Главната героиня в днешната история се казва Джой. Тя е сестра от Филипините. В миналото все се отнасяла към хората емоционално. Била мила с всички, които са мили с нея. Не познавала хората и нямала принципи. Нещата вървели така, докато не преживяла нещо, от което разбрала, че принципите, на които изграждала отношенията си с хората и гледала на тях, са погрешни. Благодарение на едно специално преживяване, едни специални неща я накарали да разбере, че трябва да възприемаме хората и нещата въз основа на Божието слово, за да се отнасяме към другите принципно. Джой имала съученичка на име Ема, с която били добри приятелки. Джой винаги се обръщала към Ема в трудни моменти и ценяла високо приятелството им.

През февруари 2021 г. Ема поканила Джой на събрание на Църквата на Всемогъщия Бог. От четенето на словата на Всемогъщия Бог и слушането на разговорите на събранията Джой заключила, че Всемогъщият Бог е второто пришествие на Господ Исус, и с радост приела делото на Бог от последните дни. Няколко месеца по-късно Джой била избрана за напояващ дякон на църквата.

Един ден обаче Джой внезапно забелязала, че на срещите на групата Ема разпространява предразсъдъци за водачите и дяконите и поставя под съмнение Бог и напада църквата. В думите ѝ имало недоволство и сарказъм. Казвала също, че тези неща не били нейни собствени мисли, а идеи на други, и че се надявала водачите да проведат среща, за да отговорят на тези въпроси. Като видяла глупостите и лъжите на Ема, Джой била шокирана. Същевременно се разтревожила, защото всички в групата били братя и сестри, току-що приели делото на Бог от последните дни. Изпращането на тези послания към групата със сигурност щяло да причини смут и можело дори да разколебае някои хора с плитки основи и недостатъчна проницателност. Джой не знаела защо Ема прави това. Ако наистина искала отговори на въпросите си, е можела да ги отправи директно към водачите. Защо разпространявала тези неща сред новодошлите? Джой била дълбоко объркана. Скоро, точно както Джой се опасявала, думите на Ема предизвикали объркване и смут в църквата и повлияли на някои братя и сестри, като породили у тях противоречия и предубеждения към водачите и дяконите. Един от водачите на групата попитал Джой: „Вярно ли е това, което каза Ема?“. Тази ситуация объркала Джой още повече. Тя изтичала при Ема да я пита какво става и защо е говорила такива неща. „Чух слуховете, които разпространяваш, и видях, че предизвикват хаос в църквата. Някои хора дори имат предубеждения към водачите и работниците. Ема, защо говориш такива неща? Откъде дойдоха тези думи?“. „Не аз съм казала тези неща. Искам само водачите да проведат среща, на която да отговорят на тези въпроси“. „Тогава трябва да изпратиш въпросите си директно на водачите и да разговаряш с тях. Ема, наистина ли не ти си измислила тези неща?“. „Разбира се, че не съм аз! Аз нямам представи за Божието дело“. „Тогава защо не ми казваш кой е задал въпросите? Ема, просто ми кажи откъде идват тези слухове“. Джой не получила отговор, когато попитала Ема за слуховете. Ема отказвала да отговори на който и да е от въпросите ѝ. Джой докладвала проблема на един водач, който също искал да знае кой е повдигнал въпросите, за да реши проблема радикално. Но Ема мълчала като риба и не им казала нищо. След като проучили, се оказало, че никой от братята и сестрите не е повдигнал тези въпроси. Самата Ема имала представи за Божието дело. Събрала някакви слухове от интернет и ги перифразирала във въпроси, но отказвала да си признае. След като научил истината, водачът бързо организирал събрание, на което споделил отговорите си на всички лъжи на Ема, за да прозрат братята и сестрите нейните думи. Ема обаче нито осъзнавала, нито се покайвала за действията си.

След този инцидент водачът попитал Джой: „Какво ще направиш, ако Ема не е подходящ човек? Ще можеш ли да се отнесеш към нея според принципите на истината?“. Джой не знаела как да отговори на тези въпроси на водача. По-късно водачът и Джой прочели откъс от Божието слово заедно и сърцето на Джой усетило просветление. Тя знаела как да се отнесе с Ема и имала предварително зададена посока. „Какъв принцип трябва да спазват хората в отношението си към другите според Божиите слова? Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази. Това е принципът, който трябва да се спазва. Бог обича хората, които се стремят към истината и които са способни да се подчинят на волята Му. Това са хората, които и ние трябва да обичаме. Бог презира хората, които не са способни да се подчинят на Божията воля, които Го ненавиждат и се бунтуват срещу Него, и ние също трябва да ги презираме. Това иска Бог от хората. […] По време на Епохата на благодатта Господ Исус каза: „Коя е майка Ми и кои са братята Ми?“ „Защото който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра, и майка“. Тези слова са изречени още през Епохата на благодатта, а сега Божиите слова са още по-ясни: „Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази“. Тези слова са недвусмислени и по същество, но често хората не могат да разберат истинското им значение“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само ако признае собствените си погрешни възгледи, човек може да се промени истински). След като чула Божиите слова, Джой придобила известно разбиране за Божията воля. Бог изисква от нас да се отнасяме с хората според принципите. Както се казва в Божието слово: „Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази“. Когато нещо е въпрос на принципи, за когото и да става дума, трябва да се отнасяме с него въз основа на казаното от Бог: „Обичайте това, което Бог обича, и мразете това, което Той мрази“. Ема нарочно разпространявала безсмислени заблуди, които породили у хората представи и погрешни разбирания за Бог, както и объркване относно Божието дело. Това смутило живота на църквата, което само по себе си е зло. Бог мрази злосторниците, затова хората трябва да застанат на страната на Бог, да отхвърлят злосторниците и да спрат злите им дела, за да им попречат да провалят събранията и четенията на Божието слово. Щом разбрала това, Джой казала на водача: „Макар че ми е трудно да приема факта, че Ема е извършила зло, фактите са си факти. Няма да ѝ позволя да ме смути или ограничи, ще се отнеса с нея според зададените от Бог принципи. Ако църквата я изолира, ще загърбя чувствата си и няма да виня Бог“. Водачът казал на Джой: „Виж, църквата реши да изпрати Ема в самоизолация, за да предпази братята и сестрите от заблудите ѝ“. Въпреки че Джой се тревожела за положението на Ема, тя също така била наясно, че Ема се е държала като слуга на Сатана, като е смутила живота на църквата, а решението на водача е било с цел братята и сестрите да бъдат защитени от това да бъдат заблудени или измъчвани от лъжи, затова си замълчала. Но няколко дни след това Ема отново отишла при Джой… „Джой, изпратиха ме в самоизолация! Водачът не ме отстрани от групата, но ми е забранено да се събирам с другите. Чувствам се изоставена“. „Ти разгласяваш лъжи и слухове в групата и си постъпила погрешно. Трябва да помислиш върху себе си. Щом се покаеш искрено, ще можеш пак да идваш на събранията“. „Тревожа се, че водачът ще ме отстрани от групата. Но дори и да ме отстрани, добре. Ще използвам друг профил, за да се присъединя към Църквата на Всемогъщия Бог в друг район. И без това не съм добре дошла тук!“. „Ще се присъединиш към църквата под фалшива самоличност? Няма ли така да излъжеш братята и сестрите?“. „И какво от това?“. Джой се изненадала да чуе тези думи от Ема. Ема нямала никакво намерение да се покае. Дори искала да си направи фалшив профил, за да проникне в църквата и да я смущава и саботира. Нима не е била просто слуга на Сатана? От думите на Ема също така било видно, че тя не е честен човек. Планирала да заблуди и братята и сестрите, и църквата. Тогава Джой помислила за отговорността на напояващия дякон: „При откриване на проблем те трябва незабавно да му обърнат внимание, като потърсят истината; сериозните проблеми трябва да се разрешават в общение с църковните водачи. Не трябва да се прикриват истинските факти“ („170 принципа за практикуване на истината“). Джой усетила, че като напояващ дякон е длъжна да се придържа към принципите на истината и да предпази братята и сестрите от смут и заблуда. И така, тя разказала за случилото се на водача. „Искаш да кажеш, че Ема ще си прави фалшив профил?“. „Виж скрийншотове от чата ни“. „Ема ще бъде отлъчена за това, че продължава да смущава църквата! Но тя ми е приятелка и ми проповядваше евангелието. Ами ако…“. „Сестро, мислиш ли, че можем да я оставим в групата? Така няма да си направи фалшив профил и да смущава други църкви“. „Ако не върши зло и не всява смут, може да остане. В момента обаче тя не си дава сметка за злодеянията си и за хаоса, който е причинила. Още иска да лъже, мами и да се промъкне в друга църква. Това значи, че не се е покаяла. Ако наистина има същина на злодей, тя нито ще се промени и покае, нито ще спре да върши зло“. Думите на водача извикали спомен у Джой и тя едва тогава си дала сметка, че желанието ѝ да задържи Ема в църквата е продиктувано от емоции. Ема нямала никакво познание за себе си. В даден момент можела да извърши зло и да внесе смут в църквата. Ако се застъпела за Ема отново, в думите ѝ нямало да има никакъв принцип.

След това водачът проучил нещата и установил, че Ема има представи и не търси истината, за да решава проблемите. Вместо това нарочно си търсела за какво да напада Бог, не разграничавала правилното от грешното, разправяла лъжи и подвеждала братята и сестрите, за да създаде у тях представи за Божието дело. Често казвала на събрания, че водачите на групи не са достойни за дълга си, за да подкопае позитивността им, и те станали негативни, което се отразило на резултатите от изпълнението на дълга им. Действията на Ема причинили сериозно сътресение в църквата, а тя не се покаяла, значи наистина била злодей. В крайна сметка църквата отлъчила Ема съгласно принципите за прочистване, а Джой спряла да я защитава. Но това, което се случило после, причинило огромна болка на Джой.

„Защо пращаш скрийншотове от чатовете ни на други хора? Повече няма да говоря с теб. Джой, не съм очаквала това от теб. Ти предаде доверието ми. Съсипа всичко!“ Джой си поплакала няколко пъти. Усещала, че това ще бъде краят на приятелството ѝ с Ема. Започнала да си спомня за моментите им заедно. Ема ѝ помагала да намери решения в трудни моменти и те често споделяли мислите си… Но сега Джой не смеела да погледне Ема в очите. Каквото и да правела, не можела да успокои сърцето си. Дори нямала концентрацията да води събрания. Постоянно се обвинявала наум: „Наистина ли съсипах всичко? Може би има по-добър начин да ѝ попреча да си направи фалшив акаунт и да смущава църквата…“ Джой се зачудила дали решението ѝ е било правилно. Била разстроена. Дори искала да деактивира профила си, да страни от братята и сестрите и да избяга от всичко, но в сърцето си знаела, че не може да загърби дълга си, не може да заобикаля проблемите и трябва активно да търси решения. И така, тя споделила с водача състоянието си. Водачът изпратил на Джой откъс от Божието слово. „Трябва да навлезеш от положителната страна; бъди активен, а не пасивен. Не трябва да си разколебаван от никого и от нищо във всякакви ситуации и не трябва да си повлияван от ничии думи. Нравът ти трябва да е устойчив. Каквото и да казват хората, ти трябва веднага да приложиш на практика истината, която познаваш. Словото Ми винаги трябва да работи вътре в теб, независимо пред кого си изправен. Ти трябва да си способен да устояваш непоколебимо в свидетелството си за Мен и да показваш загриженост за Моите товари. Не трябва да се съгласяваш с другите сляпо, без да имаш собствено мнение. Вместо това, трябва да имаш смелостта да се изправиш и да възразиш срещу нещата, които не са в съгласие с истината. Ако ясно знаеш, че нещо не е правилно, но нямаш смелостта да го изобличиш, значи не практикуваш истината. Искаш да кажеш нещо, но не смееш да се изразиш директно, затова говориш с недомлъвки и сменяш темата; Сатана е в теб и те спъва, като те кара да говориш безрезултатно и да не можеш да упорстваш докрай. Ти все още имаш страх в сърцето си — не е ли това понеже сърцето ти е все още изпълнено с представите от Сатана?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. „Слова на Христос в Началото“, Глава 12). „Божиите слова са пределно ясни. Ако откриеш нещо, което вреди на делото на Божия дом и на братята и сестрите ти, или ако има смущение от Сатана, трябва да се изправиш и да имаш смелостта да го разобличиш, да го спреш и да защитиш делото на църквата. Само такъв човек практикува истината. Ако знаем, че нещо не е наред, но сме в плен на емоциите си, страхуваме се да не си развалим отношенията с другите и не можем да спазим принципите на истината, значи сме на страната на Сатана, а това е против Божията воля. Открила си, че приятелката ти разпространява заблуди, разобличила си я и си я спряла, с което си защитила братята и сестрите си от вреда. Постъпила си правилно и няма нужда да се обвиняваш и да тъгуваш“. „Духовният ми ръст е още твърде малък и ми липсва проницателност. Действах според принципа, но когато Ема се оплака и ме обвини, аз се разстроих и помислих, че съм сгрешила. Сега знам, че изборът и действията ми са били правилни. Когато става въпрос за делото на църквата и за живота на братята и сестрите, трябва да съм принципна и непреклонна. Трябва да се науча да различавам правилното от грешното и да не се поддавам на емоции“.

След като разбрала Божията воля, Джой се успокоила и се съсредоточила върху дълга си. Това обаче не бил краят. Ема внезапно изпратила съобщение на Джой: „Отстраниха ме от групата. Сега доволна ли си? Всичко е благодарение на теб“. В думите ѝ имало ирония и сарказъм. Известно време Джой се чудила какво да ѝ отговори. Знаела, че това е краят на приятелството им, и много се натъжила. Помислила си: „Бяхме в толкова добри отношения, а и именно тя ми проповядваше евангелието. Но аз докладвах проблема ѝ на водача. Дали не съм я предала? Какво ще си помисли тя за мен? Какво да правя? Дали да ѝ се извиня? Предадох доверието ѝ. Може би не съм държала на приятелството ни? Дали наистина постъпих правилно?“. Потънала в объркването и болката си, тя прочела откъс от Божиите слова. „Поведение, с което не се изразява пълно подчинение към Мен, е предателство. Поведение, с което не Ми се показва вярност, е предателство. Да Ме мамите и да използвате лъжи, за да Ме заблуждавате, е предателство. Да таите многообразни представи и да ги разпространявате навсякъде е предателство. Да не можете да поддържате Моите свидетелства и интереси е предателство. Да се усмихвате фалшиво, когато сърцето ви е далеч от Мен, е предателство. Това са все деяния на предателство, на които винаги сте били способни, и те са обичайни за вас. Може би никой от вас не смята това за проблем, но Аз не мисля така. Не мога да се отнасям към предателството на човек към Мен като към нещо незначително и със сигурност не мога да го пренебрегвам“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Един много сериозен проблем: предателството (1)). След като прочела Божието слово, Джой получила просветление. Помислила си: „Да, все мисля дали не съм предала приятелката си. А защо не помисля за това дали мненията и поведението ми съответстват на истината, или предават Бог? Не бива да се тревожа само за чувствата на приятелката си, а да пренебрегвам отношението на Бог. Божиите слова са съвсем ясни. „Да не можете да поддържате Моите свидетелства и интереси е предателство“. Джой си помислила: „Ема разпространяваше представи за Божието дело, мамеше братята и сестрите и смущаваше църковния живот. Искаше да си направи фалшив профил и да заблуди другите. Всичко това са деяния на Сатана и те сриват църковното дело. Ако бях избрала да застана на страната на Ема и да не практикувам истината, все едно съм застанала на страната на Сатана и съм предала Бог!“. Джой си помислила и за тези Божии слова: „Бъди Ми верен независимо от всичко и напредвай смело; Аз съм твоята здрава канара, затова се осланяй на Мен!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. „Слова на Христос в Началото“, Глава 10). Джой почувствала, че трябва да се помоли на Бог искрено и да Му се довери. Вярвала, че Бог ще я напътства да разграничава правилното от грешното, да се научи да разпознава хората и ще я предпази от това да загуби принципите и позицията си в тази ситуация.

После Джой се зачудила: „Когато открих, че Ема прави нещо нередно, я докладвах на водача. Явно съм искала да защитя делото на църквата. Защо все ми е мъчно за Ема?“. Божието слово ѝ дало отговор на въпроса. Божиите слова гласят: „Ако нямаш нормална връзка с Бог, тогава каквото и да правиш, за да поддържаш отношенията си с другите хора, колкото и упорито да работиш или колкото и енергия да влагаш, всичко ще си остане просто една човешка философия за светските отношения. Ти ще защитаваш положението си сред хората и ще постигаш тяхното одобрение посредством човешки гледни точки и човешки философии, вместо да установиш нормални междуличностни отношения според Божието слово. Ако не се съсредоточаваш във взаимоотношенията си с хората, а вместо това поддържаш нормална връзка с Бог, ако си готов да отдадеш сърцето си на Бог и се научиш да Му се подчиняваш, тогава междуличностните ти отношения ще станат нормални по естествен път. […] Нормални междуличностни отношения се установяват въз основата на обръщането на сърцето към Бог, а не чрез човешки усилия. Ако Бог отсъства от сърцето на човек, тогава отношенията му с другите хора си остават плътски взаимоотношения. Те не са нормални, а са похотливи угаждания и са мразени и ненавиждани от Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Много е важно да се установи нормална връзка с Бог). „Във всичко, което правиш и казваш, трябва да можеш да настроиш сърцето си правилно и да бъдеш праведен в действията си, и не се ръководи от чувствата си, и не действай според собствената си воля. Това са принципи, според които вярващите в Бог трябва да се държат“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Каква е връзката ти с Бог?). От Божието слово Джой разбрала, че твърде много я е грижа за отношенията ѝ с другите хора и полага твърде много усилия, за да ги запази. Пренебрегнала е нормалните си отношения с Бог и живеела в плътските емоции. Истината е, че поддържането на отношения с другите има за цел само опазването на собствените интереси, имидж и статус. То идва от нуждите на плътта, опетнено е с емоции и лични намерения и не отговаря на принципите на истината. Джой също така осъзнала, че е била нестабилна в ситуацията с Ема и не е имала позиция, защото е била ограничена от емоции, които са ѝ попречили да постъпи правилно. Мислела само за това да запази приятелството, имиджа и мястото си в сърцата на хората, вследствие на което попаднала в капана на емоциите и не могла да се отнесе с хората според принципите на истината и да вземе под внимание делото на църквата. Дори искала да се откаже от дълга си, да се отдръпне от братята и сестрите и да предаде Бог. Едва тогава Джой разбрала, че емоциите са егоистични, че Сатана ги използва, за да контролира хората и да ги накара да предадат истината и Бог. Също така осъзнала, че всъщност когато Ема ѝ проповядвала евангелието и я поканила на събранието, това е станало под Божията върховна организация. Бог е използвал Ема, за да доведе Джой пред Него, и тя трябвало да е благодарна на Бог, а не на Ема. Щом разбрала тези неща, Джой се почувствала много облекчена и далеч не така измъчена.

По-късно на едно събрание няколко сестри и Джой гледали клип с четене на Божието слово, който ѝ разкрил ясно природата на Ема. Божиите слова гласят: „Онези наши братя и сестри, които постоянно дават израз на негативността си, са слуги на Сатана и вредят на църквата. Един ден тези хора трябва да бъдат отлъчени и изпъдени. Ако сърцата на хората, които вярват в Бог, не са богобоязливи покорни на Бог, тогава те не само няма да могат да вършат никаква работа за Него, а тъкмо обратното, ще нарушават работата Му и ще Му се противопоставят. Да вярваш в Бог, но да не Му се подчиняваш и да не се боиш от Него, а вместо това да Му се противиш — това е най-големият позор за вярващите. Ако те си позволят същото нехайно и несдържано поведение и реч като неверниците, то те са дори по-нечестиви от неверниците; те са първообразът на демоните. Онези, които развързват езици в отровни и зловредни изказвания в църквата, сплетничат, сеят неразбирателство и оформят групички сред братята и сестрите — всички те е трябвало да бъдат отлъчени от църквата. Но тъй като сега сме в различна епоха от Божието дело, тези хора биват изолирани, защото безспорно трябва да бъдат пропъдени. Всички покварени от Сатана са с развален нрав. Някои просто са с покварен нрав, докато други са различни: те не просто са с нрав, разложен от Сатана, но са и изключително зли по природа. Те не само разкриват покварения си сатанински нрав чрез думите и действията си, а са същински дяволи и сатани. Поведението им прекъсва и смущава Божието дело, смущава навлизането в живота на братята и сестрите и вреди на нормалния живот на църквата. Рано или късно тези вълци в овчи кожи трябва да бъдат изчистени; към тези слуги на Сатана трябва да проявяваме сурово отношение и нетърпимост. Само тогава ще сме застанали на Божията страна, а неуспелите да направят това се въргалят в тинята със Сатана“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предупреждение към онези, които не практикуват истината). Този откъс е Божието предупреждение. Разбирам, че тези, които не практикуват истината, разпространяват слухове и сеят раздор, са хора, които се бунтуват срещу Бог и Му се противопоставят. Такива хора не са Божии избраници, те са слуги на Сатана и злодеи. Всяко тяхно дело е враждебно за Бог и според правилата на църквата такива хора трябва да бъдат отлъчени. Слава Богу! Сега сърцето ми е светло и притежавам проницателност. От делата на Ема виждам, че тя е злодей. Джой си спомнила, че в „Принципите на отношението към другите според техните същини“ се казва: „Стига за някого да е потвърдено по същество, че е зъл човек, зъл дух, антихрист или невярващ, този човек трябва да бъде пропъден или изгонен, както е постановено от църквата; измамните хора, които често проявяват погрешни възгледи, които често таят представи за Бог и заемат защитна позиция спрямо Него, се причисляват към невярващите. Те трябва да бъдат изчистени или изгонени“ („170 принципа за практикуване на истината“). Според принципите злосторниците трябва да бъдат прогонени от църквата, за да им се попречи да всяват сътресения в нея и да смущават другите в събранията и изпълнението на дълга им. Джой също така разбрала, че Бог позволява на злосторниците да смущават църквата, за да могат Божиите избраници да разберат истината, да се научат да познават хората и да се отнасят с тях съгласно Божието слово. Същевременно това ни дава възможност да узнаем истинския си ръст и да се научим да практикуваме истината и да браним църковното дело. След като осъзнала това, Джой била благодарна на Бог. Без Неговата закрила и без напътствието на словата Му щяла още да е в капана на емоциите, да защитава един злосторник и да се оставя на Ема да я заблуждава. А това е доста опасно! След като осъзнала това, Джой вече не се тревожела и почувствала огромно облекчение.

По-нататък Ема се опитала да се свърже с Джой няколко пъти, но Джой вече не се влияела или смущавала от нея. След това преживяване Джой била дълбоко благодарна на Бог. Именно Бог я напътствал да разбере истината и да придобие известна проницателност и я освободил от ограниченията на емоциите. Тя видяла, че истината е най-важното за хората. Само когато гледаме на хората и нещата въз основа на истината, можем да имаме принципи и да не позволяваме на Сатана да ни мами и използва. Слава Богу!