През август 2015 г. бях избрана за църковен водач. По това време в църквата имаше няколко докладни писма, които трябваше да се разгледат, но аз тъкмо бях започнала да работя там и никога не се бях занимавала с докладни писма преди. Не бях запозната с принципите на работа с докладни писма и не знаех как да ги разглеждам, затова се чувствах наистина разтревожена. След това висшестоящите водачи направиха Уан Дзин отговорник на работата с докладните писма. Чух, че тя беше във вярата от почти двайсет години, бе служила като водач и сега я назначаваха да надзирава работата с докладните писма. Помислих си: „Тя сигурно разбира много от истината и притежава истината реалност. Ще ни е от голяма помощ“. След това открих, че Уан Дзин правеше много ясен и рационален анализ на докладните писма. Не само можеше да разрешава проблемите, повдигани в тях, но също така провеждаше ясно общение относно истината за проницателността, като използваше житейски примери, и откриваше подходящи откъси от Божиите слова, за да разрешава проблемите, които всички имаха в дълга си. Това създаде у мен много добро впечатление за Уан Дзин и ми изглеждаше, че тя има истината реалност и трябва да уча възможно най-много от нея. След това, по време на сбирките, Уан Дзин обсъждаше някои трудни докладни писма, как другите са ги разглеждали неправилно и как тя би поправила проблемите, използвайки принципите, и в крайна сметка би ги разрешила. След известно време ми изглеждаше, че няма проблем, който тя да не може да разреши, и несъзнателно развих известно възхищение към нея. В друг случай получихме докладно писмо, което засягаше много сложен въпрос, но Уан Дзин разпозна същността му само с няколко думи и бързо разреши проблема. Една сестра ѝ каза с възхищение: „Никой от нас не би могъл да се справи с въпроса в това писмо и дори нашият надзорник не би могъл да го разреши, но само едно общение с теб оправи нещата. Ти си голяма работа“. Уан Дзин развълнувано кимна с глава, очевидно зарадвана от похвалата, и дори направи няколко критични коментара за надзорника. Аз смътно осъзнавах, че тя изглежда се възвеличаваше и омаловажаваше надзорника, но после размислих, че всичко, което беше казала, е вярно и не се замислих повече. Вместо това си помислих, че ако в бъдеще мога да разрешавам проблемите на хората като Уан Дзин, със сигурност ще мога да изпълнявам дълга си добре. Уан Дзин никога не обсъждаше какви проблеми или неуспехи е имала в дълга си или каква поквара и слабости е проявявала и как е търсила истината, за да разреши тези неща, затова с времето всеки започна да ѝ се възхищава. Аз също чувствах, че като се събирах с Уан Дзин, бях способна да разбирам повече от истината. Тъй като исках да мога разрешавам проблеми като Уан Дзин, аз ходех на всички сбирки, на които и тя, за да виждам как анализира докладните писма, какви Божии слова отнасяше към братята и сестрите във връзка със състоянията им и как разговаряше. Записвах си всичко на хартия. След това, когато водех сбирки със съработници, повечето от това, за което разговарях, бяха неща, научени от Уан Дзин. Като виждах, че съработниците ми слушаха общението внимателно и дори си водеха бележки, почувствах, че бях талантлив работник, точно като Уан Дзин, и че другите сигурно са били удовлетворени от работата ми и Бог ще ме похвали.

След това се уповавах все повече и повече на Уан Дзин. Когато се занимавах с трудни докладни писма или проблеми с работниците по докладните писма, не притихвах пред Бог, за да Му се моля и да търся истината. Мислех си, че веднага щом Уан Дзин проведе общение, всичките ми проблеми ще бъдат решени. Постепенно Бог загуби Своя статус в сърцето ми и статусът на Уан Дзин се издигаше все повече. Уповавах се повече на човек, отколкото се уповавах на Бог. С времето започнах трудно да разбирам дори най-простите проблеми в църковната работа. По време на сбирките бях неспособна да разговарям за просветлението на Светия Дух. Казвах само думи и доктрини и не можех да разрешавам проблемите с навлизането в живота на хората. Чувствах се сякаш Бог ми беше обърнал гръб и страдах силно. Но тогава не се самоанализирах.

Преди една сбирка пътищата бяха блокирани от снега и колите не можеха да минават. Уан Дзин каза, че няма да успее да дойде, и помоли мен и моята сестра партньор да сме домакини на сбирката. Когато чух това, сякаш ми издърпаха килима изпод краката. По време на сбирката не можех да открия източника на хаоса в църквата, описан в докладното писмо, и изпаднах в пълна паника. Но не поведох останалите към това да се молим и уповаваме на Бог, да търсим истините принципи в Божиите слова. Вместо това просто си пожелах Уан Дзин да се появи и да разреши спешните въпроси. Когато сбирката приключи, се почувствах виновна, защото тя не беше продуктивна и не бях изпълнила дълга си. И отново не потърсих Божието намерение, а упорито се надявах, че Уан Дзин ще дойде и ще разреши проблема. В друг случай Уан Дзин каза, че ще е домакин на нашата сбирка, но от нея нямаше и следа цяла сутрин и аз започнах да се паникьосвам, ужасена, че тя няма да успее да дойде, точно както последния път. Тревожех се, че няма да мога да разреша проблемите на всички, ако тя не дойде. След обяда внезапно чух вратата да се отваря и разбрах, че Уан Дзин е дошла. Възрадвана, че моята спасителка е пристигнала, забързах да я поздравя, но докато вървях през двора, изгубих равновесие и си изкълчих глезена. Глезенът ми се поду като балон и беше толкова болезнено, че не можех да ходя. Но си помислих, че понеже Уан Дзин е пристигнала, трябва да уведомя всички, за да дойдат бързо на сбирката и никой да не пропусне възможността тя да разреши проблемите му. После се отправих към дома на една сестра въпреки болката, но точно когато се канех да почукам на вратата, някак си изгубих равновесие и се строполих на земята. След като с мъка се изправих на крака, видях, че дясната ми длан е покрита с кръв и пепел. Тази поредица от инциденти събуди страх в сърцето ми и аз смътно осъзнах, че копнежът, който бях изпитала, докато чаках Уан Дзин, е малко ненормален. Да не би Бог да ме дисциплинираше? Затова се помолих на Бог в търсене на отговор. После видях следния откъс от Божиите слова: „Хората, които вярват в Бог, трябва да Му се покоряват и да Му се покланят. Не възвеличавай и не се възхищавай на никой човек; не поставяй на първо място Бог, на второ — хората, на които се възхищаваш, и на трето — себе си. Нито един човек не трябва да заема място в сърцето ти и не трябва да смяташ хората — особено тези, които почиташ — за равнопоставени на Бог или за равни на Него. Това е недопустимо за Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Десетте управленски закона, които трябва да бъдат спазвани от Божиите избраници в Епохата на царството). Размишлявах върху Божиите слова и многобройните сцени от взаимодействията ми с Уан Дзин се преливаха в ума ми като на филм. Откакто бях срещнала Уан Дзин, виждах, че тя беше талантлива, красноречива, добра в проповедите и особено добра в разрешаването на проблеми. Писмо след писмо, които ме бяха оставяли безпомощна, се разрешаваха лесно с нейния анализ и общение. Бях започнала несъзнателно да я почитам, мислейки, че като се събирам с нея и слушам общението ѝ, ще схвана истината и ще придобия прозрение. Ако не се събирах с нея, щеше да е сякаш съм пропиляла възможност да придобия истината. Започнах да предпочитам събирането и общението с Уан Дзин пред молитвите към Бог и търсенето на истината. Напълно се уповавах на нея и когато възникваха проблеми, не се молех на Бог и не търсех истината, а просто я чаках да дойде да разговаряме и да ги разреши. Когато пътищата бяха блокирани и тя не успя да дойде, се почувствах сякаш не можем да работим без нея. Колкото повече разсъждавах, толкова повече се ужасявах. Вярващите в Бог трябва да Го почитат като велик. Ние трябва да Го почитаме и да Му се възхищаваме. В сърцата ни не трябваше да има място за никой човек, но в моето сърце нямаше място за Бог. Вместо това възвеличавах човека, когото почитах и идолизирах. Макар да вярвах в Бог, почитах човек и неволно бях накърнила Божия нрав. Тази ситуация беше Божието напомняне и защита за мен. Побързах да се помоля на Бог и бях готова да се покая.

