Чрез свидетелството за Бог наистина изпълняваме дълга си

31 декември 2023

Наскоро гледах няколко клипа със свидетелства на новодошли и бях изключително трогната. Макар да бяха вярващи от две-три години, те вече можеха да споделят своите преживявания и свидетелства. Засрамих се и се замислих защо след толкова много години вяра все още не мога да свидетелствам за Бог. Един ден се натъкнах на откъс от Божието слово. „Това, което сте преживели и сте видели, надминава преживяното и видяното от светиите и пророците от всички епохи, но можете ли да предоставите свидетелство, по-голямо от думите на тези светии и пророци от минали времена? Това, което сега ви дарявам, надминава Моисей и засенчва Давид, затова искам вашето свидетелство да надмине Моисеевото и думите ви да бъдат по-велики от тези на Давид. Давам ви стократно — така че искам и вие да Ми се отплатите стократно. Трябва да знаете, че Аз съм Този, който дарява живот на човечеството, и вие получавате живот от Мен и трябва да свидетелствате за Мен. Това е задължение, което ви възлагам и което трябва да изпълните за Мен. Дадох ви цялата Си слава, живота, който избраният народ — израилтяните — никога не получи. По право трябва да свидетелствате за Мен и да Ми посветите младостта си и да Ми отдадете живота си. Всеки, на когото дам славата Си, ще свидетелства за Мен и ще даде живота си за Мен. Това отдавна е предначертано от Мен. За вас е щастието да ви дам славата Си, а задължението ви е да свидетелствате за Моята слава. Ако трябваше да повярвате в Мен само за да спечелите благословения, тогава работа Ми би имала малко значение и вие нямаше да изпълнявате своя дълг. (…) Това, което сте получили, не е просто Моята истина, Моят път и Моят живот, но видение и откровение, по-велики от тези на Йоан. Разбирате много повече мистерии и сте съзрели истинското ми лице; вие сте приели повече от Моята преценка и знаете повече за Моя праведен нрав. И така, въпреки че сте родени в последните дни, вашето разбиране е остаряло. Вие също сте преживели нещата от днешния ден и всичко това беше направено лично от Мен. Това, което искам от вас, не е прекомерно, защото Съм ви дал толкова много и сте видели много в Мен. Затова искам от вас да свидетелствате за Мен пред светиите от минали векове и това е единственото желание на сърцето Ми(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Какво знаеш за вярата?“). След като прочетох Божиите слова, бях въодушевена, но и изпитах вина. Радвах се, че ми е провървяло да преживея Божието дело и да се насладя на притока от Божии слова, но изпитвах вина, че вярвам в Бог от толкова години и се наслаждавам на Неговата благодат, а все още не съм свидетелствала за Него. Мислех, че в сетните дни Господ щедро ни дари много истини, но тъй като не се стремим към истината и слабо я разбираме, Бог подробно разговаря с нас за всички аспекти на истината, дава ни примери и аналогии и ни я обяснява многократно, за да е сигурен, че ще я разберем. Бог се е прицелил в нашия покварен нрав и изразява думи, за да ни съди и разобличава, а също да ни напомня, увещава, окуражава и утешава. Бог е положил толкова усилия и е платил висока цена заради нас, защото иска да разберем истината и да Го опознаем, да се отървем от покварения си нрав, искрено да се разкаем и да се променим. Такова свидетелство иска Бог. Той започна делото си преди 30 години. Свърши толкова много и изрази много истини, и желае да види у нас някакво свидетелство. И ще го приеме, дори да е плитко, стига да е истинско. Бог се надява, че ще споделим опита и знанието си за Неговото дело и ще пишем статии със свидетелства, защото това е плодът на Божието дело и въплъщението на Неговите усилия. Бог цени високо такива свидетелства. Те му се нравят особено много и го утешават. Замислих се за себе си. Макар да бях получила много от Бог, не смеех да си помисля кои аспекти на истината бях разбрала и в коя реалност на истината бях навлязла, защото разбирах много Божии слова само доктринално, но не се бях замисляла сериозно върху тях и не ги бях преживяла. Затова, когато трябваше да пиша статии със свидетелство за Бог, ме обземаше плахост и нерешителност и не влагах почти никакви усилия в тях. При мисълта, че вярвам от толкова години, но не мога да опиша преживяното от мен, че нямам свидетелство, много се опечалих.

Веднъж една сестра ми предложи да практикувам писането на свидетелства. Тогава се съгласих, но така и не написах нищо. Понякога пишех по малко и спирах, но после така и не завършвах статията. Всъщност не поемах много работа, но винаги мислех, че съм заета и нямам време да пиша. Така, ден след ден, отлагах писането на статии за после. По-късно си съставих график за писането, но в нужния момент бях заета с други неща и не можех да се успокоя, за да пиша. Намирах си всякакви претексти и оправдания. Понякога казвах, че не съм добре образована или че имам ниско качество и не мога да пиша добре. Понякога казвах, че съм заета и нямам време, ще го направя после. Друг път ми се струваше, че писането на статии не е особено важно, а най-важното е да свърша ежедневната си работа, защото, ако се забавя, ще ме скастрят и ще се разправят с мен или даже ще ме отстранят, ако е нещо сериозно. Никой не ми се караше за това, че не пиша. Заради тази мисъл се отнасях към писането на статии още по-несериозно и не смятах писането на свидетелства за важна част от моя дълг. По отношение на писането на свидетелства аз бях впримчена в състояние на инат и непокорство.

Един ден прочетох откъс от Божието слово и отношението ми малко се промени. Божиите слова гласят: „Сега знаеш ли наистина защо вярваш в Мен? Знаеш ли наистина целта и значението на Моята работа? Знаеш ли наистина задълженията си? Знаеш ли наистина Моето свидетелство? Ако просто вярваш в Мен, но няма признак на Моята слава или свидетелство в теб, тогава Аз отдавна съм те пропъдил. Що се отнася до онези, които знаят всичко това, те още повече са тръни в окото Ми, а в дома Ми те не са нищо повече от препятствия по пътя Ми, те са плевели, които трябва да бъдат напълно премахнати в работата Ми, те са безполезни, нямат стойност и отдавна съм ги възненавидял. Често гневът Ми връхлита всички, които са лишени от свидетелство, и жезълът Ми никога не се отклонява от тях. Отдавна съм ги предал в ръцете на лукавия; те са лишени от Моите благословения. Когато дойде денят, тяхното наказание ще бъде по-тежко дори от това на глупавите жени. Днес върша само работата, която е Мое задължение да върша; Ще вържа цялото жито на снопове заедно с плевелите. Това е Моята работа днес. Всички тези плевели ще бъдат отвеяни по време на Моето веене, след това житните зърна ще бъдат събрани в склада и тези плевели, които са били отвеяни, ще бъдат поставени в огъня, за да бъдат изгорени на прах. Моята работа сега е просто да вържа всички хора на снопи; тоест да ги завоювам напълно. Тогава ще започна да отвявам, за да разкрия края на всички хора. И така, трябва да знаеш как трябва да Ме удовлетвориш сега и как трябва да поемеш по правилния път във вярата си в Мен. Това, което желая, е твоята лоялност и подчинение сега, твоята любов и свидетелство сега. Дори и да не знаеш в този момент какво е свидетелство или какво е любов, трябва да Ми донесеш всичко от себе си и да Ми предадеш единственото съкровище, което имаш: твоята преданост и подчинение. Трябва да знаеш, че свидетелството за Моята победа над Сатана лежи в рамките на предаността и подчинението на човека, както и свидетелството за Моето пълно завоюване на човека. Задължението на твоята вяра в Мен е да свидетелстваш за Мен, да бъдеш лоялен към Мен и към никой друг, и да бъдеш послушен докрай(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Какво знаеш за вярата?“). В откъса ясно се заявяваше, че вярващите в Бог трябва да свидетелстват за Него и това е наш дълг, иначе ще си навлечем Неговата ненавист. Особено това изречение от Божието слово: „Ако просто вярваш в Мен, но няма признак на Моята слава или свидетелство в теб, тогава Аз отдавна съм те пропъдил“. „Що се отнася до онези, които знаят всичко това, те още повече са тръни в окото Ми, а в дома Ми те не са нищо повече от препятствия по пътя Ми, те са плевели, които трябва да бъдат напълно премахнати в работата Ми“. „Често гневът Ми връхлита всички, които са лишени от свидетелство, и жезълът Ми никога не се отклонява от тях. Отдавна съм ги предал в ръцете на лукавия; те са лишени от Моите благословения. Когато дойде денят, тяхното наказание ще бъде по-тежко дори от това на глупавите жени“. В тези Му слова почувствах Божия гняв. След като толкова години бях вярвала в Бог и Го следвам и до днес, след като бях прочела толкова Божии слова, бях чула безброй проповеди и споделяния, преживях кастрене, разправяне, несполуки и провали, преживях и просветление, напътствия и дисциплиниране от Светия дух, аз все още не можех да свидетелствам за Бог. Имах известен опит и познания, но не исках да пиша. По цял ден се занимавах с външни неща, но не се съсредоточавах върху търсенето на истината, за да се отърва от покварения си нрав, не търсех прогрес в истината. От опита си добих малко светлина и познание, но то често бе едностранчиво, несъразмерно и неопределено. Не размишлявах и не добивах яснота за истинско разбиране и с времето изгубих спечеленото, което потисна просветлението на Светия дух. Спомних си за времето, когато напоявах новодошлите. Дори не можех да разговарям добре за истината в свидетелствата за Божието дело. Нещата, които споделях, бяха доста повърхностни и пропусках ключови моменти. По-късно, когато проповядвах евангелието, отново не схващах ключовите моменти за ясен или убедителен анализ на религиозни представи или антихристки заблуди. Разбирах частично и не можех да общувам ясно по всички аспекти на истината. Когато на сбирките разговаряхме за проблеми или навлизане в живота, през повечето време убеждавах хората с повърхностни клишета или предлагах празни теории и незадълбочено разбиране. Не можех да решавам проблемите из основи, а моето свидетелство за Бог беше неефективно. Разбирането ми на всеки аспект от истината беше по същество празно. Общението ми съдържаше предимно доктрини, а не реалностите на истината. Вярвах в Бог, но не можех да свидетелствам за Него. Влагах малко усилия и работа, но всъщност не бях приела съда и порицанието на Божиите слова, нито можех да свидетелствам, че разбирам истината и съм променила житейския си нрав. Спомних си думите на Бог, че подобни хора са като трън в окото Му, препъникамъни и плевели, които Той ще отсее. Божият гняв към такива хора никога няма да угасне. Тези мисли ме правеха много нещастна. От години вярвах в Бог и не бях научила нищо. Чувствах се безполезна, абсолютно разочарование, недостойна да стоя в Божието присъствие. Бог особено ненавижда такива хора, не ги понася и им се гневи. Макар тези хора да изпълняват дълга си, понеже не следват истината, те не могат да приемат делото на Светия Дух и накрая не могат да бъдат спасени от Бог. Отношението на Бог към тези хора напълно оборваше представите ми. Някога смятах, че ако върша поверената ми работа, ако не правя злини, големи грешки в дълга си и сериозни прегрешения и ако не ме отстранят, значи в общи линии съм спасена, и имах надежда за спасение. Сега видях, че това е несъвместимо с Божиите изисквания. Това бяха просто мои представи и пожелателно мислене. Вярата в Бог не означава само усърдно да изпълняваш дълга си, да се подчиняваш на някои правила и да не вършиш явни злини. Ако си вярвал в Бог от години и още нямаш свидетелство, накрая ще бъдеш премахнат. Сетих се за Божиите слова: „Ако дойде ден, когато не си в състояние да свидетелстваш за всичко, което си видял днес, тогава ще си загубил функцията си на сътворено същество и няма да има никакъв смисъл от твоето съществуване. Ще бъдеш недостоен да бъдеш човешко същество. Дори може да се каже, че няма да бъдеш човешко същество! Свърших неизмерима работа върху вас, но тъй като в момента не научаваш нищо, не осъзнаваш нищо и си неефективен в труда си, когато дойде време да разширя делата Си, ти просто ще се взираш с празен поглед, със завързан език и напълно безполезен. Нима това няма да те направи грешник за вечни времена? Когато настъпи онова време, няма ли да изпиташ най-дълбоко съжаление?(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Какво е твоето разбиране за Бог?“). Божиите слова ме засрамиха, но същевременно ме и разтревожиха. Разбрах, че повече не мога да продължавам така. По-късно се съсредоточих върху писането на свидетелски статии.

Когато се захванах с писането, умът ми все още беше блокирал. Първо не можех да сложа в ред преживяното, не знаех откъде да започна, освен това имах друга, по-спешна работа, така че се заех с нея. После използвах ниското си качество като оправдание. Мислех, че другите могат да напишат цялата статия за половин ден, а аз не мога без тиха обстановка и достатъчно време, затова отново се отказах. След това започнах да размишлявам над този проблем. Защо съм толкова пасивна, когато трябва да се пишат свидетелства? Приех да напиша статия, но не направих нищо. Един откъс от Божиите слова ми помогна донякъде да разбера себе си. Бог казва: „Как можете да разпознаете и разграничите сатанинския нрав? Съдейки по това какво обича да прави Сатана и по средствата и хитростите, с които си служи, очевидно той изобщо не обича положителните неща, обича злото и винаги се смята за компетентен и способен да контролира всичко. Това е надменната природа на Сатана. Ето защо Сатана безсрамно отрича Бог, съпротивлява се срещу Него и Му се противопоставя. Всички негативни неща и всички злини са характерни за Сатана и той е техният източник. Ако можете да го видите ясно, значи можете да различавате сатанинския нрав. На хората не им е лесно да приемат истината и да я практикуват, защото всички те имат сатанински нрав, а той ги ограничава и обвързва. Някои хора например осъзнават, че е добре да са честни, и завиждат и ревнуват, когато видят, че другите са честни, че казват истината и говорят просто и открито, но им е трудно, ако поискате от тях самите да бъдат честни. Твърдо са неспособни да изричат честни думи и да вършат честни неща. Това не е ли сатанински нрав? Казват неща, които звучат добре, но не ги практикуват. Ето какво означава да ти е омръзнало от истината. Хората, на които им е омръзнало от истината, я приемат трудно и няма как да навлязат в истините реалности. Най-очевидното състояние на хората, на които им е писнало от истината, е, че те не се интересуват нито от нея, нито от положителните неща, дори изпитват отвращение към тях и ги ненавиждат, а особено обичат да следват тенденциите. В сърцата си не приемат това, което Бог обича, и това, което изисква да правят хората. Вместо това те се отнасят с пренебрежение и безразличие към тях, а някои хора дори често презират стандартите и принципите, които Бог изисква от човека. Все се съпротивляват и възразяват срещу положителните неща и им се противопоставят, а в сърцата си са изпълнени с презрение към тях. Това е основното проявление на това, че им е омръзнало от истината. Четенето на Божието слово, молитвата, общението за истината, изпълняването на дълга и решаването на проблемите с помощта на истината са все положителни неща в църковния живот. Те са богоугодни, но някои хора им се противопоставят, не се интересуват от тях и са безразлични към тях. Най-омразното е, че те се отнасят с презрение към положителните хора, каквито са честните хора, хората, които се стремят към истината, тези, които изпълняват предано дълга си, и тези, които закрилят делото на Божия дом. Все се опитват да ги нападат и да не ги допускат. Ако открият, че такива хора имат недостатъци или прояви на поквара, те се възползват от това да вдигнат голям шум и постоянно ги принизяват. Що за нрав е това? Защо толкова мразят положителните хора? Защо толкова харесват и са така любезни към нечестивите, невярващите и антихристите и защо често се шляят с тях? Те изпитват вълнение и възторг от негативните и злите неща, но у тях започва да се надига съпротива срещу положителните неща. Особено когато чуят хората да разговарят за истината или да решават проблеми с нейна помощ, в сърцата си се чувстват отегчени и неудовлетворени и изразяват недоволството си. Този нрав не показва ли, че им е омръзнало от истината? Не е ли това разкриване на покварен нрав? Много от хората, които вярват в Бог, обичат да полагат труд за Него, да се суетят ентусиазирано заради Него, и неуморно използват дарбите и силните си качества, отдават се на предпочитанията си и се изтъкват. Ако поискате от тях обаче да практикуват истината и да действат според истините принципи, желанието им се изпарява и те губят ентусиазма си. Ако не могат да се изтъкват, те стават апатични и унили. Защо имат енергия да се изтъкват? И защо нямат енергия да практикуват истината? Какъв е проблемът? Всички хора обичат да се отличават. Всички те копнеят за безполезна слава. Всеки има неизчерпаема енергия, когато вярва в Бог, за да получи благословии и награди, но защо става апатичен, защо е унил, когато трябва практикува истината и да се отрече от плътта? Защо става така? Това доказва, че сърцата на хората са опорочени. Те вярват в Бог единствено за да получат благословии. Казано по-просто, правят го, за да влязат в небесното царство. Без благословии или облаги, към които да се стремят, хората стават апатични и унили и съвсем губят ентусиазма си. Всичко това се причинява от покварения им нрав, на който му е писнало от истината. Когато са подвластни на този нрав, хората не искат да изберат пътя на стремеж към истината, избират и следват свой собствен, погрешен път. Напълно съзнават, че е грешно да се стремят към престиж, изгода и статус, но въпреки това не могат да понесат да останат без тези неща и не могат да ги загърбят. Продължават да се стремят към тях и да следват пътя на Сатана. В такъв случай те не следват Бог, а Сатана. Всичко, което правят, е в служба на Сатана, а те са негови слуги(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“). Дотогава не бях влагала усилия в писането на статии и лекото чувство за вина отминаваше бързо. Не мислех, че това е голям проблем. Едва чрез откровението в Божиите слова видях, че това представлява ненавист към истината, сатанински нрав. Писането на статии изисква опит и познания, както и време за обмисляне. Трябва да сме спокойни, да размишляваме върху Божието слово, да търсим истината и да се самоанализираме. Но справянето с външни въпроси, с неща, които умеем, е лесно. Затова, когато ми казаха да търся истината, да размишлявам върху Божието слово и да пиша статии, аз отказах и в сърцето си се съпротивлявах. Знаех, че Бог е разговарял много за това как да се свидетелства за Него и всичките братя и сестри практикуват писането на свидетелства, но на мен ми бе безразлично и дори се оправдавах, за да го избегна. Разбрах, че съм особено упорита. Съпротивлявах се на нещата, свързани с истината, и не желаех да работя усърдно. По външни въпроси, които не съдържаха в себе си същината на истината, проявявах особен ентусиазъм и желание. Това наистина бе сатанинският нрав на умора от истината. Всъщност писането на статии е процес на търсене на истината. Търсенето на истината за решаване на проблеми най-добре разкрива отношението към истината. Макар да вярвах в Бог отдавна, да се отричах се и да давах всичко от себе си, за да изпълня дълга си, и да говорех с цитати и доктрини, аз не се интересувах от истината, не копнеех да нея и не я ценях, нито бях истински богопослушна. Все така живеех със сатанинския си нрав и бях враждебна към Бог. Като се замислих върху това, осъзнах, че имам сериозен проблем. След като години наред вярвах в Бог, житейският ми нрав изобщо не се бе променил. В отношението ми към Бог и истината нямаше истинска промяна. Все още принадлежах на Сатана, мразех истината и се противях на Бог. Ако продължавах така, колкото и дълго да вярвах и колкото и усилия да полагах, никога нямаше да разбера истината или да се отърва от покварения си нрав. Дори да вярвах до самия край, пак нямаше да бъда напълно спасена. В този момент изпитах страх, затова се разкаях пред Бог в молитва. „Боже, не обичам истината, писна ми от нея. Харесваше ми само да полагам усилия и да се трудя заради дълга си. Сега виждам колко съм жалка във вярата си. Не искам да продължавам така. Искам да се обърна към Теб и усърдно да се стремя към истината“.

По-късно, в отговор на жалванията ми, че съм зле образована и имам ниско качество, една сестра ми изпрати откъс от Божието слово, който много ми помогна. Бог казва: „Изживяването на съда и порицанието на Божиите слова ви носи придобивки и реални изживявания — затова трябва да свидетелствате за Бог. Когато свидетелствате за Бог, трябва да говорите най-вече за това как Бог съди и порицава хората и какви изпитания използва, за да облагороди хората и да промени техния нрав. Трябва да разкажете и за това колко много поквара се е разкрила чрез вашето изживяване, колко сте страдали, колко неща сте направили, за да се противопоставите на Бог, и как сте били завоювани от Него накрая. Говорете за това колко истинско познание имате за Божието дело и как трябва да свидетелствате за Бог и да Му се отплатите за любовта. Трябва да вложите съдържание в този вид реч, като същевременно я изложите по непринуден начин. Не говорете за празни теории. Говорете по-земно; говорете от сърце. Ето как трябва да изживявате нещата. Не подготвяйте привидно дълбокомислени празни теории, в опит да се изтъкнете; ако го направите, ще да изглеждате доста арогантни и неразумни. Трябва да говорите повече за реални неща от вашето действително изживяване и да говорите повече от сърце; за другите е най-полезно и най-подходящо да видят това. Някога вие бяхте хората, които най-много се противопоставяха на Бог, които най-малко бяха склонни да Му се подчинят, но сега сте завоювани — никога не забравяйте това. Трябва да размишлявате и да мислите повече по тези въпроси. Щом хората ги разберат ясно, те ще знаят как да свидетелстват, в противен случай има опасност да извършат срамни и неразумни действия, които не свидетелстват за Бог, а по-скоро го позорят. Без истински изживявания и разбиране на истината не е възможно да се свидетелства за Бог. Хората, чиято вяра в Бог е объркана и неясна, никога няма да могат да свидетелстват за Бог(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Само чрез търсене на истината може да се постигне промяна в нрава“). След като прочетох Божиите слова, разбрах. Истинското свидетелство за Бог е свидетелство за Божиите слова и дело, споделяне на преживените от нас съд, порицание, изпитания и облагородяване от Божиите слова, споделяне на покварата, която проявяваме, споделяне на познанието за себе си, което сме придобили чрез разкритото от Божиите слова, и как сме намерили навлизане, така че другите да видят Божия праведен нрав и да познаят делото и любовта Му. За свидетелството за Бог няма значение колко добре обясняваш сложни теории. Трябва единствено да говориш честно и искрено. Щом осъзнах това, на сърцето ми олекна. Същото се отнася и до писането на свидетелства. Образованието или стилът ти на писане нямат значение. Главното е да полагаш усилия в стремежа към истината, да търсиш истината за отстраняване на покварата и проблемите ти, да изпиташ Божия съд, да анализираш и опознаеш себе си въз основа на Божието слово, да виждаш ясно същината на проблемите, искрено да се каеш и промениш. Когато се въоръжиш с всичко това, ще пишеш добри статии. Това няма нищо общо с образованието ти. Трябва само да опишеш тези практически неща с езика на ежедневието. Просто трябва да опишеш какво мислиш и разбираш. Ако опишеш със свои думи истинското си разбиране и чувства, нещо, което да е полезно за другите, тогава имаш свидетелство. Някога смятах, че не съм добре образована и имам ниско качество и използвах това като извинение да не пиша свидетелски статии, сякаш те изискваха огромно познание, но сега виждам, че тази гледна точка е погрешна. Не трябваше да живея в такова състояние. Трябваше да се съсредоточа върху търсенето на истината, върху практикуването и преживяването на Божието слово и писането на статии за своя опит, за да свидетелствам за Бог. Това е моят дълг.

На една сбирка видях откъс от Божието слово, който ми помогна да нося бремето в стремежа към истината и да пиша свидетелски статии. Божиите слова гласят: „По каква причина се появяват хора от категорията водачи и работници? Как се появиха? Най-общо те са нужни за Божието дело, а по-конкретно — те са необходими за делото на църквата и на Божиите избраници. (…) Разликата между водачите и работниците и останалите Божии избраници е само в една особеност на дълга, който изпълняват. Тази особеност се проявява най-вече в ролята им на водачи. Например, колкото и да са хората в дадена църква, водачът я ръководи. И така, каква роля изпълнява този водач сред членовете? Той води всички Божии избраници в църквата. А какво влияние оказва върху цялата църква? Ако този водач поеме по грешен път, Божиите избраници от църквата ще го последват по грешния път, а това ще окаже огромно влияние върху всички тях. Вземете например Павел. Той ръководеше Божиите избраници и много от църквите, които основа. Когато Павел се заблуди, църквите и Божиите избраници, които той водеше, също се заблудиха. Така, когато водачите се заблудят, това засяга не само тях самите, но и църквите, както и Божиите избраници, които водят. Ако водачът е подходящ човек, който върви по правилния път, стреми се към истината и я практикува, тогава хората, които води, ще ядат и пият Божиите слова както трябва и ще се стремят към истината по правилен начин, а в същото време житейският опит и растежът на водача ще бъдат видими за останалите и ще им въздействат. И така, кой е правилният път, който трябва да следва един водач? Той е да може да води другите към разбиране на истината и навлизане в нея, както и да доведе хората пред Бог. Кой е грешният път? Той е да се стреми към статус, слава и изгода, често да се изтъква и да свидетелства за себе си, а за Бог — никога. И какво постига той сред Божиите избраници? (Води хората пред себе си.) Те ще се отдалечат от Бог и ще попаднат под властта на този водач. Ако караш хората да идват пред теб, значи ги караш да идват пред поквареното човечество и пред Сатана, а не пред Бог. Единствено когато водиш хората към истината, ги водиш към Бог. Независимо дали вървят по правилния, или по грешния път, водачите и работниците оказват пряко влияние върху Божиите избраници(„Словото“, Т.4, „Разобличаване на антихристите“, „Първа точка: опитват се да спечелят хората на своя страна“). След като прочетох Божиите слова, придобих по-голяма яснота за отговорностите и задълженията си. В същото време почувствах на плещите си огромна отговорност. Бог ни казва, че пътят, който избират водачите и работниците, и онова, което търсят, засяга не само тях, но и братята и сестрите, които водят. Когато водачите и работниците се стремят към истината и са правилните хора, те непрекъснато ще постигат напредък в истината, в ежедневието си ще размишляват върху погрешните си възгледи или покварения нрав, според който живеят, ще разбират същината на проблемите въз основа на Божието слово и ще откриват в какви принципи да навлязат. Когато водачите и работниците поемат по правилния път, те ще понесат бремето за навлизането в живота на техните братя и сестри и ще се съсредоточат върху търсенето на истината, за да решават проблеми, така че хората, които водят, също да навлязат в тази посока. Ако работниците и водачите са небрежни, не се стремят към истината, през цялото време се опитват да спечелят слава и положение, не се интересуват от стремежа към истината и не могат да споделят истината, за да решават проблеми, тогава техният дълг е просто външен въпрос или цитиране на текстове и доктрини, за да се изтъкнат, а това не може да се нарече свидетелство за Бог. Значи те вървят по пътя на съпротива срещу Бог и водят хората в неправилна посока. Такива хора несъзнателно вървят по свой път и водят останалите по пътя на обслужващите. А това е Павловият път на съпротива срещу Бог. Това противоречи на Божието намерение да работи и спасява хората. Щом осъзнах това, разбрах, че църквата ми е дала възможност да бъда водач не за да се занимавам с външни дела и да полагам труд и не за да се стремя към репутация и положение. Трябва да изпълнявам ролята на водач, някой, който може да води другите в яденето и пиенето на Божието слово, да се стремя към истината в решаването на проблемите в дълга ми и постепенно да разбера истината и да навляза в реалностите на Божието слово. Това беше дългът ми. Разбрах, че търсенето на истината и освобождаването от покварения ми нрав са съдбоносно важни. В онзи момент имах само повърхностно разбиране на истината и не притежавах нейните реалности, така че можех да се уча само докато я преживявах. Ако сърцето и пътят ти са верни, ще получиш Божието напътствие и благословение.

През последвалия период започнах да размишлявам върху състоянието си, върху проблемите, които бях разрешила чрез истински стремеж към истината през годините ми на вяра в Бог, и от какви покварени нрави се бях отървала. Когато започнах да размишлявам и анализирам, открих, че съм се объркала и съм разбрала много въпроси само отчасти. В действителност не разбирах истината и не виждах същината на проблемите, не намирах принципите на практиката, нито умеех ефективно да разрешавам проблеми. Тогава се опитах да пиша за преживяното, което разбирах сравнително добре, и докато пишех, размишлявах. Размишлявах винаги, когато имах време. Когато най-после приключих с писането на статията, почувствах удовлетворение, сигурност и спокойствие, защото в процеса на писане, чрез търсенето на истината, аз естествено започнах да виждам по-ясно състоянието си и същината на проблемите си, моето познание за истината стана по-практично и конкретно, а пътят на моята практика — по-ясен. Осъзнах, че писането на свидетелски статии е изключително важно за осъзнаването на моето състояние и търсенето на истината за решаване на проблеми. Това е пътят за навлизане в живота и е най-добрият начин да търсиш и разбереш истината.

По-късно чух, че мнозина, включително водачи и работници, не бяха писали статии, нито бяха полагали някакви усилия по този въпрос. Някои непрекъснато твърдяха, че са заети и нямат време. Помислих си: „Нима и аз не бях точно в такова състояние?“. Придържах се към същата погрешна гледна точка и си търсех извинения, за да не пиша. Помислих си: „Ако напиша статия за това как узнах за моето състояние и как промених гледната си точка, това няма ли да реши част от проблемите на братята и сестрите?“. Щом го осъзнах, почувствах, че вече нося бреме и започнах да се готвя за писане. Макар разбирането ми да бе повърхностно и частично, аз знаех, че писането на статията е мой дълг и трябваше да напиша онова, което разбирах. След като си поставих тази цел, на срещите и в общението с братята и сестрите ние обсъждахме тази тема и мислех над нея през свободното си време. В духовната си практика понякога ядях и пиех Божиите слова по този въпрос. След известно време започнах да го разбирам по-ясно и когато започнах да пиша, работата вървеше по-лесно. След като си съставих план, изразих всеки смислов пласт според своето разбиране и описах мислите и опита си със свои думи. Вече не ми се струваше толкова трудно и докато размишлявах по време на писането, имах чувството, че можех да видя по-ясно както проблема, така и съответните аспекти на истината. Наистина почувствах, че колкото повече се стремим към истината и пишем статии, за да разрешаваме проблеми, толкова повече просветление и напътствия ни дава Бог и толкова сме по-благословени. Сетих се за един откъс от Божието слово: „Колкото повече изпълняваш Божията воля, толкова по-голямо бреме носиш, а колкото по-голямо бреме носиш, толкова по-богат ще стане твоят опит. Когато изпълняваш Божията воля, Бог ще те натовари с бреме, а след това ще те просвети за задачите, които ти е поверил. Когато Бог ти даде това бреме, ще обърнеш внимание на всички свързани с него истини, докато ядеш и пиеш от Божиите думи. Ако имаш бреме, свързано със състоянието на живота на твоите братя и сестри, това е бреме, което ти е поверено от Бог и винаги ще носиш това бреме със себе си в ежедневните си молитви. Това, което Бог върши, е стоварено върху теб и ти си готов да правиш това, което Бог иска да върши; ето какво означава да поемеш Божието бреме като свое. В този момент, докато ядеш и пиеш Божиите думи, ще се съсредоточиш върху такива въпроси и ще се чудиш: „Как ще реша тези проблеми? Как мога да помогна на моите братя и сестри да се освободят и да намерят духовно наслаждение?“. Ще се съсредоточиш също върху решаването на тези проблеми, докато общуваш, а когато ядеш и пиеш от Божиите думи, ще се съсредоточиш върху яденето и пиенето на такива думи, които се отнасят до тези въпроси. Ще носиш бреме и докато ядеш и пиеш от Неговите думи. Веднъж разбрал Божиите изисквания, ще имаш по-ясна представа по кой път да поемеш. Това са просветлението и озарението на Светия Дух, донесени от твоето бреме, а също и Божието напътствие, което ти е дадено. Защо казвам това? Ако нямаш бреме, няма да внимаваш, докато ядеш и пиеш от Божиите думи, а когато ядеш и пиеш от Божиите думи, докато носиш бреме, можеш да разбереш същността им, да намериш пътя си и да изпълняваш Божията воля. Ето защо, в молитвите си, трябва да искаш Бог да постави по-голямо бреме върху теб и да ти повери още по-големи задачи, така че пред теб да има по-голям път, по който да практикуваш, и яденето и пиенето на Божиите думи да даде по-добър резултат, за да можеш да станеш по-способен да разбереш същността на Неговите думи и да бъдеш по-подготвен за напътствията на Светия Дух(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Съобразявай се с Божията воля, за да постигнеш съвършенство“). След като прочетох Божието слово, осъзнах, че когато носим бремето на нашето навлизане в живота и проблемите в църквата, ние можем да вложим повече усилия в търсенето на истината, за да решаваме проблеми, добросъвестно да ядем, пием и практикуваме Божието слово, след което да споделяме и пишем за това как го разбираме. Само така ще навлезем постепенно в реалността на истината. В хода на този процес, докато носим бреме, копнеем и търсим, можем да получим Божието просветление и напътствия, постепенно да задълбочим нашето разбиране на истината, по-пълно и ясно да разбираме определени въпроси и да добием по-конкретно и практично разбиране на истината. Ако не се стремим усърдно към истината или не практикуваме писане на статии, дори да добием някаква светлина в Божието слово, разбирането ни ще бъде повърхностно, сетивно, неясно, като силует в мъглата, и ще бъде ясно, че нямаме никакво истинско познание. Само като записваме нашето действително познание и преживяване, като обмисляме и разбираме проблемите чрез Божието слово и накрая преминем от сетивно към експлицитно, рационално познание, тогава нашето разбиране най-после ще разцъфти и ще даде плод. Това е нашата жътва, кристализацията на нашата мисъл. Освен това през този период научих, че писането на статии е процес на придобиване яснота по въпросите, на разбиране на истината и разрешаване на проблеми. Колкото повече пишем, толкова повече печелим.

Сега не избягвам писането на статии, дори ми е приятно, защото в процеса на писане виждам по-ясно своя покварен нрав. Когато започвам да разбирам Божието слово, мненията и идеологията ми също се променят. Това е реална полза и нещо, което е ценно и значимо. Преди смятах писането на статии за тежка и особено трудна работа. Предпочитах да се занимавам с външна работа, вместо да пиша. Бях много непокорна. Дори ми се струваше, че писането на статии ще забави работата ми, но тази гледна точка беше всъщност погрешна и нелепа. Писането на статии изобщо не забавя работата. Вместо това те подтиква да търсиш истината, за да разрешаваш проблеми, и повишава ефективността на изпълнението на дълга ти. Когато имам време, се опитвам да се успокоя и да оценя състоянието си. Чувствам нужда да размишлявам над проблемите, които не мога да видя ясно или да разреша. Постепенно поемам бремето на стремежа към истината. Чувствам и че имам много състояния, с които трябва да се справя според Божието слово, и у мен постепенно се появи жажда за Божието слово. Всичко това се дължи на Божията благодат и благословения и аз съм Му особено благодарна.

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Намерих си мястото

След като повярвах в Бог, бях много ентусиазирана в стремежите си. Какъвто и дълг да ми отредеше църквата, аз послушно изпълнявах. Когато...

Leave a Reply

Свържете се с нас в Messenger