Не се съмнявай в тези, които използваш — вярно ли е това?

31 декември 2023

През юли 2020 г. служех като водач и отговарях за работата на няколко църкви. Брат Лиу Ян тъкмо беше избран за водач в една от тях. Бях работил с него преди, затова го познавах доста добре. Беше зрял, стабилен, оглеждаше нещата от всички страни и носеше бреме в дълга си. Биваше го да разговаря за Божиите слова, за да помогне на другите. Докато работех с него преди, винаги ми помагаше с общение, когато имах проблеми. Смятах го за доста надежден, затова не беше нужно да се тревожа много за неговата църква и можех да вложа повече енергия в другата. И така, след като обясних на Лиу Ян какво да прави с различните проекти, не се занимавах повече с неговата работа. После видях, че явно знаеше какво прави и резултатите му от различните проекти бяха добри, и се успокоих още повече. Сметнах, че дори да не следя нещата, той бързо ще се справи с всички проблеми, които среща. И така, цели три месеца не проверих подробно работата, за която той отговаряше, и дори го препоръчах за повишение.

После през декември получих писмо от водача си, в което пишеше, че някои братя и сестри са казали, че Лиу Ян не върши практическа работа, затова ме моли да проверя какво става и засега да оттегля кандидатурата му за позицията на водач. Бях много изненадан от това. Мислех си: Не върши практическа работа? Как е възможно? Ако беше така, как църквата му постига резултати? Партньорката му, сестра У Синмин, тъкмо зае поста на водач, та няма как да е наясно. Това не значи ли, че Лиу Ян върши цялата работа на тази църква? Дали водачът не се води само по написаното в оценките, без да изясни нещата? Бях работил с него преди и го познавах добре. Наскоро имаше някои арести там. Може би се е занимавал с последиците от арестите и не е имал време за друго. Дори да не вършеше истинска работа, беше разбираемо. Не беше възможно да греша за него. И така, какъв беше проблемът? Отворих набързо оценките и видях, че са описвали предишната му несвършена практическа работа. Мислех си: „Какво им става? Занимават се с прегрешенията на Лиу Ян от миналото, вместо да видят дали се е променил. Проектите му вървяха добре през всички тези месеци. Той може да върши практическа работа“. Обясних на водача ситуацията и предложих да включим кандидатурата му.

Няколко дни по-късно, като видя, че не приемам въпроса сериозно, а го защитавам, водачът ми каза: „Не можем да имаме пълно доверие на никого. Всеки има поквара и никой не е надежден, докато не придобие истината и не бъде усъвършенстван. Всички може да държим на своето от поквара. Без надзор всеки може да върши неща против Бог в ущърб на работата на църквата. Трябва ни реален надзор и контрол, за да открием и решим проблемите навреме. Това е да поемеш отговорност за църковното дело“. Казах, че ще го направя, но си мислех: „Надзорът е гарантиран, но не бива да съм мнителен за всичко. Та нали всички искат да изпълняват дълга си добре? Божият дом не е като външния свят. Братята и сестрите трябва да си имат доверие, а не да се дебнат като ястреби. Казах ти, че това, че Лиу Ян не върши истинска работа, си има контекст, но ти не вярваш. Ще проуча въпроса, за да ти покажа какъв човек е Лиу Ян“. И така, отидох в църквата, за която той отговаряше, и установих, че Синмин, предишният водач, беше поела повечето от работата им. Откакто я преместили, проектите им започнали да изостават. Той също така не беше уволнил един неподходящ водач на екип на име Чен, след като му казах да го направи. Не се сработваше с напояващия дякон и не следеше работата по напояването на новодошлите. Като видях какво е причинил Лиу Ян на работата им, изпитах известна вина. Водачът ми бе напомнил да следя и контролирам работата му, но аз не го правех, защото му имах твърде голямо доверие. Смятах, че щом носи отговорност, трябва да има правото да работи свободно. Не съм очаквал да стане така. Спомних си за общуването ни преди. Не изглеждаше като човек, който само говори, но нищо не върши. Дали нямаше нещо конкретно, което да му пречи? Точно когато се мъчех да проумея това, Лиу Ян каза: „Някои от братята и сестрите ни бяха арестувани наскоро. Беше много трудно да се справим с последиците от това и не съм имал време за всичко“. Като чух какво каза Лиу Ян, си помислих: нещата стоят точно така, както казах — той не е човек, който не върши практическа работа. Справянето с последиците от арестите е отнело много от времето и енергията му. В някои неща не е успял, но за това си има причина. Никой не изпълнява дълга си перфектно. И така, разговарях с него за последиците от това да не вършиш практическа работа и му казах да уволни Чен веднага. Той каза, че ще го направи. Но мина време и чух, че Чен все още изпълнява този дълг. Веднага отидох при партньора на Лиу Ян, за да питам какво става. Той каза: „Всеки път, когато ни възложиш работа, Лиу Ян се съгласява, но после не прави нищо. Тъкмо ме избраха и не съм запознат със спецификата на работата, а той не ми помага. Налага ми се да се справям с проблемите по интуиция с упование в Бог“. Бях поразен да чуя това от него. Как бе възможно Лиу Ян да не беше свършил никаква истинска работа? Преди не беше такъв. Бях се срещал с него през това време, защо не съм забелязал проблемите му? Имах му твърде голямо доверие, затова не контролирах работата му, от което последва, че един неподходящ водач се задържа твърде дълго и никой не следеше напояването на новодошлите. Това забави църковното дело и навлизането в живота на другите. Бях извършил зло.

Като видях Лиу Ян след това, той каза, че са се разправили с него за неспособността му да върши практическа работа и изпитал тежки угризения. Разплака се, каза, че е бил безотговорен и е изпълнявал дълга си през пръсти, че за нищо не ставал. Сметнах, че се е опознал, разбрал е колко сериозен е проблемът и ще се промени след това. Исках да му дам още един шанс да се покае и да му предоставя още подкрепа, а не да го уволнявам веднага. Затова посочих проблемите му и му казах да поправи грешките си веднага и да уволни този водач на екип. Обеща ми какво ли не, но макар и да уволни Чен след това, работата му като цяло не даваше резултати. Някои братя и сестри ми споменаха, че са открили някои сериозни проблеми у него. При арестите не защитил имуществото на църквата веднага и не бил много инициативен с проектите, затова и нищо не вървяло. Но най-вбесяващото било, че не се справял с размирното поведение на злодеите, а се занимавал с личните си работи, от което в църковните дела настъпвал хаос. Видях, че Лиу Ян не върши никаква практическа работа и не се покайва искрено. Почувствах се толкова виновен. Никога не съм предполагал, че може да се стигне дотам. Бях съучастник в злината му и бях извършил прегрешения пред Бог. Също така се мразех за това, че бях толкова доверчив и не проверих работата му по-рано. Това нанесе толкова вреда на църковното дело. Веднага отидох да говоря с Лиу Ян, посочих проблемните му постъпки и накрая го отстраних.

