През април 2021 г. след отсъствие се върнах в първоначалната си църква и срещнах Лиу Мин. Тя почти беше отлъченa преди време, защото като църковен водач не само не успяваше да върши истинска работа, но и повишаваше хора по собствена воля, противно на принципите, защитаваше антихристи и зли хора, без да предприеме действия срещу тях. Това доведе до неефективност в различни църковни дейности. През този период някои братя и сестри разговаряха с нея, но тя отказваше да го приеме. Водачът по онова време, сестра Уан И, оцени поведението ѝ и заподозря, че тя може да е зъл човек, но п оради липса на достатъчно доказателства тя заключи, че това може да е само временно проявление. След консултация с други водачи и работници решиха да ѝ дадат още един шанс да се покае и я поставиха под наблюдение, вместо да я отлъчат.

Един ден, докато си бъбрех с Лиу Мин, я попитах какви поуки си е взела от това преживяване. Очаквах, че след такъв сериозен провал и разкриване ще покаже истинско разбиране и покаяние. Неочаквано тя отвърна: „Просто бях склонна да действам прибързано. А и никой не ми помогна по онова време“. Като чух това, си помислих: „Въпреки че не те отлъчиха, факт е, че си вършила лоши неща. Защо не се самоанализираш и не се поучиш от това?“. По-късно разбрах, че тя не само не бе успяла да опознае себе си, но и изопачаваше фактите и където и да отидеше, разпространяваше слухове, които накараха другите да повярват, че е била онеправдана и потъпкана от Уан И. Без да знаят истината, братята и сестрите ѝ повярваха и започнаха да мислят, че проблемът е в Уан И. След време бях избрана за църковен водач. Не след дълго забелязах, че Лиу Мин пренебрегва дълга си в полза на лични дела. Изтъкнах безотговорността ѝ и разговарях с нея за Божиите слова относно правилното отношение към дълга. Но тя не го прие и дори се настрои срещу мен. По време на събрания тя многократно твърдеше пред братята и сестрите, че съм твърде взискателнa към нея, като думите ѝ подвеждаха другите така, че те също се настроиха срещу мен. Тази ситуация ме накара да се почувствам силно възпирана. Вече не смеех да посочвам проблемите ѝ с такава охота от страх, че ще продължи да се заяжда с мен и няма да се откаже. Но Лиу Мин не спря да върши злини. Тя използва новината, че една сестра е била изолирана за размисъл от църквата, като изопачи фактите, за да разпространи лъжи, че водачите и работниците произволно отлъчват хората и така съсипват живота им. Това породи безпокойство сред братята и сестрите и ги накара да се отнасят предпазливо към водачите и работниците, а църквата изпадна в смут. Като виждах сериозността на ситуацията, осъзнах, че има проблем. Замислих се за поведението на Лиу Мин, как тя постоянно отхвърляше истината и беше склонна да критикува действията на другите и да ги използва, за да им отмъсти. След като беше отстранена от поста си, тя не само не призна миналите си злодеяния, но продължи да се занимава с този въпрос и не спря да го обсъжда, като непрекъснато осъждаше Уан И и твърдеше, че е била онеправдана. Когато посочих нейната безотговорност в изпълнението на дълга ѝ, тя разви неприязън към мен и изопачаваше фактите, за да ме осъжда зад гърба ми, което накара братята и сестрите да се настроят срещу мен. Научих също, че докато е била водач, не е предприела действия срещу група антихристи в църквата. Не само не успяла да се справи с тях, но и накарала дяконите да им помагат повече с любов, и дори карала онези, които докладвали антихристите, да придобият по-добро разбиране за себе си и да си вземат поука. Освен това, след като по-малката ѝ сестра била освободена, защото не вършела истинска работа, Лиу Мин няколко пъти писала до висшето ръководство, за да ги разпитва строго защо сестра ѝ е била уволнена, като дори казала: „Ако някой ме освободи от поста ми, няма да проявя милост към него“. Като разбрах това, си помислих: „Поведението на Лиу Мин не е просто моментно разкриване на поквара; това е проблем, свързан с нейната природа същност!