В края на 2019 г. един роднина сподели с мен евангелието на Всемогъщия Бог. Разбрах, че словата на Всемогъщия Бог са истината. Почувствах, че това е Божият глас, затова с радост приех новото Божие дело. Четях Божието слово всеки ден и не исках да пропускам нито едно събрание. Понякога у нас имаше проблеми с интернета или тока и не можех да присъствам на онлайн събранията. Това много ме разстройваше, но след това прочитах набързо какво е станало на събранието, споделях на групата своето разбиране за Божието слово и общувах с братята и сестрите. Давах и всичко от себе си в дълга си.

След известно време бях избран за църковен водач. Отначало споделях отговорността за църковното дело с още двама водачи, затова не ми беше много трудно и напрегнато. Скоро бях избран за надзорник на работата на няколко църкви. Не исках да изпълнявам този дълг. Защото мислех, че не съм водач от дълго време, че все още имам много недостатъци и много неща не разбирам, затова се тревожех, че няма да изпълнявам дълга добре. После прочетох Божието слово. „Ной беше чул само няколко послания, а и по онова време Бог не беше изразил много слова, затова няма съмнение, че Ной не разбираше много истини. Не разбираше нито съвременната наука, нито съвременните знания. Беше изключително обикновен човек, незабележим член на човешкия род. И все пак по едно се различаваше от всички останали — знаеше как да слуша Божиите слова, знаеше как да ги следва и как да се придържа към тях, знаеше кое е мястото на човека и имаше способността наистина да вярва и да се подчинява на Божиите слова и нищо повече. Тези няколко прости принципа бяха достатъчни, за да му позволят да изпълни всичко, което Бог му беше поверил, и той упорито ги следваше не само в продължение на няколко месеца, на няколко години или на няколко десетилетия, а в продължение на повече от век. Не е ли изумително това? Кой друг освен Ной би могъл да го направи? (Никой друг.) И защо не? Някои хора казват, че се дължи на неразбирането на истината, но това не съответства на фактите. Колко истини разбираше Ной? Защо беше способен на всичко това? Днешните вярващи са чели много от Божиите слова и разбират част от истината. Защо тогава не са способни да го направят? Други казват, че това е заради покварения нрав на хората. А нима Ной нямаше покварен нрав? Защо Ной беше способен да го постигне, а хората днес не могат? (Защото съвременните хора не вярват в Божиите слова и нито се отнасят към тях, нито се придържат към тях като към истината.) И защо не са способни да се отнасят към Божиите слова като към истината? Защо не са способни да се придържат към Божиите слова? (Те нямат богобоязливи сърца.) Така че, как да придобият богобоязливи сърца, когато изобщо не разбират истината и не са чули много истини? (Трябва да имат човешка природа и съвест.) Точно така. В човешката природа на хората трябва да присъстват две от най-ценните неща: първото е съвестта, а второто е усет за нормална човешка природа. Притежаването на съвест и усет за нормална човешка природа е минималният критерий за това да си човек. Това е минималният, най-основен критерий за оценяването на човека. Това обаче липсва на днешните хора и затова, колкото и истини да чуят и разберат, те не могат да имат богобоязливи сърца. И така, по какво се различава същината на днешните хора от тази на Ной? (Те нямат човешка природа.) И каква е същината на тази липса на човешка природа? (Зверове и демони.) „Зверове и демони“ не звучи много приятно, но съответства на фактите. По-учтиво казано, нямат човешка природа. Хората без човешка природа и усет не са хора, а са по-долу и от животните. Ной успя да изпълни Божието поръчение, защото когато чу Божиите слова, той можа да ги запомни. За него Божието поръчение беше начинание за цял живот, вярата му беше непоколебима, волята му не се промени в продължение на сто години. Това беше така, защото той имаше богобоязливо сърце, беше истински човек и пределно ясно съзнаваше, че Бог му е поверил да построи ковчега. Хора с толкова човешка природа и усет, колкото Ной, са изключителна рядкост и ще е много трудно да се намери друг“ („Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Втори екскурс: как Ной и Авраам слушаха Божиите слова и Му се подчиниха (Първа част)“). Ной не беше чувал никакви дълбоки послания и не разбираше много истини, но в сърцето си се боеше от Бог и Му се е подчиняваше. Когато Бог каза на Ной, че ще унищожи човечеството с потоп и че той трябва да построи ковчег, Ной прие без колебание. Знаеше, че Божието поръчение не е лесно, тъй като построяването на ковчег изисква изсичане на дървета и точни мерки. Макар че проектът беше огромен и труден, Ной не се поколеба, тъй като си даваше сметка, че това е Божието поръчение за него. Като размишлявах върху Божиите слова, осъзнах, че нямам нито човешката природа, нито разума на Ной. Когато водачът ми възложи отговорността за няколко църкви, аз нямах вяра в Бог и разчитах само на собствените си умения. Усещах, че капацитетът ми за работа е ограничен, че отдавна не съм бил църковен водач и имам много недостатъци. Тревожех се, че няма да се справя добре, затова не исках да приема този дълг. Нямах вярата в Бог на Ной, нямах и богобоязливо и богопослушно сърце, а още по-малко имах човешката природа и разума на Ной. Като си дадох сметка за това, спрях да се тревожа и склоних да се подчиня и да приема дълга, както Ной бе приел своя.

Щом започнах работа обаче, се натъкнах на нов проблем. Установих, че имам много работа. Например, трябваше да следя състоянията на братята и сестрите в църквата, да подкрепям тези, които не посещават редовно събрания, да опозная трудностите, които хората срещат в дълга си, и да разговарям с тях, за да ги преодолеят, да помагам на хората да се научат да изпълняват дълга си и т.н. Всичко това беше моя отговорност. Когато се изправих срещу тези проблеми, не знаех откъде да започна и как да върша тази работа добре, и се почувствах изключително напрегнат. От трудностите станах негативен и просто исках да кажа на водача, че не се смятах за подходящ за този дълг, понеже нямах опит и ми беше много трудно. После водачът узна за състоянието ми и ми изпрати откъс от Божието слово, за да ми помогне. Прочетох Божието слово. „Как реагира Мойсей на поръчението, което му даде Бог, когато го изпрати да изведе израилтяните от Египет? (Той каза, че не е красноречив, а е бавен в речта и езика.) Единственото му леко опасение беше, че не е красноречив, а е бавен в речта и езика. Дали обаче се противопостави на Божието поръчение? Как се отнесе към него? Той падна по очи. Какво означава да паднеш по очи? Означава да се покориш и да приемеш. Той подчини цялата си същност на Бог, без да обръща внимание на личните си предпочитания, и не спомена да е изпитвал каквито и да било трудности. Каквото и да му беше наредил Бог, веднага щеше да го изпълни. Защо беше способен да приеме Божието поръчение, дори когато чувстваше, че нищо не може да направи? Защото вътре в себе си имаше истинско доверие. Той вече беше изпитвал Божието върховенство над всички неща и въпроси, и през четиридесетте години, които преживя в пустинята, разбра, че Божието върховенство е всемогъщо. Затова с готовност прие Божието поръчение и тръгна да изпълнява това, което Бог беше заръчал, и дума повече не обели по въпроса. Какво означава тръгването му? Означава, че искрено се доверяваше на Бог, че наистина се уповаваше в Него и наистина Му се покоряваше. Той не беше страхлив и не направи свой избор, нито опита да откаже. Вместо това повярва напълно и изпълнен с доверие тръгна да изпълнява възложеното му Божие поръчение. Той вярваше в следното: „Щом Бог го е заръчал, то всичко ще бъде направено, както Той казва. Бог ми каза да изведа израилтяните от Египет, така че ще отида. Тъй като това е Божието поръчение, Той ще се хване за работа и ще ми даде сила. Трябва само да сътруднича“. Това беше прозрението на Мойсей. […] Обстоятелствата по онова време не бяха благоприятни нито за израилтяните, нито за Мойсей. От човешка гледна точка извеждането на израилтяните от Египет просто беше невъзможна задача, защото Египет беше отрязан от Червено море и преминаването през него щеше да представлява голямо предизвикателство. Възможно ли е Мойсей наистина да не е знаел колко щеше да му е трудно да изпълни това поръчение? В сърцето си знаеше, но каза само, че е бавен в речта и езика и че никой няма да обръща внимание на думите му. В сърцето си не отхвърли Божието поръчение. Когато Бог каза на Мойсей да изведе израилтяните от Египет, той се просна по очи и го прие. Защо не спомена трудностите? Дали защото след четиридесетте години в пустинята не познаваше опасностите на човешкия свят или как се бяха развили нещата в Египет, или тогавашното тежко положение на израилтяните? Не можеше ли да види ясно тези неща? Това ли се случваше? Определено не. Мойсей беше интелигентен и мъдър. Той знаеше всички тези неща, лично ги беше преживял и ги беше изпитал в човешкия свят и никога нямаше да ги забрави. Твърде добре ги знаеше. И така, знаеше ли колко беше трудно поръчението, което Бог му даде? (Да.) Щом знаеше, как можа да приеме това поръчение? Той имаше доверие в Бог. При целия си житейски опит, той вярваше в Божието всемогъщество, затова прие това Божие поръчение със сърце, изпълнено с доверие и без никакво съмнение. […] Какво ще кажете, дали през четиридесетте си години в пустинята Мойсей успя да изпита това, че нищо не е трудно при Бог и че човекът е в Божиите ръце? До голяма степен. Това беше най-истинското му преживяване. През четиридесетте години в пустинята толкова много неща го поставяха в смъртна опасност и той не знаеше дали ще оцелее. Всеки ден се бореше за живота си и молеше Бог да го закриля. Това беше единственото му желание. През тези четиридесет години най-дълбоко преживя именно Божието върховенство изакрила. По-късно, когато приемаше Божието поръчение, първото нещо, което почувства, трябва да е било: „При Бог нищо не е трудно. Щом Бог казва, че може да се направи, значи със сигурност може. Щом Бог ми е дал такова поръчение, Той със сигурност ще се погрижи. Именно Той ще го направи, а не кой да е“. Преди да предприемат действия, хората трябва да планират и да се подготвят предварително. Първо трябва да се справят с предварителната подготовка. Бог трябва ли да прави тези неща, преди да действа? Не Му е необходимо. Колкото и да е влиятелно, способно или могъщо, колкото и да е необуздано, всяко сътворено същество е в Божиите ръце. Мойсей имаше доверие, знание и опит в това отношение, затова в сърцето му нямаше и капка съмнение или страх. Следователно неговото доверие в Бог беше особено истинско и чисто. Може да се каже, че той беше изпълнен с доверие“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Истинско доверие се постига само с истинско покорство“). След като прочетох Божието слово, осъзнах, че съм страхливец, който не се доверява на Бог и няма вяра в Него. Бог призова Мойсей да изведе израилтяните от Египет, за да се избавят от робство. Мойсей нямаше армия да се бие с фараона и му беше много трудно да изпълни това поръчение, но бе способен да се подчини на Божието слово и вярваше, че Бог лично ще изведе народа Си от Египет. Като се замислих за миналото, видях колко много работа не можех да свърша и исках да захвърля този дълг, защото чувствах, че напрежението ми идва в повече, че дългът ми тежи и не мога да го изпълня. Не се доверявах на Бог и нямах вяра в Него. Вярвах само в ограничените си способности. Смятах, че способността ми да върша работата ми зависи от качеството ми. Не вярвах, че Бог прави всичко, а ние само Му помагаме. Бях наистина арогантен. Именно Бог ми беше позволил да изпълнявам този дълг. Бог управлява всичко. Трябваше да имам вяра и да оказвам практическо съдействие. От този момент нататък не можех вече да отхвърлям дълга. Вярвах, че щом се уповавам на Бог и разчитам на Него, Той ще ме води и ще ми помага, ще ми даде шанс да науча истината във всякакви трудности и да схвана различните принципи. Изпълнението на този дълг разкри, че нямам вяра, компенсира недостатъците ми, позволи ми да премина през повече ситуации и да разбера истината.

Във Венецуела има проблеми с водата, тока, интернета и икономиката и понякога ни се налага да работим повече от обичайното, за да издържаме семействата си. С баща ми тръгвахме на риболов всяка сутрин в 3 часа и се връщахме чак към 3-4 следобед. Много се уморявах от целодневното плаване, но когато се върнех вкъщи, не исках да си почивам, защото все още имаше много неща в дълга ми, които не умеех, и трябваше повече да уча, да се образовам и да работя върху недостатъците си, за да изпълнявам дълга си подобаващо. Ако не изпълнявах дълга си добре, щях да разочаровам Бог. Сетих се за светците от Епохата на благодатта. Те следваха Господ Исус, разпространяваха евангелието, изпълняваха дълга си, преодоляха много трудности и опасности и страдаха неимоверно. Можеше ли моето страдание да се сравнява с тяхното? Затова, щом се върнех вкъщи всеки ден, хващах телефона да проверя работата и задачите си. Изпращах и съобщения на братята и сестрите, за да ги питам дали срещат трудности. Ако някой не знаеше как да изпълнява дълга си, му помагах и му казвах какво съм научил от изпълнението на своя. Започнах да се уча да се уповавам на Бог визпълнението на дълга си. Когато другите срещаха трудности, се молех на Бог да ме води в това да намеря тези Божии слова, които ще им помогнат. След като споделях Божието слово и разговарях с тях за опита и разбирането си, състоянието им се подобряваше донякъде. И аз печелех от това да помагам на братята и сестрите и разбирането ми за истината стана по-ясно отпреди. В този процес разбрах, че с каквато и трудност да се сблъскаме, щом истински разчитаме на Бог, Той винаги ще ни води. Макар че трудности имаше всеки ден, вече не бях така слаб, както в началото. После обаче се сблъсках с друг голям проблем. Заради слабия интернет у дома не можех да посещавам събранията и да общувам с братята и сестрите редовно, а и нямаше как да изпълнявам дълга си. Знаех, че не мога да променя нещата, затова се молих на Бог дълго и поисках от Него да ме преведе през това. След молитвата постепенно се успокоих. След това прочетох Божието слово: „Когато преживяваш най-трудния си момент, когато най-малко си способен да почувстваш Бог, когато най-силно те боли и си най-самотен и когато ти се струва, че си отдалечен от Бог, кое е първото нещо, което трябва да направиш? Призови Бог. Призоваването на Бог ти дава сила. Призоваването на Бог ти позволява да почувстваш Неговото съществуване. Призоваването на Бог ти позволява да почувстваш Божието върховенство. Когато призоваваш Бог, когато Му се молиш и оставиш живота си в Божиите ръце, ще почувстваш, че Той е до теб и че не те е изоставил. Дали доверието ти ще нарасне, когато почувстваш, че Бог не те е изоставил, когато наистина почувстваш, че Той е до теб? Ако имаш истинско доверие, дали то ще избледнее и изчезне с течение на времето? Категорично не“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Истинско доверие се постига само с истинско покорство“). Когато срещнеш трудности, призови Бог със сърцето си и ще добиеш вяра и сила. Нашите способности са ограничени. Ние не можем да видим по-далеч от носа си, затова все се страхуваме от трудностите, които се появяват. Бог властва над всички неща и ако искрено разчитаме на Него, Той ще ни води и ще ни помага да изпълняваме дълга си. Божието слово ми даде вяра и сила. Не можех да се проваля в дълга си заради поредицата от трудности. Трябваше да се моля и уповавам на Бог, за да ги превъзмогна, и да работя още по-усилено в изпълнението на дълга си. И така, започнах да излизам, за да търся по-стабилен интернет и да мога да участвам редовно в събранията. Понякога, когато бях домакин на събрание, излизах навън към 8 вечерта и се прибирах чак след края на събранието — към 10.30-11 ч. Много се страхувах, докато се прибирах, защото живеех в опасен квартал в Маргарита, и се страхувах, че някой ще ми открадне телефона и няма да мога да участвам в събранията и да изпълнявам дълга си. Често се молех на Бог да ми даде сила да устоя на трудностите. Малко след това получих съобщение. Един брат беше узнал в какво положение съм и по своя инициатива ми изпрати следното съобщение: „Братко, знам, че в момента ти е трудно и че стоиш на улицата до късно, за да изпълняваш дълга си. Това е изключително опасно. Имам колело и мога да ти го отстъпвам, когато ти трябва. Така ще ти е по-лесно да се придвижваш“. Бях научил много от тези трудности и бях свикнал да разчитам на Бог. Бях осъзнал, че Бог има върховенство над всичко и че именно Той създава условия за всички. В преживяванията си действително бях видял Божиите действия и вярата ми в Него беше укрепнала. Когато другите ги спохождаха трудности, подобни на моите, споделях с тях Божието слово и разговарях за опита си, за да им помогна и да им вдъхна вяра в Бог.

Всеки ден след риболова стоях вкъщи и четях Божието слово, а дойдеше ли време за събрание, тръгвах по улиците с колелото да търся място с добър интернет. Всеки път, когато се молех на Бог, Го молех да ме напътства да изпълнявам дълга си по-добре. Трудната ситуация вече не ме тревожеше. Исках само да изпълнявам дълга си добре и в унисон с Божията воля и изисквания. Дори и да трябваше да се изправя срещу още трудности, бях готов да се подчиня на Божието върховенство и уредба, да преживея ситуацията, в която Бог ме беше поставил, и да се стремя да удовлетворя сърцето Му. След известно време братята и сестрите ми помогнаха да си намеря подходящ дом с относително стабилен интернет. Бях толкова благодарен на Всемогъщия Бог, защото там можех да изпълнявам дълга си по-добре и с Божиите напътствия бях постигнал голям напредък в него. Преди няколко дни един водач отново ми каза, че ще ми възложат още повече работа, че бремето ми ще стане още по-голямо и че ще отговарям за още повече работа и още повече братя и сестри. Аз обаче вече не се тревожа и оплаквам. Стига да не спирам да разчитам и да се доверявам на Бог, Той ще ме води и ще ми помага да изпълнявам дълга си подобаващо.

Бог казва: „Колкото повече изпълняваш Божията воля, толкова по-голямо бреме носиш, а колкото по-голямо бреме носиш, толкова по-богат ще стане твоят опит. Когато зачиташ волята Му, Бог ще те натовари с бреме, а след това ще те просвети за задачите, които ти е поверил. Когато Бог ти даде това бреме, ще обърнеш внимание на всички свързани с него истини, докато ядеш и пиеш от Божиите думи. Ако имаш бреме, свързано със състоянието на живота на твоите братя и сестри, това е бреме, което ти е поверено от Бог и винаги ще носиш това бреме със себе си в ежедневните си молитви. Това, което Бог върши, е стоварено върху теб и ти си готов да правиш това, което Бог иска да върши; ето какво означава да поемеш Божието бреме като свое“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Съобразявай се с Божията воля, за да постигнеш съвършенство“). „Много често изпитанията на Бог са бреме, които Той дава на хората. Колкото и тежко да е бремето, дадено ти от Бог, това е тежестта му, която трябва да поемеш, защото Бог те разбира и знае, че ще можеш да я понесеш. Бремето, което Бог ти е дал, няма да надвишава духовния ти ръст или границите на издръжливостта ти, така че няма съмнение, че ще можеш да го понесеш. Какъвто и вид бреме да ти даде Бог, на каквото и изпитание да те подложи, запомни едно: дали разбираш Божията воля, или не, дали получаваш просветление и озарение от Светия дух, след като се помолиш, или не, дали това изпитание е израз на желанието на Бог да те дисциплинира или да те предупреди, или не, това, че не разбираш, няма значение. Стига да не се бавиш в изпълнението на дълга си и да можеш вярно да се придържаш към него, Бог ще бъде доволен, а ти ще бъдеш непоклатим в свидетелството си“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Само в честото четене на Божиите слова и разсъждаването върху истината има път напред“). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че Бог не ни дава бреме, което не можем да понесем, че Бог знае какъв е духовният ни ръст и на какво сме способни. Колкото повече се вслушваме във волята Му и колкото повече бреме носим в дълга си, толкова по-богат е опитът ни и толкова по-дълбоко е разбирането ни за Бог. Трябва да се моля на Бог да приема това бреме искрено и покорно, да мога да търся истината при трудности и да търся волята Му във всички неща, защото сърцето ми е кораво, представите ми са много и знам, че съм незрял на духовен ръст и нямам достатъчно вяра в Бог. След като преминах през тези трудности, разбрах, че в тежки моменти мога да опозная себе си и Божиите действия по-добре и да придобия повече вяра в Бог. В началото, когато поех дълга, рядко се молех на Бог и не търсех напътствията Му. Опитвах се да разчитам само на собствените си дарби, за да изпълнявам дълга си, и нямах вяра в Бог. След като прочетох Божието слово и узнах волята Му, добих вяра и започнах да работя усилено в дълга си. Често се молех на Бог и се уповавах на Него, беседвах с водачите и търсех с тях, и така научих принципите, отнасящи се до дълга ми, и някои пътища и начини да върша църковната работа. След като преминах през това, вече не съм в негативно състояние. Когато ме сполитат разни неща в ежедневието, се уча да търся истината, да изпълнявам дълга си старателно и подобаващо, а когато ми е трудно, се моля на Бог и Той ме води и ми помага да се справя с тези ситуации и трудности. А и проблемите и напрежението вече не ми се струват толкова големи. Ако не бях преминал през тези трудности, нямаше да бъда просветлен от Бог и нямаше да имам това разбиране, камо ли истинско преживяване. Ако беше така, нямаше да мога да изпълнявам дълга си както трябва. Сега разбирам защо Бог казва: „Колкото повече изпълняваш Божията воля, толкова по-голямо бреме носиш, а колкото по-голямо бреме носиш, толкова по-богат ще стане твоят опит“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Съобразявай се с Божията воля, за да постигнеш съвършенство“). Копнея да поема още бреме, за да се отплатя за Божията любов.

В наши дни Във Венецуела има много проблеми с икономиката, обществените услуги и интернета. Макар че понякога се напрягам, вече съм се научил да разчитам на Бог, да се стремя към Него и да имам вяра в Него. Ако не бях преминал през тези трудности, нямаше да разбирам колко е важно да изпълнявам дълга си или как да се стремя към Бог в трудностите. Благодаря на Бог за това, че ми даде възможност да спечеля много и да придобия това знание.