През януари 2021 г. двама мои братя по оръжие споделиха с мен евангелието на Всемогъщия Бог. След това на събрания и с четене на Божиите слова научих, че Бог е станал плът в последните дни, за да спаси покварената човешка раса; научих и за значението на Божиите въплъщения. Не си бях представял, че Бог лично ще стане плът, за да се появи и работи сред човечеството. Това е невероятна мистерия, а също е и Божията искрена любов и най-голямото спасение за човека. Толкова бях трогнат. Не бях вярвал, че мога да бъда спасен от Бог. Почувствах се истински късметлия и това още повече засили желанието ми да посещавам събранията. Като четях Божиите слова и разговарях с братята и сестрите, разбрах, че проповядването на евангелието е отговорност на всички и че това изисква Бог от нас. Като проповядвам евангелието, аз свидетелствам за Бог, събирам хората пред Бог, давам им възможност да придобият истината и Божието спасение, а и добавям към списъка си с добри дела. Ако не го правех, щях да съм пренебрегнал дълга си на сътворено същество и да съм непригоден да ям и пия Божиите слова. Щом разбрах всичко това, много исках да споделям евангелието. Исках и да работя с Бог, и да споделя царското евангелие с дори още повече хора. След това споделях евангелието във всяка моя свободна минута. После, през октомври, бях прехвърлен в бригадата, в която се оказа, че има брат на име Нион, който също вярваше във Всемогъщия Бог. Работих с него по споделянето на евангелието с другите войници. Веднъж поканих 20 войници да дойдат да послушат нашата проповед, като брат Нион и аз свидетелствахме пред тях за делото на Всемогъщия Бог от последните дни. След търсене и проучване всички тези 20-ина войници в крайна сметка приеха евангелието. Бях развълнуван и добих повече увереност в споделянето на евангелието.

На фронтовата линия ме прехвърлиха по време на гражданската война в Мианмар. Видях снимки на бити и ранени цивилни, а някои от спасените от вражеските лагери също ни разказаха, че след залавянето им е трябвало да готвят за вражеските войници, които ги карали и да се бият. Застрелвали и убивали несъгласните. Къщите на някои цивилни също бяха изпепелени във войната, затова те трябваше да се укриват в джунглата. При всяка битка или атака над селище имаше прибрани и хоспитализирани ранени. Изпитвах силно съчувствие към тях, като виждах всичко това. Мислех си, че вероятно не вярват в Бог и че без вяра не знаят в чии ръце е човешката съдба или на кого да разчитат за закрила. Ако можех да споделя евангелието с тях и да ги отведа пред Бог, те можеха да Му се молят и да четат Неговите слова, за да разберат истината и да спечелят Божията закрила. От тези мисли ми стана тежко на сърцето. Исках да отида в селището, да проповядвам евангелието и да ги отведа пред Бог. Бях военнослужещ и не бях запознат с терена на фронтовата линия; не знаех къде се крият вражески войници. Отидех ли да проповядвам евангелието при тези обстоятелства, ако срещнех вражески войски, имаше възможност да ме заловят или убият. Много ме беше страх. Молех се на Бог и питах: „Какво да направя?“. След това си помислих за Божиите слова. „Знаеш, че всичко, което съществува в средата, която те обкръжава, е там с Мое позволение, всичко е планирано от Мен. Прогледни и угоди на сърцето Ми в средата, която ти дадох. Не се страхувай, Всемогъщият Бог на войнството непременно ще бъде с теб — Той стои зад вас и е вашият щит“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 26“). Осъзнах, че се страхувам да отида и да проповядвам евангелието, и да бъда заловен или убит от вражеските сили, защото нямах истинско разбиране за Божието всемогъщие и властта Му над всичко, и не ми достигаше вяра. Научих също, че всички тези ситуации, които срещам всеки ден — и сериозни, и незначителни — бяха управлявани и планирани от Бог. Дали ще бъда заловен от врага или не беше също в Божиите ръце. Колкото и опасна да беше ситуацията, ако Бог не я допуснеше, те нямаше да могат да ме хванат. А дори и един ден врагът действително да ме хванеше, дали щях да живея, или да умра зависеше изцяло от Бог. Трябва да се подчиня на ситуацията, която Бог е отредил. Прехвърлянето ми на фронтовата линия също беше Божията воля. Цивилните в района живееха в толкова опасна среда, без да има кой да споделя евангелието с тях. Те все още не бяха чули Божия глас. Може би имаше хора, които Бог да иска да спаси. Трябва да зачитам Божията воля, да проповядвам евангелието и да свидетелствам за Бог, за да бъдат те отведени пред Него. Щом осъзнах това, вече не ме беше страх толкова. Чувствах се готов да се осланям на Бог и да отида да проповядвам евангелието в тази среда.

Хората там говореха езика „даи“. Знаех само прости разговорни фрази като „Ял ли си?“ и „Къде отиваш?“. Не бях в състояние да споделя евангелието с тях. Много се разтревожих. Исках да проповядвам, но не знаех езика и ми се струваше много трудно. Помолих се на Бог: „Боже, искам да споделям евангелието, но не знам езика. Моля те, насочи ме и отвори път пред мен“. Веднъж на онлайн събрание една сестра сподели откъс от Божиите слова, който много ми помогна. Всемогъщият Бог казва: „Бог усъвършенства тези, които наистина Го обичат, и всички, които търсят истината, в множество различни условия. Той дава възможност на хората да преживеят думите Му чрез различни условия или изпитания и по този начин да придобият разбиране за истината, истинско познание за Него и в крайна сметка да спечелят истината. (…) Тези, които не вървят по светлия път на следване на истината, ще живеят вечно под властта на Сатана, във вечен грях и тъмнина, и без никаква надежда. Можете ли да разберете значението на тези слова? (Трябва да следвам истината и да изпълнявам дълга си с цялото си сърце и ум). Когато ти се падне дълг и той ти е поверен, не мисли как да избегнеш сблъскването с трудности. Ако ти е трудно да се справиш с нещо, не го поставяй настрана и не го игнорирай. Трябва да се изправиш лице в лице с него. Трябва винаги да помниш, че Бог е с хората и че им е необходимо само да се молят и да Го търсят, ако имат някакви трудности, и че с Бог нищо не е трудно. Трябва да имаш тази вяра. Понеже вярваш, че Бог е владетелят на всички неща, защо все още се страхуваш, когато нещо ти се случи и че нямаш на какво да разчиташ? Това доказва, че ти не се уповаваш на Бог. Ако не Го приемаш за твоя опора и за твой Бог, тогава Той не е твоят Бог. В реалния живот независимо от ситуациите, с които се сблъскваш, трябва често да идваш пред Бог, за да се молиш и да търсиш истината. Дори и да разбираш истината и да печелиш нещо по отношение само на един въпрос всеки ден, това няма да е загубено време!“ („Словото“, Т. 3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“). Когато прочетох този откъс, добих твърда увереност в сърцето си, че Бог е с мен. Изправен пред трудности просто трябва да се моля искрено и да се осланям на Бог и Той ще ме направлява. За Бог нищо не е невъзможно, затова трябва да имам вяра. Мой дълг е да проповядвам евангелието. Не можех да се оттегля просто защото не знаех езика. Все пак трябваше да се постарая. След като бях избрал да разпространявам евангелието, за да удовлетворя Бог, колкото и трудно да беше, трябваше да се осланям на Него и да изпълня дълга си. Чувствах се готов да се посветя на това и всеки път, преди да отида да проповядвам, се молех на Бог да ме напътства. Започнах опити да общувам със селяните, като им пусках записи от евангелието и свидетелства на даи. Докато ги пусках, аз също слушах внимателно и след записа разговарях с хората и добавях по малко към него на даи, който вече бях понаучил. След като работих така два-три дни, девет души приеха евангелието. Чувствах се изключително благодарен на Бог.

Веднъж вражеските войски публикуваха видео в WeChat. Видях, че измъчват нашите войници, след като ги заловят. На някои бяха отрязани ръцете, на други — краката, а гърлата им прерязваха както се коли прасе. Дори бяха изрязали сърцата им с ножове. Като видях това, много се изплаших. Мислех си, че всяка вечер ходя в селището, за да проповядвам евангелието, дали врагът щеше да ме залови? Ами ако ме хванат, дали няма да ме малтретират като другите войници или дори да ме измъчват до смърт? Страхувах се отново да изляза и да проповядвам. По онова време осъзнах, че не съм в правилното състояние, затова се помолих и предадох сърцето си на Бог с молба да ме напътства. По-късно прочетох откъс от Божиите слова, който ми даде увереност и сила. Божиите слова казват: „Бог извършва делото на усъвършенстването върху хората, а те не могат да го видят, не могат да го усетят; при такива обстоятелства това, което се изисква от теб, е твоята вяра. Вярата на хората се изисква, когато нещо не може да се види с просто око, а твоята вяра се изисква, когато не можеш да се откажеш от собствените си представи. Когато нямаш яснота за Божието дело, това, което се изисква от теб, е да имаш вяра, да заемеш твърда позиция и да свидетелстваш. Когато Йов стигна до този момент, Бог му се яви и му говори. Това означава, че само чрез вярата, която имаш вътре в себе си, ще можеш да видиш Бог, и когато имаш вяра, Бог ще те усъвършенства. Без вяра Той не може да направи това. Бог ще те дари с всичко, което се надяваш да спечелиш. Ако нямаш вяра, ти не можеш да бъдеш усъвършенстван и няма да можеш да видиш действията на Бог, а още по-малко Неговото всемогъщество. Когато имаш вяра, че ще видиш Неговите действия в своя практически опит, тогава Бог ще ти се яви и ще те просвети и напътства отвътре. Без тази вяра Бог няма да може да направи това. Ако си загубил надежда в Бог, как ще можеш да преживееш Неговото дело? Ето защо само когато имаш вяра и не таиш съмнения към Бог, само когато имаш истинска вяра в Него, независимо какво прави, Той ще те просвети и озари чрез твоя опит и само тогава ще можеш да видиш Неговите действия. Всички тези неща се постигат чрез вяра. Вярата идва само чрез облагородяване, а когато липсва облагородяване, вярата не може да се развие. За какво се отнася тази дума — „вяра“? Вярата е истинското убеждение и искреното сърце, които хората трябва да притежават, когато не могат да видят или да докоснат нещо, когато Божието дело не съответства на човешките представи, когато е недосегаемо за човека. Това е вярата, за която говоря“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване“). Научих, че когато сме изправени пред изпитания и премеждия, ако нямаме вяра и не сътрудничим активно, Бог не може да работи в нас и е невъзможно да бъдем усъвършенствани от Него. Видях също, че колкото повече не можем да видим нещо, толкова повече ни е нужна вяра в Бог, а единственият начин да развиваме вярата е чрез изпитания. Да споделям евангелието, докато се бия на фронтовата линия, изправен пред опасността да бъда заловен от вражеските войски, беше изпитание за мен. Не притежавах истината и нямах реално разбиране за Божието всемогъщие и върховенство. Не вярвах искрено, че Бог царува над всичко, значи нямах и вяра. Изправен пред опасна среда, докато проповядвам евангелието, се страхувах да не ме заловят и измъчват до смърт, затова не смеех да изляза и да проповядвам. Не можех искрено да отдам сърцето си на Бог. А Бог всъщност създаваше тази ситуация, за да ми изпрати повече истина, така че да мога да потърся истината, да я приложа на практика и да призная всемогъщието на Бог, Неговото властване над съдбата на човечеството и факта, че животът и смъртта ми са в Неговите ръце. Сега, изправен пред такава опасна среда, трябваше наистина да я изпитам и изживея; това беше единственият начин да видя Божиите дела и да развия истинска вяра. Щом разбрах Божията воля, много ми олекна на сърцето и вече не ме беше толкова страх.

Прочетох друг откъс от Божиите слова, който дори още повече ме мотивира. Всемогъщият Бог казва: „Бог има план за всеки Божи последовател. Всеки от тях има среда, осигурена на човека от Бог, в която да изпълнява задълженията си, и разполага с Божията благодат и благосклонност, от които човек може да се възползва. Те имат и специални обстоятелства, които Бог определя за човека, и трябва да преминат през много страдания — нищо подобно на спокойното плаване, което човек си представя. Освен това, ако признаеш, че си сътворено същество, трябва да се подготвиш да страдаш и да платиш определена цена в името на изпълнението на отговорността си да разпространяваш евангелието и в името на това да изпълняваш дълга си както трябва. Цената може да бъде страдание от някакво физическо заболяване или затруднение, преследване от страна на големия червен змей, или неразбиране от страна на светските хора, както и премеждията, които човек преживява, когато разпространява евангелието: да бъде продаден, бит или руган, да бъде осъден — дори да бъде нападнат от тълпа и изложен на смъртна опасност. Възможно е в хода на разпространяване на евангелието да умрете, преди Божието дело да е завършено, и да не доживеете деня на Божията слава. Трябва да сте подготвени за това. Това няма за цел да ви плаши, но е факт. (…) Как умряха онези ученици на Господ Исус? Сред учениците имаше такива, които бяха убити с камъни, влачени от кон, разпънати с главата надолу, разчленени от пет коня — сполетя ги всякаква смърт. Каква беше причината за смъртта им? Законно ли бяха екзекутирани за престъпленията си? Не. Те бяха осъдени, бити, ругани и умъртвени, защото разпространяваха евангелието на Господ и бяха отхвърлени от хората по света — така бяха убити като мъченици. (…) Всъщност така умряха и си отидоха телата им; така напуснаха човешкия свят, но това не означаваше, че изходът им беше същият. Какъвто и да е бил начинът на тяхната смърт и заминаване, както и да се е случило това, Бог не е определил така крайния изход на тези животи, на тези сътворени същества. Това е нещо, което трябва да разбереш ясно. Напротив, те използваха именно тези средства, за да заклеймят този свят и да свидетелстват за Божиите дела. Тези сътворени същества използваха най-ценния си живот — използваха последния миг от живота си, за да свидетелстват за Божиите дела, да свидетелстват за великата Божия сила и да заявят на Сатана и на света, че Божиите дела са правилни, че Господ Исус е Бог, че Той е Господ и е плътта на въплътения Бог. Дори до последния миг от живота си те никога не отрекоха името на Господ Исус. Нима това не беше форма на съд над този свят? Те използваха живота си, за да възвестят на света, да потвърдят пред хората, че Господ Исус е Господ, че Господ Исус е Христос, че Той е плътта на въплътеният Бог, че делото на изкуплението, което Той извърши за цялото човечество, позволява на човечеството да продължи да живее — този факт е неизменен завинаги. В каква степен изпълниха своя дълг онези, които бяха убити като мъченици за разпространяване на евангелието на Господ Исус? Дали беше във възможно най-голяма степен? Как се прояви възможно най-голямата степен? (Те отдадоха живота си.) Точно така, те платиха с цената на живота си. Семейството, богатството и материалните неща в този живот са външни неща; единственото нещо, свързано със собствената им личност, е животът. За всеки жив човек животът е това, което е най-достойно да бъде съхранено, най-ценното нещо и, както се оказва, тези хора са били способни да отдадат най-ценното си — живота — като потвърждение и свидетелство за Божията любов към човечеството. До деня на смъртта си те не отрекоха Божието име, нито Божието дело и използваха последните мигове от живота си, за да свидетелстват за съществуването на този факт — нима това не е най-висшата форма на свидетелство? Това е най-добрият начин за изпълнение на дълга; това е да изпълниш задължението си. Когато Сатана ги заплашваше и тероризираше, а накрая дори когато ги накара да платят с цената на живота си, те не изоставиха отговорността си. Ето какво означава да изпълниш дълга си във възможно най-голяма степен. Какво имам предвид под това? Искам ли да те накарам да използваш същия метод, за да свидетелстваш за Бог и да разпространяваш евангелието Му? Не е задължително да го правиш, но трябва да разбереш, че това е твоя отговорност и че ако Бог има нужда да го направиш, трябва да приемеш като нещо, което си морално задължен да направиш“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Разпространяването на евангелието е дълг, чието изпълнение е въпрос на чест за всеки вярващ“). Осъзнах, че Божието правило и организация е ние всички да можем да го следваме и че Той е създал условия, при които всеки един от нас да изпълнява дълга си. В хода на проповядване на евангелието неизменно ще срещаме какви ли не ситуации и опасности. Някои са унижавани, други бити и им крещят, трети са предадени в ръцете на Сатана и оскотяват, а някои дори губят живота си. Каквато и да е ситуацията обаче, аз съм сътворено същество и трябва да изпълнявам дълга си във всеки един момент. Да проповядвам евангелието е мисията на живота ми, моята отговорност. Колкото и непоносимо или трудно да е, дори и да трябва да платя с живота си, трябва да изпълня дълга и отговорността си. Мислех си за учениците, следвали Господ Исус в Епохата на благодатта. Те също са срещнали много опасности при разпространяване на Господното евангелие. Някои са били бити и са им крещели, други са вкарани в затвора, трети са разпънати на кръст, измъчвани до смърт, докато са били съвсем живи. Те обаче не са се оплаквали, нито са изоставили своята отговорност и дълг. В крайна сметка, те са се подчинявали до смърт, като са свидетелствали за Божиите дела и великата Божия сила със самия си живот, като са унижили дявола Сатана. Не са умрели, защото са направили нещо лошо, а за да свидетелстват за Божието име и за това, че Господ Исус е бил Господ на сътворението. Те са платили с живота си, за да споделят Божието евангелие и да свидетелстват за Него. Това е най-значимото нещо. Те са изпълнили своята отговорност. Бог одобрява такива сътворени същества и, макар и плътта им да е мъртва, душите им са в Божиите ръце и според Божията организация. Освен това размишлявах малко над себе си. Когато имаше опасност да умра, бях плах и не исках да отида и да споделям евангелието. Все още мислех за собствената си безопасност — това, което истински обичах, беше собственият ми живот. Мислех, че мога да контролирам съдбата си, че ако не отида да проповядвам, няма да срещна опасност или смърт. Сега обаче разбирах, че няма да съм в безопасност просто защото не съм споделял евангелието. Бях поставен на стража, което само по себе си е опасно и можеше да ме нападнат от засада. Също така, когато ходехме за вода или да купим нещо от местните, това също беше опасно. Можеше във всеки момент да ни нападнат вражески войници. Животът ми не беше нещо, което можех сам да контролирам. Дали щеше ни залови врагът беше изцяло в Божиите ръце. Ако Той не го допуснеше, нямаше да бъда заловен, дори ако отидех да проповядвам. Ако Бог позволеше нещо да се случи, врагът пак щеше да ме издебне и залови, дори и да не ходех да проповядвам. Аз съм сътворено същество, което трябва да се подчинява на Божията организация и ръководство. Каквото и да се случи, трябва да продължа да проповядвам евангелието и да изпълнявам дълга си. Ако намирам оправдания да не споделям евангелието и да свидетелствам за Бог, като не върша дълга си, ще остана жив в плътта си, но за Бог ще загубя функцията си като сътворено същество и животът ми ще бъде безсмислен. Накрая Бог ще ме изпъди и няма да бъда спасен. Проповядването в селищата по фронтовата линия беше опасно, но в името на разпространението на Божието евангелие и достигането до повече хора, аз не трябваше да се вкопчвам в живота, а наистина да приема възможността да умра и, ако е нужно, да платя с живота си, за да продължа да проповядвам, като така изпълня отговорността си. Това е свидетелство и то е единственият начин да изпълня дълга си. Разбрах също, че съм сътворено същество и следовник на Бог. С каквато и опасна ситуация да се сблъскам, разпространението на евангелието е мисията на живота ми и неотменим дълг. Никога, в който и да е момент, не мога да спра да разпространявам евангелието. След това още двама братя — Никълъс и Артър — започнаха да проповядват с мен.

Един ден посетихме селище, където десет души дойдоха да слушат проповедите. Споделихме с тях как могат да се защитят по време на бедствия и как бедствията вече стават все по-големи и по-големи, също както тук, където постоянно сме във война, а водата е окървавена. Пандемията бе едно от тях… Кой всъщност може да ни спаси във всички тези бедствия? Единствено Спасителят — единственият истински Бог, създал небесата и земята, и всички неща, може да ни спаси. След това им пуснахме записи на проповеди, в които се разказваше защо хората се раждат, остаряват, разболяват се и умират, как да спечелим Божията защита в бедствията, как Сатана покварява хората и как Бог работи, за да спаси човечеството. Имаше някои откъси и от словата на Всемогъщия Бог. „Ето какви са фактите: преди земята да бъде създадена, архангелът беше най-великият от небесните ангели. Той имаше власт да раздава правосъдие над всички ангели в небето; това беше властта, която Бог му беше дал. С изключение на Бог, това беше най-великият от небесните ангели. По-късно, след като Бог създаде човечеството, долу на земята архангелът извърши още по-голямо предателство срещу Него. Казвам, че той предаде Бог, защото искаше да управлява човечеството и да има по-голяма власт от Него. Архангелът беше този, който изкуши Ева да съгреши и направи това, защото искаше да установи своето царство на земята и да накара хората да обърнат гръб на Бог, и вместо това да се подчинят на архангела. Архангелът видя, че толкова много неща могат да му се подчинят — както ангелите, така и хората на земята. Птиците и зверовете, дърветата, горите, планините, реките и всички неща по земята бяха под грижата на хората, т.е. на Адам и Ева, докато Адам и Ева се подчиняваха на архангела. Затова архангелът искаше да надмине Бог по власт и да Го предаде. След това той поведе много ангели на бунт срещу Бог, които по-късно се превърнаха в различни видове нечисти духове. Нима развитието на човечеството до днес не е причинено от покварата на архангела? Хората са такива, каквито са днес, защото архангелът предаде Бог и поквари човечеството“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да знаеш как се е развило цялото човечество до наши дни“). „Хората най-напред трябва да разберат откъде идва болката от раждането, старостта, болестите и смъртта през целия им живот и защо човек страда от тези неща. Дали са съществували, когато човекът е бил създаден първоначално? Откъде идват тези болки? Тези болки се появиха, след като човекът беше изкушен от Сатана и след падението му в резултат на покварата от Сатана. Болката на човешката плът, неприятностите, пустотата и всички злочести неща в човешкия свят — всички те се появиха, когато Сатана поквари човека. След като човекът беше покварен от Сатана, Сатана започна да го измъчва и така падението на човека стана още по-голямо, болестта му постоянно се задълбочаваше, болката му постоянно се усилваше, а той все повече чувстваше, че светът е пуст и жалък, че е невъзможно да оцелее в този свят и че животът в него става все по-безнадежден. Следователно цялата тази болка е причинена на човека от Сатана и от падението на човека в резултат на покварата от Сатана“ („Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Значението на това, че Бог изпита земното страдание“). „Всевъзможни бедствия ще се случват едно след друго; всички народи и места ще бъдат сполетени от бедствия: повсеместни чума, глад, наводнения, суша и земетресения. Тези бедствия няма да се случват просто на едно или друго място и няма да свършват за ден или два. Вместо това те ще се разпространяват на все по-голяма територия и ще стават все по-сериозни. През това време ще възникват едно след друго всевъзможни бедствия от насекоми и явлението канибализъм ще присъства навсякъде. Това е Моят съд за всички нации и народи“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 65“). Те изслушаха тези слова и много ги харесаха. Някои хора казаха: „Никога не сме чували такива думи. Бяха прекрасни, толкова трогателни“. Някой каза: „Толкова ви благодаря, че дойдохте и споделихте евангелието, като ни позволихте да чуем Божия глас“. А други казаха: „Надявам се да дойдете пак“. Тези десет души приеха евангелието в същия ден, след като го чуха. Казах им, че ще се върнем същата вечер, и ги насърчих да доведат приятели и роднини. Те доведоха още над десет души същата вечер. След като тези хора изслушаха записите с проповеди и Божиите слова, всички те приеха евангелието и обещаха да идват да слушат, когато имат време вечер. Толкова бях щастлив. Оттогава продължихме да проповядваме през деня, когато имахме време, а вечер ги напоявахме. След напояване се прокрадвахме обратно на позициите си. Измина почти един месец, всички те бяха много редовни в събранията си и искрено ангажирани. Водеха и други хора да слушат проповедите. Все повече и повече хора приемаха евангелието. Този резултат ме направи много щастлив и много ме трогна. Възможността да проповядвам евангелието на фронтовата линия и да изправя тези цивилни пред Бог беше изцяло благодарение на Божиите напътствия и аз се чувствах много спокоен.

Една вечер отидох в селището, за да напоя някои нови вярващи. На връщане срещнах командир на рота, който патрулираше с оборудване за нощно виждане. Той ме забеляза и, като си помисли, че съм враг, дошъл да ги нападне от засада, събра няколко войници, за да ме заловят. Точно когато щяха да открият огън, аз бързо извиках. Брат Шон ме разпозна, в противен случай щяха да стрелят. На следващия ден брат Шон ми каза: „Снощи за малко да те застрелят. Добре че разпознах гласа ти“. Много се трогнах при тези думи и казах молитва с благодарност към Бог за Неговата закрила. Помислих си за нещо в Божиите слова. „Човешкото сърце и духът му са в Божията ръка и всичко в живота му преминава пред Божиите очи. Независимо дали вярваш в това или не, всички неща, всичко съществуващо, било живо или мъртво, ще се смени, промени и обнови и ще изчезне в съответствие с Божиите мисли. Ето как Бог управлява всички неща“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог е източникът на човешкия живот“). Видях, че Бог има власт и контрол над всичко. Сърцата и душите на хората са в Неговите ръце. Всички неща — живи или мъртви, се променят според Божиите мисли. Дали ще живеем, или ще умрем, също се решава и определя от Бог. Дали приятелите ми войници щяха да стрелят предната вечер също е било в Божиите ръце. Това, че срещнах брат Шон, също беше под Божието върховенство. Той просто разпозна гласа ми и заради това те не стреляха. Всичко това беше постановено от Бог. Бях много благодарен на Бог и толкова трогнат. Можех да усетя любовта на Бог и че той ме защитава, и видях колко удивителни са Неговите дела. След това тези двама братя и аз продължихме да ходим в селището, за да разпространяваме евангелието. Петдесет и седем, като всички те се присъединиха към църквата. Бях много благодарен за Божиите насоки.

Решихме, че като цяло сме приключили проповядването в тази област, и мислехме накъде да продължим. Така стана, че в същия ден нашият отряд бе прехвърлен в други колония с две села в нея. Бях много щастлив, че ще мога да продължа да проповядвам евангелието в нова област. Беше също много опасно — вражеските войски можеха да се върнат всеки момент. Открихме противопехотна мина още щом пристигнахме. Доста се изплаших, страхувах се да не би вражески войски да се преструват на цивилни и да изскочат от нищото. Ако не бяхме голяма група или излезехме сами, невъоръжени, и ги срещнехме, нямаше да пропуснат шанса да ни убият или заловят. След опита ми на предишното място обаче бях видял удивителните Божии дела и знаех, че проповядването на евангелието е моя отговорност. Каквото и да се случеше, трябваше да го приема. При тази мисъл вече не се чувствах така ограничен и продължих да излизам, за да споделям евангелието при всяка възможност. Когато ходехме в колонията, носехме оръжия; не смеехме да бъдем невнимателни. Започнахме да споделяме евангелието със заместник-кмета на селото заедно с жена му и майка му, като им пускахме записи на проповеди. В тези записи се говореше за това как в началото Бог е създал небесата и земята, и всички неща, как човечеството е започнало да става покварено, както и за бедствията и войните от последните дни и как това са признаци за Господнето пришествие. Господ Исус вече се беше върнал в плът, за да спаси човечеството. Той е Христос от последните дни, Всемогъщият Бог. Той изразява истината, изпълнява делото на правосъдието от последните дни, за да пречисти и спаси човешката природа, така че да можем да избягаме от злото и бедствията. Ще спечелим Божието спасение и ще влезем в царството небесно само ако се изправим пред Всемогъщия Бог. Те изслушаха това свидетелство и всички казаха, че е било прекрасно. Заместник-кметът на селото каза: „Нека взема един бележник и запиша казаното, за да прочета още по-късно“. Казах „Не се тревожи за това, утре ще се върнем. Ще поканиш ли и други хора да послушат?“. Той отвърна: „Това, което казваш, е прекрасно и правилно. Аз съм заместник-кметът на селото, затова трябва да приканя всички да го слушаме заедно“. На следващия ден той доведе още хора, които да слушат нашата проповед. Накрая 94 души от тези две села приеха делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Бях много благодарен на Бог, че направи така, че да отида там, за да мога да споделя евангелието и да изпълня дълга си, което беше Божието възвисяване. Изпитвах такава благодарност към Бог!

Като преминах през всичко това, изпитах лично, че Бог властва над хорските съдби и че нашият живот и смърт са в Неговите ръце. Това ми даде и по-практическо разбиране за Божието всемогъщие и върховенство. Преди това, когато все още не бях пристигнал на фронтовата линия, знаех, че да си войник е опасно, и се молех и поставих живота и смъртта си в Божиите ръце. Не виждах обаче колко оскъдна беше вярата ми в Бог, докато наистина не се озовах там. След това, при всяка опасна ситуация, в която се плашех и нямах вяра, това, което ме поддържаше и напътстваше, бяха Божиите слова, които ми даваха вяра и сила. Това е единствената причина да не се оттегля и да изоставя дълга си. Бях истински благодарен на Бог, че ми позволи да преживея това. Където и да попадна в бъдеще, колкото и опасно да е мястото, да разпространявам Божието евангелие е мисията на моя живот. Трябва да имам вяра в Бог, да Му отдам сърцето си и да изпълня дълга си като сътворено същество. Благодаря ти, Всемогъщи Боже!