“. Прочетох два откъса от Божиите слова: „Всички покварени от Сатана са с покварен нрав. Някои просто са с покварен нрав, докато други са различни: те не просто са с нрав, покварен от Сатана, но са и изключително злобни по природа. Те не само разкриват покварения си сатанински нрав чрез думите и действията си, а са същински дяволи и сатани“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината). „Каквито и грешки да са допуснали или каквито и лоши неща да са извършили, тези хора със зъл нрав няма да позволят на никого да ги разобличи или кастри. Ако някой ги разобличи и ги обиди, те ще изпаднат в ярост, ще си отмъстят и никога няма да оставят въпроса да отшуми. Те нямат търпение и толерантност към другите хора и не проявяват снизходителност към тях. На какъв принцип се основава тяхното поведение? „Предпочитам да предам, отколкото да ме предадат“. С други думи, те не търпят да бъдат обиждани от когото и да било. Не е ли това логиката на злите хора? Точно такава е логиката на злите хора. На никого не е позволено да ги обижда. За тях е недопустимо някой да ги предизвика дори по най-незначителен начин и те ненавиждат всеки, който го прави. Те ще продължат да преследват този човек и никога няма да оставят въпроса да отшуми — такива са злите хора“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (14)). В светлината на Божиите слова осъзнах, че природата на Лиу Мин е злонамерена и че тя мрази истината. Тя не само постоянно защитаваше антихристи и зли хора, но и често критикуваше действията на другите, като предизвикваше безкрайни неприятности. Блъскаше си главата как да осъжда и да отмъщава на тези, които ѝ предлагаха съвети или правеха неща, които да застрашават интересите ѝ. По този начин тя сееше раздор в църквата и внасяше смущения в църковния живот. Въпреки многобройните опити да се общува с нея и да ѝ се помогне, тя така и не се покая. Въз основа на системното ѝ поведение се убедих, че тя наистина е зъл човек. След обсъждане с другите водачи и работници докладвахме ситуацията ѝ на висшето ръководство.

Те ни инструктираха първо да я изолираме, за да предотвратим по-нататъшни смущения в църковния живот, и да съберем доказателства за поведението ѝ. След това трябваше да разговаряме с братята и сестрите и да я разпознаем, а после да я отлъчим. Когато чух това, у мен се появиха притеснения. Помислих си: „Миналия път Лиу Мин не беше отлъчена поради недостатъчно доказателства. Когато разбра, тя предизвика безкрайни неприятности и оттогава не оставя Уан И на мира. Когато посочих проблемите ѝ, тя не само не го прие, но и упорито изопачаваше фактите, за да ме осъжда. Когато освободиха по-малката ѝ сестра, тя дори каза, че ако някой я освободи, няма да прояви милост към него. Човешката природа на Лиу Мин е толкова зла. Ако разбере, че е отлъчена, няма ли да вдигне голям скандал? Кой знае какви пагубни неща може да ми причини? Може ли да ми отмъсти? Тя дори знае къде живея. Ами ако дойде в дома ми в пристъп на гняв, за да се кара с мен, и предизвика скандал, от който всички мои съседи да научат за моята вяра, и да ме изложи на опасност?“. Колкото повече разсъждавах, толкова повече се страхувах. Не знаех как да се изправя пред предстоящата ситуация. Помолих се на Бог и поисках да ме напътства. По-късно прочетох един откъс от Божиите слова: „Антихристите имат изключително зъл нрав. Ако се опиташ да ги кастриш или да ги разобличаваш, ще те намразят и ще впият зъби в теб като отровни змии. Няма да си способен да ги отхвърлиш или да се отървеш от тях, колкото и да се опитваш. Когато се сблъскате с такива антихристи, изпитвате ли страх? Някои хора наистина се страхуват и казват: „Не смея да ги кастря. Те са толкова свирепи, като отровни змии са, и ако се увият около мен, с мен е свършено“. Какви са тези хора? Те имат твърде малък духовен ръст, не стават за нищо, не са добри войници на Христос и не могат да свидетелстват за Бог. И така, какво трябва да направите, когато се сблъскате с такива антихристи? Ако те заплашат или се опитат да ти отнемат живота, ще се уплашиш ли? В такива ситуации трябва бързо да се обединиш с твоите братя и сестри и да се изправите, да