Известен период от време трябваше да се крия в къщата на домакина, за да изпълнявам дълга си и да избегна преследването на Китайската комунистическа партия. Един ден, след като отговорничката се върна от сбирка, тя разговаря за някои истини принципи относно разпознаването на хората. Не можех да не изпитвам завист в сърцето си. Мислех: „Все пак е по-добре да можеш да излизаш и да изпълняваш дълга си. Ще можеш да присъстваш на повече сбирки, да придобиеш повече истини и да навлезеш в истината по-бързо. За разлика от мен, която по цял ден изпълнявам дълг за работа с текст, без да излизам. Като се изключат текущите ми задачи, взаимодействам само с двойката домакини и кучето им. Социалният ми кръг е толкова малък, че не виждам почти никого. Няма дори ситуация, в която мога да разкрия покварата си. Как мога да се опозная? Как мога да придобия повече истини?“. В онзи момент мислех: „Бог определя изхода на хората на основата на това дали притежават истината. Ако се окаже, че не притежавам истината и нравът ми не се промени, мога ли все пак да бъда спасена?“. Когато мислех за това, вече не исках да изпълнявам дълга си за работа с текст. Исках да помоля отговорничката да ми възложи дълг, който да включва повече взаимодействие с хора и повече сбирки. Впоследствие чувствах, че това не е разумно. Дългът, възлаган на хората, се основаваше на изчерпателна преценка на техните заложби и силни страни. Като отсявах и подбирах кой дълг да изпълнявам, аз не се подчинявах. Бях се втренчила в компютъра, мислите ми се втурваха в една посока, после в друга. Не можех да успокоя сърцето си.

Когато на следващия следобед видях отговорничката да излиза за поредната сбирка, изпитах особено силна завист. Мислех: „Да бъдеш отговорник е страхотно. Те не само често се срещат с водачите и разбират много истини, но също така практикуват решаването на проблеми с истината в различни групи. Всеки ден се обогатяват с нещо и животът им напредва толкова бързо! Моят дълг не ми позволява да излизам, което е безопасно, но с по-малко сбирки, как мога да придобия истината?“. Не можех да нямам оплаквания и не исках да продължавам с този дълг. Но после се замислих за думите на отговорничката, че е трудно да се намери персонал за работа с текстове. Ако кажех, че не искам да изпълнявам този дълг, това нямаше ли да създаде проблеми на църквата? И така, можех само да се придържам към него. Макар че продължавах да работя, не чувствах бреме в сърцето си. През следващите два дни компютърът ми непрекъснато се сриваше и в съчетание с липсата ми на всеотдайност към дълга, работата се протакаше. Отговорникът ми напомняше да не търся само външни причини, но и да премислям собственото си състояние. И така, споделих последните си разкрития с отговорника. Той попита: „Потърси ли истината, за да разрешиш състоянието си? Не търсиш истината, за да разрешиш покварата си, която си разкрила. Не научаваш уроците, които са точно пред теб. Мислиш ли, че смяната на дълга ще ти помогне да ги научиш?“. Думите на отговорника ме оставиха безмълвна. Казаното от него беше наистина вярно. Би трябвало да се фокусирам върху това да си взема поука от настоящата ситуация и да потърся истината, за да разреша покварата си.

По-късно прочетох тези Божии слова: „В Божиите слова се намират истините, които човекът трябва да притежава, и те са най-благотворни и полезни за човечеството, те са хранителните добавки и храната, от които се нуждаят вашите тела — неща, които помагат на човека да възстанови нормалната си човешка природа, и истините, с които човек трябва да се въоръжи. Колкото повече практикувате Божието слово, толкова по-бързо ще разцъфва животът ви и толкова по-ясна ще става истината. Колкото повече израствате духовно, толкова по-ясно ще виждате нещата от духовния свят и толкова повече сили ще имате, за да триумфирате над Сатана. Голяма част от истината, която не разбирате, ще стане ясна, когато практикувате Божието слово. Повечето хора се задоволяват с това просто да разбират текста на Божието слово и се съсредоточават върху това да познават доктрини, вместо да задълбочават опита си на практика, но не е ли това пътят на фарисеите? Така че как могат да придобият реалността на фразата „Божието слово е живот“, като вършат това? Животът на човек не може да се развива просто чрез четене на Божието слово, а само когато Божието слово се прилага на практика. Ако вярваш, че разбирането на Божието слово е всичко, което е необходимо, за да имаш живот и духовен ръст, тогава твоето разбиране е погрешно. Истинското разбиране на Божието слово се постига, когато практикуваш истината, и трябва да разбереш, че „истината може да бъде разбрана само ако бъде прилагана на практика“. Днес, след като си прочел Божието слово, можеш само да кажеш, че го познаваш, но не можеш да кажеш, че го разбираш. Някои казват, че човек първо трябва да разбере истината, преди да може да я практикува, но това е само частично вярно и със сигурност не е напълно точно. Преди да имаш познание за дадена истина, ти не си я изпитал. Чувството, че разбираш нещо, което чуваш в проповедта, не е истинско разбиране — това е просто възприемане на буквалните думи на истината, но не е същото като разбиране на истинското значение на тази истина. Повърхностното познаване на истината не означава, че действително я разбираш или имаш познания за нея; истинското ѝ значение идва от изживяването ѝ. Следователно само когато изживееш истината, можеш да я разбереш, и само тогава можеш да вникнеш в скритите ѝ части. Задълбочаването на изживяването е единственият начин да схванеш конотациите и да разбереш същността на истината“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. След като разберете истината, трябва да я приложите на практика). Божиите слова ми помогнаха да разбера, че истинското разбиране на истината изисква да я практикувам и да навляза в нея в реалния живот. И само онези, които се фокусират върху практиката, могат да разберат същността на истината. Ако само четеш Божиите слова или слушаш общението на другите, без да се фокусираш върху практиката или да навлизаш в тях, ще можеш единствено да разбереш доктрините, а не истински да разбереш истината. Замислих се за двама водачи, които познавах преди. Те работеха от зори до мрак, организираха сбирки и навсякъде разговаряха с братя и сестри. Четяха много Божии слова и присъстваха на многобройни сбирки с водачи на високо ниво. Макар че разбираха много думи и доктрини, не се фокусираха върху това да изследват разкритата от тях поквара, нито практикуваха Божиите слова. Единият от тях винаги се величаеше и свидетелстваше за себе си, водеше братята и сестрите пред себе си и накрая стана антихрист. Другият водач беше обсебен от статуса и тормозеше всеки, който не му се покоряваше или му даваше предложения, и накрая бе отлъчен от църквата заради многобройните си злодеяния. Все пак, някои братя и сестри имаха дълг, който не ги поставяше в светлината на прожекторите и включваше ограничен контакт с другите, но те се фокусираха върху самоанализа и опознаването на себе си според Божиите слова и с времето животът им израстваше. Някои дори пишеха статии със свидетелства за преживявания. Замислих се също така за Петър от Епохата на благодатта. Той изслушал много проповеди от Господ Исус, но не бил удовлетворен от това просто да ги слуша. Често размишлявал над Господните слова и се фокусирал върху това да ги практикува в ежедневието. Чрез практикуване на истината, той получил Божието просветление и напътствие. И като преживявал по този начин, истината постепенно станала негов живот и той придобил реалността да бъде покорен пред Бог, да се бои от Бог и да обича Бог. Подобно на него, досега бях слушала много Божии слова и много проповеди и общения за навлизането в живота, но тъй като не се бях стремила към истината или фокусирала върху самоанализа, когато се случваха неща, и рядко бях търсила истината докато правех неща, придобивките ми бяха минимални. От това, видях, че ако се фокусираш единствено върху това да се въоръжиш с доктрини, без значение колко разбираш, не означава, че разбираш истината. Замислих се за това как преди често четях за истината да се покориш пред Бог и разбрах, че при всички обстоятелства трябва да се държа здраво за дълга си и да се покоря на Божието устройване и подредба, но когато средата, зададена от Бог, не отговаряше на представите ми, видях, че ми липсва реалността на покорството. Като мислех, че този дълг не е съгласно желанията ми, аз се противопоставях и не желаех да се покоря. Видях, че колкото и общения да бях слушала, това не означаваше, че бях разбрала или придобила истината. Онова, което бях разбрала, бяха просто думи и доктрини, и ако не се фокусирах върху практикуването на истината, все още не можех истински да я придобия, нито моят живот нрав можеше да се промени.

Продължих да търся въз основа на моето състояние и попаднах на откъс от Божиите слова, в който казва: „Промяната на покварения нрав не става за една нощ. Човек трябва постоянно да размишлява над себе си и да се самоизследва по всички въпроси. Трябва да изследва действията и поведението си на фона на Божиите слова, да се опита да разбере себе си и да намери пътя за практикуване на истината. Това е начинът да се справим с покварения нрав. Човек трябва да размишлява върху покварения нрав, който се разкрива в ежедневието, и да го изследва, да практикува анализиране и проницателност въз основа на разбирането на истината и постепенно да направи пробив, така че да е способен да практикува истината и да съобразява всички свои действия с нея. Благодарение на този стремеж, тази практика и това разбиране за самия себе си, това разкриване на поквара започва да намалява и има надежда, че нравът на човека в крайна сметка ще се промени. Това е пътят. Промяната в нрава на човека е въпрос на израстване в живота. Човек трябва да разбере истината и да я практикува. Единствено чрез практикуване на истината хората могат да се справят с покварения си нрав. Ако нечий покварен нрав продължава да се разкрива постоянно, дори до степен да се разкрива във всяко действие или дума, това означава, че нравът му не се е променил. Всички въпроси, свързани с покварения нрав, трябва да се разнищват и проучват сериозно. Човек трябва да търси истината, за да открие и отстрани първопричините за покварения нрав. Това е единственият начин да се реши напълно проблемът с него. Щом откриеш този път, има надежда, че ще промениш нрава си. Това не са безсмислени въпроси, те са важни за реалния живот. Ключът се крие в това дали хората могат да вложат сърцето и усилията си в истините реалности и дали могат да практикуват истината. Стига да са способни да практикуват истината, те могат постепенно да започнат да се отървават от покварения си нрав. Тогава ще могат да се държат според Божиите изисквания, тоест да се държат подобаващо на положението си. Като намерят своето място, застанат непоколебимо в ролята си на сътворени същества и се превърнат в хора, които наистина почитат Бог и Му се подчиняват, Той ще ги одобри“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Принципите, които трябва да ръководят човешкото поведение). Божиите слова напълно изясниха, че поквареният човешки нрав се разкрива всеки ден. Във всяко нещо и всяка казана дума може да са примесени покварен нрав, грешни мисли и възгледи. Хората трябва да търсят истината, за да разпознаят и разрешат тези проблеми. В крайна сметка дали човек може да придобие истината и да постигне промяна на нрава зависи от това дали се стреми към истината и дали я практикува. Не е вярно, че с колкото повече хора взаимодействаш, толкова повече поквара разкриваш, нито че ако не излизаш и взаимодействаш с по-малко хора, разкриваш по-малко поквара. Такива бяха моите представи и фантазии. Всъщност, дори ако някой има дълг, който включва по-малко взаимодействие с другите, докато носи бреме за навлизането си в живота, обръща внимание на гледните точки и мислите си, разкриващи се във всяко нещо, внимателно ги изследва и своевременно търси истината, за да разреши всяка открита поквара, все още може да придобие истината и да преживее промяна. Като мислех за себе си, въпреки че настоящият ми дълг включваше малко взаимодействие с хора, пак бях разкрила много поквара в работата си. Понякога, когато работата беше натоварена и трябваше да стоя до късно, се тревожех, че ще преуморя очите си поради малък проблем със зрението. Страхувах се, че ако очите ми отслабнат, няма да мога да продължа да изпълнявам дълга си и няма да бъда спасена, затова се отпусках и забавях работата. Друг път изпълнявах дълга си нехайно, не проверявах детайлите в работата си и в резултат трябваше да я върша отново, което забавяше напредването. Виждах, че природата ми е сериозно опетнена. Също така си спомних, че преди това, когато имах дълг, който включваше срещи с хора и посещения на сбирки всеки ден, макар че бях разкрила много поквара, използвах своята заетост с дълга като извинение, за да избегна самоанализа, рядко търсех истината, за да разреша покварата си. Бях преминала през много преживявания и бях разкрила много поквара, но не бях придобила много истина. Сега, като изпълнявах дълг за работа с текст, бях заета да се фокусирам единствено върху това всеки ден да свърша отреденото и рядко идвах пред Бог, за да премислям собствената си поквара. Като се изключи изпълнението на дълга, умът ми често бе в състояние на празнота или мислех за плътски наслади, семейна привързаност, слава и статус… все неща, които не са свързани с истината. Нямаше напредък в навлизането ми в живота. Видях, че придобиването на истината не зависи от дълга, който изпълняваш. Ключът беше в това дали се фокусираш върху самоанализа и дали правиш сериозно усилие да разрешиш разкритата поквара. Ако не търсиш истината и не се самоанализираш, дори да станеш отговорник, няма да придобиеш истината и не можеш да бъдеш спасен. Изправена пред тези факти, видях колко нелепи и погрешни са били възгледите ми! Тъй като не бях разбрала истината, бях разглеждала нещата от грешна перспектива, постоянно исках да изоставя този дълг и да не се покоря на Божието върховенство и подредби. Също така, бях изпълнявала дълга си неохотно и ако продължавах по този начин, можех само да забавя работата и да накарам Бог да ме отритне. Признах колко е важно да имаш правилни мисли и възгледи, когато се стремиш към истината. И като разбрах това, вече не бях придирчива към дълга си, а бях готова да се възползвам от настоящата възможност да изпълня дълга си, да обръщам голямо внимание на мислите и възгледите си, когато се случват неща, и да търся истината, за да ги разреша навреме.

И докато анализирах, осъзнах, че неспособността ми да се покоря на изпълнението на настоящия си дълг се дължи не само на погрешни възгледи, но също и на желанието ми да придобия благословии. Бях мислила, че като изпълнявам този дълг, ще придобия по-малко истини, което означаваше, че надеждата ми за благословии е нищожна, затова и не исках да изпълнявам дълга си. Видях, че стремежът ми да вярвам в Бог и да изпълнявам дълг, е бил погрешен. Прочетох тези Божии слова: „Хората вярват в Бог, за да бъдат благословени, възнаградени, увенчани. Нима това не съществува в сърцето на всеки? Факт е, че е така. Въпреки че хората не говорят често за това и дори прикриват мотивите и желанието си да получат благословии, това желание и този мотив винаги са били непоклатими дълбоко в сърцата им. Колкото и духовна теория да разбират хората, каквито и знания от преживявания да имат, какъвто и дълг да могат да изпълнят, колкото и страдания да понасят и каквато и цена да плащат, те никога не се отказват от мотивацията за благословии, скрита дълбоко в сърцата им, и винаги мълчаливо се трудят в нейна полза. Нима това не е заровено най-дълбоко в сърцата на хората? Как бихте се чувствали без тази мотивация да получавате благословии? С каква нагласа бихте изпълнявали дълга си и бихте следвали Бог? Какво би станало с хората, ако тази скрита в сърцата им мотивация да получават благословии бъде премахната? Възможно е много хора да станат негативни, а някои да се демотивират да изпълняват дълга си. Те ще загубят интерес към вярата си в Бог, сякаш душата им е изчезнала. Те ще изглеждат така, сякаш сърцето им е било отнето. Затова казвам, че мотивацията за благословии е нещо, което се таи дълбоко в сърцата на хората“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Шест показателя за израстване в живота). Божиите слова разобличаваха състоянието ми. Във вярата в Бог, изоставях неща, отдавах всичко и работех усилено, целта ми бе единствено да получа благословии. Ако не можех да получа благословии, губех мотивацията си да изпълнявам дълга си и ми липсваше ентусиазъм във всичко. Откакто започнах да вярвам в Бог, винаги съм изпълнявала дълга си с ентусиазъм, отказах се от работата и брака си, готова да страдам и да платя цена в дълга си. Когато ми възложиха този дълг за работа с текст, мислех, че той включва малко сбирки навън и по-малко възможности да придобия истината, което щеше да попречи на спасението ми. Затова исках отговорникът да ми възложи друг дълг и се оплаквах, че възложеният ми дълг е неподходящ. Започнах да изпълнявам дълга си нехайно, отпусках се и забавях работата. Видях, че жертвите и усилията ми при изпълнението на дълга ми се дължат на желанието ми за благословии. В моята вяра, мислех единствено за собствените си интереси и гледах на дълга си като на средство да придобия благословии. Ако изглеждаше, че дългът ще ми помогне да придобия благословии, нямах търпение да сътруднича, ако не, бях негативна и се съпротивлявах. Не се стремях да се покоря пред Бог и да Го удовлетворя, нито изпълнявах дълга си като сътворено същество, с искреност към Бог. Подобен стремеж ще доведе само до Божията ненавист и до това Той да ме отстрани накрая. Би трябвало да се подчиня на подредбата на църквата, да изпълнявам дълга си усърдно и съвестно, да се фокусирам върху самоанализа по всички въпроси, за да си взема поука, и да се стремя към промяна на нрава.

В следващите дни се фокусирах върху това да си взема поука от нещата, с които се сблъсквам. Братът в къщата на домакините беше ентусиазиран по отношение на изпълнението на дълга си, но не обръщаше много внимание на навлизането в живота. В миналото му помагах с добри намерения, винаги се опитвах да го накарам да се опознае в случващите се неща, което доведе до съпротивляването и отвращението му, а аз се почувствах онеправдана. Чудех се защо добрите ми намерения не са оценени. Чрез анализ, осъзнах, че съм имала надменен нрав и съм се фокусирала върху това другите да се вслушват в мен. Също така ми липсваха принципи, докато помагах на другите. По-късно прочетох „Принципите за това как да помагаш на другите с любов“ и разбрах, че помощта към другите най-малкото не трябва да ги препъва, а да им носи полза, и че трябва да се отнасям с другите според духовния им ръст, да ги напътствам търпеливо и любезно, без да ги принуждавам да приемат възгледите ми. Още повече, преди известно време много братя и сестри излязоха извън града да проповядват евангелието. По определени причини, не можех да отида и се чувствах много негативна и унила. Оплаквах се защо Бог позволи това да ми се случи. По-късно се фокусирах върху търсенето на истината и като четях Божиите слова и се самоанализирах, разпознах погрешните си възгледи и намерението си да търся благословии. Мислех, че излизането извън града при изпълнението на дълга дава повече възможности за практикуване и по този начин, по-голяма надежда за придобиване на истината и спасение. Когато тази цел не бе постигната, аз станах негативна и се оплаквах. Осъзнах, че като сътворено същество, трябва да се покоря на устройването и подредбите на Създателя, и разбрах, че дали човек може да придобие истината зависи от това дали ратува и плаща цена за истината, а не от това къде изпълнява дълга си. Трябваше да се държа здраво за дълга си, да се стремя към истината, да си вземам поуки в сегашната си среда и да изпълнявам дълга си добре. Към това трябваше да се стремя.

Като премислих преживяното по онова време, разбрах, че във вярата в Бог, дали можеш да придобиеш истината, не зависи от дълга, който изпълняваш, а от това дали обичаш и практикуваш истината. Ако човек е сериозен във всекидневните неща, които изникват, фокусира се върху това да премисля покварата си, да търси истината, за да разреши покварата си, и полага усилия да промени нрава си, ще придобива по нещо всеки ден. Сега вече не се противя при изпълнението на този дълг за работа с текст и мога да се покоря. Също така съм готова да ценя дълга си и да положа усилия в стремежа към истината.