Бог е толкова праведен

23 юни 2024

През септември 2012 г. отговарях за работата в църквата, когато се запознах с моя водач Йен Джуо. Разбрах, че тя е молила братята и сестрите да проповядват евангелието от врата на врата. Това беше сериозно нарушение на принципите. Аз и моят работен партньор ѝ казахме: „Трябва да спазваме принципите на Божия дом, когато разпространяваме евангелието. Това, което правиш сега, е в противоречие с тях и ако в църквата се появят невярващи и злодеи, това ще прекъсне работата на Божия дом. При всички случаи да се проповядва eвангелието по този начин, е опасно. Ако някой се обади в полицията, все едно, че си хвърлила нашите братя и сестри на лъвовете“. Тя не само не обърна внимание, но ни обвини, че следваме правилата твърде стриктно. После на събрания често хокаше мен и партньора ми, като казваше, че пречим на евангелското дело в Божия дом. И двамата усещахме, че тя ни възпира. През декември същата година нашите регионални членове излязоха да проповядват евангелието, както им каза Йен Джуо, и над 100 души бяха арестувани. Това беше голям удар върху делото на Божия дом, но Йен Джуо не се покая изобщо. Нито веднъж не я видях да анализира или да размишлява задълбочено върху арогантността и безразсъдството си. През ноември 2013 г. отговарях за създаването на църковни видеоклипове. Забелязах, че тя продължава арогантно да прави каквото си иска. Хокаше и заклеймяваше всеки, който изразяваше различно мнение. Многократно бавеше клипове, изпратени за преглед, което означаваше, че братята и сестрите не можеха да получат навременни насоки или помощ. Посочих ѝ някои пропуски в начина, по който изпълняваше дълга си, и направих някои предложения, но тя просто продължи да работи както преди. Не ме послуша и каза, че аз съм арогантният. През май 2014 г. тя ме отстрани и ме изпрати обратно вкъщи. След като се прибрах у дома, случайно прочетох някои принципи за разпознаване на антихристите и лъжеводачите. След като сравних последователното поведение на Йен Джуо с тях, най-накрая осъзнах колко арогантна и злонамерена е тя всъщност. Винаги беше своеволна и авторитарна в дълга си. Не приемаше истината и предложенията на братята и сестрите, а потискаше и заклеймяваше хората. Нима поведението ѝ не показваше, че е антихрист, който мрази истината? Като видях какво беше поведението ѝ в действителност, се шокирах. През двете години, в които бяхме работили заедно, бях видял нейното поведение и подход, но приемах всичко това за израз на поквара. Никога не съм използвал Божието слово, за да анализирам природата ѝ същност или пътя, който следваше. Винаги, когато бях около нея, просто трябваше да продължавам да бъда толерантен и търпелив, което в крайна сметка забави работата на Божия дом и ѝ се отрази зле. Мислех си: „Ако Йен Джуо продължи да бъде църковен водач, ще прекъсва работата на Божия дом още повече“. Реших да докладвам проблемите ѝ на Божия дом. Помолих се на Бог и написах писмо, в което я докладвах. В края на писмото добавих едно последно нещо. Тогава знаех, че има видеоклип, с който има някои проблеми, затова помолих Божия дом да проучи и прегледа въпроса.

