През май 2021 г. бях избрана да служа като църковен водач и да отговарям основно за нашата видеопродукция. Малко се тревожех за изпълнението на този дълг и си помислих: „В миналото съм се занимавала малко с видеопродукция, но уменията ми в тази област все още са недостатъчни. Наистина ли ще съм способна да надзиравам добре тази работа? Ако не се справям и ме заменят, какво ще си помислят за мен братята и сестрите? Освен това всички хора, които надзиравам, имат повече технически познания от мен — ако не разпознавам проблемите в дълга им и не мога да им давам реални предложения, те със сигурност ще си помислят, че съм аматьорка, която не е ефективен надзорник и не е подходяща за водач“. Мисълта за това малко ме разтревожи, но знаех, че първо трябва да приема този нов дълг и да се покоря на подредбите на църквата.

За да навляза в работата възможно най-бързо, присъствах на всяко работно обсъждане, което братята и сестрите ми провеждаха. Първоначално слушах прилежно, но постепенно започнах да осъзнавам, че не разбирам много от професионалните умения, които се използват, и не мога да взимам думата. Тревожех се, че ако братята и сестрите ме попитат за мнението ми и аз не им дам никакви реални предложения, те може да си помислят, че надценявам способностите си и че не съм квалифицирана да следя работата им, тъй като аз самата не я разбирам. Нямаше ли да ме уважават по-малко? За да поддържам репутацията си като водач, освен да споделям разбирането си за Божите слова не казвах нищичко при обсъжданията и прегледите на работата по време на сбирките. Не исках да участвам и не внимавах при обсъждането на професионалната страна на видеопродукцията. Спрях да нося и най-малкото бреме и винаги си мислех: „Така или иначе не разбирам техническата страна на нещата, затова ще разрешавам предимно проблемите, които те имат с навлизането в живота. Колкото до техническите въпроси, просто ще ги оставя да се молят и уповават на Бог и да ги обсъждат помежду си“. Спомням си, че веднъж една сестра изпрати до групата клип, върху който работеше, с молба за предложения. По това време мислех, че понеже не разбирам техническата страна на продукцията, няма да мога да открия никакви проблеми с клипа и нещо повече — напълно ще загубя авторитета си, ако кажа нещо погрешно пред всички, затова не възнамерявах да правя никакви предложения и не изгледах много внимателно клипа. По-късно един групов водач откри проблем с клипа на сестрата и ме попита дали съм го забелязала. Усетих как се изчервявам, защото не бях гледала внимателно клипа. За да не бъда разкрита, изчаквах до самия край на всяко обсъждане, за да направя преглед и да обобщя това, което всеки е казал, а иначе само се включвах с кратък, повърхностен коментар, като „Напълно съм съгласна с всичко казано, нямам какво повече да добавя“. Не бях казала почти нищо по време на цялата сбирка и се чувствах ужасно притеснена и измъчена — дори усещах, че няма нужда да съм там. След това започнах да избягвам техническите страни на работата още повече и рядко проследявах работата на груповия водач. По време на сбирките просто придобивах усещане за текущите състояния на хората, наблюдавах дали носят бреме в дълга си или просто го вършат механично. Колкото до проблемите и трудностите, свързани с видеопродукцията, не се занимавах да навлизам в подробности за тях, като мислех, че груповият водач може да се справи, а аз можех да оставят на хората с подходящи технически умения да разрешават проблемите. Това щеше и да ме предпази да бъда разобличена като безполезна, ако не успявах да разрешавам проблемите им. За да създам впечатление, че все още мога да изпълнявам някаква действителна работа, когато забележех или чуех, че някой е в лошо състояние или е станал негативен, бързо намирах Божии слова за общение в негова подкрепа. Но веднага щом хората изтъкваха някаква трудност, която срещаха в работата си, им отговарях нехайно. „Когато поправяме състоянието си и се уповаваме на Бог, Бог ще ни води да разрешим тези проблеми“. Всеки път, когато казвах това, техните състояния се подобряваха временно, но веднага щом се сблъскаха с нещо друго в дълга си и проблемите останеха нерешени, те отново ставаха негативни. Тъй като се провалях в разрешаването на реалните проблеми и не проследявах и не надзиравах работата им, във видеопродукцията възникнаха много проблеми, братята и сестрите не подобряваха забележимо техническите си умения, нямаха разбиране за приложимите принципи в дълга, правеха постоянно едни и същи грешки и в резултат на това качеството на работата спадна. Въпреки факта, че висшият ми водач ми посочи тези проблеми и се опита да ми помогне, нямах истинско познание за себе си. Не след дълго бях заменена, защото не бях успяла да свърша действителна работа в дълга си.

