В началното училище получавах лоши оценки, но бях малка и не се чувствах неудобно. В прогимназията обаче, когато започнах да забелязвам, че учителите и съучениците ми уважават и хвалят учениците с добри оценки, се изпълних със завист. Исках и аз да се справям по-добре в ученето, за да получа похвалата на всички, но колкото и да се стараех, просто не можех да повиша оценките си. Обвинявах се, като си казвах: „Как може да съм толкова глупава? Какъв срам!“. Така че в крайна сметка се отказах. Когато започнах да си търся работа, успях да си намеря само такава, свързана с физически труд, защото ми липсваха образование и умения и не бях особено интелигентна. Когато видях как умните и образовани хора могат да изкарват повече пари, без да полагат физически труд, отново се обвиних, че не съм интелигентна, и се почувствах много потисната.

След като приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни, видях, че църковните водачи са способни да се отричат, да отдават всичко на Бог, да страдат и да плащат цена и могат да разрешат трудностите на братята и сестрите чрез общение върху Божиите слова. Всички им се възхищаваха и ги уважаваха, поради което аз много им завидях. Очаквах с нетърпение деня, в който и аз ще мога да стана църковен водач. Никога не съм си представяла, че само две години по-късно ще бъда избрана за църковен водач. Ентусиазирано се отричах, отдавах всичко на Бог и активно работех, за да намирам приемни домове и хора, които да изпълняват дълг, когато е необходимо. Никога не се оплаквах, независимо колко трудна или уморителна беше работата. Правех всичко възможно, за да помогна на всеки, който имаше проблеми, и всички братя и сестри ме хвалеха за способността ми да понасям страдания и за любящото ми отношение. Но работата в църквата просто никога не показа признаци на подобрение, защото аз само спазвах правилата, повтарях като папагал чужди думи и не бях в състояние да използвам истината за разрешаване на действителните проблеми. В крайна сметка просто не бях подходяща за тази работа и бях освободена, което ме накара да се почувствам дълбоко разочарована и негативна. Чувствах, че ако братята и сестрите ми знаят, че имам слаби заложби, ще ме гледат отвисоко и тогава щях да имам още по-малък шанс да бъда забелязана. Не можех да не обвинявам Бог. Защо заложбите ми бяха толкова слаби, а другите хора имаха толкова добри заложби? По-късно църковният водач ми възложи дълг, свързан с общите въпроси. Всеки път, когато си помислех как мога да върша само ръчен труд, тъй като имам слаби заложби, и не мога да спечеля уважението на другите, се чувствах малко потисната и не бях мотивирана да изпълнявам дълга си. След това водачът ми възложи да пазя църковното имущество. От съображения за сигурност можех да общувам само с един друг брат. Помислих си: „Заради слабите си заложби мога да изпълнявам само тези задкулисни задачи“. Като мислех така, загубих мотивация за изпълнение на дълга си. Не обобщавах възникналите отклонения или проблеми, а още по-малко търсех истината, за да ги разреша.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова, който донякъде ме събуди. Всемогъщият Бог казва: „Повечето от тези, които Бог спасява, не са хора, заемащи високи позиции в света или в обществото. Тъй като заложбите и способностите им са средни или дори малки, те се борят да намерят популярност или успех в света, като често чувстват, че животът е мрачен и несправедлив. Това води до потребността от вяра и в крайна сметка тези хора идват пред Бог и влизат в Божия дом. Това е основното условие, което Бог поставя на хората, когато ги избира: само с тази потребност човек може да има желание да приеме Божието спасение. Ако твоите условия във всички аспекти са добри и подходящи за това да имаш стремеж в света, и винаги искаш да си създадеш име, тогава ти не би имал желание да приемеш Божието спасение, нито дори възможност да го получиш. Макар заложбите ти да са на средно ниво или дори слаби, все пак си много по-благословен от невярващите поради това, че имаш възможността да бъдеш спасен от Бог. Следователно наличието на посредствени заложби не е твой недостатък, нито е пречка за отхвърляне на покварения нрав и постигане на спасение. В крайна сметка, именно Бог ти даде тези заложби. Имаш толкова, колкото Бог ти е дал. Ако Бог ти е дал добри заложби, тогава имаш добри заложби. Ако Бог ти е дал средни заложби, тогава твоите заложби са средни. Ако Бог ти е дал малки заложби, тогава те са малки. Щом разбереш това, трябва да го приемеш от Бог и да си способен да се покориш на Божието върховенство и това, което той е подредил. Коя истина е в основата на покорството? Истината, че това, което Бог е подредил, съдържа Божията добра воля. Бог има ревностни намерения и хората не бива да се оплакват или да разбират погрешно Божието сърце. Той няма да те цени заради добрите ти заложби, нито ще те презира или мрази, ако са малки. Какво е това, което Бог ненавижда? Бог мрази хората, които нито обичат истината, нито я приемат, хората, които разбират истината, но не я практикуват, хората, които не правят това, на което са способни, хората, които не са в състояние да дадат всичко от себе си за своя дълг, но винаги имат прекомерни желания, винаги искат статус, съревновават се за позиция и винаги искат нещо от Него. Това е нещо, което Бог намира за отвратително и противно“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината II. Как човек да се стреми към истината (7)). Докато размишлявах върху Божиите слова, бях дълбоко докосната. Осъзнах, че Бог е предопределил да имам слаби заложби и зад това стои Неговата добра воля. Имах дълбоко желание за репутация и статус и от ранна възраст се стремях да се отличавам. Ако имах добри заложби и добра квалификация, ако бях постигнала висок статус в света и хората ме уважаваха и ми се възхищаваха, никога нямаше да застана пред Бог, а щях да живея под опустошителното влияние на Сатана и да се наслаждавам на удоволствията на греха. Осъзнах, че слабите ми заложби ми бяха помогнали да постигна Божията закрила и бяха ме довели пред Бог. Това беше Божието спасение. Тъй като имах слаби заложби, църквата ме назначи на работа по общите въпроси и дългът беше доста подходящ за мен. Ако бях положила малко усилия, можех да се справя добре, но вместо това се оплаквах, защото дългът не ми позволяваше да се отлича и да бъда забелязана. Дори бях повърхностна и изпълнявах дълга си механично. Като видях, че не изпълнявам ролята си, осъзнах, че съм била толкова надменна и нездравомислеща!

Тогава попаднах на друг откъс от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „По-специално хората с малки заложби показват липса на творчески способности като не знаят как да прилагат постулатите и принципите по отношение на конкретна, реална работа. Те са способни само да папагалстват, да учат доктрини и да запомнят правила. Самото заучаване на доктрини и правила е безполезно и не показва, че човек притежава творчески способности. Дали някой притежава творчески способности, се вижда от това дали може да прилага постулати, принципи и правила в реалния живот, като върши добре работата, свързана с тези постулати и принципи, така че те да не останат само думи и доктрини, правила и формули, а да бъдат приложени в живота на хората и спрямо тях, като им позволяват да ги използват и да извличат ползи и помощ от тях, превръщайки се в път за практикуване в живота или в ръководство, посока и цел в живота. Ако на човек му липсват тези творчески способности и той умее да изрича само думи и доктрини, да скандира лозунги, без да е способен да приложи тези принципи и постулати, когато дойде време да изпълни дълга си, хората, които следват такъв водач или отговорник, няма да придобият принципите на практикуване в този аспект на истината. Такива водачи или отговорни лица са хора с малки заложби, неспособни да вършат работа, и трябва да бъдат докладвани и освободени, щом бъдат забелязани. […] Следователно творческите способности са изключително важни за водача, работника или отговорника. Ако не притежаваш основни заложби и способност да вършиш работа, трябва да си напълно предпазлив и да не се впускаш напред от ентусиазъм, винаги да искаш да изпъкнеш, винаги да желаеш да бъдеш водач или отговорник. Така не само пречиш на себе си, но и на другите да получат спасение. Ако пречиш само на себе си, причиняваш само собствената си смърт, но ако пречиш на братята и сестрите, не вредиш ли на много хора? Може да не те е грижа