През последните няколко години отговарях за работата по изчистването в църквата. Тъй като от доста дълго време изпълнявах този дълг и бях схванала някои принципи, обикновено не се чувствах подложена на натиск и можех да свърша работата с лекота. Несъзнателно започнах да изпълнявам дълга си според собствените си прищевки и да работя с бавно темпо. Не след дълго водачите поискаха подробно проучване, за да установят лицата, които трябваше да бъдат премахнати. Предадох на водачите списък с имената на установените лица. След това те често ме питаха за особеностите на всеки човек от списъка с имена и питаха кога мога да довърша подредбата на материалите за премахването, и т.н. Като се сблъсках с надзора на водачите и проследяването на работата ми, си помислих: „Нали вече работя по това? Не си седя със скръстени ръце. Не ми ли вярвате? Как може допълването и проверката на информация да бъдат извършени толкова бързо? Защо следите работата ми толкова отблизо? Не можете ли да ми дадете малко свобода?“. Но после осъзнах, че ако не побързам и не го свърша, водачите може да кажат, че ми липсва бреме, така че нямах избор, освен да проверя и да допълня информацията възможно най-бързо. След това всеки ден запълвах графика си докрай. Това ме караше да се чувствам ограничена и въздържана при изпълнението на моя дълг. По-късно, когато докладвах работата си, аз не предадох списъка с имена на някои лица, които бях разследвала. Водачите мислеха, че почти съм завършила задачата и спряха да следят и да надзирават работата ми толкова често като преди. Така изгубих чувството си за неотложност. Понякога отлагах и отивах чак следобед до църквата, за да допълня материалите, въпреки че очевидно можех да го свърша сутринта. Освен това нямах ясен план, вършех нещата както ми хрумне. След време водачите разбраха, че не съм докладвала списъка с имена на някои лица, които трябваше да бъдат премахнати. Те ме кастриха, че съм своенравна в дълга си, че не приемам надзор и изобщо не се съобразявам с църковната работа. В онзи момент почувствах голяма съпротива, като си помислих, че просто не съм им докладвала пълния списък с имена, но това не означава, че не работя по него. Освен това не бях забавила дълга си.

По-късно прочетох Божиите слова: „Антихристите забраняват на другите да се намесват в работата им, да отправят запитвания или да я надзирават. Каквито и подредби да направи Божият дом, за да проследи работата им, да научи повече за нея или да я надзирава, те ще използват всякакъв вид техники, за да ги осуетят и отхвърлят. Например, когато Горното възложи проект на няколко човека, минава известно време без никакъв напредък. Те не съобщават на Горното дали работят по него, как върви той или дали в хода му има някакви трудности или проблеми. Не дават никаква обратна връзка. Част от работата е спешна и не може да бъде отлагана, но те се разтакават, протакат я дълго време, без да я завършат. Тогава Горното трябва да отправи запитвания. Когато Горното прави това, тези хора намират запитванията за непоносимо смущаващи и дълбоко в себе си се съпротивляват: „Минаха само десетина дни, откакто ми възложиха тази работа. Дори още не съм се ориентирал в обстановката, а Горното вече отправя запитвания. Изискванията му към хората са твърде високи!“. Ето на, търсят недостатъци в запитванията. Какъв е проблемът тук? Кажете Ми, не е ли съвсем нормално Горното да отправя запитвания? Отчасти това е заради желанието да научи повече за състоянието на напредъка на работата, както и какви трудности остават за преодоляване. Към това се прибавя и желанието да научи повече за заложбите на хората, на които е възложена тази работа, и дали те действително ще могат да разрешат проблемите и да свършат добре задачата. Горното иска да знае фактите такива, каквито са, и в повечето случаи отправя запитвания при такива обстоятелства. Не е ли това нещо, което трябва да направи? Горното се безпокои, че не знаеш как да разрешаваш проблеми и не можеш да се справиш със задачата. Затова отправя запитвания. Някои хора се съпротивляват доста на подобни запитвания и им дават отпор. Те не желаят да позволят на хората да отправят запитвания, а когато това се случи, се съпротивляват и имат опасения, като постоянно размишляват: „Защо винаги отправят запитвания и искат да знаят повече? Дали е затова, че ми нямат доверие и ме гледат отвисоко? Ако не ми се доверяват, значи не трябва да ме използват!