Защо не искам да поема бреме?

22 февруари 2024

През октомври 2021 г. се обучавах за отговорник за видеопродукциите. Мои партньори бяха брат Лео и сестра Клер. Те изпълняваха този дълг от повече време и имаха повече опит, затова поеха проследяването и изпълнението на голяма част от работата. Бях нова и още не разбирах много неща, така че, естествено, участието ми беше ограничено. Смятах, че щом няма проблеми с работата ми, всичко е наред, а другите ще се справят с останалото. Така щях да се тревожа по-малко и нямаше да нося отговорност. Постепенно поемах все по-малко бреме и почти не разбирах работата на партньорите ми и не участвах в нея. Не изказвах мнение в работните дискусии, а в свободното си време си почивах и гледах светски видеоклипове. Не виждах нищо нередно в това.

Един следобед един водач дойде при мен. Каза ми, че Лео и Клер вече ще изпълняват дълг другаде и аз трябва да поема повече отговорност, да полагам повече усилия и да отговарям за видеопродукциите. Тази внезапна промяна ме свари доста неподготвена. Бях нова в този дълг, а имаше толкова много работа! Нима това не беше голямо напрежение? Работата, която те вършеха, беше сложна и изискваше пълна концентрация. Трябваше да търся материали, да напътствам тези, които нямат много умения, и да поема работата, ако не се справят. Лео и Клер бяха доста умели и обикновено бяха много заети. Понеже бях нова, аз трябваше да вложа още повече време от тях. Щеше ли въобще да ми остава свободно време вече? Ако не се справех и забавех работата, нямаше ли да извърша прегрешение? Струваше ми се, че е по-добре водачът да намери някой по-подходящ човек. Като видя, че мълча, водачът ме попита какво мисля. Чувствах съпротива и не исках да казвам нищо. След като приключихме, си тръгнах. Като си помислих за всички проблеми и трудности, с които трябваше да се нагърбя сама, се почувствах задушена от напрежението и бъдещето ми се струваше непоносимо. Размишлявах дълго, но пак се чувствах неспособна да го направя. По-късно получих съобщение от водача и отговорих: „Не се чувствам подготвена да поема тази работа. Сигурно има по-подходящ човек от мен“. Тогава водачът ме попита: „На какво основание се смяташ за неподходяща?“. Този въпрос наистина ме свари неподготвена. Не знаех дали ставам за тази работа — дори не бях пробвала. Мисълта за напрежението и за физическото натоварване от нея обаче ме беше накарала да откажа. Нима това не беше бягство от отговорност? После си помислих, че всичко, което ми се случва, е позволено от Бог и аз трябва да се подчиня. Затова се помолих на Бог: „Мили Боже, двамата ми партньори ще бъдат преместени и цялата работа остава за мен. Усещам съпротива и не искам да се подчиня. Знам, че това състояние е погрешно, но не разбирам волята Ти. Моля Те, просветли ме и ме води, за да мога да се подчиня“.

