В края на 2022 г. започнах да изпълнявам дълга си на проповедник и поех отговорността за проследяването на работата на няколко църкви. Един ден получих писмо от висшестоящия водач, в което се казваше, че състоянието на двете водачки в една църква е лошо и че това вече се е отразило на различни елементи от работата на църквата. Тя ме помоли бързо да отида там, за да разбера ситуацията и да я разреша чрез общение. Помислих си: „Неотдавна тази църква преживя кампания от арести от страна на Компартията, много братя и сестри са изправени пред рискове за сигурността и не могат да изпълняват нормално дълга си. Разбираемо е, че двете водачки са малко негативни поради тази трудност. Ако просто намеря някои от Божиите слова и проведа общение с тях, би трябвало да съм в състояние да разреша този проблем“. Когато видях двете водачки, състоянието им беше ужасно. Те казаха, че липсата на резултати в различните елементи от работата на църквата е причинена от неспособността им да извършват действителна работа, и бяха толкова негативни, че искаха да напуснат. Веднага проведох общение с тях, като казах: „Тази среда е позволена от Бог. Не можем да тънем в състояние на негативност. Най-важното нещо сега е как можем да работим заедно, за да изпълняваме дълга си и да не забавяме работата на църквата“. Но както и да разговарях с тях, двете сестри оставаха в капана на негативното си състояние, като казваха, че заложбите им са слаби, че не се стремят към истината и че не могат да вършат работата на водачи. Изправена пред такава ситуация, аз си помислих: „Защо така нямам късмет? Тъкмо започнах да проповядвам и съм назначена в тази църква, където водачките са твърде негативни, за да поемат отговорност. Не означава ли това, че цялата работа ще падне върху моите плещи?“. В онзи момент аз едновременно водех общение с църковните водачки, за да разреша тяхното състояние, и ходех на различни събрания, за да изпълнявам някаква работа. Всеки ден бях заета до степен на изтощение. По-късно едната водачка, в крайна сметка напусна. Другата водачка беше предадена от един Юда и трябваше временно да се скрие, за да не бъде арестувана, така че не можеше да излиза, за да изпълнява дълга си. Като чух тази новина, въздъхнах дълбоко и си помислих: „В тази църква има толкова много проблеми; двете водачки дори не могат да изпълняват дълга си. Цялата работа пада само върху мен. Докога ще бъда заета с всичко това?“. През тези дни бях като пумпал, който не може да спре да се движи. Понякога през деня се срещах с братя и сестри, за да се запозная с работата, а когато се върнех вечер, пред мен стоеше купчина писма, на които трябваше да отговоря. Всяка вечер бях заета до късно и въпреки това не можех да изпълня всички задачи. Изправена пред тази поредица от проблеми и трудности, страдах от прегаряне, чувствах се психически и физически изтощена. Чувствах се така, сякаш в гърдите ми е заседнал камък, който затрудняваше дишането ми. Мислех си: „Откакто ме назначиха в тази църква, се сблъсках с поредица от неблагоприятни събития. Появяват се нови проблеми, преди да бъдат разрешени старите. Сега дори няма църковен водач. Аз съм като самотен командир, който няма с кого да се консултира за нещата. Трябва да се справям сама с цялата работа. В същото време другият проповедник отговаря за църкви с трима водачи. Въпреки че има много задачи, всеки човек върши по малко, така че той не е толкова изтощен, колкото съм аз. Защо той има такъв късмет? И защо аз съм назначена в такава църква? Имам толкова лош късмет!“. Колкото повече си мислех за това, толкова по-огорчена се чувствах. Все усещах, че нямам късмет да бъда назначена в тази църква. Макар да изглеждаше, че всеки ден изпълнявам нормално дълга си, аз се чувствах обезсърчена, и дори исках да избягам от тази среда.

Докато живеех в това неправилно състояние на униние и противопоставяне, един ден гледах видео със свидетелство с откъс от Божиите слова, който ме трогна дълбоко. Всемогъщият Бог казва: „Какъв е проблемът с хората, които винаги смятат, че нямат късмет? Те винаги използват критерия за късмета, за да преценят дали действията им са правилни или грешни и да претеглят по кой път трябва да поемат, какво трябва да преживеят, както и всички проблеми, с които се сблъскват. Това правилно ли е или е погрешно? (Погрешно е.) Такъв човек описва лошите неща като лош късмет, а добрите — като резултат от късмет или печалба. Тази гледна точка правилна ли е или е погрешна? (Погрешна е.) Оценяването на нещата през подобна призма е неправилно. Това е краен и неправилен метод и критерий за оценяване на нещата. Подобен метод често става причина хората да изпадат в потиснатост и да се чувстват неспокойни, да смятат, че никога нищо не им се получава и че никога не получават това, което искат, което в крайна сметка предизвиква у тях постоянно чувство на угриженост, раздразнение и безпокойство. Когато тези негативни емоции не се разрешат, такъв човек постоянно изпада в потиснатост и чувства, че Бог не е благосклонен към него. Смята, че Бог се отнася милостиво към другите, но не и към него, и че Бог се грижи за другите, но не и за него. „Защо винаги се чувствам неспокоен и угрижен? Защо винаги ми се случват лоши неща? Защо никога не ми се случват добри неща? Веднъж да стане поне, това е всичко, което искам!“. Когато гледаш на нещата с такъв погрешен начин на мислене и гледна точка, ще попаднеш в капана на добрия и лошия късмет. Когато постоянно попадаш в този капан, непрекъснато ще се чувстваш потиснат. В това потиснато състояние ще бъдеш особено чувствителен към това дали нещата, които те сполетяват, са добър или лош късмет. Когато това се случи, то доказва, че тази гледна точка и идея за добър и лош късмет са поели контрола над теб. Когато си контролиран от тази гледна точка, твоите възгледи и отношението ти към хората, събитията и нещата вече не са в рамките на съвестта и разума на нормалната човешка природа, а са изпаднали в някаква крайност. Когато изпаднеш в тази крайност, няма да излезеш от потиснатостта си. Ще продължаваш да се потискаш отново и отново, и дори и обикновено да не се чувстваш потиснат, веднага щом нещо се обърка, веднага щом почувстваш, че се е случило нещо злополучно, ще изпаднеш в потиснатост. Тази потиснатост ще се отрази на нормалната ти преценка и на вземането на решения и дори на щастието, яда, скръбта и радостта ти. Когато се отрази на щастието, яда, скръбта и радостта ти, тя ще смути и унищожи изпълнението на дълга ти, както и волята и желанието ти да следваш Бог. Когато тези положителни неща са унищожени, малкото истини, които си разбрал, ще се изпарят във въздуха и изобщо няма да ти помогнат“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как човек да се стреми към истината (2)). Божиите слова разкриха точно моето състояние. Според мен това да изпълнявам дълга си гладко и без никакви трудности и всичко да върви добре, беше късмет. Когато се сблъсквах с някакви трудности или проблеми в изпълнението на дълга си, чувствах, че съм нещастна и нямам късмет, и веднага изпадах в унило настроение. Например, когато дойдох в тази църква и видях, че и двете водачки са толкова негативно настроени, че искат да напуснат, и че в работата на църквата имаше редица трудности и проблеми, аз не приех това от Бог и не потърсих Неговото намерение, нито пък помислих как да вложа цялата си енергия, за да поема работата. Вместо това изпаднах в униние, като си мислех, че е лош късмет да срещна тези трудности. Особено когато по-късно нито един от водачите не можеше да върши работата, и когато си помислих за района, който другият проповедник ръководеше, където всички водачи и работници бяха на мястото си и работата вървеше гладко, аз определено му завиждах и си помислих, че е късметлия, докато аз нямах късмет и се сблъсквах с всички лоши неща. Когато гледах на нещата от тази погрешна перспектива, продължавах да потъвам в униние и противопоставяне, не влагах никаква енергия в изпълнението на дълга си, и дори исках да избягам от тази среда. Но в действителност всяка среда, с която се сблъсквам, е определена от Бог. Божието намерение е да търся истината, да разчитам на Бог и да преживявам тази среда по практически начин. Дори когато има трудности, все пак трябва да се моля на Бог и да търся истината, за да ги разреша, като поема дълга, с който мога да се справя. Но не бях мислила за това как да преживея Божието дело и да разбера Неговото върховенство и устройване в такава среда. Когато се сблъсквах с незадоволителни неща, си мислех, че съм нещастна и имам лош късмет, живеех в унило настроение и се противопоставях на Божието върховенство. Как можех да си взема поуки по този начин? Как бих могла да разбера Божиите дела? Не можех да не си помисля за онези, които не вярват в Бог. Те никога не приемат нещата от Бог, не се покоряват на Божието върховенство и подредби и обвиняват всеки друг, освен себе си когато нещата не са им по вкуса. Те живеят целия си живот, без да познават Бог. Що се отнася до мен, въпреки че вярвах в Бог и казвах, че Бог има върховенство над всичко, все още преценявах всичко според гледната точка на невярващите. Не е ли това поведението на един истински неверник?

Прочетох още Божии слова, в които се казва: „Правилен ли е начинът, по който гледат на нещата хората, които винаги се безпокоят за това дали имат добър или лош късмет? Съществува ли добър късмет или лош късмет? (Не.) Какво е основанието да се твърди, че не съществува? (Хората, които срещаме, и нещата, които ни се случват всеки ден, се определят от Божието върховенство и от Неговите подредби. Не съществува такова нещо като добър късмет или лош късмет. Всичко се случва по необходимост и в него има смисъл.) Вярно ли е това? (Вярно е.) Този възглед е правилен и това е теоретичната основа за твърдението, че късметът не съществува. Каквото и да ти се случи, независимо дали е добро или лошо, всичко е нормално, точно както времето през четирите сезона — не може всеки ден да е слънчев. Не можеш да кажеш, че слънчевите дни са подредени от Бог, но че това не се отнася за облачните дни, дъжда, вятъра и бурите. Всичко се определя от Божието върховенство и от Неговите подредби и е породено от естествената среда. Тази естествена среда възниква според законите и правилата, които Бог е подредил и установил. Всичко това е необходимо и наложително, така че независимо от времето, то е породено и предизвикано от природните закони. В него няма нищо добро или лошо — добри или лоши са само чувствата на хората към това. […] Факт е, че това дали човек се чувства добре или зле от нещо се основава на собствените му егоистични мотиви, желания и личен интерес, а не на същността на самото нещо. Така че основата, на която хората оценяват дали нещо е добро или лошо, е неточна. Тъй като основата е неточна, крайните заключения, които те си вадят, също са неточни. Да се върнем към темата за добрия късмет и лошия късмет. Сега всеки знае, че това твърдение за късмета не е издържано и че той не е нито добър, нито лош. Всички хора, събития и неща, с които се сблъскваш, било то добри или лоши, са определени от Божието върховенство и Неговите подредби, така че трябва да ги посрещаш правилно. Приеми доброто от Бог и също така приеми и лошото от Бог. Не казвай, че имаш късмет, когато се случват добри неща, и че нямаш късмет, когато се случват лоши неща. Може да се каже само, че във всички тези неща има уроци, които хората трябва да научат, и че не бива да ги отхвърлят или избягват. Благодари на Бог за добрите неща, но също така благодари на Бог и за лошите неща, защото всички те са подредени от Него. Добрите хора, събития, неща и среда предоставят уроци, които хората трябва да научат, но от лошите хора, събития, неща и среда още повече има какво да се научи. Това са все преживявания и епизоди, които трябва да са част от живота на човека. Хората не бива да използват идеята за късмет, за да ги оценяват“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как човек да се стреми към истината (2)). „Ако се откажеш от идеята за това колко добър или лош късмет имаш и се отнасяш към тези неща спокойно и правилно, ще откриеш, че повечето неща не са толкова неблагоприятни или че не е толкова трудно да се справиш с тях. Когато се избавиш от амбициите и желанията си, когато престанеш да отхвърляш или да избягваш злочестините, които те сполетяват, и престанеш да мериш подобни неща по това колко добър или лош късмет имаш, вече ще смяташ за добри много от нещата, които преди си смятал за злополучни и лоши — лошите неща ще се превърнат в добри. Нагласата ти и начинът, по който възприемаш нещата, ще се променят, което ще ти позволи да се чувстваш по различен начин по отношение на житейските си преживявания и в същото време да пожънеш различни награди. Това е изключително преживяване, което ще ти донесе награди, каквито не си си представял. Това е нещо добро, а не нещо лошо“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как човек да се стреми към истината (2)). Божиите слова ме просветлиха. Всъщност няма такова нещо като добър или лош късмет. Всичко, което ми се случва, независимо дали е в съответствие с моите представи на повърхността, е устроено от Бог и е обречено да се случи, а също така е и необходимо преживяване в живота ми. Бог подрежда тези неща, за да ми даде уроци. Докато се съсредоточавам върху търсенето на истината, ще придобия нещо. Това, което изглежда лошо за хората, може да се превърне в нещо добро. Например, когато Йов се изправил пред изкушенията на Сатана, той загубил голямото си богатство, децата му били смазани до смърт, а самият той бил покрит с циреи. От човешка гледна точка поредицата от събития, с които се сблъскал Йов, изглеждали много злочести и нещастни. От гледна точка на Бог обаче, Той позволил на Йов да се изправи пред тези изкушения, за да му даде възможност да свидетелства за Бог, и така да докаже на Сатана, че Йов е праведен човек, който се бои от Бог и избягва злото, което попречило на Сатана да го обвинява или напада допълнително. С вярата си в Бог и страха си от Него, Йов останал непоколебим в свидетелството си по време на тези изпитания и получил Божието одобрение. Това е нещо толкова значимо! От преживяването на Йов можем да видим, че няма такова нещо като добър или лош късмет, и че всичко, което се случва, се дължи на Божието върховенство и устройване и е предназначено да ни даде различни уроци сред различни условия. Аз обаче не разпознавах Божието върховенство и винаги оценявах всичко, което ми се случваше, въз основа на късмета. Това се дължеше на факта, че проявявах твърде голямо внимание към плътта си, винаги исках да изпълнявам дълга си безпроблемно, без плътта ми да страда. Стига това да беше от полза за плътта ми и да не се налагаше да страдам, смятах, че съм късметлийка. И обратно, ако се сблъсквах с някакви трудности и проблеми и трябваше да страдам и да платя цена, чувствах, че нямам късмет и често се оплаквах в сърцето си. Възгледът, с който съдех за нещата беше твърде изкривен! Поредицата от трудности и проблеми, с които се сблъсквах сега, бяха на пръв поглед неблагоприятни, но Бог беше използвал тези трудности, за да ме научи да разчитам на Него, да търся истината, да се опълчвам срещу плътта си и да си взема някои поуки. В миналото, когато изпълнявах дълга си в удобна среда и просто следвах една и съща рутина всеки ден, на пръв поглед изглеждаше лесно, но аз придобивах много малко. Не разбирах много от истините принципи и израстването ми в живота беше бавно, докато сега тази настояща среда беше полезна за живота ми. Когато разбрах Божието намерение, се почувствах много по-спокойна и вече не живеех в униние и противпоставяне. Бях готова да се покоря на средата, която Бог беше определил за мен, и да преживея Божието дело по практически начин. След това започнах да изпълнявам дълга си сериозно, като изпълнявах работата според изискванията на Божия дом. След известен период от време част от работата на църквата започна постепенно да се възстановява. Запознах се по-добре със служителите и различните елементи на работата и разбрах принципите на работа по-добре от преди, като придобих известна увереност. Едва след това изпитах от първа ръка Божията промисъл при определянето на тези условия. Видях, че като не съдех заобикалящите ме хора, събития и неща от гледна точка на добър или лош късмет, а приемах всичко от Бог и търсех истината, не се чувствах изморена в изпълнението на дълга си, а се чувствах удовлетворена и спокойна.

След едно събрание водачът ми възложи да се заема с нещо в една църква. Първоначално планирах да го свърша за един ден и след това да отида в друга църква, за да върша работа, но неочаквано, веднага щом пристигнах в тази църква, водачът на църквата нервно ми каза: „Нещо се случи. Много братя и сестри бяха арестувани вчера“. След като чух разказа му, разбрах, че почти всички арестувани са водачи и работници, което означаваше, че сега щеше бъде почти невъзможно да се извършва църковна работа нормално. Църковните водачи също трябваше да се крият поради контакта си с тези хора и не можеха да излизат, за да изпълняват дълга си. Веднага след това получих писмо от висшестоящия водач, в което ми бе наредено да остана временно в тази църква, за да се справя с последиците от арестите. Първоначално успях да приема това от Бог и да се покоря. По това време имаше много рискове за сигурността на различните приемни семейства, както и на братята и сестрите, и трябваше да бъдат изпълнени много църковни задачи. Бях заета през целия ден, а когато се върнех в дома на домакините си през нощта, трябваше да отговарям на писма от други църкви. Трябваше да оставам до късно почти всяка вечер. Средата също беше сурова и почти всеки ден получавах писма, в които се казваше, че са арестувани още братя и сестри. Всеки път, когато излизах, сърцето ми беше в гърлото, тъй като не знаех дали този път ще се върна благополучно. Мина известно време и аз се почувствах физически и психически изтощена. Като виждах как двама водачи около мен просто отговарят на писма и вършат някаква работа вкъщи, докато аз постоянно тичах и се въртях като пумпал, с повече неща за вършене, отколкото имах време, а нервите ми бяха опънати, си помислих: „Дългът, който те изпълняват, е толкова лесен. Не им се налага да се тревожат или да тичат наоколо. За разлика от тях, аз дори нямам никаква възможност да си почина. Защо винаги се забърквам така, че да се занимавам с църковни арести? Нямам никакъв късмет! Защо тези неща продължават да ми се случват едно след друго?“. Въпреки че не смеех да се оплача открито, дълбоко в себе си се противопоставях много и винаги изпълнявах дълга си без ентусиазъм и желание. Докато пребивавах в това погрешно състояние, не можех да не си спомня за предишните си преживявания и смътно осъзнавах, че тази среда ми е била създадена от Бог, за да мога да си взема някаква поука. Помолих се на Бог: „О, Боже, когато ми се случи нещо, все още неволно го разглеждам от гледна точка на добър или лош късмет, и все още чувствам, че то се случва заради моя лош късмет и нещастие. Не мога да разбера истински Твоето намерение. О, Боже, моля Те, просвети ме и ме напътствай, за да мога да се науча да преживявам в тази среда“.

След това съзнателно потърсих Божии слова, които да прочета, тъй като исках да разбера какво точно не е наред с това, че винаги се стремях към късмет. Прочетох този откъс от Божието слово: „И така, какви са мислите и гледните точки на хората, които използват късмета, за да оценяват дали нещата са добри или лоши? Каква е същността на подобни хора? Защо обръщат толкова голямо внимание на добрия късмет и лошия късмет? Дали хората, които много се съсредоточават върху късмета, се надяват, че късметът им е добър, или се надяват, че е лош? (Надяват се, че е добър.) Точно така. Всъщност те се стремят към добър късмет и към това да им се случват добри неща и просто се възползват от тях и печелят от тях. Не ги интересува колко страдат другите, колко трудности или мъчнотии трябва да понесат другите. Те не искат да им се случи нищо, което възприемат като лош късмет. С други думи, те не искат да им се случват каквито и да е лоши неща: никакви неуспехи, никакви провали или смущения, никакво кастрене, никакво губене на неща, никакви загуби и никакви измами. Ако нещо от тях се случи, хората го смятат за лош късмет. Независимо кой го подрежда, ако се случи нещо лошо, то е от лош късмет. Те се надяват, че ще им се случат всички добри неща — от това да бъдат повишени, да се откроят от останалите и да се облагодетелстват за сметка на другите, до това да спечелят от нещо, да изкарат много пари или да станат високопоставени служители — и смятат, че това е добър късмет. Те винаги оценяват хората, събитията и нещата, с които се сблъскват, въз основа на късмета. Стремят се към добър късмет, а не към лош късмет. Веднага щом и най-малкото нещо се обърка, те се ядосват, дразнят се и недоволстват. Казано направо, този тип хора са егоисти. Те се стремят да се облагодетелстват за сметка на други хора, да извлекат изгода за себе си, да излязат начело и да се откроят от останалите. Те биха били доволни, ако всяко хубаво нещо се случваше само на тях. Това е тяхната природа същност; това е истинското им лице“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как човек да се стреми към истината (2)). Божиите слова ме накараха да се почувствам много засрамена. Оказа се, че постоянният ми стремеж към късмет и избягването на всякакви трудности или несгоди, всъщност се дължи на егоистичната ми природа. Придържах се към философията на светските дела „да придобивам ползи, без да търпя загуби“ и винаги поставях на първо място собствените си интереси. Винаги исках да ми се случват само добри неща, всичко да върви гладко, без да се налага да понасям трудности; това щеше да ме направи щастлива. Щом се сблъсквах с неуспехи или трудности, които засягаха плътските ми интереси и изискваха от мен да страдам, започвах да се оплаквам и да се дразня, като напълно губех равновесие. Преди да повярвам в Бог, когато виждах колеги, които имаха добър произход, с членове на семейството, които имаха стабилна работа и хубави къщи, докато аз живеех в бедност, без дори да имам собствена къща, и с членове на семейството вкъщи, които бяха безработни и имаха нужда от мен, за да ги издържам, се чувствах много неуравновесена. Мислех, че имам лош късмет с такова семейство, и особено много завиждах на колегите си. Винаги съм смятала, че хубавите неща се случват само на другите, че аз съм просто един нещастен човек. Като размишлявах върху този скорошен период от време, когато тези две църкви, за които отговарях, бяха изправени пред арестите на Компартията, това изискваше от мен да страдам и да платя цена и засягаше плътските ми интереси, затова започнах да се оплаквам от всичко и да обвинявам лошия си късмет и злочестието си. Не само че не мислех как да изпълнявам дълга си добре по своя инициатива, но и станах унила и започнах да се противопоставям, като се оплаквах, че Бог продължава да ми създава такава среда. Стремежът ми към късмет беше основно за задоволяване на плътските ми интереси — желаех да ми се случват само добри неща и винаги исках да печеля за сметка на другите. Що се отнася до задачите, които изискваха поемане на рискове и страдания, смятах, че всички те трябва да бъдат поети от други. Стига да можех да се чувствам комфортно и плътта ми да придобива ползи, щях да съм доволна. Наистина бях толкова егоистична! На пръв поглед изглеждаше, че изпълнявам дълга си в Божия дом, но сърцето ми проявяваше внимание по-скоро към плътските ми интереси, отколкото към работата на църквата и Божиите ревностни намерения. Това беше противно и омразно на Бог и ако изпълнявах дълга си по този начин, в крайна сметка нямаше да получа Неговото одобрение.

По-късно прочетох още Божии слова, в които се казва: „Лесно ли се излиза от тази потиснатост? Всъщност е лесно. Просто се избави от погрешните си възгледи, не очаквай всичко да върви добре или точно така, както искаш, или гладко. Не се страхувай, не се съпротивлявай и не отхвърляй нещата, които се объркват. Вместо това се избави от съпротивата си, успокой се и ела пред Бог с отношение на покорство и приеми всичко, което Бог подрежда. Не преследвай така наречения „добър късмет“ и не отхвърляй така наречения „лош късмет“. Отдай сърцето си и цялото си същество на Бог, остави Го да действа и да устройва и се покори на устроеното и подреденото от Него. Бог ще ти даде точната доза от това, от което се нуждаеш, когато се нуждаеш от него. Той ще устрои средата, хората, събитията и нещата, които ти трябват, според нуждите и липсите ти, така че да можеш да научиш уроците, които би трябвало да научаваш от хората, събитията и нещата, с които се сблъскваш. Разбира се, предпоставка за всичко това е, че трябва да имаш нагласа на покорство към устроеното и подреденото от Бог. Затова не се стреми към съвършенство, не отказвай да приемеш и не се страхувай, че се случват нежелателни, смущаващи или неблагоприятни неща. Не използвай потиснатостта си, за да се съпротивляваш вътрешно срещу това да се случват лоши неща“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как човек да се стреми към истината (2)). От Божиите слова разбрах намерението Му. Всяка среда, която Бог ми определяше, беше добра и имаше за цел да ми даде някакъв урок. Не трябва повече да преследвам този така наречен късмет и винаги да искам да изпълнявам дълга си в удобна среда. Ако продължах по този начин, това би довело само до безплоден труд. Вместо това трябва да се науча да се покорявам на средата, която Бог ми е определил, и независимо дали тя е благоприятна или неблагоприятна, трябва да търся истината от нея, като се съсредоточа върху размишленията за покварения нрав, който разкривах, опълча се срещу плътта и действам в съответствие с Божиите изисквания. Ето това се съобразява с Божието намерение. Сега братята и сестрите бяха арестувани, имаше рискове за сигурността на двамата църковни водачи и част от работата не можеше да бъде свършена. Като водач аз трябваше да изпълня отговорността си в този критичен момент. Въпреки че справянето с църковната работа щеше да е трудно и да включва някои плътски страдания, стига това да е от полза за работата на църквата, трябваше да направя всичко по силите си, за да сътруднича. Като разбирах това, вече не живеех в негативизъм и от сърце разбрах, че това е мой дълг, че това е отговорността, която трябва да изпълня. След това, докато изпълнявах дълга си, активно водех общения, за да разрешавам всякакви проблеми или отклонения в работата на църквата. Ако се натъкнех на проблеми, които не можех да разбера, ги обсъждах с двамата водачи, така че те да могат бързо да ги схванат, а след това да потърсим принципите за разрешаването им. Като практикувах по този начин, въпреки че бях заета всеки ден, стига да подреждах нещата разумно, можех да се справя и не ми беше непоносимо или трудно.

Един ден висшестоящият водач изпрати писмо, в което ни молеше бързо да организираме набор от материали за изчистване и отлъчване, като подчертаваше, че това е доста спешно и е необходимо да бъде събран и организиран от хора без рискове за сигурността. Като прочетох това писмо, разбрах, че е най-подходящо да го направя аз. Но като си помислих, че ще трябва да проверявам с толкова много братя и сестри, и със сигурност щях да тичам всеки ден наоколо, не можех да не започна да си мисля по старому: „Уф, водачът ясно поиска някой без рискове за сигурността, така че не мога да го избегна, дори и да искам. Ще се наложи да бързам напред-назад по този начин и кой знае колко време ще ми отнеме да събера и проверя тези материали“. Чувствах, че нямам късмет. Когато си помислих това, си спомних Божиите слова, които гласят: „Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да започваш с размисъл върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил предан, дали си изпълнил задълженията си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Божиите слова озариха сърцето ми. Без значение с какъв дълг се сблъсквах, той съдържаше Божиите намерения. По-специално, тъй като тази работа беше толкова важна, не беше ли възможността да я върша въздигане от Бог? И все пак, когато се изправях пред даден дълг, първото нещо, към което проявявах внимание, беше, че плътта ми ще трябва отново да страда, и си мислех, че нямам късмет. Наистина бях твърде егоистична! Трябваше да давам приоритет на работата на църквата, а не да мисля първо за тези плътски трудности; трябваше също да направя всичко възможно да се уповавам на Бог и да сътруднича. Като осъзнах това, вече не се противопоставях толкова много на този дълг и обсъдих с църковните водачи как да намеря хора, които да проверят материалите. В процеса на проверка се сблъсках с някои трудности, но ги приех от Бог и повече не се оплаквах, като същевременно преглеждах отклоненията и разчитах на Бог, за да продължа да съдействам. В крайна сметка материалите бяха успешно събрани. Искрено благодарих на Бог за Неговото напътствие!

Чрез това преживяване придобих известно разбиране за погрешния възглед за преследване на късмет и видях, че зад този стремеж се крие покварен нрав, който е егоистичен и достоен за презрение. Всъщност всяка среда, която Бог създава за мен, независимо дали я възприемам като добра или лоша, е създадена въз основа на моя духовен ръст и нужди. Тя е предназначена да ми помогне да търся истината, да разпозная покварения си нрав и да си взема поуки от тази среда. В нея има Божия мъдрост и старателно намерение. В бъдеще не искам да продължавам да съдя всички хора, събития и неща, с които се сблъсквам, с възглед, който се основава на късмета. Искам да се науча да се покорявам на средата, в която Бог ме поставя, и да преживявам Божието дело.