От Уан Ин, Китай

През 2016 г. аз и сестра Дин Жуей си партнирахме в проследяването на работата на няколко църкви. Скоро след това по-висшестоящ водач изпрати Дин Жуей в една църква, за да се погрижи за едно докладно писмо. Тя обаче се върна много бързо. Помислих си, че проблемът там е сложен. Тя се върна толкова бързо — решила ли е проблема? Както се очакваше, скоро дойде писмо от висшестоящия водач за Дин Жуей, в което пишеше, че не е решила проблема напълно и някой друг трябва да го изследва отново. Водачът каза на Дин Жуей наистина да се самоанализира и да си вземе поука от това. Дин Жуей се разстрои доста, след като го прочете, и каза: „Не мога да решавам истински проблеми в дълга си и забавих работата на църквата“. Знаех донякъде за какво става въпрос в това докладно писмо — проблемът беше доста сложен. Включваше много хора и изискваше общение за много неща. Трябваше да се разговаря със замесените поотделно и не можеше да се свърши бързо. Чудех се дали Дин Жуей не беше твърде нетърпелива да приключи нещата. Мислех си да ѝ посоча това и да ѝ помогна да се самоанализира и да се опознае. Но после си помислих, че тя вече е тъжна и ако ѝ посоча проблемите, може да ѝ стане неудобно и да се настрои още по-негативно. Ами ако каже, че нямам емпатия и се дистанцира и стане предубедена към мен? Бахме нови партньори и щеше да бъде трудно да се разбираме, ако между нас възникнеше напрежение. В такъв момент, ако кажех нещо окуражаващо и успокоително, тя би почувствала, че съм разбираща и сговорчива. Затова я утеших с думите: „Напълно нормално е да имаме отклонения и понякога да се проваляме в работата си. Не бъди твърде строга със себе си. Когато започнах да се занимавам с докладни писма, имах и по-лоши провали от твоите“. После ѝ разказах за провалите в моята работа. Тревожността веднага изчезна от лицето ѝ и тя каза с радост: „Толкова се притеснявах какво ще си помислиш за мен. Не съм очаквала, че си толкова мил човек“. Думите ѝ ме накараха да се почувствам много доволна от себе си. Почувствах, че имам добра човешка природа и че съм разбираща. Друг път Дин Жуей ми каза как не може да се сработи добре с една сестра. Тя винаги говореше за проблемите на другата сестра и изглеждаше много ядосана, когато го правеше. Забелязах, че прекомерно анализира нещата и ѝ липсва самопознание. Спомних си, че бях чувала водача да казва, че те двете не се спогаждат. Другата сестра имаше надменен нрав, а Дин Жуей обичаше да прекалява с анализирането на хората и нещата, а когато нещо се случеше, тя не го приемаше от Бог, а просто се нацупваше и пренебрегваше този, който беше наранил гордостта ѝ. Не обсъждаше работата с него, а просто си изливаше гнева чрез това, като така забавяше напредъка по въпроса. Водачът проведе общение с нея, но тя не се самоанализира и не научи нищо за себе си. Другата сестра имаше някои проблеми, но тези на Дин Жуей бяха по-лоши. Исках да ѝ посоча проблемите ѝ, но после се зачудих: „Ако повдигна въпроса и не спестя нищо, дали ще каже, че се отнасям с нея нечестно? Няма ли така да разваля доброто впечатление, което тя има за мен?“. Затова застанах на нейна страна и ѝ казах: „Сестрата, с която си партнираше, също има проблеми в някои отношения“.

