През есента на 2011 г. се запознах с една съселянинка на име Фан Мин, която имаше добра човешка природа и беше много мила. Тя бе вярвала в Господ повече от 20 години, винаги посещаваше събрания и четеше Библията. Беше истински вярващ човек, затова исках да споделя с нея евангелието на Всемогъщия Бог от последните дни. Тогава бях повярвала в Бог отскоро и разбирах много малко от истината, затова помолих една сестра, Сон Дзяин, да свидетелства пред Фан Мин за Божието дело от последните дни. Чрез общение върху Божието дело от последните дни и чрез четене на Неговото слово Фан Мин веднага реши да продължи да изследва. Тогава бях много щастлива. Няколко дни по-късно обаче, когато отидох да посетя Фан Мин, тя ми каза, че не иска да продължава да изследва. Каза така: „Прочетох словата на Всемогъщия Бог и почувствах, че те са добри, затова се обадих на майка ми и ѝ съобщих добрата новина за завръщането на Господ. Майка ми каза, че това, в което вярваш, е Източна светкавица и че не трябва да вярвам в нея. Нашите проповедници често казват, че всички Божии слова и дела са в Библията и че извън нея няма никакви Божии слова и дела. Те казват, че проповедите на Източна светкавица се отклоняват от Библията и че тя няма как да е Господното завръщане“. Видях, че Фан Мин е била подведена и смутена от майка си и проповедниците на нейната църква, затова казах разтревожено: „Ако религиозните хора вярват, че Божиите слова и дела са в Библията и че те не се срещат извън нея, това не ограничава ли Бог до съдържанието на Писанията? Възможно ли е наистина Бог да не може да извършва нови дела извън Библията и не може да изрича нови слова? Бог е Създателят, източникът на живота. Той е толкова всемогъщ, мъдър и изобилен. Може ли Библията сама по себе си да представлява Бог в цялост? Как може Божиите слова и дела да са само тези, които са записани в Библията? Божието дело е винаги ново и никога старо. Всеки етап от Неговото дело надгражда предишния и на всеки етап Той извършва по-нови и по-висши дела. Например в старозаветната Епоха на закона Бог издава закони, за да ръководи живота на хората на земята. В новозаветната Епоха на благодатта обаче Бог не повтаря делото от Епохата на закона. Вместо това, въз основа на Своето дело в Епохата на закона, Той извършва делото на разпятието, за да изкупи цялото човечество. Дали това ново дело е записано в Стария завет? Не. Тези, които са се придържали към Стария завет, не са приели новото дело на Господ Исус и всички те са били изоставени и отстранени от Бог. Същото важи и за този етап на делото в последните дни. Въз основа на Своя план за делото на спасението Бог извършва делото на съда в съответствие с нуждите на хората, за да разреши напълно проблема с греха на хората, така че те да могат да бъдат пречистени. Само като следваме стъпките на Агнеца и приемем новото Божие дело, можем да придобием Божието спасение и да влезем в Неговото царство. Майка ти не е прочела новите слова на Бог; тя не разбира, затова е казала така. Можеш първо да изследваш това. Не решавай сляпо. Ако пропуснеш завръщането на Господ, вече няма да имаш възможност да бъдеш спасена от Бог“. Но каквото и да казвах, тя не искаше да ме слуша. Исках да помоля друга сестра да проведе общение с Фан Мин, но тя не се съгласи. Освен това каза, че след няколко дни ще се върне в родния си град и си е купила билет за влака. Бях дълбоко притеснена — тя беше смутена и вече беше започнала да се двоуми. Ако се върнеше в родния си град, дали пасторът и проповедниците нямаше да я смутят още повече? Фан Мин обаче вече беше взела решение, а и знаех, че тя няма да се вслуша в това, което имах да ѝ кажа в момента, затова трябваше да си тръгна.

