През 2012 г., когато бях църковен водач, Джън Син привлече и подведе някои братя и сестри, за да може да се бори за поста на водач, като ме осъди като лъжеводач и призова за отстраняването ми, което доведе до хаос в църквата. Тогава Уан Чън забеляза какво се случва и незабавно ми докладва. Заедно с него проведохме общение с братята и сестрите, за да разпознаем и разнищим природата на действията на Джън Син. Братята и сестрите разбраха каква е Джън Син и хаосът в църквата най-накрая утихна. От този момент нататък бях благодарен на Уан Чън. Ако той не ми беше помогнал да прекратим хаоса, наистина можеше да бъда потискан и измъчван, да бъда отстранен от ролята си и да загубя дълга си. През 2019 г. съпругата ми и аз бяхме преследвани от полицията и не можехме да общуваме с братята и сестрите, като по този начин изгубихме връзка с църквата. Едва през 2021 г. братята и сестрите се свързаха с мен и ме прехвърлиха в друга църква. Църковният водач, който дойде да ни вземе по това време, беше не друг, а Уан Чън, и той ни уреди да посещаваме събранията и да започнем да изпълняваме дълга си. Благодарността ми към него се задълбочи още повече и почувствах, че той бе проявил благосклонност към мен. Гледах на него като на част от семейството и си мислех: „Не знам как мога да му се отблагодаря за това. Трябва да му се отплатя подобаващо при първа възможност“.

По-късно бях избран за църковен водач и си партнирах с Уан Чън и Чън Мо. След известно време забелязах, че Уан Чън винаги прекалено анализираше хората и нещата и обичаше да създава неприятности. Той влизаше в конфликти с Чън Мо, никога не се самоанализираше, нито се опитваше да опознае себе си, и дори разпространяваше предразсъдъците си към Чън Мо и недоволството си от него по време на събрания, което караше братята и сестрите да се забъркват в спора, да вземат неговата страна и да съдят Чън Мо. Освен това той никога не практикуваше истината, а винаги общуваше с другите въз основа на философии за светски дела. Когато братята и сестрите се сблъскваха с трудности в дълга си, той не провеждаше общение върху истината, за да ги разреши, а винаги проявяваше внимание към тяхната плът и им казваше да не бъдат прекалено строги към себе си, което ги караше да се отдават на слабостите си и да се примиряват с тях. Също така забелязах, че Уан Чън рядко питаше за работата, не я проверяваше и не решаваше проблемите, когато ги откриеше. Ако новодошлите не можеха да присъстват на събранията, той не им обръщаше внимание. Той не организираше правилно разпространителите на евангелието, а за да се справи с висшестоящите водачи, прибягваше до хитрост и лъжеше надзорниците си, докато криеше нещата от тези под него. Когато братята и сестрите посочваха проблемите му, той не ги приемаше, измисляше си всякакви извинения и се опитваше да се оправдае. Дори разпространяваше негативизъм сред братята и сестрите, като казваше, че през годините е страдал много в дълга си и не е придобил нищо, и че може би е по-добре да не вярва в Бог, а да се наслаждава на светския живот на плътта. По онова време някои от новоповярвалите не бяха в състояние да разберат какъв е, бяха подведени и вече не искаха да изпълняват дълга си. През този период Уан Чън непрекъснато смущаваше църковния живот, което засягаше всички братя и сестри в дълга им. Тогава висшестоящите водачи осъзнаха, че Уан Чън е лъжеводач, който не върши действителна работа, и се готвеха да го освободят. Но от общуването си с Уан Чън разбрах, че той не само е лъжеводач, но и неверник. Проблемите му бяха сериозни и той трябваше бързо да бъде освободен и премахнат, иначе щеше да продължи да смущава църковния живот. Мислех да съобщя за поведението му на неверник на висшестоящите водачи. Но тогава спомените за това как Уан Чън ми помогна да успокоя хаоса в църквата и ми уреди дълга нахлуха в съзнанието ми и ме накараха да се поколебая в сърцето си и да си мисля: „Ако докладвам за неговите проблеми, дали ще ме обвини, че нямам съвест и съм неблагодарен?“. Поради тази мисъл сърцето ми дълго време не можеше да намери покой. Ако наистина го премахнеха, това щеше да означава край на пътуването му във вярата и със сигурност щеше да ме намрази! Бях наистина раздвоен и не можех да се реша да напиша доклада. Помислих си: „Може би трябва да му помогна отново? Ако успее да се промени донякъде и да спре да предизвиква прекъсвания и смущения, може би няма да е необходимо да бъде премахнат?“. С тези мисли се въздържах да докладвам за проблемите на Уан Чън. Когато отново видях Уан Чън, проведох общение с него върху Божието слово, като го призовах, когато нещо му се случи, да се самоанализира и да се опита да опознае повече себе си. Но както и да разговарях с него, той не го приемаше сериозно и продължи да смущава църквата, както правеше и преди, с което пречеше на братята и сестрите да водят нормален църковен живот и влияеше върху навлизането им в живота. Чувствах се ужасно и се обвинявах, като си мислех: „Как може да съм толкова объркан? Защо не мога да застана на страната на Бог и да защитя работата на църквата?“. Именно тогава започнах да търся истината и да се самоанализирам.

Един ден попаднах на откъс от Божието слово: „Какво характеризира чувствата? Определено не е нищо положително. Това е съсредоточаване върху физическите взаимоотношения и задоволяване на плътските пристрастия. Фаворизирането, защитата на чуждите недостатъци, прекомерната любов, разглезването и угаждането — всичко това спада към чувствата. Някои хора много се доверяват на чувствата и реагират на всичко, което им се случва, въз основа на чувствата си. В сърцето си прекрасно знаят, че това е погрешно, и въпреки това пак не са способни да бъдат обективни, а още по-малко да постъпват принципно. Способни ли са хората да практикуват истината, когато чувствата постоянно ги ограничават? Това е изключително трудно! Неспособността на много хора да практикуват истината се дължи на чувствата. Те смятат, че чувствата са особено важни и ги поставят на първо място. Дали това са хора, които обичат истината? Определено не са. Какво представляват чувствата по същество? Те са вид покварен нрав. Проявленията на чувствата могат да се опишат с няколко думи: фаворизиране, безпринципна защита на други хора, поддържане на физически отношения и пристрастност. Ето какво са чувствата“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво е истината реалност). След като прочетох Божиите слова, аз се пробудих. През това време бях живял според чувствата си и бях действал без принципи. Ясно бях осъзнал, че Уан Чън е не само лъжеводач, който не върши никаква действителна работа, но и неверник. Трябваше да разоблича поведението му пред висшестоящите водачи. Продължавах обаче да мисля за благосклонното отношение, което бе проявил към мен, и да бъда загрижен за така нареченото ни приятелство, затова не докладвах за проблемите му, а му позволих да продължи да върши зло в църквата и да смущава църковния живот. Действах въз основа на чувствата си, като го предпазвах и прикривах. Като исках да запазя един неверник в църквата, аз заговорничех със Сатана и ставах негов съучастник. Наистина вършех зло! Големият червен змей арестува, преследва и смущава работата на църквата, а в същото време аз закрилях един неверник в църквата; правех това, което големият червен змей искаше да направи, но не можеше. Това не беше ли бунт срещу Бог и не беше ли насочено срещу Него? Аз действах като щит на Сатана! Чрез това, което фактите разкриха, най-накрая видях, че живеех въз основа на чувствата си, неспособен да различа правилното от грешното или доброто от злото. Нямах никакво чувство за справедливост и позволявах на един неверник да смущава църковния живот. Бях твърде непокорен спрямо Бог! Спомних си, че Бог е казал: „Чувствата са враг на Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тълкуване на тайните на „Думите на Бог към цялата вселена“, Глава 28). Почувствах дълбоко разкаяние и самообвинение и реших да съобщя за проблемите на Уан Чън на висшестоящите водачи.

Няколко дни по-късно, когато висшестоящите водачи дойдоха да освободят Уан Чън, докладвах за положението му. След проверка те установиха, че Уан Чън наистина е неверник, и ме помолиха да опиша поведението му, за да помогна при събирането на материалите за премахването му. Когато си помислих, че Уан Чън ще бъде премахнат, не можех да не си спомня за всички случаи, когато ми беше помагал в миналото, и си помислих: „Той прояви благосклонност към мен, а сега съм напът да напиша оценка, която ще доведе до премахването му. Ако чуе за това, дали ще ме обвини, че отвръщам на добрината с враждебност и нямам съвест? Как ще се изправя пред него след това?“. Но когато се замислих за проявите му на неверник, съзнанието ми за съвест ми подсказа, че трябва да се придържам към принципите и да опиша поведението му. И все пак не можех да преодолея тази вътрешна пречка и се чувствах раздвоен. Колкото повече мислех за това, толкова повече болка изпитвах и усещах вътрешна тъмнина и униние. И така, след като отлагах повече от 10 дни, все още не бях описал поведението на Уан Чън. През този период страдах от силен зъбобол и понякога ме болеше толкова много, че започвах да се потя. Не смеех да ям и не можех да спя. Осъзнах, че това може би е Божието дисциплиниране, и се помолих на Бог: „Боже, Уан Чън е неверник и аз трябва да опиша поведението му и да го премахна според принципите. Но като си помисля за благосклонността, която той прояви към мен, не искам да пиша. Сърцето ми е твърде непримиримо, твърде непокорно! Боже, искам да се върна при Теб. Моля Те, просвети ме и ме напътствай да опозная себе си, да се придържам към принципите и да защитавам интересите на църквата“.

След това постоянно размишлявах, като си мислех: „Кое беше онова, което ми пречеше да се придържам към принципите и да защитавам интересите на църквата?“. По време на едно събрание намерих отговора в Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „В дълбините на човешките сърца все още има много представи и фантазии, различни мисли, възгледи и отрови от традиционната култура, както и много неща, които са враждебни на Бог. Тези неща са скрити в тях и тепърва трябва да бъдат изровени. Те са произходът на разкриването на техния покварен нрав и произлизат от човешката природа същност. Ето защо когато Бог прави нещо, което не се съгласува с твоите представи, ти ще Му се противопоставяш и ще Му противодействаш. Няма да разбираш защо Бог е постъпил така и макар да знаеш, че има истина във всичко, което Бог прави, и да искаш да се покориш, ще откриеш, че си неспособен на това. Защо си неспособен да се покориш? Каква е причината за твоето противопоставяне и противодействие? Така е, защото в човешките мисли и възгледи има много неща, които са враждебни на Бог, враждебни на принципите, според които действа Бог, и враждебни на същността Му. За хората е трудно да придобият знание за тези неща“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако познае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истинск). „Казвам всичко това, за да накарам хората да осъзнаят, че първопричината и същността на човешката непокорна природа идва предимно от човешките мисли и възгледи, които се формират от образованието, получено в семейството и обществото, както и от традиционната култура. След като тези неща се вкоренят дълбоко в човешките сърца малко по малко чрез семейните порядки или чрез влиянието на обществото и на академичното образование, хората започват да живеят според тях. Те несъзнателно започват да вярват, че тази традиционна култура е правилна, безупречна и не може да се критикува и че само като действат в съгласие с изискванията на традиционната култура, могат да са истински хора. Ако не го правят, усещат, че са лишени от съвест, противни на всякаква човешка природа и лишени от нея, и не могат да се примирят с това. Не са ли тези човешки мисли и възгледи много далеч от истината? Нещата в човешките мисли и възгледи и целите, към които хората се стремят, са все насочени към света, към Сатана. Божието изискване човек да се стреми към истината е насочено към Бог, към светлината. Това са две различни посоки, две различни цели. Действай съгласно Божиите цели и човешките изисквания, и твоята човешка природа ще стане по-нормална, ще имаш повече човешко подобие и ще се приближиш към Бог. Ако действаш съгласно мислите и възгледите на традиционната култура, ще губиш все повече и повече съвестта и разума си, ще ставаш все по-фалшив и престорен, ще следваш светските моди още повече и ще станеш част от силите на злото. Тогава ще живееш напълно в мрака, под властта на Сатана. Ще си нарушил напълно истината и ще си предал Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако познае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истинск). Божиите слова ми дадоха яснота. Осъзнах, че бях действал въз основа на чувствата си и не исках да документирам поведението на Уан Чен от страх да не бъде премахнат, главно защото бях обвързан и възпрян от идеите и възгледите, които Сатана ми беше внушил, като например: „Човек трябва да бъде предан“, „Човек не може да бъде безчувствен и неблагодарен“, „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“ и т.н. Контролиран от тези идеи и възгледи, аз винаги поставях добротата на хората на първо място и дори я смятах за по-важна от практикуването на истината и интересите на църквата. Когато обмислях да съобщя за проявите на Уан Чън като неверник, не можех да не си спомня как той ми беше помогнал в миналото, като си мислех, че да докладвам неговото поведение е безсърдечно и неблагодарно и че ще бъда презрян от другите. Възпиран от тези идеи и възгледи, никога не бях в състояние да практикувам истината или да отстоявам принципите. Дори когато водачите ме помолиха да опиша поведението на Уан Чън, аз се поколебах заради благосклонното отношение, което беше проявил към мен, което му позволяваше да продължава да върши зло и да безпокои братята и сестрите в църквата. Църквата е място, където братята и сестрите трябва да изпълняват дълга си и да се стремят към истината. Само чрез своевременно премахване на неверниците от църквата може да се опази църковният живот на братята и сестрите. Като писах за проявите на неверника Уан Чън, аз практикувах истината и това бе нещо положително, но аз го възприемах като предателство и липса на съвест. Наистина не можех да разгранича доброто от злото, нито да разбера какво да обичам и какво да мразя, и изобщо нямах никакви принципи или позиция. Ако бях докладвал своевременно за проблемите на Уан Чън, може би щяха да го премахнат по-рано от църквата, но тъй като не практикувах истината и го предпазвах, той продължи да прекъсва и смущава църквата, което доведе до загуби в навлизането в живота на братята и сестрите и забави работата на църквата. Като водач не само не проявих внимание към живота на братята и сестрите и не защитих интересите на църквата, но и прикривах Уан Чън въз основа на чувствата си, като показвах преданост и съвест към един неверник. Хапех ръката, която ме хранеше, и предлагах помощ на външен човек, като по този начин играех ролята на лакей на Сатана. Преди бях живял според идеите и възгледите, които Сатана ми беше внушил, като си мислех, че съм благороден и предан. Едва сега осъзнах, че тези идеи и възгледи се противопоставят на Бог. Те ми бяха попречили да практикувам истината, костваха ми съвестта и разума и ми отнемаха човешката природа. Като живеех според тези идеи и възгледи, можех само да върша зло, да се противопоставям на Бог и да го накарам да ме отритне и отстрани. Ако не беше навременното Божие дисциплиниране, поради което се разболях, не бих си помислил да се самоанализирам. Не можех повече да продължавам да се бунтувам; трябваше бързо да се върна при Бог.

Прочетох още един откъс от Божието слово, който ми помогна да променя донякъде погрешните си възгледи. Всемогъщият Бог казва: „Понякога Бог ще използва услугите на Сатана, за да помогне на хората, но в такива случаи трябва непременно да благодарим на Бог, а не да се отплащаме за доброто на Сатана — това е въпрос на принцип. Когато изкушението идва под формата на добрина, сторена от зъл човек, първо трябва да си наясно с това кой точно ти помага и предоставя помощ, какво е собственото ти положение и дали има други пътища, по които можеш да поемеш. С такива случаи трябва да се справяш гъвкаво. Ако Бог иска да те спаси, независимо чии услуги използва, за да го постигне, първо трябва да благодариш на Бог и да го приемеш от Него. Не бива да насочваш благодарността си единствено към хората, камо ли в знак на благодарност да предлагаш живота си на някого. Това е груба грешка. От съдбоносно значение е сърцето ти да е благодарно на Бог и да го приемеш от Него“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Какво означава човек да се стреми към истината (7)). След като прочетох Божиите слова, най-накрая разбрах, че винаги бях възприемал помощта на Уан Чън като човешка доброта. Не бях приел това от Бог, не бях признал Неговото върховенство, нито бях помислил как да се отплатя за Божията любов. Наистина бях толкова объркан! По време на хаоса в църквата Уан Чън ми помогна да успокоя нещата, а по-късно ми уреди подходящ дълг. Това бяха негов дълг и отговорност, които той трябваше да изпълни — не беше равносилно на доброта. Освен това всичко беше устроено и подредено от Бог. Трябваше да приема това от Бог, да Му благодаря и да се отплатя за Божията любов, но приемах Божията любов към човека и Неговата закрила за човешка доброта. Бях толкова сляп. Като осъзнах това, изпитах дълбоко разкаяние и се помолих на Бог, като бях готов да се покая и да практикувам истината, за да Го удовлетворя.

По-късно открих принципите за практикуване в Божиите слова и разбрах какво представлява човекът с истински добра човешка природа. Всемогъщият Бог казва: „Трябва да има критерий за притежаване на добра човешка природа. Това не означава да поемете по пътя на умереността, да не се придържате към принципите, да се стараете да не засягате никого, да угодничите, където и да отидете, да любезничите и да се разбирате с всеки, когото срещнете, и да накарате всички да говорят добре за вас. Не това е критерият. А какъв е тогава? Да можете да се подчинявате на Бог и на истината. Да подхождате към дълга си и към всякакви хора, събития и неща принципно и с чувство за отговорност. Това се вижда ясно от всички и в сърцето си всеки го знае. Освен това Бог внимателно проучва сърцата на хората, на всеки един, и знае тяхното състояние. Никой, който и да е той, не може да заблуди Бог. Някои хора все се хвалят, че притежават добра човешка природа, че никога не говорят лошо за другите, никога не вредят на интересите на другите, и твърдят, че никога не са копнели за чуждо имущество. Когато възникне спор за интереси, те дори предпочитат да понесат загуба, отколкото да се възползват от другите, и всички останали мислят, че са добри хора. Въпреки това, когато изпълняват дълга си в Божия дом, те са хитри и неуловими и все кроят планове за себе си. Никога не мислят за интересите на Божия дом, никога не приемат за спешни нещата, които Бог смята за неотложни, и не са на едно мнение с Него, и никога не могат да загърбят собствените си интереси, за да изпълнят дълга си. Никога не изоставят собствените си интереси. Дори когато видят зли хора да вършат зло, не го разобличават. Нямат каквито и да било принципи. Каква човешка природа е това? Това не е добра човешка природа. Не обръщайте внимание на това, което казват такива хора. Трябва да видите какво изживяват, какво разкриват и какво е тяхното отношение, когато изпълняват дълга си, както и какво е вътрешното им състояние и какво обичат. Дали човек притежава човешка природа, ако любовта към собствената му слава и изгода надхвърля предаността му към Бог, ако любовта към собствената му слава и изгода е по-важна от интересите на Божия дом, или ако любовта към собствената му слава и изгода е по-голяма от вниманието, което проявява към Бог? Това не е човек, който има човешка природа. Както Бог, така и другите, могат да видят поведението му. За такива хора е много трудно да придобият истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да придобие истината). Преди винаги смятах, че тези, които се отплащат за добрината и ценят предаността, са хора с добра човешка природа. Едва след като прочетох Божиите слова, осъзнах, че моето виждане за нещата е било доста абсурдно. Човек с наистина добра човешка природа е този, който споделя Божиите мисли и грижи, има честно сърце и е почтен човек, обича позитивните неща, притежава чувство за справедливост и може да отстоява истините принципи и да разбира какво да обича и какво да мрази. Що се отнася до мен, в опит да запазя добрия си имидж на предан човек в очите на другите, не се поколебах да навредя на интересите на църквата. Предпочитах да гледам как Уан Чън смущава църковния живот и пречи на братята и сестрите да изпълняват дълга си, отколкото да направя така, че той да бъде премахнат. Как можех да бъда наречен човек с добра човешка природа? Бях просто човек без човешка природа, егоистичен и достоен за презрение човек. След като осъзнах това, вече не мислех, че имам добра човешка природа. Тогава попаднах на друг откъс от Божиите слова и придобих някои пътища за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Какъв принцип трябва да спазват хората в отношението си към другите според Божиите слова? Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази. Това е принципът, който трябва да се спазва. Бог обича хората, които се стремят към истината и които са способни да следват волята Му. Това са хората, които и ние трябва да обичаме. Бог ненавижда хората, които не са способни да следват Божията воля, които Го ненавиждат и се бунтуват срещу Него, и ние също трябва да ги ненавиждаме. Това иска Бог от хората“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако познае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истинск). Докато четях Божиите слова, придобих известно разбиране за Неговото намерение. Бог изисква хората да обичат това, което Той обича, и да мразят това, което Той мрази; когато се случи нещо, хората да застават на Негова страна и да отстояват истините принципи. С братя и сестри, които искрено вярват в Бог и се стремят към истината, когато някой вижда проблеми в дълга им, той трябва да проведе с тях общение върху истината, да ги подкрепя с любов и да ги кастри, когато е необходимо. Що се отнася до злите хора, неверниците и антихристите, човек трябва да практикува разобличаването и докладването им, отбягването и отхвърлянето им. Само такива практики са съгласно Божиите намерения. Сега, когато Уан Чън беше разкрит като неверник и човек от рода на Сатана, задържането му в църквата само щеше да смути нейната работа. Вече не можех да действам въз основа на чувствата си. Трябваше да опиша писмено поведението му на неверник и да го премахна от църквата възможно най-скоро. След това се помолих на Бог: „Боже, Ти прояви такава благосклонност към мен и ми даде възможност да бъда водач, а аз ни най-малко не защитих интересите на църквата. Готов съм да се покая пред Теб, да практикувам истината и да защитавам работата на църквата“. След като се помолих, описах поведението на Уан Чън в писмен вид. След разследването висшестоящите водачи установиха, че Уан Чън наистина е неверник, и го премахнаха от църквата. Като видях този резултат, сърцето ми беше спокойно и щастливо, защото най-накрая можех да практикувам истината и да проявя внимание към Божието намерение.

По-късно, когато висшестоящите водачи анализираха причините за слабите ни работни резултати, отново ми напомниха за всички моменти, когато не защитавах работата на църквата. Като църковен водач, това, че действах въз основа на чувствата си и позволих на един неверник да остане в църквата и да причини смущения в църковния живот, беше прегрешение пред Бог и петно. Като църковен водач не бях изпълнил дори собствения си дълг и отговорност. Като мислех за това, се чувствах виновен и се обвинявах, мислейки, че не съм достоен да бъда църковен водач, и затова казах на висшестоящите водачи, че ще напусна. След като чу това, висшестоящият водач проведе общение с мен, като каза: „Бог съди и разобличава хората, за да ги изчисти от сатанинския нрав в тях, който се противопоставя на Бог, и да им позволи истински да се покаят. Това е искреното намерение на Бог; не Го разбирай погрешно“. Почувствах се истински благодарен на Бог. Когато бях непримирим и непокорен, Бог ме беше дисциплинирал чрез болест, за да мога да се самоанализирам, а сега, след като бях проявил известно желание да се покая, Бог беше проявил милост към мен, като ми даваше възможност да продължа да изпълнявам дълга си. Това дълбоко ме развълнува.

Чрез това преживяване видях, че много от моите възгледи за нещата не са съгласно истината, и че имам остра нужда от Божия съд и пречистване. По време на бъдещите си преживявания искам повече да практикувам истината, да се стремя да бъда човек, който се покорява на Бог, и да изпълнявам добре дълга си.