После на Дин Жуей беше възложен друг дълг и тя пое различна работа. Аз получих друга партньорка. Щом ме видя, тя каза: „Като чух, че ще работя с теб, почувствах много напрежение. Чувала съм, че имаш добра човешка природа и се сработваш добре с всички. Ако в партньорството ни има препятствия, ще бъда напълно разкрита. Това определено ще е проблем с моята човешка природа“. Като каза това, вместо да се самоанализирам, аз просто се потупах по гърба. Чувствах, че наистина имам добра човешка природа. И веднъж една сестра, която си партнираше с Дин Жуей, ме видя и каза: „Не се сработваме добре с нея, но тя все казва колко добре е работила с теб. Явно наистина съм покварена“. Мислех, че гордостта на Дин Жуей не може да понесе това, че тази сестра е твърде пряма и прекалено откровена за проблемите на Дин Жуей. Докато общувах с Дин Жуей, бях толерантна и търпелива към проблемите ѝ и не спорех с нея. Обсъждах работните проблеми с нея по своя инициатива и често търсех предложенията ѝ. Това предотвратяваше всякакви конфликти. Скоро след това чух водача да казва, че Дин Жуей е доста надменна, не приема истини и никога не успява да се сработи с другите. Беше освободена, защото не се промени след общението и беше неефективна в дълга си. После водачът повдигна въпроса за моите проблеми с думите: „Като водач, колкото и да е сериозен проблемът на някой брат или сестра, ако никога не повдигаш въпроса или не ги кастриш и разобличиш, а все трепериш за отношенията си с хората, това е безотговорност в работата ти! Така беше с Дин Жуей. Тя не може да работи добре с никого, но много се радва да работи с теб, като казва, че си внимателна и разбираща. Трябва да размишляваш върху това!“. После друг водач каза: „Оценката на всички за теб напоследък е положителна, всички казват, че си разбираща и приятна. Имаш място в сърцето на всички и те не търсят истините в нещата. Това е твоят проблем. Като работиш така, не възхваляваш Бог и не свидетелстваш за Него“. В началото ми беше трудно да го приема, разплаках се, чувствах се онеправдана и спорех в сърцето си. Това, че другите казваха добри неща за мен, значеше, че имам добра човешка природа и съм сговорчива. Как можаха да кажат, че имам проблем? Тогава сестрата, която ми партнираше, също ми напомни да се самоанализирам малко, така че най-накрая спокойно се помолих на Бог и Го помолих да ме просветли, за да се опозная.

После прочетох два откъса от Божиите слова, в които пише: „Когато си взаимодействаш с братята и сестрите, трябва да разголиш сърцето си пред тях и взаимно да се разбирате с тях, за да е от полза това за теб. Когато изпълняваш дълга си, е още по-важно да разголиш сърцето си и взаимно да се разбирате с братята и сестрите; едва тогава ще си сътрудничите хармонично с тях. […] Когато си взаимодействаш с другите, първо трябва да ги накараш да възприемат твоето вярно сърце и откровеност. Ако по време на общата ви работа и разговори, и контактите с други хора нечии думи са нехайни, шаблонни, любезни, ласкателни, безотговорни и основани на фантазии или ако той просто говори, за да спечели благоразположението на други хора, тогава думите му не съдържат нищо реално и изобщо не са искрени. Това е неговият начин на взаимодействие с другите, независимо кои са те. Такъв човек няма честно сърце. Това не е честен човек. Да кажем, че някой е в негативно състояние и ти каже от сърце: „Кажи ми точно защо съм толкова негативен. Просто не мога да разбера!“. И да предположим, че ти действително разбираш проблема му в сърцето си, но не му казваш, а вместо това изричаш: „Няма нищо. Ти не си негативен, и аз се чувствам така“. Тези думи са голяма утеха за човека, но твоето отношение не е искрено. Ти си нехаен с него. За да го успокоиш и утешиш, ти си се въздържал да говориш честно с него. Не му помагаш чистосърдечно и не излагаш ясно проблема, така че да може да изостави негативността си. Не си направил това, което трябва да направи един честен човек. Само и само за да се опиташ да го утешиш и да си гарантираш, че между вас няма да възникне отчуждение или конфликт, ти си бил нехаен с него — а да си честен човек