След като се прибрах у дома, като си помислих колко малка бе надеждата да проповядвам на Фан Мин, след като тя заминава за родния си град, нямах голяма вяра и чувствах, че проповядването на евангелието е твърде трудно. Колкото повече мислех, толкова по-зле се чувствах. Точно когато започнах да се чувствам негативно, си спомних Божиите слова: „В Епохата на благодатта Исус имаше милост и благодат към хората. Ако от сто овце се изгубеше една, Той оставяше другите деветдесет и девет, за да я потърси. Тази постъпка не е някакво механично действие, нито правило, а по-скоро показва неотложното намерение на Бог да донесе спасение на хората, както и дълбоката Му любов към тях. Това не е начин на действие; това е тип нрав, вид манталитет“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова бяха много трогателни. Ако дори една овца от сто се изгуби, Бог ще остави деветдесет и деветте, за да открие едната изгубена овца. Видях, че Божието желание да спасява хората е искрено и откровено. Бог не иска да изгуби никого, ако той наистина вярва в Него — толкова голяма е любовта Му към хората. Докато размишлявах върху Божиите слова, се засрамих. За да спаси поквареното човечество, Бог се е въплътил на земята и е платил висока цена — всичко това с надеждата, че искрено вярващите в Бог ще дойдат пред Него и ще приемат Неговото спасение. Но след като се сблъсках с трудности при проповядването на евангелието, аз бях станала негативна и се бях отдръпнала. До такава степен не бях проявила внимание към Божието намерение. Въпреки че Фан Мин беше подведена и смутена и имаше някои религиозни представи, тя беше истински вярващ в Бог човек. Трябваше да направя всичко възможно да ѝ предложа общение върху истината, да разсея представите ѝ и да я доведа пред Него. Това беше мой дълг. Припомних си друг откъс от Божиите слова: „Сърцето на човек и духът му се държат от Бог и всичко в живота му преминава пред Божиите очи. Независимо дали вярваш във всичко това или не, всички неща, било то живо или мъртво, ще се смени, промени и обнови и ще изчезне в съответствие с Божиите мисли. Ето така Бог господства над всички неща“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот). Божието слово ми даде вяра и сила. Всичко е в Божиите ръце, включително мислите и идеите на хората. За човешките очи Фан Мин сега беше смутена, щеше да се върне в родния си град и надеждата да ѝ проповядвам евангелието беше нищожна. Бог обаче има върховенство над всичко. Ако тя беше Божия овца, щеше да разбере Божия глас. Единственото, което можех да направя, бе да дам най-доброто от себе си, за да сътруднича, и до последно не биваше да се отказвам с лека ръка. След като разбрах това, се помолих на Бог: „Боже! Фан Мин е била смутена и сега не смее да изследва истинския път. Поверявам я в Твоите ръце. Ако тя е Твоя овца, искам да направя всичко възможно, за да ѝ проповядвам евангелието“. След това научих, че Фан Мин е мислела, че влакът ѝ е в 21:10 ч вечерта., но всъщност е бил в 9:10 ч сутринта, така че не успяла да си тръгне. Видях, че сърцата и душите на хората са изцяло в Божиите ръце и че Бог е този, който устройва и подрежда всичко. Благодарих на Бог отново и отново в сърцето си и имах повече вяра в това, че ще мога да проповядвам евангелието на Фан Мин.

След това отидох да посетя Фан Мин и като видях, че тя все още се придържа към представите си, ѝ прочетох един откъс от словото на Всемогъщия Бог: „Тъй като търсим стъпките на Бог, следва да търсим Божиите намерения, Божиите слова, защото където има нови думи, изречени от Бог, там е Божият глас, а където са стъпките на Бог, там са и Неговите дела. Където е Божият израз, там Той се явява, а където Той се явява, там са истината, пътят и животът. В търсенето си на Божиите стъпки вие сте пренебрегнали словата „Бог е и пътят и истината и животът“. Следователно мнозина, дори и да придобият истината, не вярват, че са открили стъпките на Бог, а още по-малко признават явяването Му. Каква сериозна грешка! Явяването на Бог не е възможно да се съвмести с представите на човека, още по-малко е възможно Бог да се яви по човешка повеля. Бог прави собствени избори и има собствени планове, когато върши делото Си. Нещо повече, Той има Свои собствени цели и методи. Каквото и да прави, Той няма нужда да го обсъжда с човека или да търси неговия съвет, още по-малко е длъжен да уведомява всеки един човек за делото Си. Такъв е Божият нрав и, нещо повече, той трябва да бъде разпознат от всички. Ако искате да бъдете свидетели на появяването на Бог и да следвате следите Му, първо трябва да се отдалечите от собствените си представи. Не трябва да искаш Бог да прави това или онова, още по-малко трябва да Го поставяш в собствените си граници и да Го ограничаваш до собствените си представи. Вместо това трябва да изисквате от себе си как следва да търсите следите на Бог, как следва да приемете Неговото явяване и как следва да се покорите на новото Му дело: това трябва да направи човекът“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 1: Появата на Бог възвестява нова епоха). След като прочетох Божиите слова, аз проведох общение с нея: „Ако искаме да приветстваме завръщането на Господ, трябва да се научим да се избавяме от собствените си представи. Знаеш, че Божиите мисли са отвъд човешките. Бог не работи според човешките представи и фантазии. „Всички Божии слова и дела са в Библията и нито едно от тях не се среща извън Библията“ — има ли някакво основание за такова твърдение в Божието слово? Не. Господ Исус никога не го е казвал, нито Светият Дух е свидетелствал за това. Така че не се ли основава то на човешки представи и фантазии? Когато Господ Исус дойде да работи, фарисеите не погледнаха колко много истина изрази Господ Исус, а вместо това се вкопчиха в Стария завет, като си мислеха, че думите и делата на Господ Исус са извън Библията. Те използваха това като извинение, за да заклеймят Господ Исус, и накрая извършиха ужасния грях да Го приковат на кръста. Трябва да си вземем поука от провала на фарисеите! Божиите слова и дела никога не могат да бъдат възпрени от някого или нещо, още по-малко от Библията. Бог винаги изрича още слова и извършва още нови дела в съответствие с Неговия план за управление и нуждите на човечеството. Затова, за да определим дали Всемогъщият Бог е Господ Исус, Който се е върнал, не можем да гледаме дали словата и делата на Всемогъщия Бог са отвъд Библията. Трябва да гледаме дали думите на Всемогъщия Бог са истината и дали Всемогъщият Бог може да извърши делото по спасяването на човечеството, защото само Бог е пътят, истината, и животът и само Бог може да спаси човечеството. Ти си прочела словото на Всемогъщия Бог и признаваш властта и могъществото на Неговото слово. Нещо повече, Неговите слова разкриват шестхилядолетния план за управление на Бог, загадките на Библията, кой може да влезе в небесното царство и бъдещата крайна цел на човечеството. Никой човек не знае тези загадки на истината, само Бог може да ги разкрие…“. Но преди да успея да завърша общението си, Фан Мин ме прекъсна и не ми позволи да кажа нищо повече. Помислих си, че това бе, защото общението ми не беше ясно, затова исках Дзяин да продължи общението с Фан Мин след това, но Фан Мин не се съгласи. Бях много разтревожена. Вярвах в Бог отскоро, не разбирах почти нищо от истината и общението ми върху голяма част от нея беше неясно. Имах чувството, че не мога да разреша проблемите ѝ. Изправена пред тези трудности, исках да се отдръпна. Мислех си: „Ако това наистина не може да се направи, тогава ще спра. Твърде трудно е!“. Колкото повече си мислех, толкова по-негативно се чувствах и напът за вкъщи не чувствах никаква мотивация.