“. Те никога не разбират запитванията и надзора на Горното, а им се съпротивляват. Имат ли разум такива хора? Защо не разрешават на Горното да отправя запитвания и да ги надзирава? Защо освен това се съпротивляват и се противопоставят? Какъв е проблемът тук? Те не се интересуват дали изпълнението на дълга им е ефективно, или дали ще попречи на напредъка на работата. Те не търсят истините принципи, когато изпълняват дълга си, а правят каквото си искат. Те не се замислят за резултатите или ефективността на работата и изобщо не се замислят за интересите на Божия дом, а още по-малко за това, което Бог възнамерява и изисква. Мисленето им е следното: „Имам си свои собствени начини и обичайни действия за изпълнение на дълга си. Не изисквайте твърде много от мен или не изисквайте твърде много подробности за нещата. Напълно достатъчно е, че мога да изпълнявам дълга си. Не мога да се изморявам твърде много или да страдам твърде много“. Те не разбират запитванията и опитите на Горното да научи повече за работата им. Какво им липсва поради това тяхно неразбиране? Дали не им липсва покорство? Дали не им липсва чувство за отговорност? Преданост? Ако бяха наистина отговорни и предани в изпълнението на дълга си, щяха ли да отхвърлят запитванията на Горното за тяхната работа? (Не.) Щяха да са способни да разберат. Ако наистина не могат да разберат, има само една вероятност: че възприемат дълга си като свое призвание и препитание и се възползват от него, че считат дълга, който изпълняват, за условие и разменна монета, срещу която да получават награда през цялото време. Те просто ще свършат малко престижна работа, за да се оправят с Горното, без да се опитват да приемат Божието поръчение като свой дълг и задължение. Затова когато Горното отправя запитвания за работата им или я надзирава, умът им влиза в режим на отпор и съпротива. Не е ли така? (Така е.) Откъде идва този проблем? Каква е неговата същност? Тя се състои в това, че отношението им към работния проект е погрешно. Мислят само за своето плътско спокойствие и удобство, за собствения си статус и гордост, вместо да мислят за ефективността на работата и за интересите на Божия дом. Изобщо не се стремят да действат съгласно истините принципи“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Осма точка: искат да накарат другите да се покоряват само на тях, а не на истината или на Бог (Втора част)). Бог разобличава, че антихристите не желаят да позволят на хората да надзирават работата им. Когато водачите проверяват и разпитват за работата им, те се съпротивляват и правят нещата както искат, без да ги интересува ефективността на работата им. Самоанализът ми показа, че бях демонстрирала подобно поведение. Когато водачите питаха за напредъка ми в работата, аз усещах голяма съпротива, като си мислех, че не съм стояла без работа и че са ме пришпорвали прекалено много. Въпреки че продължих да работя след това, го правех с нежелание. Дори ги бях заблудила, като не бях докладвала честно особеностите на лицата, установени в проучването, което направи невъзможно проследяването на работата ми от водачите и аз можех да изпълнявам дълга си както ми харесва и според моите собствени планове. Като цяло не бях бездействала, но неприпряното ми отношение към вършенето на дейности по установен ред пряко се беше отразило на напредъка на работата. Осъзнах, че ми липсваше чувство на отговорност в моя дълг и не заслужавах доверие.

По-късно прочетох следните Божии слова: „Водач, който надзирава работата ти, е нещо добро. Защо? Защото това означава, че той поема отговорност за работата на църквата, че това е негов дълг, негова отговорност. Способността да изпълнява тази отговорност доказва, че е компетентен водач, че е добър водач. Ако ти се даде пълна свобода и човешки права и ако можеш да правиш каквото си искаш, да следваш желанията си и да се наслаждаваш на пълна свобода и демокрация, и независимо какво си направил и как си го направил, водачът не се интересува и не упражнява надзор, никога не те разпитва, не проверява работата ти, не говори открито, когато открие проблеми, а само те увещава или преговаря с теб, дали този водач е добър водач? Очевидно не. Такъв водач ти вреди. Той проявява снизходителност към твоето злодеяние и ти позволява да вървиш срещу принципите и да правиш каквото си искаш — той те тласка към огнена яма. Това не е водач, който е отговорен и който отговаря на критериите. От друга страна, ако един водач е способен редовно да упражнява надзор над теб, да установява проблеми в работата ти и незабавнода ти напомня или да те упреква и разобличава, както и своевременно да те коригира и да ти помага при неправилни стремежи и отклонения от изпълнението на дълга ти, и ако под негов надзор, порицание, ресурс и помощ твоето неправилно отношение към дълга ти се промени и си способен да отхвърлиш някои абсурдни възгледи, а собствените ти идеи и нещата, произтичащи от импулсивност, постепенно намалеят, и ако си способен спокойно да приемаш твърдения и възгледи, които са правилни и в съответствие с истините принципи, това не е ли полезно за теб? Ползите са наистина огромни!“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (7)). Божиите слова ми помогнаха да разбера, че е отговорност на водачите да надзирават и да следят работата. Това също означава, че те са отговорни за своя дълг и се стремят да вършат църковната работа добре. Хората, които наистина имат съвест и разум, често се самоанализират, когато се сблъскат с надзора на водачите, своевременно обобщават и коригират отклоненията и проблемите в своя дълг, за да постигнат по-добри резултати в дълга си. Спомням си, че когато първо започнах работата по изчистването, не разбирах никакви принципи. Едва след като братята и сестрите разговаряха с мен и ми помагаха многократно, аз можах да схвана някои принципи и придобих известна прозорливост за поведението на различни хора. Да изпълнявам този дълг беше специална привилегия и това беше Божията благодат. Църквата ми беше възложила тази задача, затова трябваше да се нагърбя с този дълг и да дам всичко от себе си с цялото си сърце и сила, за да се уверя, че работата ще протече гладко. Това показва наличието на съвест и разум. Въпреки това аз просто бях изпълнявала дълга си мудно и бях доволна просто да имам задачи за изпълнение, без да взимам предвид напредъка на работата. Дори бях заблудила водачите, като не бях докладвала определени подробности, за да им попреча да проверяват и да надзирават работата ми. Как бих могла да кажа, че имам съвест или човешка природа, като изпълнявам дълга си по този начин? Постоянно отбягвах надзора и не исках да бъда въздържана. Така плътта ми се чувстваше удобно, но това забави работата и бе причина да извърша прегрешения. Била съм изключително глупава!

По-късно прочетох още Божии слова: „Какво е дълг тогава? Той е поръчение, възложено на хората от Бог, това е част от делото на Божия дом и е отговорност и задължение, което трябва да поеме всеки един от Божиите избраници. Твоя кариера ли е дългът? Личен семеен въпрос ли е? Справедливо ли е да се каже, че след като ти е поверен дългът, той става твоя лична работа? Изобщо не е така. Тогава как трябва да изпълняваш дълга си? Като постъпваш според Божиите изисквания, слова и стандарти и като основаваш поведението си на принципите на истината, а не на човешки субективни желания. Някои хора казват: „Щом ми е възложен дълг, това не е ли моя лична работа? Моят дълг е моя отговорност и не е ли моя работа това, с което съм натоварен? Ако се справям с дълга си, както го правя в личната си работа, не значи ли, че ще го изпълнявам както трябва? Ще го изпълня ли добре, ако не се отнасям към него като към лична работа?“. Тези думи правилни ли са или са грешни? Те грешат; те са в разрез с истината. Дългът не е твоя лична работа, той е Божия работа, част от Божието дело, и ти трябва да правиш каквото Бог иска; само като изпълняваш дълга си със сърце, покорно на Бог, ще отговаряш на стандарта. Ако винаги изпълняваш дълга си според своите представи и фантазиии според наклонностите си, никога няма да отговаряш на стандарта. Само че да изпълняваш дълга си само както ти се иска не е изпълнение на дълга, защото това, което правиш, не влиза в обхвата на Божието управление, не е делото на Божия дом. Вместо това ти ръководиш своя собствена операция, изпълняваш собствените си задачи — и затова Бог не го запомня“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само като търси истините принципи, човек може да изпълнява дълга си добре). От Божиите слова разбрах, че дългът идва от Бог; той е отговорност и задължение на всеки Божи последовател. Не е като вършенето на домакинска работа, където хората могат да правят нещата както си искат. Вместо това те трябва да търсят истината и да изпълняват дълга си според принципите. Отговарях за работата по изчистването в църквата. Изискванията на Бог за този дълг са да се изчистят антихристите, злите хора и неверниците от църквата възможно най-бързо, да се осигури добър църковен живот на братята и сестрите. Аз обаче не бях проявила внимание към Божиите намерения. Не бях обмислила как да свърша бързо тази работа според принципите. Вместо това всеки ден бях мислила как да накарам плътта ми да се чувства удобно и да избегна трудности и умора. Бях изпълнила дълга си своеволно, неприпряно и без да бързам. Не придвижвах напред работата, която можех да свърша предварително, и нямах желание да свърша повече, дори когато имах възможност, и нарочно бях скрила списъка с имената на лицата, които отговаряха на критериите за премахване. Попречих на водачите да научат точния напредък на работата, за да не могат да ме надзирават и да не бъда прекалено заета или изморена. Заради удобството на плътта аз лъжех и мамех. Наистина не бях достойна за този дълг!

По-късно се самоанализирах. Защо не исках да приема надзора и винаги исках да правя нещата по моя начин? След това прочетох този откъс от Божиите слова: „Какви са хората, които се занимават с истинската си работа? Това са хора, които се отнасят простичко към основните си нужди като храна, облекло, подслон и транспорт. Стига тезинеща да отговарят на нормалния критерий, това им е достатъчно. Те се интересуват повече от своя път в живота, от мисията си като човешки същества, от житейските си възгледи и ценности. За какво размишляват по цял ден безперспективните хора? Винаги размишляват за това как да безделничат, как да се изхитрят, за да не поемат отговорност, как да се хранят добре и да се забавляват, как да живеят във физическа лекота и удобство, без да се съобразяват с истинските въпроси. Затова се чувстват потиснати в обстановката и средата на изпълнение на дълга си в Божия дом. […] Тези хора, които не се занимават с истинската си работа и правят каквото си искат, не желаят да правят тези истински неща. Крайната цел, която искат да постигнат, като правят каквото си искат, е физическо удобство, удоволствие и лекота, както и да не бъдат ограничавани или ощетявани по никакъв начин. Това включва възможността да ядат достатъчно от всичко, което искат, и да правят каквото си поискат. Именно поради характера им и вътрешните им стремежи те често се чувстват потиснати. Както и да общувате с тях за истината, те няма да се променят и тяхната потиснатост няма да изчезне. Точно такъв тип хора са те — просто неща, които не се занимават с истинската си работа. Макар на пръв поглед да не изглежда, че са извършили някакво голямо зло или че са лоши хора, и че единствено не са спазили принципите и правилата, в действителност в тяхната природа същност е да не се занимават с истинската си работа или да не следват правилния път. На такива хора им липсват съвестта и разума на нормалната човешка природа и те не могат да достигнат интелигентността на нормалната човешка природа. Те не обмислят, не разглеждат и не преследват целите, които хората с нормална човешка природа е редно да преследват, нито житейските нагласи и методите на съществуване, които хората с нормална човешка природа би трябвало да възприемат. Техните умове всеки ден са изпълнени с мисли как да намерят физическа лекота и удоволствие. В жизнената среда на църквата обаче те не могат да задоволят физическите си предпочитания и затова се чувстват неудобно и потиснати. Ето как се появяват тези техни емоции. Кажете Ми, дали такива хора не водят изтощителен живот? (Да, така е.) Окаян ли е животът им? (Не, не е окаян.) Точно така, не е окаян. Меко казано, това са хора, които не се занимават с истинската си работа. Кои са хората в обществото, които не се занимават с истинската си работа? Това са лентяи, глупаци, мързеливци, хулигани, грубияни и безделници — този тип хора. Те не желаят да усвояват нови умения или способности и не искат да се занимават със сериозна кариера или да си намерят работа, за да могат да се справят. Те са лентяите и безделниците на обществото. Те проникват в църквата, след което искат да получат нещо даром и да вземат своя дял от благословиите. Те са опортюнисти. Никога не желаят да изпълняват дълга си. Ако нещата не се случват по техния начин, дори малко да се разминават, те се чувстват потиснати. Винаги желаят да живеят свободно, не искат да извършват никаква работа, но въпреки това искат да се хранят добре и да носят хубави дрехи, да ядат каквото си пожелаят и да спят, когато си поискат. Смятат, че когато дойде такъв ден, той със сигурност ще бъде прекрасен. Не искат да понасят дори и малко трудности и желаят да имат живот в разточителство. Тези хора дори намират живота за изтощителен. Те са обвързани с негативни емоции. Често се чувстват уморени и объркани, защото не могат да правят каквото си поискат. Не искат да се занимават с истинската си работа или да се справят с истинските си дела. Не искат да се задържат на дадена работа и да я вършат постоянно от начало до край, да я приемат за своя професия и дълг, за свое задължение и отговорност. Не искат да я завършат и да постигнат резултати или да я свършат на възможно най-доброто ниво. Никога не са мислили по този начин. Искат просто да действат нехайно и да използват дълга си като средство за изкарване на прехраната. Когато се сблъскат с малко натиск или някаква форма на контрол, или когато им се наложи да спазват малко по-високо изискване, или когато ги накарат да поемат малко отговорност, те се чувстват неудобно и потиснато. Тези негативни емоции се пораждат в тях, животът им се струва изтощителен и те са нещастни. Една от основните причини, поради които животът им се струва изтощителен, е че на такива хора им липсва разум. Разумът им е засегнат, прекарват целия ден, отдавайки се на фантазии, живеят в сън, в облаците, винаги си представят най-невъобразими неща. Ето защо е много трудно да се реши проблемът с тяхната потиснатост. Те не се интересуват от истината, те са неверници. Единственото, което можем да направим, е да ги помолим да напуснат Божия дом, да се върнат в света и да намерят своето място на лекота и удобство“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (5)). От Божиите слова разбрах, че онези, които изпълняват дълга си както им харесва, и онези, които не вършат същинска работа, никога не мислят за правилните неща. Всеки ден те мислят само как да предоставят удобство на плътта си. Независимо колко години са изпълнявали дълга си, нагласата им винаги е просто да отбият номера, не са по-различни от светските мързеливци и безделници. Такива хора изпитват неприязън към истината и не обичат позитивни неща, което ги прави типични неверници. Ако не се разкаят, те са обречени да бъдат разкрити и отстранени. Преди гледах с пренебрежение мързеливците и безделниците, като мислех, че тези хора не вършат същинска работа, а вместо това само лентяйстват. Като сравня себе си с Божиите слова, сега виждам, че аз бях точно като тези хора. Не исках да ме надзирават или да ме пришпорват в дълга ми, исках само свобода и никакви въздържания, не демонстрирах никаква отговорност към основната си работа. Не се грижех за същинската работа и се наслаждавах на комфорта. Имах ли дори капчица усещане за почтеност и достойнство? Макар да изглеждаше, че върша някаква работа, бях неискрена спрямо Бог, хитрувах и бях отпусната в дълга си, мислейки, че ще покрия изискванията, като заблудя Бог, за да получа благословиите му. Бях изпълнила някои задължения само заради собствените си перспективи и крайна цел. Дали не бях отявлен опортюнист? Бог проучва внимателно всичко и всеки, който е неискрен в своя дълг, ще бъде разкрит и отстранен. Бях се самозаблудила, като мислех, че мога да получа Божията благословия чрез измамни средства. Не беше ли това изключително глупаво? По какъв начин се различаваха всичките ми проявления от тези на неверниците, които бяха премахнати? Ако продължавах по този начин, щях да проваля собствения си изход и крайната ми цел. Колкото повече мислех за това, толкова повече се плашех. Така че се помолих на Бог, за да се покая, и бях готова да търся истината, за да разреша проблемите си.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Тези, които наистина вярват в Бог, са хора, които се занимават със своята истинска работа, желаят да изпълняват дълга си, способни са да се заемат с дадена работа и да я вършат добре според заложбите си и правилата на Божия дом. Разбира се, в началото може да е трудно да се адаптираш към този живот. Може да се чувстваш физически и психически изтощен. Ако обаче наистина имаш решителност да сътрудничиш и желание да станеш нормален и добър човек и да постигнеш спасение, тогава трябва да платиш известна цена и да позволиш на Бог да те дисциплинира. Когато изпитате желание да сте своенравни, трябва да се опълчите срещу него и да се избавите от него, като постепенно намалявате своеволието и егоистичните си желания. Трябва да търсите Божията помощ за решаващи въпроси, в решителни моменти и при решаване на важни задачи. Ако наистина имаш решителност, тогава трябва да помолиш Бог да те укорява и дисциплинира, и да те просветли, за да можеш да разбереш истината, и така ще постигнеш по-добри резултати. Ако наистина имаш решителност и се молиш на Бог в Негово присъствие и Го умоляваш, Бог ще действа. Той ще промени състоянието и мислите ти. Ако Светият Дух свърши малко от делото Си, малко да те води и малко да те просветли, сърцето ти ще се промени и състоянието ти ще се преобрази. Когато тази трансформация настъпи, ще почувстваш, че не е потискащо да живееш по този начин. Потиснатото ти състояние и емоции ще се преобразят и облекчат, ще бъдат по-различни от преди. Ще почувствате, че този начин на живот не е уморителен. Ще намерите удоволствие да изпълнявате дълга си в Божия дом. Ще почувствате, че е хубаво да живеете, да се държите и да изпълнявате дълга си по този начин, да понасяте трудности и да плащате цена, да спазвате правилата и да вършите нещата въз основа на принципите. Ще почувствате, че това е животът, който нормалните хора би трябвало да имат. Когато живеете според истината и изпълнявате дълга си добре, ще почувствате, че сърцето ви е стабилно и спокойно и че животът ви е смислен“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (5)). От Божиите слова разбрах, че искрено вярващите в Бог се грижат за същинската работа, постоянно мислят как да изпълняват дълга си добре и как да постигат най-добрите резултати. Склонни са да страдат и да платят цена, а също така могат да приемат надзора на други. Те често размишляват над отклоненията в работата си и бързо поправят възникналите проблеми, щом ги открият. Също така разбрах, че когато човек обръща повече внимание на работата на Божия дом и взема предвид правилните неща, той няма да се чувства депресиран или въздържан заради малко страдание. След известно време събрах информация за един зъл човек. Когато водачите разбраха, ме попитаха кога мога да организирам нещата. Помислих си: „Този човек тъкмо е бил прехвърлен в нашата църква от друга църква. Трябва да разпитам за някои от злите му дела и да получа потвърждение от предишната му църква, така че няма да е лесно да събера всичко. Освен това имам други материали, които трябва да се допълнят възможно най-бързо. Изглежда, че плътта ми отново ще трябва да изтърпи малко страдание“. В онзи момент осъзнах, че пак мисля за плътта си. Като размишлявах как преди бях забавила напредъка на работата, сега знаех, че не мога отново да я забавя. Също така този човек подклаждаше разногласия и потискаше братята и сестрите в църквата. Този човек трябваше да бъде изчистен възможно най-бързо. Веднага уредих съответните хора да ми помогнат да разбера и да проверя информацията. Скоро приключих събирането на всички необходими подробности. Със съгласието на 80% от братята и сестрите в църквата, този зъл човек беше отлъчен от църквата. Като се съсредоточих над дълга си, без да мисля за собствената си плът, в сърцето си се чувствах много непоколебима. Оттогава, когато изпълнявам дълга си, аз докладвам работата си навреме. Когато водачите надзирават и следят работата ми, вече не се съпротивлявам. Вместо това открих отклоненията в работата си чрез техния надзор и бързо ги поправих. Например, когато ме попитаха за бавния напредък на работата, аз размислих върху обобщението ни и разбрах, че се дължи основно на моята неспособност да приоритизирам по-важните задачи. Така че аз бързо се поправих. Като практикувах по този начин, вече не се чувствах потискана и не се съпротивлявах. Освен това резултатите от моя дълг се подобриха значително и обема на материалите, които обработвах за един месец, се удвои спрямо преди. Знам, че всичко това е в резултат от Божиите слова и чувствам дълбока благодарност към Бог!