След това попаднах на тези Божии слова: „Независимо от нивото на един водач или работник, ако му се покланяте за това, че разбира малко от истината и има няколко дарби, и ако вярвате, че той притежава истината реалност и може да ти помогне, ако му се възхищавате и зависите от него във всичко и ако по този начин се опитвате да постигнете спасение, то това е глупаво и невежо от ваша страна. Накрая всичко ще се провали, защото отправната ви точка е изначално погрешна. Колкото и истини да разбира някой, той не може да заеме мястото на Христос, и колкото и да е надарен някой, това не означава, че притежава истината — така че всеки, който се покланя пред другите хора, възхищава се от тях и ги следва, в крайна сметка ще бъде отстранен и заклеймен. Вярващите в Бог могат да се възхищават само на Бог и да Го следват. Водачите и работниците, независимо от техния ранг, все пак са обикновени хора. Ако ги възприемаш като свои преки началници, ако смяташ, че те превъзхождат, че са по-компетентни от теб и че трябва да те водят, че във всяко отношение превъзхождат всички останали, тогава грешиш — това е заблуда. И какви последствия ще има тази заблуда за теб? Тя ще те накара несъзнателно да оценяваш водачите си според изисквания, които не отговарят на действителността, и да си неспособен да се отнасяш правилно към проблемите и недостатъците, които те имат. В същото време, без да знаеш, ще бъдеш и силно привлечен от техния усет, дарби и таланти, така че докато се усетиш, ще им се кланяш и те ще са твоят бог. Този път — от момента, в който те започнат да се превръщат в твой модел за подражание, в обект на твоето поклонение, до момента, в който ти станеш един от последователите им — е пътят, който несъзнателно ще те отдалечи от Бог“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Шеста точкa). „Някои хора се възхищават на всеки, който може да изнесе дълбокомислена проповед или е добър оратор, и завиждат на онези, които имат внушителен маниер, когато изнасят проповеди. Правилен ли е този възглед? Правилно ли е да търсим такава цел? (Не.) Тогава кое е правилно? В какъв човек трябва да се стремиш да се превърнеш? (В човек, който изпълнява дълга си с наведена глава и е стъпил на земята, който се държи и действа по практичен начин.) Точно така. Трябва да се държите и да действате по практичен начин, като в никакъв случай не се отклонявате от молитвата и в никакъв случай не се отклонявате от Божиите слова. Идвайте често пред Бог и имайте истинско общение с Него. Това са основите на вярата в Бог!“ (Божието общение). Чрез Божиите слова научих, че като вярващи в Бог ние трябва често да идваме пред Него. Във всички неща трябва да се молим на Бог, да търсим истината, да изпълняваме дълга си според Неговите изисквания, да Го почитаме като велик и никога да не почитаме никой човек. Без значение какви са талантите, успехите в работата или способността на човек да разрешава проблеми — това са все неща, дарени от Бог. Хората дават проницателно общение чрез Божието просветление и ако тяхното общение изяснява път, това е, защото то е в съгласие с Божиите слова и с истината. Мога да проучвам заедно с тях нещата, които не разбирам, и да се уча от силните им страни, но независимо колко добре разговарят те, в крайна сметка трябва да приема това от Бог и да не почитам обикновени хора. След това практикувах според Божиите слова и спрях да съм толкова изцяло зависима от Уан Дзин. Когато имах проблеми, се молех на Бог и търсех съответни истини принципи в Божиите слова. Понякога, ако не можех да открия нещо, питах Уан Дзин, но съзнателно притихвах пред Бог и се съсредоточавах върху това за кои аспекти от истините принципи разговаря тя, вместо просто да ѝ се възхищавам открито. Постепенно започнах да гледам на Уан Дзин по-нормално и можех да разрешавам някои проблеми в докладните писма. По-късно Уан Дзин беше избрана за водач на друга църква и аз спрях да изпадам в паника, когато тя не беше наоколо. По време на сбирките, когато възникнеше неразрешим проблем, се молех и разчитах на Бог с другите, и намирах път за практикуване чрез словата Му. Едва когато не можех да разреша проблема, се обръщах към водач или към някой, който разбираше истината. Нашите проблеми постепенно се разрешаваха и аз преживях известен растеж.

Скоро след това един висшестоящ водач ми написа писмо, за да ми каже, че Уан Дзин се уповавала на талантите си в работата и не се стремяла към истината. Тя винаги се хвалела и се възвеличавала, така че другите да я почитат и да ѝ се възхищават. Не приемала да бъде кастрена и не се самоанализирала. Била разобличена, че върви по пътя на антихрист, и била освободена като лъжеводач. Това ми оказа дълбоко въздействие. Още докато работех с Уан Дзин, тя вече беше проявявала това: никога не обсъждаше каква поквара разкриваше в дълга си или какви провали беше преживяла. Говореше само за своите успехи, сякаш нямаше проблем, който да не може да разреши. В резултат на това всички ѝ се възхищаваха и я почитаха. По-късно видях този откъс от Божиите слова: „Някои хора се възползват от положението си, за да свидетелстват многократноза себе си, да се самовеличаят и да се съревновават с Бог за хора и статус. Прибягват до различни похвати и прийоми, за да накарат хората да им се прекланят, и непрестанно се стремят да спечелят хората и да властват над тях. Някои стигат дотам съзнателно да подвеждат хората, че те са Бог и че им се полага отношение като към Бог. Никога не биха признали пред никого, че са покварени — или че те са също толкова покварени и надменни че не заслужават преклонение и че колкото и добре да се справят, това изцяло се дължи на Божието извисяване, а и в крайна сметка те просто правят това, което трябва. Защо премълчават тези неща? Защото много се страхуват да не изгубят мястото си в човешките сърца. Ето защо тези хора никога не възхваляват Бог и никога не свидетелстват за Него“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I). Като я видях в светлината на Божиите слова, придобих малко прозрение за Уан Дзин. Тя често разговаряше за това как е търсела истината, когато се е занимавала с трудности, колко лесно се е справяла с многобройни трудни писма и как е помагала на другите да разрешават проблемите си. Но рядко говореше за своите отклонения и недостатъци и не говореше открито за своята поквара и слабост. Тя така и не беше обсъдила нито един проблем или писмо, които беше преценила погрешно или не е била способна да схване и как това беше разкрило недостатъците ѝ. Тя също никога не беше говорила за проблемите, които не може да разбере, за това как другите ѝ бяха помагали и кои аспекти от истините принципи беше разбрала от това. Оставяше на хората да видят само тази фалшиво идеална фасада, която си слагаше. Когато я почитахме и хвалехме, тя не разговаряше с нас за това да не почитаме обикновени хора и изглежда, че това просто наистина я радваше и ѝ доставяше удоволствие. Различавайки поведението ѝ в светлината на Божиите слова, видях, че тя просто се уповаваше на талантите си в работата и проповядването, никога не възвеличаваше, нито свидетелстваше за Бог, и само се изтъкваше, за да подвежда останалите. В резултат на това хората не виждаха покварата и недостатъците ѝ, а я почитаха и следваха. Тя действаше по този начин, за да спечели място в човешките сърца — колко измамно и зло! Но аз не само не различавах поведението ѝ, а дори се възхищавах на талантите, компетентността и способността ѝ да разрешава проблеми. Мислех, че тя разбира истината, че има истината реалност и затова я почитах. Бях толкова сляпа!

След това попаднах на тези откъси от Божиите слова: „Някои хора често биват подвеждани от онези, които външно изглеждат духовни, благородни, възвишени и велики. Що се отнася до хората, които могат да говорят красноречиво за думи и доктрини и чиято реч и действия изглеждат достойни за възхищение, онези, които са заблудени от тях, никога не са се вглеждали в същността на действията им, в принципите, които стоят зад делата им, и в техните цели. Освен това те никога не са обръщали внимание на това дали тези хора наистина се подчиняват на Бог, нито пък са установявали дали тези хора наистина се боят от Бог и отбягват злото. Те никога не са успели да разпознаят човешката същност на тези хора. Напротив — още от началото на запознанството си с тях те малко по малко са започнали да им се възхищават и да ги почитат и накрая тези хора са се превърнали в техни идоли“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне). „Независимо дали хората се съсредоточават върху повърхностни или дълбоки проблеми, върху думи и доктрини, или върху реалността, те не се придържат към това, към което трябва да се придържат най-много, и не познават това, което трябва да познават най-добре. Причината е, че хората изобщо не обичат истината и затова не желаят да отделят време и усилия, за да търсят и прилагат на практика принципите на практиката, които се съдържат в Божиите слова. Вместо това те предпочитат да използват преки пътища, като обобщават това, което разбират и знаят, че е добра практика и добро поведение; това обобщение после се превръща в тяхна собствена цел; те се стремят към нея и я приемат за истина, която трябва да се практикува. Преките последствия от това са, че хората използват доброто човешко поведение като заместител на прилагането на истината на практика, което също така удовлетворява желанието им да спечелят благоволението на Бог. Това им дава капитал, с който да се борят с истината и който те използват, за да се аргументират пред Бог и да се състезават с Него. В същото време хората безскрупулно оставят Бог настрана, като поставят на Негово място идолите, на които се възхищават“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Как да опознаем Божия нрав и резултатите, които Неговото дело ще постигне). Чрез Божиите слова видях, че през дългите години на вярата си винаги бях имала този погрешен възглед: бях приемала, че умните и талантливи хора, които работеха и проповядваха добре и можеха да разрешават проблеми, естествено разбират истината и имат истината реалност. Осъзнах, че нямам представа какво е истината реалност. Бог изразява истини и извършва делото на правосъдието, за да пречисти хората от покварения им нрав, да им позволи да навлязат в истината реалност и да изживеят истинско човешко подобие. Ако някой е способен само да разрешава проблемите на другите и да различава другите хора, но е неспособен да приеме правосъдието на Божиите слова, както и да бъде кастрен, тогава, независимо колко e талантлив или колко добре работи и проповядва, той все още няма истината реалност. Уан Дзин никога не говореше за себепознанието си, никога не се разкриваше и не разнищваше покварения си нрав, и не приемаше истината, нито истински се покоряваше, когато я кастреха. Как можеше тя да има истината реалност? Тя се справяше с докладните писма само защото имаше малко опит в работата и малко повече познание за принципите. Но това не означаваше, че тя има истината реалност. Аз не разбирах истината и не успях да разпозная Уан Дзин. Дори сляпо я почитах и я приемах за свой идол, като се опитвах да ѝ подражавам и да я имитирам. Колко глупава бях. Бях в голяма опасност, като практикувах вярата си така!

По-късно видях друг откъс от Божиите слова: „Възхищаваш се не на смирението на Христос, а на онези лъжепастири със статус на видна личност. Боготвориш не обичливостта или мъдростта на Христос, а онези развратници, които се въргалят в мръсотията на света. Присмиваш се на болката на Христос, който няма къде да подслони главата Си, но се възхищаваш на онези трупове, които ловуват приношения и живеят в разврат. Не желаеш да страдаш заедно с Христос, но с удоволствие се хвърляш в обятията на онези безразсъдни антихристи, въпреки че от тях получаваш само плът, думи и контрол. Дори и сега сърцето ти продължава да бъде привлечено от тях, от репутацията им, от положението им, от влиянието им. И все още продължаваш да поддържаш нагласата, че ти е трудно да преглътнеш делото на Христос и не желаеш да го приемеш. Ето защо казвам, че ти липсва вяра да признаеш Христос. Причината, поради която Го следваш и до днес, е, че нямаш друг избор. Образите на редица възвишени личности отдавна се извисяват в сърцето ти, не можеш да забравиш нито една тяхна дума и дело, нито пък влиятелните им слова и ръцете им. В сърцата ви те винаги са най-важните и винаги са героите. Но не такова е отношението към днешния Христос. В сърцето ти Той винаги е омаловажен и никога не заслужава боязън. Защото Той е твърде обикновен, има много малко влияние и въобще не е възвишен“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истински вярващ в Бог ли си?). Божиите слова на правосъдие ме засегнаха дълбоко. Бог сe e въплътил смирено и никога не се самовъзвеличава. Той просто изразява истини, за да спаси човечеството. Божието смирение е израз на Неговата почтеност, величие и святост. Това е истински достойно за нашето възхищение. Но като виждах, че Уан Дзин е била водач, че може да разрешава проблеми и да говори с убеденост и плам, аз ѝ се възхищавах. Вярвах в Бог, без да Го почитам, и не тачех Христовото смирение и обичливост. Вместо това почитах величествени и внушителни фигури, като мислех повече за онези с възвишени персони, талант и способност да работят и проповядват. Дори ги приемах за свои идоли. Това наистина накърняваше Божия нрав. Не трябва да се възхищаваме на който и да е обикновен човек и да го възхваляваме: само Бог е истината и трябва да бъде следван и почитан. Божиите слова казват: „Аз казвам, че всички, които не ценят истината, са неверници и предатели на истината. Такива хора никога няма да получат одобрението на Христос“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истински вярващ в Бог ли си?). Не се стремях към истината и нямах и най-малко познание за Бог въпреки годините на вяра. Дори идолизирах един покварен човек, почитах я и я следвах, и въпреки това не почитах Христос, нито се съсредоточавах върху стремежа към истината. Това беше предателство спрямо Бог и аз постъпвах като неверник, и ако не се покаех, Бог щеше да ме отритне и да ме отстрани!

По-късно чух, че Уан Дзин е постъпила като Юда, когато е била арестувана от ККП. Тя беше предала няколко братя и сестри. Когато беше освободена, все още не се покая и накрая беше отлъчена от църквата. Видях, че макар Уан Дзин да беше изпълнявала дълг многократно, да имаше талант, добри умения за проповядване и да можеше да използва Божиите слова, за да разрешава проблеми, понеже не се стремеше към себепознание и не приемаше истината и понеже нямаше и най-малка истина реалност въпреки че вярваше от години, когато се сблъска с тази ситуация, тя беше напълно разкрита и отстранена. След това попаднах на друг откъс от Божиите слова. „Трябва да знаеш какъв вид хора желая Аз; нечисти не допускам в царството — на нечистите не е позволено да осквернят свещената земя. Дори и да си вършил много работа в продължение на дълги години, ако в края си все същият нечист окаяник, законът на небесата няма да търпи желанието ти да влезеш в царството Ми! От сътворението на света до днес, никога не съм предлагал лесен достъп до Моето царство на онези, които Ми се подмазват. Това е небесно правило и никой не може да го наруши! Ти трябва да търсиш живот. Днес ще бъдат усъвършенствани подобните на Петър. Те се стремят към промени в нрава си и са готови да свидетелстват за Бог и да изпълнят дълга си на сътворени същества. Само такива хора ще бъдат усъвършенствани. Ако търсиш само наградите и не се стремиш към промяна на собствения си живот нрав, всичките ти усилия ще са напразни — това е неотменимата истина!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависят от пътя, по който върви човек). Божиите слова заявяват, че възможността човек да постигне спасение и да навлезе в небесното царство не се основава на неговите таланти, от това колко работа върши или колко много проповядва, а по-скоро на това дали се стреми към истината, дали е способен да приеме и да се покори на правосъдието на Божиите слова и да постигне промяна в живот нрава си. В своята вяра Петър почитал Бог като велик и търсел истината във всички неща. Той смятал, че постигането на истината и живота е над всичко останало, затова, макар че не свършил толкова много като Павел, след като преживял Божието правосъдие, можел да бъде покорен към смъртта и да обича Бог възможно най-силно, и в крайна сметка свидетелствал гръмко за Бог и получил препоръката Му. От пътя, извървян от Петър, аз намерих път за практикуване: повече нямаше да се възхищавам на талантливи хора и нямаше да търся как да бъда като тях. Вместо това взех решение да се стремя искрено към истината, да практикувам Божиите слова и да изпълнявам дълга си на сътворено същество. Само това беше правият път.

След това при изпълнението на дълга си се съсредоточавах върху уповаването на Бог и търсенето на истините принципи. Когато срещнех талантливи хора, които можеха да проповядват, аз съзнателно работех върху това да ги възприемам в правилната светлина. Когато тяхното общение носеше просветлението на Светия Дух, го приемах от Бог. Когато идеите им отговаряха на истините принципи, ги приемах и им се подчинявах. Ако не отговаряха на истините принципи, не ги слушах сляпо, а вместо това търсех истината заедно с тях. След като известно време практикувах по този начин, се почувствах по-свободна и по-спокойна. В дълга си също така бях способна да откривам пътища за практикуване и да постигам известни резултати. Слава Богу!