Тогава един водач ме укори: „Защо му имаше толкова голямо доверие? Повери му толкова важна работа, без да го контролираш въобще. Как може да си така безотговорен?“. Тя също така ми прочете откъс от Божиите слова. „Фалшивите водачи няма да проучат отговорник, който не върши действителна работа или пренебрегва задълженията си. Те смятат, че просто трябва да си изберат отговорник и всичко ще е наред. След това отговорникът ще се занимава с всички въпроси, свързани с работата, а те единствено от време на време трябва да провеждат събирания, няма да им се налага да следят работата или да се интересуват как върви и нищо няма да пипат. Ако някой съобщи за проблем с даден отговорник, фалшивият водач ще каже: „Това е дреболия, всичко е наред. И сами можете да се оправите. Не ме занимавай“. Човекът, който съобщава за проблема, отговаря: „Този отговорник е ленив лакомник. Мързи го да гледа и не прави нищо друго, освен да яде и да се забавлява. Не иска да понесе и малко страдание при изпълнение на дълга си, все намира как да мами и си измисля оправдания, за да избегне работата и отговорностите си. Той не става за отговорник“. Фалшивият водач ще отговори: „При избора му за отговорник си беше добре. Това, което казваш, не е вярно, а дори и така да е, то е само временно проявление“. Фалшивият водач не се опитва да разбере нещо повече за положението на отговорника, а преценява и решава въпроса въз основа на предишните си впечатления за този човек. Фалшивият водач пренебрегва всеки, който съобщава за проблеми с отговорника. (…) Фалшивите водачи имат и един сериозен недостатък — бързо се доверяват на хората въз основа на собствените си представи. И това се дължи на неразбиране на истината, нали? Как разкрива Божието слово същината на поквареното човечество? Защо да се доверяват на хората, ако Бог не им вярва? Вместо да съди хората по външния им вид, Бог постоянно наблюдава сърцата им. Защо тогава фалшивите водачи са толкова небрежни в преценката си за хората и защо им се доверяват? Фалшивите водачи са твърде самонадеяни, нали? Те си мислят: „Не може да съм преценил този човек погрешно, прецених го и не би трябвало да има никакви проблеми с него. Той определено не е несериозен човек, който обича да се забавлява и ненавижда усърдната работа. Той е съвсем надежден и заслужава доверие. Няма да се промени. Ако се промени, значи съм сгрешил, нали?“. Що за логика е това? Да не би да си някакъв експерт? Да не би да имаш рентгеново зрение? Това ли е специалното ти умение? Бихте могли да живеете с този човек година-две, но дали ще можете да разберете какъв е той в действителност, ако няма подходяща среда, която да разкрие напълно природата му същност? Ако не беше разобличен от Бог, можехте да живеете редом с него три или дори пет години и пак щеше да ви е трудно да прозрете каква е природата му същност. А това важи още повече, ако го виждате рядко и не прекарвате много време заедно. Лекомислено му се доверявате въз основа на мимолетно впечатление или на нечия положителна оценка за него и се осмелявате да поверите работата на църквата на такива хора. Не сте ли напълно слепи в това отношение? Не сте ли импулсивни? А когато работят така, фалшивите водачи не са ли изключително безотговорни?(„Словото“, Т.5, „Отговорностите на водачите и работниците“, „Отговорностите на водачите и работниците (3)“). Тогава водачът каза: „Никога не можем да видим нечия същина истински, затова трябва да контролираме работата на хората. Тогава може да открием грешки и проблеми в дълга им и да променим нещата навреме. Лиу Ян щеше да съсипе църковното дело само за няколко месеца. Такива са последиците от прекомерното доверие в другите и отказа да следим работата им. Това е злодеяние“. От откровенията на Божиите слова и разговора с водача се почувствах уплашен, разстроен и виновен. Мразех се за това, че не гледах на нещата въз основа на Божиите слова, което навреди на църковното дело. Като се замисля за проблемите на Лиу Ян, не, че не ги виждах, но всеки път, когато забележех проблем, се правех на ударен. Доверих се на предишния си опит с него и сляпо заключих, че той е отговорен човек с бреме в дълга си, който заслужава доверие. Фактите и Божиите слова в крайна сметка ми показаха, че, ако някой се преструва и известно време върши истинска работа, това не значи, че винаги ще е така. Никой от нас не е придобил истината, житейският ни нрав не се е променил, още сме под контрола на покварената си природа, може още да сме невнимателни и да се опитваме да мамим Бог и понякога просто правим, каквото си искаме, затова не заслужаваме доверие. А и не можеш да разбереш някого истински, ако не си общувал с него дълго, а дори и тогава пак може да не го познаваш изцяло. Трябва да знаеш истината, за да провидиш същината на човек. Аз просто бях работил заедно с Лиу Ян за кратко, но мислех, че го познавам много добре и не може да сбъркам в преценката си за него. Имах му толкова голямо доверие, че не следях работата му. Водачът неколкократно ми напомни, а другите постоянно ми докладваха за проблеми, но аз пак сляпо вярвах на собствения си анализ. Видях, че съм бил арогантен, надут и безотговорен в работата си. Като водач аз нито вършех практическа работа, нито поддържах църковното дело. Не бях достоен за Божието поръчение. Като разбрах това, изпитах съжаление. Не можех да продължавам така.