След като бях внезапно заменена, се почувствах просто ужасно и не спирах да се чудя: „Защо се превърнах в лъжеводач, който не върши действителна работа, въпреки че всеки ден бях доста заета с дълга си? Каква беше причината за провала ми?“. По това време прочетох доста истини, свързани с различаване на лъжеводачите, и видях, че почти всички типове поведение на не вършещите действителна работа лъжеводачи, разнищени от Бог, бяха неща, които аз самата бях правила. Сякаш Бог разобличаваше лично мен. Това беше особено вярно в следните откъси: „Една от характерните черти на лъжеводачите е неспособността им да обяснят или изяснят задълбочено всички въпроси, свързани с истините принципи. Ако някой ги потърси за нещо, те могат да му кажат само някакви празни думи и доктрини. Когато се сблъскат с проблеми, които трябва да бъдат разрешени, те често отговарят с изявление от рода на: „Всички сте експерти в изпълнението на този дълг. Ако имате проблеми, трябва сами да ги разберете. Не питайте мен. Аз не съм експерт и не разбирам. Справяйте се сами“. […] Лъжеводачите често използват причини и оправдания като „не разбирам, това никога не съм го учил, не съм експерт“, за да залъжат хората и да избягват въпросите. Те може да изглеждат доста скромни. Това обаче разобличава един сериозен проблем с лъжеводачите — те нямат никакво разбиране за проблемите, свързани с професионалните знания по определени задачи, чувстват се безсилни и изглеждат изключително неловки и смутени. Какво правят те тогава? Могат само да съберат няколко откъса от Божиите слова, за да общуват с всички по време на сбирките, като говорят за някои доктрини, за да увещават хората. Водачите, които притежават малко доброта, може да проявят загриженост за хората и от време на време да ги питат: „Сблъсквали ли сте се с някакви трудности в живота си напоследък? Имате ли достатъчно дрехи, които да облечете? Имало ли е сред вас хора, които се държат зле?“. Ако всички кажат, че нямат такива проблеми, те отговарят: „Тогава няма проблем. Продължавайте да работите, аз имам други въпроси, за които трябва да се погрижа“, и бързат да си тръгнат, от страх, че някой може да повдигне въпроси и да поиска от тях да им обърнат внимание, което да ги постави в неудобно положение. Ето как работят лъжеводачите — те не могат да разрешат никакви реални проблеми. Как могат да вършат ефективно работата на църквата? В резултат на натрупването на неразрешени проблеми в крайна сметка те възпрепятстват нейната работа. Това е отличителна характерна черта и проявление на начина, по който работят лъжеводачите“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (2)). „Разбира се, да бъдеш водач не означава непременно, че трябва да разбираш всяка професия, но водачите трябва ясно да разговарят за истините принципи, необходими за разрешаване на проблемите, независимо с каква професия са свързани тези проблеми. Щом хората разбират истините принципи, проблемите могат да бъдат разрешени по съответния начин. Лъжеводачите използват фразата „аз съм лаик в това отношение, не разбирам тази професия“ като причина да избягват да общуват за истините принципи за разрешаване на проблемите. Това не е вършене на истинска работа. Ако лъжеводачите постоянно използват „аз съм лаик в това отношение, не разбирам тази професия“ като причина да избягват разрешаването на проблемите, тогава те не са подходящи да вършат работата на водачи. Най-доброто, което трябва да направят, е да подадат оставка и да оставят някой друг да заеме мястото им. Но дали лъжеводачите притежават такъв вид разум? Ще са способни ли да подадат оставка? Няма да са способни. Те дори си мислят: „Защо казват, че не върша никаква работа? Всеки ден провеждам сбирки и съм толкова зает, че дори не мога да се храня навреме, а и спя все по-малко. Кой казва, че проблемите не се разрешават? Провеждам сбирки и общувам с тях и им намирам откъси от Божиите слова“. […] Виждаш ли, лъжеводачите не могат да вършат истинска работа и въпреки това продължават да представят куп оправдания. Те са наистина безсрамни и отвратителни! Техните заложби са толкова лоши, те не разбират от никакви професии и нямат разбиране за истините принципи, свързани с всеки елемент от професионалната работа — каква е тогава ползата от това да ги имаме за водачи? Те са просто глупаци и некадърници! След като не могат да вършат никаква истинска работа, защо все още служат като църковни водачи? Те просто са лишени от разум. Тъй като им липсва самосъзнание, те трябва да се вслушат в отзивите на Божиите избраници и да преценят дали отговарят на критериите за водач. Лъжеводачите обаче никога не се замислят за тези неща. Те не се интересуват от това колко много се е забавила работата на църквата и колко загуби са били нанесени на навлизането в живота на Божиите избраници през многото години на тяхното служене като водачи. Това е грозното лице на отявлените лъжеводачи“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (2)). Божиите слова ме разстроиха силно. Поведението и характеристиките на лъжеводачите, които Бог разобличаваше, бяха в пълно съгласие с моята действителна ситуация. Бог казва, че лъжеводачите ще използват липсата си на техническо познание като извинение, за да не участват реално в надзора и проверката на всички аспекти от работата, и като извинение да не разрешават реалните проблеми и трудности на братята и сестрите. Те са доволни просто да изричат думи и доктрини и да отбягват и да странят от заниманията с конкретни действителни проблеми. Аз се държах точно по този начин. Откакто бях избрана за водач, се тревожех, че понеже нямам технически познания за видеопродукцията, недостатъците ми ще бъдат разобличени, когато проследявам тази работа. Бях ужасена, че братята и сестрите ще ме прозрат и че ще се посрамя пред всички. За да запазя статуса и репутацията си, използвах липсата си на технически познания като извинение да не участвам в работните обсъждания. Рядко си правех труда да разпитвам братята и сестрите относно проблемите и затрудненията им, като се страхувах, че няма да мога да разреша проблемите им и така ще загубя авторитета си. Понякога, когато те ме питаха нещо, просто им пробутвах малко думи и доктрини. Не ги ли мамех? Външно изглеждаше сякаш съм доста заета — със сбирки, общения, привидно разрешаване на проблемите на хората и вършене на действителна работа, но всъщност работех само за да поддържам репутацията си и просто говорех думи и доктрини. Представях пред хората една фасада, а в действителност се опитвах да избегна справянето с най-належащите проблеми на братята и сестрите винаги когато можех. Дори когато ясно виждах, че братята и сестрите са обременени с проблеми, които засягат състоянието им и влияят върху резултатите от дълга им, не поемах отговорността да разрешавам проблемите им. Вместо това използвах липсата си на технически познания като извинение, за да отлагам и отсрочвам проблемите или дори да прехвърлям отговорността на груповите водачи и да оставям на тях да се справят с това. Като разсъждавах върху поведението си, видях, че изобщо не съм вършила действителна работа. Просто действах нехайно, механично и заблуждавах. Като водач не бях ли това, което Бог нарича „идиот“ и „некадърник“? Наричах се водач, но нямах и най-малката отговорност, действах само за да запазя репутацията и статуса си, не вършех нищо от действителната работа, която трябваше да върша като водач, и не изпълнявах никоя от отговорностите, които трябваше. Всичко това засегна силно видеопродукцията. Бях истински лъжеводач и не заслужавах никакво доверие. Като осъзнах всичко това, се изпълних с невероятно съжаление и се помолих на Бог в покаяние: „О, Боже, знам, че действията ми са били обидни за Теб и са Те отвратили, готова съм да се покая и просто Те моля да ме водиш и просветляваш, така че да мога да опозная покварата и бунтарството си“.

По-късно видях откъс от Божиите слова, в който се казваше: „Грижата на антихристите за репутацията и статуса им надхвърля тази на нормалните хора и е част от нрава им същност. Тя не е нито временен интерес, нито преходно въздействие на заобикалящата ги среда, а е част от живота им, тя е в кръвта им и следователно представлява тяхната същност. Тоест каквото и да правят антихристите, първо се съобразяват с репутацията и статуса си и с нищо друго. Репутацията и статусът са животът за антихристите и целта на целия им живот. Каквото и да правят, първото им съображение е: „Какво ще се случи със статуса ми? А с репутацията ми? Дали това, което върша, ще ми осигури добра репутация? Ще повиши ли статуса ми в съзнанието на хората?“. Ето за какво мислят първо, а това е достатъчно доказателство, че имат нрава и същността на антихристи. В противен случай нямаше да обмислят тези въпроси. Можем да кажем, че за антихристите репутацията и статусът не са някакво допълнително изискване, още по-малко нещо странично, без което биха могли да минат. Те са част от природата на антихристите, те са в костите им, в кръвта им, те са им присъщи. Антихристите не са безразлични към това дали притежават репутация и статус. Отношението им не е такова. Тогава какво е тяхното отношение? Репутацията и статусът са тясно свързани с ежедневието им, с тяхното ежедневно състояние, с това, към което се стремят всеки ден. И така, статусът и репутацията са животът за антихристите. Всичко се върти около добрата репутация и високия статус, както и да живеят, в каквато и среда да живеят, каквато и работа да вършат, към каквото и да се стремят, каквито и да са целите им и каквато и да е посоката в живота им. И тази цел не се променя. Те никога не могат да загърбят тези неща. Това е истинското лице на антихристите, тяхната същност“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). Бог разкриваше, че антихристите ценят високо репутацията и статуса и ги възприемат като своя жизнена сила. Независимо в каква ситуация се озовават или какво правят, мотивът и отправната им точка винаги се въртят около репутацията и статуса. Като се самоанализирах, осъзнах, че аз не съм по-различна. След като бях избрана за водач, не се замислях колко важна работа е това или, че трябва да съм внимателна към Божиите намерения и да я върша добре. Вместо това мислех за своята репутация и статус. Тревожех се, че другите братя и сестри ще забележат, че не разбирам техническата страна на работата и не мога да върша своята работа добре. Дори се тревожех, че ще бъда разобличена и заменена. Докато бях водач, постоянно работех, за да поддържам репутацията и статуса си, и за да крия собствените си недостатъци, винаги избягвах и не проучвах нищо от техническата работа. Тревожех се, че хората ще видят действителните ми технически способности и ще помислят, че не съм способна да надзиравам работата и не съм подходяща за водач. Нещо повече, за да скрия факта, че не върша действителна работа и за да поддържам статуса си на водач, се захващах да провеждам сбирки, да върша работа, която повишава репутацията ми, да говоря за доктрината, да крещя лозунги и да действам нехайно. Опитвах се да парадирам с дейността си и отговорността, която поемам, за да подвеждам братята и сестрите си и да ги заблуждавам да вярват, че върша действителна работа. Бях ангажирана само с това фалшиво, измамно поведение и в резултат видеопродукцията се забави. Осъзнах, че съм дълбоко покварена от Сатана. Сатанински отрови, като „Хората се нуждаят от гордостта си, както дървото се нуждае от кора“ и „Човек оставя името си след себе си, където и да остане, както гъската надава вик, докато лети“ бяха станали моя природа. Живеех според такива отрови и мислех само за своята репутация и статус, докато изпълнявах дълга си. Изобщо не ми пукаше за църковното дело или за навлизането в живота на братята и сестрите си. Дори бягах от изпълняването на дълга, който знаех, че трябва да изпълнявам — колко егоистична, достойна за презрение и хитра бях!

Замислих се за това как, като църковен водач, дори и да нямах технически познания за видеопродукция, все пак трябваше да работя заедно с братята и сестрите си, за да разрешавам действителните проблеми, които срещаме в работата си. Това беше моя отговорност и най-малкото, което трябваше да направя като част от дълга си. Въпреки това ни най-малко не бях загрижена за Божиите намерения, а се грижех само да поддържам репутацията и статуса си. Винаги използвах липсата си на знание като извинение да отсъствам, да избягвам и да не изпълнявам действителна работа, което водеше до забавяне в разрешаването на проблемите на братята и сестрите ми, пречеше им да намерят път за практикуване и засягаше негативно видеопродукцията. Всичко това бяха мои прегрешения. Осъзнах, че Божият праведен нрав е ненакърним — замяната ми беше изцяло последствие от това, че търсех репутация и статус и вървях по пътя на антирхист. Ако не се покаех и променях, със сигурност щях да бъда разобличена и отстранена.

По-късно попаднах на този откъс от Божиите слова: „Всъщност като водач, след като приключите с организацията на работата, трябва да следите за нейния напредък. Дори да не сте запознати с тази област на работа — дори да нямате никакви познания за нея — можете да намерите начин да си свършите работата. Можеш да намериш някого, който е запознат, който разбира от въпросната работа, който да провери нещата и да направи предложения. Въз основа на неговите предложения можеш да определиш подходящите принципи и по този начин ще можеш да следиш работата. Независимо дали си запознат или разбираш вида на въпросната работа, или не, най-малкото трябва да я ръководиш, да я проследяваш, непрекъснато да правиш справки и да задаваш въпроси за нейния напредък. Трябва да поддържаш разбиране по тези въпроси. Това е твоя отговорност, това е част от твоята задача. Да не следят работата, да не правят нищо повече, след като е възложена — да си измият ръцете — това е начинът, по който лъжеводачите вършат нещата. Да не проследяват или да не дават насоки за работата, да не се интересуват или да не разрешават възникнали проблеми, да не схванат напредъка или ефективността на работата — това също са проявления на лъжеводачите“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). Божиите слова ми помогнаха да осъзная, че за да е църковен водач, човек няма нужда да разбира всичко и да е способен да прави всичко. Независимо от това дали водачите и работниците имат техническото познание, те трябва да участват активно в работата, да следят напредъка, да надзирават, да посочват проблемите своевременно и да ги разрешават. Това е отношението, което те трябва да имат към дълга си, и това изисква Бог от водачите и работниците. Помислих си за определени водачи и работници в църквата, които отговаряха за определени сфери на дейност, изискващи технически умения — въпреки че имаха определени недостатъци и слабости, те носеха бреме в работата си, бяха способни своевременно да надзирават и да следят напредъка на работата, да наблягат върху насочването на братята и сестрите да изпълняват дълга си според принципите и работеха заедно с братята и сестрите, за да допълват съответните им силни и слаби страни. Постепенно те започваха да усвояват различни технически умения, както и истините принципи, и резултатите, които постигаха в дълга си, се подобряваха стабилно. Това ме накара да си припомня историята на Ной. Когато Ной започнал да строи ковчега, всъщност никога преди не бил строил ковчег и дори не знаел как изглежда той. И все пак Ной имал чисто сърце, носел бреме и проявявал внимание към Божиите намерения. Когато Бог му кажел да направи нещо, той действал според Неговите изисквания. В крайна сметка, малко по малко ковчегът бил завършен и Ной успешно изпълнил Божието поръчение. Колкото до мен, как се отнасях към дълга си аз? Като църковен водач, не обмислях как да проявя внимание към Божиите намерения, да изпълнявам църковната работа добре и да изпълня дълга си, а вместо това се перчех с позицията си на водач и винаги търсех начини да се покажа като по-добра и по-способна от другите. Страхувах се, че като взема участие в техническата работа, недостатъците и слабостите ми ще бъдат разкрити и братята сестрите ще ме гледат отвисоко, затова винаги използвах липсата на познание в техническата сфера на видеопродукцията като извинение да не участвам — какъв надменен лицемер бях! Едва тогава осъзнах, че това, което човек приема като водач, не е титла или статус, а отговорност и бреме. Трябваше да се изправя по подходящ начин пред собствените си слабости и недостатъци и да се отърва от своята обсебеност от титлата и статуса на водаческата позиция. Трябваше да се грижа за Божиите намерения, да поема отговорност за църковната работа, да си сътруднича с братята и сестрите си, за да допълваме слабите и силните си страни и да върша църковната работа добре. Не бях запозната с определени технически страни на работата, но можех да потърся братята и сестрите, които ги познаваха, и да ги изследвам и обсъждам заедно с тях. Можех да ги помоля да ми дадат повече предложения и идеи и да накарам всички да работим заедно, за да търсим пътища за практикуване и разрешаване на проблемите. Този начин на работа ще позволи нормалното протичане на всички аспекти на дейността. Ако все още не можехме да разрешим проблемите си след като ги изследваме и обсъдим, можехме да помолим за помощ висшите водачи — това щеше да гарантира, че всички проблеми в работата ни са разпознати и разрешени своевременно и няма да причинят закъснения в църковното дело. Това беше нещото, което трябваше да направя и на което бях напълно способна. Трябваше да имам отговорно отношение към църковната работа и да направя всичко по силите си да постигна това, на което бях способна. Само по този начин щях да изпълня своя дълг и отговорност. Осъзнах, че в миналото бях придавала особено значение на репутацията и статуса. Винаги използвах липсата си на техническо познание като извинение, работех активно за поддържане на репутацията и статуса си и в крайна сметка причиних забавяне във видеопродукцията на църквата.

По-късно попаднах на този откъс от Божиите слова: „Най-лесният начин за практикуване на навлизането в истината реалност за всички, които изпълняват дълг, независимо колко дълбоко или плитко е разбирането им за истината, е да мислят за интересите на Божия дом във всичко и да загърбят егоистичните си желания, личните си намерения, мотиви, гордост и статус. Най-малкото, което човек трябва да направи, е да постави интересите на Божия дом на първо място. Ако някой, който изпълнява дълг, не може дори и само това да направи, как може да се каже за него, че изпълнява дълга си? Това не е изпълнение на дълг. Преди всичко трябва да мислиш за интересите на Божия дом, да проявяваш внимание към Божиите намерения и да вземаш предвид работата на църквата. Постави тези неща на първо място; едва след това можеш да мислиш за стабилността на статуса си или за това как те възприемат другите. Не смятате ли, че това става по-лесно, като го разделите на две стъпки и направите някои компромиси? Ако практикуваш така известно време, ще започнеш да усещаш, че не е чак толкова трудно да удовлетвориш Бог. Освен това трябва да можеш да изпълняваш отговорностите си, задълженията си и дълга си и да загърбиш егоистичните си желания, намерения и мотиви; трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да поставяш на първо място интересите на Божия дом, делото на църквата и дълга, който ти е възложен. След като живееш така известно време, ще усетиш, че това е добър начин да се държиш. То е да живееш просто и честно и да не си низък, долен човек; то е да живееш справедливо и достойно, а не да бъдеш презрян, подъл и негоден за нищо. Ще усетиш, че това е начинът, по който човек трябва да действа, и това е образът, който трябва да изживее. Постепенно желанието ти да удовлетворяваш собствените си интереси ще отслабне“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Като размишлявах върху Божиите слова, осъзнах, че независимо какъв дълг изпълняваме, трябва винаги да имамеправилни намерения, да пренебрегваме личните си желания или домогвания до репутация и статус и да се стараем да изпълняваме църковната работа. Не трябва да се тревожим какво мислят другите за нас, а трябва да сме способни да приемаме Божията внимателна проверка и да изпълняваме отговорностите си — само като правим това, можем да живеем честно и почтено. Помислих си, че избирането ми за водач е просто възможност за мен да практикувам и не означава, че съм напълно квалифицирана за позицията. Все още трябваше постоянно да търся истината в процеса на изпълнение на дълга си и да работя заедно с братята и сестрите ми, за да изпълнявам дълга си добре. Въпреки това бях твърде непокорна, грижех се само за статуса и репутацията си и не успявах да върша действителна работа. Всичко това причини загуби за църковната работа и доведе до замяната ми. След като започнах да разбирам Божиите намерения, аз реших от тук нататък в дълга си да действам според Божиите слова, да спра да се тревожа за репутацията и статуса си и да изпълнявам дълга си, за да удовлетворя Бог.

Скоро след това църквата ме назначи да напоявам новодошлите и след няколко месеца бях повишена до групов водач. И отново не сдържах тревогата си: „Много отдавна не съм напоявала новодошли, липсва ми опит и способността ми да напоявам новодошлите не е по-добра от тази на другите братя и сестри. Наистина ли ще мога да служа като ефективен групов водач? Ако не върша работата си добре и не мога да препоръчвам действителни начини за практикуване на братята и сестрите си, ще си помислят ли те, че съм неспособна да служа като групов водач? Ще помисли ли моят водач, че ми липсват заложби и способности?“. Осъзнах, че отново желая да поддържам репутацията и статуса си. Помислих си за уроците, които научих от миналия ми провал и побързах да застана пред Бог в молитва. След като приключих молитвата си, видях този откъс от Божиите слова: „Трябва да търсите истината, за да разрешите всеки проблем, който възниква, независимо какъв е той, и по никакъв начин не трябва да се прикривате или да си поставяте маска за пред другите. Вашите недостатъци, вашите несъвършенства, вашите грешки, вашият покварен нрав — бъдете напълно открити по отношение на всички тях и разговаряйте помежду си за тях. Не ги прикривайте в себе си. Да се научиш как да бъдеш открит е първата стъпка към навлизането в живота и е първото препятствие, което най-трудно се преодолява. Щом веднъж си го преодолял, навлизането в истината е лесно. Какво означава да направиш тази стъпка? Това означава, че ти отваряш сърцето си и показваш всичко, което имаш, добро или лошо, положително или отрицателно, като оголваш себе си пред погледа на другите и на Бог. Ти не скриваш нищо от Бог, не укриваш нищо, не прикриваш нищо, не проявяваш хитрост и измама и си също така открит и честен с другите хора. По този начин живееш в светлината и не само Бог ще те проучва, но и други хора също ще видят, че действаш принципно и до известна степен прозрачно. Не е необходимо да използваш каквито и да е методи, за да защитаваш репутацията, имиджа и статуса си, нито да прикриваш или замазваш грешките си. Не е необходимо да полагаш тези безполезни усилия. Ако можеш да се освободиш от тези неща, ще бъдеш много спокоен, ще живееш без ограничения или болка и ще живееш изцяло в светлината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Четенето на Божиите слова ми помогна да добия яснота и ми даде път за практикуване. Не трябваше да прикривам и маскирам слабостите и недостатъците си в името на своята репутация и статус. Вместо това трябваше да имам правилно отношение към недостатъците си, да практикувам да съм честен човек и да върша толкова, колкото разбирам, да изпълнявам дълга и отговорността си. След това активно проследявах напредването на работата и когато се натъквах на проблеми, за които ми липсваше познание или с които не бях способна да се справя сама, търсех с братята и сестрите начин да ги разрешим заедно. Всеки път, когато братята и сестрите се събираха за обсъждания, усърдно се учех от тях и попивах полезните пътища за практикуване, които те споменаваха. Също така често се въоръжавах с истината на виденията. След като практикувах известно време по този начин, постепенно схванах някои принципи, изпълнението на дълга ми постепенно се подобри и се почувствах омиротворена и успокоена.

Докато размишлявах върху замяната ми, Божиите слова ме бяха просветлили и насочвали, бяха ми влели познание за истината за моя стремеж към репутация и статус и последствията от такива действия. Неговите слова също ми бяха помогнали да поправя погрешните си възгледи. Всичко това е Божията любов и спасение!