Беше лятото преди няколко години. Сестра Джослин беше назначила брат Ели за дякон по напояването заради добрите му качества и просветляващото му общение на събранията. Когато чух това, се изненадах. Вече бях работила с него. Заедно изпълнявахме дълг, така че го познавах донякъде. Вярно е, че говореше добре и имаше какво да каже на общенията, но говореше главно доктрина, без да разрешава практически проблеми. Беше и арогантен, и често следваше своето мнение. Вземаше решения за делото, без да ги обсъди с никого. Това създаде известни проблеми, а и навреди на делото на Божия дом. Водачът ни говори с него за това няколко пъти, но той не го приемаше и дори не се опита да се промени. И аз му направих забележка за това. Той никога не размисли, а само оправдаваше поведението си. Не след дълго разбрах, че той е човек, който само декламира доктрината, но не приема истината. За да е водач или работник в Божия дом, човек трябва истински да разбира истината, да има чувство за отговорност и да може да приема истината. Дяконът по напояването трябва да може да разрешава проблеми с истината и да върши практическа работа. Джослин го направи дякон по напояването само заради дар словото и качествата му. Не беше права обаче. Колкото повече мислех, толкова повече се тревожех и исках да споделя мислите си с Джослин. Точно преди да споделя обаче се поколебах. Както знаеш, някога и аз бях напояващ дякон и тъкмо ме бяха отстранили, защото не разрешавах проблемите на хората. Как щеше да изглежда, ако покажех съмнения за човека, когото водачът тъкмо беше избрал? Щяха ли хората да кажат, че сигурно завиждам и търся кусури на човека, защото съм загубила позицията? Ами ако кажеха, че смущавам църковното дело и ми отнемеха дълга? Реших да забравя за това, че е по-добре да не усложнявам нещата и да не създавам проблеми, поемайки риск. Затова и премълчах точно преди да отворя уста. По-късно чух, че братя и сестри от друга група са работили с Ели по-рано и че според тях той не поема бреме и не е подходящ да бъде дякон. Тогава се уверих, че съм права за него и реших, че трябва да поговоря с Джослин възможно най-скоро, за да не забавяме допълнително делото на Божия дом. Понеже Джослин го беше назначила, ако повдигнех въпроса пред нея, нямаше ли да изглежда, че я критикувам? Преди бях работила с нея и тя беше много самоправедна, арогантна и високомерна. Бях говорила с нея за това. Тя отказа да го приеме и строго ме укоряваше, когато не бях в добро състояние. Затова, ако ѝ кажех за проблем с работата ѝ, се притеснявах тя да не реши, че се заяждам и само ѝ търся кусури. Какво щях да правя, ако тя се обърнеше срещу мен? Сетих се как преди години с една сестра посочихме недостатъците на водача, а той ни обвини, че сме се съюзили и го нападаме. Изгубих дълга си. По-късно водачът беше разобличен като антихрист и отлъчен, но аз дълго време нямах дълг, възпрепятствана от антихриста. Тревожех се, че Джослин няма да приеме думите ми и ще си намери извинение, за да ми отнеме дълга. Божието дело съвсем скоро ще приключи. Затова сега е много важно да изпълним дълга си. Ако в момент като този не можех да изпълнявам дълг и да подготвям добри дела, се тревожех да не изгубя шанса си за спасение. Нямаше ли да изгубя твърде много? При тази мисъл реших да не ѝ казвам нищо.

По-късно чух някои братя и сестри да казват, че откакто Ели е напояващ дякон, той единствено споделял доктрината и се хвалил, без да помага на хората с проблемите им. Не поемал отговорност. Той отговарял за някои новодошли, но някои от тях повярвали в лъжите на ККП и спрели да идват. Не им предоставил общение навреме и така някои изоставили вярата. Когато чух за това, осъзнах колко сериозен е проблемът. Ако той продължеше да бъде напояващ дякон, щеше да нанася все повече вреди на църковното дело и аз разбрах, че трябва веднага да го докладвам. Тогава обаче се струвах аз да не загазя и затова изпитвах колебания. Да го докладвам ли, или не? В първия случай щеше да има последици за мен, а във втория — да изпитвам вина. Де да можех да споделя, без да се случи нищо лошо. Тези мисли постоянно ме занимаваха и бях разсеяна и неспокойна.

Хм, веднъж един водач на група ни попита дали искаме да кажем какво мислим за повишението на Ели и че можем да му пишем за това. Зарадвах се да го чуя, защото беше чудесна възможност. Той щеше да обобщи споделеното от нас за водача и така тя нямаше да знае кой какво е написал. Ако тя поискаше да се задълбочи, водачът ни щеше да ни предпази. Затова написах проблемите, които виждах, и му ги дадох. На другата сутрин се изненадах, защото той ми каза, че вече е препратил написаното на водача. Толкова се притесних, като научих, че не беше го направил като общо мнение на групата ни. Попитах го, „Защо направо си изпратил моето съобщение на Джослин?“. Като видя как реагирах, той ме попита: „Мислите на всекиго бяха предадени на водача. Трябва да сме честни в мненията си. Защо се тревожиш?“. Не знаех как да отговоря на това. Бях изненадана и малко засрамена. Не бях помисляла, че другите вече са споделяли за това с нея. Те са проявили смелост. Защо аз се страхувах да бъда честна? Изправих се пред Бог в молитва и размислих над себе си.

След това прочетох от Божиите слова. „Що за човек е този, който няма съвест и не притежава разума, свойствен на нормалната човешка природа? Най-общо казано, това е човек с недостатъчна човешка природа, човек с изключително лоша човешка природа. По-конкретно, какви проявления на изгубена човешка природа показва този човек? Опитайте се да анализирате какви характерни черти имат такива хора и какви са конкретните им проявления. (Те са егоистични и лоши.) Егоистичните и лоши хора са небрежни в действията си и стоят настрана от всичко, което не ги засяга лично. Не зачитат интересите на Божия дом и нехаят за Божията воля. Не поемат никакво бреме да изпълняват дълга си или да свидетелстват за Бог и нямат чувство за отговорност. […] Има хора, които независимо какъв дълг изпълняват, не поемат никаква отговорност, нито съобщават своевременно на ръководителите си за проблемите, които са открили. Затварят си очите, когато видят хора, които прекъсват и смущават. Когато видят нечестиви хора да вършат злодеяния, не се опитват да ги спрат. Нито защитават интересите на Божия дом, нито се замислят какъв е техният дълг и каква е отговорността им. Когато изпълняват дълга си, такива хора не вършат никаква истинска работа. Те са алчни за удобства угодници; говорят и действат само заради суетата, престижа, статуса и интересите си и са готови да посветят времето и усилията си само на неща, които им носят полза. Действията и намеренията на такива хора са ясни на всички: те изскачат винаги, когато има възможност да се покажат или да се възползват от някаква благословия. Когато обаче няма възможност да се покажат или щом настъпи време на страдание, те изчезват от погледа като костенурка, която си прибира главата в корубата. Такъв човек има ли съвест и разум? (Няма.) Дали човек без съвест и разум, който се държи така, изпитва угризения на съвестта? Такива хора не изпитват угризения на съвестта. Съвестта им не служи за нищо. Те никога не са изпитвали угризения на съвестта, така че могат ли да почувстват укора или дисциплинирането на Светия Дух? Не, не могат“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Като отдаде сърцето си на Бог, човек може да получи истината“). Божиите слова описваха точно състоянието ми. Знаех, че водачът противоречи на принципа, както и че Ели не е добър напояващ дякон, и че затруднява навлизането в живота на останалите. Трябваше да бъда смела, да го докладвам и да защитя църковното дело. Такова дело имаме всички ние, Божиите избраници. Вместо това се страхувах да не обидя Джослин и тя да не ми отнеме дълга, затова заравях главата си в пясъка и затварях очите си за проблема. В крайна сметка казах нещо в писмо до водача на групата, но не исках Джослин да знае, че това съм аз, от страх от евентуалните последици. Осъзнах, че мислех за личните си интереси, а не за Божия дом. Нямах съвест и разум. Наслаждавах се на напояването и препитанието от Божиите слова, но когато делото на Божия дом страдаше, мислех само как да се защитя. Нямах никаква лоялност към Бог, само хапех ръката, която ме хранеше. Нямах човешка природа. Колкото повече мислех, толкова по-зле се чувствах. Питах се защо се страхувам и притеснявам, щом срещна проблем като този? Беше ми толкова трудно просто да съм честна. Що за нрав ме контролираше?

По-късно прочетох откъс от Божиите слова, който ми изясни всичко. Всемогъщият Бог казва: „Повечето хора искат да се стремят към истината и да я практикуват. През по-голямата част от времето обаче те само имат решимостта и желанието да го направят, но истината не се е превърнала в техния живот. В резултат на това, когато се натъкнат на зли сили или когато срещнат зли и лоши хора, които вършат лоши дела, или лъжеводачи и антихристи, които вършат нещата по начин, който нарушава принципите, като така нарушават работата на църквата и вредят на Божиите избраници, те губят смелостта да се изправят и да говорят. Какво означава това да нямате смелост? Дали означава, че сте срамежливи или не умеете да говорите, или се дължи на това, че не разбирате нещата в дълбочина и затова нямате увереност да говорите открито? Нито едно от двете — то е преди всичко последица от това, че сте ограничени от покварените си нрави. Един от покварените нрави, които разкриваш, е пресметливият нрав. Когато нещо ти се случи, първото нещо, за което мислиш, са собствените ти интереси, първото нещо, което вземаш предвид, са последиците, дали това ще бъде от полза за теб или не. Това е пресметлив нрав, нали? Другият е егоистичният и подъл нрав. Ти си мислиш: „Какво общо има с мен накърняването на интересите на Божия дом? Аз не съм водач, така че защо да ме е грижа? Това няма нищо общо с мен. Това не е моя отговорност“. Такива мисли и думи не са нещо, което съзнателно мислиш, а са произведени от твоето подсъзнание — това е поквареният нрав, който се разкрива, когато хората се сблъскат с проблем. Такива покварени нрави управляват начина, по който мислиш, те връзват ръцете и краката ти и контролират това, което казваш. В сърцето си искаш да се изправиш и да говориш, но имаш опасения; дори когато говориш, ти увърташ и си оставяш вратички или пък изкривяваш нещата и не казваш истината. Хората, които са проницателни, могат да видят това. Всъщност ти знаеш в сърцето си, че не си казал всичко, което трябва, че това, което си казал, не е имало ефект, че просто си вършил нещата механично и че проблемът не е решен. Ти не си изпълнил своята отговорност, но въпреки това заявяваш открито, че си я изпълнил, или че не си бил наясно какво се случва. Това вярно ли е? И дали това е, което наистина мислиш? Тогава не си ли изцяло под контрола на сатанинския си нрав? Въпреки че част от казаното от теб е в съответствие с фактите, на ключови места и по важни въпроси ти лъжеш и заблуждаваш хората, което доказва, че си човек, който лъже и живее според сатанинския си нрав. Всичко, което казваш и мислиш, е обработено от мозъка ти, което е причината всяко твое изказване да е фалшиво, празно, лъжа. Всъщност всичко, което казваш, е противно на фактите, за да се оправдаваш, за твоя собствена полза, и чувстваш, че си постигнал целите си, когато си заблудил хората и си ги накарал да повярват. Това е начинът, по който говориш; то също така представлява твоя нрав. Ти си напълно контролиран от собствения си сатанински нрав. Ти нямаш власт над това, което казваш и правиш. Дори и да искаш, не можеш да кажеш истината или да изразиш какво наистина мислиш. Дори и да искаш, не можеш да практикуваш истината. Дори и да искаш, не можеш да изпълниш отговорностите си“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“). Щом прочетох това в Божиите слова, разбрах, че не защитавам делото на Божия дом, защото съм отвратителна, егоистична и хитра. Сетих се как знаех, че Джослин не следва принципите, а брат Ли вреди на църковното дело, защото не върши практическа работа. Беше ми ясно като бял ден. Знаех, че трябва да говоря за това, че то ще е от помощ за църковното дело, но все не намирах кураж да го направя. По покана на водача на групата най-накрая изложих мнението си писмено, но щом разбрах, че директно е предал думите ми на водача, се почувствах „изобличена“. Във всички мисли и действия си блъсках ума, преценявах как да се защитя, за да не рискувам да изгубя нещо. Макар да знаех, че животът на братята и сестрите и църковното дело страдат, аз не практикувах истината, нито разкривах проблемите, които виждах. Следвах идеите „Всеки за себе си“, „Гледай само това, което те засяга“, „Умният умее да се защитава“, „Преклонена глава сабя не я сече“. Всичко това контролираше мислите ми, беше ме омагьосало и ме правеше хитра и подла. Имах вяра и четях Божиите слова, но в сърцето си нямах място за Бог. Нямах честност и не можех да хвърля светлина върху реални ситуации. Бях просто лакей на Сатана, жалко съществуване. Презрителна и без човешка природа, аз отвращавах Бог. Тогава изпитах такова съжаление. Тихо казах молитва до Бог: „О, Боже, колко егоистична и хитра съм. Не направих нищо, виждайки проблема, и не практикувах истината, нито защитих делото на Божия дом. Колко съм жалка. Боже, не искам повече да живея така. Моля те, спаси ме от това. Искам да практикувам истината и да Те удовлетворя“. След това добих малко увереност и спрях да се тревожа за реакцията на Джослин, след като тя прочете думите ми.

След това тя не само че не размисли над себе си за нарушението на принципите с назначаването, но и не промени и дълга на Ели. Не помагаше и за проектите, които вървяха бавно или бяха неефективни. Помислих си, че не би приела истината, нито би положила реален труд, затова, според принципите на проницателността, тя сякаш беше фалшив водач. Исках да докладвам за това на някой по-висшестоящ, но отново се поколебах. Ако я докладвах и тя разбереше, какво щеше да си помисли за мен? А после, ако не бъдеше освободена и останеше, може би щеше да си намира извинения да ме потиска? Няма значение. Неин проблем е, че отказва промяна и практическа работа, аз просто трябва да изпълнявам дълга си по най-добрия възможен начин. И така, забравих за това и оставих нещата да се движат по инерция. По-късно нещо ме убеди да променя решението си и намерих куража да докладвам Джослин.

Не след дълго чух, че лидер в друга църква е бил разобличен като антихрист и е бил изгонен. По време на службата си е направил доста злини и всички са виждали що за човек е, но са премълчавали. Нито един човек не го е докладвал и дори след разобличаването и прогонването му не са разобличили злините му. Твърдели са, че не са знаели, бягайки от отговорност. Начинът, по който са го защитавали, е оскърбил Божия нрав. Затова всеки е трябвало да спре да изпълнява дълга си и да помисли. Цялата тази история ме докосна, напомни ми за Божиите слова. „Ако пък в църквата няма нито един желаещ да практикува истината и никой не е в състояние да свидетелства за Бог, тя следва да бъде напълно изолирана и връзките й с други църкви да бъдат пресечени. Това се нарича „да заровиш смъртта“; това означава да отблъснеш Сатана. Ако в църквата се навъртат няколко „квартални хулигани“, следвани от ято напълно лишени от правилна преценка „винени мушици“ и ако енориашите са прогледнали за истината, но и тогава не успяват да отхвърлят манипулациите на тези насилници и да потушат създаваните от тях проблеми, тези глупци вкупом ще бъдат пропъдени накрая. Въпросните винени мушици може да не са сторили нищо ужасно, но те са още по-измамни, изкусни и неуловими и всеки такъв ще бъде пропъден. Нито един няма да остане! Който принадлежи на Сатана, ще бъде върнат на Сатана, а който принадлежи на Бог, със сигурност ще се отправи в търсене на истината; това е предопределено от характерите им. И нека всички следовници на Сатана срещнат гибелта си! Към такива хора няма да бъде проявено снизхождение. Нека търсещите истината да получат подкрепа и да се наслаждават до насита на Божието слово. Бог е справедлив; Той никога не предпочита едни пред други. Ако ти си дявол, не си в състояние да практикуваш истината; ако си от търсещите истината, със сигурност не ще попаднеш в мрежите на Сатана. В това няма никакво съмнение“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предупреждение към онези, които не практикуват истината“). От Божиите слова разбрах, че праведният Му нрав не търпи оскърбление, и видях гнева Му към непрактикуващите истината. Дори и привидно да не са сторили зло, те виждат злините на антихристите и не ги разобличават. Оставят антихристите да съсипват делото на Божия дом, без да сторят нищо. Те са помагачи на Сатана, които прикриват антихристи. Така участват в злината на антихристите. Това оскърбява Божия нрав. Не бях ли същата аз с моето поведение? Толкова от Божиите слова бях прочела и бях постигнала проникновение. Виждах водач, който не следва принципите, не приема истината и не върши практическа работа. Тя беше фалшив водач и беше възпрепятствала делото на Божия дом. Опасявах се обаче да не я обидя и да не ме потисне, затова си затворих очите — не ме засягаше. Смятах, че не е моя работа дали тя ще се промени. Наслаждавах се на толкова препитание от Бог, но бях неблагодарна и бях на страната на Сатана. Гледах безмълвно как интересите на Божия дом са изложени на риск. Не бях ли точно като Сатана? Продължавах да изпълнявам дълг, но Бог следеше всяка моя стъпка. Знаех, че не се ли покая, ще предизвикам Божия гняв и ще бъда отстранена. Тази мисъл истински ме ужаси. Веднага се помолих и покаях пред Бог: „Мили Боже, Джослин нарушаваше църковното дело, а аз, само за да се защитя, не практикувах истината и не я докладвах. Работех за Сатана. Непокорна и отвратителна съм. Боже, сега искам да се покая и Те моля да ме напътстваш, за да практикувам истината“.

Тогава се чудех защо ме е страх да докладвам проблемите на водач? От какво се страхувах? Тогава потърсих и се помолих, и намерих тези Божии слова, с чиято помощ разбрах проблема по-добре. „С какво отношение трябва да подхождат хората към един водач или работник? Ако това, което прави водачът или работникът, е правилно и съответства на истината, тогава може да му се подчиниш, а ако това, което прави, е грешно и не съответства на истината, не бива да му се подчиняваш и можеш да го разобличиш, да му се противопоставиш и да изразиш различно мнение. Ако не е способен да върши практическа работа или върши злодеяния, които смущават работата в църквата, и се разкрие, че е фалшив водач, фалшив работник или антихрист, тогава можеш да го прозреш, да го разобличиш и да съобщиш за него. Някои от Божиите избраници обаче не разбират истината и са особено страхливи. Опасяват се, че фалшивите водачи и антихристи ще ги потискат и измъчват и затова не смеят да отстояват принципите. Те си казват: „Ако водачът ме изгони, с мен е свършено и ако накара всички да ме разобличат или да ме изоставят, повече няма да съм способен да вярвам в Бог. Ако ме отлъчат от църквата, Бог няма да ме иска и няма да ме спаси. И няма ли да е напразна вярата ми тогава?“. Не е ли нелепо такова мислене? Такива хора имат ли истинска вяра в Бог? Дали фалшивият водач или антихрист би представлявал Бог, когато те отлъчва? Когато някой фалшив водач или антихрист те измъчва и те отлъчи, това е дело на Сатана и няма нищо общо с Бог. Когато хората са прочистени или отлъчени от църквата, това е в съответствие с Божията воля само тогава, когато има съвместно решение на църквата и всички Божии избраници и когато прочистването или пропъждането е в пълно съответствие с работните порядки на Божия дом и истините принципи в Божиите слова. Как би могло отлъчването от фалшив водач или антихрист да означава, че не можеш да бъдеш спасен? Това е преследване от страна на Сатана и антихриста и не означава, че няма да бъдеш спасен от Бог. От Бог зависи дали ще бъдеш спасен или не. Нито един човек не е компетентен да решава дали можеш да бъдеш спасен от Бог. Трябва да си наясно с това. И не разбираш ли неправилно Бог, ако приемаш отлъчването си от фалшив водач или антихрист като отлъчване от Бог? Така е. И това не е само погрешно разбиране на Бог, а и непокорство пред Него. То е и вид богохулство. И не е ли невежо и глупаво да Го разбираш така погрешно? Защо не потърсиш истината, когато те отлъчи фалшив водач или антихрист? Защо не потърсиш някой, който разбира истината, за да придобиеш известна проницателност? И защо не съобщиш за това на висшестоящите? Това доказва, че не вярваш, че истината има върховна власт в Божия дом, показва, че нямаш истинска вяра в Бог и че не вярваш истински в Него“ („Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Трета точка: те отхвърлят и нападат онези, които търсят истината“). „Цялото Божие дело и Божие слово, отнасящи се до предназначеното място на човеците, справедливо ще се разпореди с всеки един съгласно индивидуалната му същност. Не ще бъде допусната ни най-малка грешка или пропуск — те са присъщи единствено на човешките дела, в които се намесват човешки чувства и понятия. Божието дело е безупречно, защото Той не вини напразно никое сътворено същество“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“). След като ги прочетох, разбрах, че не съм докладвала водача заради погрешната ми гледна точка. Смятах, че водачът определя съдбата ми и че, ако го обидех и той ми забранеше да изпълнявам дълга си, ще загубя всяка надежда за спасение. За мен водачите бяха по-висши от Бог. Не бях истински вярваща. Бях невярваща. Съдбите ни зависят само от Бог. Бъдещето ми и това дали ще бъда напълно спасена изцяло зависи от Бог. Човек не може да го определя. Макар да бях потисната, защото посочих грешките на водача, всичко се нареди, защото по-късно другите осъзнаха, че водачът е антихрист и той беше изгонен. Не бях изгубила шанса си за спасение, защото бях пострадала от несправедливостта на антихрист. В резултат на това добих проницателност и научих някои уроци. Някои братя и сестри разобличават и докладват фалшиви водачи и антихристи в името на делото на Божия дом и тези фалшиви водачи и антихристи им се нахвърлят. Някои дори са изгонвани от църквата, но ако вярват искрено и не спират да споделят евангелието, няма да загубят делото на Светия Дух и Божиите напътствия. А когато антихристът бъде разобличен и премахнат, те ще могат да се завърнат в църквата. Това показва, че Бог е праведен. В Божия дом царува истината. Бог властва над всичко. Мислех за църквата, където не бяха разобличили антихриста, а бяха затворили очи за всичките му злини, пренебрегнали онова, което не ги касае и оставили антихриста да разруши църквата. Макар самите те да не са били потиснати и да са запазили дълга си, те са укривали един истински зъл антихрист, въстанал срещу Бог. Бог ги е отхвърлил. Наистина осъзнах колко голям проблем е да не докладваш фалшив водач и че Божият нрав не търпи оскърбление. Страхувах се и презирах себе си. Тогава получих волята да практикувам истината.

Сетих се и за тези Божи слова: „Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да се съобразяваш с Божията воля и да започваш с размисъл върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил отдаден, дали си изпълнил задълженията си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав“). Божиите слова ми показаха и път напред. На първо място трябваше да стои Божият дом, той да ми бъде приоритет и съзнателно да се отрека от собствените си грешни подбуди. Не можех да поставям интересите си на първо място. Ето защо написах всички установени проблеми, готова да докладвам. Точно тогава сестра Каръл и още няколко сестри ми казаха, че също са забелязали как Джослин не върши реална работа и че не иска да отхвърли тези с лоши качества, дори когато не изпълняват дълга си добре, под предлог, че не може да намери заместници. Това много беше навредило на делото на Божия дом. Тя не разрешаваше дългосрочните проблеми в църквата и не избираше хора въз основа на принципи. Според принципите Джослин беше просто един фалшив водач. Заедно написахме писмо и я докладвахме.

Когато висшестоящите водачи направиха проверка, те потвърдиха, че тя не върши практическа работа, властна е, използва статуса си като средство за контрол и пренебрегва правилата на работа. Беше отстранена като фалшив водач. Ели не беше добър напояващ дякон, затова му възложиха друг дълг. Като научих резултата, ме изпълниха какви ли не чувства. В Божия дом Христос и истината наистина царуват и аз добих повече увереност и сила да практикувам истината. Изпитвах благодарност към Бог. Толкова съм благодарна на Божиите слова, че ме освободиха от тези сатанински философии, вдъхнаха ми смелост да практикувам истината, да докладвам фалшив водач и да живея с лично достойнство!