През април 2020 г. бях избрана да бъда проповедник и да отговарям за работата на две църкви. Въпреки че нито заложбите, нито способностите ми за работа бяха много добри, знаех, че Бог беше позволил този дълг да бъде възложен на мен, затова бях готова да се уповавам на Бог и да дам всичко от себе си да го изпълнявам. С разрастването на евангелската работа църквата спешно се нуждаеше да обучи евангелски работници и напоители. Също така трябваше да участвам в работата с текст и работата по пречистването на църквата. Не можех да се съсредоточа върху няколко неща едновременно и се чувствах изключително претоварена. Също така не можех да прозра някои проблеми и никоя работа не постигаше резултат. Изправена пред тази ситуация, чувствах огромно напрежение. Мислех си за предишния проповедник. Тя имаше добри заложби и способности за работа и беше успяла да се справи с много работа. В сравнение с нея моите заложби бяха много по-лоши. С лошите си заложби аз не можех да върша никоя работа добре и можеше да ме освободят по всяко време. Чувствах се много измъчена. След време потърсих начини да подобря ефективността на дълга си. Щом намерех проблем, бързо си го отбелязвах и търсех истините принципи, свързани с него. Но след известно време резултатите все пак не се подобриха. Просто си мислех, че моите заложби са лоши и че колкото и да се старая, това е най-доброто, на което съм способна. След известно време по-висшестоящите водачи дойдоха в църквата да проучат мненията. Когато видяха, че заложбите ми са лоши и не мога да върша истинска работа, ме освободиха.

След като ме освободиха, аз се почувствах много негативна и си помислих: „Защо заложбите ми са толкова лоши? Ако Бог ми беше дал по-добри заложби, аз нямаше да изпълнявам дълга си толкова зле. Хората с добри заложби могат да се справят с най-различни задачи, където и да отидат. Тези хора натрупват повече добри дела и имат по-голям шанс да бъдат спасени. Моите заложби са толкова лоши, че не мога да върша добре никоя работа. Ако не съм полезна в Божия дом и не мога да изпълнявам дълга си, няма да имам никакви добри дела и никаква надежда да бъда спасена“. После църквата уреди да поема ръководството на евангелската работа и се почувствах малко обнадеждена, като си мислех: „Преди като проповедник отговарях за най-различни задачи и не се справях добре заради лошите си заложби. Сега би трябвало да се справя добре с този дълг, който се състои от едно единствено задължение“. Тъй като не бях много запозната с евангелската работа, положих усилия да науча съответните принципи. Не след дълго можех да се справям с някои прости задачи, но не можех да прозра някои от по-сложните проблеми. Евангелската работа все още не постигаше значителни резултати и аз станах още по-негативна, като мислех: „Не мога да свърша добре дори тази единствена задача. Да не би да е свършено с мен? Дали Бог използва този дълг, за да разкрие, че заложбите ми са лоши и аз съм безполезна? Дали Той планира да ме отстрани? Божието дело е към своя край и ако не мога да върша никой дълг добре, няма надежда за моето спасение. Да не би да са били напразни всичките тези години на вяра? Вместо да затруднявам евангелската работа тук, по-добре да се откажа от тази длъжност и да върша някаква обща работа. Може би все пак мога да съм обслужваща и да оцелея“. Чувствах се много измъчена и прекарвах дните си във въздишки на отчаяние и чувство за липса на мотивация в дълга ми. Също така чувствах нежелание да положа усилие да се въоръжа с истините, свързани с проповядването на евангелието, и не исках да търся истината, за да сложа край на покварата, която разкривах. Чувствах, че предвид лошите ми заложби е безсмислено да продължавам да се стремя. От този момент нататък моето състояние продължи да се влошава. Не можех да разрешавам проблеми и резултатите от моята работа се влошиха още повече. В края на всеки ден се чувствах изтощена както физически, така и умствено, и към осем или девет вечерта започваше да ми се доспива. Станах много пасивна в дълга си и на няколко пъти дори забравих за потенциалните приемници на евангелието, на които трябваше да проповядвам. Това ме направи още по-негативна. Казах на дъщеря си: „Моите заложби са толкова лоши, че не мога да изпълнявам никой дълг добре. Ти трябва да продължаваш да се стремиш усърдно, а аз просто ще поема ролята на твой домакин и ще ти служа“. Тогава моята дъщеря разговаря с мен: „Мамо, Бог не е казвал, че ако човек има лоши заложби, това означава, че не може да бъде спасен. Бог ненавижда покварения нрав на хората. Щом човек се стреми към истината, съсредоточава се върху промяната на своя нрав и изпълнява дълга си според способностите си, все пак може да бъде спасен, дори и да е с лоши заложби. Забелязах, че напоследък не търсиш Божиите намерения, когато нещо ти се случи, и че постоянно се оплакваш от лошите си заложби. Това твое състояние е доста опасно и ако не бъде преодоляно, накрая няма да можеш да бъдеш спасена, и то защото не си се стремила към истината, а не поради лошите ти заложби“. Думите на дъщеря ми ме разтърсиха. „Вярно е. През това време, без резултати в дълга ми, аз се ограничавах, като мислех, че тъй като имам лоши заложби, колкото и да се стремя, ще бъде напразно. Също така не исках да премислям трудностите в дълга си, нито да влагам усилия в ученето. Била съм впримчена в негативно състояние, без да мога да се измъкна. Ако продължавам да бъда негативна и да се ограничавам, да не изпълнявам правилно дълга си или да търся истината, тогава наистина аз сама ще се отстраня. Трябва да търся Божиите намерения и реша проблемите си веднага“. По-късно дойдох пред Бог с молитва: „Боже, чувствам, че с моите лоши заложби аз съм била разкрита като безполезен човек, който не може да бъде спасен. Чувствам се много негативна и слаба в това състояние. Боже, моля Те, изведи ме от това погрешно състояние“.

По-късно потърсих Божии слова, които се отнасят към моето състояние. Един ден прочетох следните Божии слова: „Всички хора имат неправилни вътрешни състояния — негативност, слабост, униние и свръхчувствителност; някои имат подли намерения; някои постоянно биват тормозени от гордостта си, егоистичните си желания и личните си интереси; някои мислят, че нямат заложби и преминават през състояния на негативност. Ще ти бъде много трудно да добиеш делото на Светия дух, ако живееш постоянно в тези състояния. Ако ти е трудно да добиеш делото на Светия дух, тогава у теб почти няма да има активни елементи, а негативните ще изплуват на повърхността и ще ти пречат. Хората винаги разчитат на собствената си воля, за да потиснат тези негативни и враждебни състояния, но колкото и да ги потискат, не могат да се отърсят от тях. Основната причина за това е, че хората не могат да разграничат безпогрешно тези негативни и враждебни неща; те не виждат ясно същината им. Поради това им е много трудно да се опълчат на плътта и на Сатана. Освен това те винаги засядат в тези негативни, меланхолични и упадъчни състояния и вместо да се молят на Бог и да се обърнат към Него, те се носят по течението. В резултат от това Светият дух не действа в тях и те все не съумяват да разберат истината, липсва им посока във всичко, което правят, и нямат ясно виждане по нито един въпрос. Вътре в теб има твърде много негативни и неблагоприятни неща, те са изпълнили сърцето ти, затова често си негативен и меланхоличен духом и се отдалечаваш все повече от Бог, и все повече отслабваш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Бог разобличаваше моето истинско състояние. В действителност Бог знае точно какви са моите заложби. След като бях освободена от длъжността на проповедник, църквата ми възложи да ръководя евангелската работа, тъй като бяха видели моята неспособност да се справям с работа, която включва разнообразни дейности. Но аз постоянно бях възпирана от лошите си заложби и когато не видях резултати в евангелската работа, вместо да обобщя проблемите и да потърся принципи, за да разбера как да изпълнявам дълга си добре, мислех, че Бог ме разкрива като безполезен човек, за когото няма надежда да бъде спасен. Станах толкова негативна, че напълно се предадох и не успявах дори да изпълнявам дълга според способностите си. Не само навлизането ми в живота беше накърнено, но изпълнението на дълга ми също се беше забавило. Ако продължавах да съм толкова негативна, само щях да продължавам да се отдалечавам още повече от Бог и накрая наистина нямаше да мога да изпълнявам какъвто и да е дълг. Не Бог щеше да ме разкрие, а по-скоро аз сама щях да се отстраня.

Тогава се сетих за Божиите слова: „Всеки човек има шанса да бъде усъвършенстван: ако го желаете, ако се стремите към това, накрая ще можете да го постигнете този резултат и никой от вас няма да бъде изоставен. Ако си човек с ниски заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоите ниски заложби; а ако си човек с високи заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоите високи заложби; ако си невеж и необразован, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоето невежество; ако си образован, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с факта, че си образован; ако си възрастен човек, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоята възраст; ако си в състояние да оказваш гостоприемство, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с тази ти способност; ако кажеш, че не можеш да оказваш гостоприемство и можеш да изпълняваш само определена задача, независимо дали става дума за проповядване на евангелието, грижа за църквата или други общи дела, Моето усъвършенстване спрямо теб ще бъде в съответствие със задачата, която изпълняваш. Да бъдеш предан, да бъдеш покорен докрай и да се стремиш да постигнеш най-висшата любов към Бог — това е, което трябва да постигнеш, и няма по-добри практики от тези три“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел). Божиите слова ме трогнаха силно. Видях, че изискванията на Бог към хората не са високи и без значение какви са техните заложби, всеки, който дойде пред Бог, се радва на притока на Божиите слова и има шанса да бъде спасен. Бог спасява хората в най-голяма степен. Заложбите на човека са предопределени от Бог и Бог знае точно какъв дълг един човек може да поеме. Бог не презира човек, защото е невеж или защото има лоши заложби. Неговите изисквания не са универсални. Вместо това той урежда подходящ дълг за всеки човек според неговите заложби и поставя изисквания към него според неговите заложби. Докато човек изпълнява дълга си с искрена отдаденост и усилие, дори да не отговаря на критериите, зададени от Бог, Бог няма да го заклейми, нито ще реши да го изостави или да го отстрани с лека ръка. Но когато нещо ми се случеше, аз не търсех Божиите намерения. Когато ме освободиха от длъжността на проповедник заради лошите ми заложби и не виждах резултати в евангелската работа, която надзиравах, потъвах в негативност, като мислех, че лошите ми заложби ме правят безполезна. Отказах се от себе си и дори обмислях да напусна. Но всъщност Бог никога не е казвал, че лошите заложби означават, че човек не може да бъде спасен, нито е поставял прекомерно високи изисквания отвъд заложбите на човека. Когато заложбите ми бяха недостатъчни за изпълнение на дълга, който включваше разнообразни дейности, църквата ми възложи да отговарям само за евангелската работа в съответствие със заложбите ми, което ми даде възможност да се обучавам. Ако дългът ми не водеше до резултати, би трябвало да проуча причините за това, да вложа повече усилие, за да компенсирам недостатъците си, и да дам всичко от себе си, за да го изпълнявам. Дори и ако в крайна сметка ме освободяха поради некомпетентност, поне нямаше да съжалявам. След като осъзнах тези неща, аз се чувствах по-малко възпряна от лошите си заложби в моя дълг. Започнах да се снабдявам с истини, свързани с проповядването на евангелието, и да гледам евангелски филми и видеа. Когато не разбирах нещо, аз споделях и го обсъждах с моите братя и сестри. След като се обучавах известно време, започнах да виждам проблемите по-ясно от преди, бях способна да давам истински наставления и да помагам на моите братя и сестри в затруднение, а когато имаше отклонения в работата, аз ги обобщавах заедно с братята и сестрите ми. Постепенно евангелската ми работа започна да се подобрява.

След време прочетох откъс от Божиите слова, който ми даде повече разбиране за моите проблеми. Всемогъщият Бог казва: „Има една поговорка сред невярващите: „Няма такова нещо като безплатен обяд“. Антихристите също таят тази логика, като си мислят: „Ако работя за теб, какво ще ми дадеш в замяна? Какви ползи мога да получа?“. Как трябва да се обобщи тази природа? Това е да се ръководиш от печалбата, да я поставяш над всичко друго и да бъдеш егоистичен и достоен за презрение. Това е природата същност на антихристите. Те вярват в Бог единствено с цел да получат печалба и благословии. Дори да изтърпят някакво страдание или да платят някаква цена, всичко това е, за да сключат сделка с Бог. Тяхното намерение и желание да получат благословии и награди е огромно и те се вкопчват силно в него. Не приемат нито една от многобройните истини, които Бог е изразил, а в сърцата си винаги мислят, че вярата в Бог е свързана с получаването на благословии и осигуряването на добра крайна цел, че това е най-висшият принцип и че нищо не може да го надмине. Те смятат, че хората не бива да вярват в Бог, освен ако не вярват заради получаването на благословии, и че ако не беше заради благословиите, вярата в Бог нямаше да има смисъл или стойност, че щеше да изгуби смисъла и стойността си. Дали тези идеи са били внушени на антихристите от някой друг? Дали те произтичат от нечие образование или влияние? Не, те се определят от изначалната природа същност на антихристите, която е нещо, което никой не може да промени“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (Втора част)). Благодарение на Божиите слова осъзнах, че моята негативност и болка се дължат на прекаленото ми желание за благословия. Бях контролирана от отровите на Сатана, като например „Никога не си мърдай пръста без награда“ и „Само облагите имат значение“. Всичко, което правех, се ръководеше от стремежа за придобивки и целта беше да получа благословии. Когато открих Бог за първи път, ставах рано и работех до късно всеки ден, доброволно понасях страдание и отдавах всичко, защото вярвах, че по-голямото старание в дълга ми ще ме отведе до красива крайна цел. Но след като ме освободиха заради лошите ми заложби, загубих мотивация и усетих, че въпросът със заложбите не е като покварения нрав, който може да се промени. Мислех, че съм застинала в това състояние, че не си струва да ме обучават, просто един безполезен човек, който е обречен да бъде отстранен. Особено след като нямаше резултати от евангелската работа, аз погрешно реших, че Бог ме разкрива и отстранява. Живях в негативно състояние и спрях да се опитвам да извършвам дълга, на който бях способна, и дори обмислях да се откажа от дълга си. Наистина бях без човешка природа! Разбрах, че през всичките тези години съм изпълнявала дълга си само за да получа благословии, като че ли съм работила за някакъв светски началник, за когото, ако ми плаща, ще работя здраво, но ако не, ще напусна. Не се стремях към истината в моя дълг, а се опитвах да го използвам като разменна монета за добра крайна цел. Опитвах се да се възползвам от Бог и да Го заблудя в това. Природата ми беше крайно достойна за презрение и нечестива, а това наистина беше накарало Бог да ме ненавижда! Въпреки лошите ми заложби и дълбоката поквара Бог все пак ми даде шанс да се обучавам, но аз не го оцених и не търсех начин да изпълнявам добре дълга си, за да удовлетворя Бог. Вместо това се опитвах да се пазаря с Него. Наистина бях задължена на Бог! Благодарна бях, че Бог е уредил тази ситуация, за да разкрие намеренията и възгледите ми по отношение на стремежа ми към благословии чрез вярата ми в Бог. Това ми позволи да разпозная и да поправя моите отклонения навреме; в противен случай щях да продължа да се стремя към благословии, вместо да се стремя към истината, и в крайна сметка наистина нямаше да мога да бъда спасена.

Също така имаше един откъс от Божиите слова, който ме развълнува дълбоко. Всемогъщият Бог казва: „Макар че заложбите ми са лоши, аз имам честно сърце“. Тези думи звучат съвсем истински и съдържат едно изискване, което Бог има към хората. Какво изискване? Това, че ако на хората им липсват заложби, това не е краят на света, но те трябва да имат честно сърце, за да могат да получат Божието одобрение. Независимо от положението и произхода си трябва да бъдеш честен човек, да говориш и да постъпваш честно, да можеш да изпълняваш дълга си с цялото си сърце и с целия си ум, да бъдеш предан на дълга си, а не да гледаш да се скатаваш, да бъдеш подъл или измамен, да лъжеш и мамиш и да говориш уклончиво. Трябва да действаш според истината и да бъдеш човек, който се стреми към нея. Много хора мислят, че заложбите им са лоши и че никога не изпълняват дълга си добре или според стандарта. Те дават най-доброто от себе си в това, което правят, но никога не могат да схванат принципите и все не могат да постигнат много добри резултати. В крайна сметка само се оплакват, че заложбите им са твърде ниски, и стават негативни. Така че, ако някой е с лоши заложби, означава ли това, че за него няма път напред? Това да имаш лоши заложби не е някаква фатална болест и Бог никога не е казвал, че няма да спаси хората с лоши заложби. Както Бог е казвал и преди, това, което го натъжава, са честните, но невежи хора. Какво означава да си невеж? В много случаи невежеството идва от лошите заложби. Когато хората са с лоши заложби, те имат повърхностно разбиране за истината. То не е достатъчно конкретно или практично и често се ограничава до повърхностно или буквално разбиране — свежда се до доктрини и правила. Затова те не могат да разберат множество проблеми и никога не могат да схванат принципите, когато изпълняват дълга си, или да изпълнят дълга си добре. Означава ли това, че Бог не иска хора с лоши заложби тогава? (Не.) Към кой път и в коя посока Бог насочва хората? (Към това да бъдеш честен човек.) Можеш ли да бъдеш честен човек, като просто кажеш, че си такъв? (Не, ти трябва да се проявяваш като честен човек.) Какви са проявите на честния човек? На първо място е това да не се съмнява в Божиите слова. Това е една от проявите на честния човек. Освен тази най-важната проява е това, че търси и практикува истината във всичко — това е най-важното. Казваш, че си честен, но винаги държиш Божиите слова на заден план в ума си и просто правиш каквото си поискаш. Нима това е проява на честен човек? Ти казваш така: „Макар че заложбите ми са лоши, аз имам честно сърце“. В същото време, когато ти се падне някакъв дълг, ти се страхуваш от страданието и от това да понесеш отговорността си, ако не го изпълниш добре, и затова си измисляш оправдания, за да се измъкнеш от дълга си, или предлагаш някой друг да го изпълни. Така ли се проявява честният човек? Разбира се, че не. Как трябва да се държи честният човек тогава? Той трябва да се покори на Божията подредба, да бъде предан на дълга, който се очаква от него да изпълни, и да се стреми да удовлетворява Божиите намерения. Това се проявява по няколко начина: един от тях е да приемаш дълга си с честно сърце, да не вземаш под внимание плътските си интереси, да не изпълняваш дълга си половинчато и да не нагласяш нещата в своя собствена полза. Ето това са прояви на честност. Друг начин е да влагаш цялото си сърце и цялата си сила в това да изпълняваш дълга си добре, да правиш нещата както трябва и да влагаш сърцето и любовта си в дълга си, за да удовлетвориш Бог. Това са проявите, които трябва да има един честен човек, когато изпълнява дълга си“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова разбрах, че хората с лоши заложби може да имат по-повърхностно разбиране на проблемите, но въпреки това, ако те имат честно сърце, ако наистина търсят истината и изпълняват дълга си с цялото си сърце и сила, животът им може постепенно да се подобри и накрая те могат да бъдат спасени. Моите заложби наистина бяха лоши. Имах склонността да виждам само повърхността на проблемите и не бях способна на гъвкавост в прилагането на принципите. Но Бог казва, че лошите заложби не са смъртоносна болест и че докато мога да практикувам това да съм честен човек според изискванията на Бог, да се моля на Бог и да разчитам на Него повече за проблемите, които не мога да прозра, да полагам усилие да се снабдя със съответните истини и активно да търся общение с онези, които разбират истината, когато се сблъскам със затруднения, тогава мога да компенсирам недостатъците си и да постигна известни резултати в своя дълг. Сетих се също за проповедничката, на която се възхищавах. Тя успяваше да разговаря за истината, за да решава проблеми и да постига резултати в дълга си, но това беше, защото старателно изпълняваше дълга си и получаваше делото на Светия дух. Но след това тя живя в покварен нрав, в съревнование за слава и облаги, без да върши собствената си работа, и нейният дълг не пожъна резултати. Дори когато братята и сестрите разговаряха с нея и ѝ оказваха помощ, тя не се разкая и в крайна сметка беше освободена и отстранена. Това показа, че дори ако човек има добри заложби, ако не се стреми към истината, няма да получи делото на Светия дух и не може да постигне добри резултати в дълга си. Въпреки че моите заложби бяха лоши, не бяха чак толкова лоши, че да не мога да проумея истината или да не разбирам нищо. Например в моята евангелска работа, ако не се съсредоточавах в бъдещите си перспективи, а съвестно изпълнявах дълга си и полагах усилие да уча и да разбера това, което не знам, все пак можех да постигна някои резултати в дълга си. Видях, че предишното ми убеждение, че „Лошите заложби означават, че човек не може да изпълнява дълга си добре и не може да бъде спасен, и само онези с добри заложби могат да бъдат спасени“, е напълно нелепо и погрешно, и изобщо не е в съгласие с истината!

После прочетох друг откъс от Божиите слова: „Бог е изразил толкова много слова, а преди това е извършил огромна подготвителна работа. Как ще гледа Бог на теб, ако в крайна сметка не се стремиш към тези слова или не навлезеш в тях сега, след като ги е изразил? Какво назначение ще ти даде? Това е ясно като бял ден. И така, това се отнася за всеки човек, независимо от заложби или възрастта ти, или от това, колко години си вярвал в Бог, трябва да насочиш усилията си към пътя на стремеж към истината. Не трябва да наблягаш на никакви обективни причини, а трябва да се стремиш безусловно към истината. Не прекарвай дните си в бездействие. Ако се стремиш към истината и полагаш усилия в стремежа си към нея като великото нещо в живота си, може да се окаже, че истината, която придобиеш и до която ще можеш да достигнеш в стремежа си, не е онази, която си искал. Ако Бог каже обаче, че ще ти даде подобаваща крайна цел в зависимост от отношението ти в стремежа и искреността ти, колко ще е прекрасно! Засега не се съсредоточавайте върху това каква ще е крайната ви цел или какъв ще е изходът ви или пък какво ще се случи и какво ви очаква в бъдеще, или дали ще успеете да избегнете бедствието и да не умрете — нито си мислете за тези неща, нито питайте за тях. Съсредоточете се единствено върху това да се стремите към истината в Божиите слова и към Неговите изисквания, да изпълнявате дълга си добре и да удовлетворите Божиите намерения, за да не се окажете недостойни за шестте хиляди години, през които Бог е чакал и очаквал. Дай на Бог малко утеха, позволи Му да види някаква надежда в теб и нека желанията Му се осъществят в теб. Кажи Ми, смяташ ли, че Бог ще се отнесе зле с теб, ако го направиш? Разбира се, че не! И дори ако накрая резултатите не са такива, каквито човек би желал, как трябва едно сътворено същество да се отнася към това? Без да се съобразява с никакви лични намерения, трябва да се подчинява с Божията организация и подредби за всичко. Нима сътворените същества не трябва да възприемат именно такъв възглед? (Така е.) Това е правилната душевна нагласа“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Защо човек трябва да се стреми към истината). От Божиите слова разбрах, че Бог е праведен и че определя изхода на човек според това дали притежава истината. Въпреки че заложбите ми бяха лоши, не трябваше негативно да се самоограничавам. Трябваше да продължавам да полагам усилия, да се стремя към истината и да търся промяна в състоянието си. Трябваше да изпълнявам отговорностите на дълга си и да полагам всички усилия да дам всичко от себе си, и без значение дали ще имам благоприятен изход и крайна цел накрая, трябваше да се покоря на върховенството на Бог и Неговите планове. Това беше разумът, който аз, като сътворено същество, трябваше да притежавам. Като премислях преживяванията си както като проповедник, така и в изпълнението на евангелския дълг, липсата ми на резултати не се дължеше изцяло на лошите ми заложби, а на това, че постоянно се ограничавах, като вярвах, че лошите заложби са смъртоносна болест, и на това, че не се стремях към подобрение и не полагах усилие да се снабдя с истината. Когато не можех да прозра проблемите, аз не търсех истината и не разговарях с другите, в резултат на което нямах никакъв напредък. В бъдеще, без значение на какви проблеми щях да се натъкна в работата, нямаше повече да бъда възпирана от лошите си заложби, трябваше да се изправя правилно пред тях и да търся истината за решаването им. По отношение на истините, които не разбирах, или проблемите, които не можех да прозра, всъщност трябва да платя по-висока цена, за да се снабдя и да уча. Докато искрено си сътруднича с Бог, аз определено ще постигна напредък. Когато мислех за това по този начин, се чувствах много по-спокойна и непоколебима в дълга си. В миналото често говорех за лошите си заложби и тези думи — „лоши заложби“ — бяха като проклятие, което ме стяга здраво, кара ме да тъна в горчивина и изтощение и да не постигам напредък в живота. Сега усетих чувство на освобождаване в сърцето си. След това, когато изпълнявах дълга си, се съсредоточих върху практикуването в съответствие с Божиите слова и по отношение на недостатъците и липсите ми се снабдявах със съответните истини принципи. Относно нещата, които не разбирах, аз се молех на Бог и се учех от опитните сестри. Така успях да усетя напътствието на Бог в моя дълг, да схвана по-добре принципите и придобих по-ясно разбиране на проблемите, които преди бяха неясни, и евангелската работа също пожъна някои резултати. Въпреки че все още имам много недостатъци, готова съм да разчитам на Бог, за да изпълнявам добре дълга си. Благодаря на Бог!