От Тоби, Южна Корея

Преди няколко месеца един от водачите ни възложи с брат Конър да се заемем с работата по поенето. След известно време забелязах, че той не поема голямо бреме в работата си. Не общуваше и не помагаше своевременно на братята и сестрите с проблемите им и не участваше много в работни обсъждания. След като научи за ситуацията, водачът ми каза, че Конър е нехаен и безотговорен и че трябва да проведа общение с него. Помислих си, че може би е просто зает и затова бави част от работата. Както и да е, не беше като да не вършеше нищо. Не трябваше да искам твърде много от него и щях да се справя с проблемите, които той все още не бе разрешил чрез общение. Така че не проучих ситуацията в работата му. След известно време, преди едно събиране за някои братя и сестри, напомних на Конър първо да разбере какви са проблемите и трудностите им предварително, за да намери подходящите Божии слова за общението, с които да ги разреши, и да направи събирането по-ефективно. По-късно попитах някои от братята и сестрите дали Конър се е поинтересувал от тяхното състояние и трудностите им и всички казаха, че не го е направил. Струваше ми се, че се държи наистина безотговорно. Другите имаха куп трудности и недостатъци в дълга си. Нуждаеха се от повече събирания за помощ и общение, но той не го приемаше насериозно. Това беше наистина нехайно от негова страна! Този път реших, че трябва да повдигна въпроса. Ала тогава си помислих, че ако не го приеме, ако каже, че съм прекалено суров към него и се настрои против мен, това нямаше ли да ме накара да изглеждам твърде строг и безчувствен към другите? Освен това Конър беше млад, така че неизбежно щеше да проявява внимание към плътта си. Понякога и аз ставах нехаен и проявявах внимание към плътта си, затова не трябваше да бъда твърде взискателен. Можех да се справя сам. Няма ли поговорка, която гласи: „Бъди строг към себе си и снизходителен към другите.“? Не беше проблем да поема повече работа; само трябваше да намаля малко почивката си. Така че не проведох общение с Конър и не посочих този негов проблем. Постъпвах така и с друга работа. Когато виждах, че някой не си върши добре работата, не търсех причината и не мислех как да се справя с проблема, а винаги подхождах само с търпение и разбиране. Понякога се отвращавах от нечие поведение или му се ядосвах, но го таях в себе си. Мислех си: „Както и да е, нека правят каквото могат, а аз ще се погрижа за останалото“. С течение на времето братята и сестрите започнаха да ме търсят за помощ в проблемите си. Вече не се чувствах онеправдан или разстроен, след като виждах, че всички много ме уважават. Така през цялото време чувствах, че да бъда строг към себе си и снизходителен към другите в нашето сътрудничество и взаимодействие означава да съм човек с добра човешка природа, за разлика от някои хора, които постоянно придирят и не могат да работят с никого.

Тогава един ден прочетох нещо в Божиите слова за това да бъдеш „строг към себе си и снизходителен към другите“ и видях себе си в друга светлина. Всемогъщият Бог казва: „Сега нека разговаряме за следващата поговорка за морално поведение — „Бъди строг към себе си и снизходителен към другите“. Какво означава тази поговорка? Тя означава, че трябва да поставяш строги изисквания към себе си и да бъдеш снизходителен към другите хора, за да могат да видят колко си щедър и великодушен. Защо тогава хората трябва да го правят? Какво се цели с това? Изпълнимо ли е? (Не.) Наистина ли е естествен израз на нормална човешка природа? (Не.) Трябва да направиш толкова много компромиси със себе си, за да се наемеш с това! Трябва да се освободиш от желания и изисквания, да се задължиш да изпитваш по-малко радост, да страдаш малко повече, да плащаш по-висока цена и да работиш повече, за да не се налага другите да се изтощават. И ако другите хленчат, оплакват се или се справят зле, не бива да искаш твърде много от тях — в общи линии е достатъчно. Хората вярват, че това е признак на благороден морал. Защо обаче Ми звучи фалшиво? Не е ли фалшиво? (Така е.) При нормални обстоятелства естественият израз на човешката природа на обикновения човек е да бъде снизходителен към себе си и строг към другите. Това е факт. Хората могат да долавят проблемите на всички останали — „Този човек е надменен! Онзи човек е лош! Този е егоист! Онзи е нехаен при изпълнението на дълга си! Този човек е толкова мързелив!“, докато за себе си си мислят: „Дори да съм малко мързелив, не е проблем, защото имам добри заложби и върша по-добра работа от другите!