за собствения ти живот, но другите ги е грижа за техния. Освен това едно е да пречиш на собственото си ежедневие или на финансовия си успех, но да пречиш на работата на църквата не е никак малък проблем. Можеш ли да понесеш такава отговорност? Ако наистина си човек със съвест и считаш, че тази отговорност е значителна, че възпрепятстването на работата на църквата не е нещо, за което можеш да понесеш отговорност, тогава ти категорично не бива да прибягваш до всички необходими средства, за да се перчиш и да се бориш за лидерство. Ако нямаш нужните заложби и духовен ръст, не се стреми винаги да изпъкваш. Не позволявай жаждата ти за власт да възпрепятства работата на църквата или да пречи на Божиите избраници да навлязат в истината и да придобият добра крайна цел — това е грях! Трябва да имаш известна самоосъзнатост. Правете това, което сте способни да правите, и не се стремете винаги да бъдете водачи. Освен като водачи, можете да изпълнявате и много други видове дълг. Да бъдеш водач не е твое изключително право, нито трябва да бъде твой стремеж. Ако имаш заложбите и духовния ръст да бъдеш водач, както и чувство за бреме, тогава е най-добре да позволиш на другите да те изберат. Тази практика е от полза за работата на църквата и за всички участници. Ако нямаш заложбите да бъдеш водач, трябва да бъдеш внимателен и да поемеш известна отговорност за бъдещето на другите. Не се стреми винаги да бъдеш водач и не пречи на другите. Желанието ти да бъдеш водач и да поемеш отговорност за работата на църквата, въпреки че заложбите ти са малки, показва липса на разум. Ако нямаш нужните заложби и духовен ръст, просто изпълнявай добре собствения си дълг. Истинското изпълнение на дълга показва, че имаш известен разум. Работете според способностите си. Не таете амбиции и желания. Не се стремете да задоволявате само личните си желания, като пренебрегвате работата на църквата, тъй като това вреди както на вас, така и на църквата. Това е проявление на малки заложби по отношение на творчеството“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината II. Как човек да се стреми към истината (7)). Това, което Бог разкри, беше именно моето поведение. Имах слаби заложби, липсваше ми креативност и можех да разбера само някои доктринални знания, и да спазвам определени правила в изпълнението на дълга си, но не бях в състояние да разрешавам действителни проблеми, така че не бях подходяща да служа като водач. След като бях избрана за водач, служех с ентусиазъм, отдавах всичко от себе си, бях мотивирана и можех да изпълнявам някои общи задачи, но тъй като имах слаби заложби, можех само да следвам разпоредбите и да правя всичко по правилата. Не можех да схвана и не бях в състояние да разрешавам действителни проблеми в работата, и в крайна сметка бях освободена, защото не бях в състояние да върша реална работа. Съществуват определени принципи, по които можем да се ръководим, за да определим дали някой е подходящ да бъде водач. Най-малкото трябва да притежава добра човешка природа и средни заложби и да може да решава реални проблеми. Що се отнася до мен, аз не притежавах заложбите на водач и ако продължах да изпълнявам тази роля, щях само да преча на работата на църквата и да забавя навлизането в живота на братята и сестрите. Това би било сериозно прегрешение! Беше правилно водачът да ме освободи, като се има предвид, че имах слаби заложби и не бях способна да върша църковната работа. Това не само ме защити, но и беше и отговорна постъпка от гледна точка на църковната работа. Но на мен ми липсваше каквото и да било себепознание. Имах слаби заложби, но същевременно силно желание за статус и репутация, винаги исках да се отличавам, като служа като водач или работник. Колко нездравомислеща бях! Помолих се на Бог, като казах: „Мили Боже, благодаря Ти за всичко. Ти ме спря да вървя по лош път точно навреме чрез Твоето освобождаване. Също така ми помогна да разбера състоянието си чрез разобличаването на Твоите слова. Сега напълно приемам, че бях освободена заради това, че имам слаби заложби. О, Боже, готова съм да се покая и повече да не обвинявам слабите си заложби. Искам да търся истината, за да се справя с покварения си нрав и да имам правилно отношение към заложбите си“.

Продължих да размишлявам и да търся защо винаги се оплаквах от слабите си заложби. По-късно разбрах, че има проблем с моето състояние, след като прочетох един откъс от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Грижата на антихристите за репутацията и статуса им надхвърля тази на нормалните хора и е част от нрава им същност. Тя не е нито временен интерес, нито преходно въздействие на заобикалящата ги среда, а е част от живота им, тя е в кръвта им и следователно представлява тяхната същност. Тоест каквото и да правят антихристите, първо се съобразяват с репутацията и статуса си и с нищо друго. Репутацията и статусът са животът за антихристите и целта на целия им живот. Каквото и да правят, първото им съображение е: „Какво ще се случи със статуса ми? А с репутацията ми? Дали това, което върша, ще ми осигури добра репутация? Ще повиши ли статуса ми в съзнанието на хората?“. Ето за какво мислят първо, а това е достатъчно доказателство, че имат нрава и същността на антихристи. В противен случай нямаше да обмислят тези въпроси. Можем да кажем, че за антихристите репутацията и статусът не са някакво допълнително изискване, още по-малко нещо странично, без което биха могли да минат. Те са част от природата на антихристите, те са в костите им, в кръвта им, те са им присъщи. Антихристите не са безразлични към това дали притежават репутация и статус. Отношението им не е такова. Тогава какво е тяхното отношение? Репутацията и статусът са тясно свързани с ежедневието им, с тяхното ежедневно състояние, с това, към което се стремят всеки ден. И така, статусът и репутацията са животът за антихристите. Всичко се върти около добрата репутация и високия статус, както и да живеят, в каквато и среда да живеят, каквато и работа да вършат, към каквото и да се стремят, каквито и да са целите им и каквато и да е посоката в живота им. И тази цел не се променя. Те никога не могат да загърбят тези неща“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). Бог разобличава как, независимо какво правят антихристите, те винаги проявяват внимание първо към собствената си репутация и статус. Във всичко те се стремят да задоволят амбициите и желанията си. Може да съм имала слаби заложби, но нравът, който разкрих, беше точно като този на антихрист. В изпълнението на дълга си се стремях да постигна уважението на хората и винаги исках да бъда забелязана. Когато бях изправена пред отстраняване, не размишлявах върху недостатъците си, а се държах неразумно, като се оплаквах, че Бог ми е дал слаби заложби, ставах негативна и се отпусках. Видях, че макар и да бях във вярата от години и да се радвах толкова много на поенето и притока на Божиите слова, моят живот нрав изобщо не се беше променил и ценях репутацията и статуса толкова, колкото и собствения си живот. Това беше наистина опасно! Сетих се за предишния си партньор, Ян Дзин. Тя имаше известни заложби и работни умения, но беше надменна, своенравна и обсебена от статуса. При всяка възможност се изтъкваше в изпълнението на дълга си, за да придобие уважението на хората, и правеше неща, които прекъсваха и смущаваха работата на църквата. Нашият водач я разобличаваше и кастреше многократно, но тя не се разкайваше. В крайна сметка тя беше разкрита като антихрист и беше отлъчена. Винаги се стремях към статус, слава и печалба, така че, ако имах добри заложби, то веднага щом придобиех статус и спечелех уважението на хората, със сигурност щях да тръгна по същия път като Ян Дзин. Мълчаливо се помолих на Бог с думите: „О, Боже, аз съм твърде дълбоко покварена от Сатана и съм толкова обсебена от статуса, славата и печалбата. Ако не бяха съдът и разобличаването на Твоите слова, щях да бъда в пълно неведение за антихристкия нрав, който съм разкрила. Бях толкова безчувствена и глуповата! О, Боже, благодаря Ти за просветлението и напътствието чрез Твоите слова. Готова съм да се покая, да се стремя към истината и да изпълнявам дълга си възможно най-добре, според моите заложби“.

По време на духовната си практика се натъкнах на още няколко откъса, които ми помогнаха да разбера как да мисля за заложбите си. Всемогъщият Бог казва: „Според твоите заложби ти можеш да вършиш само някои трудоемки работи, такива, които не се виждат, на които хората гледат с пренебрежение и които не се помнят — ако твоят случай е такъв, трябва да го приемеш от Бог, а не да таиш възмущение в сърцето си и със сигурност не бива да избираш дълга си въз основа на собствените си желания. Прави всичко, което Божият дом подреди за теб, и щом то е в рамките на твоите заложби, трябва да го изпълняваш добре. [...] Макар да не можеш да вършиш друга работа, макар да не можеш да играеш ключова и решаваща роля в работата на църквата и да нямаш значителен принос, ако можеш да положиш всички усилия и да бъдеш предан в някаква незабележима работа и се стремиш единствено да удовлетвориш Бог, това е достатъчно. Така няма да попречиш на на издигането ти от Бог. Не избирай задачите въз основа на това дали са мръсни или уморителни, дали другите те виждат, че ги вършиш, дали хората те хвалят или гледат на теб с презрение за това, че ги вършиш. Не мислете за тези неща. Просто се стремете да ги приемете от Бог, покорявайте се и изпълнявайте необходимия дълг“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината II. Как човек да се стреми към истината (7)). „Разпознаването на различните проявления на хора с различни заложби и даването на тези конкретни примери има за цел да ти помогне да се съпоставиш с тях, за да можеш точно да определиш собственото си положение, да подходиш рационално към собствените си заложби и различните условия и да подходиш рационално към Божието разобличение и правосъдие по отношение на теб, както и към кастренето и подредената за теб работа, за да си способен да се покориш от дълбините на сърцето си с благодарност, а не да проявяваш съпротива и отвращение. Когато хората могат да подходят рационално към собствените си заложби и след това точно да определят собствената си позиция, да действат практично като сътворени същества, които Бог иска, да правят това, което трябва да правят правилно въз основа на своите първоначални заложби и като посвещават напълно предаността и усилията си, те постигат Божието удовлетворение“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината II. Как човек да се стреми към истината (7)). Божиите слова ми дадоха път за практикуване. Въпреки слабите ми заложби, Бог не се отнасяше зле с мен. Опазването на имуществото на църквата изискваше отговорност и внимание към детайлите. Трябваше редовно да проверявам и поддържам имуществото. Ако работех съвестно, бях способна да върша тези неща и дългът беше подходящ за мен. Трябваше да знам мястото си и предано да изпълнявам своя дълг възможно най-добре. Сетих се за Божиите слова, които казват: „Функциите не са еднакви. Има едно тяло. Всеки изпълнява задължението си, всеки е на мястото си и върши всичко по силите си — за всяка искра има един проблясък на светлината — и търси зрялост в живота. Така ще бъда доволен“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 21). Божиите слова силно ме окуражиха и дълбоко в себе си исках грижливо да пазя този дълг. По-късно, докато изпълнявах дълга си да пазя собствеността, непрекъснато обобщавах грешките и недостатъците си, определях къде съм нарушила принципите и бързо поправях проблемите си, след като ги установя. Когато не можех сама да установя проблемите, се молех на Бог да ми ги разкрие. Стараех се да направя всичко, което е необходимо, в полза на работата си. Фактът, че постигнах това разбиране и преобразяване, се дължеше изцяло на напътствието на Божиите слова. Слава Богу!