Израснах в провинцията с осем братя и сестри. Здравето на майка ми беше лошо и тя не можеше да работи, а баща ми не се грижеше за къщата, нито изкарваше някакви пари. Можехме да се издържаме само със селскостопанска работа. Всички около нас се смееха на майка ми и баща ми, че нямат никакви умения, и дори роднините ни гледаха отвисоко и не искаха да имат нищо общо с нас. С течение на времето почувствах, че тъй като живея в това семейство, социалният ми статус е нисък и съм човек от ниска класа. Дори като излизах навън, обикновено не смеех да разменям думи с други хора. След като се омъжих, съпругът ми беше обикновен работник — всички негови връстници бяха по-обещаващи от него и винаги, когато ни видеха, се правеха на важни. Понякога ни говореха саркастично или дори ни ругаеха. Беше ми много тежко и имах ниска самооценка. Така беше, докато не повярвах в Бог и не прочетох словото Му — тогава осъзнах погрешните си възгледи и сърцето ми намери избавление.

През 2021 г. започнах да разпространявам евангелието. По-късно срещнах някои потенциални приемници на евангелието, които бяха или шефове, или кадри: всички те бяха хора с някакъв статус и положение. Чувствах се възпряна, мислех си, че условията в семейството ми са лоши, че нямам никакви познания или статус, и че не мога да се меря с тези хора с висок статус и положение. Но осъзнах, че това е мой дълг и не мога да го отлагам, затова се помолих на Бог, като казах, че съм готова да го изпълня.

Веднъж се готвех да разпространя евангелието пред една жена на ръководна позиция. Когато разбра, че съм работник, тя категорично отказа с думите: „Не я пускайте тук — аз се срещам само с хора със статус и престиж“. Много ми беше тежко да чуя тези думи. Помислих си: „Моят статус и положение са ниски; дори не съм достойна да видя потенциален приемник на евангелието. Как мога да го разпространявам? Ако имах някакъв статус и положение и ако семейният ми произход беше малко по-добър, може би другите хора нямаше така да ме гледат отвисоко“. Когато си помислих за това, не ми се искаше много да ѝ разпространявам евангелието. Исках да се върна на мястото, където живеех. Много хора там бяха външни работници и тяхното положение и статус бяха почти същите като моите — те нямаше да ме гледат отвисоко. Казах на водача, че тук е трудно да се разпространява евангелието, че хората тук имат пари и влияние, а аз бях просто външен работник, така че ми беше трудно да установя връзки с тях, освен това пандемията беше сериозна и нямаше как да сътруднича. Водачът се съгласи. След като се върнах, изобщо не се самоанализирах, така че въпросът остана нерешен.

През лятото на 2022 г. една сестра, която беше премахната, ми предостави потенциален приемник на евангелието от едно религиозно вероизповедание. Когато се срещнах с премахнатата сестра, тя си помисли, че изглеждам неугледно и че дрехите ми са твърде обикновени, затова ме попита: „Можеш ли да разпространяваш евангелието? Разбираш ли Библията?“. Тогава все още не осъзнавах значението на думите ѝ, затова ѝ отговорих искрено: „Разпространявала съм евангелието сред религиозни хора и разбирам донякъде Библията“. Тя продължи: „Не че гледам на теб отвисоко, но потенциалната приемничка на евангелието би гледала на теб така — семейните ѝ условия са добри, а статусът и положението ѝ са високи!“. Тогава приех това доста тежко, като си помислих: „Облечена съм подобаващо и съвсем прилично; просто не нося шикозни дрехи, затова тя ме гледа отвисоко. Ако това беше потенциалната приемничка на евангелието, тя определено щеше да ме гледа отвисоко. Положението и статусът ми не са подобаващи и ще бъде трудно да разпространявам евангелието!“. Помислих си, че ако имах добър произход, ако статусът и положението ми бяха малко по-високи и ако имах пари и влияние, тогава разпространението на евангелието нямаше непременно да е толкова трудно. Чувствах се доста потисната, затова търсех Бог и Го молех да ме напътства, за да мога да си взема поука. Докато търсех, прочетох откъс от Божиите слова: „Докато разпространява евангелието, човек често ще се сблъсква с подигравки, насмешки, присмех и клевети или дори ще се оказва в опасни ситуации. Например зли хора обвиняват или отвличат някои братя и сестри, а за други викат полиция и ги предават на правителството. Някои хора могат да бъдат арестувани и хвърлени в затвора, а други дори може да ги пребият до смърт. Всичко това се случва. Но сега, след като знаем за тези неща, трябва ли да променим отношението си към работата по разпространяване на евангелието? (Не.) Разпространяването на евангелието е отговорност и задължение на всеки. Каквото и да чуваме или виждаме, или с каквото и отношение да се сблъскваме, трябва винаги и по всяко време да спазваме тази отговорност за разпространяване на евангелието. В никакъв случай не можем да се откажем от този дълг