“. Те са критични и придирчиви към другите, но към себе си са изключително търпеливи и отстъпчиви, когато е възможно. Не е ли това естествен израз на тяхната човешка природа? (Така е.) На какви мъки трябва да се подложат хората, ако от тях се очаква да живеят съгласно идеята да са „строги към себе си и снизходителни към другите“? Наистина ли могат да го понесат? Колко хора биха успели да го направят? (Нито един.) И защо е така? (Хората са егоисти по природа. Те действат според принципа: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“.) Човекът наистина се ражда егоист, той е егоистично създание и е дълбоко отдаден на тази сатанинска философия: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Хората смятат, че за тях би било пагубно и неестествено да не бъдат егоисти и да не се грижат за себе си, когато нещо ги сполети. В това вярват те и така действат. Ако от тях се очаква да не бъдат егоисти, да поставят строги изисквания към себе си и с готовност да приемат загубата, вместо да се възползват от другите, и ако от тях се очаква, когато някой се възползва от тях, да казват радостно: „Ти се възползваш, но няма да вдигам олелия за това, аз съм снизходителен човек, няма да злословя за теб или да се опитвам да ти го върна, и ако още не си се възползвал достатъчно, не се притеснявай и продължавай все така“ — това реалистично очакване ли е? Колко хора биха могли да го направят? Това ли е начинът, по който обикновено се държат покварените хора? Очевидно е, че това е аномалия. Защо така? Защото хората с покварен нрав, особено егоистите и подлите хора, се борят за собствените си интереси и категорично няма да се почувстват удовлетворени, ако мислят за другите. Следователно, когато се случва това явление, то е аномалия. „Бъди строг към себе си и снизходителен към другите“ — тази поговорка за морално поведение очевидно е изискване, което не отговаря на фактите или на човешката природа, предложено на базата на човешки представи и фантазии от обществени моралисти, на които им липсва разбиране на човешката природа. То е същото като да се изисква от мишката да не прави дупки или от котката да не лови мишки. Правилно ли е да се поставя такова изискване? (Не. То противоречи на законите за човешката природа.) Това изискване очевидно не съответства на реалността и е много кухо“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (6)). Не разбрах напълно тези Божии слова, когато ги прочетох за пръв път, защото винаги съм смятал, че „бъди строг към себе си и снизходителен към другите“ е нещо положително. Винаги съм се възхищавал на такива хора и съм се стремял да бъда такъв. Ала като обмислих внимателно Божиите слова, почувствах, че са съвсем верни. Бях напълно убеден. И наистина се стъписах, когато прочетох това: „Хората с покварен нрав, особено егоистите и подлите хора, се борят за собствените си интереси и категорично няма да се почувстват удовлетворени, ако мислят за другите. Следователно, когато се случва това явление, то е аномалия. „Бъди строг към себе си и снизходителен към другите“ — тази поговорка за морално поведение очевидно е изискване, което не отговаря на фактите или на човешката природа, предложено на базата на човешки представи и фантазии от обществени моралисти, на които им липсва разбиране на човешката природа. То е същото като да се изисква от мишката да не прави дупки или от котката да не лови мишки“. Оказа се, че идеята, която поддържах: „Бъди строг към себе си и снизходителен към другите“, е непрактична, противоречи на човешката природа и е нещо, което хората просто не могат да постигнат. Това не може да бъде критерий, според който хората да постъпват и да действат. Като разгледах поведението си, то наистина бе точно такова, каквото Бог го беше разобличил. Когато бях строг със себе си и снизходителен към другите, се чувствах онеправдан и разстроен и дори когато постигах резултат, всъщност го правех с нежелание — не бях удовлетворен от това. Както с Конър — бях наясно, че той подхожда нехайно към дълга си с мързеливо, хлъзгаво и безотговорно отношение. Бях ядосан и исках да разоблича проблемите му, за да може бързо да промени нещата. Ала си мислех как не трябва да бъда твърде строг, че трябва да бъда суров към себе си и благосклонен към другите, затова се отказах от идеята да говоря с него за проблемите му. Чувствах, че мога да страдам малко повече, да платя малко по-висока цена и да не искам твърде много от него, за да не изглеждам прекалено тесногръд и придирчив. Бях отговорен за работата на няколко групи, така че и без това вече бях сериозно натоварен. Това, че трябваше и да му помагам да се справя с проблемите в работата си, ме караше да се чувствам онеправдан и имах много оплаквания, но за да бъда строг към себе си и снизходителен към другите и за да имат останалите добро мнение за мен, просто си мълчах и търпях. Това беше моето действително състояние и това, което наистина мислех. Точно както казва Бог: „Човекът […] се ражда егоист, той е егоистично създание и е дълбоко отдаден на тази сатанинска философия: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Хората смятат, че за тях би било пагубно и неестествено да не бъдат егоисти и да не се грижат за себе си, когато нещо ги сполети. В това вярват те и така действат“. Човек е егоистичен по природа и аз не съм изключение. Когато правя повече, негодувам срещу тежката работа и труда и се чувствам онеправдан, разстроен и нещастен от това. Но защо все още се противопоставях на сърцето си, като бях строг към себе си и снизходителен към другите? Какъв покварен нрав се крие наистина зад тази идея да бъдеш „строг към себе си и снизходителен към другите“? Какви са последствията от това да бъдеш такъв? С тези въпроси дойдох пред Бог, за да се моля и да търся.

Един ден прочетох този откъс от Божиите слова: „Бъди строг към себе си и снизходителен към другите“, както и поговорки като „не присвоявай парите, които намериш“ и „извличай удоволствие от това да помагаш на другите“, е едно от онези изисквания, които традиционната култура поставя по отношение на моралното поведение на хората. По същия начин, независимо дали някой може да постигне или да практикува това морално поведение, това не е мерило или критерий за оценяване на това дали той има човешка природа. Може да се окаже, че ти наистина си способен да бъдеш строг със себе си и снизходителен към другите и че се придържаш особено стриктно към определени критерии, и най-вече се пазиш морално неопетнен. Може винаги да мислиш за другите и да проявяваш внимание към тях, независимо какво правиш, да не търсиш ползи за себе си и да изглеждаш особено безпристрастен и безкористен. Освен това може да имаш и чувство за социална отговорност и социален морал и да показваш своята благородна почтеност и характер на хората около теб и дори на семейството си. Твоите думи и действия може никога да не срещат критика или укор, а може и да предизвикват обилни похвали и дори възхищение. Хората може да те смятат за човек, който е наистина строг със себе си и снизходителен към другите. Тези неща обаче са просто някои външни проявления и въпреки че са външни проявления, никой човек не може наистина да ги постигне. Освен това, съответстват ли мислите в дълбините на умовете на хората на тези външни проявления, на тези действия, които се изживяват външно? Категорично не могат. Всички онези учени, експерти или управници, които застъпват тези доктрини, имат мотив. И така, какъв точно е този мотив? Той е да мамят и да подвеждат хората да им се кланят, да ги почитат като светци. Може ли такова намерение и мотив да бъдат извадени на светло? Разбира се, че не. Това доказва, че този мотив е нещо срамно, нещо мрачно и нечестиво. […] Със сигурност може да се каже, че повечето хора, които изискват от себе си да изпълняват моралната повеля „бъди строг към себе си и снизходителен към другите“, са силно загрижени за статуса. Водени от покварения си нрав, те не могат да не преследват престиж сред хората, известност в обществото и статус в очите на другите. Всички тези неща са свързани с желанието им за статус и те ги преследват под прикритието на доброто си морално поведение. И откъде идват тези техни преследвания? Те изцяло произтичат и се управляват от покварения им нрав. Затова независимо от всичко, независимо дали някой изпълнява моралната повеля да бъде „строг към себе си и снизходителен към другите“, или не, и дали го прави до съвършенство, или не, това изобщо не може да промени неговата човешка природа същност. По подразбиране това означава, че по никакъв начин не може да промени възгледите му за живота или ценностната му система, нито може да направлява отношението му към всякакви хора, събития и неща или начина, по който ги възприема. Не е ли така? (Така е.) Колкото повече човек е способен да бъде строг към себе си и снизходителен към другите, толкова по-добре умее да се преструва и да се прикрива. Колкото по-добър е някой в подвеждането на другите с добро поведение и приятни думи, толкова по-измамен и нечестив е по природа. Колкото повече спада към този тип хора, толкова по-дълбока е любовта му към статус и власт и толкова повече ги преследва. Колкото и велико, славно и правилно да изглежда външното му морално поведение и колкото и приятно да им е на хората да го виждат, срамното преследване, което се крие в дълбините на сърцето му, както и неговата природа същност и дори амбициите му може да бъдат разобличени от тях по всяко време. Следователно, колкото и добро да е моралното му поведение, то не може да прикрие присъщата му човешка природа същност, нито амбициите и желанията му. Не може да прикрие отвратителната му природа същност, която не обича положителните неща, която изпитва неприязън към истината и я мрази. Както показват тези факти, поговорката „бъди строг към себе си и снизходителен към другите“ е не само нелепа, но и разобличава онези амбициозни типове, които се опитват да използват подобни поговорки и поведение, за да прикрият срамните си амбиции и желания“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (6)). От това, което е разобличено в Божиите слова, видях, че да бъдеш „строг към себе си и снизходителен към другите“ изглежда сякаш проявяваш разбиране и толерантност към другите, сякаш си широко скроен и благороден, но някъде дълбоко се спотайва неописуемо срамен, тъмен и зъл мотив. Това е самоизтъкване чрез повърхностно добро поведение само за да получиш възхищение и да бъдеш почитан от другите и да имаш по-висок статус и репутация сред тях. Погледнато отстрани такъв човек може да бъде даден за пример, но реално е лицемер, който се преструва на добродетелен. Замислих се как съм се държал и какво съм разкрил, докато си сътрудничех с Конър. Колкото и нехаен и безотговорен да беше той в работата си, аз не само не го посочих, не общувах с него и не го скастрих, а продължих да проявявам разбиране, снизходителност и отстъпчивост. Колкото и да бях зает, колкото и малко време да имах, вършех всичко, което Конър не беше направил. Дори и да беше трудно или уморително, аз се насилвах. Всъщност това не беше великодушие от моя страна. Имах скрити мотиви. Страхувах се да не нараня гордостта му и да не го обидя, ако го посоча директно; бях загрижен за това какво ще си помисли за мен. Въпреки че не желаех да му помагам да върши това, което не беше направил, просто се принуждавах да го правя всеки път, за да оставя добро впечатление, да покажа на всички колко съм щедър и да спечеля възхищението им. В резултат на това ставах все по-хлъзгав и измамен. Изглеждах като човек, проявяващ разбиране, но зад това стояха собствените ми грешни мотиви. Начинът, по който действах, създаваше у хората погрешно впечатление, мамеше ги и ги заблуждаваше. В този момент придобих известно прозрение за същността на това да бъдеш „строг към себе си и снизходителен към другите“. Чувствах, че достойните за презрение мотиви, скрити в сърцето ми, са противни. Бях и наистина благодарен на Бог. Без Неговото разобличаване на същността на тази част от традиционната култура, щях да остана заблуден с мисълта, че да бъдеш „строг към себе си и снизходителен към другите“ означава да бъдеш човек с добра човешка природа. Най-накрая разбрах, че това е заблуда, която Сатана използва, за да подвежда и покварява хората. Изобщо не е истина, нито пък е стандарт или критерий за оценка на нечия човешка природа.

По-късно прочетох два откъса от Божиите слова: „Колкото и да са стандартизирани така наречените човешки изисквания и поговорки за моралния характер на хората и колкото и да отговарят на вкусовете, възгледите, желанията и дори на интересите на масите, те не са истината. Трябва да го разбереш. И тъй като не са истината, трябва бързо да ги отречеш и да се откажеш от тях. Трябва също да разнищиш същността им, както и последствията от това, че хората живеят според тях. Могат ли те наистина да ти помогнат да опознаеш себе си? Могат ли наистина да доведат до истинско покаяние у теб? Наистина ли могат да те накарат да изживееш подобието на истинско човешко същество? Не могат да постигнат нито едно от тези неща. Само ще те направят лицемерен и самоправеден. Те ще те направят по-хитър и по-злонамерен. Някои хора казват: „В миналото, когато се придържахме към тези аспекти на традиционната култура, чувствахме, че сме добри хора. И другите смятаха, че сме добри, когато виждаха как се държим. Но всъщност в сърцата си знаем на какво зло сме способни. Вършенето на малко добро само го прикрива. Ала ако се откажем от доброто поведение, което изисква от нас традиционната култура, какво трябва да правим вместо това? Какво поведение и какви проявления ще отдадат слава на Бог?“. Какво мислите по този въпрос? Още ли не знаят тези хора какви истини трябва да практикуват вярващите в Бог? Бог е изразил толкова много истини и има толкова много истини, които хората трябва да практикуват. Защо тогава отказвате да практикувате истината и настоявате да бъдете престорено добри хора и лицемери? Защо се преструвате?“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (5)). „Накратко, макар да изброихме тези поговорки за морално поведение на традиционната култура, целта не е просто да сте информирани, че те са човешки представи и фантазии и че идват от Сатана, и нищо повече. Целта е да разберете ясно, че същността им е фалшива, прикрита и измамна. Дори и да имат такова поведение, изобщо не означава, че хората изживяват нормална човешка природа. Напротив, те използват това фалшиво поведение, за да прикрият намеренията и целите си и за да скрият покварения си нрав и своята природа същност. В резултат на това хората стават все по-добри в преструването и в маменето на другите, а това на свой ред ги прави още по-покварени и зли. Моралните норми на традиционната култура, в които се е вкопчило поквареното човечество, не съответстват нито на истините, които Бог изразява, нито на някое от словата, на които Бог учи хората. Те изобщо нямат каквато и да е връзка. Ако продължаваш да се вкопчваш в аспекти на традиционната култура, тогава си напълно подведен и отровен. Ако се вкопчваш в традиционната култура и спазваш нейните принципи и възгледи по който и да е въпрос, тогава се бунтуваш срещу Бог, нарушаваш истината и противоречиш на Бог по този въпрос. Ако се вкопчваш в някое от тези твърдения за морално поведение, посвещаваш му се и го приемаш за критерий или основа на това как възприемаш хората или нещата, то именно тук си сгрешил, и ако до известна степен съдиш хората или им вредиш, ще си извършил грях. Ако постоянно упорстваш да измерваш всички според моралните критерии на традиционната култура, тогава броят на хората, които си осъдил и с които си постъпил несправедливо, ще продължава да се умножава и със сигурност ще осъдиш Бог и ще Му се съпротивляваш, а в такъв случай ще си архигрешник“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (5)). Умуването над Божиите слова ми донесе повече яснота. Когато забележим, че някой е нехаен, лукав или безотговорен в работата, трябва да му го посочим или да го скастрим, за да може той да види природата и последиците от нехайството си и да го промени навреме. Това е нещото, което някой с добра човешка природа трябва да направи. За да запазя имиджа и статуса си, бях снизходителен и отстъпчив и премълчавах проблемите, които виждах. В резултат на това Конър не знаеше за покварения си нрав и продължаваше да бъде нехаен и безотговорен в дълга си. Това е вредно за навлизането в живота на братята и сестрите — това е прегрешение. Не проявявах ни най-малко внимание или разбиране към него, а му вредях. Видях, че изобщо не съм добър човек. Не само вредях на братята и сестрите, но и отлагах църковното дело и му влияех. В този момент наистина осъзнах, че „бъди строг към себе си и снизходителен към другите“ не е истината, не е критерият, според който хората трябва да постъпват, а е ерес и заблуда, които Сатана използва, за да подвежда, заблуждава и покварява хората. Не можех повече да позволявам на Сатана да ме заблуждава — трябваше да правя това, което Бог изисква, като използвам Божиите слова като моя основа и истината като мой критерий за възгледите ми относно хората и нещата, както и за постъпките и действията ми. След това, когато забелязвах проблеми с Конър, повече не го търпях и не му угаждах. Посочвах проблемите му, за да може да ги осъзнае и да се промени.

Не след дълго ми беше възложена отговорността за друга работа, която се отнасяше до общите въпроси. Докато я преглеждах, забелязах, че един от братята не беше сериозен в дълга си и беше небрежен във всичко, което правеше. Исках просто сам да поправя грешките му и да приключа с тях, да избегна посочването им и да не го смущавам. Тогава ми хрумна, че разкривам тези мисли, за да защитя собствените си интереси и да си изградя добър имидж пред другите. Не исках да посочвам проблема му от страх да не го обидя. Това е достоен за презрение мотив! Спомних си нещо, което Бог казва: „Едновременно с правилното изпълнение на дълга си трябва да се увериш, че не правиш нищо, което не е от полза за навлизането в живота на Божиите избраници, и да не казваш нищо, което не назидава братята и сестрите. Най-малкото не трябва да правиш нищо, което противоречи на съвестта ти, и категорично не трябва да правиш нищо срамно. По-специално в никакъв случай не бива да правиш нищо, което се бунтува или съпротивлява срещу Бог, и не бива да правиш нищо, което смущава делото или живота на църквата. Бъди порядъчен и почтен във всичко, което правиш, и се уверявай, че всяко твое действие е достойно за представяне пред Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Каква е връзката ти с Бог?). Божиите слова ясно ми показаха принципа на вършене на нещата. Каквото и да правя, то трябва да е от полза за навлизането в живота на братята и сестрите и да бъде поучително. Също така трябва да приема Божията внимателна проверка. Когато видях, че този брат е нехаен в дълга си, трябваше да му го посоча, за да може той да види проблема си и бързо да се промени. Това би било от полза както за навлизането му в живота, така и за църковното дело. Ако не кажех нищо, а просто тихомълком му помогнех да свърши нещата, той нямаше да види проблемите си и да напредне в дълга си. С тази нагласа посочих проблемите, които виждах в работата му. След като ме изслуша, той бе готов да се промени. Почувствах се наистина спокоен и омиротворен, след като приложих това на практика. Благодаря на Всемогъщия Бог!