От Лин Пин, Китай

През юли 2020 г. бях избрана за водачка и поех отговорност за делото на няколко църкви. Сестра Лиу Дзин тъкмо беше избрана за водачка в една от тези църкви. Бях работила с нея преди и я познавах доста добре. Тя беше зряла, уравновесена, оглеждаше нещата от всички страни и имаше бреме в дълга си. Винаги ми беше помагала с общение относно Божиите слова, когато се сблъсквах с проблеми или трудности. Чувствах, че е доста надеждна, затова реших, че не трябва да се тревожа толкова за нейната църква и мога да вложа повече енергия в другите. И така, след като запознах Лиу Дзин с това как да се справи с различните аспекти на работата, не надзиравах много нейната работа. През този период видях, че тя има път в работата си и постига резултати по различните аспекти от нея, и това ме успокои още повече. Реших, че дори да не проверявам нещата, тя ще може бързо да разреши всякакви трудности или проблеми, с които се сблъска. Така в продължение на три поредни месеца не проверявах и не проследявах подробно работата, за която тя отговаряше, и дори я препоръчах като кандидат за избор на по-висока ръководна длъжност.

След това през декември получих писмо от моята водачка, в което се казваше, че някои братя и сестри са оценили Лиу Дзин като човек, който не върши реална работа. Тя ме помоли да проследя и да проверя работата ѝ, и каза, че за момента тя не е подходящ кандидат за изборите. Наистина се изненадах, като видях това: „Тя не върши реална работа? Как е възможно? Ако е така, как нейната църква е постигала резултати в делото си през последните няколко месеца? Сестра У Синмин, нейната партньорка, едва отскоро се обучава за водачка, така че не е много добре запозната с работата. Нима Лиу Дзин не е поемала цялата работа за тази църква? Нима водачите казват, че тя не върши реална работа, като се основават само на казаното в тези оценки, без наистина да са наясно с картината? Работила съм с Лиу Дзин преди и я познавах доста добре. Напоследък в нейната църква бяха арестувани няколко братя и сестри. Тя е заета да се справя с последствията и вероятно няма време за други неща. Дори да изглежда, че не върши реална работа, това е разбираемо. Не може да греша за нея“. Разгледах оценките на братята и сестрите и открих, че са писали за случаите, в които Лиу Дзин не е вършила реална работа в дълга си преди. Помислих си: „Какво им става? Просто се хващат за миналите прегрешения на Лиу Дзин, вместо да видят дали се е променила. Делото в църквата, за което тя отговаря, е ефективно през последните няколко месеца. Тя е способна да върши реална работа“. Бързо обясних ситуацията на водачката и предложих да я оставят да продължи да участва в изборите.

Няколко дни по-късно, като видя, че не приемам сериозно въпроса, че Лиу Дзин не върши реална работа, и все още я защитавам, водачката ми напомни: „Трябва да гледаме на нещата в съответствие с Божиите слова. Всеки има покварен нрав; докато не придобием истината и не бъдем усъвършенствани, никой не е надежден — всички ще вършим нещата по своему и въз основа на покварения си нрав. Без надзор всеки може да направи неща, които се съпротивляват на Бог и вредят на църковното дело. Така че, когато става въпрос за църковното дело, не можем да имаме пълно доверие на никого. Само като действително проучваме и надзираваме работата, можем да откриваме и разрешаваме проблемите навреме. Това е поемане на отговорност за църковното дело“. Казах, че ще го направя, но си мислех: „Надзорът е оправдан, но не трябва да бъда подозрителна към всичко. Кой не иска да се стреми към истината и да изпълнява добре дълга си? Божият дом не е като невярващото общество. Братята и сестрите трябва да си вярват, а не да се дебнат като ястреби. Казах ти, че има оневиняващи обстоятелства за това, че Лиу Дзин не върши част от работата си, но ти не вярваш. Ще проуча нещата както трябва, за да ти покажа, че тя не е такъв човек“. И така, отидох да проуча работата ѝ. Скоро разбрах, че предишната ѝ партньорка, Синмин, е поемала по-голямата част от работата им. Тъй като Синмин наскоро беше преназначена, резултатите им в различните аспекти на църковното дело бяха започнали да спадат. Освен това бях казала на Лиу Дзин да освободи един неподходящ ръководител на екип с фамилия Чън и това все още не беше направено. Тя също така не можеше да работи в хармония с дякона по поенето и не обръщаше никакво внимание на работата по поенето на новодошлите. Като видях какво е направила Лиу Дзин с църковното дело, се почувствах доста виновна. Водачката ми беше напомнила да проследявам и да надзиравам работата ѝ, но не го бях направила, защото ѝ имах твърде голямо доверие. Реших, че щом е на тази длъжност, трябва да ѝ се даде правото да работи свободно. Никога не съм мислила, че ще стане така. Спомних си за предишните ни взаимодействия — тя не изглеждаше от типа хора, които само говорят, но не вършат реална работа. Дали имаше специални обстоятелства, които я възпрепятстваха? Точно докато се чудех за това, Лиу Дзин каза: „Напоследък в нашата църква бяха арестувани няколко братя и сестри. Справянето с последствията беше трескаво и нямах време за всичко“. Въздъхнах с облекчение, като чух това. Точно както си мислех — Лиу Дзин не беше от типа хора, които не вършат реална работа. Справянето с всички тези дела след арестите ѝ беше отнело много време и енергия. Някои задачи не бяха свършени добре, но беше разбираемо. Никой не изпълнява дълга си съвършено. И така, проведох общение с нея относно вредите и последствията от това да не се върши реална работа и ѝ казах веднага да освободи Чън. Тя се съгласи. Но мина известно време и чух, че Чън все още не е освободен. Бързо отидох да проверя положението с дълга на Лиу Дзин. Партньорката ѝ ми каза: „Всеки път, когато ни възлагаш работа, Лиу Дзин се съгласява напълно, но не виждам да изпълнява нищо от нея. Тъкмо поех ръководна длъжност, така че не съм запозната с подробностите на работата, а тя не ми е помогнала. Когато се сблъсквах с проблеми или трудности, трябваше да се ориентирам сама, като се уповавах на Бог“. Бях слисана да чуя това от сестрата. Как можеше Лиу Дзин да не е свършила нито частица реална работа? Преди не беше такава. През това време се бях събирала с нея — защо не бях забелязала проблемите ѝ? Имах ѝ твърде голямо доверие и не бях надзиравала или проверявала работата ѝ. Това доведе до факта, че неподходящ ръководител на екип в църквата остана на поста си твърде дълго, а никой не беше надзиравал поенето на новодошлите. Това беше забавило църковното дело и навлизането в живота на другите. Наистина бях извършила зло. Когато видях Лиу Дзин след това, тя каза, че някои братя и сестри са я кастрили през последните два дни, защото не е свършила реална работа. Тя се чувстваше наистина разкаяна. Плачеше, като казваше, че е била безотговорна и е претупвала дълга си, и че няма човешка природа. Реших, че е осъзнала колко сериозни са проблемите ѝ и че със сигурност ще се промени след това, така че трябва да ѝ дам още един шанс да се покае, да не я освобождавам засега и да ѝ предлагам повече подкрепа занапред. Скоро след това ѝ посочих проблемите и ѝ казах веднага да поправи отклоненията си, както и да освободи онзи ръководител на екип, който трябваше да бъде освободен. Тя даваше лесно обещания, но въпреки че по-късно освободи Чън, като цяло работата все още не даваше резултати. По-късно други ми споменаха, че са открили някои сериозни проблеми при Лиу Дзин. След като някои братя и сестри бяха арестувани, тя не е защитила църковното имущество веднага и не е сътрудничила активно по различните аспекти от делото, което означаваше, че нищо не е постигнато в работата. Най-вбесяващото беше, че не се е справила своевременно със зли хора, които са прекъсвали делото в църквата, а е била заета с личните си дела, като е хвърлила църковното дело в хаос. Видях, че Лиу Дзин изобщо не вършеше никаква реална работа и изобщо не се беше покаяла истински. Почувствах се толкова виновна. Никога не си бях представяла, че нещата ще се развият така. Бях участвала в нейното зло и бях извършила прегрешения пред Бог. Също така се мразех, че съм била твърде доверчива и че не съм проследила работата ѝ по-рано. Това беше толкова вредно за църковното дело. Веднага отидох да говоря с Лиу Дзин и разобличих всяко нейно проявление, и накрая я освободих.

След това водачката ме укори: „Защо ѝ имаше толкова голямо доверие? Поверила си ѝ толкова важна работа, без да я надзираваш или проверяваш. Как можа да си толкова сигурна?“. Тя също така ми прочете някои от Божиите слова: „Лъжеводачите никога не проучват надзорниците, които не вършат действителна работа или не се съсредоточават върху правилната за тях работа. Те смятат, че просто трябва да си изберат надзорник и с това въпросът приключва, и че след това надзорникът сам може да се занимава с всички въпроси, свързани с работата. Така че лъжеводачите само провеждат събрания от време на време и не надзирават работата, нито се интересуват как върви, и се държат като безучастни шефове. Ако някой съобщи за проблем с даден надзорник, един лъжеводач ще каже: „Това е дреболия, всичко е наред. И сами можете да се оправите. Не ме занимавайте“. Човекът, който е съобщил за проблема, отговаря: „Този надзорник е ленив лакомник. Мисли само за храна и забавления и е безкрайно мързелив. Не иска да понесе и малко страдание при изпълнение на дълга си, все мързелува измамно и си измисля оправдания, за да избегне работата и да избяга от отговорностите си. Той не е подходящ за надзорник“. Лъжеводачът ще отговори: „При избора му за надзорник беше страхотен. Това, което казваш, не е вярно, а дори и така да е, то е само временно проявление“. Лъжеводачът няма да се опита да разбере нещо повече за положението на надзорника, а ще съди и отсъжда по въпроса въз основа на предишните си впечатления за този надзорник. Лъжеводачът пренебрегва всеки, който съобщава за проблеми с надзорника. Надзорникът не върши истинска работа и работата в църквата почти е спряла, но лъжеводачът не го е грижа, сякаш изобщо не участва в това. […] Лъжеводачите имат един пагубен недостатък — бързо се доверяват на хората въз основа на собствените си фантазии. И това се дължи на неразбиране на истината, нали? Как разобличава Божието слово същността на поквареното човечество? Защо да се доверяват на хората, ако Бог не им вярва? Лъжеводачите са твърде надменни и самоправедни, нали? Те си мислят: „Не може да съм преценил този човек погрешно, не би трябвало да има никакви проблеми с този човек, когото съм преценил като подходящ. Той определено не е някой, който се отдава на ядене, пиене и развлечения или който харесва удобствата и ненавижда усърдната работа. Той е съвсем надежден и заслужава доверие. Няма да се промени. Ако се промени, значи съм сгрешил, нали?“. Що за логика е това? Да не би да си някакъв експерт? Да не би да имаш рентгеново зрение? Притежаваш ли това специално умение? Би могъл да живееш с този човек година-две, но дали ще можеш да разбереш какъв е той в действителност, ако няма подходяща среда, която да разкрие напълно природата му същност? Ако не беше разкрит от Бог, можеше да живееш редом с него три или дори пет години и пак щеше да ти е трудно да прозреш каква е природата му същност. А това важи още повече, когато го виждате рядко и не прекарвате много време заедно! Лъжеводачите лекомислено се доверяват на човек въз основа на временно впечатление или на нечия положителна оценка за него и се осмеляват да поверят работата на църквата на такъв човек. Не сте ли напълно слепи в това отношение? Не действате ли безразсъдно? А когато работят така, лъжеводачите не са ли изключително безотговорни?“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (3)). След като прочете Божиите слова, водачката каза: „Не можем истински да прозрем същността на човек, затова трябва редовно да проверяваме и да проследяваме работата му. Тогава можем да открием отклонения и проблеми в работата му и да ги коригираме и разрешим навреме. Лиу Дзин почти беше довела църковното дело до пълен застой, след като бе вършила работа само няколко месеца. Такива са последствията от това, че си била твърде самонадеяна, че сляпо си ѝ имала твърде голямо доверие и че не си проследявала или проверявала работата ѝ. Това е вършене на зло!“. С разобличението в Божиите слова и общението с водачката ме обзе страх впоследствие и бях разстроена и виновна. Мразех се, че не гледах на нещата въз основа на Божиите слова, а сляпо ѝ се доверявах, което навреди на църковното дело. Като се замисля как съм се отнасяла към Лиу Дзин, не че не можех да открия проблемите ѝ, а че всеки път, когато го правех, държах на своето. Ръководех се от предишните си познания за нея, за да определя сляпо, че тя е отговорен човек с бреме за дълга си, който заслужава доверие. Както разкриването на фактите, така и разобличението в Божиите слова най-накрая ми показаха, че доброто поведение и вършенето на реална работа за определен период от време не означава, че някой винаги ще бъде такъв. Никой от нас все още не е придобил истината, животът ни нрав не се е променил, контролирани сме от покварената си природа, все още можем да отбиваме номера и да мамим Бог, и понякога просто ще правим каквото си искаме, така че не сме достойни за доверие. Не можеш наистина да разбереш човек без дълъг период на взаимодействие и наблюдение, и дори тогава пак може да не го познаваш напълно. Трябва също така да разбираш истината, за да прозреш същността на даден човек. Бях работила с Лиу Дзин само за кратко време, затова си мислех, че я познавам много добре и няма как да я преценя погрешно. Имах ѝ толкова голямо доверие, че не проследявах и не проверявах работата ѝ. Водачката ми беше напомняла многократно, но аз все още сляпо вярвах на собствената си преценка — бях толкова надменна, толкова самонадеяна и наистина не бях поела никаква отговорност за делото. Много съжалих, когато осъзнах това, и не исках да продължавам да бъда такава.

По-късно се самоанализирах — защо съм имала толкова голямо доверие на Лиу Дзин, без да проследявам работата ѝ? Какъв беше коренът на това? Един ден прочетох следното в Божиите слова: „Няма да сбъркаме, ако кажем, че повечето хора приемат за истината израза „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“, подведени са и са обвързани от него. Той ги смущава и им влияе, когато подбират или използват хора. Дори допускат той да определя действията им. В резултат на това много водачи и работници винаги изпитват затруднения и се опасяват, когато проверяват работата в църквата и когато повишават и използват хора. В крайна сметка могат да се утешат единствено с думите: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Всеки път, когато проверяват или питат за работата, те си мислят: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Трябва да се доверявам на братята и сестрите, а и в крайна сметка Светият Дух проучва внимателно хората, така че не трябва все да ги подлагам на съмнение и да ги надзиравам“. Те се влияят от този израз, нали? Какви са последиците от влиянието му? На първо място, дали човек ще проверява и ръководи работата на другите, ако е привърженик на идеята: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш.“? Ще надзирава и ще проследява ли работата на хората? Изпълнява ли този човек предано дълга си, ако се доверява на всички, които използва, и никога не проверява или не ръководи работата им и никога не ги надзирава? Може ли компетентно да върши делото на църквата и да завърши Божието поръчение? Предан ли е на Божието поръчение? Второ, това не е просто неспазване на Божието слово и неизпълнение на дълга, това е приемане на интригите и философията на Сатана за светските отношения за истината и тяхното следване и практикуване. Подчиняваш се на Сатана и живееш според неговата философия, нали? Ти не си човек, който се покорява на Бог, още по-малко си човек, който се придържа към Божиите слова. Ти си пълен негодник. Да загърбиш Божиите слова и вместо тях да приемеш сатанинския израз и да го практикуваш като истината, означава да предадеш както истината, така и Бог! Що за човек си, щом работиш в Божия дом, но принципите за твоите действия са сатанинската логика и философията за светските отношения? Това е човек, който предава Бог и сериозно Го позори. Каква е същината на тази постъпка? Открито заклеймяваш Бог и отричаш истината. Не е ли това същината ѝ? (Така е.) Освен че не следваш Божията воля, ти допускаш в църквата да се вихри една от дяволските поговорки на Сатана и от сатанинските философии за светските отношения. Така ставаш съучастник на Сатана, подпомагаш го в извършването на действията му в църквата и смущаваш и прекъсваш църковното дело. Същината на този проблем е много сериозна, нали?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Първи екскурс: Какво е истината). Божиите слова разобличаваха моето състояние. Живеех според сатанинската философия „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“, като си мислех, че щом смятам някого за добър и той все още е на поста си, трябваше да му се доверя. Затова имах толкова голямо доверие на Лиу Дзин и не проследявах работата ѝ, нито се запознавах с нея. Дори когато проблемите ѝ излязоха наяве и водачката ми напомни да проверя работата ѝ, аз пак не го сметнах за нещо важно. Мислех си, че проследяването и надзираването на работата ѝ означава липса на доверие, и въпреки че бях разбрала, че не върши реална работа, когато я чух да плаче, да говори за истинските си трудности и да изразява угризение, реших да ѝ повярвам, вместо да я освободя, като ѝ позволих да навреди на църковното дело и да нанесе големи загуби на навлизането в живота на братята и сестрите. Като водачка не само че не успях да защитя църковното дело, но и бях послужила като щит за една лъжеводачка. Бях се превърнала в препъникамък и пречка по пътя на църковното дело. Такива бяха последствията от това, че се отнасях с хората въз основа на сатанинската заблуда: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Като разпознах това сега въз основа на Божиите слова, видях колко абсурдна всъщност е била тази гледна точка. Тя беше в пълно противоречие с Божиите слова и с това, което Той изисква. Божието изискване водачите да надзирават и да проследяват работата се определя въз основа на същността на поквареното човечество. Тъй като човек има покварен нрав, преди да сме придобили истината или да сме променили своя живот нрав, ние сме ненадеждни и не може да ни се има доверие. Дори хора с добра човешка природа могат да тръгнат по свой път и да прекъсват и смущават църковното дело, защото не разбират истината, не са принципни в действията си и имат покварен нрав. Никой не може да отрече този факт. Бог изисква водачите и работниците да надзирават работата, защото Той разбира същността на хората. Надзираването и проверката на работата са полезни за нашия дълг и са от полза за църковното дело. Но тази сатанинска идея: „Не се съмнявай в онези, които наемаш“, ни кара сляпо да се доверяваме на другите, като си мислим, че предаването на дадена задача означава, че можем да оставим този човек да прави каквото си иска и че проверката и надзираването на работата му представляват липса на доверие. Ако се придържаме към тази гледна точка, докато изпълняваме дълга си, и не проследяваме или надзираваме работата навреме, това може само да забави и да навреди на църковното дело. Изпълнявах дълга си, без да гледам на нещата въз основа на Божиите слова или да практикувам това, което Той изисква, а вместо това вярвах в сатанински философии и ги поддържах, и се придържах към заблудите на Сатана, сякаш те бяха истината. Това беше отричане на истината и предаване на Бог. То също означаваше, че действам като съучастник на Сатана и прекъсвам и смущавам църковното дело. Колкото повече мислех за това, толкова повече се плашех. Видях, че ми липсват принципи в дълга ми и че не се ръководя от Божиите слова или изисквания. Неволно вършех зло. Последствията от това, че не изпълнявах дълга си въз основа на истините принципи, бяха наистина плашещи!

Един ден прочетох два откъса от Божиите слова: „Вярвате ли, че възгледът „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ е правилен? Тази фраза истината ли е? Защо човек би я използвал в работата на Божия дом и в изпълнението на своя дълг? Какъв е проблемът тук? „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ очевидно са думите на невярващите, думи, които идват от Сатана. Тогава защо човек се отнася към тях като към истината? Защо не може да различи дали тези думи са правилни, или са грешни? Това очевидно са думите на човека, думите на поквареното човечество, те просто не са истината, те са в пълно противоречие с Божиите слова и не бива да служат като критерий за действията и поведението на хората и за поклонението им пред Бог. Как тогава трябва да се подхожда към тази фраза? Ако наистина си способен на проницателност, какъв вид истина принцип трябва да използваш вместо нея, за да ти служи като принцип на практикуване? „Да изпълняваш добре дълга си с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум“. Да действаш с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум означава да не бъдеш възпиран от никого. То означава единствено да си изцяло отдаден. Това е твоя отговорност и твой дълг и ти трябва да ги изпълняваш добре, тъй като това е напълно естествено и обосновано. С каквито и проблеми да се сблъскате, трябва да действате съгласно принципите. Справяйте се с тях, както би следвало. Ако е необходимо кастрене, така да бъде, а ако е необходимо освобождаване, така да бъде. Накратко казано, действайте въз основа на Божиите слова и на истината. Не е ли това принципът?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Първи екскурс: Какво е истината). „Каквато и важна работа да върши даден водач или работник и от каквото и естество да е тя, основният му приоритет е да разбира и да схваща как върви работата. Той трябва да присъства там лично, за да проследява нещата, да задава въпроси и да получава информация от първа ръка. Не бива просто да разчита на това, което чуе, или да слуша чужди отчети. Вместо това със собствените си очи трябва да наблюдава положението на персонала и как напредва работата и трябва да разбира какви трудности възникват, дали някои зони противоречат на изискванията на Горното, дали се нарушават принципи, дали има някакви смущения или прекъсвания, дали липсва необходимо оборудване или съответните наставляващи материали, свързани със специализираната работа. Водачът трябва да е наясно с всичко това. Колкото и доклади да е изслушал и колкото и сведения да е събрал от това, което е чул, нищо не може да се сравни с личното посещение; по-точно и надеждно е да види нещата със собствените си очи. След като се запознае с всички аспекти на положението, ще има добра представа за това какво се случва. Особено важно е ясно и точно да разбере кой има добри заложби и кого си струва да развива, защото само това му дава възможност точно да развива и оползотворява хората, което е от решаващо значение, за да могат водачите и работниците да вършат работата си добре. Водачите и работниците трябва да имат път и принципи, по които да развиват и обучават хората с добри заложби. Освен това трябва да схващат и разбират различните видове проблеми и трудности, които съществуват в делото на църквата. Трябва да знаят и как да ги разрешават, както и да имат свои собствени идеи и предложения за това, как да се развива работата и какви са бъдещите ѝ перспективи. Много по-лесно ще вършат работата, ако са способни ясно и с лекота да говорят за такива неща, без да изпитват никакви съмнения или опасения. Водачът ще изпълнява отговорностите си, като работи така, нали? Трябва да знае как да разрешава споменатите по-горе проблеми в работата и често трябва да размишлява над тези неща. Когато е изправен пред трудности, трябва да разговаря и да обсъжда тези неща с всички, като търси истината, за да разреши проблемите. Като върши практическа работа, стъпил здраво на земята с двата крака, по този начин, няма да има никакви нерешими затруднения“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). Божиите слова ми дадоха пътя за практикуване, за да върша реална работа. Трябва да изпълняваме отговорностите си с цялото си сърце и с целия си ум. Без значение кой бива използван, дали го познаваме или не, един водач с истинско бреме и истинско чувство за отговорност непрекъснато ще проследява и ще се запознава с напредъка на работата, веднага ще разрешава проблемите, щом бъдат открити, и своевременно ще преназначава неподходящия персонал. Той също така ще си сътрудничи хармонично с всички и ще търси истината заедно с тях, за да разреши всякакви трудности или проблеми, които се срещат. Това гарантира, че различните аспекти от църковното дело напредват подредено и правилно. Докато размишлявах над Божиите слова, видях защо все още се вкопчвах в сатанинската заблуда: „Не се съмнявай в онези, които наемаш“, въпреки че знаех, че трябва да бъда отговорна в дълга си. Това беше, защото се придържах към абсурдната гледна точка, че да надзираваш нечия работа е липса на доверие, че то възпира човек и му отнема свободата, като да си надзорник в света. Сега видях, че когато Божият дом изисква водачите и работниците да надзирават и да осигуряват извършването на работа, това не е, за да възпират някого или да не му вярват. По-скоро това се прави, за да се откриват бързо проблемите и да се коригират отклоненията. То е също така с цел да се помогне на братята и сестрите да изпълняват добре своя дълг и да се защитят интересите на църквата. Една от основните отговорности на един водач и работник е да надзирава и проследява работата, да разбира и да схваща подхода на всеки човек към работата, да открива отклонения и проблеми и да ги поправя и разрешава своевременно. Това свежда до минимум загубите от грешки, които произтичат от безотговорност в дълга на хората. Това е поемане на отговорност за навлизането в живота на братята и сестрите и за църковното дело. След това отидох да проверя подробно работата на всеки църковен водач и без значение дали ми бяха познати, усърдно проучих напредъка на различните дейности, за които отговаряха. Чрез тази действителна проверка открих един водач на име Ся, който не вършеше реална работа, нито разрешаваше реални проблеми. Той също имаше злобна човешка природа, като нападаше и изключваше другите. Това бяха дела от наистина сериозно естество и ние го освободихме веднага. По-късно научихме за много други злодеяния, които е извършил, чрез разобличението и докладите на братята и сестрите, и в крайна сметка той все пак не се покая след много общение, което го разобличи. В крайна сметка определихме, че той е антихрист, и го отлъчихме от църквата. Като видях тези резултати, погледнах назад със страх. Ако не бях преминала през всичко това с Лиу Дзин, което промени погрешната ми гледна точка „Не се съмнявай в онези, които наемаш“, нямаше да се сетя да надзиравам или да проследявам работата на Ся. Тогава този антихрист щеше да продължи да вреди на братята и сестрите в църквата. Последствията от това щяха да бъдат немислими. Прилагането на това на практика ми показа колко е важно да се надзирава и проверява работата. Почувствах, че най-накрая съм свършила някаква реална работа, и се почувствах спокойна в сърцето си.

Това преживяване ми показа, че да изпълняваш дълг, без да възприемаш хората и нещата в съответствие с Божиите слова или да практикуваш истината, а вместо това да поддържаш сатанинска логика и идеи, е съпротива срещу Бог и прекъсване и смущаване на делото на църквата. Трябва да следваме изискванията на Бог за проследяване и надзираване на работата, за да изпълняваме добре дълга си и да защитаваме църковното дело. Правосъдието и разобличението в Божиите слова преобърнаха погрешния ми възглед. Благодаря на Бог!