Точно когато се готвех да изпратя завършеното писмо, започнах да размислям. Помислих си: „Давал съм ѝ предложения и преди и съм посочвал проблеми в изпълнението на дълга ѝ, но това не се приемаше добре и тя ме отпрати. Сега дори не мога да изпълнявам дълга си. Ако изпратя това писмо, в което докладвам проблемите ѝ, и тя случайно го прочете, ще ме обвини, че нападам водачи и работници. Какво ще стане с мен тогава? Трябва просто да забравя за това. След като вече съм изгонен, може би е по-добре да не разбутвам нещата“. Но след това си помислих: „С Божието напътствие днес видях, че Йен Джуо върви по пътя на антихристите. Ако не докладвам това, ще пострадат работата на Божия дом и братята и сестрите. Дали тогава няма да бъда помощник на Сатана и злодей?“. Чувствах се наистина раздвоен между интересите на Божия дом и братята и сестрите, от една страна, и собствените ми перспективи за бъдещето, от друга. Просто не знаех какво да правя. Няколко дни често заставах в молитва пред Бог, като Го молех да ме насочи по правилния път. По-късно прочетох един откъс от Божието слово: „Трябва да имаш стремежи и смелостта да бъдеш доведен до съвършенство и не трябва винаги да се смяташ за неспособен. Има ли истината свои любимци? Може ли истината умишлено да се противопоставя на хората? Ако се стремиш към истината, може ли тя да бъде непосилна за теб? Ако останеш непоколебим в защита на справедливостта, ще те повали ли тя? Ако наистина се стремиш към живота, може ли животът да ти се изплъзне? Ако не познаваш истината, това не е защото тя те пренебрегва, а защото ти стоиш далеч от нея. Ако не можеш да отстояваш справедливостта, това не е защото има нещо нередно в справедливостта, а защото смяташ, че тя не съответства на фактите. Ако не си спечелил живот, след като си се стремял към него в продължение на много години, това не е защото животът е безсъвестен към теб, а защото ти си безсъвестен към живота и си се отдалечил от него. Ако живееш в светлина и не си успял да спечелиш светлина, това не е защото светлината не може да те освети, а защото ти не си обърнал внимание на съществуването на светлината и така тя тихо се е отдалечила от теб. Ако не се стремиш към това, може само да се каже, че си безполезен боклук, нямаш смелост в живота си и нямаш дух да се противопоставиш на силите на мрака. Ти си твърде слаб! Не можеш да избягаш от силите на Сатана, които те обсаждат, и си готов да водиш единствено този вид безопасен и сигурен живот и да умреш в невежество. Това, което трябва да постигнеш, е стремежът да бъдеш завоюван; това е твоят морален дълг. Ако ти е достатъчно само да бъдеш завоюван, тогава ти прогонваш съществуването на светлината. Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се отдадеш на истината, трябва да изтърпиш унижения заради нея, а за да спечелиш повече от истината, трябва да преминеш през още повече страдания. Ето какво трябва да направиш(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда). Четенето на този откъс ми даде вяра и сила. „Да“, помислих си. „Не мога да позволя на тази тъмна сила да ме победи“. Никога преди не съм разбирал каква всъщност е Йен Джуо. Но сега Бог беше подредил нещата така, че да мога да видя нейната природа същност и пътя, който следва. Трябваше да заема позиция и да подам сигнал, но вместо това се вслушах във философията на Сатана: „Остави нещата сами да се случват, ако не те засягат лично“ в името на собствените ми перспективи. Видях колко егоистичен съм бил, лишен от съвест и разум. Помислих си за всички години, през които бях вярвал в Бог и се бях радвал на напояването и притока на Божието слово. В този решаващ момент обаче пренебрегвах съвестта си, за да защитя интересите си, и загърбвах Божия дом. Какъв неблагодарен, подъл и достоен за презрение човек бях! Осъзнавайки това, си помислих: „Трябва да действам със съвест и чувство за справедливост, да практикувам истината и да защитавам делото на Божия дом“. Затова много пъти заставах пред Бог в молитва и накрая взех решение: „Каквито и да са последиците от написването на това писмо, не мога да бъда помощник на Сатана само за да защитя собствените си интереси. Виждал съм проблемите на Йен Джуо, така че трябва да заема позиция, да разоблича злодеянията ѝ и да защитя делото на Божия дом“. После изпратих доклада до Божия дом. След това се почувствах толкова облекчен и имах такова усещане за мир в сърцето си! После всеки ден чаках с нетърпение да изпратят някого от Божия дом да разследва ситуацията с Йен Джуо, братята и сестрите да видят що за антихрист е тя и да я отхвърлят. За съжаление положението ми се влоши още повече заради това писмо.