разследвате, да събирате доказателства и да разобличавате антихриста, докато той не бъде премахнат от църквата. Това е пълно разрешаване на проблема. Когато откриете антихрист и недвусмислено определите, че той има чертите на зъл човек и е способен да наказва и да отмъщава на другите, не чакайте да извърши зло и да съберете доказателства, преди да се захванете с него. Това е пасивно поведение и вече ще е довело до няколко загуби. Най-добре е, когато антихристите покажат, че притежават чертите на зъл човек, когато разкрият коварния си и злонамерен нрав и се канят да действат, да се занимаете с тях, да се справите с тях, да ги премахнете и да ги отлъчите. Това е най-разумният подход. Някои хора се страхуват, че антихристите ще им отмъстят и не смеят да ги разобличат. Това не е ли глупаво? Не си способен да защитиш интересите на Божия дом, което по същество показва, че не си предан на Бог. Страхуваш се, че антихристът може да намери лостове за влияние, за да ти отмъсти — в какво е проблемът? Възможно ли е да е в това, че не се доверяваш на Божията праведност? Нима не знаеш, че в Божия дом властва истината? Дори антихристът да успее да се добере до някои проблеми с твоята поквара и да вдигне шум около тях, не трябва да се страхуваш. В Божия дом проблемите се разрешават въз основа на истините принципи. Извършването на прегрешения не означава, че някой е зъл човек. Божият дом никога не се занимава с някого заради моментно разкриване на поквара или случайно прегрешение. Божият дом се занимава с онези антихристи и зли хора, които постоянно създават смущения и вършат зло и които не приемат дори частица от истината. Божият дом никога няма да извърши неправда срещу добър човек. Той се отнася справедливо към всички. Дори ако лъжеводачи или антихристи погрешно обвинят добър човек, Божият дом ще го оправдае. Църквата никога няма да премахне или да се занимава с добър човек, който може да разобличи антихристите и който има чувство за справедливост. Хората винаги се страхуват, че антихристите ще намерят лостове за влияние, за да им отмъстят. Но не се ли страхувате, че ще накърните Бог и ще си навлечете Неговото отритване? Ако се страхуваш, че антихристът ще намери лостове, за да ти отмъсти, защо не се възползваш от доказателствата за злодеянията на този антихрист, за да го докладваш и разобличиш? По този начин ще спечелиш одобрението и подкрепата на Божиите избраници и най-важното — Бог ще си спомни за добрите ти дела и за проявите ти на справедливост. Така че защо не го направиш? Божиите избраници винаги трябва да имат предвид Божието поръчение. Изчистването на злите хора и антихристите е най-решаващата битка в борбата срещу Сатана. Ако тази битка бъде спечелена, тя ще се превърне в свидетелство на победителя. Битката срещу сатаните и дяволите е свидетелство за преживяване, което Божиите избраници трябва да имат. Това е истина реалност, която победителите трябва да притежават. Бог е дарил толкова много истина на хората, водил те е толкова дълго време и ти е предоставил толкова много ресурс с цел да свидетелстваш и да пазиш делото на църквата. Оказва се, че когато злите хора и антихристите вършат злодеяния и смущават работата на църквата, ти ставаш плах и се отдръпваш, като побягваш, покрил главата си с ръце — ти си нищожество. Не можеш да победиш сатаните, не си свидетелствал и Бог те ненавижда. В този критичен момент ти трябва да се изправиш и да поведеш война срещу сатаните, да разобличиш злодеянията на антихристите, да ги заклеймиш и да ги прокълнеш, като не им дадеш възможност да се скрият и да ги изчистиш от църквата. Само това може да се счита за придобиване на победа над сатаните и прекратяване на тяхната съдба. Ти си един от Божиите избраници, последовател на Бог. Не може да се страхуваш от предизвикателствата. Трябва да действаш в съответствие с истините принципи. Ето какво означава да бъдеш победител. Ако се страхуваш от предизвикателства и правиш компромиси, защото се страхуваш от отмъщението на зли хора или антихристи, тогава ти не си последовател на Бог и не си един от Божиите избраници. Ти си едно нищожество, което стои още по-ниско от обслужващите. Някои страхливци може да кажат: „Антихристите са толкова страховити. Те са способни на всичко. Какво ще стане, ако ми отмъстят?“. Това са объркани приказки. Ако се страхуваш, че антихристите ще ти отмъстят, къде е твоята вяра в Бог? Нима Бог не те е защитавал през толкова много години от живота ти? Нима антихристите не са също в Божиите ръце? Ако Бог не го допусне, какво могат да ти направят? Освен това, колкото и зли да са антихристите, на какво са способни те в действителност? Не е ли твърде лесно Божиите избраници да се обединят, да ги разобличат и да се справят с тях? Така че защо се страхуваш от антихристите? Такива хора са нищожества и не са достойни да следват Бог. Върни се у дома, отгледай децата си и живей живота си. С оглед на това, че антихристите смущават работата на църквата и вредят на Божиите избраници, как трябва да реагират Божиите избраници на техните злодеяния? Как онези, които следват Бог, трябва да останат непоколебими в свидетелството си? Как трябва да се борят срещу силите на Сатана и антихристите? Дали се покоряваш и си предан на Бог, или седиш отстрани и предаваш Бог, ще се разкрие напълно, когато антихристите смущават, вършат зло и се противопоставят на Бог. Ако не си някой, който се покорява на Бог и който е предан на Бог, тогава ти си някой, който Го предава. Няма друг вариант. Някои объркани хора и такива, на които им липсва проницателност, избират да заемат междинна позиция и да се превърнат в странични наблюдатели. В Божиите очи на тези хора им липсва преданост към Бог и те са Негови предатели“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Осма част)). Според Божиите слова разобличаването на антихристите и злите хора е отговорност и дълг на всички Божии избраници. Това е истинско проявление на защитата на църковната работа. Въпреки това много ме беше страх от разобличаването на зли хора и справянето с тях. Постоянно имах усещането, че ако ги разоблича, те ще се увият около мен като отровна змия и аз няма да мога да се отърва от тях. Божиите слова гласят: „Те имат твърде малък духовен ръст, не стават за нищо, не са добри войници на Христос и не могат да свидетелстват за Бог.“ Почувствах се виновна и разстроена, когато прочетох думите „те не стават за нищо“. Като църковен водач трябваше да проявя внимание към Божието намерение и да защитя нормалното функциониране на църковната работа и църковния живот. Но когато видях как Лиу Мин разпространява навсякъде слухове и твърдения, че водачите и работниците безпринципно отлъчват хора, като породи у братята и сестрите предразсъдъци към водачите и работниците и ги накара да се пазят от тях, и сериозно смути църковния живот, аз нямах смелостта да се справя с Лиу Мин според принципите. Страхувах се, че тя ще се нахвърли върху мен и ще ми отмъсти, ще ме тормози и ще ми създаде неприятности. За да защитя собствените си интереси, избрах да действам като костенурка — да наблюдавам как злите хора смущават църквата, но да не се справям с това и да не защитавам своевременно църковното дело. Наистина не изпълних отговорностите си. Бях толкова егоистичнa и негодна за нищо страхливка! Особено когато прочетох Божиите слова: „Ако се страхуваш, че антихристите ще ти отмъстят, къде е твоята вяра в Бог? Нима Бог не те е защитавал през толкова много години от живота ти? Нима антихристите не са също в Божиите ръце? Ако Бог не го допусне, какво могат да ти направят?“ Почувствах се още по-засрамена. Бог е Върховният владетел на всички неща и антихристите и злите хора също са в Божиите ръце. Без Божието позволение те не могат да направят нищо. Бях вярвала в Бог и бях яла и пила толкова много от Неговите слова, а нямах истинска вяра в Бог. Бях наистина жалка! Като разсъждавах върху това, се мразех, че съм такова разочарование, и реших да проявя внимание към Божието намерение и да разчитам на Бог за изчистването на този зъл човек. Затова се помолих на Бог да ми даде вяра и сила, за да мога да се придържам към принципите и да не се страхувам от този зъл човек.

Скоро след това разобличихме и анализирахме поведението на Лиу Мин и я изолирахме. Тя изобщо не прие това и отказа да се самоанализира. Дори каза, че е направила тези неща, защото братята и сестрите не са ѝ помогнали. Тя не признаваше злодеянията си, камо ли да има угризения. По онова време братята и сестрите не бяха особено проницателни спрямо нея. Те смятаха, че Лиу Мин има някакви дарби, общува по логичен и ясен начин и е способна да понася страдания и да отдава всичко. Имаха добро впечатление за нея. Чувствах се притесненa, като си мислех: „Ако общувам с братята и сестрите и разнищя Лиу Мин като зъл човек, а те не го приемат и не се съгласят с нейното отлъчване, какво трябва да направя? Дали всички ще си помислят, че съм постъпила несправедливо, и ще се настроят срещу мен? Ще предизвика ли това хаос в църквата? Ако това се случи, аз ли ще бъда отговорна? Ще бъда ли освободена?“. В този момент осъзнах, че отново живея в състояние на малодушие и безпокойство, затова се помолих на Бог, като бях готова да се опълча на себе си и да практикувам истината. След това потърсих начин да общувам с братята и сестрите, който да доведе до резултати. Прочетох един откъс от Божиите слова: „Третото изискване в дванадесетата отговорност на водачите и работниците е, че когато се справят с прекъсванията и смущенията, причинени от зли хора, водачите и работниците трябва да ядат и да пият Божието слово заедно с Божиите избраници, за да се самоанализират и да опознаят себе си, и да направят истински обрат. Те трябва да са способни да водят Божиите избраници към това да навлязат в истината реалност, да се отърват от покварения си нрав и да постигнат следване на Бог, покорство пред Бог и свидетелстване за Бог. Само този вид работа е съобразена с Божиите намерения. На първо място, водачите и работниците, които работят по този начин, са способни да разрешават проблемите и да се въоръжават с истината, докато работят. Освен това чрез общението за истината за разрешаване на проблемите те помагат на братята и сестрите да разберат истината, да знаят как да се самоанализират и да опознаят себе си, да се отърват от покварения си нрав, да изпълняват добре дълга си, да знаят как да разпознават хората и как да се отнасят към тях, да постигнат следване на Бог и покорство пред Бог, да не бъдат възпирани от другите и да са способни да останат непоколебими в свидетелството си. Това означава изпълнението на дълга на водачите и работниците. Това е принципът, който водачите и работниците трябва да практикуват за разрешаване на проблемите при изпълнението на църковната работа. Каквито и проблеми да възникнат в църквата, преди всичко водачите и работниците трябва да търсят истината, да схващат Божиите намерения и да търсят заедно Божието напътствие. След това трябва да потърсят съответните Божии слова, за да разрешат различните съществуващи проблеми. В процеса на разрешаването на проблемите водачите и работниците трябва да разговарят повече за съответните Божии слова с братята и сестрите и да разберат същността на проблемите въз основа на Божиите слова. Те трябва също така да накарат Божиите избраници да разговарят за собственото си разбиране, за да разпознават тези проблеми. Щом мнозинството е способно да има едно и също разбиране и да достигне до общо съгласие, проблемите стават по-лесни за разрешаване. Когато разрешавате проблеми, недейте винаги да преразказвате многократно събитията, не се задълбочавайте в незначителни подробности и не обвинявайте лицата, които са замесени в проблемите. Отначало не се съсредоточавайте върху незначителни въпроси. Вместо това разговаряйте ясно за истината, тъй като това ще разкрие естеството на проблемите. Само този подход помага на Божиите избраници да се научат да разпознават проблемите въз основа на Божиите слова, да придобият проницателност от хората, събитията и нещата, които възникват, и да извлекат практически поуки от тях. Той също така им позволява да сравняват думите и доктрините, които обикновено разбират, с реалния живот, което им дава възможност наистина да разберат истината. Водачите и работниците не трябва ли да правят точно това? [...] Как църковните водачи трябва да водят Божиите избраници? Основният начин е да ги водят към откриване и разрешаване на проблеми в реалния живот, към практикуване и преживяване на Божието слово в реалния живот, така че Божиите избраници не само да са способни да практикуват истината, но и да са способни да разпознават негативните неща и негативните хора — лъжеводачите, лъжеработниците, злите хора, неверниците и антихристите. Целта на разпознаването на различните хора е да се разрешават проблемите. Само чрез пълно преодоляване на смущенията, причинени от зли хора и антихристи, работата на църквата може да напредва гладко и Божията воля да се изпълнява в църквата. Същевременно справянето със злите хора служи и като предупреждение да се избягва допускането на грешки или вършенето на зло и дава възможност човек да постигне боязън от Бог и отбягване на злото“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (20)). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че когато зли хора и антихристи смущават и прекъсват работата на църквата, един от аспектите на отговорността на водача и работника е да въоръжат себе си и братята и сестрите с истината и заедно да си вземат поука, като ги водят към това да разпознават антихристите и злите хора и да не бъдат подвеждани и смущавани от тях. В същото време те трябва да насочват братята и сестрите към разбиране на значимостта на работата по изчистването в църквата. Само чрез изчистване на неверниците, антихристите и злите хора Божиите избраници могат да се стремят към истината и да изпълняват дълга си в стабилна среда. Когато осъзнах това, си помислих: „В момента братята и сестрите нямат никаква проницателност относно Лиу Мин, а някои дори я почитат, защото виждат нейните очевидни дарби и красноречие, но не разпознават същността ѝ въз основа на мотивите и естеството на действията ѝ и отношението ѝ към истината. Трябва да поведа братята и сестрите към разпознаване на поведението и действията на Лиу Мин според Божиите слова, за да не бъдат повече подвеждани. Така водачът изпълнява отговорността си“. След това потърсих истини за разпознаване на природата същност на хората и се основах на системното поведение на Лиу Мин, за да разговарям с братята и сестрите. След като ме изслушаха, те се съгласиха да отлъчим Лиу Мин. Някои братя и сестри дори казаха: „Сега разбирам какво има предвид Бог, когато разобличава как злите хора упорито отказват да се покаят — Лиу Мин е жив пример за това“. Когато видях този резултат, аз бях изпълнена с благодарност към Бог, защото знаех, че това е плод на Божиите слова. По-късно разговаряхме заедно и видяхме, че в позволението на Бог да има антихристи и зли хора в църквата се съдържа Неговото добро намерение. Той използва този реален пример с Лиу Мин, за да ни покаже какви са злите хора. Това беше много по-практично, отколкото да се говорят празни думи на теория.