не е това. И така, когато срещнеш такава ситуация, как трябва да практикуваш, за да бъдеш честен човек? Трябва да му кажеш за проблема, който си видял и ясно си идентифицирал: „Аз съм имал подобни преживявания. Виж дали това, което казвам, е правилно, или погрешно. Ако е погрешно, не си длъжен да го приемаш. Ако е правилно, се надявам, че ще го приемеш. Ако думите ми те наранят, надявам се, че можеш да ги приемеш от Бог. Намерението и целта ми са да ти помогна. Аз виждам проблема ясно: чувстваш, че си унизен и никой не гали твоето его, мислиш, че всички останали те гледат отвисоко, и смяташ, че ти си понесъл удар и никога не си бил толкова онеправдан, затова не можеш да го приемеш и ставаш негативен. Ти какво мислиш — така ли е наистина?“. И като чуе това, той чувства, че наистина е така. Действително именно това е в сърцето ти, но ако избереш да не бъдеш честен човек, няма да го кажеш. Ще кажеш: „И аз често ставам негативен“, и когато другият човек чуе, че всеки става негативен, той си мисли, че е нормално да бъде негативен, и така няма да търси истината, за да преодолее това. В крайна сметка той не загърбва своята негативност. Ако избереш да бъдеш честен човек и му помогнеш с честно отношение и честно сърце, можеш да му помогнеш да разбере истината и да загърби своята негативност“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само когато човек стане честен, може да изживее истинско човешко подобие). „В света има много така наречени „добри хора“, които говорят високопарни думи — макар на повърхността да не изглежда, че са извършили някакво голямо зло, всъщност те са особено измамни и хлъзгави. Те са много добри в това да се насочват накъдето духа вятърът, като ласкаят и се мазнят. Те са неистински добри хора и лицемери — те са точно от онези хора, които се преструват на добри. Онези, които вървят по пътя на компромиса, са най-коварни от всички хора. Те не оскърбяват никого, те ласкаят и се мазнят, умеят да действат добре във всякакви ситуации и никой не може да забележи каквито и да било издаващи ги признаци. Те са живи сатани!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез практикуване на истината човек може да се отърве от оковите на покварения нрав). От Божиите слова научих, че ако говоря само подкрепящи и ласкателни неща във взаимодействията си другите и не посочвам проблемите, които виждам, това не им помага и въобще не им е полезно. Бог казва, че това е да си конформист и хитър човекоугодник. Това е да вървиш, накъдето духа вятърът, да угаждаш на всички и да не обиждаш никого. Това е да си жив Сатана. Докато размишлявах върху поведението си, видях, че съм точно този тип човек, който Бог е разобличил. Когато Дин Жуей не се справи с докладното писмо и работата трябваше да бъде свършена отново, знаех, че стана така, защото тя търсеше бързи резултати. Трябваше да ѝ посоча проблема и да ѝ помогна да се самоанализира, но ме беше страх да не каже, че съм нетактична и лишена от човешка природа. Затова казах няколко окуражаващи думи и дори говорех за собствените си провали, за да я утеша. След като казах всичко това, тя вече не беше разстроена и не размишляваше много върху покварения си нрав. Да включваш личен опит в общението си, за да помогнеш на другите, е в реда на нещата, но човек трябва да използва провалите и себепознанието си най-вече за да насочи другите да се самоанализират и да научат нещо за себе си. Но не това се опитвах да постигна аз, когато споделях личните си провали. Целта ми беше да утеша Дин Жуей, за да почувства, че всички са еднакво покварени и грешките са напълно нормални. Това неусетно я накара да се отпусне прекалено. Така аз не свидетелствах за Бог, а я подвеждах. Като видях, че Дин Жуей не може да се сработи с другите и все анализираше прекалено хората и нещата, не ѝ посочих проблема, дори се съгласих с нея за проблемите на друга сестра, за да запазя добрия си имидж. Като видях, че се държи като разглезено дете, просто позволих да ѝ се размине. В резултат на това тя не виждаше собствените си проблеми и си угаждаше, като живееше в покварения си нрав. Нима това не ѝ вредеше?

После прочетох още един откъс от Божиите слова, в който пишеше: „Трябва да има критерий за притежаване на добра човешка природа. Това не означава да вървиш по пътя на компромиса, да не се придържаш към принципите, да се стараеш да не оскърбяваш никого, да угодничиш, където и да отидеш, да ласкаеш всеки, когото срещнеш, и да му се мазниш, и да караш всички да говорят добре за теб. Не това е критерият. А какъв е тогава? Той е способността да се покоряваш на Бог и на истината; да имаш принципи в подхода си към своя дълг и към всякакви хора, събития и неща, и — при изпълнението на дълга си — да бъдеш отговорен, да не се изплъзваш или скатаваш, да можеш да защитаваш интересите на Божия дом и да не кроиш планове заради себе си. Такива проявления са ясни за всички; всеки ги разбира ясно в сърцето си. Освен това Бог внимателно проучва сърцата на хората, на всеки един, и знае тяхното истинско положение. Никой, който и да е той, не може да измами Бог. Някои хора все се хвалят, че притежават добра човешка природа — те никога не говорят лошо за другите, никога не вредят на ничии интереси и никога не ламтят за чуждо имущество, като дори предпочитат да понесат загуба, отколкото да се възползват от другите, когато има спор за интереси. И всички останали мислят, че са добри хора. Въпреки това, когато изпълняват дълга си в Божия дом, те са хитри и се измъкват, и все кроят планове за себе си. Няма нито едно нещо, в което да вземат предвид интересите на Божия дом, нито има нещо, в което да споделят Божието чувство за неотложност или да мислят за това, за което мисли Бог, нито има нещо, в което да загърбят собствените си интереси, за да изпълняват добре дълга си. Никога няма да се отрекат от собствените си интереси, за да защитят интересите на Божия дом. Дори когато видят зли хора да вършат зло, не ги разобличават. Нямат каквито и да било принципи. Каква човешка природа е това? Това не е добра човешка природа“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да придобие истината). Истински добрият човек може да приеме истината и да се покори на Бог, той е отговорен и носи бреме в дълга си, поддържа принципите и защитава делото на църквата. Той също е принципен към другите. Когато вижда проблемите или грешките на други братя и сестри, може да предложи адекватно общение и помощ. Ако някой нарушава принципите и сериозно прекъсва и смущава църковната работа, добрият човек може да го кастри и разобличи както трябва, като не действа според чувствата си и не се бои да не обиди някого, а е способен да поддържа принципите и да защитава делото на църквата. Това е наистина да имаш добра човешка природа. Преди мислех, че да не кастриш хората за грешките им, да не разобличаваш недостатъците им и да не ги злепоставяш, означава да си разбиращ човек с добра човешка природа. Години наред, с когото и да общувах, винаги подбирах думите си така, че да са утешителни и мили. Винаги мислех как да накарам хората да чувстват, че съм разумна и разбираща, като угаждах на настроенията им и говорех топли думи. Не посочвах директно проблемите, които виждах в дълга им, и дори казвах утешителни, окуражаващи думи, за да ги заблудя, или изказвах нещата много меко. Всички ме хвалеха за добрата ми човешка природа и сговорчивостта ми. Смятах се за добър човек и се гордеех с това. Чрез разобличаването на Божиите слова осъзнах, че години наред онова, което мислех за поведение на добър човек, всъщност са били философии на Сатана за светските отношения. Наглед имах добра човешка природа — бях сговорчива и не обиждах никого. Бях в добри отношения с всички, но в сърцето си проявявах внимание само към своите интереси. Бях напълно безотговорна към работата си и навлизането на другите в живота. Ни най-малко не бях добър човек. Бях егоистична, подла, измамен човекоугодник, престорен добряга. Като си помисля как се фуках, че имам добра човешка природа и се смятах за добър човек, наистина съм била твърде безсрамна. Когато осъзнах това, казах молитва: „Боже, Твоите слова ми показаха какво е истински добра човешка природа. Искам да приложа истината на практика и да съм човек с добра човешка природа“.

След това църквата ми възложи да напоявам нови вярващи в партньорство с Чън Лин и Ли Юе. Скоро след това открих, че Ли Юе е нехайна и безотговорна в дълга си. Често беше заета с лични неща, което забавяше работата. Двете с Чън Лин разговаряхме с нея, като ѝ казахме да приоритизира нещата, за да не бави църковната работа. За моя изненада тя не го прие, а започна да спори и си изпусна нервите. Чън Лин вмъкна Божиите слова в общението си и в разнищването на проблема ѝ, но Ли Юе нямаше никакво самопознание. Тя каза, че ѝ липсва духовен ръст и не може да приложи истината на практика. Като видях, че се държи така, помислих, че ако продължавам да разнищвам проблема ѝ, определено ще каже, че съм взискателна и нямам добра човешка природа, и че я възпирам. Почувствах, че не трябва да я разобличавам, за да продължим да се спогаждаме. Затова учтиво я успокоих: „Духовният ти ръст е малък, разбираме те. Просто не забавяй работата повече“. Като казах това, Ли Юе спря да се мръщи и вече не беше толкова разстроена. След това тя стана много дружелюбна към мен. Много се радвах и мислех, че имам добър подход към общението. Въпреки че посочих проблема ѝ, тя пак имаше добро мнение за мен. По-нататък Ли Юе продължаваше да не носи бреме в дълга си и дори разви предубеждение срещу Чън Лин, като казваше, че е прекалено взискателна. Чън Лин посочи проблема ми с думите: „Знаеш ли какво беше естеството на общението ти с Ли Юе онзи ден? Разговаряхме с нея, за да ѝ помогнем да се опознае, да се самоанализира и да се покае. Но това, с което ти приключи общението, не само не ѝ помогна да размишлява, но и я накара да мисли, че ти си разбиращата, а аз съм прекалено взискателната. Тази постъпка беше с прекъсващ и подривен характер и изобщо не ѝ помогна“. Думите на Чън Лин ме прерязаха. В болката си се помолих на Бог: „Боже! Когато ме кастриха, не осъзнах сериозността на проблема. Но знам, че всичко, с което се сблъсквам всеки ден, е позволено от Теб. Моля Те, просветли ме и ме поведи към себепознание“.

След това прочетох откъс от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Първият похват, който антихристите използват, за да контролират хората, е да спечелят сърцата им. Колко са начините да се спечелят сърцата на хората? Единият е да привлечеш човека с дребни услуги. Понякога антихристите дават на хората някакви хубави неща, понякога ги хвалят, друг път им дават малки обещания. А понякога антихристите виждат, че има дълг, който позволява на хората да застанат под светлината на прожекторите, или пък другите мислят, че този дълг може да донесе предимства на онзи, който го изпълнява, и да накара всички да го ценят, и възлагат този дълг на онези, които искат да спечелят. […] Някои хора са прекомерно сантиментални и винаги са възпирани от своите чувства, когато изпълняват дълга си, а техният водач им казва: „Това се дължи на малкия ти духовен ръст, нормално е“. Някои хора са мързеливи и не са предани в дълга си, но водачът им не ги порицава, вместо това им казва приятните неща, които тези хора искат да чуват на всяка крачка, за да им угоди и да бъде смятан за добър от тях, и за да им покаже колко е разбиращ и любящ. Такива хора си мислят: „Нашият водач е като любяща майка. Той наистина ни обича — наистина представлява Бог. Той наистина е от Бог!“. Неизказаният намек е, че техният водач може да действа като говорител на Бог, че той може да представлява Бог. Това ли е целта на този водач? Може би не е толкова ясно, но една от целите му е очевидна: той би искал хората да казват за него, че е чудесен водач, загрижен за другите, отнася се със съчувствие към слабостите на хората и разбира добре техните сърца. Когато някои църковни водачи видят, че братя или сестри изпълняват дълга си нехайно, те не ги упрекват, макар да е редно. Когато ясно вижда, че интересите на Божия дом са пострадали, той нито се занимава с това, нито разследва и не причинява ни най-малко оскърбление на никого. Всъщност той реално не проявява внимание към слабостите на хората, а намерението и целта му е да спечели сърцата на хората. Напълно осъзнава следното: „Стига да продължавам така и да не оскърбявам никого, ще ме смятат за добър водач. Ще имат добро и високо мнение за мен. Ще ме одобряват и ще ме харесват“. Не се интересува колко се ощетяват интересите на Божия дом и колко големи загуби се причиняват на навлизането в живота на Божиите избраници, нито колко се смущава църковният живот, той просто упорито продължава да следва сатанинската си философия и да не оскърбява никого. Никога не се самоукорява в сърцето си. Когато види, че някой прекъсва и смущава, най-много да си проговори с него за това, като омаловажи въпроса, и с това се приключва. Няма да разговаря за истината, нито ще посочи на този човек каква е същността на проблема, камо ли да разнищи състоянието му, и никога няма да разговаря за това какви са Божиите намерения. Лъжеводачите никога не разобличават или анализират грешките, които хората често допускат, нито покварения нрав, който често разкриват. Не решава никакви реални проблеми, а винаги проявява снизходителност към неправилното практикуване на хората и