През август 2014 г. църквата се съгласи да ми позволи отново да изпълнявам дълга си. Но един ден в средата на октомври водач на име Ли дойде в дома, в който бях отседнал. Със строго изражение тя попита: „Ти ли написа този доклад?“. Казах, че да. В недоволен вид тя каза: „Йен Джуо отговаря за работата на църквата и аз често контактувам с нея. Никога не съм забелязвала или чувала каквито и да е признаци, че тя се държи като лъжеводач или антихрист. Писмото, което си написал, е просто произволна атака срещу водачи и работници“. Не можех да повярвам на ушите си, когато я чух да казва това. Не можех да си представя такъв резултат след четиримесечно чакане. Въпреки казаното от нея запазих спокойствие Знаех, че съм написал онова писмо за Йен Джуо според фактите и принципите. В никакъв случай не беше фалшиво обвинение. След това водачът Ли каза: „В доклада ти се споменава за проверка на някакъв клип и Божият дом прекара два месеца в разследвания и прегледи. Това доведе до сериозно прекъсване в работата на Божия дом и оскърби Божия нрав“. Каза също, че това са били думите на висшите водачи. След тези забележки изпаднах в шок. Изобщо не си представях, че писмото ми щеше да предизвика такова сериозно прекъсване в работата на Божия дом и да оскърби Божия нрав. Ако беше така, както тя каза, тогава наистина бях извършил голямо зло. Изведнъж се почувствах безсилен и не можех да не се разплача. Тогава водачът Ли каза: „Вземи си нещата, върни се вкъщи и помисли върху постъпката си. Като размислиш, можеш отново да започнеш да изпълняваш дълга си“. Седях в автобуса за вкъщи, замаян и с огромна тежест на сърцето си. Толкова години бях вярвал в Бог и въпреки това се бях превърнал в злодей, който сериозно беше прекъснал работата на Божия дом. Бях изпълнен със самообвинения и разкаяние и нямах представа какво ме очаква в бъдеще. Призовах Бог и Го помолих да закриля сърцето ми. Както и да постъпеше Бог с мен, щях да се покоря на разпоредбите Му. Никога нямаше да обвиня Бог. След като се помолих, постепенно се успокоих. Три дни след като се прибрах у дома, се замислих за думите на Ли и започнах да си задавам някои въпроси: Божият дом се управлява от Христос и истината и той има принципи за всичко, което прави, включително за отношението си към хората. Той не би се ръководил само от някакво временно поведение на човека. Тогава по какви принципи са се ръководили Ли и останалите, за да се отнасят с мен по този начин? Дали това, което водачът Ли каза, наистина беше вярно? Просто не можех да разбера, но знаех, че каквато и да е истината, Бог позволяваше всичко това да се случи, така че трябваше да се подчиня на Неговите разпоредби. Не след дълго един църковен водач ми определи група за събирания. Повече от месец след това ми беше възложено да присъствам на събрания вкъщи с майка ми и вече не ни беше позволено да изпълняваме дълга си. Тогава разбрах, че ни изолират. През цялото това време бях вярвал в Бог, но сега не само бях изолиран вкъщи, но вече не можех дори да изпълнявам дълга си. Чувствах се толкова съкрушен. В този период почти всяка нощ сънувах как се събираме и изпълняваме дълга си с моите братя и сестри. Събуждах се и не можех да заспя отново. Всяка нощ ми се струваше толкова дълга и непоносима. Майка ми страдаше заедно с мен през тези дни. Особено когато я чувах да плаче нощем, докато се молеше на Бог, обвинявах себе си и се чувствах много зле. Чувствах се така, сякаш аз съм ѝ го причинил. Онези дни бяха най-болезнените и най-тежките, през които бях преминавал, откакто започнах да вярвам в Бог. Освен да се моля постоянно на Бог, нямах друг начин да облекча болката в сърцето си. По-късно попитах църковния си водач дали мога да отида отново да изпълнявам дълга си. Тя каза: „Все още искаш да изпълняваш дълга си? Ако не се замислиш хубаво върху себе си, ще приключиш с отлъчване!“. Като я чух да казва това, ме обзе отчаяние. Тогава разбрах, че изпълнението на дълга ми е просто неосъществима мечта. Водачите идваха в дома ни за среща всяка седмица, но всъщност целта им беше само да питат за мен, за да видят дали не разпространявам негативизъм или не създавам клики. Така че всеки път, когато идваха да питат за мен, аз се потисках невероятно много. Понякога ми се искаше да ги попитам: „Защо се отнасяте така с мен? Аз докладвах Йен Джуо въз основа на принципите. Но вместо да я разследвате, вие ме задържахте вкъщи. Има ли нещо нередно в това да практикувам истината?“. Наистина се чувствах разстроен. Понякога си мислех: „Защо практикуването на истината доведе до това? Вярвам, че Бог е праведен, но не мога да видя Неговата праведност в това, което се случва сега“. Бях толкова объркан. Просто спазвах абсолютния минимум — не говорех греховно и не обвинявах Бог. Често се обръщах към Бог с молба да ме напътства, за да разбера волята Му и да не Го разбирам погрешно.

Точно в този най-труден, най-болезнен момент прочетох някои от Божиите слова: „Как хората да разпознаят и да разберат Божия праведен нрав? Праведните получават Неговите благословии, а злите биват прокълнати от Него. Това е Божията праведност. Бог възнаграждава доброто и наказва злото, и възмездява всеки човек според делата му. Това е така, но понастоящем има някои събития, които не съответстват на човешките представи, а именно, че има хора, които вярват в Бог и Му се покланят, но ги убиват или са прокълнати от Него, или Бог никога не ги е благославял, или не им е обръщал внимание. Независимо колко много Му се покланят, Той ги пренебрегва. Има някои зли хора, които Бог нито благославя, нито наказва, но въпреки това те са богати и имат многобройно потомство, и всичко им се получава. Те успяват във всичко. Това ли е Божията праведност? Някои хора казват: „Ние се покланяме на Бог, но не сме получили благословии от Него, докато злите хора, които не Му се покланят и дори Му се противопоставят, живеят по-добре и по-успешно от нас. Бог не е праведен!“. Какво ви говори това? Току-що ви дадох два примера. Кой от тях говори за Божията праведност? Някои хора казват: „И двата са проявление на Божията праведност!“. Защо казват това? В Божиите действия има принципи — само че хората не могат да ги видят ясно, а щом не са способни да сторят това, не могат да казват, че Бог не е праведен. Човек може да види само това, което е на повърхността. Той не може да прозре нещата такива, каквито са. Следователно това, което Бог прави, е праведно, колкото и малко да съответства на човешките представи и фантазии. Има много хора, които постоянно се оплакват, че Бог не е праведен. То е, защото не разбират действителната ситуация. Лесно правят грешки, тъй като винаги гледат на нещата в контекста на своите представи и фантазии. Познанието на хората съществува сред собствените им мисли и гледни точки, в рамките на техните представи за сделки или на възгледите им за добро и зло, за правилно и погрешно или за логика. Когато някой вижда нещата по този начин, за него е лесно да разбере Бог погрешно и да си създаде представи, и такъв човек ще Му се противопоставя и ще се оплаква от Него(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част).

Бог ще направи това, което трябва да направи, и Божият нрав е праведен. Праведността в никакъв случай не е справедливост или разумност. Тя не е егалитаризъм или въпрос на разпределяне на това, което заслужаваш, според това колко работа си свършил, нито е заплащане за работата, която си свършил, или отдаване на дължимото според усилията, които си положил. Това не е праведност, а просто справедливост и разумност. Много малко хора са способни да опознаят праведния Божи нрав. Да предположим, че Бог беше унищожил Йов, след като Йов беше свидетелствал за Него. Това щеше ли да е праведно? Всъщност щеше. Защо се нарича праведност? Какво разбират хората под праведност? На хората им е много лесно да кажат, че Бог е праведен, ако нещо съответства на представите им. Ако обаче не го възприемат като съответстващо на представите им, ако е нещо, което не са в способни да разберат, ще им бъде трудно да кажат, че Бог е праведен. […] Божията същина е праведност. Макар и да не е лесно да се разбере какво прави Той, всичко, което прави, е праведно. Просто хората не го разбират. Когато Бог предаде Петър на Сатана, как реагира Петър? „Хората не са способни да разберат какво правиш Ти, но всичко, което правиш, съдържа Твоята добра воля и във всичко има праведност. Как да не възхвалявам мъдростта и делата ти?“. Сега трябва да разберете, че причината, поради която Бог не унищожава Сатана по време на Своето спасение на човека, е, че хората могат да видят ясно как Сатана ги е покварил и до каква степен ги е покварил, и как Бог ги пречиства и спасява. Накрая, когато хората разберат истината, когато видят ясно омразния лик на Сатана и съзрат чудовищния грях на Сатана, който ги е покварил, Бог ще унищожи Сатана, като им покаже Своята праведност. Моментът, в който Бог унищожи Сатана, ще е зареден с Божия нрав и Неговата мъдрост. Всичко, което Бог прави, е праведно. Макар че хората не могат да разберат Божията праведност, те не бива да съдят по свое усмотрение. Най-неприемливо е хората да твърдят, че Бог не е праведен, ако нещо, което Той прави, им се струва неразумно или ако имат някакви представи за това. Виждаш, че Петър намираше някои неща за непонятни, но беше сигурен, че Божията мъдрост и Неговата добра воля присъстват в тях. Хората не могат да разберат всичко и има толкова много неща, които не могат да проумеят. Така че не е лесно да опознаем Божия нрав(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова светеха като фенер в тъмнината и аз изведнъж разбрах. Не можех да видя Божията праведност, защото се опитвах да я разбера с помощта на моите представи и въображение. Когато видях как тези антихристи и лъжеводачи прекъсваха работата на Божия дом, вярвах, че да докладвам истината за тях, е добро и праведно дело, което би трябвало да ми спечели Божието благоволение и закрила. Мислех, че веднага ще се справят с тях и че само това е Божията праведност. Но след като докладвах тези проблеми, те запазиха позициите си и продължиха да действат своеволно, докато аз бях този, който беше смачкан и отхвърлен. В този момент бях започнал да се съмнявам в Божията праведност. След като прочетох Божиите слова, най-накрая разбрах, че Божията същност е праведна. Независимо дали действията Му отговарят на нашите представи или не, те винаги изразяват Неговата праведност. Точно както при изпитанията на Йов. Той е бил съвършен човек в Божиите очи, но Бог го предаде на Сатана и му отне цялото богатство и децата. Това беше Божията праведност. Йов се боеше от Бог, избягваше злото и разчиташе на вярата си, за да свидетелства твърдо и убедително за Бог. След това Бог го благослови с дълъг живот и много повече богатство, а и с по-добри деца. Това също беше Божията праведност. Да предположим, че след като Йов е свидетелствал за Бог, Бог не го беше благословил, а го беше унищожил. Това също щеше да бъде Божията праведност. Божията същност и нрав са изначално праведни, така че всичко, което Той прави, е праведно. След това си помислих за Петър, който е преминал през няколкостотин изпитания и усъвършенствания, но въпреки това е възхвалявал Божията праведност. Той не е разбирал всичко, което се случва, но е вярвал, че зад него стои Божията праведност и мъдрост. А аз? Аз не разбирах истински Божията праведност, а я оценявах според това дали начинът, по който изглеждат нещата, и резултатът отговаряха на моите представи или не. Когато това, което Бог правеше, отговаряше на моите представи и ми носеше полза, аз вярвах в Неговата праведност. Но когато Той подреждаше ситуации, които не ме облагодетелстваха, започвах да се съмнявам в Неговата праведност, като вярвах, че нещата, които Той е организирал, са несправедливи. Въпреки че никога не съм обвинявал Бог открито, постоянно спорех с Него в сърцето си. Видях колко безразсъдно съм постъпвал. Бог не действаше несправедливо. Аз бях този, който не разбираше Бог. Бях прекалено егоистичен и измамен. Не търсех истината и не се учех от ситуацията, която Той беше устроил за мен. Вместо това спорех и бях обсебен от собственото си бъдеще и интереси. Е, как можех да не се чувствам ужасно и да не изпадна в състояние на мрак и болка? Имах чувството, че най-после разбирам какво се случва. Обърнах се към Бог в молитва, готов да се покоря на Неговите разпоредби и да Го разбера в тази ситуация.

След това прочетох тези Божии слова: „Повечето хора не разбират Божието дело и затова вярата им е твърде слаба. Познаването на Божието дело не е лесно; човек трябва първо да знае, че има план за всички Божии дела и че всичко се извършва в определения от Бог момент. Човек никога не може да проумее какво и кога върши Бог; Бог върши определени дела в определено време и не се бави; никой не може да разруши делото Му. Да работи според Своя план и според Своето намерение е принципът, според който Той върши делата Си, и никой човек не може да промени това. В това трябва да виждате Божия нрав(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „Всичко, което Бог прави, е необходимо и има изключително значение, тъй като всичко, което Бог прави в човека, се отнася до Неговото управление и спасението на човечеството. Естествено, работата, която Бог е извършил в Йов, не е изключение въпреки факта, че Йов е бил съвършен и почтен в очите на Бог. С други думи, независимо какво прави Бог или по какъв начин го прави, независимо от цената, независимо от Неговата задача, целта на Неговите действия не се променя. Целта му е да вложи у човека Божиите слова, както и Божиите изисквания и намерения за човека. С други думи, да вложи в човека всичко, което Бог смята за положително според Своите стъпки, като му позволи да разбере сърцето и същността на Бог, да се покори на Божието върховенство и подредби и по този начин да позволи на човека да стане богобоязлив и да отбягва злото. Всичко това е единият аспект на Божията цел във всичко, което Той прави. Вторият аспект е, че, тъй като Сатана е контрастиращ предмет и обслужващо средство в Божието дело, човек често му е отдаден. Това е един от начините, които Бог използва, за да позволи на хората да видят изкушенията и нападките на Сатана, грозотата, порочността и низостта му и по този начин да насърчи хората да мразят Сатана и да се научат да разпознават и разбират негативните неща. Този процес им позволява постепенно да се освободят от властта на Сатана, от неговите обвинения, намеси и нападки, докато, благодарение на Божиите слова, на своето познание за Бог, на своето покорство към Бог, на своята вяра в Бог и на богобоязливостта, те триумфират над нападките на Сатана и неговите обвинения. Едва тогава те ще бъдат напълно избавени от властта на Сатана(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II). Божиите слова ми показаха, че Той действа принципно и винаги в правилния момент и че зад всичко това стоят Неговата праведност и мъдрост. Бях си представял, че Божията праведност означава незабавно възмездие и че злодеите трябва да бъдат наказани веднага. Но ако нещата се случваха така, както си представях, тогава как щеше Бог да разобличава всички видове хора и да позволи на Своите избраници да придобият проницателност? Всъщност Бог позволява на антихристите и лъжеводачите да се издигнат в Църквата, за да може чрез тях да ни помогне да израстваме в живота, да ни подтикне да търсим истината и да развиваме проницателност. В момента, в който развием способността да разпознаваме тези хора, като използваме истините принципи, разбираме истината и навлизаме в нея. Когато това се случи, антихристите и лъжеводачите са изпълнили своето предназначение. Въпреки че някои антихристи и лъжеводачи бяха на властови позиции в църквата по онова време и изглеждаха способни да контролират и подвеждат някои хора, Христос и истината все още царуваха в Църквата, така че рано или късно всички те щяха да бъдат разобличени и пропъдени.

Също така осъзнах колко подла и коварна е природата същност на антихристите — напълно лишена от човечност. Тях ги е грижа единствено за престижа и статуса и ни най-малко за Божиите избраници. Всеки, който накърнява интересите им, става трън в очите им. Те ще нападат и ще си отмъстят на този човек, и няма да спрат, докато не го унищожат. Те се държат точно така, както се държи дяволът Сатана. Докато антихристите не бъдат прогонени, Божиите избраници няма да имат нито миг покой да водят църковен живот или да изпълняват дълга си. Бог беше допуснал това да ми се случи, за да мога наистина да видя от тези хора как точно подвеждаха и вредяха на другите, да разпозная тяхната природа същност, да различа еретичните им заблуди и да избягам от контрола и подвеждането им. Бог също така искаше да се поуча от техните грешки, за да не поемам по грешния път. Всичко това ми показа, че Бог наистина подреждаше тази ситуация, за да ме спаси и усъвършенства. Както се казва в Божиието слово: „Със службата на много противоположни и отрицателни неща и с използването на всички видове проявления на Сатана — неговите действия, обвинения, смущения и подвеждане — Бог ти показва ясно отвратителното лице на Сатана и по този начин усъвършенства твоята способност да различаваш Сатана, за да го намразиш и да се опълчиш срещу него(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване). Благодаря на Бог, че ме насочи да разбера Неговите старателни усилия и за това, че ме изведе от тъмнината.

През януари 2015 г. написах още едно писмо, в което докладвах Йен Джуо. Отново чаках с нетърпение всеки ден Божият дом да изпрати някого да я разследва. Но след два месеца аз все още чаках някой да дойде да се заеме с това. Водачът на нашата църква идваше да ме разпитва многократно. Тя ме попита: „Имаш ли някакъв проблем с Бог или с Божия дом?“. Притесних се, когато каза това. Помислих си: „Чудя се какво ще ми се случи сега, след като написах това писмо. Вече ме изолират, така че ако се случи още нещо, със сигурност ще бъда отлъчен от Църквата“. Изведнъж осъзнах, че отново съм започнал да се съмнявам в Божията праведност. Побързах да застана пред Бог, за да се помоля, като казах: „Мили Боже, на думи признавам Твоята праведност и вярвам, че в Божия дом управляват Христос и истината. Но когато съм подложен на изпитание от времето и фактите, виждам колко малко вяра имам и че все още не разбирам истински Твоята праведност. Сега желая да се откажа от интересите си и да се подчиня на Твоите разпоредби. Моля Те, насочи ме да разбера Твоята воля“. След това прочетох откъс от Божието слово: „За всеки, който се стреми да обича Бог, няма недостижими истини и няма справедливост, за която да не може да остане непоколебим. Как трябва да изживееш живота си? Как трябва да обичаш Бог и да използваш тази любов, за да удовлетвориш намеренията Му? Няма по-важен въпрос в живота ти. Преди всичко ти трябва да имаш такъв стремеж и постоянство и да не бъдеш като тези, които са безгръбначни, тези, които са слаби. Трябва да се научиш как да изживяваш смислен живот и да изживяваш смислени истини, и не бива да се отнасяш към себе си толкова небрежно. Без да го осъзнаваш, животът ти ще премине покрай теб. След това ще имаш ли друга възможност да обичаш Бог? Може ли човек да обича Бог, когато е мъртъв? Ти трябва да имаш същите стремежи и съвест като Петър. Животът ти трябва да е смислен и не трябва да си играеш със себе си(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Изживяванията на Петър: знанията му за наказанието и съда). Божиите слова ми показаха, че това, което Той усъвършенства, е стремежът ни към истината и справедливостта и решимостта ни да обичаме Бог. Независимо от трудностите, неуспехите или атаките, с които се сблъскваме, не можем да отстъпим, а трябва да живеем за Бог и за истината. Не можем да се поддаваме на никоя сатанинска сила. Само тогава можем да придобием истината и да бъдем усъвършенствани. Аз просто не притежавах такава решителност и сила на волята. Въпреки че се бях молил на Бог и бях решил пред Него да защитавам делото на Неговия дом и да практикувам истината, щом видях, че се появяват зли сили, се уплаших да не бъда смачкан и се отдръпнах. Осъзнах, че все още не разбирам истински Божията праведност и мислех само за себе си, когато се случеше нещо. Тогава ми дойде наум нещо, което Бог е казал: „Злите със сигурност ще бъдат наказани(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Злите със сигурност ще бъдат наказани). Божиите слова ще бъдат изпълнени, а това, което Той изпълнява, е вечно. Всеки злодей ще понесе наказанието на Божията праведност. Колкото и време да отнеме или както и да се случи, накрая нещата винаги се развиват така, както е казано в Божието слово. Затова си помислих: „Трябва да се откажа от представите си, да се разбунтувам срещу измамния си сатанински нрав, да се доверя на Божиите слова и да вярвам, че Бог е праведен. Няма да се поддам на никаква сатанинска сила!“. Щом осъзнах това, постепенно се успокоих и престанах да се тревожа.

През април 2015 г. започнах да получавам писма от водача Ли и други водачи и работници за това как Йен Джуо ги е заблудила и как са ми причинили голяма вреда. Всички те се извиняваха. В писмото си водачът Ли призна: „Не старшите водачи те обвиниха, че сериозно прекъсваш работата на църквата, а Йен Джуо“. Тогава разбрах, че Йен Джуо е прочела и двете ми писма, в които я докладвах. За да спаси собствената си кожа, тя беше подготвила доказателства, за да ме отлъчи, но след това някои водачи и работници са видели нейните проблеми и са изпратили общо писмо до Божия дом, в което са я докладвали. Докато четях всички тези писма, въздъхнах с огромно облекчение. Коленичих пред Бог и заплаках. В този момент се почувствах толкова задължен на Бог. Бях вярвал в Бог толкова много години, но винаги бях виждал Неговата праведност през призмата на моето въображение. Когато се появяваха проблеми, се опитвах да ги впиша в представите си, а когато това не се получаваше, разбирах погрешно Бог и Го обвинявах. Но Той не обърна внимание на моята слабост и поквара и ме преведе през този най-болезнен и непоносим период. Това преживяване ми показа, че Бог използваше тази духовна битка за разпознаване и докладване на онези лъжеводачи, за да поправи моите погрешни схващания и да ми даде истинско разбиране за Неговата праведност. Също така осъзнах, че гледах на всичко, което Бог прави, през призмата на моето въображение. Всъщност аз богохулствах, ограничавах Бог и оскърбявах Неговия нрав. Това преживяване ми показа, че Божията същност е праведна. Всичко, което Бог казва и прави, независимо дали отговаря на представите на хората или не, е разкриване на Неговия праведен нрав. Всемогъщият Бог казва: „Праведният Божи нрав е истинската същина на Бог. Той не е нещо написано или оформено от човека. Неговият праведен нрав е Негов праведен нрав и не е свързан със сътворените същества. Самият Бог е Самият Бог. Той никога няма да стане част от сътворените същества, а дори и да се присъедини към сътворените същества, изконният Божи нрав и Неговата същина няма да се променят. Следователно да познаваш Бог не е същото като да изучаваш някой предмет; да познаваш Бог не означава да анализираш нещо, нито е същото като да разбираш човек. Ако използваш своята представа или метод за изучаване на предмет или разбиране на човек, за да опознаеш Бог, никога няма да си способен да постигнеш познание за Бог. Познаването на Бог не зависи от опита или въображението и затова никога не трябва да налагаш своя опит или въображение на Бог; колкото и богати да са опитът и въображението ти, те си остават ограничени. Нещо повече, твоето въображение не отговаря на фактите, а още по-малко на истината, и е несъвместимо с истинския Божии нрав и същина. Ако разчиташ на въображението си, никога няма да успееш да разбереш Божията същина. Единственият начин е да приемеш всичко, което идва от Бог, след което постепенно да го изживееш и разбереш. Ще дойде ден, в който Бог ще те просвети, за да Го разбереш и опознаеш истински заради твоето съдействие и заради глада и жаждата ти за истината(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II). Слава Богу! През май 2015 г. антихристът Йен Джуо беше отлъчена от Църквата за това, че бе извършила много злини. Разправиха се също и с нейните приближени и съучастници. Когато прочетох това известие за отлъчване, почувствах от дъното на сърцето си колко истински праведен е Бог! Истината и Христос властват в Божия дом!

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger