31 декември 2022 г. Събота, слънчево

Времето просто отлита. Вече минаха два месеца, откакто станах надзорник на видео работата, а дори не забелязах. Чувствам се сякаш напоследък съм придобила много. Чувствам се все по-спокойна както в преодоляването на състоянията на братята и сестрите ми, така и в разговорите за проблемите в работата. Изглежда имам някакви заложби и се справям със задачата. О, между другото, утре е Нова година и Ли Жан трябва да се върне у дома за няколко дни, за да се погрижи за нещо. Тя е надзорник от дълго време и винаги ми помагаше. Но сега, след като практикувам от няколко месеца, се чувствам способна да подреждам работата дори без тя да е до мен. Видеата, които братята и сестрите подготвят напоследък, не отговарят на изискванията и те са станали негативни. Трябва да им пиша с общение веднага щом мога. Надявам се, че могат да разберат Божиите намерения и да избегнат негативните си състояния.

2 януари 2023 г. Понеделник, ясно до леко облачно небе

Днес получих писма от някои братя и сестри, в които казват, че общението ни наистина им е помогнало и че занапред искат да подобрят уменията си и да изпълняват дълга си правилно. Почувствах се толкова щастлива, като прочетох тези писма, и си помислих: „Ето, наистина мога да разрешавам някои истински проблеми“. И сама се потупах по гърба. Ли Жан се върна същата вечер. Попита ме как е вървяла работата през последните няколко дни и ми напомни: „Не е достатъчно просто да се справяме със състоянията на всички. Трябва да разговаряме с тях за техниките и принципите или те няма да могат да правят качествени видеа“. Аз се съгласих отчасти с казаното, но се разстроих заради смръщването и недоволния ѝ тон. „Не видя ли, че тъкмо направих нещо хубаво? Защо все се заяждаш за тази малка грешка?“. След като я чух да казва няколко пъти: „Не можеш просто да се справяш със състоянията на хората и да приключваш“, започнах да се чувствам наистина неудобно, сякаш ако правех това, бях наистина глупава. „И аз върша нещата обмислено. Ти подчертаваш грешка, направена в момент на недомислие. Да не се опитваш да ме злепоставиш? Сякаш работата, която съм свършила през последните няколко дни, няма никаква стойност“. Ли Жан все още обобщаваше проблемите в работата ми, но аз не исках да продължавам да слушам и ѝ отвърнах: „Е, като си толкова изпълнена с идеи, защо просто не ми кажеш как да направя това?“. Ли Жан остана зашеметена за момент и ситуацията стана малко неловка. Осъзнах, че съм я притеснила с думите си, затова мълчаливо се помолих на Бог да ми помогне да се успокоя и да не действам емоционално. След като обсъждането ни приключи, се зачудих: „Ли Жан не грешеше в това, което казваше, но аз все пак не исках да го приема, след като го чух. Това е показател за покварен нрав, но как трябва да го преодолея?“.

5 януари 2023 г. Четвъртък, облачно

Днес Ли Жан ме попита как е състоянието ми напоследък. Отвърнах: „Добре, просто нямам много енергия и ми се спи“. Веднага щом казах това, тя отвърна: „Защо ти се спи? Не трябва ли да разсъждаваш върху своето отношение към дълга си? Казваш, че състоянието ти е добро, но ако състоянието ти беше нормално, защо работата, за която отговаряш, не дава никакви резултати? Последното ти видео също още не е излязло, тогава за какво отделяш цялото си време?“. След това Ли Жан разговаря с мен за своя опит с нехайно състояние в дълга си. Почувствах се онеправдана и исках да ѝ отвърна много неща: „Аз нехайна ли съм? Не. Вече признах нехайното си поведение и започнах да го поправям, тогава защо все още мислиш, че се държа по този начин? Причината да нямам резултати, не е защото не съм внимателна към дълга си. Наистина имам усещане за неотложност в това, което правя, но не е като да мога просто да пропусна проучвателния етап, нали? Ти продължаваш да изтъкваш проблемите ми и да ги изкарваш голяма работа. Защо не виждаш напредъка ми? Да не очакваш да съм идеална?“. След общението на Ли Жан Шаша също говори за това, че е била нехайна и не е носила бреме в дълга си. Истината беше, че аз проявявах някои от поведенията, които тя спомена, но не исках да го призная и отвърнах: „Мисля, че напоследък изпълнявам дълга си доста добре. Не съм забелязала да съм нехайна в дълга си, както казваш, но ще се помоля и ще размишлявам, става ли?“. Почувствах огромна съпротива в сърцето си и осъзнах, че това състояние е много лошо, затова се помолих мълчаливо: „О, Боже, моля Те, бди над сърцето ми. Независимо кой говори, ако говори в съответствие с истината, аз трябва да слушам. Повече не искам да чувствам съпротива срещу градивната критика на моите сестри“.

6 януари 2023 г. Облачно до слънчево

Все още ми тежи на сърцето, когато помисля за състоянието, което разкрих снощи. „Защо съм толкова избухлива? Защо не мога да понеса да чувам другите да посочват проблемите ми? Какъв вид нрав е това? Винаги щом някой каже нещо за мен, аз избухвам. Как мога да изпълнявам дълга си или да си сътруднича с другите така?“. Тази сутрин гледах едно видео за преживяване, озаглавено „Как да се справим със скастрянето“. То съдържаше откъс от Божието слово, който наистина ме трогна. Всемогъщият Бог казва: „Когато един антихрист е подложен на кастрене, първото нещо, което прави, е да се съпротивлява и да го отхвърля дълбоко в сърцето си. Той се бори срещу това. И защо е така? Това е така, защото антихристите, заради самата си природа същност, изпитват неприязън към истината, ненавиждат я и изобщо не я приемат. Естествено, същината и нравът на антихриста не му позволяват да признае собствените си грешки или да признае покварения си нрав. Въз основа на тези два факта отношението на антихриста към кастренето е да го отхвърли и изцяло и напълно да му се противопостави. Той ги ненавижда и им се противопоставя с цялото си сърце и няма дори и намек за приемане или покорство, да не говорим за истински размисъл или покаяние. Когато един антихрист е подложен на кастрене, без значение кой го прави, за какво се отнася, до каква степен е виновен за това, колко явна е неговата грешка, колко зло извършва или какви последствия създава неговото зло за делото на църквата — антихристът не се съобразява с нищо от тези неща. За антихриста този, който го кастри, го е набелязал или намира грешки, за да го измъчва. Антихристът може дори да си мисли, че е тормозен и унижаван, че с него не се отнасят като с човек, че го подценяват и презират. След кастренето антихристът никога не се замисля къде всъщност е сбъркал, какъв покварен нрав е разкрил, и дали е търсил принципите, които е следвало да спазва, дали е действал в съответствие с истините принципи или е изпълнил отговорностите си по отношение на проблема, за който е кастрен. Той не изследва нищо от това и не размишлява върху това, нито обмисля или премисля тези въпроси. Вместо това той подхожда към кастренето с избухливост и според собствената си воля. Всеки път, когато един антихрист е кастрен, той се изпълва с гняв, непокорство и негодувание и не иска да чува съвети от никого. Той отказва да приеме, че е подложен на кастрене, и не е способен да се върне пред Бог, за да опознае себе си и да се самоанализира, да се коригира за действията си, които нарушават принципите, като например това, че е нехаен или безчинства при изпълнение на дълга си, нито използва тази възможност, за да разреши проблема със собствения си покварен нрав. Вместо това той намира извинения, за да се защити, да се оправдае и дори да каже нещо, което да предизвика раздор и да подстрекава другите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Дванадесета точка: те искат да се оттеглят, когато нямат статус и надежда да получат благословии). Божието слово казва, че понеже антихристите изпитват неприязън към истината, когато ги кастрят или когато другите отбелязват проблемите им, те чувстват решителна съпротива. Те никога не размишляват върху проблемите си и винаги разчитат на избухливостта си, за да се справят с нещата, и дори сърцата им са изпълнени със заблуди, като казват, че другите ги кастрят, понеже ги гледат с пренебрежение и искат да ги унижат. Изпълнени са с оплаквания към другите. Моето поведение беше същото като на антихристите. Ли Жан отбеляза, че не успявах да схвана ключови моменти, докато разрешавах проблеми, и не общувах достатъчно по професионалните или техническите въпроси. Това наистина бяха проблеми, върху които си струваше да се съсредоточа. Вярно беше, че на братята и сестрите им липсваха професионални умения и разбиране за принципите, което означаваше, че техните видеа винаги трябваше да се преработват и че този проблем наистина произлизаше от моята небрежност. След като Ли Жан приключи с предложенията си, трябваше бързо да обсъдя как да поправя това отклонение, но понеже не можех да понеса тона ѝ, докато отбелязваше проблемите ми, се почувствах сякаш тя се опитва да ме унижи и омаловажи, затова не се сдържах и изразих неудовлетворението си. Не исках да слушам нищо, което тя каза след това, или да призная проблемите, които отбелязваше. Мислех, че ме гледа отвисоко и се опитва да ме унижи и омаловажи. Не разкривах ли същото безчестно поведение, като онези, които не приемат истината и постоянно неразумно създават глупави спорове? Хората, които наистина обичат истината и са разумни, приемат да бъдат кастрени и проблемите им да бъдат посочвани. Те са способни да разсъждават и да търсят истината, за да преодоляват тези отклонения възможно най-бързо. Дори да не могат да разпознаят тези неща на момента, не избухват, нито създават глупави спорове, за да се опитат да отменят критиките на другите. Но когато сестра ми ми даде някои предложения, които щяха да помогнат в работата, аз не само не ги приех, а смятах, че тя се опитва да ме унижи и омаловажи. Разбирането ми беше абсурдно и неразумно и аз не се молих на Бог, нито се опълчих на себе си. Вместо това изразих недоволството и неудовлетворението си, за да я засрамя. Бях остра, не позволявах на никого да ме притеснява или заговаря. Това обозначава нрав, който е изпълнен с неприязън към истината и порочност. Ако не поправех това, Бог със сигурност щеше да ме отритне и отстрани!

Припомних си откъс от Божието слово, който бях прочела: „Макар че днес много хора изпълняват дълг, малцина са тези, които се стремят към истината. Много малко хора се стремят към истината и навлизат в реалността, докато изпълняват дълга си. За повечето от тях все още няма принципи в начина, по който вършат нещата, те все още не са хора, които истински се покоряват на Бог. Те просто твърдят, че обичат истината, че са готови да я търсят и да се стремят към нея, но все още не се знае колко дълго ще трае решимостта им. Хората, които не се стремят към истината, е вероятно да разкрият покварения си нрав по всяко време и на всяко място. Те нямат никакво чувство за отговорност към дълга си, често са нехайни, действат според желанията си и дори не са способни да приемат кастрене. Щом станат негативни и слаби, те са склонни да изоставят дълга си — това се случва често, няма нищо по-често срещано от това. По този начин се държат всички, които не се стремят към истината. И така, когато хората все още не са придобили истината, те са ненадеждни и не заслужават доверие. Какво означава, че са ненадеждни? Това означава, че когато се сблъскат с трудности или неуспехи, са склонни да се обезкуражат и да станат негативни и слаби. Дали човек, който често е негативен и слаб, заслужава доверие? Определено не. Но хората, които разбират истината, са различни. Тези, които наистина я разбират, са длъжни да имат богобоязливо и богопокорно сърце, и само хората с богобоязливо сърце заслужават доверие. Тези, които нямат богобоязливо сърце, не са надеждни. Как трябва да се подхожда към хората, които нямат богобоязливо сърце? Разбира се, трябва да им се оказва любяща помощ и подкрепа. Трябва да бъдат проследявани повече, докато изпълняват дълга си и да получават повече помощ и напътствия. Само тогава може да се гарантира, че ще изпълняват дълга си ефективно. И каква е целта на това? Главната цел е да се поддържа работата на Божия дом. Второстепенната цел е да се установят своевременно проблемите, да се предостави на хората своевременен ресурс, да бъдат подкрепени или кастрени, като се коригират отклоненията им и се компенсират недостатъците и пропуските им. Това е от полза за тях. В него няма нищо злонамерено“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (7)). Размишлявайки за Божието слово, осъзнах, че братята и сестрите не отбелязват проблеми и отклонения, защото са злобни или се опитват да осмиват и омаловажават хората, като разобличават недостатъците им, а защото са отговорни към църковната работа и защото всеки има покварен нрав, ненадежден е и е способен неволно да извърши зло, да наруши принципите, като действа въз основа на личните си желания, да е нехаен в дълга си и да забави и прекъсне църковната работа, като създаде сериозни последствия. Казано е, че „Когато хората са изгубени, те се страхуват, че никой няма да ги поведе“. Когато хората имат около себе си някого, който често им предлага помощ или ги кастри в дълга им, за тях това е голяма помощ и закрила. Обикновено, когато проследявам една работна задача и видя пропуски или отклонения, аз ги посочвам и изтъквам на хората тяхната сериозност и последствия. Правя го, защото искам те да вършат дълга си добре и да избягват отклонения и забавяне на работата. Ли Жан отбелязваше моите проблеми по същите причини. Това беше отчасти, за да ми помогне да постигна добри резултати, но беше направено с любов и усещане за бреме, и за мое собствено добро. Не трябваше да чувствам съпротива или да се ядосвам; още по-малко да ѝ отвръщам хапливо. Точно като в началото, когато видеата не бяха на ниво, това се дължеше основно на факта, че хората не разбираха техническите принципи. Аз не осъзнавах проблема и когато тя ми го посочи, трябваше да насоча всички, като обобщя тези отклонения, за да усвоят някои умения. Но аз никога не се самоанализирах, нито обобщих проблемите си, и просто ѝ се озъбих. По какъв начин изобщо бях разумна? Казах си, че оттук насетне, трябва да приемам, когато другите посочват проблемите ми и вече да не чувствам съпротива срещу това.

7 януари 2023 г. Събота, слънчево

Днес един водач присъства на сбирката ни и откри някои отклонения, които бяха изникнали в работата ни. Например някои братя и сестри имаха спор за едно видео и ние не разяснихме, проблема, а вместо това просто им дадохме някои предложения и им позволихме да продължат, в резултат на което видеото не беше на ниво и забави работата. Водачът също така ни разобличи и критикува, защото не вършим истинска работа. Като чух всички тези проблеми да бъдат изтъквани един по един, започнах да се чувствам наистина неудобно и осъзнах колко безчувствена съм станала. Проблемите, които този водач посочваше, бяха същите, които Ли Жан ми беше посочила. Но понеже аз не исках да слушам и не ги бях приела сериозно, те останаха неразрешени. Ако тогава бях способна да приема предупрежденията ѝ и бях обсъдила нещата в подробности с нея, и бях потърсила път за разрешаване, може би тези проблеми можеха да бъдат разрешени и леко поправени, или най-малкото, работата нямаше да стигне до толкова ужасно състояние.

14 март 2023 г. Вторник, много облачно до слънчево

По време на духовните си практики прочетох някои от Божиите слова, засягащи моя нрав на неприязън към истината, и осъзнах повече сериозността на този проблем. Всемогъщият Бог казва: „В църквата има хора, които смятат, че полагането на големи усилия или извършването на няколко рисковани неща означава, че са натрупали заслуги. Всъщност според действията им те наистина са достойни за похвала, но нравът им и отношението им към истината са отвратителни и противни. […] Бог не мрази лошите заложби на хората, не мрази тяхната глупост и не мрази това, че имат покварен нрав. Кое е онова, което Бог най-много мрази у хората? То е, когато те изпитват неприязън към истината. Ако изпитваш неприязън към истината, тогава само заради това Бог никога няма да е доволен от теб. Това не подлежи на промяна. Ако изпитваш неприязън към истината, ако не обичаш истината, ако се отнасяш към истината с безразличие, презрение и надменност или дори я отблъскваш, съпротивляваш ѝ се и я отхвърляш — ако се държиш така, тогава Бог е напълно отвратен от теб и ти си негоден, не подлежиш на спасяване. Ако действително обичаш истината в сърцето си и просто си със слаби заложби, нямаш достатъчно проницателност, донякъде си глупав и често допускаш грешки, но не си злонамерен, а просто си извършил някои глупости, ако в сърцето си желаеш да чуеш Божието общение за истината и в сърцето си копнееш за истината, ако се отнасяш към истината и Божиите слова искрено и с копнеж и можеш да цениш и обичаш Божиите слова, то това е достатъчно. Бог харесва такива хора. Дори и понякога да си малко глупав, Бог все пак те харесва. Бог обича копнеещото ти за истината сърце и обича искреното ти отношение към истината. Затова Бог е милостив към теб и винаги ти дава благодат. Той не взема под внимание ограничените ти заложби или глупостта ти, нито взема под внимание твоите прегрешения. Тъй като отношението ти към истината е искрено и пламенно, а сърцето ти е вярно, то предвид верността на сърцето ти и това твое отношение, Той винаги ще бъде милостив към теб и Светият Дух ще върши делото Си у теб, и ти ще имаш надежда за спасение. От друга страна, ако в сърцето си си непреклонен и угаждаш на себе си, ако изпитваш неприязън към истината, никога не обръщаш внимание на Божиите слова и на всичко, което е свързано с истината, и си враждебен и презрителен от дълбините на сърцето си, тогава какво е Божието отношение към теб? На омраза, отвращение и несекващ гняв“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълняваме добре дълга си, най-важно е да разбираме истината). Като прочетох Божието слово, почувствах, че Божият нрав е праведен и свят. Бог не презира хората, защото са глупави или им липсват заложби, а вместо това гледа отношението им към истината. Ако човек има огромни дарби и заложби и може да върши работа, но често в дълга си разкрива нрав на неприязън към истината, и обикновено е неспособен да приеме истината или да размишлява, тогава Бог няма да харесва този човек, независимо колко огромни заложби има. Бог обича хората, които искат да приемат истината, дори ако им липсват заложби и не могат да вършат голяма работа. Като видях стандарта, по който Бог оценява хората, и го сравних с моето поведение, почувствах, че съм в сериозна опасност. Бях се уповавала на своята интелигентност и заложби и като надзорник бях способна да върша някаква работа и да разрешавам някои трудности, които членовете на екипа ми имаха с навлизането в живота, заради което се чувствах сякаш знам какво правя. Но когато другите отбелязаха моите проблеми, гордостта ми надделя и почувствах сякаш те се опитваха да ме омаловажат и унижат. Отношението ми към предложенията на другите, към позитивните неща и истината беше презрително и надменно и аз бях отвратила Бог. Вече бях прегрешила в дълга си и ако продължавах да съм толкова нездравомислеща и непокаяна, Бог щеше със сигурност да ме премахне и отстрани. Това ме ужаси истински! Отправих мълчалива искрена молитва към Бог: „О, Боже, искам да се покая. Искам да изпълнявам дълга си правилно с моите братя и сестри, но поквареният ми нрав е много сериозен. Моля Те, дисциплинирай ме повече и ме спаси от ограниченията на покварения ми нрав“.

21 март 2023 г. Вторник, слънчево

Днес прочетох откъс от Божието слово, който ми даде път за практикуване. Бог казва: „Първо трябва да преодолееш всички трудности вътре в себе си, като се осланяш на Бог. Сложи край на своя изроден нрав и стани способен да разбираш истински собственото си състояние и да знаеш как трябва да действаш; продължавай да разговаряш за нещата, които не разбираш. Не е приемливо човек да не познава себе си. Първо излекувай собствената си болест и като ядеш и пиеш словата Ми по-често и размишляваш върху тях, живей живота си и върши делата си въз основа на Моите слова. Независимо дали си вкъщи или другаде, трябва да позволиш на Бог да упражнява власт в теб. Остави плътта и естествеността. Винаги оставяй Божиите слова да владеят в теб. Излишно е да се притесняваш, че животът ти не се променя; с времето ще започнеш да усещаш, че нравът ти се е променил много. Преди ти жадуваше да бъдеш в центъра на вниманието, не се подчиняваше на никого или пък беше амбициозен, самоправеден или горделив — ти ще бъдеш постепенно освободен от тези неща. Ако искаш да ги отхвърлиш още сега, това не е възможно! Причината е, че старата ти самоличност няма да позволи да бъде докосната от друг — толкова дълбоки са нейните корени. Затова трябва да направиш субективно усилие, да се покоряваш на делото на Светия Дух положително и активно, да използваш волята си за съдействие на Бог и да желаеш да приложиш словата Ми на практика. […] Не бъди самоправеден; вземи силните страни на другите, за да компенсираш собствените си недостатъци, наблюдавай как другите живеят според Божиите слова; виж дали техният живот, действия и думи си струват да им подражаваш. Ако считаш другите за по-недостойни от теб, то ти си самоправеден, самонадеян и не си от полза за никого. Сега е жизненоважно да се фокусираш върху живота, да ядеш и пиеш словата Ми повече, да преживяваш словата Ми, да познаваш словата Ми, наистина да направиш словата Ми твой живот — това са главните неща. Ако някой не може да живее според Божиите слова, може ли животът му да узрее? Не. Във всеки един момент трябва да живееш според словата Ми и да приемаш словата Ми като кодекс за поведение за живота ти, така че ще почувстваш, че Бог се радва, когато действаш според този кодекс, и Бог мрази, ако действаш по друг начин. И бавно ще тръгнеш по верния път“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 22). Бог казва: „Не е приемливо човек да не познава себе си. Първо излекувай собствената си болест“. Истината беше, че Бог вече е направил пътя за практикуване много ясен. Когато се сблъскваме с неща, трябва винаги да идваме пред Бог, за да размишляваме, да опознаваме себе си и да търсим истината, за да разрешаваме проблемите си. В миналото, когато другите отбелязваха проблемите ми, аз незабавно ставах избухлива и не желаех да размишлявам. Мислех си: „Това, което казваш, не е обективно, нещата не стоят така“, или пък: „Може и да си отбелязал проблемите ми, но не си задължително по-добър от мен“. Отвръщах и чувствах съпротива срещу това, и не виждах ситуацията като идваща от Бог, затова се противопоставях на другите и накрая не придобивах нищо. Истината е, че макар че може човекът, посочващ проблема ми, да разкрие поквара и понякога да казва неща, които не са напълно точни, стига думите му отчасти да са в съгласие с фактите за това, за което ме поправя, аз трябва да го приема, да се самоанализирам и да търся истината, свързана с разрешаването на проблеми. Това е отношение на приемане на истината. Само чрез практикуване по този начин моят покварен нрав на неприязън към истината може постепенно да бъде преодолян.

10 април 2023 г. Понеделник, слънчево

Днес водачът ми писа за бавния ни напредък в създаването на видеа, като каза, че просто действаме механично и не сме внимателни в проследяването на тази работа, че не търсим причините за мудността и по този начин занемаряваме дълга си. Първата ми реакция беше да възразя и си помислих: „Ние разрешаваме този проблем, просто е въпрос на време. Освен това хората, които правят видеата, имат реални затруднения с техниките, така че може ли наистина да ни обвиняваш?“. Почувствах се онеправдана, но осъзнах, че започвам да чувствам съпротива и отново да не приемам предложения, затова продължих да се моля на Бог: „О, Боже, толкова съм непокорна! Продължавам да съм нездравомислеща и не мога да търся истината, за да научавам уроци. О, Боже, моля Tе, бди над сърцето ми, за да мога да приема напътствията и помощта на водача“. След това заедно разгледахме проблема с бавното създаване на видеа и накрая открихме, че нашата ефективност наистина е твърде ниска и че отлагаме твърде много. Обикновено аз просто заливах другите с празни думи, за да ги подтикна да продължават, но не разбирах истински в кои части се бавят те, кои раздели могат да бъдат пропуснати, на кои части е вероятно да блокират и да загубят време или как да поправя немарливото отношение, което някои хора имаха в дълга си. Ако направех реално проучване и търсех истините принципи, за да преодолея тези проблеми, работата можеше да напредва поне два пъти по-бързо. Почти бях отхвърлила предложенията на другите отново и ако наистина го бях направила, тези проблеми щяха да останат неразрешени и работата да продължи да се бави. Колкото повече неща преживявах, толкова повече усещах точно колко необходимо е да приемам съветите на другите и да разсъждавам, когато се случи нещо!

Като се върна към преживяването си, се изпълвам с много емоции и виждам колко мъдър е Бог! Ако Ли Жан не беше отбелязала моя проблем, никога нямаше да осъзная колко сериозен беше моят нрав на неприязън към истината. Без Божието разкриване и Божиите слова на разобличаване никога нямаше и да се самоанализирам. Просто щях да продължа да вървя по грешния път и накрая щях да бъда отхвърлена от братята и сестрите ми, и Бог щеше да ме отстрани. Именно Божията чудесна работа разкри моята поквара и уродливост. Божиите строги думи на правосъдие разобличиха моя покварен нрав и ми позволиха да видя сатанинския си нрав на неприязън към истината, да се събудя и да се извърна. Всичко това беше Божията любов! Макар все още да не съм се променила много, искам да приема правосъдието и наказанието на Божието слово в бъдеще, така че постепенно да мога да се променя.