По-късно, докато размишлявах, се чудех защо съм му се доверил дотолкова, че да не следя работата му. Откъде идваше това? Един ден прочетох това в Божиите слова: „Няма да сбъркаме, ако кажем, че повечето хора приемат за истината израза: „Не се съмнявай в хората, които наемаш, и не наемай хора, в които се съмняваш“, подлъгват се и се чувстват длъжни да се водят от него. Той ги безпокои и им влияе, когато подбират или назначават хора. Дори допускат той да определя действията им. В резултат на това много водачи и работници винаги изпитват затруднения и се опасяват, когато проверяват работата в църквата и когато повишават и наемат хора. В крайна сметка могат да се утешат единствено с думите: „Не се съмнявай в хората, които наемаш, и не наемай хора, в които се съмняваш“. Всеки път, когато проверяват или питат за работата, те си мислят: „Не се съмнявай в хората, които наемаш, и не наемай хора, в които се съмняваш“. Трябва да се доверявам на братята и сестрите, а и в крайна сметка Светият Дух наблюдава хората, така че не трябва все да ги подлагам на съмнение и да ги наблюдавам“. Те се влияят от този израз, нали? Какви са последиците от влиянието му? На първо място, дали човек ще проверява и напътства работата на другите, ако е привърженик на идеята: „Не се съмнявай в хората, които наемаш, и не наемай хора, в които се съмняваш“? Способен ли е да контролира и да проследява работата на хората? Дали този човек изпълнява предано дълга си, ако се доверява на всички, които оползотворява, и никога не проверява работата им и не им дава насоки? Може ли компетентно да върши работата в църквата и да изпълнява това, което Бог му е поверил? Дали е предан на това, което Бог му е поверил? Второ, това не е просто неспазване на Божието слово и неизпълнение на твоя дълг. То означава, че приемаш за истина интригите и житейската философия на Сатана и че ги следваш и практикуваш. Подчиняваш се на Сатана и живееш според неговата философия, нали? Щом постъпваш така, значи не се подчиняваш на Бог, камо ли да се придържаш към Божиите слова. Заблуждаваш се. Да загърбиш Божиите слова и вместо тях да приемеш сатанинския израз и да го практикуваш като истината, означава да предадеш както истината, така и Бог! Що за човек си, ако работиш в Божия дом, но постъпваш съгласно сатанинската логика и философия за отношение към света? Това е непокорен към Бог човек, който сериозно Го позори. Каква е същината на тази постъпка? Открито заклеймяваш Бог и отричаш истината. Не е ли това същината ѝ? (Така е.) Освен че не се подчиняваш на Божията воля, допускаш в църквата да се вихрят дяволските думи на Сатана и сатанинските философии за отношение към света. Така ставаш съучастник на Сатана, подпомагаш действията му в църквата и прекъсваш и смущаваш църковното дело. Същината на този проблем е сериозна, нали?(„Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Първи екскурс: какво е истината“). Божиите слова разкриха състоянието ми. Живеех според сатанинската философия „не се съмнявай в тези, които наемаш“ и мислех, че ако аз чувствам, че някой е добре и на място, трябва да му имам доверие. Затова имах толкова голямо доверие в Лиу Ян и не следях работата му. Дори когато проблемите му излязоха наяве и водачът ми напомни да проверявам работата му, не се замислих въобще. Смятах, че да проверяваш нечия работа е проява на недоверие, и макар да открих, че той не върши практическа работа, като го видях разплакан и чух какви истински трудности е имал и как съжалява, реших да му повярвам и да не го уволня веднага, с което му дадох възможност да навреди на църковното дело и да спъне толкова много навлизането в живота на братята и сестрите. Като църковен водач не само не бях съумял да защитя църковното дело, но и се бях превърнал в щит на един лъжеводач и в препъникамък в църквата. Такива бяха последиците от това, че се отнасях към хората според сатанинската идея да не се съмняваш в тези, които използваш. Като го погледнах въз основа на Божиите слова, видях колко абсурдна е била гледната ми точка. Правех точно обратното на Божиите слова и изисквания. Божието изискване към водачите да следят работата се основава на същината на поквареното човечество. Нашият нрав е покварен, затова, преди да сме добили истината и да сме променили житейския си нрав, ние сме ненадеждни и не може да ни се има пълно доверие. Дори и хората с добра човешка природа може да станат своенравни и да смутят църковното дело, защото не познават истината, не са принципни в действията си и имат покварен нрав. Никой не може да отрече това. Божият дом изисква водачите да контролират работата, защото Бог разбира същината ни. Проверката на работата е полезна в дълга ни и е от полза за църковното дело. Но сатанинската идея „не се съмнявай в тези, които наемаш“ ни кара да вярваме сляпо на другите и да мислим, че щом сме възложили на някого работата, можем да го оставим да прави каквото иска, и че проверката на работата му е проява на недоверие. Ако се придържаме към тази гледна точка и не проследим работата навреме, можем само да забавим църковното дело и да му навредим. Да изпълнявам дълг, но да не се водя от Божиите слова и изискванията Му, а от сатанински философии, и да поддържам лъжите на Сатана, сякаш са истини, беше отричане на истината и предателство спрямо Бог. Държах се като помощник на Сатана и смущавах църковното дело. Много се уплаших. Видях, че нямам принципи в дълга си, че не се водя от Божиите слова и изисквания. Безразсъдно тръгнах по пътя на съпротивата срещу Бог, докато Му служех. Последиците от това да не изпълнявам дълга си въз основа на принципите на истината са наистина страшни!

Гледах един клип с четене на Божиите слова. „Смятате ли, че е правилен изразът: „Не се съмнявай в хората, които наемаш, и не наемай хора, в които се съмняваш“? Дали той представлява истината? Защо някой би използвал този израз в делото на Божия дом и в изпълнението на дълга си? Какъв е проблемът тук? Това очевидно са думи на неверниците и идват от Сатана. Защо тогава ги приема за истината? Защо не може да разбере дали са правилни, или грешни? Несъмнено това са човешки думи, думи на поквареното човечество. Те просто не са истината. Те са в пълно противоречие с Божиите слова и не бива да служат като критерий за действията и поведението на хората, нито за почитта им към Бог. И така, как трябва да се подходи към този израз? Ако наистина сте проницателни, какъв критерий трябва да използвате вместо него, за да ви служи като принцип за практикуване? Критерият трябва да е „да изпълнявате дълга си с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум“. Да действате с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум означава, че никой не може да ви ограничава. Означава умът и сърцето ви да са едно и нищо повече от това. Това е ваша отговорност и ваш дълг и трябва да го изпълнявате добре, което е напълно естествено и обосновано. Каквито и проблеми да срещате, трябва да постъпвате според принципите. Справяйте с проблемите както трябва. Кастрете и се разправяйте, когато е необходимо, и уволнявайте, когато се налага. Действайте съгласно Божиите слова и истината. Не е ли това принципът?(„Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Първи екскурс: какво е истината“). „Каквато и важна работа да върши даден водач или работник и от каквото и естество да е тя, основният му приоритет е подробно да се запознае с текущото ѝ състояние. Той трябва да присъства лично, за да проследява нещата на място, да задава въпроси и да получава информация от първа ръка. Не бива просто да се води от това, което чуе, или да слуша чужди отчети. Вместо това със собствените си очи трябва да наблюдава как се справя екипът и как напредва работата. Трябва да научи какви трудности възникват, дали отделни зони противоречат на изискванията на Горното, дали се нарушават принципи, дали има смущения или прекъсвания, дали липсва необходимо оборудване или упътване за него, когато се работи по специализирани задачи. Водачът трябва да е наясно с всичко това. Нищо не може да се сравни с личното посещение, колкото и доклади да е изслушал и колкото и да е разбрал от това, което е чул. Да види всичко със собствените си очи е по-точно и надеждно. След като се запознае с положението, ще има добра представа за това какво се случва. Още по-важно е ясно и точно да разбере кой има добри качества и кого си струва да обучава. Само така може да обучава и оползотворява хората правилно. Това е от решаващо значение, за да могат водачите и работниците да вършат работата си както трябва. Водачите трябва да имат път и принципи, по които да насърчават и обучават хората с добри качества. Освен това трябва добре да разбират различните видове проблеми и трудности, които възникват в делото на църквата. Трябва да знаят и как да ги разрешават, както и да имат свои собствени идеи и предложения за това, как да се развива работата и какви са бъдещите ѝ перспективи. Много по-лесно ще вършат тази работа, ако са способни ясно и с лекота да говорят за такива неща, без да изпитват никакви съмнения или опасения. Водачът ще се справя с отговорностите си, като работи така, нали? Трябва да сте наясно с въпросите относно това, как да вършите добре работата си и често трябва да размишлявате над тях. Когато сте изправени пред трудности, за да разрешите проблема, трябва да се обърнете към всички, за да разговаряте и да обсъдите тези неща с тях, като търсите истината. Така няма да има никакви нерешими затруднения, ако работата ви се основава на реалността(„Словото“, Т.5, „Отговорностите на водачите и работниците“, „Отговорностите на водачите и работниците (4)“). Божиите слова ми посочиха път за практикуване, за да върша практическа работа. Трябва да изпълняваш отговорностите си от все сърце и да влагаш в тях целия си ум. За когото и да става дума — познат или непознат, един водач с истинско чувство за отговорност постоянно ще следи напредъка на работата и ще решава проблемите, които открива. Ще премести тези, които са неподходящи. Ще си сътрудничи с всички по проблемите и ще търси заедно с тях истината, за да ги реши. Това е гаранция за системния същински напредък на църковните проекти. Като се замислих върху Божиите слова, разбрах защо знаех, че трябва да съм отговорен в дълга си, но продължавах да се придържам към „не се съмнявай в тези, които наемаш“. Държах на една абсурдна идея с мисълта, че да следиш нечия работа е израз на недоверие, че така го ограничаваш, сякаш си надзирател всветския живот. После разбрах, че Божият дом изисква водачите да контролират работата не за да потискат другите и не защото не им вярват, а за да открият проблемите и да ги решат бързо. То е, за да помагаме на братята и сестрите да изпълняват дълга си и да защитаваме църковното дело. Една от задачите на водача е да контролира и проследява работата, бързо да разбира как всеки един подхожда към работата, да открива навреме проблемите и да ги решава незабавно. Така се свеждат до минимум загубите поради грешки, произтичащи от безотговорност в дълга на хората. Това е да поемеш отговорност за навлизането в живота на другите и за църковното дело.

