Несгодите като изпитание

4 ноември 2023

От малък лесно се влияя от общественото мнение. Предпочитах да съобразявам с околните всяка своя постъпка. Всички около мен бяха християни, затова и аз приех християнството. Но когато поисках да науча повече за Бог, започнах да си задавам въпроси: Защо вярваме в Бог? Как можем да опознаем Бог? Къде се крие истината в нашия зъл и мрачен свят? Защо животът на хората е труден? За мен всички тези въпроси бяха низ от загадки и не намирах отговори. За щастие, когато приех евангелието на Всемогъщия Бог от сетните дни, намерих отговорите на всички тези озадачаващи въпроси в думите на Всемогъщия Бог. Узнах, че чрез вярата хората постигат познание за Бог, обикват Го и Му се покоряват, като изживяват Божието слово и дело. Също така научих, че в сетните дни Бог използва правосъдие, наказания, изпитания, за да облагороди и усъвършенства хората и да ги пречисти от поквара. Затова се молех Той да ми прати изпитания. Дори си мечтаех да съм се родил в Китай, за да бъда подложен като китайските братя и сестри на потисничеството и гоненията, организирани от сатанинския режим, да свидетелствам непоколебимо и чрез трудностите Бог да ме превърне в победител. Скоро след това духовно пробуждане ми се случи нещо.

Заради пандемията закриха компанията, за която работех, и изгубих работата си. Усилено започнах да си търся работа къде ли не, но нито веднъж не ме поканиха на интервю. С течение на времето нещата се влошаваха все повече. Не получавах никакъв доход, дори и за храна нямах пари. Не знаех какво да правя. Преди това след работа се включвах в онлайн събрания, четях думите на Всемогъщия Бог, гледах клипове на църквата и изпълнявах дълга си с другите братя и сестри. За мен това бяха най-важните неща и бях убеден, че това е чудесен начин да практикувам вярата. Но сега, сред всички тези неволи, помислих, че тъй като вярвам в единствения истински Бог, Той със сигурност ще се погрижи за мен и ще ми помогне. Молех се на Бог да ме уреди с работа. Мислех, че заради вярата ми Бог ще ми даде, каквото Му поискам, но Бог не постъпи така. Почувствах се слаб и объркан. Защо Бог не ме спасяваше от страданията, щом четях Божието слово и се молех всеки ден? Когато ми хрумна тази мисъл, се сетих за Йов. Той остана непоколебим в свидетелството си, въпреки че изгуби цялото си богатство. Йов вярваше, че Бог определя и въздава и доброто и лошото, и никога не се оплакваше. Благодареше на Бог, че му дава материална благодат, а когато Бог му я отнемаше, Йов продължаваше да слави името на Бог Йехова. Като мислех за вярата и молитвите на Йов, осъзнах колко крехка е моята вяра, не можеше да се сравни с неговата. Знаех, че трябва да следвам примера на Йов и като него да се покоря на разпореденото от Бог. Но като се сетех, че съм обречен на глад и недоимък, изпадах в паника. Важно е да кажа, че бях приел Всемогъщия Бог едва 3 месеца по-рано и не разбирах много от Божието слово. Бях изчерпал пакета си мобилни данни и не можех да участвам в онлайн събранията. Оставаше ми само да се моля на Бог: „Боже, Ти решаваш дали ще умра от гладна смърт. Дори и да умра, подчинявам се на Твоите правила и разпореждания“. Тези молитви ме успокояваха. Същия този ден, след като се помолих, ми се случи нещо неочаквано. Чичо ми се обади и ме попита искам ли да работя в неговата строителна компания. Макар че работата в строителството е уморителна, за една седмица спечелих достатъчно, за да се прехранвам известно време. От сърце благодарих на Бог! Тогава започнах да се питам защо Бог не ми помогна, когато Го молех да ми намери работа, а когато в молитвата си Му обещах да се подчиня на волята Му, Той се отзова.

По-късно попаднах на пасаж от Божието слово, който ми даде известна яснота. Всемогъщият Бог казва: „Толкова много вярват в Мен, само за да мога да ги излекувам. Толкова много вярват в Мен, само за да мога да използвам силите Си, за да изгоня нечистите духове от телата им, и толкова много вярват в Мен, просто за да могат да получат мир и радост от Мен. Толкова много вярват в Мен, само за да искат от Мен по-голямо материално богатство. Толкова много вярват в Мен, само за да прекарат този живот в мир и да бъдат здрави в бъдещия свят. Толкова много вярват в Мен, за да избегнат страданията на ада и да получат благословенията на небето. Толкова много вярват в Мен само за временна утеха, но не се стремят да спечелят нищо в идния свят. Когато стоварих яростта Си върху човека и отнех всяка радост и мир, които някога бе притежавал, човекът се усъмни. Когато дадох на човека страданието на ада и си взех благословенията на рая, срамът на човека се превърна в гняв. Когато човекът Ме помоли да го излекувам, Аз не му обърнах внимание и се отвратих от него; човекът се отдалечи от Мен, за да търси вместо това пътя на злите лекове и магьосничеството. Когато отнех всичко, което човекът беше поискал от Мен, всички изчезнаха без следа. Затова казвам, че човек има вяра в Мен, защото давам твърде много благодат и има твърде много да се спечели(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Какво знаеш за вярата?“). „Отношенията на човека с Бог са просто отношения на един чисто личен интерес. Това е връзка между получател и дарител на благословения. Казано направо, това прилича на отношенията между работник и работодател: работникът работи само за да получи наградата, която му дава работодателят. В тази връзка няма привързаност, а само сделка. Няма взаимна обич, а единствено милосърдие и благотворителност. Няма разбиране, а само потиснато недоволство и мамене. Няма близост, а само непреодолима пропаст. А когато нещата са стигнали дотук, кой може да обърне тази посока? И колко хора са способни наистина да разберат колко катастрофално е станало отношението им? Вярвам, че когато хората се потопят в радостта от това, че са благословени, никой не може да си представи колко срамна и грозна е такава връзка с Бог(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление“). Божието слово разкрива стремежа ни към благодат и покварата ни. Мнозина приемат вярата само за да добият Божията закрила. Искат да са защитени от всякакви несгоди и се надяват, че Бог ще изпълни всичките им желания, но изобщо не се замислят дали те самите удовлетворяват Бог. За тях не е важно да се отдадат на Бог и да изпълнят Неговите изисквания. Най-вече ги интересува Бог да им даде, каквото искат. Пасторите и старейшините от предишното ми изповедание често ни учеха, че трябва да си измолим от Бог благодат, но този вид следване на Бог омърсява връзката ни с Него. Божието слово разкрива това: „Отношенията на човека с Бог са просто отношения на един чисто личен интерес. Това е връзка между получател и дарител на благословения. Казано направо, това прилича на отношенията между работник и работодател: работникът работи само за да получи наградата, която му дава работодателят. В тази връзка няма привързаност, а само сделка“. Божието слово е истината и затова се замислих за себе си. Установих, че и моята вяра е подчинена на стремежа да добия Божията благодат. Това намерение се беше стаило дълбоко в сърцето ми. Мислех, че щом Бог се е завърнал на земята, Той несъмнено ще благослови всеки приел Го. Мислех, че веднъж приел Божието дело от сетните дни, скоро ще получа благодат и че животът ми е напът да се подобри. А събитията се развиха другояче. Сполетяха ме несгоди и животът ми стана още по-труден и затова реагирах със слабост и негативизъм. Нямах никакъв доход, нямах храна, нямах и интернет, за да участвам в онлайн сбирките. Как да продължа да практикувам вярата? Негодувах, че Бог не Го е грижа за мен. Трескаво си търсех каква да е работа и се молех Бог да ми помогне, а Той ми беше обърнал гръб и бе глух за молитвите ми. Взех да се съмнявам в Него: Дали Той действително е Бог? Точно както казва Бог: „Когато стоварих яростта Си върху човека и отнех всяка радост и мир, които някога бе притежавал, човекът се усъмни“. Откровението в тези Негови слова ме накара да се срамувам от себе си. Освен това Божиите думи ми показаха, че е грешно да вярвам, за да се сдобия с благодат, а аз гледах на Бог като на източника на благодат, а на себе си като на получател на блага. Когато Бог не ми осигури желаната добра работа, аз Го обвиних и реших, че не Го е грижа за мен. Видях колко абсурдно, невежо и глупаво е схващането ми за вярата. Сетих се как от дете посещавах събрания и на тях повтаряха само: „Бог ще те дари с голяма благодат! Бог благославя вярващите. Каквото и да поискаш от Бог в молитвите си, ще го получиш“. Бях силно повлиян от тези неща, които ми втълпяваха свещениците, родителите ми, околните и затова бях с убеждението, че щом съм вярващ, ще добия Божията благодат и Той ще ми спести земните страдания. Преди не ми беше хрумвало, че вярата, продиктувана от стремеж към благодат, е грешна и наистина не разбирах, че това е сатанински нрав. Проумях това едва когато прочетох Божиите думи, разобличаващи човешката поквара. Запитах се дали вярата цели само материална благодат? Дали Бог одобрява само богатите, живеещите в охолство? Ако е така, защо Господ Исус казва в Йоан 6:27: „Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си“? А също и: „Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат; защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти(Матей 6:19-21). Тогава осъзнах, че като постоянно измолват от Бог материални удобства, хората проявяват алчност, че това е поквара и Бог я ненавижда. Тази алчност изцяло се дължи на това, че Сатана ни заблуждава и ни пречи да опознаем Божията идентичност и да проумеем, че Бог се разпорежда със съдбите ни, затова не можем покорим на Създателя. Когато всичко в живота ни е наред, благодарим на Бог и Го възхваляваме, но щом ни сполетят несгоди, когато Бог не изпълнява исканията ни, започваме да разбираме Бог погрешно и да Го обвиняваме. Това ме подсети за Авраам. Той беше готов безусловно да се подчинява на Божията воля. За добро или за лошо, той нямаше личен избор. Когато Бог каза на Авраам да принесе в жертва сина си, Авраам беше готов да се подчини на волята Му. Това беше изключително болезнено за него, но той не попита Бог: „Защо искаш това от мен? Как може да ме измъчваш така?“. Авраам вярваше, че каквото и да поиска Бог, той трябва да се подчини. Знаеше, че Бог е Създателят и че самият той е Божие създание и затова трябва безусловно да се подчинява на всички Божии заповеди и изисквания. Бог одобри Авраамовата вяра. Но днешните хора са съвсем различни от Авраам. Умовете ни са толкова заети с мисли за материални облаги, че пренебрегваме Божията воля. Господ Исус ни призова: „Първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави(Матей 6:33). Не бива да се стремим към материално благополучие, а трябва да изпълняваме Божията воля, да се стремим към истината и да изпълняваме дълга си. Това е важното. Бог е Създателят. Той най-добре познава мислите ни и знае от какво се нуждаем. Но поради сатанинската поквара умовете на хората са обзети от алчност и стремеж към материални удобства и затова не вярваме в Бог, за да Го удовлетворим, а само за да се сдобием с благодат и да постигнем желанията си. Както разкриват думите на Всемогъщия Бог: „Всички покварени хора живеят за себе си. Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните — това е обобщението на човешката природа. Хората вярват в Бог заради себе си. Когато изоставят нещата и отдадат всичко на Бог, това е, за да бъдат благословени, и когато са Му верни, това е, за да бъдат възнаградени. В крайна сметка всичко това се прави с цел да бъдат благословени, възнаградени и да влязат в небесното царство. В обществото хората работят за своя собствена полза, а в Божия дом изпълняват дълг, за да бъдат благословени. В името на получаването на благословии хората изоставят всичко и могат да понесат много страдания: няма по-добро доказателство за сатанинската природа на човека(„Словото“, Т. 3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“). Божието слово разкри самата истина за мен. Видях колко съм бил невеж и себичен и се научих как да се моля и да се подчинявам на Бог дори и когато животът ми поднася неприятности, а не да се стремя само към милост и благодат. Но не след дълго пак се изправих пред същия проблем. Тъй като поработих при чичо само седмица и напуснах, а после само стоях у дома и изпълнявах дълга си, скоро парите свършиха. Не знаех дали утре ще мога да се нахраня и как да си намеря работа, защото нямах нито диплома, нито квалификация. Нищичко не притежавах, нямах и пари, за да си купя пакет мобилни данни. А трябваше да имам интернет, за да присъствам на онлайн събранията и да работя за църквата. Това положение отново ме обезвери, налегна ме отчаяние. Точно в онзи момент мама ми каза, че заради пандемията са останали без всякакъв поминък и разчитат на мен да им помогна. Мисълта, че майка ми е в същата безизходица като мен, беше болезнена и обезсърчаваща. Не знаех какво да правя. Струваше ми се, че страдам много повече от другите, че животът ми е страшно тежък. Не успявах да проумея Божията воля. Преди мислех, че щом всеки ден се занимавам с църковното дело, Бог ще се грижи за мен. Тогава защо от ден на ден живеех все по-зле?

Тогава много четях Божиите думи и слушах доста химни на възхвала. Следните два пасажа от Божието слово ми помогнаха да проумея волята Му: Всемогъщият Бог казва: „Във вярата си в Бог хората се стремят да получат благословии в бъдеще — това е целта на тяхната вяра. Всички хора имат това намерение и тази надежда, но покварата в природата им трябва да бъде изличена чрез изпитания и облагородяване. Бог е подредил нещата така, че трябва да бъдеш облагороден именно в аспектите, в които не си пречистен и проявяваш поквара. Бог създава подходящи обстоятелства за теб, като те принуждава да се облагородиш в тях, за да опознаеш собствената си поквара. В крайна сметка достигаш дотам да предпочиташ да умреш и се отказваш от кроежите и желанията си, и се подчиняваш на Божието върховенство и подредби. Поради това, ако хората не прекарат няколко години в облагородяване, ако не изтърпят известно количество страдание, те няма да могат да се освободят от оковите на плътската поквара в мислите и сърцата си. Те трябва да понесат страдание именно в тези аспекти, в които все още са в плен на сатанинската си природа, и в онези, в които все още имат свои собствени желания и изисквания. Само чрез страдание можеш да си научиш уроците, което означава да си способен да придобиеш истината и да разбираш Божията воля. Всъщност много истини се разбират чрез преминаване през болезнени изпитания. Никой не може да разбере Божията воля, да признае Божието всемогъщество и мъдрост и да оцени Божия праведен нрав, докато се намира в удобна и спокойна среда, или когато обстоятелствата са благоприятни. Това е невъзможно!(„Словото“, Т. 3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“). „Хората все отправят екстравагантни искания към Бог, все си мислят: „Загърбили сме семействата си, за да изпълняваме дълга си, следователно Бог трябва да ни благослови. Действали сме според Божиите изисквания, следователно Бог трябва да ни възнагради“. Мнозина таят такива неща в сърцата си, докато вярват в Бог. (…) Хората са толкова лишени от разум — те не практикуват истината, а после се оплакват от Бог и не правят, каквото трябва да правят. Хората трябва да изберат пътя на стремежа към истината, но на тях им е писнало от истината, копнеят за плътски удоволствия и все искат да получат благословии и да се радват на благодат, като през цялото време се оплакват, че Бог има прекомерни изисквания към хората. Все искат Бог да е милостив към тях и да ги дари с повече благодат, и да им позволи да изпитват плътски удоволствия — нима те са хора, които искрено вярват в Бог? (…) Тези думи, които хората говорят, са напълно лишени от разум и вяра. Те говорят така само защото Бог не е изпълнил екстравагантните им желания, което е породило у тях недоволство от Бог. Всички тези неща се изливат от сърцата им и те са много представителни за човешката природа. Тези неща съществуват у човека и ако той не се отърси от тях, може да стигне дотам да се оплаква от Бог и да Го разбира погрешно винаги и навсякъде. Човек ще стане склонен да богохулства и може да се отклони от истинския път във всеки един момент и на всяко едно място. Това е съвсем естествено(„Словото“, Т. 3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“). Божиите думи ми помогнаха да науча нещо. Тъй като ежедневно се съсредоточавах върху дълга си до степен съвсем да пренебрегна близките си, си въобразявах, че Бог ще ме възнагради за всеотдайността ми. Не исках от Него богатство, а само работа, за да се препитавам. Като си намерех работа, щях още по-добре да изпълнявам дълга си. Смятах, че молбата ми не е прекалена, а съвсем умерена. Но като размишлявах над Божиите думи, осъзнах, че щом имам тези екстравагантни желания, значи не съм се покорил на Бог. Изисквах Бог да направи това и онова за мен. Божиите думи ми разкриха и още нещо — ако човек постоянно отправя към Бог прекомерни искания, той трудно ще успее да следва истината и вероятно ще предаде Бог, ще се откаже от Него, щом види, че претенциите му остават неизпълнени. Тогава разбрах, че, погледнати отстрани, проблемите ми изглеждаха като тежко страдание, сякаш бях достоен за съжаление, но всъщност изпитанието ме закаляваше. Струваше ми се непоносимо, но Бог не ме изоставяше, а просто ми показваше грешните ми подбуди, нечистотиите във вярата ми, за да поема в правилната посока, която Бог се надява хората да следват. Не можех да не се запитам не искам ли хубава работа с по-добра заплата? Не искам ли повече мобилни данни и да задоволявам основните си нужди? Не искам ли спокойно да изпълнявам дълга си, без да се тревожа за друго? Да, исках всичко това. Щом се надявах да получа тези неща, защо Бог не ми ги даваше? Дали бях с толкова лош късмет, толкова злополучен? Определено не — бях голям късметлия. Това, което изпитвах, беше любовта на Бог. Бог беше ми изпратил тези обстоятелства, за да ме накара да търся истината, да си взема поуки и да пречистя вярата си от примеси. Ако практикувах вярата си в благоприятна и удобна среда, без всякакви трудности и препятствия, вярата и любовта ми към Бог щяха да останат опетнени с подбуди, желания и нечисти примеси, а Той не одобрява това. Бог се надява хората да са искрени с Него при всякакви обстоятелства. Надява се да сме Му посветени и покорни. Това е както при децата. Ако обичат баща си само когато ги глези с материални удобства, но, ако ги лиши от тях, го намразват и казват: „Ако не ми дадеш всичко, което си поискам, няма да те уважавам и няма да си ми баща“. Как наричаме такова дете? Това е непочтително, безсъвестно, неразумно дете. Слава на Бога! Аз бях в същата ситуация. Беше наложително да преживея тези несгоди, за да изчистя вярата си от нечистотии.

И друго прочетох в Божието слово. Всемогъщият Бог казва: „Каква е истинската вяра в Бог днес? Тя е да приемеш Божието слово като свой живот реалност и да познаваш Бог от словото Му, за да постигнеш истинска любов към Него. Казано по-ясно, вярата в Бог е, за да можеш да се подчиняваш на Бог, да Го обичаш и да изпълняваш задълженията, които трябва да се изпълняват от Божиите създания. Това е целта на вярата в Бог. Трябва да добиеш знания за прелестта на Бог, за това колко достоен е Бог за почит, за това как Бог извършва делото на спасението в Своите създания и ги прави съвършени — това е най-важното за твоята вяра в Бог. Вярата в Бог е предимно преминаването от живот в плът към живот в любов към Бог; от живот в поквара към живот с живителната сила на Божиите думи. Тя е избавление от властта на Сатана и живот под грижите и защитата на Бог. Тя е способността за постигане на покорство към Бог, а не покорство към плътта. Тя е да позволиш на Бог да спечели цялото ти сърце, да Му позволиш да те направи съвършен и да се освободиш от покварения сатанински нрав. Основната цел на вярата в Бог е могъществото и славата на Бог да се проявят в теб, да изпълниш Божията воля и Божия план и да можеш да свидетелстваш за Бог пред Сатана. Вярата в Бог не бива да се върти около желанието да търсиш знамения и чудеса, нито трябва да бъде заради самата твоя плът. Тя трябва да бъде заради стремежа към познаване на Бог и способността да Му се подчиняваш, и, като Петър, да Му се подчиняваш до смъртта си. Това са основните цели на вярата в Бог. Човек яде и пие Божието слово, за да познае Бог и да Го удовлетвори. Чрез яденето и пиенето на Божието слово получаваш по-голямо познание за Бог и само след това познание можеш да Му се подчиниш. Само ако познаваш Бог, можеш да Го обичаш и това е целта, която човек трябва да постигне в своята вяра в Бог(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всичко се постига чрез Божието слово“). Прочетох този пасаж от Божието слово веднага след като приех вярата във Всемогъщия Бог, но тогава не го разбрах добре. Чак след като преживях онези трудности, донякъде проумях Божията воля. Истинската вяра е различна от тогавашното ми разбиране за нея — че щом давам всичко от себе си за Бог, Той ще ме закриля и ще задоволява нуждите ми. Това е погрешен подход към вярата. Ние, вярващите, трябва да изживеем Божието слово и удовлетворяваме Бог във всичко. Независимо дали Бог ни дава, или отнема нещо, трябва да Му се покорим и да Му се отдадем чистосърдечно. Когато единственият стремеж на вярващите е да опознаят Бог чрез словото Му и покорно да приемат върховенството и реда Му, Бог одобрява техния вид вяра. Бог усъвършенства всеки, който Го обича безрезервно и Го слуша до сетния си дъх, както Петър. За щастие Бог ме просветли, пращайки ми несгоди, за да си изградя правилна представа за вярата, и това ме изпълни с истинско спокойствие и душевен мир. Отправих към Бог молитва за смирение. Помолих Го само за едно — да ми даде сила, за да устоя на трудностите.

За моя изненада, на следващия ден чичо ми прати малка сума, за да си купя храна и пакет мобилни данни. От сърце благодарих на Бог, че ми дава зелена светлина.

Освен това успях да си намеря работа на половин ден. Изобщо не беше лека, но печелех достатъчно, за да покрия основните си нужди. Знаех, че Бог е уредил това за мен. Действително усетих, че трябва да усвоим на практика основния урок, а именно, да приемем Бог да ни води и да се разпорежда с живота ни, защото така непосредствено узнаваме Божието всемогъщество и неведомите Му пътища. Такова отношение трябва да възприемем към всички проблеми в живота си. Това ме подсети за един пасаж от Божиите думи. „Когато се сблъскваш с проблеми в реалния живот, как трябва да познаваш и разбираш Божията власт и Неговото върховенство? Когато се сблъскаш с тези проблеми, но не знаеш как да ги разбереш, решиш и преживееш, какво трябва да е твоето отношение, за да демонстрираш намерението си да се подчиниш, желанието си да се подчиниш и факта на твоето подчинение пред върховенството и подредбите на Бог? Преди всичко трябва да се научиш да чакаш. След това трябва да се научиш да търсиш и след това — да се подчиняваш. „Да чакаш“ означава да очакваш Божието време, да очакваш хората, събитията и предметите, които Той е подготвил за теб, да чакаш волята Му постепенно да ти се разкрие. „Да търсиш“ означава да наблюдаваш и да разбираш дълбокия замисъл на Бог за теб чрез хората, събитията и предметите, които Той е подредил за теб, да разбереш истината чрез тях, да разбереш какво точно трябва да изпълнят хората и към какъв път да се придържат, да разбереш какви резултати възнамерява да постигне Бог в хората и какви постижения възнамерява да осъществи в тях. „Да се подчиниш“, разбира се, означава да приемеш хората, събитията и предметите, подредени от Бог, да приемеш Неговото върховенство и чрез него да опознаеш начина, по който Създателят диктува съдбата на човека, по който дава на човека Своя живот, по който вгражда истината в човека. Всички неща, подчинени на Божиите подредби и Божието върховенство, следват природните закони и ако си решен да позволиш на Бог да подрежда и диктува всичко вместо теб, трябва да се научиш да чакаш, да търсиш и да се подчиняваш. Това е отношението, което трябва да усвои всеки, който желае да се подчини на Божията власт, това е основополагащото качество, което трябва да притежава всеки човек, който желае да приеме върховенството и подредбите на Бог. За да имаш такова отношение, за да имаш това качество, трябва да работиш по-усилено. Само така можеш да навлезеш в истинската действителност(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Самият Бог, единственият III“). И преди бях чел този пасаж от Божието слово, но след като вече бях преживял несгодите, думите Му придобиха ново значение за мен. От тях разбрах, че когато се сблъска с проблем, човек трябва първо да потърси Божията воля, да изчака и да се подчини. Но да изчака не означава да остане бездеен. Докато чака, трябва да се моли, да чете Божието слово, да търси Божията воля и да се вгледа в себе си. Така успяваме да разберем какво е истинското ни състояние и в какво да навлезем. Чрез това търсене и опит осъзнаваме Божието всемогъщество и истинските Му постъпки.

Отначало смятах да се задържа на тази трудна работа на половин ден само един месец, колкото да си изкарвам прехраната, а в останалото време да се отдам на службата. Обаче смартфонът ми се развали и реших да поработя още месец, за да си купя нов телефон и лаптоп. Но като водач в църквата бях много зает с църковни дела. За мен най-важно беше да изпълнявам дълга си, това бе приоритетът ми. Затова реших да напусна работа. Когато по-висшата църковната водачка научи за затрудненията ми, тя ми каза, че за да ми помогне да служа пълноценно, църквата ще ми помогне да си купя лаптоп и абонамент за интернет. За мен това беше невероятна новина — обзе ме неописуемо вълнение. Знаех, че дължа това на Божията милост, че Бог ми дава възможност да изпълнявам дълга си добре. Също разбрах, че Бог изобщо не ми създаваше трудности. Бог просто искаше да съм искрен и послушен. Лично изпитах Божията любов в онези трудни времена. Преди това си мислех, че Божията любов към хората е неопределена и не намира израз в истинския живот. Едва след като научих тези уроци в реалността, действително осъзнах това. Трудните обстоятелства разкриха невежеството и себичността ми. Това ми помогна постепенно да променя погрешните си възгледи за вярата и да поема по правия път. Това наистина бе израз на Божията любов към мен. Разбрах също и как е правилно да реагирам на несгодите и как да подхождам към Бог. Преди все мислех, че щом вярвам, Бог ще ми осигури всичко необходимо. Сега знам, че ние, вярващите, не бива непрекъснато да искаме неща от Бог, а трябва да Му се подчиним и с всички свои действия да изпълняваме Неговата воля.

Не след дълго бях подложен на още едно истинско изпитание. Когато получих първата си месечна заплата, ме ограбиха на улицата. Успяха да отмъкнат половината ми заплата. Но благодарение на Божията закрила крадците не ме раниха, въпреки че носеха ножове. Веднага се сетих, че Бог допусна случилото се заради добрите Си намерения към мен. Помислих си за Йов, който беше богат, но после му отнеха всичко, което притежаваше, и децата му умряха до едно, но той безусловно се подчиняваше, не се оплакваше и продължаваше да слави Божието име. Аз не бях богат, обикновен човек съм. Откраднаха ми малко пари и макар че имах нужда от тях и вече бях планирал за какво да ги похарча, бях готов да последвам примера на Йов за вяра и послушание. Помолих се: „Боже, Ти който си неразгадаем, не разбирам добре защо се случи това, но вярвам, че е по Твоята воля. Готов съм да се подчиня на разпореденото от Теб. Моля Те да окрилиш сърцето ми и да ме напътстваш, за да не изпадна в отрицание“. След молитвата изпитах пълно спокойствие, сякаш не беше се случило нищо лошо. Продължавах да изпълнявам дълга си спокойно, както винаги, без да изпитвам нервност и тревога. Сега, когато вече разбирах как Бог управлява живота ни, отношението ми беше съвсем различно спрямо преди, защото бях научил, че Бог ми изпраща трудности, за да ме пречисти и спаси. Това задълбочи и разбирането ми за Божията любов. Божията любов към нас не се изразява единствено в материална благодат, защото вещите задоволяват само желанията на плътта ни. Божията любов се изразява истински, когато Той ни учи на истината, като ни подлага на правосъдието на словото Си, на изпитания и облагородяване, за да научим защо вярваме в Него, как да го почитаме и да избягваме злото, как да Го обичаме и удовлетворяваме и най-вече как да се подчиняваме на всички Божии разпореждания. Това ме подсеща за някои Божии думи. „Любовта на човека към Бог се изгражда на основата на облагородяването и съда на Бог. Ако се радваш само на Божията благодат, имаш спокоен семеен живот или материални благословения, тогава не си спечелил Бог и вярата ти в Него не може да се счита за успешна. Бог вече е извършил един етап от делото на благодатта в плътта и е дал материални благословения на човека, но човек не може да стане съвършен само с благодат, любов и милост. В преживяванията си човек се натъква на известна част от Божията любов и вижда Божията любов и милост, но след като ги е преживял за определен период от време разбира, че Божията благодат, любов и милост не могат да направят човека съвършен, не могат да разкрият покварата в човека и не могат да освободят човека от покварения му характер или да усъвършенстват любовта и вярата му. Божието дело на благодат е било дело за определен период и човек не може да разчита на насладата в Божията благодат, за да опознае Бог(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само чрез преминаването през болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост“). „С какви средства се постига Божието усъвършенстване на човека? То се постига чрез праведния Му характер. Божият характер се състои главно от праведност, гняв, величие, съд и проклятие и Той усъвършенства човека предимно чрез Своя съд(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само чрез преминаването през болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост“). Като чета Божиите думи, осъзнавам, че целта на Божието дело на правосъдието от сетните дни е да пречисти и да промени човечеството. Нечистите примеси във вярата ни и покварения ни нрав могат да бъдат пречистени единствено с правосъдието на Божието слово и чрез изпитания и облагородяване. Не можем да разчитаме само на Божията милост да постигне това. Без Божието слово, без преживените несгоди никога нямаше да осъзная тези истини. Слава на Всемогъщия Бог!

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Обичта трябва да е принципна

Като бях дете, родителите и учителите ми ме учеха да бъда добър човек и да практикувам благодарност. Както се казва: „Храни добротата, да...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger