Ключът към доброто проповядване на евангелието се крие в отговорността

31 декември 2023

Не приемах задълженията си сериозно и много се скатавах. Често вършех нещата небрежно. Канех потенциални приемници на евангелието да слушат проповеди, но не исках да разговарям с тях или да ги разпитвам какво мислят за чутото. Мислех си, че каненето на много хора да дойдат да слушат, означаваше, че си вършех работата добре. На всичко отгоре така бе по-лесно за мен. Разговорите с тях ми бяха трудни. Не само ми отнемаха време, но и да отговарям на въпросите им, ми костваше усилия, така че не исках да разговарям с тях. Мислех си, че евангелският персонал ще разговаря с тях и че това би било достатъчно, че няма значение, че не бях запозната с тяхната ситуация. На едно събиране водачът каза: „Когато каним хора да идват да слушат проповедите, трябва да знаем какво се случва с тях след това, да видим дали идват на събирания, дали разбират казаното, и да изслушаме гледните им точки. Трябва да дадем всичко от себе си, за да им помогнем с любов, и това също е наша отговорност“. Тогава обаче не го разбирах. Струваше ми се занимавка, така че не пожертвах много и избягвах трудностите. Поех по лесния път и не се замислях много дали постигах резултати. Веднъж водачът каза, че има хора, които канят много слушатели, но много малко от тях наистина търсят или проучват. Знам, че бях един от тези хора. Работех само на повърхностно ниво и не постигах действителни резултати. След това водачът дойде да разгледа работата ми и ме попита: „Как тези потенциални приемници на евангелието се справят сега?“. Почувствах се засрамена и не знаех какво да кажа. Не поддържах контакт с много от тях и не бях предложила подкрепа на някои от хората, които не идваха да слушат проповедите. Бях ги изоставила просто ей така.

Започнах да се замислям, след като говорих с водача. Видях, че Бог казва: „Всичко, което Бог иска от хората да правят, и различните видове работа в Божия дом — всичко това трябва да се върши от хора и се смята за човешки дълг. Независимо каква работа вършат хората, това е дългът, който трябва да изпълняват. Дългът обхваща много широк кръг дейности от множество сфери, но какъвто и дълг да изпълняваш, казано с прости думи, това е твое задължение, нещо, което трябва да правиш. Стига да се стараеш да го правиш добре, Бог ще те похвали и ще те признае за истински вярващ в Бог. Който и да си, ако винаги се опитваш да се скриеш от дълга си или да го избегнеш, има проблем. Ти си, меко казано, твърде мързелив, твърде измамен, ти си ленив, обичаш удоволствията и ненавиждаш труда; по-сериозно казано, ти нямаш желание да изпълняваш дълга си, липсва ти всеотдайност и не си покорен. Ако не можеш да положиш усилия дори за тази дребна задача, какво можеш да правиш? Какво си способен да правиш подобаващо? Ако човек е наистина отдаден и има чувство за отговорност към дълга си, тогава, стига Бог да го изисква и то да е нужно за Божия дом, той ще направи всичко, което се иска от него, без да подбира. Не е ли един от принципите на изпълнението на дълга да се поеме и да се завърши всичко, което човек може и трябва да направи? (Да.)“ („Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Десета точка: те презират истината, открито се подиграват с принципите и пренебрегват реда на Божия дом (Четвърта част)“). „Ако си покорен и искрен, то, когато изпълняваш някоя задача, ти не си небрежен и нехаен и не търсиш начини да се измъкнеш, а влагаш цялата си душа и сърце в нея. Грешното вътрешно състояние поражда негативност, което кара хората да загубят мотивация, а така те стават небрежни и немарливи. Те отлично знаят в сърцата си, че състоянието им не е правилно, но въпреки това не се стремят да го поправят чрез търсене на истината. Тези хора нямат любов към истината и нямат голямо желание да изпълняват дълга си; те не са склонни да положат усилие или да минат през трудност, и винаги търсят начини да се измъкнат. Всъщност Бог вече е видял всичко това — защо тогава не обръща внимание на тези хора? Бог просто чака избраниците Му да се събудят и да разкрият същността на тези хора, да ги разобличат и да ги пропъдят(„Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Десета точка: те презират истината, открито се подиграват с принципите и пренебрегват реда на Божия дом (Четвърта част)“). В Божието слово видях, че хората, които са отговорни в дълга си, нямат нужда от надзор от другите, за да изпълняват задачи. Те влагат сърцето си в дълга си. Хората обаче, които не са сериозни в изпълнението на дълга си, работят само привидно и действат механично. Дори на пръв поглед да изглежда, че вършат много работа, това е само повърхностно и не се постигат истински резултати. Те мамят хората. Божието слово разобличи моето състояние. С радост канех потенциални приемници на евангелието да идват на проповедите, защото, като виждаха колко хора съм поканила, всички щяха да си помислят, че съм отговорен човек. В действителност обаче, когато трябваше да разбера какво се случваше с тях след това, не исках да заплатя цената, нито да вложа още време и усилия. Просто исках да прехвърля работата на евангелския персонал. Предпочитах да избера лесния път. По който път имаше по-малко трудности и повече удобства, по него поемах. Скатавах се, когато нещо станеха трудни. Исках да се откажа, когато нещо изглеждаше трудно или се налагаше да вложа много усилия. Бях голяма скатавка! Не си правех труда да разбера какви въпроси имаха потенциалните приемници на евангелието, след като слушаха проповедите, дали продължаваха да идват на събиранията и ако не, защо не бяха там и т.н. Бях наистина безотговорна в дълга си и не се раздавах, обаче исках да изглеждам ефективна в изпълнението му. Бях толкова хитра и подмолна, не заслужавах доверие. Спомних си едно друго мое минало преживяване. Докато бях в училище и получавах слаби оценки, трябваше да повтарям класа, но дори и тогава пак не учех усилено. Винаги съм предпочитала лесната пред трудната работа и винаги съм била мързелива. Това е част от природата ми. След като осъзнах това, започнах да влагам повече мисъл в работата си, да променям подхода си и да общувам с онези потенциални приемници на евангелието. Също разговарях с евангелския персонал и поисках помощта им. Като направих това, станах малко по-ефективна.

По-късно предадох на напояващите тези, които бяха готови да поемат по истинския път, но дори така не останаха много хора, които продължаваха да идват на събиранията. Имаше една жена, която бе твърде ангажирана в работата си, за да идва на събирания. А и майка ѝ бе починала наскоро. Сърцето ѝ бе разбито и се бе изолирала от света. Не знаех как да разговарям с нея освен да намеря някои прости думи, които да ѝ кажа. А когато някои хора се изправеха пред проблеми, не успявах да намеря правилното Божие слово, за да им помогна да ги разрешат. Това ми бе трудно. Предпочитах да каня хората да слушат проповеди, тъй като бе по-лесно. Никак не ми харесваше да говоря с тях. Страхувах се, че ще ми задават въпроси, на които няма да зная как да отговоря, затова предпочитах да ги избягвам или да ги изоставя. Около половин година по-късно, видях, че само шестима от хората, които бях поканила, са приели Божието дело на последните дни, докато другите братя и сестри бяха привлекли много хора. Срамувах се и бях изпълнена със съжаление. Бях небрежна в дълга си през тези шест месеца. Ако можех да върна времето назад, нямаше да съм толкова небрежна. Фактът, че другите са привлекли толкова много хора в Божия дом, показваше, че бе възможно. Видях, че словото на Всемогъщия Бог гласеше: „Когато разпространяват евангелието, хората трябва да изпълняват задълженията си и да се отнасят сериозно към всеки потенциален адресат на евангелието. Бог спасява човека във възможно най-голяма степен и хората трябва да се съобразяват с Божията воля, да не подминават безгрижно никого, който търси и изследва истинския път. Освен това, когато разпространявате евангелието, трябва да разбирате принципите. За всеки човек, който изследва истинския път, трябва да наблюдавате, разбирате и преценявате неща като религиозното му обкръжение, това дали качеството му е добро, или лошо и качеството на човешката му природа. Ако откриете човек, който копнее за истината, който може да разбере Божиите слова и да приеме истината, то този човек е предопределен от Бог. Трябва да направите всичко възможно да разговаряте с него за истината и да го спечелите за вярата. Ако обаче има лоша човешка природа и ужасен характер, а стремежът му е само притворство и той продължава да спори и да се придържа към своите представи, трябва да го оставите и да се откажете от него. Някои хора, които изследват истинския път, са способни да разбират и имат добри качества, но са високомерни и самоправедни. Те се придържат плътно към религиозните представи, затова трябва да се разговаряте с тях за истината с любов и търпение, за да се реши този проблем. Може да се откажете само ако те не приемат истината, независимо от начина, по който разговаряте с тях — тогава ще сте направили всичко, което можете. Накратко, не се отказвайте с лека ръка от никого, който може да признае и приеме истината. Докато хората са готови да изследват истинския път и са способни да търсят истината, трябва да правите всичко възможно да им четете повече Божии слова, да разговаряте повече за истината с тях, да свидетелствате за Божието дело и да дадете отговор на техните представи и въпроси, за да ги спечелите за вярата и да ги заведете пред Бог. Това е в съответствие с принципите за разпространяване на евангелието. Как могат да бъдат спечелени за вярата? Ако в процеса на общуване с тях установиш, че са с добри качества и добра човешка природа, трябва да направиш всичко възможно да изпълниш задължението си; трябва да платиш определена цена и да използваш определени способи и средства, като няма значение какви способи и средства прилагаш, стига само да ги използваш, за да спечелиш човека за вярата. В обобщение, за да ги спечелиш, трябва да изпълниш задължението си, да използваш любов и да направиш всичко, което е по силите ти. Трябва да им говориш за всички истини, които разбираш, и да правиш всичко, което трябва. Дори и даден човек да не бъде спечелен за вярата, ти ще останеш с чиста съвест. Ще си направил всичко, което можеш. Ако не споделяш истината ясно и човекът продължава да се придържа към представите си, а ти загубиш търпение и сам се откажеш от него, то това е проява на нехайство към дълга ти, с която ще прегрешиш и ще се опетниш. Някои казват: „Това опетняване означава ли, че съм заклеймен от Бог?“. Тези неща зависят от това дали хората ги извършват нарочно и системно. Бог не заклеймява хората за това, че извършват прегрешения от време на време — в такъв случай те само трябва да се покаят. Ако обаче съгрешават съзнателно и отказват да се покаят, ще бъдат заклеймени от Бог. Как може Бог да не ги заклейми, при положение че са напълно наясно с истинския път и въпреки това съгрешават съзнателно? От гледна точка на истините принципи на истината такова поведение е безотговорно, нехайно и небрежно и най-малкото тези хора не са изпълнили отговорността си; така Бог съди грешките им. Ако отказват да се покаят, ще бъдат заклеймени. И така, за да избягват такива грешки и да ги сведат до минимум, хората трябва да правят всичко по силите си да изпълняват задълженията си, активно да се стремят да отговарят на всички въпроси, които възникват у хората, които изследват истинския път, и никога да не отлагат и да забавят ключови въпроси(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Разпространяването на евангелието е дълг, чието изпълнение е въпрос на чест за всеки вярващ“). Божието слово наистина ме накара да се замисля и много ме разчувства. Бог бе дал на хората задължения и очакваше от тях да дадат всичко от себе си, но не желаех да правя жертви в дълга си, за да представя хората пред Бог. Бях наистина мързелива и твърде небрежна в дълга си. Не правех това, което Бог казваше, не обръщах чистосърдечно внимание на всички, които търсеха истинския път, и не изпълнявах задълженията си. Смятах, че е достатъчно само да поканя много хора да слушат, а това, което следваше, не бе моя работа. В очите ми те бяха отговорност на напояващите и дали идваха на събирания, или не, не бе мой проблем или отговорност. Така че, когато не идваха на събирания, не давах всичко от себе си, за да намеря думите на Бог да им помогна. Мислех, че проблемите им бяха трудни за разрешаване, затова исках да се откажа от тях. В действителност обаче, стига те да отговаряха на принципите за проповядване на евангелието, трябваше да им обърна сериозно внимание, а и аз бях тази, която ги бе поканила да слушат. При обичайни обстоятелства трябваше да продължа да си общувам с тях след това, но не го правех. Само ги прехвърлях към напояващите и не се занимавах повече. Наистина нямах усещане за отговорност, нито зачитах Божията воля. Щом осъзнах проблема си, взех твърдо решение да променя поведението си, но не можех да го направя сама. Трябваше да се моля и да търся помощта на Бог. След това, когато се срещах с потенциалните получатели на евангелието, често се молех на Бог да ми помогне да ги представя пред Него, да имам волята да работя усърдно и да правя истински жертви, а не да бъда немарлива в дълга си като преди. Също попитах моя водач как да накарам хората да приемат Божието дело на последните дни. Тя сподели с мен някои методи и започнах да размишлявам, като исках да разбера какво все още не правех. Осъзнах, че в моята работа не търсех истината и не се учех от моите братя и сестри. Когато някои хора не идваха на събиранията, не исках да разбера защо и просто предпочитах да не се занимавам с тях. Отношението ми към дълга бе твърде немарливо.

Замислих се за думите на Бог: „Начинът, по който се отнасяте към Божиите поръчения, е изключително важен и това е много сериозен въпрос. Ако не можеш да изпълниш това, което Бог е поверил на хората, тогава не си годен да живееш в Негово присъствие и трябва да бъдеш наказан. Напълно естествено и оправдано е, че хората трябва да изпълняват всички поръчения, които Бог им поверява. Това е най-висшето задължение на човека и е точно толкова важно, колкото и самият му живот. Ако не приемаш Божиите поръчения сериозно, тогава Го предаваш по най-ужасен начин. В това отношение ти си по-окаян от Юда и трябва да бъдеш прокълнат. Хората трябва да придобият задълбочено разбиране за това как да се отнасят към повереното им от Бог и най-малкото трябва да разберат, че поръченията, които Той поверява на човечеството, са Божие възвисяване и специално благоволение от Бог и че те са най-славни неща. Всичко останало може да бъде изоставено. Дори ако човек трябва да пожертва собствения си живот, той пак трябва да изпълни Божието поръчение(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Как да опознаем човешката природа“). След като прочетох Божието слово, се засрамих. Като едно от Божиите създания трябва да изпълнявам дълга си добре. Той е моята мисия и причината да съм жива. Ако не мога да го правя, това би означавало, че съм загубила функцията, за която съм създадена, и няма да съм достойна за живот пред Бог. Накрая ще бъда мразена и пропъдена от Бог. Разпространяването на царското евангелие е най-спешното желание на Бог, и трябва да дам всичко от себе си в дълга си, а не да бъда небрежна в изпълнението му. Сетих се за това как Бог казва на Ной да построи ковчега. Въпреки че задачата е била изключително трудна, Ной не се е отказал. Не е питал Бог кога ковчегът ще бъде завършен, нито кога ще стане наводнението. Просто е изпълнил указанията на Бог и е построил ковчега. След като си дадох сметка за това, осъзнах, че трябваше да променя своето поведение към дълга си, да следвам примера на Ной и да дам всичко от себе си в изпълнението на дълга си. Веднъж на едно събиране останалите споделяха опита си при проповядване и как са използвали Божието слово, за да разрешават проблеми на потенциални приемници на евангелието. Думите им ми въздействаха. Вече не исках да съм мързелива. Исках да съм отговорна. Исках да вложа цялата си енергия в дълга си.

Често следях кои хора не идваха на събиранията, незабавно се свързвах с тези, които не бяха там, и разговарях с тях за Божието слово. Когато влагах сърцето и душата си във всеки човек, повечето от тях идваха редовно на събиранията. Спомних си, че имаше един човек, който не бе идвал от няколко дни. Изпратих ѝ съобщение и като не получих отговор няколко дни, започнах да се тревожа. Обадих се на брат Дърли, един от напояващите, за да попитам какво става. Той ми каза, че тя има проблеми в работата си, така че бе споделил откъс от Божието слово с нея. След като чух това, почувствах, че не бе достатъчно, и помолих брат Дърли да ѝ се обади да разговарят по телефона. За моя изненада след разговора тя се съгласи да дойде на събирането същия ден и се извини, че не е идвала по-рано. Скоро се присъедини към църквата. Сърцето ми бе изпълнено с радост. Бях толкова благодарна на Бог! Видях, че Бог също казва: „Ако действително притежавате съвест и разум, тогава ще влагате повече сърце и повече доброта, отговорност и внимание в нещата, които правите, и ще можете да полагате повече усилия. Когато се научите да полагате повече усилия, резултатите от изпълнявания от вас дълг ще се подобрят. Резултатите ви ще са по-добри, а това ще удовлетвори както другите хора, така и Бог(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Навлизането в живота започва с изпълнението на дълга“). „Трябва да навлезеш с позитивна нагласа. Ако чакаш пасивно, значи все още е негативна. Трябва да проявяваш инициатива в сътрудничеството с Мен, да бъдеш усърден и никога да не се поддаваш на леност. Постоянно общувай с Мен, постигни още по-дълбока близост с Мен. Ако не разбираш нещо, не очаквай нетърпеливо бързи резултати. Въпросът не е в това, че няма да ти кажа, а че искам да видя дали се осланяш на Мен, докато си в Мое присъствие, и дали го правиш с увереност. Винаги трябва да стоиш до Мен и да оставяш всичко в Моите ръце. Не се връщай назад напразно. Когато, без да го осъзнаваш, известно време си бил близо до Мен, намеренията Ми ще ти се разкрият. Ако ги разбереш, тогава наистина ще застанеш лице в лице с Мен и наистина ще си намерил лика Ми. Ще получиш пълна яснота и вътрешна твърдост, ще има на какво да се опреш. Тогава ще придобиеш сила и увереност. Пътят ще се разкрие пред теб и всичко ще ти се удава с лекота(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 9“). Преди това бях пасивна в дълга си и ми липсваше находчивост. Без да му мисля много, щях да изоставя потенциалните приемници на евангелието. Насоките от Божието слово ме накараха да разбера, че това, което е в сърцето ми, е много важно. Когато се отнасяме към хората с любов и разговаряме с тях откровено, ще прозрем насоките на Бог. След като осъзнах това, се помолих на Бог, като поисках от Него да ми помогне да изпълнявам добре дълга си, и съзнателно практикувах словото Му.

След това активно положих усилия да говоря с онези потенциални приемници на евангелието. Ако отговаряха на принципите на проповядването, щях да продължа да се интересувам от тяхната ситуация, докато не приемеха Божието дело. Докато правех това, почувствах как Бог ме напътства малко по малко, което ми помагаше да изпълнявам дълга си и се чувствах сигурна в сърцето си. Благодаря на Бога!

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Причината да не приемам надзор

Напоявах новодошлите в църквата повече от година. Докато изпълнявах дълга си, постепенно усвоих някои принципи, а начинът, по който...

Бог е толкова праведен

През септември 2012 г. отговарях за работата в църквата, когато се запознах с моя водач Йен Джуо. Разбрах, че тя е молила братята и...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger