От Су Мин, Китай

В края на 2022 г. започнах да изпълнявам дълга си на проповедник и поех отговорността за проследяването на работата на няколко църкви. Един ден получих писмо от висшестоящата водачка, в което се казваше, че състоянието на двете водачки в една църква е лошо и че това вече се е отразило на различни елементи от работата на църквата. Тя ме помоли бързо да отида там, за да разбера ситуацията и да я разреша чрез общение. Помислих си: „Неотдавна тази църква преживя кампания от арести от страна на Компартията. Много братя и сестри са изправени пред рискове за сигурността и не могат да изпълняват нормално дълга си. Разбираемо е, че двете водачки са малко негативни поради тази трудност. Ако просто намеря някои от Божиите слова и проведа общение с тях, би трябвало да съм в състояние да разреша този проблем“. Когато видях двете водачки, състоянието им беше ужасно. Те казаха, че липсата на резултати в различните елементи от работата на църквата е причинена от това, че не вършеха действителна работа и бяха толкова негативни, че искаха да напуснат. Веднага проведох общение с тях, като казах: „Тази среда е позволена от Бог. Не можем да тънем в състояние на негативност. Най-важното нещо сега е как можем да работим заедно, за да се нагърбим с дълга си и да не забавяме работата на църквата“. Но както и да разговарях с тях, двете сестри оставаха в капана на негативното си състояние, като казваха, че заложбите им са слаби, че не се стремят към истината и че не могат да вършат работата на водачи. Изправена пред такава ситуация, аз си помислих: „Защо така нямам късмет? Тъкмо съм станала проповедник и ме назначават в тази църква, където водачките са твърде негативни, за да поемат отговорност. Не означава ли това, че цялата работа ще падне върху моите плещи?“. В онзи момент аз едновременно водех общение с църковните водачки, за да разреша тяхното състояние, и ходех на различни събрания, за да изпълнявам някаква работа. Всеки ден бях заета до степен на изтощение. По-късно едната водачка в крайна сметка напусна. Другата водачка беше продадена от един Юда и трябваше временно да се скрие, за да не бъде арестувана, така че не можеше да излиза, за да изпълнява дълга си. Като чух тази новина, въздъхнах дълбоко и си помислих: „В тази църква има толкова много проблеми; двете водачки дори не могат да изпълняват дълга си. Цялата работа пада само върху мен. Докога ще бъда заета с всичко това?“. През тези дни бях като пумпал, който не може да спре да се движи. Понякога през деня се срещах с братя и сестри, за да се запозная с работата, а когато се върнех вечер, пред мен стоеше купчина писма, на които трябваше да отговоря. Всяка вечер бях заета до късно и въпреки това не можех да изпълня всички задачи. Изправена пред тази поредица от проблеми и трудности, страдах от прегаряне, чувствах се психически и физически изтощена. Чувствах се така, сякаш в гърдите ми е заседнал камък, който затрудняваше дишането ми. Мислех си: „Откакто ме назначиха в тази църква, се сблъсках с поредица от неблагоприятни събития. Появяват се нови проблеми, преди да бъдат разрешени старите. Сега дори няма църковен водач. Аз съм като самотен командир, който няма с кого да се консултира за нещата. Трябва да се справям сама с цялата работа. В същото време другият проповедник отговаря за църкви с трима водачи. Въпреки че има много задачи, всеки човек върши по малко, така че той не е толкова изтощен, колкото съм аз. Защо той има такъв късмет? И защо аз съм назначена в такава църква? Имам толкова лош късмет!“. Колкото повече си мислех за това, толкова по-огорчена се чувствах. Все усещах, че нямам късмет да бъда назначена в тази църква. Макар да изглеждаше, че всеки ден изпълнявам нормално дълга си, аз се чувствах обезсърчена и дори исках да избягам от тази среда.

Докато живеех в това неправилно състояние на униние и съпротива, веднъж гледах едно видео със свидетелство за преживяване с откъс от Божиите слова, който ме трогна дълбоко. Всемогъщият Бог казва: „Има един тип човек, който винаги си мисли, че когато му се случи нещо лошо, това означава, че има лош късмет — дори когато поеме по грешния път, той смята, че късметът му е лош. С каквито и лоши неща или бедствия да се сблъсква, той мисли, че късметът му е лош. Правилно ли е нещата да се измерват по този начин? (Не.) Когато хората се сблъскат с нещо лошо, те го описват като лош късмет, а когато се сблъскат с нещо хубаво, те го описват като добър късмет, и когато получат благословии или спечелят предимства за себе си, те го приписват на добрия си късмет. Правилна ли е тази гледна точка? (Не.) Такава гледна точка за измерване на нещата е погрешна. Това е краен и изопачен начин за измерване на нещата. Този начин на измерване на нещата често кара хората да изпадат в заблуждение и ги прави неспособни да прозрат същността на проблемите в сърцевината им. Ако срещнат трудности, не само че не са способни да подходят правилно към тях, но и чувстват безпокойство в сърцата си и са склонни да изпаднат в тревожност и нервност, като не знаят какво да правят. Когато тези негативни емоции не могат да бъдат преодолени, хората постоянно изпадат в униние и безнадеждност и дори чувстват, че са загубили Божието присъствие и че Бог се е отдалечил от тях и се е отказал от тях. В този момент те ще се оплакват от Бог: „Защо Бог винаги дава благодат на другите, но не и на мен? Защо винаги ме сполетяват лоши неща? Защо хубавите неща никога не ми се случват? Просто моля едно хубаво нещо да ми се случи — дори само веднъж!“. Когато хората гледат на нещата въз основа на тази мисъл и гледна точка за добър и лош късмет, има вероятност да попаднат в мрежата на Сатана. Особено ако отсъдиш, че си човек с лош късмет, постоянно ще изпадаш в униние, което доказва, че си бил обвързан от тази гледна точка за добър и лош късмет. Каквото и да те сполети, ти използваш добър или лош късмет, за да го измериш, и по този начин изпадаш в крайности. Вследствие на това не си способен да излезеш от унинието си. Това униние ще повлияе на нормалното ти мислене и преценка и дори на различните ти емоции. Ако живееш в този вид негативна емоция, цялата ти решимост и желание да следваш Бог и да изпълняваш дълга си ще бъдат смутени и унищожени, и единствените истини, които си разбрал, ще се изпарят във въздуха и няма да имат никакъв ефект“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (2)). Божиите слова разобличиха точно моето състояние. Според мен това да изпълнявам дълга си гладко и без никакви трудности и всичко да върви добре, беше късмет. Когато се сблъсквах с някакви трудности или проблеми в изпълнението на дълга си, чувствах, че съм нещастна и нямам късмет, и веднага изпадах в унило настроение. Например, когато дойдох в тази църква и видях, че и двете водачки са толкова негативно настроени, че искат да напуснат, и че в работата на църквата имаше редица трудности и проблеми, аз не приех това от Бог и не потърсих Неговото намерение, нито пък помислих как да вложа цялата си енергия, за да поема работата. Вместо това изпаднах в униние, като си мислех, че е лош късмет да срещна тези трудности. Особено когато по-късно нито една от водачките не можеше да върши работата и когато си помислих за района, който другият проповедник ръководеше, където всички водачи и работници бяха на мястото си и работата вървеше гладко, аз определено му завиждах и си помислих, че е късметлия, докато аз нямах късмет и се сблъсквах с всички лоши неща. Когато гледах на нещата от тази погрешна перспектива, продължавах да потъвам в униние и съпротива, не влагах никаква енергия в изпълнението на дълга си, и дори исках да избягам от тази среда. Но в действителност всяка среда, с която се сблъсквам, е нагласена от Бог. Божието намерение е да търся истината, да разчитам на Бог и да преживявам тази среда по практически начин. Дори когато има трудности, все пак трябва да се моля на Бог и да търся истината, за да ги разреша, като поема дълга, с който мога да се справя. Но не бях мислила за това как да преживея Божието дело и да разбера Неговото върховенство и устройване в такава среда. Когато се сблъсквах с незадоволителни неща, си мислех, че съм нещастна и имам лош късмет, живеех в унило настроение и се противопоставях на Божието върховенство. Как можех да си взема поуки по този начин? Как бих могла да разбера Божиите дела? Не можех да не си помисля за онези, които не вярват в Бог. Те никога не приемат нещата от Бог, не се покоряват на Божието върховенство и подредби и обвиняват всеки друг, освен себе си, когато нещата не са им по вкуса. Те живеят целия си живот, без да познават Бог. Що се отнася до мен, въпреки че вярвах в Бог и казвах, че Бог има върховенство над всичко, все още преценявах всичко според гледната точка на невярващите. Не е ли това поведението на един истински неверник?

Прочетох още Божии слова, в които се казва: „Независимо дали им се случват добри или лоши неща, някои хора винаги отсъждат, че късметът им е добър или лош. Правилен ли е този вид гледна точка за нещата? Идеята за добър и лош късмет издържа ли на критика? (Не, не издържа.) Въз основа на какво казвате, че не издържа на критика? (Бог упражнява върховенство над хората, които срещаме, и нещата, които ни се случват всеки ден, и ги подрежда, тоест всичко, което ни сполетява, се случва по необходимост и има смисъл, така че идеята за добър и лош късмет не издържа на критика.) Правилно ли е това? (Правилно е.) Това е правилно и това е теоретичната основа. Каквото и да ви сполети, независимо дали е добро или лошо, трябва да се изправите пред него по правилния начин. Същото е като времето през четирите сезона на годината — не всеки ден може да бъде слънчев. Слънчевите дни са подредени от Бог и облачните дни, вятърът, дъждът и снегът също са подредени от Бог. Всичко това е подчинено на Божието върховенство и подредби и се случва според законите и правилата, които Бог е установил. Следователно каквото и време да настъпи, то се дължи на природен закон и няма разграничение между добро или лошо време — просто различното време носи на хората различни чувства. […] Дали човек се чувства добре или зле относно нещо се основава на неговите собствени егоистични мотиви, неговите желания и неговия личен интерес, а не на същността на самото нещо. Така че основата, на която хората измерват дали нещо е добро или лошо, е неправилна. Тъй като основата е неправилна, крайните заключения, които правят, също са неправилни. Сега всички вие знаете, че идеята за добър и лош късмет не издържа на критика, че Бог упражнява върховенство над хората, събитията и нещата, които срещаш, и ги подрежда, независимо дали са добри или лоши, и че трябва да ги приемеш от Бог и да се изправиш правилно пред тях. Когато те сполетят добри неща, не мисли, че имаш добър късмет, а когато те сполетят лоши неща, не мисли, че нямаш късмет. Трябва да си вземеш поуки от тези неща и не бива да ги отхвърляш или да се опитваш да ги избегнеш. Хората трябва да благодарят на Бог както за добрите, така и за лошите неща, защото всички те са подредени от Него. Хората трябва да си вземат поуки от добрите хора, събития, неща и среди, но още повече поуки могат да се вземат от лошите. Това са все преживявания и епизоди, които трябва да са част от живота на човека. Хората не бива да използват идеята за късмет, за да ги оценяват“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (2)). „Ако […] се откажеш от идеята за добър и лош късмет и се отнасяш към тези неща спокойно и правилно, ще откриеш, че повечето неща не са толкова неблагоприятни или че не е толкова трудно да се справиш с тях. Когато изоставиш амбициите и желанията си и спреш да използваш идеята за добър и лош късмет, за да измерваш нещата, които те сполитат, гледната ти точка за много неща ще бъде различна отпреди. Нещата, които преди си виждал като нещастни и лоши, сега ще смяташ за добри и ще спреш да ги отхвърляш и да се опитваш да ги избягваш. Гледната ти точка за нещата ще се е преобразила и манталитетът ти ще се е променил, което ще ти позволи да имаш различно преживяване в житейското си пътуване и в същото време да придобиеш нещо различно. Това е необикновено преживяване, което ще ти донесе невъобразими придобивки. То е нещо добро, не нещо лошо“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (2)). Божиите слова ме просветлиха. Всъщност няма такова нещо като добър или лош късмет. Бог господства над всичко, което ми се случва, независимо дали на повърхността е в съответствие с моите представи, и то неминуемо ще се случи, а също така е и необходимо преживяване в живота ми. Бог подрежда тези неща, за да ми даде уроци. Докато се съсредоточавам върху търсенето на истината, ще придобия нещо. Това, което изглежда лошо за хората, може да се превърне в нещо добро. Например, когато Йов се изправил пред изкушенията на Сатана, той загубил голямото си богатство, децата му били смазани до смърт, а самият той бил покрит с циреи. От човешка гледна точка поредицата от събития, с които се сблъскал Йов, изглеждала много злочеста и лишена от късмет. От гледна точка на Бог обаче, Той позволил на Йов да се изправи пред тези изкушения, за да му даде възможност да свидетелства за Бог, и така да докаже на Сатана, че Йов е праведен човек, който се бои от Бог и отбягва злото, което попречило на Сатана да го обвинява или напада допълнително. С вярата си в Бог и страха си от Него, Йов останал непоколебим в свидетелството си по време на тези изпитания и получил Божието одобрение. Това бе нещо толкова значимо! От преживяването на Йов можем да видим, че няма такова нещо като добър или лош късмет и че всичко, което се случва, се дължи на Божието върховенство и устройване и е предназначено да ни даде различни уроци сред различни среди. Аз обаче не разбирах Божието върховенство и винаги оценявах всичко, което ми се случваше, въз основа на късмета. Това се дължеше на факта, че проявявах твърде голямо внимание към плътта си, винаги исках да изпълнявам дълга си безпроблемно, без плътта ми да страда. Стига това да беше от полза за плътта ми и да не се налагаше да страдам, смятах, че съм късметлийка. И обратно, ако се сблъсквах с някакви трудности и проблеми и трябваше да страдам и да платя цена, чувствах, че нямам късмет и често се оплаквах в сърцето си. Възгледът, с който съдех за нещата, беше твърде изопачен! Поредицата от трудности и проблеми, с които се сблъсквах сега, бяха на пръв поглед неблагоприятни, но Бог беше използвал тези трудности, за да ме научи да разчитам на Него, да търся истината, да се опълчвам на плътта си и да си взема някои поуки. В миналото, когато изпълнявах дълга си в удобна среда и просто следвах една и съща рутина всеки ден, на пръв поглед изглеждаше лесно, но аз придобивах много малко. Не разбирах много от истините принципи и израстването ми в живота беше бавно, докато сега тази настояща среда беше полезна за живота ми. Когато разбрах Божието намерение, се почувствах много по-спокойна и вече не живеех в униние и съпротива. Бях готова да се покоря на средата, която Бог беше нагласил за мен, и да преживея Божието дело по практически начин. След това започнах да изпълнявам дълга си сериозно, като изпълнявах работата според изискванията на Божия дом. След известен период от време част от работата на църквата започна постепенно да се възстановява. Запознах се по-добре със служителите и различните елементи на работата и разбрах принципите на работа по-добре от преди, като придобих известна вяра. Едва след това изпитах от първа ръка Божиите ревностни и грижовни намерения при нагласяването на тези среди. Видях, че като не съдех заобикалящите ме хора, събития и неща от гледна точка на добър или лош късмет, а приемах всичко от Бог и търсех истината, не се чувствах изморена в изпълнението на дълга си, а се чувствах удовлетворена и спокойна.

След едно събрание водачката ми възложи да се заема с нещо в една църква. Първоначално планирах да го свърша за един ден и след това да отида в друга църква, за да върша работа, но неочаквано, веднага щом пристигнах в тази църква, църковният надзорник нервно ми каза: „Нещо се случи. Много братя и сестри бяха арестувани вчера“. След като чух разказа му, разбрах, че почти всички арестувани са водачи и работници, което означаваше, че сега щеше да бъде почти невъзможно да се извършва църковна работа нормално. Църковните водачи също трябваше да се крият поради контакта си с тези хора и не можеха да излизат, за да изпълняват дълга си. Веднага след това получих писмо от висшестоящата водачка, в което ми бе наредено да остана временно в тази църква, за да се справя с последиците от арестите. Първоначално успях да приема това от Бог и да се покоря. По това време имаше много рискове за сигурността на различните семейства на домакини, както и на братята и сестрите, и трябваше да бъдат изпълнени много църковни задачи. Бях заета през целия ден, а когато се върнех в дома на домакините си през нощта, трябваше да отговарям на писма от други църкви. Трябваше да оставам до късно почти всяка вечер. Средата също беше сурова и почти всеки ден получавах писма, в които се казваше, че са арестувани още братя и сестри. Всеки път, когато излизах, сърцето ми беше в гърлото, тъй като не знаех дали този път ще се върна благополучно. Мина известно време и аз се почувствах физически и психически изтощена. Като виждах как две водачки около мен просто отговарят на писма и вършат някаква работа вкъщи, докато аз постоянно тичах и се въртях като пумпал, с повече неща за вършене, отколкото имах време, а нервите ми бяха опънати, си помислих: „Дългът, който те изпълняват, е толкова лесен. Не им се налага да се тревожат или да тичат наоколо. За разлика от тях, аз дори нямам никаква възможност да си почина. Защо винаги се забърквам така, че да се занимавам с църковни арести? Нямам никакъв късмет! Защо тези неща продължават да ми се случват едно след друго?“. Въпреки че не смеех да се оплача открито, дълбоко в себе си се противопоставях много и винаги изпълнявах дълга си без ентусиазъм и желание. Докато пребивавах в това погрешно състояние, не можех да не си спомня за предишните си преживявания и смътно осъзнавах, че тази среда ми е била нагласена от Бог, за да мога да си взема някаква поука. Помолих се на Бог: „О, Боже, когато ми се случи нещо, все още неволно го разглеждам от гледна точка на добър или лош късмет и все още чувствам, че то се случва заради моя лош късмет и нещастие. Не мога да разбера истински Твоето намерение. О, Боже, моля Те, просвети ме и ме напътствай, за да мога да се науча да преживявам в тази среда“.

След това съзнателно потърсих Божии слова, които да прочета, тъй като исках да разбера какво точно не е наред с това, че винаги се стремях към късмет. Прочетох този откъс от Божието слово: „Какви са мислите и гледните точки на хората, които използват късмета, за да оценяват дали нещата са добри или лоши? Каква е същността на подобни хора? Защо обръщат толкова голямо внимание на добрия късмет и лошия късмет? На добър или на лош късмет се надяват хората, които се съсредоточават върху късмета? (Надяват се да е добър.) Това е вярно. Всъщност те се стремят към това собственият им късмет да бъде добър и да им се случват всякакви хубави неща. Стига да спечелят предимство, само това има значение; не ги е грижа как другите понасят страдание, нещастие и изпитания. Надяват се само всички хубави неща да сполетят тях и всички лоши неща да не ги сполетят. Например не искат да ги сполитат неща като неуспехи, провали, кастрене, губене на неща или да бъдат измамени, и щом такива неща се случат, те мислят, че нямат късмет. Що се отнася до всички неща, които смятат за добри, като това да бъдат повишени, да бъдат в центъра на вниманието, да спечелят предимства за себе си, да имат печалба, да станат служители или да забогатеят, те се надяват всички тези неща да ги сполетят и смятат това за добър късмет. Винаги използват добрия и лошия късмет, за да измерват хората, събитията и нещата, които срещат, и винаги се стремят към добър късмет. Щом нещо дори малко не стане по тяхната, те се ядосват и дразнят и чувстват неудовлетворение в сърцата си. Казано направо, хората от този сорт са егоистични и користни типове. Това, към което се стремят, е да спечелят предимства за себе си, да имат печалба, да излязат на върха и да бъдат в центъра на вниманието; ако всяко хубаво нещо се случваше само на тях, тогава те щяха да бъдат удовлетворени. Тази погрешна гледна точка е станала господар на сърцата им. Това представлява тяхната природа същност и е тяхното истинско лице“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (2)). Божиите слова ме накараха да се почувствам много засрамена. Оказа се, че постоянният ми стремеж към късмет и избягването на всякакви трудности или несгоди всъщност се дължи на егоистичната ми природа. Придържах се към философията за светските отношения „никога не бъди на загуба“ и винаги поставях на първо място собствените си интереси. Винаги исках да ми се случват само добри неща, всичко да върви гладко, без да се налага да понасям трудности; това щеше да ме направи щастлива. Щом се сблъсквах с неуспехи или трудности, които засягаха плътските ми интереси и изискваха от мен да страдам, започвах да се оплаквам и да се дразня, като напълно губех равновесие. Преди да повярвам в Бог, когато виждах колеги, които имаха добър произход, с членове на семейството, които имаха стабилна работа и хубави къщи, докато аз живеех в бедност, без дори да имам собствена къща, и с членове на семейството вкъщи, които бяха безработни и имаха нужда от мен, за да ги издържам, се чувствах много неуравновесена. Мислех, че имам лош късмет с такова семейство, и особено много завиждах на колегите си. Винаги съм смятала, че хубавите неща се случват само на другите, че аз съм просто един човек без късмет. Като размишлявах върху този скорошен период от време, когато тези две църкви, за които отговарях, бяха изправени пред арестите на Компартията, това изискваше от мен да страдам и да платя цена и засягаше плътските ми интереси, затова започнах да се оплаквам от всичко и да обвинявам лошия си късмет и злочестието си. Не само че не мислех как да изпълнявам дълга си добре по своя инициатива, но и станах унила и започнах да се противопоставям, като се оплаквах, че Бог продължава да ми нагласява такава среда. Стремежът ми към късмет беше основно за задоволяване на плътските ми интереси — желаех да ми се случват само добри неща и винаги исках да печеля за сметка на другите. Що се отнася до задачите, които изискваха поемане на рискове и страдания, смятах, че всички те трябва да бъдат поети от други. Стига да можех да се чувствам комфортно и плътта ми да придобива ползи, щях да съм доволна. Наистина бях толкова егоистична! На пръв поглед изглеждаше, че изпълнявам дълга си в Божия дом, но сърцето ми проявяваше внимание по-скоро към плътските ми интереси, отколкото към работата на църквата и Божиите ревностни намерения. Това беше омразно и ненавистно на Бог и ако изпълнявах дълга си по този начин, в крайна сметка нямаше да получа Неговото одобрение.

По-късно прочетох още Божии слова, в които се казва: „Лесно ли се излиза от това униние? Всъщност е лесно. Просто се избави от погрешните си възгледи, не очаквай всичко да върви добре или точно така, както искаш, или гладко. Не се страхувай от нещата, които се объркват, не им се съпротивлявай и не ги отхвърляй. Вместо това се избави от съпротивата си, успокой се и ела пред Бог с отношение на покорство и приеми всичко, което Бог подрежда. Не се стреми към т.нар. „добър късмет“ и не отхвърляй т.нар. „нещастие“. Отдай сърцето и цялото си същество на Бог и се покори на Неговото устройване и подредби. Бог ще нагласи обстоятелства, хора, събития и неща според твоите нужди и недостатъци, така че да можеш да си вземеш поуките, които трябва, от хората, събитията и нещата, които срещаш. Разбира се, предпоставката за всичко това е, че трябва да имаш нагласа на покорство към Божието устройване и подредби. Следователно не се старай всичко да върви точно както желаеш и не се съпротивлявай на нищо, което не е по твоята или не върви гладко, не го отхвърляй и не се страхувай от него, и още повече не живей в униние заради това и не му позволявай да повлияе на стремежа ти към истината и правилното изпълнение на дълга ти“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (2)). От Божиите слова разбрах намерението Му. Всяка среда, която Бог ми нагласяваше, беше добра и имаше за цел да ми даде някакъв урок. Не трябва повече да преследвам този така наречен късмет и винаги да искам да изпълнявам дълга си в удобна среда. Ако продължах по този начин, това би довело само до безплоден труд. Вместо това трябва да се науча да се покорявам на средата, която Бог ми е нагласил, и независимо дали тя е благоприятна или неблагоприятна, трябва да търся истината от нея, като се съсредоточа върху размишленията за покварения нрав, който разкривах, опълча се на плътта и действам в съответствие с Божиите изисквания. Ето това се съобразява с Божието намерение. Сега братята и сестрите бяха арестувани, имаше рискове за сигурността на двете църковни водачки и част от работата не можеше да бъде свършена. Като водач аз трябваше да изпълня отговорността си в този критичен момент. Въпреки че справянето с църковната работа щеше да е трудно и да включва някои плътски страдания, стига това да е от полза за работата на църквата, трябваше да направя всичко по силите си, за да сътруднича. Като разбирах това, вече не живеех в негативизъм и от сърце разбрах, че това е мой дълг, че това е отговорността, която трябва да изпълня. След това, докато изпълнявах дълга си, активно водех общения, за да разрешавам всякакви проблеми или отклонения в работата на църквата. Ако се натъкнех на проблеми, които не можех да разбера, ги обсъждах с двете водачки, така че те да могат бързо да ги схванат, а след това да потърсим принципите за разрешаването им. Като практикувах по този начин, въпреки че бях заета всеки ден, стига да подреждах нещата разумно, можех да се справя и не ми беше непоносимо или трудно.

Един ден висшестоящата водачка изпрати писмо, в което ни молеше бързо да организираме набор от материали за изчистване и отлъчване, като подчертаваше, че това е доста спешно и е необходимо да бъде събрано и организирано от хора без рискове за сигурността. Като прочетох това писмо, разбрах, че е най-подходящо да го направя аз. Но като си помислих, че ще трябва да проверявам с толкова много братя и сестри и със сигурност щях да тичам всеки ден наоколо, не можех да не започна да си мисля по старому: „Уф, водачката ясно поиска някой без рискове за сигурността, така че не мога да го избегна, дори и да искам. Ще се наложи да бързам напред-назад по този начин и кой знае колко време ще ми отнеме да събера и проверя тези материали“. Чувствах, че нямам късмет. Когато си помислих това, си спомних Божиите слова, които гласят: „Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не мисли за собствената си гордост, слава и статус и не се съобразявай с личните си интереси. Трябва преди всичко да се съобразяваш с интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и най-вече да размишляваш върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил отдаден, дали си изпълнил отговорностите си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). Божиите слова озариха сърцето ми. Без значение с какъв дълг се сблъсквах, той съдържаше Божиите намерения. По-специално, тъй като тази работа беше толкова важна, не беше ли възможността да я върша въздигане от Бог? И все пак, когато се изправях пред даден дълг, първото нещо, към което проявявах внимание, беше, че плътта ми ще трябва отново да страда, и си мислех, че нямам късмет. Наистина бях твърде егоистична! Трябваше да давам приоритет на работата на църквата, а не да мисля първо за тези плътски трудности; трябваше също да направя всичко възможно да се уповавам на Бог и да сътруднича. Като осъзнах това, вече не се противопоставях толкова много на този дълг и обсъдих с църковните водачки как да намеря хора, които да проверят материалите. В процеса на проверка се сблъсках с някои трудности, но ги приех от Бог и повече не се оплаквах, като същевременно преглеждах отклоненията и разчитах на Бог, за да продължа да сътруднича. В крайна сметка материалите бяха успешно събрани. Искрено благодарих на Бог за Неговото напътствие!

Чрез това преживяване придобих известно разбиране за погрешния възглед за преследване на късмет и видях, че зад този стремеж се крие покварен нрав, който е егоистичен и достоен за презрение. Всъщност всяка среда, която Бог нагласява за мен, независимо дали я възприемам като добра или лоша, е нагласена въз основа на моя духовен ръст и нужди. Тя е предназначена да ми помогне да търся истината, да разпозная покварения си нрав и да си взема поуки от тази среда. В нея има Божия мъдрост и ревностно и грижовно намерение. В бъдеще не искам да продължавам да съдя всички хора, събития и неща, с които се сблъсквам, с възглед, който се основава на късмета. Искам да се науча да се покорявам на средата, която Бог нагласява, и да преживявам Божието дело.