поради негативизъм или слабост. Дългът да разпространяваме евангелието не е лек път, а е път, изпълнен с опасности. Когато разпространявате евангелието, няма да срещате ангели, извънземни или роботи. Ще се сблъсквате само със зло и с покварени хора, живи демони, зверове — всички те са хора, които оцеляват на това зло място, в този зъл свят, и които са дълбоко покварени от Сатана и се противопоставят на Бог. Ето защо в процеса на разпространяване на евангелието със сигурност дебнат всякакви опасности, да не говорим за дребните клевети, за присмеха и погрешното разбиране, които са нещо обичайно. Ако наистина приемаш разпространяването на евангелието като отговорност, задължение и свой дълг, ще си способен да се отнасяш правилно към тези неща и дори да се справяш с тях както трябва. Няма да се откажеш от отговорността и задължението си заради тях, нито ще се отклониш от първоначалното си намерение да разпространяваш евангелието и да свидетелстваш за Бог, и никога няма да загърбиш тази отговорност, защото това е твоят дълг. Как трябва да се разбира този дълг? Това е ценността и основното задължение на човешкия живот. Разпространяването на добрата вест за Божието дело от последните дни и на евангелието за Божието дело е ценността на човешкия живот“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Разпространяването на евангелието е дълг, чието изпълнение е въпрос на чест за всеки вярващ). Божиите слова ни казват, че по време на разпространението на евангелието е нормално да ни се подиграват и присмиват, да ни осмиват и унижават, защото всички, с които се срещаме, докато разпространяваме евангелието, са хора, покварени от Сатана. Но независимо от обстоятелствата и трудностите, с които се сблъскваме, трябва да отстояваме тази отговорност да разпространяваме евангелието. В онзи момент, като разбрах, че потенциалната приемничка на евангелието не иска да ме види, си помислих, че тъй като моят статус и положение не могат да се мерят с нейните и тя ще ме гледа отвисоко и ще ме засрами, е по-добре да не ѝ разпространявам евангелието, за да избегна унижението. Същото беше и днес. Дрехите ми бяха обикновени и нямах никакво положение или статус. Другите хора ме гледаха отвисоко и чувствах, че ако разпространя евангелието до потенциалната му приемничка, тя ще ме гледа отвисоко и ще ме засрами. Затова започнах да се отдръпвам, като се страхувах, че достойнството и гордостта ми могат да бъдат накърнени — обвинявах за това бедния си произход. Не осъзнавах, че това е напразно, че именно желанието ми за репутация и статус беше това, което създаваше проблеми. Помислих си за онези братя и сестри, които бяха арестувани и измъчвани от сатанинския режим заради разпространение на евангелието. Те издържаха на много трудности, а някои от тях едва не загубиха живота си, но можеха да разчитат на Бог и да отстояват твърдо свидетелството си. Когато излязоха от затвора, те продължиха да разпространяват евангелието и да свидетелстват за Бог. В сравнение с тях, моите трудности бяха нищо. Загубих желанието си да разпространявам евангелието само след малък удар по достойнството ми. Открих, че не изпълнявам дълга си искрено — изобщо нямах никакво свидетелство. Бог е изказал милиони думи по време на делото Си от последните дни, за да спаси онези, които искрено вярват в Него и търсят Неговата поява. Като сътворено същество трябва да зачитам Божието намерение, да разпространявам евангелието и да свидетелствам за Бог, да позволявам на хората да чуват Божия глас и да виждат Неговата поява. Това е най-справедливото нещо и е моята мисия и отговорност. Въпреки че през това време може да претърпим някои трудности и да ни засрамят, всичко това е ценно и значимо. Сега, когато разбирах Божието намерение, вече не исках да избягам или да се оттегля. Колкото и да ме гледаше отвисоко или да ме засрамваше потенциалната приемничка на евангелието, аз трябваше да се отърся от честолюбието си и да изпълнявам дълга си. В същото време осъзнавах, че след като човечеството е било покварено от Сатана, то гледа само външния вид на човека, дали има статус и положение: ако има, хората му се възхищават и го уважават, но ако човек няма статус и положение, пари и влияние — на него се гледа отвисоко. Всичко това е се дължи на факта, че човечеството е покварено от Сатана. Сестрата, която беше премахната, и потенциалната приемничка на евангелието гледаха на мен отвисоко заради статуса и положението ми — това беше нормално. Когато осъзнах това, състоянието ми някак си се промени. А по-късно отново се свързах със сестрата, която беше премахната, и тя беше готова да ми сътрудничи. Свързах се с нея и открих, че тя има много абсурдни разбирания и особено много държи на собствените си представи и фантазии. Трябваше да се откажем. Чрез тези обстоятелства придобих известно познание за себе си — това е Божията любов.

След това прочетох един откъс от Божието слово и придобих известно познание за собственото си състояние. Всемогъщият Бог казва: „Без значение каква е идентичността ти или какъв е статусът ти, всичко е предопределено от Бог. Каквото и семейство или потекло да е предопределил за теб, идентичността, която наследяваш от тях, не е нито срамна, нито почетна. Принципът за това как се отнасяш към своята идентичност не бива да се основава на принципа на честта и срама. В каквото и семейство да те постави, от какъвто и тип семейство да ти позволи да произхождаш, пред Бог имаш само една идентичност и тя е тази на сътворено същество. Пред Бог си сътворено същество, затова в Божиите очи ти си равен на всеки в обществото с различна идентичност и социален статус. Всички вие сте членове на поквареното човечество и всички вие сте хора, които Бог иска да спаси. И разбира се пред Бог всички вие имате еднаква възможност да изпълнявате дълга си като сътворени същества и да се стремите към истината, както и да постигнете спасение. На това ниво, въз основа на идентичността на сътворено същество, дадена ти от Бог, не бива да имаш високо мнение за собствената си идентичност, нито да гледаш на нея отвисоко. Вместо това трябва да се отнасяш правилно към своята идентичност, която идва от Бог, а именно тази на сътворено същество, и да си способен на хармонично и равнопоставено разбирателство с всеки според принципите, на които Той учи хората и с които ги съветва. Без значение какъв е общественият статус или каква е социалната идентичност на другите хора и какъв е собственият ти обществен статус или социална идентичност, всеки, който влиза в Божия дом и идва пред Бог, има само една идентичност, тази на сътворено същество. Следователно хората с нисък социален статус и идентичност, не бива да се чувстват непълноценни. Независимо дали имаш или нямаш талант, независимо колко големи са заложбите ти и дали си способен, или не си, трябва да се откажеш от социалния си статус. Трябва да се откажеш и от идеите или възгледите си за степенуване и оценяване на хората или за категоризирането им като изтъкнати или скромни въз основа на потеклото и семейната им история. Не бива да се чувстваш непълноценен заради собствената си ниска социална идентичност и ниския си статус. Трябва да се радваш, че макар семейният ти произход да не е толкова внушителен и впечатляващ и наследеният ти статус да е нисък, Бог не те е изоставил. Бог издига скромните хора от бунището и от пръстта и ти дава същата идентичност като на другите — тази на сътворено същество. В Божия дом и пред Бог идентичността и статусът ти са равни на тези на всички останали хора, които са избрани от Него. Щом осъзнаеш това, трябва да изоставиш комплекса си за малоценност и да спреш да се вкопчваш в него“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как да се стремите към истината (13)). След като прочетох Божиите слова, доста се развълнувах. Преди си мислех, че хората със социален статус и добри семейни условия имат благородно положение, че принадлежат към по-висша класа хора, и че тези, които нямат статус и положение, са неблагородни и от ниска класа. Този възглед не беше в съответствие с истината. Още от малка условията в семейството ми бяха лоши. Не получих добро образование, нито усвоих някакви умения и през цялото ми детство, а и след като навлязох в зряла възраст, другите ме гледаха отвисоко. След като се омъжих, тъй като съпругът ми също беше беден и нямаше никакъв социален статус, почувствах, че статусът и положението ми са твърде ниски, и определено имах усещане за малоценност. Особена завист и благоговение изпитвах към хората със статус и положение. След като повярвах в Бог, тъй като бях работник, потенциалната приемничка на евангелието не ми позволи да го разпространя пред нея и поради това се почувствах още по-възпряна. Вярвах, че произходът ми е беден, статусът ми е нисък и другите само биха ме засрамили, така че щеше да ми е трудно да разпространявам евангелието, и затова пожелах да избягам и да се оттегля. Всъщност в Божиите очи всеки е сътворено същество, всички имат един и същ статус и положение и няма разграничение между високо и ниско. Хората се поставят в различни класи въз основа на семейния произход и социалния си статус, но Бог се отнася справедливо към всички. Хората трябва само да приемат истината, за да може Бог да ги спаси. Аз съм сътворено същество, така че трябва да изпълнявам дълга си, а не да се възпирам от статуса и положението си.

След това един брат ми показа откъс от Божието слово, който ме трогна особено много. Всемогъщият Бог казва: „Помисли за следното. Как трябва да подхождаш към стойността, социалния статус и потеклото на човека? Какво е правилното отношение, което трябва да имаш? Преди всичко от Божиите слова трябва да видиш как Той подхожда към този въпрос. Само така ще разбереш истината и няма да правиш нищо, което ѝ противоречи. И така, как се отнася Бог към потеклото на даден човек, към социалния му статус, към образованието, което е получил, и към богатството, което притежава в обществото? Ако не виждаш нещата въз основа на Божиите слова и не можеш да застанеш на страната на Бог и да приемеш нещата от Него, тогава начинът, по който виждаш нещата, със сигурност ще е далеч от това, което Бог възнамерява. Ако няма голяма разлика, а само малко несъответствие, тогава това не е проблем. Ако начинът, по който виждаш нещата, е в пълно противоречие с това, което Бог възнамерява, тогава е в разрез с истината. Що се отнася до Бог, от Него зависи какво дава на хората и колко им дава, и статусът, който хората имат в обществото, също е отреден от Бог и категорично не е измислен от самите хора. Ако Бог причинява на някого да изстрада болка и бедност, това означава ли, че този човек няма никаква надежда да бъде спасен? Бог няма ли да го спаси, ако има ниска стойност и ниско обществено положение? Ако има нисък статус в обществото, нисък ли е статусът му в Божиите очи? Не е задължително. От какво зависи това? Зависи от пътя, по който върви този човек, от това към какво се стреми, както и от отношението му към истината и към Бог. Ако социалният статус на даден човек е много нисък, семейството му е много бедно и нивото на образованието му е ниско, но въпреки това той вярва в Бог по практичен начин и обича истината и положителните неща, тогава каква е стойността му в Божиите очи — висока или ниска? Ценен ли е, или е безполезен? Ценен е. Ако погледнем от тази гледна точка, от какво зависи стойността на даден човек — това дали е висока или ниска, възвишена или низша? Зависи от това как те вижда Бог. Ако Бог вижда у теб човек, който се стреми към истината, тогава имаш стойност и си ценен — ти си ценен съд. Ако Бог вижда, че не се стремиш към истината и не Му отдаваш всичко искрено, тогава си безполезен и не си ценен — ти си незначителен съд. Независимо колко добро образование имаш или колко висок е статусът ти в обществото, ако не се стремиш към истината или не я разбираш, тогава стойността ти никога не може да е висока. Дори и много хора да те подкрепят, да те хвалят и да те обожават, ти пак си достоен за презрение нещастник. Защо тогава Бог вижда хората по този начин? Защо един толкова „благороден“ човек, с толкова висок статус в обществото и престиж, когото толкова много хора хвалят и на когото се възхищават, е низш в Божиите очи? Защо начинът, по който Бог вижда хората, е напълно противоположен на възгледите им за другите? Бог нарочно ли се противопоставя на хората? Категорично не. Това е така, защото Бог е истина, Бог е праведност, докато човекът е покварен и изобщо няма истина или праведност, и Бог измерва човека по Свой собствен критерий и Неговият критерий за измерване на човека е истината“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са зли, коварни и измамни (Първа част)). Разбрах от Божиите слова, че всички места и семейства, в които хората се раждат, са определени от Бог, а не са нещо, което хората могат да си изберат, така че хората трябва да се покоряват на Божието върховенство и разпоредби. Бог не гледа социалния статус или образованието на хората — дали са високи или ниски; Той гледа дали хората могат да практикуват Неговото слово и да изпълняват дълга си в съответствие с истините принципи. Ако някой има висок социален статус и семейният му произход е добър, но не се стреми към истината или не я приема, Бог няма да го спаси. Ако някой няма знания или статус, но обича положителните неща, може да приеме истината и да действа според Божието слово, тогава Бог ще го оцени. Бог гледа сърцата на хората и тяхното отношение към истината. Независимо колко висок е социалният статус на някого, ако той може да дойде пред Бог, да чете Неговите слова, да се стреми да Го опознае и да изпълнява дълга си на сътворено същество, в очите на Бог той е благородник. Всички онези, които не идват пред Бог, са низки и без никаква стойност. Щом като мога да бъда издигната от Бог и да получа Неговата благодат, като изпълнявам дълга си на сътворено същество, трябва да ценя дадената ми от Бог възможност да изпълня собствения си дълг.

По-късно прочетох още един откъс от Божиите слова: „Независимо дали твоето семейство ти носи слава или срам, дали идентичността и социалният статус, които наследяваш от семейството си, са знатни или скромни, що се отнася до теб, това семейство не е нищо повече от това. То не определя дали можеш да разбереш истината, дали можеш да се стремиш към нея или дали можеш да поемеш по пътя на стремеж към истината. Затова хората не бива да смятат това за много важен въпрос, тъй като не определя нито съдбата на човека, нито неговото бъдеще, и още по-малко определя пътя, по който човек поема. Идентичността, която си наследил от семейството си, може да определи само твоите собствени чувства и възприятия сред другите. Независимо дали идентичността, която си наследил от семейството си, е нещо, което презираш, или с което си заслужава да се хвалиш, тя не може да определи дали ще си способен да поемеш по пътя на стремеж към истината. Затова, що се отнася до стремежа към истината, няма значение каква идентичност или какъв социален статус си наследил от семейството си. Дори и идентичността, която си наследил, да ти дава чувство за превъзходство и почтеност, тя не си струва да се споменава. Или ако тя предизвиква у теб чувство на срам, малоценност и ниско самочувствие, това няма да повлияе на стремежа ти към истината. Не е ли така? (Така е.) Тя изобщо няма да повлияе на стремежа ти към истината, нито ще засегне идентичността ти като сътворено същество пред Бог. Напротив, независимо от наследените от семейството идентичност и социален статус, от гледна точка на Бог всеки има равна възможност да бъде спасен, изпълнява дълга си и се стреми към истината със същия статус и идентичност. Идентичността, която наследяваш от семейството си, независимо дали е почетна или срамна, не определя човешката ти природа, нито определя пътя, по който поемаш. Ако обаче ѝ придаваш голямо значение и я смяташ за съществена част от живота и битието си, тогава здраво ще се вкопчиш в нея, никога няма да се откажеш от нея и ще се гордееш с нея. Ако идентичността, която си наследил от семейството си, е знатна, тогава ще я разглеждаш като вид актив, докато ако тя е скромна, ще я смяташ за нещо срамно. Без значение дали идентичността, която си наследил от семейството си, е благородна, славна или срамна, това е само твое лично разбиране и е в резултат на разглеждането на въпроса от гледна точка на покварената ти човешка природа. Това е само твое собствено усещане, възприятие и разбиране, което не е съгласно истината и няма нищо общо с нея. То не е актив за стремежа ти към истината и, разбира се, не е пречка за него. Ако социалният ти статус е благороден и висок, това не означава, че той е актив за твоето спасение. Ако социалният ти статус е нисък и скромен, това не означава, че той е пречка за стремежа ти към истината, камо ли за стремежа ти към спасение“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как да се стремите към истината (12)). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че семейството и социалният статус нямат нищо общо с това дали хората вярват в Бог, дали се стремят към истината и дали ще получат спасение. Нещо повече, разпространяването на евангелието няма нищо общо със статуса и положението на човека, а е свързано с отношението му към неговия дълг, както и с това дали може ясно да общува и да свидетелства за Божието дело, докато разпространява евангелието, и дали потенциалните приемници на евангелието искрено вярват в Бог, защото само тези, които искрено вярват в Бог, са Божиите овце и само те могат да чуят и разберат Божия глас. Сетих се за един брат в евангелски филм, който беше католически свещеник с доста висок статус и положение. Когато братята и сестрите разпространиха евангелието пред него, той не гледаше какви са техният статус и положение, а чу Божиите слова и пожела да търси и да проучи. Той установи, че това е Божият глас, и прие. Открих, че това, което тези искрени вярващи искат да чуят, са Божиите слова и истината. Причината, поради която често се чувствах възпирана от ниския си статус и положение, беше, че в сърцето ми нямаше място за Бог и аз не гледах на нещата въз основа на Божието слово. В този момент разбрах, че съм сътворено същество и че разпространяването на евангелието е моя отговорност и задължение. Независимо дали статусът и положението на потенциалните приемници на евангелието са високи или ниски, всички те са покварени хора, които се нуждаят от Божието спасение. Моята отговорност беше да свидетелствам за това, което Бог казва и върши, а дали те могат да го приемат или не, зависеше от това дали са Божии овце. Ако бяха такива, те, съвсем естествено, щяха да могат да чуят и разберат Божия глас.

През август 2023 г. една сестра ме помоли да разпространявам евангелието пред потенциална негова приемничка. Когато разбрах, че семейството на тази приемничка на евангелието е богато и влиятелно, а един от членовете на семейството ѝ е военен служител, първата ми мисъл беше, че моят собствен статус и положение са ниски, че между нас има твърде голяма дистанция и че не мога да сътруднича. Ами ако тя погледнеше на мен отвисоко и не желаеше да чуе свидетелството ми? Помислих си за това как се бях чувствала, когато ми се подиграваха и ме гледаха отвисоко, така че наистина не желаех да влизам в контакт с тези, които имаха висок статус. Тогава се сетих за тези Божии слова: „И така, как се отнася Бог към потеклото на даден човек, към социалния му статус, към образованието, което е получил, и към богатството, което притежава в обществото? Ако не виждаш нещата въз основа на Божиите слова и не можеш да застанеш на страната на Бог и да приемеш нещата от Него, тогава начинът, по който виждаш нещата, със сигурност ще е далеч от това, което Бог възнамерява“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са зли, коварни и измамни (Първа част)). Осъзнах, че все още се чувствам възпирана от статуса и положението си, че трябва да гледам на нещата въз основа на Божието слово. Независимо от това колко високи може да са статусът и положението на потенциалния приемник на евангелието, в Божиите очи всички ние сме сътворени същества, нашият покварен нрав е еднакъв и всички се нуждаем от Божието спасение. Трябваше само да се уповавам на Бог и да направя всичко по силите си, за да сътруднича. Що се отнася до това дали потенциалният приемник на евангелието можеше да го приеме, това беше в Божиите ръце. Когато си помислих за това, вече не се чувствах възпирана. По-късно, когато отидох да разпространявам евангелието пред тази негова приемничка, се чувствах съвсем спокойна, като мислех само как да я спечеля. Кой би си помислил, че тя ще ни посрещне така гостоприемно! Прочетох ѝ словата на Всемогъщия Бог, като разговарях с нея и свидетелствах за Неговото дело от последните дни. Тя слушаше и успя да разбере. По време на четвъртото общение тя каза: „Сестро, с удоволствие слушам проповедите ти. Всеки ден си добре дошла в дома ми. Ако водиш хора за събиране, тогава ела у дома на петия етаж. Ще те разведа още сега“. Когато видях, че тя не само не ме отблъсна, но дори беше готова да изследва Божието дело, много се развълнувах. Видях, че тези, които искрено вярват в Бог, чуват Божиите слова и истината, и че трябва само ясно да общуваме с тях и да свидетелстваме за Божието дело, за да постигнат резултати. Ако те са Божии овце, тогава могат да чуят и разберат Божия глас и могат да застанат пред Бог. Няма значение какви са техният статус и обществено положение. По-късно, докато разпространявах евангелието, когато се сблъсквах с потенциални негови приемници с висок статус и положение, въз основа на Божиите слова и принципи преценявах дали са хора, сред които може да се разпространява евангелието. Ако бяха хора, които искрено вярваха в Бог, сътрудничех с цялото си сърце, като общувах и свидетелствах за Божието дело. Вече не се чувствах възпирана от статуса и положението си и сърцето ми намери избавление. Слава Богу!