Когато бях малка, майка ми често ми казваше: „Трябва да си нащрек, когато общуваш с другите; не бъди глупава и не казвай просто каквото ти дойде на ум. Така хората могат лесно да те наранят и измамят“. В онзи момент, когато чух тези думи, нямах никакъв личен опит, затова само кимнах в отговор. По-късно, когато общувах с хора в обществото, видях как околните заговорничат и си вредят един на друг в името на собствените си интереси. Ако някой кажеше погрешни думи, другите го поставяха в рамки. Помислих си: „Човешкото сърце е трудно за разгадаване; трябва да бъда нащрек, когато общувам с хората в бъдеще. Стига да не възнамерявам да навредя на другите, всичко ще бъде наред, но трябва да се пазя от тях, защото, в противен случай, ще се възползват от мен“. И така, независимо дали общувах с приятели, или със съседи, винаги бях нащрек. Не смеех да изкажа мнението си, от страх, че ако кажа нещо погрешно, ще обидя някого и ще си навлека неприятности. Дълги години работех далеч от дома и почти нямах близки приятели. След като започнах да вярвам в Бог, влязох в контакт с братята и сестрите и видях, че когато се събираха и общуваха за своите преживявания и разбирания, можеха чистосърдечно да се разкрият и да изкажат най-съкровените си мисли. Те не криеха и не прикриваха нищо и бяха изключително освободени. Бавно се научих да отварям сърцето си и да общувам с тях, без да имам никакви опасения, и почувствах, че да вярваш в Бог, е наистина чудесно. Но по отношение на въпроси, свързани със собствените ми интереси, не можех да не живея в съответствие с правилото за светските отношения: „Човек никога не трябва да възнамерява да вреди на другите, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“.

Това беше през март 2023 г. Тъй като резултатите от писателското дело на нашата църква бяха лоши, водачът многократно изпращаше писма, в които питаше каква е причината за това и как ще променим нещата занапред. Сестрата, с която си партнирах, Синдзин, се противопостави на това и каза на водачката на групата, Лин Сяо, и на мен: „Всеки ден сме толкова заети, че нямаме никакво свободно време, а водачът надзирава и проверява работата ни толкова внимателно. Изпълнението на този дълг е твърде стресиращо!“. Тогава просто си помислих, че е казала това, защото състоянието ѝ беше лошо, и че всички ние сме имали моменти, когато сме били настроени негативно и сме разкривали поквара. Нещо повече, аз имах същите състояния като нея, просто не говорех за тях. Затова не обърнах особено внимание на онова, което Синдзин каза. Водачката на групата поговори със Синдзин, и анализира причината, поради която тя се противопоставяше толкова на надзора на водача. Тя каза, че първопричината за това е, че сестрата се радва на плътски удобства при изпълнението на дълга си и не иска да страда и да плаща цена, и също така проведе общение за значението на това, че водачите надзирават работата. Като чу общението на водачката на групата, Синдзин призна, че е доста мързелива и че ако водачът не я проверяваше и надзираваше, тя щеше да се отнася към дълга си с безразличие и със сигурност щеше да забави работата. След това обаче, когато се събираше и учеше, Синдзин пак се противопоставяше на надзора на водача върху работата. В онзи момент си мислех: „Може би тя казва тези неща само защото работата ѝ напоследък не е дала резултати, което се е отразило на състоянието ѝ. С помощта на събирането и общението тя може да промени поведението си след това“. Така че не го взех на сериозно.

Един ден през май водачката дойде да се събере с нас. Каза, че някой е съобщил, че Синдзин обича да дава воля на негативизма и е много против това водачите да надзирават работата. Водачката също така използва Божиите слова, за да проведе общение за последиците от думите и действията на Синдзин, както и да анализира тяхното естество. Като чух за това изведнъж, направо онемях. Предполагах, че този доклад е от водачката на групата, Лин Сяо, тъй като само ние двете знаехме какво е казала Синдзин. Не бях аз, така че сигурно Лин Сяо я беше докладвала. Като си помислих за това, изведнъж ме осени една мисъл: „От сега нататък трябва да внимавам повече, когато говоря. Изричането на една погрешна дума може лесно да доведе до катастрофа“. Но когато ми хрумна тази мисъл, не ѝ обърнах особено внимание и просто я пропуснах през себе си. Повече от 10 дни по-късно водачката видя, че отношението на Синдзин към дълга ѝ не се е променило, и я освободи. Като чух тази новина, аз се изненадах и си помислих: „Всичко, което тя направи, беше да разкрие състоянието си по време на събранията, което беше определено като изблик на негативизъм, и я освободиха. Трябва да бъда по-внимателна, когато говоря на бъдещи събрания. Не искам да кажа нещо нередно и да бъда освободена“. По-късно Лин Сяо ми каза, че тя е била тази, която е съобщила за проблема на Синдзин. Бях бясна и си помислих: „Този случай наистина доказва, че: „Можеш да познаваш лицето на един човек, но не и сърцето му“. На пръв поглед тя изглежда доста мила, но е докладвала за проблемите на някого зад гърба му. В бъдеще трябва да бъда нащрек, когато тя е наоколо; не мога просто глупаво да казвам каквото ми дойде на ум“. По-късно Лин Сяо попита за причината, поради която резултатите от работата ми напоследък бяха слаби, и какъв бе планът ми за развиване на хората. Знаех, че не съм свършила тази работа добре. Опасявах се обаче, че ако кажа това, тя ще подаде доклад срещу мен зад гърба ми и тогава водачката ще ме освободи; щях да бъда опозорена! Както се казва: „Човек винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“ и „Който много говори, много греши“. Би трябвало да кажа само няколко прости думи за работната ситуация и да не се впускам в останалото. Като си помислих за това, се отнесох студено към запитването на Лин Сяо, а тя се почувства възпряна от мен и не посмя да попита за работата ми. Мен също ме болеше от това и исках да се разкрия пред нея, и да разговаряме за състоянието ми. Обаче си помислих как неотдавна, когато Синдзин разказа всичко за състоянието си, Лин Сяо я докладва на водачката, без да каже нито дума, и в резултат на това Синдзин беше освободена. Ако кажех на Лин Сяо, че състоянието ми е лошо, както и за бариерата, която съществуваше между нас, и след това тя отидеше да ме докладва на водачката и ме освободяха, какво щях да правя? Не, не можех да го направя! Не можех да ѝ кажа какво бе истинското ми състояние. Трябваше да говоря по-внимателно, не можех просто да си излея всичко. По това време нещата между нас бяха доста неловки, сякаш бяхме непознати. Тя се чувстваше възпряна от мен и не смееше да проверява работата ми.

Един ден водачката дойде, за да разбере ситуацията в работата, и ме попита за състоянието ми в момента. Помислих си: „След като Синдзин беше освободена, цялата работа по писането изведнъж се стовари върху мен и сега се чувствам много стресирана. Освен това, не съм преодоляла бариерата между мен и Лин Сяо. Всички тези неща ме притискат толкова много, че имам чувството, че не мога да дишам“. Наистина ми се искаше да се разкрия пред нея и да обсъдим това. Но го обмислих пак, като си казах: „Тя е водачка; ако ѝ разкажа за всичко това и тя разбере за истинското ми състояние, дали няма да каже, че не се стремя към истината и не си вземам поуки, когато ми се случват неща, и след това да ме освободи?“. Затова не ѝ казах за състоянието си. Тъй като се пазех от другите, не смеех да говоря искрено и бях напрегната при изпълнението на дълга си, исках да избягам от тази среда и не исках да изпълнявам този дълг. Изправена пред трудности и пречки между мен и другите, аз се измъчвах, изпитвах болка и живеех в депресивно настроение.

Един ден прочетох откъс от Божието слово и най-накрая придобих известно разбиране за състоянието си. Всемогъщият Бог казва: „Човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“ и „Когато рисуваш тигър, показваш кожата му, но не и костите му. Когато познаваш човек, може и да познаваш лицето му, но не и сърцето му“. Това са най-основните принципи за справяне със света и критерии за възприемане на хората и предпазване от тях, които твоите родители ти внушават. Главната цел на родителите е да те защитят и да ти помогнат да се защитаваш сам. От друга гледна точка обаче тези думи, мисли и възгледи още повече може да ти внушат, че светът е опасен и че хората не заслужават доверие, а това води до пълно отсъствие на положителни чувства към другите. В действителност обаче как можеш да различаваш хората и да възприемаш другите? С кои хора можеш да се разбираш и какви трябва да бъдат правилните отношения между хората? Как човек трябва да взаимодейства с другите въз основа на принципи и как може да взаимодейства справедливо и хармонично с тях? Родителите не знаят нищо по тези въпроси. Те знаят само как да използват хитрости, интриги и различни тактики и стратегии за справяне със света, за да се предпазят от хората, да се възползват от другите и да ги контролират, така че да се защитят от вредата, която другите могат да им причинят, независимо колко самите те вредят на другите. Докато учат децата си на тези мисли и възгледи, родителите просто им внушават определени стратегии за справяне със света. Те не са нищо повече от стратегии. Какво включват тези стратегии? Всякакви хитрости и тактики, това как да угодиш на другите, как да защитиш собствените си интереси и как да извлечеш максимална лична изгода. Тези принципи истината ли са? (Не, не са.) Те ли са правилният път, който хората трябва да следват? (Не.) Нито един от тях не е правилният път. И така, каква е същността на тези мисли, които родителите ти внушават? Те не съответстват на истината, не са правилният път и не са положителни неща. Какви са те тогава? (Те са изцяло философията на Сатана, която ни покварява.) Ако погледнем резултатите, те покваряват хората. И така, каква е същността на тези мисли? Да вземем например: „Човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“. Това ли е правилният принцип да се взаимодейства с другите? (Не, това са напълно негативни неща, които идват от Сатана.) Те са негативни неща, които идват от Сатана. Каква тогава е тяхната същност и природа? Не са ли хитрости? Не са ли стратегии? Не са ли похвати да привлечеш другите на своя страна? (Така е.) Те не са принципи на практикуване на навлизане в истината, нито са положителни принципи и насоки, с които Бог учи хората как да се държат. Те са стратегии за справяне със света, те са хитрости“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как да се стремите към истината (14)). След като се замислих върху състоянието, което Бог разобличи, аз най-накрая разбрах, че винаги съм живяла според сатанинските правила като: „Човек никога не трябва да възнамерява да вреди на другите, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“ и „Когато рисуваш тигър, показваш кожата му, но не и костите му“; „Можеш да познаваш лицето на един човек, но не и сърцето му“. Мислех си, че за да се предпазя от вреда и измама, трябва да бъда внимателна и бдителна с всички. Затова, независимо с кого общувах, бях изключително предпазлива в начина, по който говорех и действах. Обикновено не казвах на хората истинските си мисли и през повечето време просто мълчах. По този начин нямаше да ми се налага да търпя загуби, нито щях да обиждам хората. Особено когато Лин Сяо съобщи за проблема на Синдзин, а Синдзин не се разкая и след това беше освободена, живеех в състояние на бдителност и не смеех да разкрия истинското си състояние пред другите, тъй като се страхувах, че един ден и аз ще бъда освободена. Когато говорех с църковните водачи и водачката на групата, бях изключително предпазлива и не смеех да разкрия сърцето си. В повечето случаи казвах по две-три прости фрази, само за да приключа с това. Бях здраво окована от отровите на Сатана и дори бях изпълнена с опасения, когато отивах при хората да търся общение, като ми липсваше смелост да се отворя и разкрия. Живеех в болка и мъка. Тези сатанински правила изглеждат така, сякаш могат да защитят интересите на хората, но те ги учат да бъдат нащрек и да не изказват мнението си, когато общуват с някого, и че винаги трябва да се държат настрана от другите. По този начин, когато двама души общуват, единият винаги е нащрек, а другият прави предположения, и никой от тях не се доверява на другия. Те са пресметливи и враждебни един към друг и са лицемерни в поведението си. Това кара хората да стават все по-измамни и да притежават все по-малко човешка природа. Едва тогава видях ясно, че поговорката „Човек никога не трябва да възнамерява да вреди на другите, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“, съвсем не е принципът, който трябва да ръководи поведението на човека. Това изцяло е дело на Сатана, който вреди на хората и ги мами с хитрите си заговори, а още повече е средство, което Сатана използва, за да покварява хората. Животът според такава поговорка може само да накара хората да загубят нормалната си човешка природа.

По-късно продължих да чета Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Семейното възпитание най-вероятно включва много повече тактики, свързани с поведението и справянето със света. Например родителите често казват: „Човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят. Ти си твърде глупав и доверчив“. […] Мислите, които ти внушават, се превръщат в принципи и основа за начина, по който се справяш със света. Когато общуваш със съученици, колеги, партньори в работата, началници и всякакви хора в обществото, хора от всякакво социално положение, тези защитни мисли, внушени от родителите ти, несъзнателно се превръщат в най-основния ти талисман и принцип винаги, когато се занимаваш с въпроси, свързани с отношенията ти с хората. Какъв е този принцип? Той е следният: няма да ти навредя, но винаги трябва да се пазя от теб, за да не ме измамиш или излъжеш, да не се забъркам в неприятности или съдебни дела, да не разоря семейството си и да не пострада някой от семейството ми, както и да не попадна в затвора. Като живееш под контрола на такива мисли и възгледи, като живееш сред тази социална група с подобно отношение към справянето със света, можеш единствено да станеш по-потиснат, по-изтощен и уморен, както психически, така и физически. Впоследствие все повече се противопоставяш на този свят и на човечеството, изпитваш все повече неприязън към тях и все повече ги презираш. Докато презираш другите, започваш да мислиш по-малко за себе си, чувстваш, че не живееш като човек, а по-скоро водиш уморен и потиснат живот. За да не ти навредят другите, постоянно трябва да си нащрек, както и да правиш и да казваш неща против волята си. В стремежа си да защитиш собствените си интереси и личната си безопасност, носиш фалшива маска във всеки аспект от живота си и се прикриваш, като никога не смееш да кажеш нито дума истина. В тази ситуация, в тези условия на оцеляване, вътрешната ти същност не може да намери спокойствие и свобода. Често се нуждаеш от човек, който не ти причинява никаква вреда и който никога няма да застраши интересите ти, от човек, с когото можеш да споделиш най-съкровените си мисли и да излееш разочарованията си, без да носиш отговорност за думите си, без да си навличаш подигравки, подмятания или присмех и без да понасяш никакви последствия. В ситуация, в която мисълта и възгледът, че „човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“, е принципът ти за справяне със света, вътрешното ти Аз е изпълнено със страх и несигурност. Естествено, чувстваш се потиснат и неспособен да намериш спокойствие и имаш нужда от човек, който да те утеши, от човек, на когото да се довериш. Ето защо, ако съдим по тези аспекти, макар че принципът за справяне със света, на който са те учили родителите ти: „Човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“, може и да успее да те защити, той е нож с две остриета. Макар че в известна степен защитава физическите ти интереси и личната ти безопасност, той също така те кара да се чувстваш потиснат, нещастен и неспособен да намериш спокойствие и дори предизвиква още повече разочарование от този свят и това човечество. В същото време дълбоко в себе си смътно започваш да изпитваш отегчение от това, че си се родил в такава зла епоха и сред такава група зли хора. Не можеш да разбереш защо хората трябва да живеят, защо животът е толкова изтощителен, защо хората навсякъде трябва да носят маска и да се прикриват, или защо винаги трябва да се пазиш от другите в името на собствените си интереси. Иска ти се да можеш да кажеш истината, но не можеш заради последствията. Искаш да бъдеш истински човек, да говориш и да се държиш открито, да избягваш да бъдеш подъл човек или тайно да вършиш противни и срамни дела и да живееш само в мрак, но не можеш да направиш което и да е от тях“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как да се стремите към истината (14)). Божиите слова докоснаха дълбините на сърцето ми. Като се замисля за последните двадесет и няколко години, винаги бях живяла със сатанински отрови като „Човек никога не трябва да възнамерява да вреди на другите, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“, и „Който много говори, много греши“. Бях станала потайна и измамна, бях нащрек и се предпазвах от всеки, и никога не говорех искрено с хората. В резултат на това нямах никакви близки приятели през дългите години, в които бях далеч от дома, и бях изключително самотна. След като повярвах в Бог, аз все още живеех според тези сатанински отрови. Когато Лин Сяо съобщи за проблема на Синдзин, тя всъщност просто съобщи един факт, и то за да опази работата на църквата. Това беше в съответствие с Божието намерение. Аз обаче го възприех като подаване на жалба зад гърба на някого и се опасявах, че в бъдеще тя ще подаде жалба срещу мен до водача, което ще доведе до моето освобождаване. Поради това се пазех от нея. След това, въпреки че съвестта ми беше неспокойна, не посмях да се разкрия, като дълбоко се страхувах, че ако кажа погрешна дума или разкажа за истинското си състояние, това щеше да ми донесе неприятности, и така живеех в болка и мъка. Замислих се за това, че живеех живот, изпълнен с толкова страдания и изтощение, заради съветите на родителите ми и влиянието на обществото върху мен от ранна възраст. Тези сатанински отрови ме накараха да стана потайна и измамна и не можех да общувам нормално с хората. Ако бях разрешила този проблем по-рано, нямаше да причиня вреда на църквата или да възпра Лин Сяо. Като признах това, почувствах огромно разкаяние. Взех решение да си сътруднича хармонично с братята и сестрите при изпълнението на дълга си занапред и да бъда чист и открит човек.

По-късно прочетох още от Божието слово: „Някои хора не вярват, че Божият дом може да се отнася към хората справедливо. Те не вярват, че Бог царува в Неговия дом и, че истината царува там. Те вярват, че независимо какъв дълг изпълнява човек, ако възникне проблем в него, Божият дом ще се заеме с този човек веднага, ще го лиши от правото да изпълнява този дълг, ще го отпрати или дори ще го премахне от църквата. Наистина ли е така? Разбира се, че не. Божият дом се отнася към всеки човек според истините принципи. Бог е праведен в отношението си към всеки човек. Той не гледа само как се държи човек в един отделен случай; Той разглежда природата същност на човека, неговите намерения, неговото отношение и особено това дали човек може да се самоанализира, когато допусне грешка, дали съжалява и дали може да проникне до същността на проблема въз основа на Неговите думи, да започне да разбира истината, да се намрази и да се покае истински. […] Кажете Ми, ако човек допусне грешка, но е способен на истинско разбиране и желае да се покае, Божият дом няма ли да му даде шанс? С наближаването на края на Божия шестхилядолетен план за управление, остават толкова много дългове, които трябва да се изпълнят. Но ако нямаш съвест или разум и не се грижиш за същинската си работа, ако си получил възможност да изпълниш дълг, но не умееш да го оцениш, не се стремиш ни най-малко към истината, а оставяш най-доброто време да изтече, тогава ще бъдеш разкрит. Ако постоянно си нехаен при изпълнението на дълга си и изобщо не се подчиняваш, когато те кастрят, ще те използва ли отново Божият дом за изпълнение на дълг? В Божия дом царува истината, а не Сатана. Бог има последната дума за всичко. Той е този, който върши делото за спасението на човека, Той е този, който има върховенство над всичко. Не е необходимо да анализираш кое е правилно и кое не, трябва просто да слушаш и да се покоряваш. Когато се изправиш пред това да те кастрят, трябва да приемеш истината и да можеш да поправиш грешките си. Направиш ли го, Божият дом няма да ти отнеме правото да изпълняваш дълг. Ако винаги се страхуваш да не те отстранят, вечно се оправдаваш, измисляш си извинения, това е проблем. Ако позволиш на другите да видят, че изобщо не приемаш истината и си глух за гласа на разума, значи си загазил. Църквата ще бъде длъжна да се справи с теб. Ако изобщо не приемаш истината при изпълнение на дълга си и винаги се страхуваш да не бъдеш разкрит и отстранен, то този твой страх е опетнен от човешка умисъл и покварен сатанински нрав, от подозрителност, предпазливост и неразбиране. Човек не бива да има никоя от тези нагласи“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). От Божиите слова разбрах, че се страхувах да не бъда освободена, защото не познавах Божия праведен нрав, нито разбирах принципите на Божия дом при освобождаването на хора. В действителност, когато Божият дом освобождава и отстранява даден човек, това не се прави случайно, въз основа на временното поведение на този човек или на грешка, която е направил. По-скоро, на този човек се дава възможност да се покае във възможно най-голяма степен и само ако този човек никога не се промени и вреди на работата, той ще бъде освободен. В същото време има други, които разкриват някои поквари, но с общението и помощта на братята и сестрите, те съумяват да се покаят пред Бог и да променят отклоненията си. Такива хора няма да бъдат освободени и отстранени. Синдзин се радваше на плътски удобства и нямаше чувство за бреме при изпълнението на дълга си. Тя се противопоставяше на това водачката да надзирава и проверява работата и дори разпространяваше негативизъм на събранията. Лин Сяо ѝ посочи проблема и ѝ помогна многократно, но Синдзин не показа никакво покаяние в поведението си. Едва тогава Лин Сяо докладва за проблема на Синдзин. Освобождаването на Синдзин съответстваше на принципите и беше Божия праведност. Аз обаче не я разпознах, нито познавах Божия праведен нрав, и живеех в състояние на предпазливост и неразбиране. Мислех, че и моето състояние се противопоставя на надзора на водачката, и затова се притеснявах, че ако заговоря за истинското си състояние, ще бъда отстранена. Поради тази причина се страхувах, че Лин Сяо и водачката ще научат за моето състояние. Всъщност Божиите слова многократно заявяват, че Бог спасява поквареното човечество. Нормално е хората да разкриват поквара и да имат отклонения в работата си. Важното е дали могат да премислят и да се покаят пред Бог или не. Точно както е казал Бог: „Божиите милост и толерантност не са рядкост, рядко е искреното покаяние на хората“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II). Освен това Лин Сяо общуваше със Синдзин и ѝ помагаше многократно, след като откри проблема ѝ. Въпреки това Синдзин не се промени, така че тя трябваше да бъде незабавно докладвана според принципите. Това беше отговорността, която всеки от Божиите избраници трябваше да изпълни, и това бе направено, за да се опази работата на църквата. Аз обаче дори се оплаквах, че Лин Сяо е докладвала за проблема на Синдзин на водача, без да каже нито дума, бях нащрек и я разбрах погрешно. Чак тогава разбрах, че не само нравът ми е бил измамен, но и разбирането ми е било доста изопачено.

Аз имах друго погрешно виждане, когато Синдзин беше освободена. Вярвах, че ако разкрия истинското си състояние по време на събрание, това ще бъде определено като изливане на негативност, и затова не смеех да кажа това, което мислех. След това прочетох един откъс от Божиите слова, които бяха цитирани в статия за свидетелство за преживяване, и най-накрая разбрах, че този възглед не съответства на истината. Всемогъщият Бог казва: „В общи линии това са различните състояния и проявления на хората, които изразяват негативност. Когато желанието им за преследване на статус, слава и печалба не е изпълнено, когато Бог прави неща, които са в разрез с техните представи и фантазии, неща, които засягат техните интереси, те попадат в плен на емоциите на непокорство и недоволство. А когато изпитват тези емоции, умът им започва да ражда оправдания, претекст, аргументи, защити и други мисли с оплаквания. В този момент те не възхваляват Бог и не Му се покоряват, а още по-малко търсят истината, за да опознаят себе си. Вместо това те се съпротивляват на Бог, като използват своите представи, фантазии, идеи и мнения или прибързаност. И как се съпротивляват? Разпространяват своите емоции на непокорство и недоволство, като използват това, за да изяснят на Бог своите мисли и мнения, като се опитват да Го накарат да действа според техните искания и изисквания, за да удовлетвори желанията им. Едва тогава емоциите им се уталожват. По-конкретно Бог изразява много истини, за да съди и наказва хората, да пречиства покварения им нрав, да ги спасява от влиянието на Сатана и кой знае колко мечти на хората за това да бъдат благословени са били порязани от тези истини, разбивайки на пух и прах фантазията им за въздигане в рая, на която са се надявали ден и нощ. Те искат да направят всичко по силите си, за да променят нещата, но са безсилни, могат единствено да се потопят в бедата с негативизъм и негодувание. Чувстват се предизвикани от всичко това, което Бог е устроил, защото това, което Той прави, е в противоречие с техните представи, интереси и мислене. По-конкретно, когато църквата извършва делото на пречистването и отстранява много хора, тези хора си мислят, че Бог не ги спасява, че ги е отритнал, че към тях се отнасят несправедливо, и затова искат да се обединят в опозиция, опитват се да отрекат, че Бог е истината, отричат идентичността и същността на Бог и праведния Му нрав. Разбира се, те се опитват да отрекат и факта на Божието върховенство над всички неща. И с какви средства отричат всичко това? Чрез съпротива и противопоставяне. Подтекстът е: „Това, което Бог върши, е в противоречие с моите представи и затова не се покорявам, не вярвам, че Ти си истината. Ще протестирам шумно срещу Теб и ще разпространявам тези неща в църквата и сред хората! Ще казвам каквото ми е угодно и не ме интересува какви ще са последствията. Имам свобода на словото. Ти не можеш да ми затвориш устата, ще кажа това, което искам. Какво можеш да Ми сториш?“. Когато тези хора настояват да излъчат своите погрешни идеи и гледни точки, говорят ли за собственото си разбиране? Дали общуват за истината? Категорично не. Те разпространяват негативизъм, сеят ереси и заблуди. Не се опитват да опознаят или да разобличат собствената си поквара, нито нещата, които са извършили и които са в противоречие с истината, нито грешките, които са допуснали. Вместо това те правят всичко възможно да оправдаят и да защитят грешките си, за да докажат, че са прави, а в същото време правят абсурдна преценка и разпространяват вредни и изопачени гледни точки, както и изкривени и неправилни учения и ереси. Въздействието върху Божиите избраници в църквата е на заблуда и прекъсване, а това дори може да докара някои хора до състояние на негативност и объркване — всичко това са вредните въздействия и смущенията, причинявани от хората, които изразяват негативност“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (17)). От Божиите слова разбрах, че хората, които изливат негативизъм, когато се случи нещо, което не е по вкуса им, или засяга тяхната репутация, статус или плътски интереси, не търсят истината и не се опитват да размишляват върху Божието намерение, а по-скоро възприемат настроение на неподчинение, неудовлетвореност и противопоставяне, разпространяват своите представи и фантазии или погрешни възгледи. Ето какво означава да излееш негативността. Когато някой, който наистина вярва в Бог, се сблъска с нещо, което не е по вкуса му, макар да разкрива поквара и да има представи и погрешни разбирания, той има богобоязливо сърце и може да търси истината и да не говори безразсъдно по въпроси, които не разбира. Ако разкрие състоянието си пред братята и сестрите, целта му е да търси истината, да се справи с покварите си и да постигне истинско покаяние и промяна. В същото време хората, които излъчват негативизъм и разпространяват представи, на пръв поглед изглеждат, че разкриват състоянието си, но не го правят, за да търсят истината и да разрешат проблемите си, а използват това, че разкриват състоянието си, като начин да дадат воля на своето непокорство и недоволство. Когато си с хора, които не разбират как стоят нещата в действителност и не разбират истината, е лесно да бъдеш подведен от тях, да застанеш на тяхна страна и да развиеш представи спрямо Бог и погрешни разбирания за Него или за работата на Божия дом. Синдзин виждаше, че водачката проверява внимателно работата, което означаваше, че плътта ѝ трябва да страда и да плати цена, и затова не пожела да го направи, като многократно разпространяваше представи и даваше воля на недоволството си по време на събранията. Лин Сяо многократно общуваше с нея и ѝ помагаше, но тя така и не обърна посоката си. Когато разкриваше състоянието си, това не беше, за да търси истината или да разрешава проблемите си; тя просто даваше воля на недоволството си от водачите и работниците. Ако съдим по това поведение, Синдзин даваше воля на негативността. В същото време аз погрешно вярвах, че да говоря за поквареното си състояние по време на събрания, означаваше да дам воля на негативността, и затова не смеех да кажа това, което мислех. Разбирането ми наистина беше толкова изопачено. Разпознавайки това, аз се помолих в покаяние на Бог: „Боже, Вярвам в Теб от толкова много години, но когато ме сполетяваха проблеми, не търсех истината. По-скоро съм живяла в състояние на измама, подозрение и предпазване от другите. Боже, моля Те, напътствай ме да намеря правилния път за практикуване и да се освободя от тези неправилни възгледи“.

По-късно, когато потърсих как мога да разреша проблема си, прочетох този откъс от Божието слово: „Семейството ти често ти казва: „Човек никога не бива умишлено да вреди на други хора, но винаги трябва да се пази от вредата, която другите могат да му причинят“. Всъщност много е лесно да се практикува избавяне от тази мисъл. Просто действай според принципите, които Бог казва на хората. „Принципите, които Бог казва на хората“ — това е доста обща фраза. Как конкретно се практикува? Не е необходимо да разнищваш дали имаш намерение да навредиш на другите, нито трябва да се пазиш от тях. Какво тогава трябва да правиш? От една страна трябва да си способен правилно да поддържаш хармонични отношения с другите. От друга страна, когато се занимаваш с различни хора, трябва да използваш Божиите слова за своя основа и истината за свой критерий, за да прозреш що за хора са те, и след това да се отнасяш към тях въз основа на съответните принципи. Толкова е просто. Ако са братя и сестри, отнасяй се с тях като с такива. Ако са сериозни в стремежа си и се жертват и отдават всичко, тогава се отнасяй с тях като с братя и сестри, които искрено изпълняват дълга си. Ако са неверници, които не желаят да изпълняват дълга си, а просто искат да си живеят живота, тогава не бива да отнасяш към тях като към братя и сестри, а като към невярващи. Когато възприемаш хората, трябва да гледаш що за хора са те, какъв е нравът им, каква е човешката им природа и какво е отношението им към Бог и към истината. Ако могат да приемат истината и са готови да я практикуват, отнасяй се с тях като с истински братя и сестри, като със семейство. Ако човешката им природа е лоша и само на думи охотно практикуват истината и имат способността да обсъждат доктрини, но никога не практикуват истината, тогава се отнасяй с тях като с обикновени полагащи труд, а не като със семейство. Какво ти казват тези принципи? Те ти казват принципа, според който да се отнасяш към различните типове хора — това е принцип, който често сме обсъждали, а именно — мъдро отношение към хората. Мъдростта е общо понятие, а по-конкретно тя означава да имаш различни методи и принципи за справяне с различните типове хора. Всички те са основани на истината, а не на лични чувства, лични предпочитания, лични възгледи, на предимствата и недостатъците, които те представляват за теб, или на възрастта им. Основани са единствено на Божиите слова. Ето защо в отношенията си с хората не бива да изследваш дали имаш намерение да навредиш на другите или да се пазиш от тях. Ако се отнасяш към хората според принципите и методите, които Бог ти е дал, ще избегнеш всички изкушения и няма да попадаш в изкушения или конфликти. Толкова е просто“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как да се стремите към истината (14)). От Божиите слова открих пътя за практикуване. Човек първо трябва да различава различните видове хора въз основа на истините принципи. Ако някой искрено вярва в Бог и обича истината, тогава към него трябва да се отнасяме като към брат или сестра и можем чистосърдечно да говорим открито с него. И водачката, и Лин Сяо бяха сестри, които искрено вярваха в Бог и се стремяха към истината. Те отговаряха за нашата работа и ако имаше проблем, ако се сблъсквах с трудности в работата или ако между нас се появеше преграда, трябваше чистосърдечно да се отворя към тях и да търся общение. По този начин те можеха да разберат състоянието ми и бързо да ми помогнат да се справя с него, което беше от полза за навлизането ми в живота, както и за църковното дело. От друга страна, ако никога не се разкривах, ако винаги живеех в неправилно състояние, тогава не само животът ми щеше да претърпи загуби, но и щях да забавя работата. Сега, когато разбрах намерението на Бог и Неговите изисквания, занапред, когато общувах с братята и сестрите, трябваше да бъда честна, чистосърдечна и открита.

По-късно една сестра на име Су Руи беше назначена да отговаря за работата ни. По това време резултатите от работата ми бяха слаби и състоянието ми беше донякъде негативно. Когато Су Руи дойде да се събере с нас, тя ме попита какво е състоянието ми и как вървеше работата ми напоследък. Помислих си: „Състоянието ми все още не е напълно променено и в работата ми все още има някои отклонения. Ако говоря за истинското си състояние, дали Су Руи ще съобщи за проблема ми на водачката и така ще се стигне до освобождаването ми?“. Не исках да говоря за истинското си състояние. Въпреки това си мислех, че ако не говоря за този проблем, той никога няма да бъде разрешен, и бях доста раздвоена. Тогава Су Руи попита сестрата, с която си партнирах, за нейното състояние напоследък и видях, че тя е способна чистосърдечно да разкаже всичко за него. Доста ѝ завидях и си помислих: „Защо не се осмелявам да говоря открито?“. След това прочетох Божиите слова, в които се казва: „Каквато и да е мисълта, ако тя е погрешна и противоречи на истината, единственият правилен път, който трябва да избереш, е да се избавиш от нея. Правилният начин, по който да практикуваш избавяне е следният: критериите или основата за това как възприемаш този въпрос, какво правиш по него или как се справяш с него, вече няма да са погрешните мисли, внушени от семейството ти, а ще се основават на Божиите слова. Макар че този процес може да изисква да платиш определена цена, да те накара да се чувстваш така, сякаш действаш против волята си, или да почувстваш, че се посрамваш, и дори може да доведе до понасяне на загуби за интересите на плътта ти, с каквото и да се сблъскваш, трябва упорито да съобразяваш практикуването си с Божиите слова и принципите, които Той ти казва, и не бива да се отказваш. Процесът на тази промяна със сигурност ще бъде предизвикателство и няма да върви гладко. Защо няма да върви гладко? Това е състезание между негативните и положителните неща, състезание между злите мисли от Сатана и истината, както и състезание на твоята воля и желанието ти да приемеш истината и положителните неща срещу погрешните мисли и възгледи в сърцето ти. Тъй като има състезание, човек може да страда и трябва да плати някаква цена. Ето какво трябва да правиш“ (Словото, Т.6, – За стремежа към истината I. Как да се стремите към истината (14)). Божиите слова ми дадоха смелост да практикувам истината. Ако исках да се откажа от тези погрешни мисли и възгледи, трябваше да се разбунтувам срещу плътта си, да изоставя интересите си и да практикувам според истините принципи. Су Руи отговаряше за работата ми; Трябваше да ѝ разкрия истинското си състояние и отклоненията си в работата. Ако продължавах да съм измамна, да играя номера и да се пазя от нея, тогава проблемите ми нямаше да се разрешат възможно най-бързо и нямаше да мога своевременно да коригирам отклоненията в работата си. Така че говорих с нея за състоянието си и за тези отклонения и тя използва Божиите слова, за да разговаря с мен, и ми помогна да променя малко състоянието си. След като преживях това, аз разбрах от първа ръка, че когато човек живее според погрешните мисли и възгледи на Сатана, това не само не му носи ползи, но и го кара да живее без нормална човешка природа. Само ако човек гледа на хората и нещата въз основа на Божието слово, държи се и действа според него, той може да намери душевен мир и освобождение в сърцето си.