По-късно се самоанализирах, като се чудех защо бях станала толкова страхливa и нерешителнa в придържането към принципите, когато ставаше въпрос за отлъчване на зли хора. Прочетох Божиите слова, в които се казва: „Докато хората не изпитат Божието дело и не разберат истината, природата на Сатана ги овладява и контролира отвътре. И какво точно влече след себе си тази природа? Например, защо си себичен? Защо защитаваш собствената си позиция? Защо изпитваш толкова силни чувства? Защо се наслаждаваш на онези неправедни неща? Защо харесваш онези злини? Каква е основата за твоето влечение към такива неща? Откъде идват тези неща? Защо си толкова щастлив да ги приемеш? Досега всички вие сте разбрали, че основната причина за всички тези неща е, че отровата на Сатана е вътре в човека. И така, какво представлява отровата на Сатана? Как може да бъде изразена? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, те ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живота на хората. Без значение към какво се стремят хората, те го правят за себе си — и така те живеят само за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е житейската философия на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истинският портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа вече е станала основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър). Като размишлявах върху Божиите слова, осъзнах, че причината да се колебая и притеснявам толкова много за отлъчването на Лиу Мин, беше, че бях контролирана от сатанинските отрови като „Разумните хора умеят да се защитят, като се стремят единствено да не допускат грешки“. „Колкото по-малко проблеми, толкова по-добре“ и „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, както и „Смелите падат първи“. Когато нещо се случеше, веднага започвах да обмислям как да се защитя и да гарантирам, че интересите ми няма да бъдат засегнати. Като църковен водач ясно бях разпознала същността на Лиу Мин като зъл човек, но се страхувах да не я обидя и тя да ми отмъсти. Освен това се притеснявах, че липсата на проницателност у братята и сестрите щеше ги накара отново да се настроят срещу мен и че ако това се случи, църквата щеше да потъне в хаос, а аз можеше да бъда освободена и да не мога да защитя статуса си. Колкото и да го мислех, чувствах, че разобличаването на този зъл човек щеше да ми навреди, затова се отдръпнах и не отлъчих този зъл човек навреме. Работата по изчистването в църквата се извършва, за да се пречисти църквата и да се гарантира, че църковната работа и църковният живот няма да бъдат смущавани. Въпреки това не можех да поддържам работата на църквата и наблюдавах как братята и сестрите бяха подведени, а църковният живот — смутен. Не правех нищо, като чувствах, че щом моите интереси не са накърнени, всичко е наред. Осъзнах, че като живея според тези сатанински отрови, съвестта ми все повече се вцепенява и единственото, за което можех да мисля, бяха моите интереси. Колкото повече размишлявах за това, толкова повече чувствах, че съм много егоистична и достойна за презрение, че нямам никаква преданост към Бог и че напълно ми липсва човешка природа! Едва тогава осъзнах, че като разчита на тези сатанински отрови в действията си, човек се противопоставя на Бог и прекъсва работата на църквата като лакей на Сатана. Ако не се покаех, само щях да извърша още повече злини и в крайна сметка да бъда намразена и отстранена от Бог! Другото ми притеснение за причината да не се придържам към принципите беше, че можеше да ме освободят, ако църквата изпадне в хаос, защото не се бях справила правилно с този зъл човек. В търсенето си прочетох някои от Божиите слова: „Хората, които могат да изпълняват дълг в Божия дом, трябва да са хора, чието бреме е делото на църквата, хора, които поемат отговорност, които отстояват истините принципи и които могат да страдат и да платят цената. Ако човек няма тези качества, той е негоден да изпълнява дълг и не отговаря на условията за изпълнение на дълг. Има много хора, които се страхуват да поемат отговорност, докато изпълняват даден дълг. […] Те си казват: „Ако аз трябва да оправя нещата, какво ще стане, ако накрая сбъркам? Когато търсят кой е виновен, няма ли да се разправят с мен? Дали отговорността за това няма да падне първо върху мен?“. За това се притесняват. Вярваш ли обаче, че Бог внимателно проучва всичко? Всеки допуска грешки. Ако човек има правилни намерения, но няма опит и не се е справял с някакъв проблем преди, но е направил всичко по силите си, Бог го вижда. Трябва да вярваш, че Бог проучва всичко внимателно, включително и човешкото сърце. Ако човек дори в това не вярва, не е ли неверник? Какъв може да е смисълът такъв човек да изпълнява дълг?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че Бог е праведен, че Той проучва внимателно всичко и че църквата се отнася към хората според принципите, като взема предвид тяхното системно поведение и тяхната природа същност. Ако намерението на някого е да се отнася с внимание към Божиите намерения и да поддържа работата на църквата, и той просто не разбира истината и не успява да прозре същността на даден проблем и затова не се справя добре с него, но успява да промени нещата своевременно чрез общение и помощ, църквата ще се отнася справедливо към такъв човек и няма да се справи с него или да го освободи. Ако обаче някой умишлено предизвиква хаос с лоши намерения, църквата ще се справи с него според принципите. Не разбирах Божия праведен нрав и не вярвах, че Бог проучва внимателно сърцата на хората, нито вярвах, че в църквата царува истината. Просто живеех в собствените си представи и фантазии, притеснена и загрижена. Това беше наистина изопачено! Когато разбрах тези неща, се почувствах напълно освободена. Също така прочетох Божиите слова, които казват: „Сега изпълняваш дълга си в Божия дом. Какъв е първият принцип за изпълнение на един дълг? Той е, че първо трябва да изпълняваш този дълг с цялото си сърце, без да пестиш усилия, и да защитаваш интересите на Божия дом. Това е истина принцип, който следва да прилагаш на практика“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Първа част)). Божиите слова ми показаха път за практикуване. В бъдеще, когато се сблъскам с проблеми, трябва да проявявам внимание към Божиите намерения, да практикувам според истините принципи и да поддържам работата на църквата. Това е изпълнение на моя дълг.

По-късно заедно с една партньорка отидохме да разобличим злодеянията на Лиу Мин и да обявим нейното отлъчване. Въпреки че все още изпитвах известни притеснения, в мислите ми бяха Божиите слова: „Всички казвате, че сте загрижени за Божието бреме и ще защитавате свидетелството на църквата, но кой от вас наистина проявява внимание към Божието бреме? Запитай се: прояви ли внимание към бремето Му? Можеш ли да практикуваш праведност заради Него? Можеш ли да се изправиш и да говориш от Мое име? Способен ли си непоколебимо да практикуваш истината? Имаш ли смелостта да се бориш срещу всички дела на Сатана? Можеш ли да загърбиш чувствата си и да разобличиш Сатана заради Моята истина? Можеш ли да оставиш намеренията Ми да бъдат удовлетворени в теб? Пожертва ли сърцето си в най-решаващия момент? Следваш ли Моята воля? Задай си тези въпроси и по-често размишлявай върху тях“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 13). Въпросите, които Бог задава в Своите слова, съдържат Неговите очаквания от хората. Бог се надява, че мож ем да се отнасяме с внимание към Неговото намерение, да отстояваме принципите и да имаме смелостта да разобличаваме злите хора. Не можех повече да разочаровам Бог. Трябваше да практикувам истината и да поддържам работата на църквата. Затова се събрах в единомислие с моята сестра — партньорка, и се помолихме. Въз основа на Божиите слова разобличихме и анализирахме проблемите на Лиу Мин. Въпреки че тя все още не познаваше себе си, нямаше какво да каже. Като видях този резултат, не можех да не благодаря на Бог в сърцето си. След това преживяване придобих повече вяра в Бог и известно разбиране за собствения си покварен нрав. Преживях спокойствието, което идва от практикуването на истината.