През 2021 г. отговарях за работата по поенето на три църкви. Две водачки на групи за поене в една църква, Ли Цан и Джан Сюан, работеха с мен. Тогава чувствах, че Ли Цан е способна и има чувство за бреме в дълга си. Тя ми посочваше всички отклонения в изпълнението на дълга ми и ми помагаше своевременно да ги коригирам. С нейния надзор и напомняния се предотваратяваше забавянето в част от работата. Джан Сюан също имаше чувство за бреме и ми помагаше с любящо сърце, когато бях в лошо състояние. Бях доста щастлива да работя с тях, като си мислех, че техните работни способности, заложбите им и отношението, което имаха към дълга си, бяха доста добри. Когато те двете поемаха отговорността, не ми се налагаше да се тревожа много за работата по поенето на тази църква и можех да се съсредоточа върху работата на другите две църкви. По-късно от техните писма видях, че резултатите от работата им са по-добри от тези на другите църкви. Още повече се уверих в техните работни способности, така че рядко се включвах в работата им.

Веднъж моят водач ми изпрати писмо, в което ме молеше да участвам практически в работата по поенето и да променя незабавно дълга на всички неподходящи служители, които открия, за да се избегне забавяне на работата. След като получих писмото, бързо отидох в другите две църкви, за да видя как върви работата. Открих един водач на група за поене, който не можеше да върши действителна работа, и незабавно направих промени. Когато се канех да посетя църквата, за която отговаряше Ли Цан, си помислих: „Независимо дали става дума за работните им способности, чувството за бреме или заложбите, тя и Джан Сюан са добре във всяко отношение. Щом те двете са там, определено няма да има никакви проблеми с работата“. Затова не проверих работата им. Друг път събрах водачите на групите за поене от няколко църкви, защото исках да се запозная подробно с отклоненията в работата им, за да открия проблемите и да ги реша своевременно. Тогава обаче се интересувах главно от работата на другите водачи на групи. Попитах ги как обикновено провеждат събранията за новоповярвалите, какви Божии слова използват за общуване и решаване на въпросите на новоповярвалите и т.н. Чрез подробно разпитване, открих някои проблеми проведохме общение за тях и те ги пооправиха. Колкото до Ли Цан и Джан Сюан, мислех, че чувството им за бреме и работните им умение при изпълнение на дълга им са добри, така че не разпитах подробно за работата им. По-късно моят водач ме помоли да осигуря някой сравнително добър напояващ работник, затова препоръчах Ли Цан. След като проучи ситуацията обаче, водачът установи, че резултатите от работата по поенето на Ли Цан не са добри, и ме попита как съм могла да предложа човек като нея. Помислих си: „Възможно ли е изискванията на водача да са твърде високи? Според моето разбиране за Ли Цан, дори и да не може да бъде повишена, тя все пак е напълно способна да напоява новоповярвалите в църквата“. По-късно водачът ми каза: „Ли Цан и Джан Сюан са мързеливи, хитри и търсят удобство, когато изпълняват дълга си. Вече сме провели общение за това с тях; нека видим как ще се справят в бъдеще“. Като чух това, аз не само не го приех сериозно, но и се замислих: „Кой няма моменти, в които проявява внимание към плътта си? Щом вършат добре настоящата си работа, това не е ли достатъчно?“. След това пак не проследявах и не надзиравах работата им.

След известно време водачът изпрати писмо, в което се казваше, че има много проблеми с работата по поенето в църквата, за която отговаря Ли Цан, и ме помоли да ги разреша възможно най-скоро. Когато видях писмото, си помислих: „Ли Цан вярва в Бог от много години и е служила като водач. Познавам нейните работни умения и заложби. Възможно ли е положението наистина да е толкова лошо? Дали водачът е допуснал грешка? Но щом водачът е казал това, значи е имало причина. Трябва да проуча ситуацията на практика“. Едва след като проучих ситуацията, разбрах, че нито Ли Цан, нито Джан Сюан вършат действителна работа. Те не бяха обучили талантливи личности в църквата, които трябваше да бъдат обучени, а нещата, които новоповярвалите ядяха и пиеха на събранията, не бяха най-основните истини, свързани с познаването на Божието дело. Имаше и някои новоповярвали, които бяха станали негативни, след като бяха чули слуховете на Компартията, а Ли Цан и Джан Сюан изненадващо бяха уредили един безотговорен човек да ги подкрепи. Проблемите на новоповярвалите не бяха решени, а Ли Цан и Джан Сюан не бяха намерили начин да разговарят с новоповярвалите и да им помагат допълнително. Някои новоповярвали почти се бяха отдръпнали. В крайна сметка новоповярвалите бяха променили състоянието си едва след като сами бяха прочели Божиите слова. Въпреки че в работата по поенето имаше много отклонения и пропуски, Ли Цан и Джан Сюан не се самоанализираха и дори се опитаха да обвинят другите. Като научих за тези неща, аз бях шокирана: „Как се получиха така нещата? Доколкото ги познавах, преди те имаха чувство за бреме при изпълнението на дълга си. Как сега нещата се развиха по този начин?“. Но фактите бяха изложени точно пред очите ми; трябваше да приема това. В същото време се чувствах много виновна. Ако бях надзиравала работата им и я бях проучила внимателно по-рано, нямаше да възникнат толкова много проблеми при поенето. Не можех да избягам от отговорността, която носех за това.

По-късно видях един откъс от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Лъжеводачите никога не проучват надзорниците, които не вършат действителна работа или не се съсредоточават върху своята си работа. Те смятат, че просто трябва да си изберат надзорник и с това въпросът приключва, и че след това надзорникът сам може да се занимава с всички въпроси, свързани с работата. Така че лъжеводачите само провеждат събрания от време на време и не следят работата, нито се интересуват как върви, и се държат като безучастни шефове. Ако някой съобщи за проблем с даден надзорник, един лъжеводач ще каже: „Това е дреболия, всичко е наред. И сами можете да се оправите. Не ме занимавайте“. Човекът, който е съобщил за проблема, отговаря: „Този надзорник е ленив лакомник. Мисли само за храна и забавления и е безкрайно мързелив. Не иска да понесе и малко страдание при изпълнение на дълга си, все мурзелува измамно и си измисля оправдания, за да избегне работата и да избяга от отговорностите си. Той не е подходящ за надзорник“. Лъжеводачът ще отговори: „При избора му за надзорник беше страхотен. Това, което казваш, не е вярно, а дори и така да е, то е само временно проявление“. Лъжеводачът няма да се опита да разбере нещо повече за положението на надзорника, а ще съди и отсъжда по въпроса въз основа на предишните си впечатления за този надзорник. Лъжеводачът пренебрегва всеки, който съобщава за проблеми с надзорника. Надзорникът не върши истинска работа и работата в църквата почти е спряла, но лъжеводачът не го е грижа, сякаш изобщо не участва в това. Достатъчно е отвратително, че когато някой му докладва проблемите с надзорника, той не обръща внимание. Но кое е най-отвратителното? Когато хората му докладват за наистина сериозни проблеми с надзорника, той не се опитва да ги разреши и дори измисля всякакви оправдания: „Познавам този надзорник, той наистина вярва в Бог, никога не би имал никакви проблеми. Дори да има нещо дребно, Бог ще го защити и дисциплинира. Ако прави някакви грешки, това е между него и Бог — не бива да се тревожим за това“. По този начин лъжеводачите работят според своите собствени представи и фантазии. Преструват се, че разбират истината и имат вяра, но просто объркват църковната работа — тя дори може да спре и те все още ще се преструват на неосведомени. Не действат ли лъжеводачите твърде много като чиновници? Те не са способни сами да вършат истинска работа и не проявяват педантичност относно работата на водачите на групи и на надзорниците — нито я проследяват, нито я проучват. Преценката им за хората се основава само на личните им впечатления и фантазии. Когато видят, че известно време някой се представя добре, те си мислят, че вечно ще е добър и че няма да се промени. Не вярват на никого, който твърди, че има проблем с този човек, и не обръщат внимание, когато някой ги предупреди за този човек. Смятате ли, че лъжеводачите са глупави? Те са глупави и неразумни. […] Фалшивите водачи имат един фатален недостатък — бързо се доверяват на хората въз основа на собствените си представи. И това се дължи на неразбиране на истината, нали? Как разкрива Божието слово същината на поквареното човечество? Защо да се доверяват на хората, ако Бог не им вярва? Фалшивите водачи са твърде високомерни и самоправедни, нали? Те си мислят: „Не може да съм преценил този човек погрешно, не би трябвало да има никакви проблеми с този човек, когото съм преценил като подходящ. Той определено не е някой, който се отдава на ядене, пиене и развлечения или който харесва удобствата и ненавижда усърдната работа. Той е съвсем надежден и заслужава доверие. Няма да се промени. Ако се промени, значи съм сгрешил, нали?“. Що за логика е това? Да не би да са някакви експерти? Да не би да имат рентгеново зрение? Притежават ли това специално умение? Би могъл да живееш с този човек година-две, но дали ще можеш да разбереш какъв е той в действителност, ако няма подходяща среда, която да разкрие напълно природата му същност? Ако не беше разкрит от Бог, можеше да живееш редом с него три или дори пет години и пак щеше да ти е трудно да прозреш каква е природата му същност. А това важи още повече, когато го виждате рядко и не прекарвате много време заедно! Лъжеводачите лекомислено се доверяват на човек въз основа на мимолетно впечатление или на нечия положителна оценка за него и се осмеляват да поверят работата на църквата на такъв човек. Не сте ли напълно слепи в това отношение? Не действате ли безразсъдно? А когато работят така, фалшивите водачи не са ли изключително безотговорни?“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (3)). Бог разкриваше точно моето състояние; бях толкова безотговорна към дълга си. Преди това бях работила с Ли Цан и Джан Сюан, и тъй като те имаха някакви работни способности и постигаха някакви резултати при изпълнението на дълга си, лесно им се доверих. След като напълно им предадох работата, дори не бях я надзиравала, нито бях питала за нея. Когато водачът ме помоли да проверя дали водачите на групите по поенето вършат действителна работа, аз не бях проверила работата им, защото им имах доверие. Дори когато се събирах с тях, не бях попитала подробно за работата им. По-късно, когато водачът каза, че те жадували за комфорт при изпълнението на дълга си и не вършели действителна работа, бях почувствала известно противопоставяне в сърцето си, тъй като си мислех, че те не са такива и че водачът не ги познава добре. В сърцето си дори спорех от тяхно име. Като се замисля, бях общувала с тях само няколко месеца. На пръв поглед изглеждаше, че имат някакви работни умения и някакво чувство за бреме при изпълнение на дълга си, но изобщо не разбирах тяхната човешка природа и природа същност. Бях им се доверила въз основа на временни впечатления и добри чувства и след това спокойно им предавах работата без надзор. Бог разобличи, че хората са били дълбоко покварени от Сатана, така че поквареният им нрав не е изцяло разрешен — всички те могат да бъдат нехайни, безотговорни и да правят, каквото си искат, преди да бъдат усъвършенствани. Не бях гледала на нещата въз основа на Божиите слова, а се бях осланяла на моите представи и фантазии и бях затвърдила добрата им страна в съзнанието си въз основа на временните им добри постижения. Дори когато водачът посочи проблемите им, той не можа да ме убеди, защото смятах, че неговите изисквания към тях са твърде високи. Като живеех според сатанински нрав, аз се доверявах най-вече на себе си и се придържах към собствената си гледна точка за нещата, тъй като си мислех, че това, което виждам като добро, е неоспоримо, без да приемам каквото и да е обяснение от другите, което в крайна сметка забави работата. Наистина бях твърде надменна и самонадеяна!

По-късно видях друг откъс от Божиите слова: „Макар че днес много хора изпълняват дълг, малцина са тези, които се стремят към истината. Много малко хора се стремят към истината и навлизат в реалността, докато изпълняват дълга си. За повечето от тях все още няма принципи в начина, по който вършат нещата, те все още не са хора, които истински се покоряват на Бог. Те просто твърдят, че обичат истината, че са готови да я търсят и да се стремят към нея, но все още не се знае колко дълго ще трае решимостта им. Хората, които не се стремят към истината, е вероятно да разкрият покварения си нрав по всяко време и на всяко място. Те нямат никакво чувство за отговорност към дълга си, често са нехайни, действат според желанията си и дори не са способни да приемат кастрене. Щом станат негативни и слаби, те са склонни да изоставят дълга си — това се случва често, няма нищо по-често срещано от това. По този начин се държат всички, които не се стремят към истината. И така, когато хората все още не са придобили истината, те са ненадеждни и не заслужават доверие. Какво означава, че са ненадеждни? Това означава, че когато се сблъскат с трудности или неуспехи, са склонни да се обезкуражат и да станат негативни и слаби. Дали човек, който често е негативен и слаб, заслужава доверие? Определено не. Но хората, които разбират истината, са различни. Тези, които наистина я разбират, са длъжни да имат богобоязливо и богопокорно сърце, и само хората с богобоязливо сърце заслужават доверие. Тези, които нямат богобоязливо сърце, не са надеждни. Как трябва да се подхожда към хората, които нямат богобоязливо сърце? Разбира се, трябва да им се оказва любяща помощ и подкрепа. Трябва да бъдат проследявани повече, докато изпълняват дълга си и да получават повече помощ и напътствия. Само тогава може да се гарантира, че ще изпълняват дълга си ефективно. И каква е целта на това? Главната цел е да се поддържа работата на Божия дом. Второстепенната цел е да се установят своевременно проблемите, да се предостави на хората своевременен ресурс, да бъдат подкрепени или кастрени, като се коригират отклоненията им и се компенсират недостатъците и пропуските им. Това е от полза за тях. В него няма нищо злонамерено. Надзорът над хората, наблюдението им и опитите да бъдат разбрани — всичко това е с цел да им се помогне да поемат по правилния път на вярата в Бог, да им се даде възможност да изпълняват дълга си, както Бог желае и според принципа, да им се попречи да предизвикват смущения или прекъсвания и да вършат безполезна работа. Целта е изцяло да се прояви отговорност към тях и към работата на Божия дом. В това няма никаква злонамереност“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (7)). От Божиите слова разбрах, че макар и да изпълняваме дълга си в църквата и да сме готови да го изпълняваме добре, това е само добро намерение. Тъй като всички имаме покварен нрав, не можем да се покорим изцяло на Бог, а действията ни са лишени от принципи. Това води до отклонения в работата ни и често сме нехайни и безотговорни. Ето защо е необходимо водачите и работниците да контролират работата, за да откриват и отстраняват своевременно проблемите. Ли Цан и Джан Сюан също бяха покварени хора. Въпреки че преди имаха чувство за дълг при изпълнение на дълга си, това не означаваше, че винаги ще бъде така. Освен това техните добри заложби и работни умения не означаваха, че са придобили истините принципи при решаването на въпроси и че са напълно надеждни. Това изискваше надзор и проследяване на работата им. Не можех да прозра покварената същност на хората и гледах на хората и нещата въз основа на собствените си представи и фантазии, като лесно вярвах в тях и предавах работата без надзор. Наистина бях глупава. Ако не бях повярвала сляпо в тях, а бях упражнявала редовен надзор и бях проверявала работата им в съответствие с изискванията на Божия дом, като изпълнявах собствените си отговорности, поенето нямаше да бъде толкова неефективно в продължение на няколко месеца. Колкото повече мислех за това, толкова повече се обвинявах.

Продължих да разсъждавам върху това: Защо се доверявах толкова много на Ли Цан и Джан Сюан, без да контролирам или проверявам изпълнението на дълга им? Дори когато водачът ми напомни, не го взех присърце. Какъв покварен нрав ме контролираше зад това? По време на размишленията си видях един откъс от Божието слово: „Ако действително разбираш истината със сърцето си, ще знаеш как да я практикуваш и как да се покориш пред Бог и естествено ще поемеш по пътя на стремеж към истината. Ако пътят, по който вървиш, е правилен и съответства на Божиите намерения, делото на Светия Дух няма да те напуска, а така вероятността да предадеш Бог ще намалява все повече. Без истината е лесно да вършиш зло и ще го вършиш, дори и без да искаш. Например, ако имаш надменен и самонадеян нрав, няма никакво значение, че ти се казва да не се противопоставяш на Бог. Нищо не можеш да направиш, то е извън твоя контрол. Няма да го правиш нарочно, а под властта на своята надменна и самонадеяна природа. Надменността и самонадеяността ти ще те карат да презираш Бог и да Го смяташ за незначителен. Ще те карат да се превъзнасяш, постоянно да се изтъкваш и да презираш останалите. В сърцето ти няма да остане място за никого, освен за теб самия. Надменността и самонадеяността ти ще откраднат мястото на Бог в твоето сърце и накрая ще те накарат да заемеш Божието място и да изискваш от хората да ти се подчиняват. Ще те карат да се прекланяш пред собствените си мисли, идеи и представи, все едно са истината. Толкова много злодеяния се вършат от хора, които са подвластни на своята надменна и самонадеяна природа!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава). Докато размишлявах върху Божиите слова, открих причината за своя неуспех. Той се дължеше главно на моя надменен нрав и на това, че твърде много разчитах на себе си. Вярвах, че те са сериозни и отговорни в изпълнението на дълга си, че имат чувство за бреме и няма да бъдат нехайни. И така, доверявах се напълно на себе си, като винаги си мислех „според мен“, „вярвам“, „чувствам“ и смятах, че оценката ми за хората е точна и не може да е грешна. След като им предавах работата, дори не си правех труда да ги надзиравам или да разпитвам за тях. Дори когато водачът изрично посочваше проблемите им, аз не го приемах сериозно, тъй като мислех, че те просто разкриват някаква поквара, нищо сериозно. Неуспехът ми се дължеше на прекалената ми самоувереност. Използвах собствените си възгледи като стандарти за преценяване на хората. Каквото и да казваха другите, аз не го приемах. Вярвах, че оценката ми за хората е точна, че ги познавам добре и че съм способна да ги оценя. Отхвърлях всички възгледи на другите, които се различаваха от моите, и не се съгласявах с тях. Никога не се замислях дали моите мисли и възгледи не са погрешни и пристрастни или дали могат да навредят на работата. Бях наистина надменна и неразумна! Тъй като разчитах на надменния си нрав, за да изпълнявам дълга си, не приемах сериозно предложенията на другите, а още по-малко търсех истините принципи. Бях наистина надменна и пренебрежителна към другите, без място за Бог в сърцето си. Мислех, че хората, на които се доверявах, и нещата, които решавах, със сигурност са правилни според моите собствени представи и фантазии, като упорито се придържах към собствените си възгледи и пренебрегвах дълга си, което доведе до значителни загуби за работата. По този начин изпълнявах ли изобщо дълга си? Противопоставях се на Бог, като вършех зло. Като осъзнах сериозността на природата и последствията, бързо застанах пред Бог, за да се помоля и да се покая.

По-късно видях един откъс от Божиите слова, който ми даде път за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „С каквото и да се занимавате, трябва да се научите да търсите истината и да ѝ се подчинявате. Който и да ви съветва, дори и малко дете да е, ако съветът съответства на истините принципи, трябва да го приемете и да му се подчините. Каквито и проблеми да има човек, ако думите и съветите му съответстват напълно на истините принципи, трябва да ги приемете и да им се подчините. Ако постъпвате така, резултатите ще са добри и ще съответстват на Божиите намерения. Най-важното е да се вгледаш в мотивите си, както и в принципите и методите, с помощта на които се справяш с нещата. Ако твоите принципи и методи произтичат от човешката воля, от човешките мисли и представи или от сатанински философии, то те са непрактични и определено няма да са ефективни. Причината за това е, че източникът на твоите принципи и методи не е правилен и не съответства на истините принципи. Ако възгледите ти се основават на истините принципи и ако се водиш от тях, то несъмнено ще се справяш с всичко правилно. Дори и в този момент някои хора да не приемат начина, по който се справяш с нещата, дори и да таят представи за него или да му се противопоставят, след време той ще се докаже. Това, което съответства на истините принципи, води до все по-положителни резултати, докато онова, което не им съответства, води до все по-негативни последици, макар и в дадения момент да отговаря на представите на хората. Всички ще се уверят в това“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Пътят за справяне с покварения нрав). Божиите слова ме накараха да разбера, че когато се сблъскваме с някои ситуации, трябва първо да се отречем от себе си, да потърсим истината и да разгледаме нещата въз основа на Божието слово. Трябва да проверим дали нашите възгледи и гледни точки се съобразяват с Божиите намерения и дали в основата им са Божиите слова и истините принципи. Трябва да имаме търсещо сърце, когато получаваме напомняния и предложения от братя и сестри, а не да се придържаме към собствените си възгледи. Трябва да се справяме с тях в съответствие с принципите. Такова отношение означава търсене, покорство и разумност пред Бог. Докато размишлявах върху предишния си подход, аз не виждах нещата въз основа на истините принципи, а се придържах към собствените си възгледи, като си мислех, че знам по-добре от другите. Когато братята и сестрите правеха предложения, аз нямах търсещо сърце и се доверявах твърде много на себе си. Това беше основната причина за моя неуспех. За да продължа напред, първо трябваше да се науча да се отричам от себе си и да се вслушвам повече в предложенията на братята и сестрите.

По-късно видях друг откъс от Божиите слова, в който се казва: „Ако се съди по буквалното му значение, надзор означава инспекция: проверка на това кои църкви са изпълнили работните порядки и кои не са, какъв е напредъкът в изпълнението, кои водачи и работници вършат истинска работа и кои не, и дали някои водачи или работници просто раздават работните порядки, без да участват в конкретните задачи. Надзорът е специфична задача. Освен че трябва да надзирават изпълнението на работните порядки — дали са изпълнени, каква е скоростта на изпълнение, какво е качеството на изпълнение и постигнатите резултати — водачите и работниците от по-високо ниво трябва да проверяват дали водачите и работниците спазват стриктно работните порядки. Някои водачи и работници външно заявяват, че са готови да следват работните порядки, но след като се сблъскат с определена среда, се страхуват да не бъдат арестувани и се съсредоточават само върху това да се скрият, като отдавна са оставили работните порядки на заден план. Проблемите на братята и сестрите остават неразрешени, а те не знаят какво се съдържа в работните порядки и какви са принципите на практикуването. Това показва, че работните порядки изобщо не са изпълнени. Други водачи и работници имат мнения, представи и съпротива срещу някои от изискванията в работните порядки. Когато дойде време да ги изпълняват, те се отклоняват от истинския смисъл на работните порядки и правят нещата според собствените си идеи, отбиват номера и замазват нещата, само за да ги приключат, или поемат по свой път, като вършат нещата така, както им е угодно. Всички такива ситуации изискват надзор от страна на водачите и работниците от по-високо ниво. Целта на надзора е по-доброто изпълнение на конкретните задачи, залегнали в работните порядки, без отклонения и в съответствие с принципите. При осъществяването на надзора водачите и работниците от по-високо ниво трябва да наблегнат много на това да установят дали има някой, който не върши истинска работа или е безотговорен и бавен в изпълнението на работните порядки, дали някой показва склонност да се противопоставя на работните порядки и не желае да ги изпълнява или ги изпълнява избирателно, или просто изобщо не спазва работните порядки, а вместо това просто осъществява собственото си начинание, дали някой затаява работните порядки и ги съобщава само според собствените си идеи, без да позволява на Божиите избраници да узнаят истинското значение и конкретните изисквания на работните порядки — само чрез надзор и инспекция на тези въпроси водачите от по-високо ниво могат да разберат какво се случва наистина. Ако водачите от по-високо ниво не извършват надзор и инспекция, могат ли да бъдат установени тези проблеми? (Не.) Не могат. Ето защо водачите и работниците трябва не само да съобщават работните порядки и да дават наставления на всяко отделно ниво, но и да надзирават работата на всяко отделно ниво при изпълнението на работните порядки. Регионалните водачи трябва да надзирават работата на областните водачи, областните водачи трябва да надзирават работата на църковните водачи, а църковните водачи трябва да надзирават работата на всяка група. Надзорът трябва да се осъществява на всяко отделно ниво. Каква е целта на надзора? Тя е да се улесни точното изпълнение на съдържанието на работните порядки в съответствие със специфичните им изисквания. Следователно задачата на надзора е много важна“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (10)). От Божиите слова видях, че за да изпълняват дълга си адекватно, водачите и работниците трябва практически да надзирават и проследяват всеки елемент от работата, да навлизат в детайлите и да познават и разбират напредъка на работата. Те трябва да вършат работата в съответствие с Божиите изисквания и работните процедури. На всяко нарушение на принципите, установено в работата, трябва да се отговори своевременно чрез общение. Талантливите хора с потенциал трябва да бъдат обучавани своевременно, след като бъдат открити. Това изисква практическа проверка, проучване, надзор и проследяване, което показва отговорно отношение към дълга. В миналото разчитах на личните си фантазии и с лекота предавах работата на тези, към които имах благосклонно отношение, без да ги надзиравам или проследявам, и без да разбирам действителната ситуация в работата им. Този подход беше наистина безотговорен и аз не изпълнявах дълга си. В бъдеще трябва да практикувам според Божиите слова и практически да надзиравам и проследявам работата, за която отговарям.

След като Ли Цан беше освободена, посетих църквата, за която тя отговаряше, и се запознах с някои нови вярващи, които можеха да бъдат обучавани. Проведох събрания с тях, за да разбера на практика техните състояния и трудности, и предложих общение, за да разрешим тези проблеми. Също така имах общение с напояващите работници, за да разрешим трудностите в работата им, и коригирах отклоненията в подходите им. Накарах ги да се съсредоточат върху общението относно истината за разбирането на Божието дело, така че новоповярвалите да могат да поставят солидна основа на истинския път възможно най-скоро. По-късно осъзнах, че проблемите при поенето на нови членове в тази църква може би съществуват и в други църкви. Затова бързо написах писма до водачите на групите по поенето в други църкви. След като написах писмата, все още се чувствах неспокойна, защото писмената комуникация не е толкова ефективна, колкото общението лице в лице. Затова писах на водачите, с надеждата, че те ще могат да надзирават и проследяват тази работа лично. В крайна сметка водачите отговориха, че тези проблеми съществуват на различни нива и в техните църкви и те ще надзирават и проследяват както е нужно. Тогава наистина осъзнах необходимостта от Божиите изисквания към водачите и работниците да наблюдават и проследяват работата практически.

Благодарение на това преживяване придобих известно разбиране за собствения си надменен нрав и също така осъзнах колко важно е „Да възприемаш хората и нещата и да се държиш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий“ както казва Бог. Отсега нататък не трябва да действам въз основа на собствените си фантазии. Когато се сблъсквам с въпроси, трябва първо да търся истината и да се отнасям към хората, събитията и нещата около мен според Божиите слова.