На едно събрание братята и сестрите научиха за моето състояние и ми прочетоха откъс от Божието слово: „За какво се отнася тази дума — „вяра“? Вярата е истинското убеждение и искреното сърце, които хората трябва да притежават, когато не могат да видят или да докоснат нещо, когато Божието дело не съответства на човешките представи, когато е недосегаемо за човека. Това е вярата, за която говоря. Хората се нуждаят от вяра по време на трудности и облагородяване, а вярата е нещо, след което идва облагородяването; облагородяването и вярата не могат да бъдат разделени. Независимо от начина, по който Бог работи, и независимо от средата, в която се намираш, ти можеш да се стремиш към живота и да търсиш истината, да търсиш знания за Божието дело, да разбираш действията на Бог и да постъпваш според истината. Да действаш по този начин означава да имаш истинска вяра и това показва, че не си загубил своята вяра в Бог. Можеш да имаш истинска вяра в Бог само ако си способен да упорстваш в стремежа към истината чрез облагородяване, ако си способен истински да обичаш Бог и да не се съмняваш в Него, ако независимо от всичко, което Той прави, ти продължаваш да практикуваш истината, за да Го удовлетворяваш, и ако можеш да търсиш задълбочено Неговите намерения и да проявяваш внимание към Неговите намерения“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тези, които трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване). След като прочете Божиите слова, една сестра проведе следното общение: „Ако станем негативни и се отдръпнем, когато срещнем трудности при проповядването на евангелието, то е главно защото не разбираме Божието намерение. Всъщност Бог позволява тези трудности да дойдат при нас, за да се усъвършенства вярата ни и да се научим да се уповаваме на Бог. В същото време чрез тези трудности можем да се въоръжим с истината и да се научим да свидетелстваме за Божието дело“. Чрез нейното общение върху Божието слово осъзнах, че в трудностите, с които се сблъскваме при проповядването на евангелието, се съдържат добрите Божии намерения. Бог иска да използва това, за да усъвършенства вярата ни и да ни помогне да разберем повече от истината. Но когато имах трудности, вместо да мисля как да се уповавам на Бог и да търся истината, за да разреша представите на Фан Мин и да я доведа пред Бог, аз останах затънала в трудностите, като исках да се оттегля и да се откажа. Не исках да полагам повече усилия или да плащам по-висока цена и изобщо не проявявах внимание към Божието намерение. Когато фактите ме разкриха, най-накрая видях, че нямах никаква вяра в Бог и духовният ми ръст беше плачевно малък. Припомних си Божиите слова: „Колкото повече хората сътрудничат и колкото повече се стремят да отговорят на стандартите на Божиите изисквания, толкова по-голямо е действието на Светия Дух“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да опознаем реалността). Вярно е, че колкото повече хората си сътрудничат, в толкова по-голяма степен притежават делото на Светия Дух. Въпреки че Фан Мин вярваше в Господ повече от 20 години и познаваше Библията, аз разполагах със словото на Всемогъщия Бог. Божието слово е истина и може да реши всички проблеми на хората. Когато разбрах това, аз бях готова наистина да се уповавам на Бог, да платя цената и да направя всичко възможно, за да разреша нейните представи.

След това потърсих с братята и сестрите, които разбираха истината за представите, които Фан Мин имаше, и те ми помогнаха да намеря подходящи откъси от Божието слово. После отново отидох в дома на Фан Мин и ѝ прочетох два откъса от словото на Всемогъщия Бог: „Необходимо ли е към Божието дело да се прилагат правила? И трябва ли Бог да работи според предсказанията на пророците? В крайна сметка кое е по-велико: Бог или Библията? Защо Бог трябва да върши делата Си според Библията? Възможно ли е Бог да няма право да излезе извън границите на Библията? Не може ли Бог да отдели от Библията и да върши други дела? Защо Исус и учениците Му не спазваха съботата? Ако трябваше да практикуваспоред съботата и според заповедите на Стария завет, защо Исус не спазваше съботата, след като дойде, а вместо това ми крака, покри главата Си, разчупи хляба и пи вино? Нима всичко това не липсва в заповедите на Стария завет? Ако Исус спазваше Стария завет, защо наруши тези правила? Ти трябва да знаеш кой е бил пръв — Бог или Библията! Като Господар на съботата, не би ли могъл Той да бъде и Господар на Библията?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно Библията (1)). „Ако искаш да видиш делото на Епохата на закона и как израилтяните следваха пътя на Йехова, трябва да прочетеш Стария завет; ако искаш да разбереш делото на Епохата на благодатта, трябва да прочетеш Новия завет. Но как да видиш делото от последните дни? Трябва да приемеш Божието водачество днес и да навлезеш в днешното дело, защото това е новото дело и никой не го е записал предварително в Библията. Днес Бог се е въплътил и е определил други избраници в Китай. Бог работи в тези хора, Той продължава делото Си на земята и продължава с това, което идва след делото на Епохата на благодатта. Днешното дело е път, по който човекът никога не е вървял, и път, който никой никога не е виждал. Това е дело, което никога не е извършвано преди — то е най-новото Божие дело на земята. Следователно дело, което никога не е било извършвано преди, не е история, защото сега е настояще и това дело тепърва трябва да се превърне в минало. Хората не знаят, че Бог е извършил по-велико, по-ново дело на земята, при това извън Израел, че то вече е излязло извън обхвата на Израел и извън рамките на предсказанията на пророците, че това е ново и великолепно дело извън пророчествата; то е по-ново дело отвъд пределите на Израел и е дело, което хората не могат нито да възприемат, нито да си представят. Как би могла Библията да съдържа изрични записи за такова дело? Кой би могъл да запише предварително и без пропуски всяка частица от днешното дело? Кой би могъл да запише това по-велико и по-мъдро дело, което не се подчинява на условностите, в тази мухлясала стара книга? Делото на днешния ден не е история, така че ако искаш да вървиш по новия път на днешния ден, трябва да се отделиш от Библията, трябва да излезеш извън рамките на книгите с пророчества или историята в Библията. Само тогава ще можеш да вървиш както подобава по новия път и само тогава ще можеш да навлезеш в новата сфера и в новото дело“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно Библията (1)). След като прочетох Божиите слова, аз проведох общение с нея: „Ти вярваш, че след като словата и делата на Всемогъщия Бог не са в Библията, Той не е завърналият се Господ. Това е ограничаване на Бог до това, което е в Библията, което означава Бог да бъде поставен в определени рамки. Бог ли е бил пръв, или Библията е била първа? Дали Библията е съществувала, когато Бог най-напред е създал небето, земята и всички неща? Авраам не е имал Библията. Той не е вярвал в Бог според Библията. Можем ли да кажем, че Авраам не е вярвал в Бог? Трябва да разберем, че Библията е само исторически запис на Божието дело. Тя е създадена, след като Бог е завършил делото Си и след компилиране от страна на следващите поколения. Когато Господ Исус дойде да работи, не е имало Нов завет. Хората са чели само Стария завет. Старият и Новият завет се появяват векове след работата на Господ Исус. Това доказва, че първо е било Божието слово и дело, а след това е била написана Библията. Това е факт. Бог се появява и действа в последните дни, така че как е възможно Неговите слова и дела да бъдат записани в Библията предварително? Ако искаме да приветстваме Господ, трябва да отидем отвъд Библията и да изследваме и приемем настоящите Божии слова и дела. Това е единственият начин да следваме стъпките на Бог“. След като проведох общение с Фан Мин върху тези неща, тя сякаш разбра част от тях, но все още беше объркана и каза: „Това, което казва Всемогъщият Бог, е правилно. Вярно е, че първо е било Божието дело, а след това Библията, и аз разбирам, че Бог е по-велик от Библията. Но аз чета Библията от десетилетия и не мога просто да се откажа от нея. Все още имам нужда да чета Библията“. След това Фан Мин ми зададе много нови въпроси. Умът ми блокира, когато ги чух. Не знаех върху кои аспекти на истината да проведа общение, за да им отговоря. След като се върнах у дома, помолих Бог да ме просветли и да ме напътства. Тогава разбрах, че макар и да не мога да водя ясно общение, мога да ѝ чета Божието слово. Затова поисках отново да проведа общение с нея. Един ден отидох в дома ѝ и видях на перваза на прозореца отворени една Библия и една книга със словата на Всемогъщия Бог. Осъзнах, че макар Фан Мин да казваше, че не приема делото на Всемогъщия Бог, в сърцето си тя искаше да го изследва и аз виждах някаква надежда за нея.

По-късно Фан Мин се разболя и я приеха в болница. Взех си отпуск от работа, за да се грижа за нея и да ѝ чета Божието слово. Шефът виждаше, че често исках отпуск, затова нарочно си намираше оправдания да ми се скара. Отначало можех да го понеса. Чувствах, че макар и да страдам малко, стига Фан Мин да успееше да приеме истинския път, всичко щеше да бъде наред. Но след като ѝ прочетох Божието слово няколко пъти, тя все още не се съгласяваше да го изследва. В този момент отново се обезсърчих. Имах чувството, че бях платила много висока цена, а тя продължаваше да отказва. Колко време щеше да ми се наложи да проповядвам, докато тя го приеме? Колкото повече мислех, толкова повече се обезсърчавах и толкова по-малко исках да сътруднича. След това прочетох в Божието слово: „Осъзнаваш ли бремето, което лежи на плещите ти, даденото ти поръчение и своята отговорност? Къде е усетът ти за историческа мисия? Как ще се справиш задоволително с ролята на господар в следващата епоха? Имаш ли силно развито чувство за собственост? Как би обяснил господаря на всички неща? Наистина ли е господар на всички живи същества и на всички материални неща в този свят? Какви са плановете ти за напредъка на следващата фаза на делото? Колко хора очакват да ги пасеш? Тежка ли е задачата ти? Тези хора са бедни, окаяни, слепи и объркани, те ридаят в тъмнината: „Къде е пътят?“. Как копнеят те за светлината, която, подобно на падаща звезда, внезапно да се спусне и да разпръсне силите на тъмнината, които са потискали хората в продължение на толкова много години. Кой би могъл да знае мащаба на трескавата им надежда и денонощния им копнеж по това? Дори в деня, когато редом прехвърча светлината, тези дълбоко страдащи хора остават затворени в подземията на мрака, без надежда за освобождение. Кога ще спрат риданията им? Страшно е нещастието на тези крехки духове, които никога не са получавали покой, и те отдавна са затворени в това състояние от безмилостни връзки и замръзнала история. И кой е чувал техните ридания? Кой е виждал окаяното им състояние? Замислял ли си се някога колко натъжено и обезпокоено е Божието сърце? Как търпи Той да гледа как невинното човечество, създадено от собствените Му ръце, е подложено на такова мъчение? В крайна сметка хората са жертвите, които са били отровени. И макар че са оцелели до днес, кой би могъл да знае, че човечеството отдавна е тровено от лукавия? Нима си забравил, че ти си една от жертвите? Нямаш ли желание, от любов към Бог, да се опиташ да спасиш тези оцелели? Не си ли готов да посветиш всичките си сили, за да се отплатиш на Бог, който обича човешкия род като Своя плът и кръв?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как трябва да се справиш с бъдещата си мисия?). От словата Му можех да почувствам неотложното намерение на Бог. За онези, които живеят под властта на Сатана и не са застанали пред Бог, Бог е обезпокоен и разтревожен и се надява, че тези, които наистина вярват в Него, могат да получат спасение в последните дни. Като човек, който бе приел Божието дело от последните дни, знаех, че трябва да доведа онези, които не са дошли пред Бог, в Божия дом, за да приемат Неговото спасение. Това беше мой неотменим дълг. В Епохата на благодатта много хора са станали мъченици, за да разпространяватевангелието, и в крайна сметка евангелието било разпространено до всяко кътче на света и е станало достояние на всички. Помислих си и за Ной. За да изпълни Божието поръчение да построи ковчега, в продължение на цели 120 години той никога не се отказал въпреки трудностите, подигравките и клеветите, с които се сблъсквал през този период. В крайна сметка той изпълнил Божието поръчение и придобил Божието одобрение. Ной имал толкова голяма вяра в Бог. Въпреки че имах някои трудности при проповядването на евангелието и понесох известно страдание, те изобщо не се доближаваха до цената, платена от светиите през вековете. Спомних си за времето, когато братята и сестрите ми проповядваха евангелието. Аз също неведнъж им бях отказвала и те трябваше няколко пъти да ми проповядват с любов, докато го приема. Защо в случая с Фан Мин не можех да се отнасям към нея с повече любов? Тя все още не разбираше истината и беше в плен на религиозни представи, така че не беше ли нормално да се противопоставя? Не можех да се откажа от нея само защото срещах малко трудности. Веднага щом признах това, изпитах дълбоко съжаление и взех твърдо решение пред Бог: Независимо от трудностите, с които се сблъсквах, докато проповядвах евангелието, щях да направя всичко възможно, за да сътруднича — това беше моя отговорност и мой дълг.

По-късно продължих да се грижа за Фан Мин, като ѝ четях Божиите слова. Един ден тя ми каза: „Благодарение на Божиите слова, които ми прочете през това време, разбирам, че хората не бива да ограничават Бог до това, което е в Библията. Божието дело е винаги ново и никога не е старо, а това, което Библията съдържа, е миналото Божие дело. Ако Бог се върне и извърши нещата, записани в Библията, тогава Божието дело би се повторило. По този начин то би загубило смисъла си. Само когато Бог извършва ново дело отвъд Библията, като дава възможност на хората да претърпят съд и да бъдат пречистени въз основа на приемането на изкупителното дело на Господ Исус, те могат да бъдат наистина спасени. Ако все още се придържам към предишното Божие дело, дори и да чета Библията цял живот, никога няма да придобия истината и живота. Трябва да следвам стъпките на Бог и да приема Неговото спасение от последните дни“. Когато видях, че Фан Мин най-накрая се бе осъзнала, бях много щастлива. Видях също, че Божиите овце се вслушват в Божия глас. Колкото и да ги смущава Сатана, колкото и много представи да имат, в крайна сметка те ще приемат истината и ще дойдат пред Бог. След това Фан Мин започна активно да чете Божието слово и да посещава събрания, а болестта ѝ постепенно започна да се подобрява. По-късно Дзяин проведе много общения върху Божието слово, за да се справи с трудностите и представите на Фан Мин, и тя се увери в Божието дело от последните дни. Каза ми: „Когато преди ми четеше Божието слово, въпреки че външно те пренебрегвах, аз всъщност приемах част от него. Чувствах, че словата на Всемогъщия Бог съдържат истината, но се страхувах да не повярвам погрешно, затова не смеех да го приема. Сега разбирам и съм готова да приема!“. Като видях, че Фан Мин е сигурна в Божието дело, бях много щастлива и почувствах дълбоко как Бог определя момента, в който всеки човек да се завърне в Неговия дом. Стига истински да се уповаваме на Бог, можем да видим Неговите дела. По-късно Фан Мин предложи да разпространява евангелието сред своите приятели и познати. След известен период на сътрудничество четиринадесет души приеха Божието спасение от последните дни.

Чрез това преживяване, свързано с проповядване на евангелието, аз наистина видях Божиите дела. През този период, въпреки че се сблъсках с много трудности и понякога ставах негативна и се отдръпвах, осъзнах как Бог е използвал това, за да усъвършенства вярата и любовта ми и да ми помогне да се въоръжа с повече истина. Също така преживях това, че да се уповаваш на Бог и да гразчиташ на Него е най-голямата мъдрост. От този момент нататък бях още по-твърдо решена да проповядвам евангелието и да свидетелствам за Бог.