След това започнах да разглеждам работата на всеки водач подробно и, колкото и добре да го познавах, щателно следях напредъка по проектите, за които отговаря. Чрез тази действителна проверка установих, че един водач на име Ся не върши практическа работа и не решава реални проблеми. Той беше и зъл и се нахвърляше върху другите, което само по себе си е много подло, затова го отстранихме веднага. От разказите на други хора научихме, че е вършил и други злодеяния, но не се е покаял въпреки многото разговори. В крайна сметка решихме, че е антихрист, и го отлъчихме от църквата. Това ме уплаши. Ако не бях преминал през всичко това с Лиу Ян, което промени погрешната ми представа, нямаше да ми хрумне да проуча работата на Ся. Този антихрист щеше да продължи да наранява братята и сестрите в църквата. Последиците от това щяха да са немислими. Като приложих това на практика, видях колко е важно да се упражнява контрол върху работата. Най-накрая усетих онова спокойствие на духа, което идва от вършенето на практическа работа.

Този опит ми показа, че да изпълняваш дълг, без да следваш Божиите слова и без да практикуваш истината, а като се придържаш към сатанинска логика и идеи, е да се противиш на Бог и да смущаваш църковното дело. Трябва да следваме Божиите изисквания за контрола върху работата, за да изпълняваме добре дълга си и да поддържаме църковното дело. Съдът и откровенията на Божието слово преобърнаха погрешната ми представа. Слава Богу!

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Как докладвах лъжеводач

През 2010 г. в разговор с г-жа Ли, една от църковните водачи, научих, че е избрана за църковен водач само няколко месеца след като е...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger