От Йе Сиу, Китай

В началото на септември 2022 г. бях ръководител на екип по поенето в църквата. По това време две новодошли сестри, Сиу Джън и Ян Юн, тъкмо бяха прехвърлени от друга църква. Водачът ме помоли бързо да организирам хора, които да ги поят, като каза, че тези две сестри имат добри заложби и разбиране, че трябва да обърна повече внимание на това как се справят по време на поенето по-късно и че възможно най-скоро могат да бъдат развити и обучени да изпълняват дълг. Водачът също спомена, че състоянието на Сиу Джън наскоро е било смутено поради преследване и възпрепятстване от страна на семейството ѝ и че тя се нуждае от повече общение и помощ. След това организирах напоителите да се срещнат със Сиу Джън и Ян Юн и също така проведох общение със Сиу Джън, като използвах Божиите слова. Състоянието на Ян Юн беше добро, така че уверено я оставих на напоителите.

Един месец отлетя и водачът ме попита как са Сиу Джън и Ян Юн, дали са постигнали някакъв напредък и дали могат да бъдат развивани. Като видях писмото на водача, малко се паникьосах при мисълта: „Водих общение със Сиу Джън само в началото и след като видях, че състоянието ѝ се подобрява, не я потърсих повече и забравих да проследя и да проуча подробностите за това как се справят тези две новодошли сестри. Какво да правя сега? Как да отговоря? Ако просто кажа, че съм забравила да проследя въпроса, водачът определено ще сметне, че съм била нехайна и не върша действителна работа, че не съм направила това, за което специално ме е помолил, и че съм абсолютно ненадеждна. Това би съсипало гордостта ми, а дори може и да бъда скастрена“. За да не види водачът, че не съм свършила действителна работа, измислих решение: „Бързо ще изпратя писмо до напоителите, за да проуча как са Сиу Джън и Ян Юн, а след това ще отговоря на водача, че проследявам въпроса. Но беше ясно, че водих общение със Сиу Джън само веднъж в самото начало, а след това забравих да проследя нея и Ян Юн. Ако кажа, че съм ги проследила, няма ли това да е безсрамна лъжа? Не, не мога просто така нагло да лъжа“. Затова измислих друг начин. Нямаше нито директно да кажа, че съм проследила въпроса, нито че не съм се съсредоточила върху проследяването. Вместо това щях да увъртам и да кажа: „Случи се така, че съм насрочила събиране с двама напоители. Планирах да проуча как са новодошлите напоследък по време на това събиране. Ще ти отговоря малко по-късно“. След като написах писмото, почувствах смътно безпокойство в сърцето си. Чувствах, че съм наистина уклончива и измамна, но се страхувах, че ако не отговоря по този начин, водачът ще каже, че не върша действителна работа. Затова в крайна сметка отговорих така.

На следващия ден изведнъж ми се зави свят, започна да ми се повдига и не можех да стоя на краката си. Една сестра ми напомни, че когато човек е сполетян от внезапна болест, трябва да потърси дали има някаква поука, която да си извлече. По-късно се сетих как водачът ме беше помолил да проследя как са Ян Юн и Сиу Джън. Обещах да го направя подобаващо, но после забравих за това. Вече бях проявила огромна безотговорност спрямо този въпрос, но пак не бях честна, а вместо това избрах да бъда уклончива, измамна и да прикривам нещата. Няма ли това да е още по-отвратително за Бог? Видях, че думите и действията ми се увъртат и пълзят като змия, затова потърсих Божиите слова, които разобличават такова поведение. Всемогъщият Бог казва: „Нека първо да разгледаме какъв въпрос задава Бог Йехова на Сатана. „Отде идеш?“. Нима това не е ясен въпрос? Има ли някакъв скрит смисъл? Не, това е само един ясен въпрос. Ако ви попитам: „Откъде идваш?“, как бихте отговорили? Нима е трудно да се отговори на този въпрос? Бихте ли казали: „От шетане тук-таме и скитане нагоре-надолу.“? (Не.) Вие не бихте отговорили по този начин. И така, как се чувствате, когато виждате Сатана да отговаря по този начин? (Чувстваме, че Сатана е нелеп, но и измамен.) Можете ли да разберете какво чувствам Аз? Всеки път, когато виждам тези думи на Сатана, изпитвам отвращение, защото Сатана говори, но думите му нямат съдържание. Отговори ли Сатана на Божия въпрос? Не, думите, които Сатана изрече, не бяха отговор, те не казваха нищо. Те не бяха отговор на Божия въпрос. „От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. Как разбираш тези думи? Откъде точно идва Сатана? Получихте ли отговор на този въпрос? (Не.) Това е „гениалността“ на хитрите кроежи на Сатана — да не позволи на никого да разбере какво всъщност казва. След като чу тези думи, все още не можеш да разбереш какво е казал, въпреки че е приключил с даването на отговор. И все пак Сатана вярва, че е отговорил перфектно. Как се чувстваш тогава? Отвратен? (Да.) Сега започвате да изпитвате отвращение като реакция на тези думи. Думите на Сатана имат една особеност: това, което Сатана казва, те озадачава и не можеш да разбереш източника на думите му. Понякога Сатана има мотиви и говори целенасочено, а понякога, под действието на самата му природа, тези думи се появяват спонтанно и направо излизат от устата на Сатана. Сатана не обмисля дълго тези думи, а ги изрича, без да се замисля. Когато Бог го попита откъде идва, Сатана отговори с няколко двусмислени думи. Чувстваш се много озадачен, защото никога не знаеш откъде точно идва Сатана. Има ли сред вас такива, които говорят така? Що за начин на говорене е това? (Той е двусмислен и не дава категоричен отговор.) Какви думи трябва да използваме, за да опишем този начин на говорене? Той отклонява вниманието и подлъгва. Да предположим, че някой не иска да допусне другите да разберат какво е правил вчера. Питаш го: „Видях те вчера. Къде отиваше?“. Той не ти казва направо къде е бил. Вместо това казва: „Какъв ден беше само! Беше толкова уморителен!“. Отговори ли на въпроса ти? Направи го, но не даде отговора, който ти търсеше. Това е „гениалността“ в изкуството на речта на хората. Никога не можеш да разбереш какво имат предвид, нито да разбереш източника на думите им или намерението зад тях. Не знаеш какво се опитват да избегнат, защото в сърцето си имат своя собствена история — това е коварно. Има ли сред вас хора, които също често говорят по този начин? (Да.) Тогава каква е вашата цел? Дали понякога тя е да защитите собствените си интереси, а друг път — да запазите гордостта, положението и репутацията си, да опазите тайните на личния си живот? Каквато и да е целта, тя е неотделима от вашите интереси, свързана е с вашите интереси. Нима природата на човека не е такава? Всички, които имат такава природа, са тясно свързани със Сатана, ако не и с неговото семейство. Можем да се изразим така, нали? Като цяло тази проява е отвратителна и противна“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият IV). От Божиите слова, които разобличават Сатана, видях, че начинът, по който Сатана говори, е наистина отвратителен. Когато Бог задава прост въпрос, Сатана може да отговори ясно, но вместо това той говори уклончиво, за да прикрие истинските си намерения и цели, което го прави объркващ, а истинските му мисли и намерения — трудни за разгадаване. Това е наистина коварно и измамно. В светлината на Божиите слова видях, че това, което Бог разобличи, беше моето собствено поведение. Когато водачът проследи как са двете новодошли, осъзнах, че само веднъж бях разговаряла със Сиу Джън в началото, но тъй като по-късно се заех с други неща, не проследих как са, след като ги изпратих при напоителите. Нямах представа за напредъка им, за евентуални проблеми, които може би имаха, или за потенциала им за развиване. Ако просто кажех, че не съм проследила въпроса, това щеше да покаже на водача, че не върша действителна работа и че просто се отнасям към нещата нехайно и безотговорно. Това би накърнило гордостта и имиджа ми, а можеше дори и да бъда скастрена. Затова прибягнах до измама с твърдението, че съм насрочила събиране с двамата напоители, с намерението да проуча как са новодошлите напоследък и да докладвам след това, и по този начин да накарам водача да си мисли, че върша действителна работа и че постоянно проследявам и обръщам внимание на това как са новодошлите. Споменах също, че ще се срещна лично с напоителите, за да проуча какво правят, което прозвуча така, сякаш имам силно чувство за бреме, като по този начин прикрих проблема и запазих гордостта и имиджа си. Видях колко коварни бяха намеренията ми и как думите и действията ми бяха досущ като на Сатана. Бях уклончива, пренасочвах вниманието и подвеждах. Бях наистина хлъзгава и измамна! Мислех, че съм умна, че съм измислила добро решение и че съм отговорила перфектно, но този мой изкривен и измамен нрав отврати Бог и предизвика Неговата омраза. Ако не се покаех бързо, в крайна сметка щях да бъда разкрита и отстранена от Бог.

По-късно, след като прочетох Божиите слова, придобих известно разбиране за намеренията, скрити зад измамата ми. Всемогъщият Бог казва: „С какви намерения мамят хората? Каква цел се опитват да постигнат? Без изключение те го правят, за да постигнат слава, печалба и статус — накратко, това е в името на собствените им интереси. И какво стои в основата на преследването на личния интерес? Убеждението на хората, че собствените им интереси са по-важни от всичко останало. Те се впускат в измами, за да се облагодетелстват, и така се разкрива измамният им нрав. Как трябва да се реши този проблем? Най-напред трябва да прозрете и да знаете какво са интересите, какво точно носят на хората и какви са последствията от стремежа към тях. Ако не можете да разберете това, никак няма да е лесно да се отречете от тях. Когато хората не разбират истината, за тях няма нищо по-трудно от това да се отрекат от собствените си интереси. Това е така, защото техните житейски философии са: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Човекът умира за богатство, както птиците — за храна“. Очевидно хората живеят за собствените си интереси. Те мислят, че без свои собствени интереси — в случай че ги загубят — няма да успеят да оцелеят. Сякаш оцеляването им е неотделимо от личните им интереси. Затова повечето хора не виждат нищо друго, освен собствените си интереси. Те поставят личните си интереси по-високо от всичко останало, живеят за тях и да ги накараш да се откажат от тях е все едно да поискаш да се откажат от собствения си живот“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Познаването на нрава е основата за неговата промяна). Божиите слова ми помогнаха да разбера защо се опитвах да прикрия грешките си с всякакви номера. Основната причина беше, че живеех според сатанинския принцип: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, и ценях личните си интереси над всичко друго. Например, когато водачът попита дали съм проучила как са двете новодошли, аз очевидно бях забравила да ги проследя, което показа, че ми липсва чувство за бреме и отговорност към работата, но вместо бързо да се самоанализирам и да се поправя, бях загрижена единствено за гордостта и интересите си. Правех това, което ми беше от полза, а когато нещо ми беше неизгодно, застрашаваше гордостта ми или можеше да доведе до това да бъда скастрена, избирах да използвам уклончиви номера, за да се защитя, и използвах привидни думи, за да създам фалшиви впечатления, с които да заблудя и измамя хората, като пречех на водача да открие проблемите ми и да разбере какво всъщност се случва с дълга ми. Видях, че когато живеех според тези сатанински отрови, ставах все по-хлъзгава, измамна, долна и нечестива, и че ми липсваше всякакво човешко подобие.

Тогава прочетох един откъс от Божиите слова: „Фактът, че Бог изисква от хората да бъдат честни, доказва, че Той наистина ненавижда измамниците и не ги харесва. Божията неприязън към измамниците е неприязън към начина им на действие, към нрава, също така към намеренията и средствата им за измама. Бог изпитва неприязън към всичко това. Ако измамниците са способни да приемат истината, да признаят измамния си нрав и ако са готови да приемат Божието спасение, тогава и те имат надежда да бъдат спасени — защото Бог не показва пристрастие към никого, нито пък истината го прави. И така, ако искаме да станем хора, които са харесвани от Бог, първото нещо, което трябва да направим, е да променим принципите на постъпките си, да спрем да живеем според сатанинските философии, да спрем да разчитаме на лъжата и измамата, за да живеем живота си, да се отървем от всички лъжи и да се опитаме да бъдем честни хора. Тогава Божието мнение за нас ще се промени. В миналото хората все разчитаха на лъжи, преструвки и измама, докато живееха сред другите, и приемаха сатанинските философии като основа на съществуването си, като живота си и като основа за постъпките си. Бог ненавиждаше това. Ако казваш истината и се стараеш да бъдеш честен човек, ще бъдеш оклеветен, преценен и отхвърлен от невярващите. Затова следваш светските тенденции и живееш според сатанинските философии. Ставаш все по-изкусен в лъжите и все по-измамен. Използваш и коварни средства, за да постигнеш целите си и така да се защитиш. Все повече се издигаш в света на Сатана, а в резултат на това затъваш все по-дълбоко в греха и не можеш да се измъкнеш. В Божия дом нещата стоят точно обратното. Колкото по-умел си в лъжата и измамата, толкова повече Божиите избраници ще изпитват неприязън към теб и ще те отхвърлят. Ако отказваш да се покаеш и продължаваш да се вкопчваш в сатанинските философии и логика, ако също така използваш планове, кроежи и изтънчени тактики, за да се прикриваш и да си поставяш измамна фасада, тогава е много вероятно да бъдеш разкрит и отстранен, защото Бог ненавижда измамните хора. Само честните хора могат да преуспяват в Божия дом, а всички измамници накрая ще бъдат отхвърлени и отстранени. Това отдавна е било предопределено от Бог. Само честните хора могат да получат дял в небесното царство. Никога няма да си способен да получиш делото на Светия Дух и Божието одобрение, ако не се опитваш да бъдеш честен човек, ако не преживяваш и не практикуваш в посока на стремеж към истината, ако не разобличаваш собствената си грозота и ако не се разкриваш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек). След като прочетох Божиите слова, видях, че Божият нрав е свят и праведен. Бог обича честните хора и ненавижда измамните. Ако човек използва измамни тактики, за да задоволи непосредствени интереси, вместо да бъде честен, той никога няма да получи Божието одобрение и ще бъде отритнат и отстранен от Него. Спомних си за една сестра, която отговаряше за работата по поенето. За да защити репутацията и статуса си и да запази имиджа си в очите на водача, въпреки че много от проблемите на новодошлите очевидно оставаха неразрешени от нея, тя използваше измама, за да скрие това от всички, а в работния си доклад написа, че проблемите на новодошлите са били разрешени. В резултат на това Бог подреди обстоятелствата така, че да разкрие истината, като използва други сестри, които поискаха подробности относно това как са новодошлите, за да разобличи истината. В крайна сметка тази сестра беше освободена от длъжност, защото преследваше репутация и статус, вместо да върши действителна работа. Видях, че Бог проучва внимателно всичко и че колкото и хората да се опитват да прикриват или маскират нещата, истината в крайна сметка ще бъде разкрита. Осъзнах, че и аз съм такава, и очевидно не вършех действителна работа, но въпреки това се опитвах да заобикалям проблема и да го замъглявам, за да скрия истината, като пречех на водача да види проблемите ми. Действията ми по същество бяха мошенически и измамни. Макар и да използвах това, което смятах за умни тактики, за да защитя гордостта и имиджа си, Бог проучва внимателно всичко и такива номера и измами само бяха накарали Бог да ме ненавижда и мрази. Като осъзнах това, видях, че се бях изложила на опасност, че бях глупава и че ако не се покаех и не се поправех бързо, в крайна сметка щях да бъда разкрита и отстранена.

По-късно, докато пишех на водача, обмислях да опиша подробно, че съм била измамна и нечестна и че съм си послужила с увъртане и измама, но като написах няколко думи на компютъра, се поколебах при мисълта: „Ако напиша това, няма да е просто въпрос на непроследяване и безотговорност, а и на измама и коварство, което е още по-лошо. Как ще ме погледне водачът, ако разбере за това? Може да бъда скастрена, така че може би е по-добре да не го пиша. В крайна сметка, ако не кажа нищо, водачът няма да разбере и няма да се налага да търпя тези страдания“. Докато водех вътрешна борба, се сетих за тези Божии слова: „Само честните хора могат да получат дял в небесното царство“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек). „Ако хората се откажат от истината в името на интересите си, те губят живота и Божието спасение. Това са най-глупавите хора“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Познаването на нрава е основата за неговата промяна). Бързо потърсих Божиите слова, за да ги прочета. Всемогъщият Бог казва: „Бог спасява хората, които се стремят към истината. Ако не приемаш истината и ако не си способен да размишляваш над собствения си покварен нрав и да го опознаеш, няма да се покаеш истински и няма да навлезеш в живота. Приемането на истината и себепознанието е пътят към израстване в живота и към постигане на спасение, това е шансът ти да дойдеш пред Бог, за да приемеш Неговата внимателна проверка, правосъдие и наказание и да придобиеш истината и живота. Ако се откажеш от стремежа към истината в името на славата, печалбата, статуса и личните си интереси, това е равносилно на отказ от възможността да приемеш Божието правосъдие и наказание и да постигнеш спасение. Избираш славата, печалбата, статуса и личните си интереси, но се отказваш от истината и губиш живота и шанса си за спасение. Кое е по-важно? Не е ли глупаво да избереш личните си интереси и да се откажеш от истината? Казано на народен език, това означава да дадеш кон за кокошка. Славата, печалбата, статусът, парите и интересите са все временни неща, всичко това е ефимерно, докато истината и животът са вечни и неизменни. Ако хората преодоляват покварения си нрав, който ги тласка да се стремят към слава, печалба и статус, тогава имат надежда да постигнат спасение. Освен това истините, които хората придобиват, са вечни. Нито Сатана, нито някой друг може да отнеме тези истини от хората. Отказваш се от интересите си, но това, което придобиваш, е истината и спасението. Тези постижения са твои и ги придобиваш за себе си. Ако хората изберат да практикуват истината, макар и да са изгубили интересите си, те придобиват Божието спасение и вечния живот. Тези хора са най-умни. Ако хората се откажат от истината в името на интересите си, те губят живота и Божието спасение. Това са най-глупавите хора. Невероятно показателно е какво избира човек — своите интереси или истината. Хората, които обичат истината, ще изберат нея и ще изберат да се покорят на Бог и да Го следват. Те по-скоро ще изоставят собствените си интереси, за да се стремят към истината. Независимо колко трябва да страдат, те са решени да останат непоколебими в своето свидетелство, за да удовлетворят Бог. Това е основният път за практикуване на истината и за навлизане в истината реалност“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Познаването на нрава е основата за неговата промяна). Божиите слова ми послужиха за напомняне и ми дадоха път за практикуване. Божият праведен и свят нрав не търпи оскърбление. Онези, които Той иска в Божието царство, са честни хора, и Той спасява честните хора. Ако се откажа от практикуването на истината, за да защитя интересите си, това е равносилно на отказване от възможността да придобия истината и да бъда спасена. Може би, ако веднъж не практикувам истината, тованяма да има тежки последици, но в дългосрочен план, ако все не можех да се отрека от личните си интереси или да се опълча на плътта, когато се сблъсквам с нещо, тогава нямаше да имам добър изход или крайна цел. Ако можех постепенно да се отричам от личните си интереси и да се опълчвам на плътта, за да практикувам истината, тогава щях да се доближавам все повече и повече до критериите на Божиите изисквания. Тогава прочетох, че Божиите слова казват: „Надзорът над хората, наблюдението им и опитите да бъдат разбрани — всичко това е с цел да им се помогне да поемат по правилния път на вярата в Бог, да им се даде възможност да изпълняват дълга си, както Бог желае и според принципа, да им се попречи да предизвикват смущения или прекъсвания и да вършат безполезна работа. Целта е изцяло да се прояви отговорност към тях и към работата на Божия дом. В това няма никаква злонамереност“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (7)). Божиите слова ми помогнаха да разбера, че когато практикувам това да съм честен човек, така давам възможност на другите да видят покварата и недостатъците в работата ми, а на водачите — по-добре да надзирават и проверяват работата ми, да разпознаят проблемите ми и да предоставят навременни напътствия и помощ, така че да мога да бъда по-внимателна и отговорна в отношението си към дълга, което би ми било от полза за доброто изпълнение на дълга ми. Когато осъзнах това, изведнъж се почувствах разведрена и се помолих на Бог: „Боже, за да защитя гордостта и статуса си, използвах измама и Те отвратих. Този път, каквото и да мислят братята и сестрите, готова съм да приема Твоята внимателна проверка, да практикувам истината и да бъда честен човек. Моля Те, напътствай ме“. След това се открих пред водача за състоянието си и за разкриването ми на поквара и се почувствах донякъде облекчена и освободена.

По-късно надзорничката ме помоли да докладвам как върви напоследък работата по поенето и изведнъж се почувствах много тревожна. Тъй като през последните няколко дни бях заета с други задачи, не бях предоставила подробни отговори на проблемите, повдигнати от някои напоители. Водачът ни беше помолил да предоставим някои добри пътища за напоителите, а аз и това не бях изпълнила. Ако докладвах това честно на надзорничката, нямаше ли да си помисли, че все отлагам и не върша действителна работа? Докато лежах в леглото през нощта, не можех да заспя, защото си мислех как да запазя гордостта и имиджа си. Осъзнах, че отново искам да бъда измамна, а също така осъзнах, че чрез тази ситуация Бог ме изпитва дали мога да приема Неговата внимателна проверка и да бъда честен човек. Сетих се за един откъс от Божиите слова: „Бог иска от хората да бъдат честни, да говорят честно и да вършат честни неща, както и да не бъдат измамни. Значението на тези Божии слова е Бог да даде възможност на хората да притежават истинско човешко подобие и да не бъдат като Сатана, чиито думи се вият като заобиколния, непряк път на пълзяща по земята змия, като не позволява на другите хора да схванат истината по въпроса. С други думи, казано е така, че както в думите, така и в делата си, хората ще изживеят човешкото подобие и ще бъдат достойни, порядъчни и почтени, без да таят някаква тъмна страна или срамни неща, и ще притежават чисти сърца. Казано е така, че хората ще бъдат външно такива, каквито са и вътрешно, ще казват каквото мислят в сърцето си, без да мамят Бог или някой друг човек, без да прикриват нищо, със сърца като къс неопетнена земя. Това е, което Бог иска, и това е Божията цел, когато изисква от хората да бъдат честни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Човекът е най-облагодетелстван от Божия план за управление). Божиите слова отново ми напомниха, че да бъдеш честен човек означава да говориш и да действаш почтено и открито, да приемаш Божията внимателна проверка по отношение на това, което е направено и което не е направено, да бъдеш простодушен и открит както с Бог, така и с хората. Дори ако това води до кастрене, трябва да говоря честно, без да използвам номера или измама, за да скрия истината. Само такова искрено поведение е правилното подобие на един честен човек. По-късно докладвах на надзорничката как върви работата по правдив начин, след това проведох общение, за да разреша проблемите на напоителите, и споделих с всички някои добри подходи за поене на новодошлите. Чрез практикуване по този начин лично изпитах, че да бъда честен човек, който приема Божията внимателна проверка и човешкия надзор, ми помага да се уверя, че подхождам към работата си с отговорност и усърдие, което наистина ме защитава, докато изпълнявам дълга си.

След като преминах през това преживяване, виждам, че без съда и наказанието на Божиите слова моят измамен и нечестив нрав изобщо нямаше да се промени. Едва след като се сблъсках със ситуации и приех още от Божията внимателна проверка, като се отрекох от личните си интереси и съзнателно практикувах честност, моят покварен нрав успя да постигне постепенна промяна.