От Тоби, Южна Корея

Преди няколко месеца един от водачите ни възложи с брат Конър да се заемем с работата по поенето. След известно време забелязах, че той не поема голямо бреме в работата си. Не общуваше и не помагаше своевременно на братята и сестрите с проблемите им и не участваше много в работни обсъждания. След като научи за ситуацията, водачът ми каза, че Конър е нехаен и безотговорен и че трябва да проведа общение с него. Помислих си, че може би е просто зает и затова бави част от работата. Здраве да е, не беше като да не вършеше нищо. Не трябваше да искам твърде много от него и щях да се справя с проблемите, които той все още не бе разрешил чрез общение. Така че не проучих ситуацията в работата му. След известно време, преди едно събиране за някои братя и сестри, напомних на Конър първо да разбере какви са проблемите и трудностите им предварително, за да намери подходящите Божии слова за общението, с които да ги разреши, и да направи събирането по-ефективно. По-късно попитах някои от братята и сестрите дали Конър се е поинтересувал от тяхното състояние и трудностите им и всички казаха, че не го е направил. Струваше ми се, че се държи наистина безотговорно. Другите имаха куп трудности и недостатъци в дълга си. Нуждаеха от повече събирания за помощ и общение, но той не го приемаше насериозно. Това беше наистина нехайно от негова страна! Този път реших, че трябва да повдигна въпроса. Ала тогава си помислих, че ако не го приеме, ако каже, че съм прекалено суров към него и се настрои против мен, това щеше да ме накара да изглеждам твърде строг и безчувствен към другите. Освен това Конър беше млад, така че неизбежно щеше да проявява внимание към плътта си. Понякога и аз ставах нехаен и проявявах внимание към плътта си, затова не трябваше да бъда твърде взискателен. Можех да се справя сам. Няма ли поговорка, която гласи: „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“? Не беше проблем да поема повече работа; само трябваше да намаля малко почивката си. Така че не проведох общение с Конър и не посочих този негов проблем. Постъпвах така и с друга работа. Когато виждах, че някой не си върши добре работата, не търсех причината и не мислех как да се повдигна въпроса, а просто винаги подхождах с търпение и разбиране. Понякога се отвращавах от нечие поведение или му се ядосвах, но го таях в себе си. Мислех си: „Здраве да е, нека правят каквото могат, а аз ще се погрижа за останалото“. С течение на времето братята и сестрите започнаха да ме търсят за помощ в проблемите си. Вече не се чувствах онеправдан или разстроен, след като виждах, че всички много ме уважават. Така през цялото време чувствах, че да бъда строг към себе си и търпелив към другите в нашето сътрудничество и взаимодействия означава да съм човек с добра човешка природа, за разлика от някои хора, които постоянно придирят и не могат да работят с никого.

Тогава един ден прочетох нещо в Божиите слова за това да бъдеш „строг към себе си и търпелив към другите“ и видях себе си в друга светлина. Всемогъщият Бог казва: „Сега нека поговорим за следващата поговорка за морално поведение — „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“. Какво означава тази поговорка? Тя означава, че трябва да поставяш строги изисквания към себе си и да бъдеш снизходителен към другите хора, за да могат да видят колко си благороден и великодушен. Защо тогава хората трябва да го правят? Какво се цели с това? Изпълнимо ли е? Наистина ли е естествен израз на човешката природа? Трябва да направиш толкова много компромиси със себе си, за да се наемеш с това! Трябва да се освободиш от желания и изисквания, да се задължиш да изпитваш по-малко радост, да страдаш малко повече, да плащаш по-висока цена и да работиш повече, за да не се налага другите да се изтощават. И ако другите хленчат, оплакват се или се справят зле, не бива да искаш твърде много от тях — в общи линии е достатъчно. Хората вярват, че това е признак на благороден морал. Защо обаче Ми звучи невярно? Не е ли невярно? (Така е.) При нормални обстоятелства естественият израз на човешката природа на обикновения човек е да бъде снизходителен към себе си и строг към другите. Това е факт. Хората могат да долавят проблемите на всички останали — „Този човек е надменен! Онзи човек е лош! Този е егоист! Онзи е нехаен при изпълнението на дълга си! Този човек е толкова мързелив!“, докато за себе си си мислят: „И да съм малко мързелив, не е проблем. Имам добри заложби. Макар да съм мързелив, върша по-добра работа от другите!“. Те са критични и придирчиви към другите, но към себе си са търпеливи и отстъпчиви, когато е възможно. Не е ли това естествен израз на тяхната човешка природа? (Така е.) На какви мъки трябва да се подложат хората, ако от тях се очаква да живеят съгласно идеята да са „строги към себе си и търпеливи към другите“? Наистина ли могат да го понесат? Колко хора биха успели да го направят? (Нито един.) И защо е така? (Хората са егоисти по природа. Те действат според принципа: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“.) Човекът наистина се ражда егоист, той е егоистично създание и е дълбоко отдаден на тази сатанинска философия: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Хората смятат, че за тях би било пагубно и неестествено да не бъдат егоисти и да не се грижат за себе си, когато нещо ги сполети. В това вярват те и така действат. Ако от тях се очаква да не бъдат егоисти, да поставят строги изисквания към себе си и с готовност да приемат загубата, вместо да се възползват от другите и ако от тях се очаква, когато някой се възползва от тях, да казват радостно: „Ти се възползваш, но няма да вдигам олелия за това, аз съм търпелив човек, няма да злословя за теб или да се опитвам да ти го върна, и ако още не си се възползвал достатъчно, не се притеснявай и продължавай все така“? Колко хора биха могли да го направят? Това ли е начинът, по който обикновено се държат покварените хора? Очевидно е, че това е отклонение от нормата. Защо така? Защото хората с покварен нрав, особено егоистите и подлите хора, се борят за собствените си интереси и мисълта за другите категорично няма да им донесе чувство на удовлетворение. Следователно, когато се случва това явление, то е аномалия. „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“ — тази претенция за морално поведение очевидно е просто изискване, което не отговаря нито на фактите, нито на човешката природа, и се отправя към човека от обществени моралисти, които не разбират човешката природа. Това е все едно да кажеш на мишката, че не ѝ е позволено да прави дупки, или да кажеш на котката, че не ѝ е позволено да лови мишки. Правилно ли е да се поставя такова изискване? (Не. То противоречи на законите за човешката природа.) Това изискване очевидно не съответства на реалността и е много кухо“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (6)). Не разбрах напълно тези Божии слова, когато ги прочетох за пръв път, защото винаги съм смятал, че „да бъдеш строг към себе си и търпелив към другите“ е нещо положително. Винаги съм се възхищавал на такива хора и съм се стремял да бъда такъв. Ала като обмислих внимателно Божиите слова, почувствах, че са съвсем верни. Бях напълно убеден. И наистина се стъписах, когато прочетох това: „Хората с покварен нрав, особено егоистите и подлите хора, се борят за собствените си интереси и мисълта за другите категорично няма да им донесе чувство на удовлетворение. Следователно, когато се случва това явление, то е аномалия. „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“ — тази претенция за морално поведение очевидно е просто изискване, което не отговаря нито на фактите, нито на човешката природа, и се отправя към човека от обществени моралисти, които не разбират човешката природа. Това е все едно да кажеш на мишката, че не ѝ е позволено да прави дупки, или да кажеш на котката, че не ѝ е позволено да лови мишки“. Оказа се, че идеята, която поддържах: „да бъдеш строг към себе си и търпелив към другите“, е непрактична, противоречи на човешката природа и е нещо, което хората просто не могат да постигнат. Това не може да бъде критерий, според който хората да се държат и да действат. Като разгледах поведението си, то наистина бе точно такова, каквото Бог го беше разобличил. Когато бях строг със себе си и снизходителен към другите, се чувствах онеправдан и разстроен и дори когато постигах резултат, всъщност го правех с нежелание — не бях удовлетворен от това. Както с Конър — бях наясно, че той се лута в дълга си с мързеливо, хлъзгаво и безотговорно отношение. Бях ядосан и исках да разоблича проблемите му, за да може бързо да промени нещата. Ала си мислех как не трябва да бъда твърде строг, че трябва да бъда суров към себе си и благосклонен към другите, затова се отказах от идеята да говоря с него за проблемите му. Чувствах, че мога да страдам малко повече, да платя малко по-висока цена и да не искам твърде много от него, за да не изглеждам прекалено нетактичен и придирчив. Бях отговорен за работата на няколко групи, така че и без това вече бях сериозно натоварен. Това, че трябваше и да му помагам да се справя с проблемите в работата си, ме караше да се чувствам онеправдан и имах много оплаквания, но за да бъда строг към себе си и търпелив към другите и за да имат останалите добро мнение за мен, просто си мълчах и търпях. Това беше моето действително състояние и това, което наистина мислех. Точно както казва Бог: „Човекът се ражда егоист, той е егоистично създание и е дълбоко отдаден на тази сатанинска философия: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Хората смятат, че за тях би било пагубно и неестествено да не бъдат егоисти и да не се грижат за себе си, когато нещо ги сполети. В това вярват те и така действат“. Човек е егоистичен по природа и аз не съм изключение. Когато правя повече, негодувам срещу тежката работа и труда и се чувствам онеправдан, разстроен и нещастен от това. Но защо все още се противопоставях на сърцето си, като бях строг към себе си и снизходителен към другите? Какъв покварен нрав се крие наистина зад тази идея да бъдеш „строг към себе си и търпелив към другите“? Какви са последствията от това да бъдеш такъв? С тези въпроси дойдох пред Бог, за да се моля и да търся.

Един ден прочетох този откъс от Божиите слова: „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“, както и поговорките „Не присвоявай парите, които намериш“ и „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“, е едно от онези изисквания, които традиционната култура поставя по отношение на моралното поведение на хората. По същия начин, независимо дали някой може да постигне или да упражнява това морално поведение, то все пак не е критерий или норма за оценяване на неговата човешка природа. Може да се окаже, че наистина си способен да бъдеш строг към себе си и търпелив към другите и че се придържаш към особено високи стандарти. Може да си безупречно чист и винаги да мислиш за другите и да проявяваш внимание към тях, да не си егоист и да не гониш лични интереси. Може да изглеждаш особено великодушен и безкористен, и да имаш силно чувство за социална отговорност и обществен морал. Благородната ти личност и благородните ти качества може да са на показ пред близките ти и пред хората, с които се срещаш и общуваш. Поведението ти може никога да не дава повод на другите да те обвиняват или критикуват, а вместо това да предизвиква щедри похвали и дори възхищение. Хората може да те смятат за човек, който е наистина строг към себе си и търпелив към другите. Това обаче не е нищо повече от външно поведение. Съответстват ли мислите и желанията дълбоко в сърцето ти на това външно поведение, на тези действия, които изживяваш външно? Отговорът е: „Не, не съответстват“. Причината, поради която можеш да действаш по този начин, е, че зад това има мотив. Какъв точно е този мотив? Можеш ли да понесеш този мотив да излезе наяве? Категорично не. Това доказва, че този мотив е нещо неизразимо, нещо тъмно и зло. […] Със сигурност може да се каже, че повечето хора, които изискват от себе си да изпълняват моралната повеля „бъди строг към себе си и търпелив към другите“, са обсебени от статуса. Водени от покварения си нрав, те не могат да не се стремят към престиж сред хората, известност в обществото и статус в очите на другите. Всички тези неща са свързани с желанието им за статус и хората се стремят към тях зад прикритието на доброто си морално поведение. И откъде идват тези техни стремежи? Те изцяло произтичат и се управляват от покварения им нрав. Затова независимо от всичко, независимо дали някой изпълнява моралната повеля да бъде „строг към себе си и търпелив към другите“, или не, и дали го прави до съвършенство, или не, това изобщо не може да промени неговата човешка природа същност. По подразбиране това означава, че по никакъв начин не може да промени възгледите му за живота или ценностната му система, нито може да направлява отношението му към всякакви хора, събития и неща или начина, по който ги възприема. Не е ли така? (Така е.) Колкото повече човек е способен да бъде строг към себе си и търпелив към другите, толкова по-добре умее да се преструва, да се прикрива и да подвежда другите с добро поведение и приятни думи, и толкова по-измамен и нечестив е по природа. Колкото повече спада към този тип човек, толкова повече се задълбочава любовта и стремежът му към статус и власт. Колкото и велико, славно и правилно да изглежда външното му морално поведение и колкото и приятно да им е на хората да го виждат, неизказаният стремеж, който се крие в дълбините на сърцето му, както и неговата природа същност и дори амбициите му, могат да изригнат от него по всяко време. Следователно, колкото и добро да е моралното му поведение, то не може да прикрие присъщата му човешка природа същност, нито амбициите и желанията му. Не може да прикрие отвратителната му природа същност, която не обича положителните неща, която изпитва неприязън към истината. Както показват тези факти, поговорката „Бъди строг към себе си и търпелив към другите“ е не само нелепа, но и изобличава онези амбициозни типове, които се опитват да използват подобни поговорки и поведение, за да прикрият неизразимите си амбиции и желания“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (6)). От това, което е разобличено в Божиите слова, видях, че да бъдеш „строг към себе си и търпелив към другите“ изглежда сякаш проявяваш разбиране и толерантност към другите, сякаш си широко скроен и благороден, но някъде дълбоко се спотайва неописуем, тъмен и зъл мотив. Това е самоизтъкване чрез повърхностно добро поведение само за да получиш възхищение и да бъдеш почитан от другите и да имаш по-висок статус и репутация сред тях. Погледнато отстрани такъв човек може да бъде даден за пример, но реално е лицемер, който се преструва на добродетелен. Замислих се как съм се държал и какво съм разкрил, докато си сътрудничех с Конър. Колкото и нехаен и безотговорен да беше той в работата си, аз не само не го посочих, не общувах с него и не го скастрих, а продължих да проявявам разбиране, снизходителност и отстъпчивост. Колкото и да бях зает, колкото и малко време да имах, вършех всичко, което Конър не беше направил. Дори и да беше трудно или уморително, аз се справях. Всъщност това не беше великодушие от моя страна. Имах скрити мотиви. Страхувах се да не нараня гордостта му и да не го обидя, ако го посоча директно; интересувах се от това какво ще си помисли за мен. Въпреки че не желаех да му помагам да върши това, което не беше направил, просто се принуждавах да го правя всеки път, за да оставя добро впечатление, да покажа на всички колко съм щедър и да спечеля възхищението им. В резултат на това ставах все по-хлъзгав и измамен. Изглеждах като човек, проявяващ разбиране, но зад това стояха собствените ми грешни мотиви. Начинът, по който действах, създаваше у хората погрешно впечатление, мамеше ги и ги заблуждаваше. В този момент придобих известно прозрение за същността на това да бъдеш „строг към себе си и търпелив към другите“. Чувствах, че достойните за презрение мотиви, скрити в сърцето ми, са противни. Бях и наистина благодарен на Бог. Без Неговото разобличаване на същността на тази част от традиционната култура, щях да остана заблуден с мисълта, че да бъдеш „строг към себе си и търпелив към другите“ означава да бъдеш човек с добра човешка природа. Най-накрая разбрах, че това е заблуда, която Сатана използва, за да подвежда и покварява хората. Изобщо не е истина, нито пък е стандарт или критерий за оценка на нечия човешка природа.

По-късно прочетох два откъса от Божиите слова: „Колкото и да са стандартизирани така наречените човешки изисквания и поговорки за моралния характер на хората и колкото и да отговарят на вкусовете, възгледите, желанията и дори на интересите на тълпата, те не са истината. Трябва да го разбереш. И тъй като не са истината, трябва бързо да ги отречеш и да се откажеш от тях. Трябва също да разнищиш същността им, както и последствията от това, че хората живеят според тях. Дали реално могат да доведат до истинско покаяние у теб? Действително ли могат да ти помогнат да опознаеш себе си? Наистина ли могат да те накарат да изживееш човешко подобие? Не могат да постигнат нито едно от тези неща. Само ще те направят лицемерен и самоправеден. Те ще те направят по-хитър и по-злонамерен. Някои хора казват: „В миналото, когато се придържахме към тези аспекти на традиционната култура, чувствахме, че сме добри хора. И другите смятаха, че сме добри, когато виждаха как се държим. Но всъщност в сърцата си знаем на какво зло сме способни. Само го прикриваме, като сторим малко добро. Ала ако се откажем от доброто поведение, което изисква от нас традиционната култура, какво трябва да правим вместо това? Какво поведение и какви проявления ще отдадат слава на Бог?“. Какво мислите по този въпрос? Още ли не знаят тези хора какви истини трябва да практикуват вярващите в Бог? Той е изразил толкова много истини и има толкова много истини, които хората трябва да практикуват. Защо тогава отказвате да практикувате истината и настоявате да бъдете престорено добри хора и лицемери? Защо се преструвате?“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (5)). „Накратко, макар да изброихме тези поговорки за морално поведение на традиционната култура, целта не е просто да ви информирам, че те не са нищо повече от човешки представи и фантазии и че идват от Сатана. Тя е да ви накарам ясно да разберете, че същността им е фалшива, прикрита и измамна. Дори и да имат такова поведение, изобщо не означава, че хората изживяват нормална човешка природа. Напротив, те използват това фалшиво поведение, за да прикрият намеренията и целите си и за да скрият покварения си нрав и своята природа същност. В резултат на това хората стават все по-добри в преструването и в маменето на другите, а това на свой ред ги прави още по-покварени и зли. Моралните норми на традиционната култура, в които се е вкопчило поквареното човечество, не съответстват нито на истините, които Бог изразява, нито на някое от словата, на които Бог учи хората. Те изобщо нямат каквато и да е връзка. Ако продължаваш да се вкопчваш в аспекти на традиционната култура, тогава си напълно подведен и отровен. Ако се вкопчваш в традиционната култура и спазваш нейните принципи и възгледи по който и да е въпрос, тогава се бунтуваш срещу Бог, нарушаваш истината и Му се противопоставяш по този въпрос. Ако се вкопчваш в някое от тези твърдения за морално поведение, посвещаваш му се и го приемаш за критерий или основа на това как възприемаш хората или нещата, то именно тук си сгрешил, и ако съдиш хората или в известна степен им вредиш, ще извършиш грях. Ако постоянно упорстваш да измерваш всички според моралните критерии на традиционната култура, тогава броят на хората, които си осъдил и с които си постъпил несправедливо, ще продължава да се умножава и със сигурност ще осъдиш Бог и ще Му се противопоставиш, а в такъв случай ще си архигрешник“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (5)). Божиите слова ми донесоха повече яснота. Когато забележим, че някой е нехаен, лукав или безотговорен в работата, трябва да му го посочим или да го скастрим, за да може той да види природата и последиците от нехайството си и да го промени навреме. Това е нещото, което някой с добра човешка природа трябва да направи. За да запазя имиджа и статуса си, бях снизходителен и отзивчив и премълчавах проблемите, които виждах. В резултат на това Конър не знаеше за покварения си нрав и продължаваше да бъде нехаен и безотговорен в дълга си. Това е вредно за навлизането в живота на братята и сестрите — това е прегрешение. Не проявявах ни най-малко внимание или разбиране към него, а го наранявах. Видях, че изобщо не съм добър човек. Не само наранявах братя и сестри, но и отлагах и влияех на църковното дело. В този момент наистина осъзнах, че „да бъдеш строг към себе си и търпелив към другите“ не е истината, не е критерият, според който хората трябва да се държат, а е ерес и заблуда, които Сатана използва, за да подвежда, заблуждава и покварява хората. Не можех повече да позволявам на Сатана да ме заблуждава — трябваше да правя това, което Бог изисква, като използвам Божиите слова като моя основа и истината като мой критерий за възгледите ми относно хората и нещата, както и за поведението и действията ми. След това, когато забелязвах проблеми с Конър, повече не го търпях и не му угаждах. Посочвах проблемите му, за да може да ги осъзнае и да се промени.

Не след дълго ми беше възложена отговорността за друга работа, която се отнасяше до общите въпроси. Докато я проучвах, забелязах, че един от братята не беше сериозен в дълга си и беше небрежен във всичко, което правеше. Исках просто сам да поправя грешките му и да приключа с тях, да избегна посочването им и да не го смущавам. Тогава ми хрумна, че разкривам тези мисли, за да защитя собствените си интереси и да си изградя добър имидж пред другите. Не исках да посочвам проблема му от страх да не го обидя. Това е достоен за презрение мотив! Спомних си нещо, което Бог казва: „Едновременно с правилното изпълнение на задълженията си трябва да се увериш, че не правиш нищо, което не е от полза за навлизането в живота на Божиите избраници, и да не казваш нищо, което е безполезно за братята и сестрите. Най-малкото не трябва да правиш нищо, което противоречи на съвестта ти, и категорично не трябва да правиш нищо срамно. По-специално в никакъв случай не бива да въставаш или да се противопоставяш срещу Бог и не бива да правиш нищо, което пречи на работата или живота на църквата. Бъди справедлив и почтен във всичко, което правиш, и се уверявай, че всяко твое действие е достойно за представяне пред Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Каква е връзката ти с Бог?). Божиите слова ясно ми показаха принципа на вършене на нещата. Каквото и да правя, то трябва да е от полза за навлизането в живота на братята и сестрите и да бъде поучително. Също така трябва да приема Божията внимателна проверка. Когато видях, че този брат е нехаен в дълга си, трябваше да го посоча, за да може той да види проблема си и бързо да се промени. Това би било от полза както за навлизането му в живота, така и за църковното дело. Ако не кажех нищо, а просто тихомълком му помогнех да свърши нещата, той нямаше да види проблемите си и да напредне в дълга си. С тази нагласа споделих проблемите, които виждах в работата му. След като ме изслуша, той поиска да се промени. Почувствах се наистина спокоен и омиротворен, след като приложих това на практика. Благодаря на Всемогъщия Бог!