След като се помолих, една сестра ми изпрати откъс от Божиите слова, съответстващ на състоянието ми. Бог казва: „Какви са проявите на честния човек? На първо място е това да не се съмнява в Божиите думи. Това е една от проявите на честния човек. Освен тази най-важната проява е това, че търси и практикува истината във всичко — това е най-същественото. Казваш, че си честен, но винаги държиш Божиите думи на заден план в ума си и просто правиш каквото си поискаш. Нима това е проява на честен човек? Ти казваш така: „Макар че качеството ми е ниско, аз имам честно сърце“. В същото време, когато ти се падне някакъв дълг, ти се страхуваш от страданието и от това да понесеш отговорността си, ако не го изпълниш добре, и затова си измисляш оправдания, за да се измъкнеш от дълга си, или предлагаш някой друг да го изпълни. Така ли се проявява честният човек? Разбира се, че не. Как трябва да се държи честният човек тогава? Той трябва да се подчини на Божията подредба, да бъден отдаден на дълга, който се очаква от него да изпълни, и да се стреми да удовлетворява Божията воля. Това се проявява по няколко начина: един от тях е да приемаш дълга си с честно сърце, да не вземаш под внимание плътските си интереси, да не изпълняваш дълга си половинчато и да не нагласяш нещата в своя собствена полза. Ето това са прояви на честност. Друг начин е да влагаш цялото си сърце и всичките си усилия в това да изпълняваш дълга си добре, да правиш нещата както трябва и да влагаш сърцето и любовта си в дълга си, за да удовлетвориш Бог. Това са проявите, които трябва да има един честен човек, когато изпълнява дълга си. Ако не реализираш това, което знаеш и разбираш, и ако влагаш само 50 или 60 процента от усилията си, то тогава ти не влагаш цялото си сърце и всичките си усилия в него, а по-скоро си се отпуснал и хитруваш. Честни ли са хората, които изпълняват дълга си по този начин? Категорично не. На Бог не му трябват такива хитри и лъжливи хора; те трябва да бъдат пропъдени. Бог използва само честни хора за изпълнението на дълг. Дори и отдадените обслужващи трябва да са честни. Хора, които постоянно са небрежни, повърхностни, хитри и все търсят начин да се скатаят, са лъжливи и всички те са демони. Никой от тях не вярва истински в Бог и всички те ще бъдат пропъдени. Някои хора си мислят: „За да бъдеш честен човек е достатъчно просто да казваш истината и никога да не лъжеш. Всъщност е лесно да бъдеш честен човек“. Какво мислите за това отношение? Дали е толкова ограничено значението на това да бъдеш честен човек? Категорично не. Трябва да откриеш сърцето си и да го дадеш на Бог; това е отношението, което се очаква от един честен човек. Ето затова едно честно сърце е толкова ценно. Какво означава това? Че честното сърце може да контролира поведението ти и да промени състоянието ти. Може да те води към правилните избори и към това да се подчиниш на Бог и да получиш Неговото одобрение. Такова сърце наистина е ценно. Ако имаш такова честно сърце, то това е състоянието, в което трябва да живееш, това е начинът, по който трябва да се държиш и начинът, по който да се отдадеш(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“). Много се засрамих от Божието слово. Когато трябва да изпълняват дълг, честните хора не се тревожат за риска, свързан с този дълг. Не бягат от дълга си от страх да не им е трудно, а още в началото го приемат и влагат всичко от себе си. Това е честно отношение. После помислих върху отношението си към дълга. Щом чух, че двамата ми партньори се местят, се разтревожих, че работата ми ще стане повече, че ще имам повече грижи и ще съм много напрегната. Ако работата не се вършеше добре, аз щях да съм виновна, затова, за да се измъкна, казах, че не съм подходяща. Бях истински измамна. Сетих се как в молитвите си все се кълнях, че приемам Божието бреме, но като се изправих пред него, предпочетох плътта, не практикувах никоя от истините и просто използвах празни думи, за да заблудя Бог. Ако наистина се вслушвах в Божията воля и знаех, че не съм подходяща за работата, а и не мога да намеря друг подходящ човек, трябваше да се заема с това да усъвършенствам уменията си и да си сътруднича с другите, за да не допусна видеопродукциите да пострадат. Така трябва да постъпи един човек със съвест и човешка природа. Ако наистина не ставах за работата и в крайна сметка ме отстраняха, просто трябваше да се подчиня на Божията уредба. Това е рационална практика. При тази мисъл се почувствах малко по-спокойна.

После прочетох един откъс, от който добих известно разбиране за нагласата си. Бог казва: „Всички, които не се стремят към истината, изпълняват дълга си безотговорно. „Ако някой води, аз го следвам и вървя, накъдето и да поведе. Ще направя всичко, което поиска от мен. Що се отнася до това да поема отговорността и да се загрижа или да се потрудя повече, да отдам цялото си сърце и всички сили на това, което върша — не съм готов на това“. Тези хора не искат да платят цената. Готови са само да полагат усилия, но не и да поемат отговорност. Това не е отношението, с което човек наистина изпълнява дълга си. Той трябва се да научи да взема присърце изпълнението на дълга си и съвестният човек може да го постигне. Ако никога не взима присърце изпълнението на своя дълг, значи няма съвест, а безсъвестните хора не могат да придобият истината. Защо казвам, че не могат да придобият истината? Те не знаят как да се молят на Бог и как да търсят просветлението на Светия Дух, не знаят как да се съобразяват с Божията воля, нито как да вложат сърце и душа в размисъл над Божиите слова, нито знаят как да търсят истината, как да се стремят да разберат Божиите изисквания и Неговата воля. Ето какво означава да не си способен да търсиш истината. Изпадате ли в състояния, при които, каквото и да се случва или какъвто и дълг да изпълнявате, често сте способни да се смирите пред Бог и да вложите сърцето си в размисъл над словата Му, в търсене на истината и в обмисляне на това как трябва да изпълните този дълг, за да съответства на Божията воля, и кои истини трябва да притежавате, за да го изпълните на задоволително ниво? Често ли търсите истината по този начин? (Не.) Да вземеш дълга си присърце и да си способен да поемеш отговорност изисква да страдаш и да платиш цена; не е достатъчно просто да говориш за това. Ако не вземеш дълга си присърце, а вместо това все искаш да полагаш труд, дългът ти определено няма да е изпълнен добре. Просто ще симулираш дейност и нищо повече, и няма да знаеш дали си изпълнил добре дълга си, или не. Ако го вземеш присърце, постепенно ще започнеш да разбираш истината, а ако не го направиш, няма да я разбереш. Когато вземеш присърце изпълнението на дълга си и стремежа към истината, постепенно ще започнеш да разбираш Божията воля, да откриваш собствената си поквара и недостатъците си и да овладяваш различните си състояния. Когато се съсредоточаваш единствено върху това да полагаш усилия, а не вземаш присърце самоанализирането си, няма да си способен да откриеш истинските състояния в сърцето си и безбройните си реакции и проявления на поквара в различни ситуации. Ще имаш много проблеми, ако не знаеш какви ще са последствията от неразрешените проблеми. Затова не е добре вярата ти в Бог да е объркана. Трябва да живееш пред Бог винаги и навсякъде. Каквото и да ти се случва, винаги трябва да търсиш истината и докато го правиш, трябва и да се самоанализираш и да знаеш какви са проблемите в състоянието ти, като веднага потърсиш истината, за да ги разрешиш. Само така можеш да изпълниш добре дълга си, без да отлагаш работата. Не само че ще си способен да изпълняваш добре дълга си, а най-важното е, че същевременно ще навлезеш в живота и ще си способен да промениш покварения си нрав. Само така можеш да навлезеш в истината реалност. Дали ще си способен да разбереш истината, ако това, върху което често размишляваш в сърцето си, не са въпроси, свързани с твоя дълг, или въпроси, които касаят истината, а вместо това се вкопчваш във външни неща и мислиш за делата на плътта? Ще си способен ли да изпълниш добре дълга си и да живееш пред Бог? Определено няма да си способен. Такъв човек не може да бъде спасен(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Само ако е честен, човек може да живее като истинско човешко същество“). Бог наистина описваше мен, докато разобличаваше този вид нагласа. Когато поех този дълг, подходих безотговорно. Видях, че партньорите ми имат повече опит от мен, и ги оставих те да поемат работата. Струваше ми се, че щом нищо не се объркваше, всичко беше наред. Ако постигнех това, щях да изглеждам достойна за уважение и нямаше да ми се налага да се изтощавам, затова гледах само собствената си работа и никога не мислех за тяхната, нито приемах сериозно проблемите и трудностите в нея. Когато водачът попита защо сме толкова неефективни, нямах отговор. Дори не бях наясно с проблемите и отклоненията в работата. Накрая разбрах, че съм изпълнявала дълга си зле. Дните ми минаваха в празнота, слепота и пренебрежение към проблемите. Дори и да осъзнавах някои от тях, щом видех, че не засягат статуса ми, просто ги подминавах, което се отрази на напредъка на работата. Това отношение е същото като на неверниците. По какъв начин се вслушвах в Божията воля в дълга си? Когато възникнеха проблеми в работата, не търсех истината и не обобщавах отклоненията, нито мислех как да стана по-ефективна. Все ми се струваше, че партньорите ми се грижат за всичко, затова мога да си почивам. Когато имах време, се отдавах на плътски удоволствия или гледах светски клипове. Отпуснах се и много се отдалечих от Бог. Забелязах, че не се старая в дълга си, а просто гледам на него като на работа. Как бих могла да се представя добре по този начин? В този момент най-сетне осъзнах, че Божиите подредби ме бяха лишили от „резервни варианти“, за да имам шанс да практикувам, да се науча да бъда загрижена, да поемам отговорност, да разчитам на Бог в трудности и да търся истините принципи. И, което е по-важно, чрез това разбрах, че безотговорното ми отношение към дълга ми отвращава Бог. Напрежението от работата щеше да ме принуди да се старая в дълга си и да ми даде шанс да се покая и да се стремя към подобаващото му изпълнение. След като разбрах Божиите намерения, бях готова да приема ситуацията. През следващите няколко дни съзнателно положих огромни усилия в работата, опитах се да открия повече проблеми във видеопродукциите и да ги разреша. Съставих си учебен план и се постарах да навляза в работата възможно най-бързо. След като състоянието ми се подобри, имах повече време за работа и живеех по-спокойно.

След това мой партньор стана друга сестра. В началото още гледах да се отнасям отговорно, но след време, като видях, че е доста способна в работата и има повече професионални умения от мен, ѝ прехвърлих някои задачи и се отървах от тях. Понякога участвах в дискусии, но не казвах нищо, като си мислех: „Като гледам колко добре се справяш, няма за какво да се тревожа, мога да се отпусна малко“. Водачът ми ме предупреди да проявявам повече загриженост в работата и аз няколко дни се старах, но скоро се върнах към старите си навици. Понякога изникваха заплетени ситуации, в които трябваше да се действа веднага, но ако видех, че те са работа на моята партньорка, не ми се занимаваше. Нарочно отбелязвах съобщението като непрочетено и се правех, че не съм го видяла с мисълта, че партньорката ми ще се погрижи за това по-късно. Макар че усещах, че това е безотговорно, не се замислях много, понеже работата напредваше нормално. Няколко месеца по-късно ни възложиха отделни части от видеообработката. Този път нямаше кой да ми помага. Бях сигурна, че ще имам много трудности и проблеми, но като се сетих колко бях безотговорна и че тази ситуация може да е полезна за мен, реших, че преди всичко ще я приема. След като започнах обаче, видях, че изведнъж трябваше да проследявам много повече неща — сякаш край нямаше. На всичко отгоре нямах кой знае какви професионални умения и изникваха все повече проблеми. За всеки клип, който правехме, получавахме предложения и трябваше да мисля за това как да отговоря на всяко едно. Постепенно малкото ентусиазъм, който имах, се изчерпа и често си мислех: „Вече толкова се старая, а пак има много проблеми. Може би е по-добре водачът да намери някой по-добър от мен“. Малко след това много от клиповете ни бяха изпратени за преработка един след друг. Това ме потисна още повече. Не исках вече да решавам сложни проблеми и ми липсваше времето, когато имах партньори в дълга си и с радост се криех зад гърбовете им, и не се налагаше да се напрягам толкова. Нямах мотивация в дълга си, дори краката ми тежаха. Едва тогава осъзнах, че това не е начинът, по който трябва да изпълнявам дълга си. Затова се помолих на Бог. Докато търсех, изведнъж се сетих за Ной. Той е преминал през много трудности и провали, докато е строял ковчега, но никога не се е предал и е издържал 120 години. Накрая е построил ковчега и е изпълнил Божието поръчение. А аз търсех лесния начин и исках да избягам, въпреки че трудностите ми бяха незначителни. Нима не бях просто един страхливец? При тази мисъл се стегнах и се изправих лице в лице с проблемите си.

По време на духовната си практика прочетох Божиите слова: „Фалшивите водачи до един никога не вършат практическа работа, а се държат така, сякаш ролята им на водачи е някаква официална длъжност и се отдават напълно на предимствата на статуса си. Те приемат като тежест и досада дълга, който трябва да изпълняват, и работата, която водачът трябва да върши. В сърцата си се противопоставят на делото на църквата. Изпълнени са с нежелание, ако трябва да следят работата или да търсят какви проблеми възникват при изпълнението ѝ, които трябва да проследят и разрешат. Това са задачите, които водачите и работниците трябва да изпълняват. Това им е работата. Защо продължаваш да искаш да си водач или работник, ако не го правиш и не искаш да го правиш? Дали изпълняваш дълга си, за да си внимателен към Божията воля, или за да бъдеш чиновник и да се радваш на атрибутите на статуса? Не е ли безсрамно да си водач, ако единственото ти желание е да заемаш някаква официална позиция? Никой не е с по-лош характер. Тези хора нямат нито самоуважение, нито срам. Ако искаш да се радваш на удобство за плътта, бързо се връщай към светския живот, стреми се към него, грабни го и го отмъкни, щом можеш. Никой няма да ти се меси. Божият дом е място, където Божиите избраници изпълняват своя дълг и почитат Бог. Това е място, където хората отиват, за да се стремят към истината и за да бъдат спасени. Това не е място, където човек може да се радва на удобство за плътта, камо ли място, което глези хората. […] Някои хора не са способни да се справят, каквато и работа да вършат и какъвто и дълг да изпълняват. Идва им в повече и те не са способни да изпълняват което и да е от задълженията или да поемат която и да е от отговорностите, които трябва. Не са ли отпадък? Още ли са достойни да се наричат хора? Има ли жив човек, който не трябва да изпълнява дълга и отговорностите си, освен глупаците, умствено недоразвитите и хората, които страдат от физически увреждания? Но такъв човек все си затваря очите, постъпва подло и не иска да изпълнява задълженията си. Това означава, че не иска да се държи като истински човек. Бог му е дал качества и дарби, дал му е възможност да бъде човешко същество, но той не може да ги използва, за да изпълнява дълга си. Не прави нищо, но иска да се наслаждава на всичко. Може ли такъв човек да се нарече човешко същество? Каквато и работа да му е възложена, била тя важна или обикновена, трудна или лесна, той все е небрежен и повърхностен, все е мързелив и все се измъква. Когато възникнат проблеми, той се опитва да прехвърли отговорността за тях върху други хора. Не поема никаква отговорност, а иска да продължи да живее като паразит. Не е ли безполезен отпадък? Има ли човек в обществото, на когото не му се налага да разчита на себе си, за да оцелее? Човек трябва да се издържа сам, щом достигне зрялост. Родителите му са изпълнили своята отговорност. Дори родителите му да искаха да го издържат, той би се чувствал неловко от това и би трябвало да е способен да признае: „Родителите ми си свършиха работата по отглеждането на децата си. Аз съм възрастен и работоспособен. Трябва да съм в състояние да живея самостоятелно“. Не е ли това минималният разум, който един възрастен човек трябва да притежава? Човек, който наистина има разум, не би могъл да продължи да безделничи на гърба на родителите си и би се опасявал от подигравките на хората и от това, че ще бъде посрамен. И така, имат ли разум безделниците? (Нямат.) Все искат да получат нещо даром, никога не искат да поемат отговорност, все търсят безплатен обяд, искат три пълни хранения на ден и някой да ги обслужва, а храната да е вкусна, и то без да полагат никакъв труд. Това не е ли нагласата на един паразит? А имат ли съвест и разум паразитиращите хора? Притежават ли достойнство и почтеност? Категорично не. Всички те са паразитиращи негодници, всички са зверове без съвест и разум. Никой от тях не заслужава да остане в Божия дом(„Словото“, Т.5, „Отговорностите на водачите и работниците“, „Отговорностите на водачите и работниците (8)“). Божиите слова ме накараха да се замисля за това, че проследяването и разбирането на проблемите и решаването им чрез истината са отговорности на водача и работника, но лъжеводачите ги възприемат като тежест. Това показва, че те не искат да изпълняват дълга си, а да се наслаждават на позицията си. Разбрах, че моето поведение е същото. Трябваше да поема отговорност, да решавам проблемите, да се възползвам от възможността да се стремя към истината и да се справя с недостатъците си. Така щях да напредна по-бързо. Аз обаче исках да се откажа от дълга си заради трудностите. Като началник не вършех никаква реална работа и не решавах реални проблеми. Нима не се стремях към ползите от статуса? Като погледна назад, макар и уж да съм вършила нещо, докато имах партньори, всъщност работата се разпределяше и моите отговорности не бяха големи. Дългът ми беше лесен и аз всъщност се забавлявах. Когато двамата ми партньори бяха преместени, напрежението от работата се увеличи и ми се наложи да страдам в дълга си, което породи у мен такава съпротива, че исках да предам Бог. След това, макар че промених състоянието си с ядене и пиене на Божието слово, аз пак започнах да поемем по-малко отговорности, защото партньорката ми беше по-опитна от мен. Изпълнявах дълга си небрежно и не исках да се тревожа. Когато поех цялата отговорност за работата и трудностите се натрупаха, пак исках да избягам. Видях, че отношението ми към дълга е предателско и исках да избягам още при първата трудност или отговорност. Винаги съм искала да се прехвърля на лесна и спокойна работа, но истината е, че във всяка работа има стрес и ако не се справех с покварата си, нямаше да мога да изпълнявам никой дълг добре. Разбрах, че по природа ми е писнало от истината и че не обичам положителните неща. Вместо да изпълнявам дълга си, исках да се наслаждавам на благословии. В крайна сметка такава вяра не води до никъде! Прочетох това в Божиите слова: „Все искат да получат нещо даром, никога не искат да поемат отговорност, все търсят безплатен обяд, искат три пълни хранения на ден и някой да ги обслужва, а храната да е вкусна, и то без да полагат никакъв труд. Това не е ли нагласата на един паразит?“. Бях точно такъв паразит, какъвто Бог описва. Исках да жъна, но не и да сея, и да се радвам на плодовете на чуждия труд. Нима не бях просто отпадък? Все повече се отвращавах от себе си. Преди се възмущавах от лентяите, които смучат от родителите си — възрастни хора, които не излизат от дома, възползват се от родителите си и не поемат никакви отговорности. Те за нищо не стават. Нима настоящото ми поведение беше по-различно от тяхното? Докато се упреквах, се помолих на Бог: „О, Боже, най-сетне разбрах, че съм окаяна и много неискрена в дълга си. Винаги съм мислила само за собствената си плът и исках да бъда паразит. Наистина съм ужасена от тези долни мисли. В църквата има толкова работа, която изисква спешни действия, но аз не се старая да напредна или да поема бреме. Аз съм пълен боклук. О, Боже, знам, че това мое състояние е погрешно, но просто не мога да счупя оковите на плътта си. Моля Те, просветли ме, за да разбера проблемите си. Искам да се покая и променя“.

Размишлявах известно време. Защо все исках да избягам и да се откажа от дълга си, щом се натрупат трудности и напрежение? Какъв точно беше първоизточникът на проблемите ми? Докато търсех, прочетох Божието слово. „Днес ти не вярваш на думите, които казвам, и не им обръщаш внимание. Когато настъпи денят, в който това дело ще се разпространи и ти видиш цялата му същност, ще съжаляваш и тогава ще бъдеш смаян. Има благословии, но ти не умееш да им се насладиш, и има истина, но ти не се стремиш към нея. Не си ли навличаш презрение? Днес, въпреки че следващият етап от Божието дело все още не е започнал, няма нищо изключително в изискванията, които се поставят пред теб, и в това, което се иска от теб да изживееш. Има толкова много работа и толкова много истини; нима те не заслужават да бъдат опознати от теб? Нима Божието порицание и съд не успяват да пробудят духа ти? Нима Божието порицание и съд не успяват да те накарат да намразиш себе си? Доволен ли си да живееш под влиянието на Сатана, с мир и радост и малко плътски комфорт? Не си ли ти най-низшият от всички хора? Никой не е по-глупав от онези, които са видели спасението, но не се стремят да го получат; това са хора, които преяждат с плът и се наслаждават на Сатана. Ти се надяваш, че вярата ти в Бог няма да доведе до никакви предизвикателства или изпитания, нито до най-малките трудности. Винаги се стремиш към неща, които не струват нищо, и не придаваш никаква стойност на живота, а поставяш собствените си екстравагантни мисли пред истината. Ти си толкова безполезен! Живееш като прасе — каква е разликата между теб и прасетата и кучетата? Нима не са зверове всички тези, които не се стремят към истината, а обичат плътта? Нима не са ходещи трупове всички тези мъртъвци, в които няма дух? Колко думи са били изречени между вас? Малко ли работа е свършена сред вас? Колко съм раздавал сред вас? Тогава защо не си го спечелил? От какво се оплакваш? Не е ли вярно, че ти не си спечелил нищо, защото си прекалено влюбен в плътта? И дали не е защото твоите мисли са твърде екстравагантни? Дали не е защото си твърде глупав? Ако не успяваш да получиш тези благословии, можеш ли да виниш Бог, че не те е спасил? Това, към което се стремиш, е да постигнеш мир, след като си повярвал в Бог, децата ти да не боледуват, съпругът ти да има добра работа, синът ти да намери добра съпруга, дъщеря ти да намери достоен съпруг, воловете и конете ти да орат добре земята, да има добра година за реколтата ти. Това е, което търсиш. Стремежът ти е единствено да живееш удобно, да не се случват инциденти със семейството ти, ветровете да те подминават, по лицето ти да няма черни точки, реколтата на семейството ти да не е наводнена, да не си засегнат от никакви бедствия, да живееш в Божията прегръдка, да живееш в уютно гнездо. Страхливец като теб, който винаги се стреми към плътта — имаш ли сърце, имаш ли дух? Не си ли звяр? Аз ти давам истинския път, без да искам нищо в замяна, но ти не се стремиш към него. Дали ли си един от тези, които вярват в Бог? Аз ти давам истински човешки живот, но ти не се стремиш към него. По нищо ли не се различаваш от прасе или куче? Прасетата не се стремят към живота на човека, не се стремят да се пречистят и не разбират какво е животът. Всеки ден, след като се нахранят, те просто спят. Аз ти дадох истинския път, но ти не го спечели: ти си с празни ръце. Желаеш ли да продължиш да живееш този живот, живота на прасе? Какъв е смисълът такива хора да са живи? Твоят живот е презрян и позорен, живееш сред мръсотия и разврат и не се стремиш към никакви цели; не е ли твоят живот най-позорният от всички? Имаш ли дързостта да погледнеш към Бог? Ако продължаваш да изживяваш по този начин, нима ще придобиеш нещо? Истинският път ти е даден, но дали накрая ще успееш да го спечелиш зависи от твоя личен стремеж(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“). Строгите Божии слова ми дадоха да разбера, че Бог изпитва дълбоко отвращение и антипатия към хората, копнеещи за удобство, и че за Него те са като животни. Те са мързеливи търтеи, които искат не да работят, а да си клатят краката. В крайна сметка не изпълняват никакъв дълг както трябва и не придобиват истината. Те са отпадъци. И аз бях такава. Исках дългът ми да минава гладко и мислех, че щом имам дълг и не ме уволняват, всичко е наред. Но когато възникнеха трудности и ми се наложеше да страдам и да плащам цена, аз просто бягах. Щеше ми се да подбирам лесни и прости задачи и се придържах към сатанински житейски принципи като: „Живей си живота“ и „Угаждай си“. Поради тези възгледи все копнеех за удобство и се дразнех, когато се натрупваше работа, защото се тревожех да не ми отнеме от свободното време. Когато се налагаше да усвоя нови умения, не плащах цена и затова напредъкът ми беше бавен и не можех да се справя с работата. Понякога дори пренебрегвах задълженията си и гледах светски клипове под претекст, че се обучавам, което притъпи и помрачи духа ми. Като началник трябваше да следя и решавам активно проблемите, които възникват в работата, но щом се появяха сложни проблеми, просто правех номера, за да ги избегна, което забавяше напредъка на работата. Исках някой да заеме мястото ми и да ме облекчи, което беше още по-сериозно. Знаех, че видеопродукциите са много важни за евангелската работа, но аз угаждах на плътта си и бягах, когато станеше напечено, без да поема никаква отговорност. Замислих се за децата, които са отгледани от родителите си, но когато дойде време да се жертват за семейството си, те се страхуват от страдание и отговорност. Такъв човек няма съвест и е неблагодарна отрепка. Помислих си, че моето поведение беше точно такова. Бог ме беше напътствал до този момент и ми беше позволил да изпълнявам толкова важен дълг, а аз все се боях от страданието и се грижех само за плътта си. Нямах никаква съвест! Не виждах смисъл в това да страдам заради дълга си, все копнеех за физическо удобство и не можех да изпълнявам никакъв дълг както трябва. После осъзнах, че сатанински философии като: „Живей си живота“ и „Угаждай си“ ни правят все по-покварени и измамни. Ако продължавах да се стремя към удобство, нямаше ли да се съсипя? Все се оплаквах от трудностите в дълга си и се ужасявах от това да се разделя с удобствата си. Губех шанса си да спечеля истината, правех от дълга си пълна каша и извършвах само прегрешения. Най-сетне разбрах, че ще бъда отритната и пропъдена от Бог!

Започнах да търся път за практикуване. Прочетох Божието слово: „Да предположим, че църквата ти възложи да свършиш определена работа, и ти кажеш: „Независимо дали тази работа е възможност да се откроя или не, щом ми е възложена, ще я свърша добре. Ще поема тази отговорност. Ако ми възложат да посрещам, ще дам всичко от себе си, за да посрещам хората добре, ще се грижа добре за братята и сестрите и ще направя всичко възможно, за да осигуря безопасността на всички. Ако ми възложат да разпространявам евангелието, ще се въоръжа с истината, ще го разпространявам с любов и ще изпълня добре дълга си. Ако ми възложат да уча чужд език, ще го уча усърдно, ще положа усилия над него и ще го науча добре възможно най-бързо, в рамките на година-две, за да мога да свидетелствам за Бог пред чужденци. Ако ме помолят да пиша статии със свидетелства, съвестно ще се обучавам да го правя и ще разглеждам нещата според истините принципи; ще уча за езика и макар че може би няма да съм способен да пиша статии с красива проза, поне ще мога ясно да предам свидетелството си за преживяване, разбираемо да разговарям за истината и да дам истинско свидетелство за Бог, така че когато хората четат моите статии, да се поучат и да имат полза. Каквато и работа да ми възложи църквата, ще се заема с нея с цялото си сърце и сили. Ако има нещо, което не разбирам, или възникне някакъв проблем, ще се моля на Бог, ще търся истината, ще решавам проблемите според истините принципи и ще върша добре работата. Какъвто и да е дългът ми, ще дам всичко от себе си, за да го изпълня добре и да удовлетворя Бог. Каквото и да мога да постигна, ще направя всичко възможно да поема цялата отговорност, която ми се полага, и поне няма да бъда в противоречие със съвестта и разума си, няма да съм небрежен и нехаен или да хитрувам и да се спотайвам, нито ще се възползвам от плодовете на чуждия труд. Нищо от това, което правя, няма да е под нормите на съвестта“. Това е минималният критерий за човешко поведение и човек, който изпълнява дълга си така, може да се определи като съвестен и разумен човек. Трябва поне съвестта ти да е чиста, когато изпълняваш дълга си, и поне да чувстваш, че заслужаваш трите си хранения на ден, а не са подаяния. Това се нарича чувство за отговорност. Независимо дали духовният ти ръст е висок или нисък и дали разбираш истината, отношението ти трябва да е такова: „Тъй като ми беше възложено да свърша тази работа, трябва да се отнасям сериозно към нея, трябва да я превърна в своя грижа и да я свърша добре, като вложа цялото си сърце и всички свои сили. Що се отнася до това дали ще мога да я свърша отлично, не се осмелявам да дам гаранция, но нагласата ми е, че ще направя всичко по силите си, за да я видя добре свършена, и определено няма да съм небрежен и нехаен в това отношение. Ако в процеса на работа възникне някакъв проблем, трябва да поема отговорност и да направя така, че да си извлека поука от това и да изпълня добре дълга си“. Това е правилното отношение. Имате ли такова отношение?(„Словото“, Т.5, „Отговорностите на водачите и работниците“, „Отговорностите на водачите и работниците (8)“). Божиите слова наистина ме вдъхновиха. Щом църквата ми е възложила тази работа, трябваше да поема отговорностите на възрастен човек. Колкото и добри да бяха качествата ми, колкото и способна да бях, колкото и трудности да срещах в дълга си, не можех да се скатавам. Трябваше да полагам усилия и да влагам всичко от себе си, за да поема работата. След това, след като завършех някой клип и получех коментарите на другите, дори и да не си давах сметка за проблема и да не знаех как да го реша, активно търсех път за решението или хора, с които да се посъветвам. Постепенно уменията ми се усъвършенстваха, а принципите ми се изясниха. Преди, когато възникнеше сложен проблем, обикновено го прехвърлях на някого от партньорите си, не отговарях бързо на съобщения в груповия чат и се мотаех. Сега обаче мога да поема отговорност и по-голямо бреме. Макар че в сътрудничеството ни има трудности, когато внимателно се осланям на Бог и обсъждам нещата с другите, пътят, по който трябва да поемем, става все по-ясен.

Едва след това преживяване осъзнах колко себична и измамна съм била, че съм била коварна и мързелива в дълга си и че съм бягала от отговорност. Когато поправих отношението си към работата и склоних да се съобразявам с Божието бреме и да влагам всичко от себе си в работата, видях Божието водачество и напътствие, придобих вътрешна вяра и започнах с готовност да практикувам това да бъда рационален и съвестен човек, който изпълнява дълга си.

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

След смъртта на спътницата ми

Със съпругата ми един след друг приехме Божието дело от последните дни през есента на 2007 г. Като прочетох Божиите слова, се убедих, че...

Освободена от оковите на дома

Малко след като получих Божието дело в последните дни, проповядвах Евангелието на моя съпруг. Изненадах се, когато, след като го чу, той...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger