От Дзъйен, Китай

През 2023 г. си партнирах с Йе Сюн в изпълнение на дълг с текст. Работоспособността на Йе Сюн е по-добра от моята и тя е и по-ефективна. Обикновено, ако изпаднех в някакво състояние, тя разговаряше с мен за Божиите слова, за да ми помогне. Разбирахме се много добре. През февруари 2024 г. по време на едно събиране Йе Сюн използваше Божиите слова, за да разбере своя собствен надменен нрав, но разбирането ѝ беше много общо. След като приключи, Лан Син посочи някои от надменните и възпиращи проявления на Йе Сюн по време на изпълнението на дълга ѝ. Тя каза, че обикновено когато Йе Сюн ѝ посочвала проблемите, в тона ѝ се долавяло презрение, което много я възпирало. А понякога, когато смятала, че заложбите ѝ са слаби и не е достатъчно добра за дълга, Йе Сюн ѝ казвала презрително да се откаже, ако не може да се справи, което я карало да изпада в негативизъм. Докато Лан Син говореше, лицето на Йе Сюн бавно посърна. Когато Лан Син приключи с общението си, Йе Сюн се разплака, като каза, че е възпирала другите и е вършила зло, и настроението ѝ беше потиснато. Помислих си, че Йе Сюн не е приела напълно проблемите, които Лан Син ѝ беше посочила, но после си помислих също, че Йе Сюн държи много на честта си и затова е нормално да не може да приеме веднага, когато Лан Син посочва проблемите ѝ. След малко трябваше да е малко по-добре и затова не казах нищо повече. Докато се хранехме, Лан Син няколко пъти потърси Йе Сюн за разговор, но Йе Сюн я пренебрегна. Атмосферата беше малко неловка. С Йе Сюн работехме заедно в един и същи кабинет и след обяд Лан Син дойде в нашия кабинет, за да ми помогне с компютъра. Тогава Йе Сюн излезе навън, сякаш умишлено избягваше Лан Син. Преди това тя и Лан Син често си говореха и се смееха заедно, но сега сякаш беше друг човек. Осъзнах, че Йе Сюн има предубеждения спрямо Лан Син. Исках да я попитам за състоянието ѝ и да посоча, че отношението ѝ показва, че не приема истината и че кара хората да се чувстват възпирани. Но после промених решението си: „Лан Син току-що посочи проблемите ѝ, но тя все още не е коригирала състоянието си. Ако отида да я критикувам сега, няма ли да стане още по-негативна? Ако по-късно си състави лошо мнение за мен и ме пренебрегва, какво ще правя? Делим един кабинет и постоянно се засичаме. Ако отношенията ни се охладят прекалено, ще бъде толкова трудно да се разбираме занапред. По-късно, ако изпадна в някакво състояние или срещна някакви проблеми в работата си, какво ще правя, ако тя не ми помогне? Няма ли просто да се изложа?“. Като си помислих това, преглътнах думите, които бях на път да изрека. Въпреки това ясно виждах, че състоянието на Йе Сюн не е добро и се самообвинявах, че не съм разговаряла с нея за това. Тогава събрах смелост да я попитам: „Изглежда, че състоянието ти не е много добро. Дали е, защото проблемите, които Лан Син посочи, е трудно да бъдат приети веднага? Ако имаш някакви мисли, можеш да се откриеш и да разговаряш за тях. Не ги таи в себе си!“. Йе Сюн каза с тих глас: „Добре съм. Премислям го“, и след това не каза нищо повече. Като видях, че не иска да се открие и да разговаря за това, изведнъж не знаех какво да кажа. Притеснявах се, че ако кажа нещо повече, ще я настроя срещу себе си и тя ще има лошо мнение за мен. Затова просто казах няколко думи за насърчение и бързо приключих разговора.

След това в продължение на два дни Йе Сюн се беше заровила в ядене и работа. Почти не говореше, освен когато я питахме нещо, и тогава казваше по няколко думи. Преди, винаги когато имаше някакви проблеми в работата ни, които не можех да проумея, Йе Сюн активно изразяваше мнението си и даваше няколко предложения. Ако имаше части в работните ми писма, в които общението ми не беше ясно, тя ми помагаше да ги подобря. През тези два дни обаче Йе Сюн дори не разговаряше за проблемите, които срещахме в работата си. Исках да ги засегна и да ги обсъдим, но когато видях, че Йе Сюн не е в добро настроение, си помислих, че ще е трудно да се постигнат някакви резултати чрез обсъждане на работата и затова не ги споменах. В резултат на това работата беше засегната. След това исках да разоблича поведението на Йе Сюн, за да може тя да осъзнае проблемите си. Но после си помислих, че Лан Син бе споменала накратко само нейния надменен нрав, а състоянието на Йе Сюн се бе влошило в резултат на това. Ако отново спомена, че тя не приема истината, няма ли да стане предубедена към мен и да изпълнява дълга си със съпротива в сърцето си? Колко трудно щеше да ни бъде да се разбираме тогава? Затова казах на Йе Сюн тактично: „Ако имаш някакви мисли, можеш да говориш за тях. Ако продължаваш така никога да не казваш нищо, ще възпираш хората. Бог нагласи този вид среда, за да ни позволи да размишляваме над собствения си покварен нрав. Това е полезно за нашето навлизане в живота“. Тя каза с тих глас: „Постепенно го премислям. Добре съм. Така е по-добре. Ако в бъдеще говоря по-малко, няма да карам хората да се чувстват възпирани“. Като видях, че Йе Сюн говори, сякаш все още таи обида, отново се поколебах. „Ако посоча проблемите ѝ и тя не ги приеме, тогава ще пренебрегне ли и мен? Забрави, ще изчакам, докато тя сама е готова да се открие и да разговаря“. По-късно, когато обсъждахме работата заедно, Йе Сюн все още не говореше много. Лан Син видя как се държи Йе Сюн и не знаеше какво точно да направи. Чувстваше, че вината е нейна, и изпитваше силни угризения. Състоянието ѝ също беше донякъде унило. През тези два дни не можех да мисля за нищо друго освен за този въпрос. Дори не можех да успокоя сърцето си, докато изпълнявах дълга си. Помолих се на Бог, за да Му разкажа за състоянието си, с молба да ме води, за да опозная себе си.

По-късно прочетох тези Божии слова: „Повечето хора са готови да се стремят към истината и искат да я практикуват, но през голяма част от времето те просто имат решимостта и желанието да го правят; вътрешно обаче истината не е станала техен живот. Така че, когато се сблъскаш със зли сили, които смущават и саботират работата на църквата — например, когато си изправен пред лъжеводачи, които се справят с нещата в нарушение на принципите и не вършат реална работа, или зли хора и антихристи, които вършат зло и смущават работата на църквата и по този начин нанасят вреда на Божиите избраници — ти нямаш смелостта да се изправиш и да говориш. Защо нямаш тази смелост? Защото си плах или не можеш да се изразяваш добре, или не смееш да говориш, защото не виждаш нещата ясно? Не е поради нито едно от тези неща; най-вече е последствие от това, че си възпиран от покварения си нрав. Един вид покварен нрав, който ти разкриваш, е измамният нрав: когато нещо се случи, първото нещо, което обмисляш, са собствените ти интереси, последствията от действията ти и дали те ще бъдат от полза за теб. Това е измамен нрав, нали? Друг вид е егоистичният и низък нрав. Мислиш си: „Какво общо има с мен това, че те вредят на интересите на Божия дом? Аз не съм водач, така че защо трябва да се замесвам? Няма нищо общо с мен и не е моя отговорност“. Такива мисли и думи не са нещо, което ти умишлено измисляш, а се пораждат несъзнателно — това е поквареният нрав, който хората разкриват, когато се сблъскат с проблем. Този покварен нрав управлява мислите ти, връзва ръцете и краката ти и контролира какво казваш. В сърцето си искаш да се изправиш и да говориш, но имаш опасения и дори и да говориш, увърташ и си оставяш вратичка, или шикалкавиш и просто не казваш истината. Проницателните хора могат да видят това, а и в действителност ти също знаеш в сърцето си, че не си казал всичко, което трябва, че не си постигнал резултати, че просто си отбивал номера и че проблемът не е решен. Не си изпълнил отговорността си, но въпреки това нагло казваш, че си, или твърдиш, че не си видял нещата ясно по онова време. Съответстват ли тези твърдения на фактите? Това ли мислиш наистина? Не си ли напълно под контрола на сатанинския си нрав? Дори и част от това, което казваш, да е съгласно фактите, ти лъжеш и мамиш хората на ключови места и по решаващи въпроси. Това е достатъчно, за да докаже, че си лъжец и човек, който живее според сатанинския си нрав“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Бог разобличава това, че много често хората са готови да практикуват истината, но тъй като са подвластни на своя егоистичен и измамен покварен нрав, твърде много се съобразяват със собствените си интереси и въпреки че ясно виждат проблеми у своите братя и сестри, не смеят да ги посочат или разобличат. Дори да ги посочат, го правят по заобиколен начин, не казват всичко докрай и не се съобразяват с интересите на Божия дом. Аз бях точно в такова състояние. Видях, че Йе Сюн не е приела насоките на Лан Син, която е била пренебрегната, когато е говорила с Йе Сюн; това беше възпряло Лан Син. Трябваше своевременно да проведа общение и да помогна. Притеснявах се обаче, че ако в този момент посоча, че тя не приемаше истината, тогава тя няма да го приеме веднага и ще си състави лошо мнение за мен, и така по-късно няма да ми помогне, ако имам някакви трудности. Затова само тактично я попитах за състоянието ѝ. Като видях, че не е склонна да се открие, отново се притесних, че разобличаването на проблемите ѝ ще я настрои срещу мен, и затова преглътнах думите, които щях да кажа. По-късно състоянието на Йе Сюн все още не се беше променило. В продължение на няколко дни тя почти не ни говореше и не можехме да общуваме за работата или да я обсъждаме нормално. Нито пък можехме да постигнем добри резултати в изпълнението ѝ. Ясно бях видяла проблемите на Йе Сюн, но не смеех да ги разоблича, защото исках да предпазя себе си. Стоях и гледах как състоянието на Лан Син и църковното дело бяха засегнати. В сърцето ми бяха само моите собствени интереси. Изобщо не защитих църковното дело. Бях твърде измамна и егоистична!

По-късно прочетох Божиите слова и разбрах нещо за коренната причина за неспособността ми да практикувам истината. Всемогъщият Бог казва: „Във философиите за светските отношения има една максима, която гласи: „Ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“. Това означава, че за да запази добро приятелство, човек трябва да си мълчи за проблемите на приятеля си, дори и да ги вижда ясно. Той трябва да спазва принципа да не удря хората в лицето и да не посочва недостатъците им. Хората се заблуждават взаимно, прикриват неща един от друг и заговорничат един срещу друг. Макар да им е съвършено ясно какъв човек е другият, те не го казват директно, а използват хитри методи да запазят отношенията си. Защо човек ще иска да запази такива отношения? Защото не иска да си създава врагове в това общество, в групата, към която принадлежи, което означава често да се излага на опасни ситуации. Като знаеш, че някой ще се превърне в твой враг и ще ти навреди, след като си посочил недостатъците му или си го наранил, и като не искаш да попадаш в такава ситуация, прилагаш максимата на философиите за светските отношения, която гласи: „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“. В този контекст, ако двама души имат такава връзка, броят ли се за истински приятели? (Не.) Те не са истински приятели, а още по-малко са си довереници. И така, какви точно са тези отношения? Не са ли те основни социални отношения? (Такива са.) В такова социално отношение хората не могат да водят чистосърдечни разговори, нито да имат дълбоки връзки, а не могат и да говорят, каквото искат. Не могат да изрекат на глас това, което им е на сърцето, не могат да посочат проблемите, които виждат у другите хора, нито да кажат нещо, което би било от полза за другите хора. Вместо това те подбират хубави думи, за да се подмажат на другите. Не смеят да говорят истината или да отстояват принципите, като по този начин пречат на другите да развият враждебни мисли към тях. Когато никой не представлява заплаха за някого, този човек не живее ли в относително спокойствие и мир? Не целят ли хората именно това, като поддържат сентенцията „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“? (Така е.) Очевидно е, че това е крив и измамен начин на оцеляване с елемент на предпазливост, чиято цел е самосъхранението. Като живеят по този начин, хората нямат довереници, нямат близки приятели, на които могат да кажат каквото искат. Между хората има само взаимна предпазливост, взаимна експлоатация и взаимни интриги, като всеки човек взема от връзката това, от което се нуждае. Не е ли така? В основата си целта на „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ е човек да избягва да обижда другите и да си създава врагове, да се защити, като не наранява никого. Това е тактика и метод, който човек възприема, за да се предпази от нараняване. Като разгледаме тези няколко характеристики на същината му, благородно ли е изискването към моралното поведение на хората „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“? Положително ли е? (Не.) Тогава на какво учи то хората? Че не бива да оскърбяваш и нараняваш никого, иначе в крайна сметка ти ще се окажеш нараненият; също така, че не бива да се доверяваш на никого. Ако нараниш някой от добрите си приятели, приятелството ви неусетно ще започне да се променя — от твой добър, добре познат приятел този човек ще се превърне в непознат или враг. Кои проблеми всъщност разрешава този вид учение? Дори и чрез такова поведение да не си създадеш врагове и даже да загубиш няколко, то ще накара ли хората да ти се възхищават, да те одобряват и да искат да запазят приятелството си с теб завинаги? Това отговаря ли напълно на стандарта за морално поведение? В най-добрия случай то не е нищо повече от философия за светските отношения. Може ли придържането към това твърдение и практика да се смята за добро морално поведение? Ни най-малко“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (8)). От Божиите слова видях, че причината да не смея да посоча директно проблемите на Йе Сюн е, че живеех според сатанинските философии за светските отношения. Бях възприела максими като „Ако си мълчиш за недостатъците на добрите приятели, ще имаш дълго и добро приятелство“ и „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ за свой собствен подход към светските отношения. Мислех си, че за да се разбираш с хората, трябва да им правиш отстъпки, да говориш по начин, който е лесен за приемане от тях, и да не ги обиждаш, и че само по този начин можеш да защитиш отношенията си с хората и да си намериш мястото сред тях. Когато не вярвах в Бог, ако някой направеше нещо нередно, не смеех да го посоча директно. Дори да споменех нещо, го правех много тактично и затова се разбирах много добре с колегите си. След като повярвах в Бог, продължих да се осланям на тези философии за светските отношения, за да се разбирам с братята и сестрите си. Когато виждах братята и сестрите си да правят неща по начин, който противоречи на принципите и не е от полза за църковното дело, не смеех да го посоча, за да не навредя на хармоничната атмосфера. По-специално, когато видях, че Йе Сюн не приемаше проблемите, които Лан Син ѝ беше посочила, и живееше в покварен нрав и възпрепятстваше нашия дълг, трябваше да проведа общение, да ѝ дам насоки и да ѝ помогна да разбере сериозните последици от неприемането на истината. Но се страхувах, че това ще засегне отношенията ни, и затова само заобиколно я попитах за състоянието ѝ, без да посочвам проблемите ѝ. В резултат на това тя постоянно таеше обида и не изпълняваше дълга си правилно, като възпрепятстваше работата. Осъзнах, че да живееш според сатанинските философии за светските отношения изобщо не означава да си искрен или полезен за хората и не предпазва църковното дело. Това също така ме прави все по-измамна и егоистична: То наистина вреди на другите и на самата мен! Когато хората, които наистина имат човешка природа, видят, че братята и сестрите им живеят в покварен нрав, те ще проведат общение относно Божиите слова, водени от любов, и ще помогнат на братята и сестрите си да разберат собствения си покварен нрав. Аз обаче се интересувах само от това дали Йе Сюн ще си състави лошо мнение за мен и дали ще ни е по-трудно да се разбираме в бъдеще, след като съм посочила проблемите ѝ. Мислех само как да предпазя себе си. Изобщо не бях се замислила за навлизането в живота на моята сестра или за църковното дело. Осъзнах, че въпреки че вярвам в Бог от много години, изобщо не съм се променила. Нямам нормална човешка природа и наистина си бях навлякла ненавистта на Бог. Когато разбрах това, сърцето ми се изпълни със самообвинения и съжаление. Помолих се на Бог относно състоянието си, с молба Той да ме води, за да мога да практикувам истината.

След това гледах видеоклип със свидетелство за преживяване. В него бяха цитирани два откъса от Божиите слова, които ми бяха особено полезни. Всемогъщият Бог казва: „Понякога хармонията означава търпимост и толерантност, но тя също така означава да отстоявате позициите си и да се придържате към принципите. Хармонията не означава да заглаждаш нещата или да се опитваш да бъдеш човекоугодник, или да възприемаш компромисен подход — и със сигурност не означава да се подмазваш на някого. Това са принципи. Щом схванеш тези принципи, без да осъзнаваш, твоите думи и действия ще се съобразят с Божиите намерения; ще имаш принципи в това как се отнасяш към хората и ще станеш способен да се отнасяш към другите честно. По този начин ще можеш да се разбираш приятелски с братята и сестрите и ще бъде лесно да се постигне единство. Ако хората, в своята вяра в Бог и при изпълнението на своя дълг, живеят според философиите на Сатана, според собствените си предпочитания, желания и егоистични мотиви и винаги следват собствената си воля в своите думи и действия, то те няма да могат да се разбират приятелски с другите и няма да могат да изпълнят дълга си добре. Защо е така? Защото всички хора, които живеят под властта на Сатана, живеят според своя сатанински нрав; всички те кроят планове за себе си, преследват слава, придобивки и статус, и старателно крият картите си. Ето защо те кроят планове един срещу друг и се борят за собствената си слава, придобивки и интереси. Такива хора не могат да приемат истината, още по-малко да я практикуват, и затова са неспособни да постигнат единство“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За хармоничното сътрудничество). „Ако имаш намерението и гледището на човекоугодник, тогава по всички въпроси няма да практикуваш истината, нито да отстояваш принципите, и така винаги ще се проваляш и ще падаш. Ако не се осъзнаеш и никога не търсиш истината, тогава ти си неверник и никога няма да придобиеш истината и живота. Какво тогава трябва да направиш? Когато се сблъскаш с неща, които засягат интересите на Божия дом, трябва да се молиш на Бог и да Го призоваваш, като поискаш от Него да ти даде вяра и сила, за да можеш да отстояваш принципите, да правиш това, което трябва да правиш, да се справяш с нещата според принципите, да поддържаш твърдо становището, което трябва да поддържаш, да защитаваш интересите на Божия дом и да предотвратиш всякакви загуби за делото на Божия дом. Ако си способен да се опълчиш на личните си интереси, на гордостта си и на гледището си на човекоугодник и ако правиш това, което трябва да правиш, с честно, целеустремено сърце, тогава ще си победил Сатана и ще си придобил този аспект на истината. Ако упорито настояваш да живееш според философията на Сатана, като защитаваш отношенията си с другите, и ако никога не можеш да приложиш истината на практика и не се осмеляваш да отстояваш принципите, тогава ще можеш ли да практикуваш истината по други въпроси? Все така няма да имаш вяра или сила. Ако никога не търсиш или не приемаш истината, тогава такава вяра в Бог ще ти позволи ли да придобиеш истината? (Не.) А ако не можеш да придобиеш истината, можеш ли да бъдеш спасен? Не можеш. Ако винаги живееш според философията на Сатана, не притежаваш ни най-малка истина реалност и все така живееш под властта на Сатана, тогава абсолютно никога не можеш да бъдеш спасен. Трябва да ти е ясно, че придобиването на истината е необходимо условие за спасение. Как тогава можеш да придобиеш истината? Ако си способен да практикуваш истината, ако можеш да живееш според истината и истината стане основата на твоето съществуване, тогава ще си придобил истината и ще притежаваш живот, и ще бъдеш един от онези, които са спасени“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Бог е казал, че истинската хармония не е само въздържание и толерантност, а че трябва да имаш и принципи, и да отстояваш позицията си. Не можеш да се придържаш към пътя на умереността или да бъдеш човекоугодник. Само като се отнасяш към хората и работиш с тях въз основа на истините принципи, можеш да бъдеш в съответствие с Божието намерение. Ако постоянно живееш според сатанинските философии за светските отношения, ако защитаваш междуличностните си отношения, ако не можеш да отстояваш истините принципи и не можеш да практикуваш Божиите слова, тогава в крайна сметка със сигурност няма да можеш да получиш истината и ще бъдеш един от онези, които са отстранени от Бог. Живеех според мислите и възгледите на човекоугодниците. Ясно знаех, че трябва да посоча проблемите на Йе Сюн и да ѝ помогна да разбере себе си и да промени състоянието си, но постоянно се притеснявах, че ако ѝ ги посоча, това ще навреди на отношенията помежду ни. Затова не практикувах да се откривам и да провеждам общение. На пръв поглед отношенията ни изглеждаха хармонични, но тя така и не разбра проблемите си и състоянието ѝ се влошаваше все повече. Всички се чувстваха възпрени и работата беше засегната. Всички тези неща бяха последици от това, че не практикувах истината. Не можех да продължавам така. Трябваше да практикувам в съответствие с Божиите слова и да посоча поведението на Йе Сюн на неприемане на истината и неговото естество. Ако тя приемеше истината след проведено общение и разобличаване, това щеше да е добре за нея — щеше да е истинска помощ. Но ако тя все още не го приемеше след общението и продължаваше да се съпротивлява, тогава трябваше да придобия известна проницателност. Същата вечер се помолих на Бог, като Го умолявах да ми даде вяра, за да мога да посоча проблемите на Йе Сюн. След като се помолих, поех инициативата да попитам за състоянието на Йе Сюн и посочих нейните проявления на неприемане на истината и изпитване на неприязън към истината. След като Йе Сюн ме изслуша, тя придоби известно разбиране за състоянието си и беше готова да се промени. Видях, че е готова да приеме истината, но като начало, тъй като живееше в покварен нрав, не можеше веднага да се промени. Също така преживях това, че когато практикуваш в съответствие с Божиите слова, сърцето ти се чувства спокойно и умиротворено.

На събирането на следващия ден, когато Йе Сюн разговаряше за състоянието си, тя каза, че знае, че възпира хората с надменния си нрав и че не приема истината. Но не е разбирала естеството и последиците от такова поведение. Отново започнах да се чувствам раздвоена: „Може би трябва отново да ѝ посоча нещата, за да разбере по-добре подробностите. Ако разбира само общата картина, това няма да ѝ помогне да се промени и да навлезе в бъдеще. Но ако ѝ го посоча, ще си помисли ли, че поставям твърде много изисквания към нея? Ами ако не може да го приеме и отново стане негативна? Ако си състави предубеждения за мен, как ще се разбираме в бъдеще? Може би просто трябва да я оставя бавно да разбере нещата сама“. Като си помислих това, отново трепнах малко. В този момент осъзнах, че колебанието ми все още се дължи на това, че исках да запазя отношенията си с нея. Мълчаливо се помолих на Бог, като Го умолявах да ми даде вяра и да се отнеса към сестра ми с честно сърце. Спомних си тези Божии слова: „Как се изразява назидателната реч в положителен план? Тя е предимно окуражаваща, съветваща, напътстваща, увещаваща, разбираща и утешителна. Също така в някои специални случаи се налага директно да разобличаваме грешките на другите хора и да ги кастрим, така че те да придобият разбиране за истината и сърце на покаяние. Едва тогава могат да се постигнат резултати. Този начин на практикуване е от голяма полза за хората. Това истински им помага и е назидателно за тях, нали?“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (3)). Божиите слова ме накараха да разбера, че не само думите на насърчение и увещание са полезни за хората. Кастренето по отношение на проблемите на хората и посочването на техните недостатъци и слабости е по-поучително за тях. То може да им помогне да разберат по-добре състоянието си, да търсят истината, за да разрешават проблемите, и е полезно и за тяхното навлизане в живота. Сега Йе Сюн не разбираше естеството и последиците от неприемането си на истината. Ако ѝ го посочех, можех да ѝ помогна да разбере себе си по-добре. Това щеше да бъде от полза както за нейното собствено навлизане в живота, така и за църковното дело. Не е важно какво мисли Йе Сюн за мен. Най-важното е, че трябва да практикувам Божиите слова и да окажа на сестра си истинска помощ. Затова прочетох няколко откъса от Божиите слова по отношение на състоянието на Йе Сюн и посочих, че разбирането ѝ е общо и му липсват подробности. След това, като използвах Божиите слова, проведох общение относно естеството и последиците от такова поведение. Чрез общението Йе Сюн призна, че в момента няма много дълбоко разбиране и че е готова да подобри нещата и да се промени. Тя също така се извини на Лан Син на момента. Лан Син също проведе общение за собственото си състояние. Всички се откриха и вече нямаше никакви пречки помежду ни. Наистина преживях как практикуването в съответствие с Божиите слова носи на хората помощ и ползи. Стига хората да са готови да приемат истината, тогава посочването на проблемите, взаимната помощ, общението и разобличаването между братя и сестри не само че няма да ги направи негативни, но всъщност ще им помогне да разберат по-добре себе си и всички ще напреднат в своето навлизане в живота. Това са придобивките от практикуването на истината.