. След като истината стане живот в теб, когато наблюдаваш някого, който проявява богохулство към Бог, не се бои от Бог и е повърхностен в изпълнението на дълга си, или прекъсва и смущава църковното дело, ти ще реагираш според истините принципи и ще бъдеш в състояние да идентифицираш и изобличиш такива хора, когато е необходимо“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова ми показаха, че когато нещо изникне, трябва да стоим на страната на Бог и да поддържаме работата на църквата. Когато видим, че другите нарушават принципите и прекъсват работата на църквата, не можем да ги защитаваме, а трябва да следваме истините принципи. Това е истинското човешко подобие, което Бог иска да изживеем. Въз основа на поведението си Ли Юе не беше подходяща да продължи тази работа в този момент. Не биваше да се страхувам да не я обидя, а трябваше да поддържам работата на църквата, да съм честен човек и да разясня позицията си. И така, обясних моята гледна точка. След като прецени всичко, водачът освободи Ли Юе.

След това започнах да изпълнявам дълг в партньорство със сестра Уан Дзя. В общуването ни забелязах, че понякога забавя църковната работа заради лични неща. Разговарях с нея за това, че работата трябва да е на първо място. Малко след това чух водача ни да казва, че ще повиши Уан Дзя да отговаря за една сфера от работата. Мислех, че Уан Дзя има заложби и е способна, затова няма да има проблем да отговаря за работата. Но когато личните ѝ неща бяха в конфликт с работата ѝ, понякога тя не поставяше дълга си на първо място. Ако не осъзнаеше този проблем, щеше ли работата да се забави, след като тя отговаряше за нея? Като неин партньор имах отговорност да разговарям с нея и да ѝ посоча това. Но когато беше на върха на езика ми да ѝ го кажа, аз се поколебах. Вече бях разговаряла с нея за този проблем. Ако повдигнех въпроса отново, нямаше ли да ми каже, че не спирам с този проблем, а постоянно разобличавам недостатъците ѝ? Осъзнах, че отново съм в грешното състояние, затова тихо се помолих. Сетих се за един откъс от Божиите слова, който бях чела преди и в който пишеше: „Бог изисква от хората да казват истината, да казват това, което мислят, а не да мамят, да заблуждават, да се подиграват, да иронизират, да осмиват, да се присмиват, да ограничават другите, да излагат слабостите им или да ги нараняват. Не са ли това принципите на речта? Какво означава твърдението, че не трябва да излагат слабостите на хората? Това означава да не вадите кирливите ризи на други хора. Не се придържайте към техните предишни грешки или недостатъци, за да ги съдите или упреквате. Това е най-малкото, което трябва да правите. Как се изразява конструктивната реч в положителен план? Тя е предимно окуражаваща, насочваща, напътстваща, увещаваща, разбираща и утешителна. Също така в някои специални случаи се налага директно да разкрием грешките на другите хора и да ги кастрим, така че те да придобият познание за истината и да пожелаят да се покаят. Едва тогава се постига подобаващ резултат. Този начин на практикуване е от голяма полза за хората. Това истински им помага и е градивно за тях, нали? […] И какъв, накратко, е принципът на говоренето? Той е следният: кажете това, което е в сърцето ви, и разкажете за истинските си изживявания и за това, което наистина мислите. Тези думи са най-полезни за хората, те им предоставят ресурс и им помагат, те са положителни. Категорично се въздържайте от изричането на онези фалшиви думи, онези думи, които не носят полза и не поучават хората; така ще избегнете опасността да им навредите или да ги препънете, да ги потопите в негативност и да им окажете отрицателно въздействие. Трябва да казваш положителни неща. Трябва да се стремиш да помагаш на хората, доколкото можеш, да си им от полза, да ги подхранваш, да създаваш в тях истинска вяра в Бог; трябва да дадеш възможност на хората да получат помощ и да спечелят много от твоето изживяване на Божиите слова и от начина, по който решаваш проблемите, и да могат да разберат пътя на изживяването на Божието дело и навлизането в истината реалност, като им позволиш да имат навлизане в живота, а животът им да се развива — всичко това е резултат от това, че думите ти са принципни и са поучителни за хората“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Какво означава човек да се стреми към истината (3)). Намерих път за практикуване в Божиите слова. В общуването си трябва да казвам истината, за да може хората да имат полза и да се поучат. Не може да се подигравам на хората, да бъда саркастична или да им се присмивам. Също така разбрах, че когато Бог казва да не разобличаваме слабостите на хората, това означава да не се придържаме към грешките или недостатъците им и да не ги съдим или заклеймяваме. Това да посочим и разобличим проблемите им, за да си научат урока, не е разобличаване на слабости, а любяща грижа. Уан Дзя не познаваше себе си и посочването на проблема ѝ беше напомняне и помощ за нея. Дори и да не го приемеше веднага и да си помислеше нещо лошо за мен, трябваше да се отнеса правилно към това. Стига да се стремеше към истината, тя щеше по-късно да потърси истината, да се опознае и да се промени. Като разбрах това, разговарях с Уан Дзя за проблема ѝ. По-късно Уан Дзя каза в едно есе, което написа: „Ако сестрата, с която си партнирах, не беше разобличила и разнищила проблема ми, нямаше да се самоанализирам и нямаше да видя колко сериозен е проблемът ми, а още по-малко щях да се покая и променя“. Като видях, че Уан Дзя е придобила това разбиране, благодарих на Бог в сърцето си. Божиите слова ми помогнаха да видя истинското лице на поведението ми на любезен човек и да променя грешната си гледна точка към стремежа. Благодаря на Бог за спасението Му!