разкриването на поквара у тях и независимо колко негативни или слаби са те, не го приема на сериозно. Той просто проповядва някои думи и доктрини, изрича няколко увещания, за да се справи нехайно със ситуацията, като се опитва да поддържа хармонията. В резултат на това Божиите избраници не умеят да се самоанализират и да опознават себе си, няма разрешаване на покварения нрав, който са разкрили, и те живеят сред думи и доктрини, представи и фантазии, без изобщо да навлизат в живота. В сърцата си дори вярват: „Нашият водач разбира слабостите ни дори по-добре от Бог. Духовният ни ръст е твърде малък, за да отговори на Божиите изисквания. Просто трябва да изпълним изискванията на нашия водач. Като се покоряваме на водача си, ние се покоряваме на Бог. Ако дойде ден, в който Горното освободи водача ни, ще си кажем думата. За да запазим водача си и да попречим на освобождаването му, ще преговаряме и ще принудим Горното да приеме нашите изисквания. Така ще постъпим правилно спрямо водача си“. Когато хората таят такива мисли в сърцата си и са установили такава връзка със своя водач, и в сърцата им се е появила такава зависимост от него, такова възхищение и боготворене към него, те започват да имат още по-силна вяра в този водач и винаги искат да слушат неговите думи, вместо да търсят истината в Божиите слова. Такъв водач почти е заел Божието място в сърцата на хората. Ако един водач е готов да поддържа такива отношения с Божиите избраници, ако в сърцето си изпитва удоволствие от това и вярва, че Божиите избраници трябва да се отнасят към него така, тогава няма разлика между този водач и Павел, той вече е поел по пътя на антихриста, а Божиите избраници вече са били подведени от антихриста и са напълно лишени от проницателност“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Първа точка: Опитват се да спечелят сърцата на хората). Бог разобличава антихристите като изключително достойни за презрение и нечестиви. За да подсигурят мястото си в сърцата на другите, те никога не обиждат хората. Ако забележат, че някой нарушава принципите, не разговарят с него за истината, за да решат проблема, и не го разобличават, за да го спрат. Вместо това говорят сладки приказки, за да спечелят подкрепата на хората и те да ги харесват, да си мислят, че са любящи, разбиращи и прощаващи, докато се противят на Божиите слова и изисквания и не ги харесват, не ги прилагат на практика и не навлизат в тях. Антихристите довеждат другите пред себе си. Размишлявах как природата на действията ми е точно като на антихрист. Ясно виждах грешки в дълга на някои братя и сестри, някои от които дори бяха сериозни и вече бяха повлияли на работата — и трябваше да ги посоча. Тогава те щяха да могат да видят същността на проблема и сериозните последици от него и да се покаят бързо. Но ме беше страх, че ако разоблича проблемите на хората, ще ги обидя, затова угаждах на плътта им, като говорех сладки приказки, за да спечеля подкрепата им. Когато разговарях и разобличавах проблема на Ли Юе, не си сътрудничих с Чън Лин да напътствам Ли Юе към себепознание, а се боях, че тя ще развие предубеждение срещу мен, ако говоря строго, затова се съобразих с чувствата ѝ и бях мила. Това ме накара да изглеждам по-любяща от Чън Лин и способна да търпя и простя слабостите на Ли Юе, поради което Ли Юе не можеше да разпознае проблемите си и се съпротивляваше на Чън Лин. Така бях и с Дин Жуей. Видях проблема ѝ, но вместо да разговарям с нея и да ѝ помогна, да я насоча как да размишлява и да види проблема си, аз все ѝ угаждах. Не възхвалявах Бог и не свидетелствах за Него в дълга си по този начин, и не изпълнявах отговорностите си. Бях водач, но като виждах, че братята и сестрите нарушават принципите, постъпвайки според покварения си нрав, не разговарях за истината, за да реша проблема, а угаждах на плътта им, като казвах няколко успокояващи и окуражаващи думи, за да ги заблудя. Оставих ги да живеят в покварен нрав, да принизяват стандартите си и да се щадят. Природата на стореното от мен бе да преча на другите да навлязат в истината реалност. Те не знаеха истината и не разбираха Бог, и се противяха на Божиите изисквания, и не ги харесваха. Но всички мислеха, че съм страхотна, и казваха, че прощавам и съм разбираща, и се сближаваха с мен. Нима така не подвеждах хората? Видях, че като живеех според сатанински философии и бях добрячка, вършех само зло. Наглед се държах добре с другите, но всъщност вредях на братята и сестрите и забавях работата на църквата. Бях твърде лицемерна! Използвах подмолна тактика, за да спечеля възхищението и преклонението на другите. Вървях по пътя на антихриста! През тези години бях оставила семейството и работата си, за да изпълнявам дълг. Бях страдала доста и работех много. Никога не бях си представяла, че ще тръгна по пътя на антихриста. Страх обзе сърцето ми. Почувствах се още по-отвратена и погнусена от себе си. През сълзи се помолих: „О, Боже! Преследвах статус и защитавах отношенията си, за да спечеля подкрепата на другите. Този мой нрав е толкова отвратителен за Теб, че ако ме накажеш, това ще е Твоята праведност. Боже, готова съм да се покая“.

След известно време Ли Юе все още беше нехайна в дълга си, не постигаше нищо и още не се беше променила след общението. Казахме на водача си за проблемите ѝ. След няколко дена водачът дойде на събранието ни и разговаря за проблемите на Ли Юе, за да ѝ помогне. Но Ли Юе все още изобщо не познаваше себе си. Водачът помоли мен и Чън Лин да изразим позициите си: „Като имате предвид ситуацията, трябва ли Ли Юе да бъде освободена?“. Този въпрос ме свари неподготвена. Мислех си, че Ли Юе стоеше до мен — как можех да кажа каквото и да е? Ако кажех истината и я освободяха, можеше да ме намрази. Имах чувството, че не трябва да говоря открито. В този момент почувствах силен пристъп на вина. Осъзнах, че отново мисля как да опазя мястото си в сърцата на хората. Казах тиха молитва към Бог в сърцето си: „Боже, мисля за живот според сатанински философии и за опазване на имиджа си и пак се държа като човекоугодник. Моля Те, поведи ме към това да говоря истината и да се опълча на неправилните си мотиви“. След като се помолих, си спомних един откъс от Божиите слова. Бог казва: „Твоето сърце ще става все по-честно и все повече ще застава на страната на Бог и ти ще умееш да защитаваш интересите на Божия дом, когато изпълняваш дълга си, а когато не ги защитаваш, твоята съвест ще се чувства неспокойна. Това ще бъде доказателство, че истината е оказала ефект върху теб и се е превърнала в твоя живот. Щом истината стане твой живот, ако видиш някой да хули Бог, да не се бои от Бог, да бъде нехаен, докато изпълнява дълга си, или да прекъсва и смущава работата на църквата, ще можеш да се отнасяш с него според истините принципи, като разпознаваш онези, които трябва да бъдат разпознати, и разобличаваш онези, които трябва да бъдат разобличени“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова ми показаха, че когато нещо изникне, трябва да стоим на страната на Бог и да поддържаме работата на църквата. Когато видим, че другите нарушават принципите и прекъсват работата на църквата, не можем да ги защитаваме, а трябва да следваме истините принципи. Това е истинското човешко подобие, което Бог иска да изживеем. Въз основа на поведението си Ли Юе не беше подходяща да продължи тази работа в този момент. Не биваше да се страхувам да не я обидя, а трябваше да поддържам работата на църквата, да съм честен човек и да разясня позицията си. И така, обясних моята гледна точка. След като прецени всичко, водачът освободи Ли Юе.

След това започнах да изпълнявам дълг в партньорство със сестра Уан Дзя. В общуването ни забелязах, че понякога забавя църковната работа заради лични неща. Разговарях с нея за това, че работата трябва да е на първо място. Малко след това чух водача ни да казва, че ще повиши Уан Дзя да отговаря за една сфера от работата. Мислех, че Уан Дзя има заложби и работоспособност, затова няма да има проблем да отговаря за работата. Но когато личните ѝ неща бяха в конфликт с работата ѝ, понякога тя не поставяше дълга си на първо място. Ако не осъзнаеше този проблем, щеше ли работата да се забави, след като тя отговаряше за нея? Като неин партньор имах отговорност да разговарям с нея и да ѝ посоча това. Но когато беше на върха на езика ми да ѝ го кажа, аз се поколебах. Вече бях разговаряла с нея за този проблем. Ако повдигнех въпроса отново, нямаше ли да ми каже, че не спирам с този проблем, а постоянно разобличавам недостатъците ѝ? Осъзнах, че отново съм в грешното състояние, затова тихо се помолих. Сетих се за един откъс от Божиите слова, който бях чела преди и в който пишеше: „Бог изисква от хората да казват истината, да казват това, което мислят, а не да подмамват, да подвеждат, да се подиграват, да иронизират, да осмиват, да се присмиват, да възпират другите, да разобличават слабостите им или да ги нараняват. Не са ли това принципите на речта? Какво означава твърдението, че не трябва да разобличават слабостите на хората? Това означава да не търсите компромати за други хора. Не се придържайте към техните предишни грешки или недостатъци, за да ги съдите или заклеймявате. Това е най-малкото, което трябва да се направи. Как се изразява назидателната реч в положителен план? Тя е предимно окуражаваща, съветваща, напътстваща, увещаваща, разбираща и утешителна. Също така в някои специални случаи е нужно директно да разобличаваме грешките на другите хора и да ги кастрим, така че те да придобият разбиране за истината и сърце на покаяние. Едва тогава могат да се постигнат резултати. Този начин на практикуване е от голяма полза за хората. Това истински им помага и е назидателно за тях, нали? […] И какъв, накратко, е принципът на говоренето? Той е следният: кажете това, което е в сърцето ви, и разкажете за истинските си преживявания и за това, което наистина мислите. Тези думи са най-полезни за хората, те им предоставят ресурс и им помагат, те са най-положителните думи. Категорично се въздържайте от изричането на онези фалшиви думи, онези думи, които не носят полза и не назидават хората; така ще избегнете опасността да им навредите или да ги препънете, да ги потопите в негативност и да им окажете отрицателно въздействие. Трябва да казваш положителни неща. Трябва да се стремиш да помагаш на хората, доколкото можеш, да си им от полза, да им предоставяш ресурс, да създаваш в тях истинска вяра в Бог; трябва да дадеш възможност на хората да получат помощ и да спечелят много от твоето преживяване на Божиите слова и от начина, по който решаваш проблемите, и да могат да разберат пътя на изживяването на Божието дело и навлизането в истината реалност, като им позволиш да имат навлизане в живота, а животът им да се развива — всичко това е резултат от това, че думите ти са принципни и назидателни за хората“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (3)). Намерих път за практикуване в Божиите слова. В общуването си трябва да казвам истината, за да може хората да имат полза и да се поучат. Не мога да се подигравам на хората, да бъда саркастична или да им се присмивам. Също така разбрах, че когато Бог казва да не разобличаваме слабостите на хората, това означава да не се вкопчваме в грешките или недостатъците им и да не ги съдим или заклеймяваме. Това да посочим и разобличим проблемите им, за да си научат урока, не е разобличаване на слабости, а любяща помощ. Уан Дзя не познаваше себе си и посочването на проблема ѝ беше напомняне и помощ за нея. Дори и да не го приемеше веднага и да си помислеше нещо лошо за мен, трябваше да се отнеса правилно към това. Стига да се стремеше към истината, тя щеше по-късно да потърси истината, да се опознае и да се промени. Като разбрах това, разговарях с Уан Дзя за проблема ѝ. По-късно Уан Дзя каза в едно есе, което написа: „Ако сестрата, с която си партнирах, не беше разобличила и разнищила проблема ми, нямаше да се самоанализирам и нямаше да видя колко сериозен е проблемът ми, а още по-малко щях да се покая и променя“. Като видях, че Уан Дзя е придобила това разбиране, благодарих на Бог в сърцето си. Божиите слова ми помогнаха да видя истинското лице на поведението ми на любезен човек и да променя грешното гледище, което стои зад стремежа ми. Благодаря на Бог за спасението Му!